ЕС с план да засади 3 млрд. дървета до 2030г.

Над 3 милиарда дървета трябва да бъдат засадени на територията на ЕС до 2030 година. Това предвижда приетия от Съвета на ЕС нов Закон за възстановяване на природата. Спорният документ, който предизвика протести най-вече в селското стопанство, беше одобрен с гласовете на 20 от 27-те членки. Против гласуваха Италия,  Унгария, Полша, Финландия и Швеция, а Белгия натисна бутона „въздържал се“.

Първият по рода си регламент за възстановяване на природата пише, че най-късно след 6 години с въвеждането на спешни мерки трябва бъдат възстановени най-малко 20 % от сухоземните и морските площи в общността, а до 2050 и всички нарушени екосистеми.

Сред предизвикателствата за отделните държави е изискване най-малко 25 000 км реки да бъдат превърнати в свободно течащи, като за целта ще трябва да се премахнат създадените от човека бариери пред свързаността на повърхностните води.

Държавите членки ще трябва да положат усилия и за увеличаване на популацията на горските птици и да гарантират, че оттук насетне няма да се допуска загуба на градски зелени площи и покритие от дървесни корони. Става дума за сухоземни, крайбрежни и сладководни, горски, селскостопански и градски екосистеми, включително влажни зони, пасища, гори, реки и езера, както и морски екосистеми, включително морска трева и гъба и коралови пластове.

Следващите години до 2030 г. ще се дава приоритет и на зоните по "Натура 2000" при прилагането на мерките за възстановяване.

Национални планове за възстановяване

Съгласно новите правила държавите членки трябва да планират напред и да представят на Комисията национални планове за възстановяване, като покажат как ще постигнат целите. Те трябва също така да наблюдават и докладват за напредъка си въз основа на показатели за биологичното разнообразие в целия ЕС.

Регламентът ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила веднага след неговото обнародване.

До 2033 г. Комисията ще направи преглед на прилагането на регламента и неговото въздействие върху секторите на селското стопанство, рибарството и горското стопанство, както и на по-широките му социално-икономически последици.

„Доволен съм от това положително гласуване на Закона за възстановяване на природата, който беше договорен между Европейския парламент и Съвета преди почти година. Това е резултат от упорита работа, която се е отплатила. Няма време за прекъсване на опазването на околната среда. Днес Съветът на ЕС избира да възстанови природата в Европа, като по този начин защитава нейното биологично разнообразие и жизнената среда на европейските граждани. Наш дълг е да отговорим на неотложността на срива на биологичното разнообразие в Европа, но също така да дадем възможност на Европейския съюз да изпълни международните си ангажименти. Европейската делегация ще може да отиде на следващата COP с високо вдигната глава, казва след гласуването в Люксембург на 17 юни Ален Марон, министър на климата, околната среда, енергетиката и демокрацията на участието в правителството на региона Брюксел-столица.

Това е забележителен закон, първият за природата след повече от 30 години, от който много се нуждаем, за да обърнем драматичната криза с биологичното разнообразие, която се ускорява с безпрецедентни темпове и която също така забавя и възпрепятства усилията ни за справяне с климатичната криза. Така че здравословната природа е най-добрият ни съюзник в борбата срещу изменението на климата и в усилията ни за адаптация, заяви на пресконференция след края на пленарния ден отговарящият за околната среда, океаните и рибарството Синкевичус (вляво на долната снимка).

Пред медиите той подчета, че това е закон, силно подкрепен от граждани, учени, неправителствени организации, промишлеността, финансовия сектор и много други заинтересовани страни, които мобилизираха и подчертаха колко много това е важно за тяхното бъдеще. "Това е закон, който също така ще потвърди пред нашите международни партньори нашия много ясен сигнал, че ЕС се отнася сериозно към международните си ангажименти по отношение на биологичното разнообразие и се надяваме, че ще вдъхнови и други да го последват".

Неговият колега Хукстра (вдясно на долната снимка), отговарящ за действията в областта на климата заяви, че тази дискусия ще помогне и при оформянето на политиката и позицията на ЕС преди COP30. "Благодарен съм на белгийското председателство за включването на този въпрос в дневния ред. Това е половин година, в която сме направили повече по този въпрос, отколкото в миналото. Един от ясните елементи, които много държави-членки споменаха, е как да се справят с управлението, знаейки, че много от действията са местни и много държави-членки имат познания как да се справят с това."

Снимка; Аудивизуална служба на Съвета на ЕС

Българското "да"

По време на дискусионен панел, с участието на България, беше подчертано, че Европейският закон за възстановяване на природата трябва да бъде приет, защото това очакват европейските граждани. „Подкрепихме през миналата година заедно със останалите законодателите документа и към настоящия момент позицията ни остава непроменена в подкрепа на текста“, заяви българския представител по време на дискусионния панел, цитиран от сайта 3еNews

Представяне на българската позиция

Инициаторът

Законът, инициатива на бившия еврокомисар Франс Тимерманс, беше отложен за дълго време. Преди 5 години ЕС започна енергично с плановете за климата и околната среда, но срещна много съпротива. Протести на фермерите имаше в цяла Европа.

Самият Франс Тимерманс отговори в социалната мрежа X, че днес е велик ден за природата на Европа: Европейският съвет приема Закона за възстановяване на природата.

• Съветът на ЕС прие Закона за възстановяване на природата

Законът предизвика през изминалата година редица протести във повечето страни от ЕС. Защитници на природата и фермери протестираха и пред сградата на Европейския парламент в Страсбург. 

В отговор на протестите членовете на ЕП подчертават, че възстановяването на екосистемите е от ключово значение за борбата с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и намалява рисковете за продоволствената сигурност. Те подчертават, че проектозаконът не налага създаването на нови защитени територии в ЕС, нито блокира нова инфраструктура за възобновяема енергия. Те добавиха нов член, в който се подчертава, че подобни инсталации са в преобладаваща степен в интерес на обществото.