Шокът при газа отново отвори дебата за въглищата в Европа

Нидерландия, Германия и Белгия преосмислят закриването на ТЕЦ-овете, а климатичния комисар призовава: Без драстични действия. Ами България?

........

Драстичният скок на цените на горивата отново разпали страстите за бъдещето на въглищните централи.  Темата набира скорост през последния месец в Нидерландия. Според приетото преди години законодателство ТЕЦ-овете трябва да са затворени до 2030 година. Все повече обаче се чуват гласове в полза на ревизия на закона и тяхното поддържане за по-дълъг период  , разказва обществената телевизия Nos.

Picture: nos.nl

Темата бе повдигната на политическо ниво от лидера на партията CDA Анри Бонтенбал, според когото замърсяващите мощности трябва да бъдат оставени като резерв. "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, препоръча партийният лидер.

Газовите и въглищните електроцентрали в момента са важни за стабилността на електропреносната мрежа. Те са фактор и се ползват като допълващи мощности в микса при липса на  вятър и слънце. Шоковото поскъпване на газа през последните седмици обаче ги превърна във енергиен фактор за стабилността на системата. Много от тях се наложи да работят на пълна мощност. Това пък от своя страна даде коз на политици да заговорят, че трябва да останат функциониращи във времена на ценова нестабилност.

 По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия на страната.

Силен коз в поддръжниците да останат работещи се изказва и националния мрежови оператор Tennet, който призова политиците да изготвят план за действие за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Ситуацията в Близкия изток и високата цена на газа принуди оператора отново да се върне към своята теза и да се изкаже колко непривлекателни са газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те също стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, казват от оператора.

Няколко партии като цяло не са против идеята да останат функциониращи. Проблем обаче се оказва, че идеята се повдига от коалиционния партньор на партията-мандатоносител D66. Нейният лидер и настоящ премиер Роб Йетън винаги е бил силен застъпник за затварянето на въглищните централи и с неохота ще му се наложи да води политическа битка с коалиционния партньор CDA. Изглежда, че се задава първата, по-сериозна разлика в мненията в едва стъпилата в мандат коалиция .

Телевизията припомня факт от 2019 година когато Йетън тогава е позирал  с предизборен плакат и апел за затваряне на на електроцентрала. Реакцията е имала ефект и се е стигнало до масови съкращения.

Отвъд границата Белгия също гледа към въглищата като алтернатива. В страната се чуват гласове за запазване на централата в Маасвлакте и след 2030 г. Въглищните електроцентрали нямат бъдеще, всички го знаем, но ако ги преобразуваме с биомаса, няма да сме твърде зависими от един източник, казват белгийски политици.

Германското правителство също обмисля да включи неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия пред Politico. Спорният ход, който вероятно ще увеличи емисиите на CO2 в страната, има за цел да спести газ, чиято цена се покачи рязко след първоначалните атаки срещу Техеран в края на февруари, обясниха източниците.

Биомасата също не е сред щадящите природата, тъй като води до изсичане на гори и огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Тец-овете може да станат щадящи с проекти като например за улавяне на CO2, транспортиране и инжектиране в недрата на Северно море. Такъв отдавна Белгия и Нидерландия разработват още от времето на първата криза в Европа по Ковид.

От компанията  Uniper, която е свързана с пограничния ТЕЦ апелират, че времето неумолимо тече и всеки ден забавяне е фатален. Призовават политиците в Белгия и Нидерландия да има до година яснота и политическа подкрепа, за да не бъдат притискани от времеви граници.

Апел за без драстични действия

На фона на страховете, европейският климатичен комисар и нидерландец Вопке Хукстра казва в иннтервю за местното BNR радио, че не бива да се предприемат драстични действия. Апелът е не само към неговата родина, а към всички страни членки въобще.

„От началото на американско-израелските атаки срещу Иран, петролът е станал десетки процента по-скъп. Не само, защото Ормузския проток е практически затворен за корабоплаване, но и заради огромния брой повредени енергийни инсталации. Това, което беше бомбардирано днес, няма как да бъде ремонтирано до утре. Дори и войната да приключи в краткосрочен план, сигурността не е гарантирана и доставките на петрол остават несигурни", казва еврокомисарият и на практика повтаря теза на неговия енергиен колега Дан Йоргенсен, за която разказах в своя кореспонденция. Още по темата: 

• Дан Йоргенсен: Войната в Близкия изток няма да е краткотрайна
• Иранският шок върна инфлацията в Европа, България влиза в него с отслабен бизнес климат | 3e-news
• Колко ще се влоши енергийната криза в Европа? | 3e-news

"Европа е континент без собствени естествени енергийни източници. Следвайки примера на страни като Дания, Швеция и Финландия, страните от ЕС ще трябва да инвестират повече в устойчиви енергийни източници като вятър, слънчева енергия и вода, но също така и в изграждането на ядрена енергия. "Това е единственият път напред напред от блатото, в което сме сега. Създаването на единен енергиен пазар и инвестирането в батерии също са част от решението за бъдещето. Така правиш нещо, което очевидно помага по отношение на климата, но също така гарантираш по-ниски цени". Коментар на климатичния комисар, който по никакъв начин не кореспондира с амбициите на неговата родина и някои политици отново да вперят отчаян спасителен поглед към въглищата като алтернативен ресурс.

Стартъпи, въглищаи стомана

Самата Европейска комисия също не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях. Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност. На заседанието министрите са обсъдили неговата реформа и увеличено процентно съфинансиране при кандидатстване с иновативни решения.

Регионалните министри са постигнали консенсус, че в условия на търсене на решения за стабилизиране на стоманената индустрия, че фондът трябва да продължи да работи до 2034 година, а не както предлага Европейската комисия до 2030 г.

Изследователският фонд за въглища и стомана (Research fund for coal and steel) е създаден през 2002 г. след изтичането на Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Той подкрепя проекти за научни изследвания и иновации, които повишават конкурентоспособността на европейската въгледобивна и стоманодобивна промишленост. Отделно от многогодишната финансова рамка, той функционира със свое собствено правно основание.

Има ли нужда България от тези ТЕЦ-ове?

През студения януари най-голям дял от близо 35% в енергийния микс на България имат ТЕЦ-овете на въглища. Именно те са и причината да не сме останали без електрическа енергия в най-големите студове, разказахме по този въпрос в 3ЕNews. Данните са официално оповестени от специализираната информационна и аналитична международната платформа Monte. Потвърдено е и от месечния анализ на Електроенергийния системен оператор.

Още ли смятате, че нямаме нужда от мощности на въглища и да разчитаме на милостинята на майката природа? - се питат енергетиците. Енергийният министър Трайчо Транков отговаря, че държавата има добър план за развитие на комплекса „Марица-изток“ и никой няма да бъде изоставен в прехода, икономическите дейности ще се развиват, а енергетиката ще запази възможностите си за реакция – като готовност и като възможност за мобилизация при необходимост. "Преходът, освен технологична промяна, е преди всичко социален процес, който изисква внимателно планиране, партньорство и доверие между институциите, бизнеса и синдикалните организации, допълва заместничката на Трайков - Ива Петрова.

По програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за трите въглищни региона в страната е предвидено чрез Фонда за справедлив преход и с национално съфинансиране да бъдат мобилизирани около 60 милиона евро, които да подпомогнат адаптацията към новите икономически реалности чрез преквалификация и повишаване на квалификацията, подобряване на достъпа до пазара на труда, подкрепа за самостоятелна заетост и създаване на нови бизнес инициативи. 

Месец преди да се разрази дебата в Западна Европа икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев заявиха в интервю пред обществената телевизия, че ТЕЦ-овете ще стават все по-важен резерв. Войната в Близкия изток е още една причина Европа да мисли повече за енергийната сигурност. Освен това трябва да се мисли за намаляване на зависимостта от чужди страни. „Преди Европа беше повече зависима от Газпром, сега от други доставчици. В края на отоплителния сезон трябва да мислим какво правим след зимата. „Трябва да имаме стратегия за Тец-овете като резерв, а да не се изненадваме всяка зима“, смятат те.

Германия отново „кихна“ и разтревожи ЕС

Министрите на енергетиката умуват за шоковите цени на горивата докато 90% от германските предприемачи очакват войната в Близкия изток да засегне бизнес операциите,  Нидерландия натиска за „Дружба“

……………..

Енергийните министри на блока проведоха спешна неформална видеo конференция, за да обсъдят как ще се процедира заради високите цени на горивата заради ситуацията в Близкия изток. Срещата се проведе в хибриден вариант от разстояние след призив на Европейската комисия към държавите членки да разгледат възможността за ограничаване на потреблението на петрол при подготовка за "продължителни смущения" в енергийните доставки вследствие на войната с Иран.

Енергийният еврокомисар Дан Йоргенсен също апелира в писмо до премиерите на блока да обмислят доброволни мерки за ограничаване на търсенето, гражданите да шофират по-малко, за да се запазят горивата за по-неотложни нужди - практика, която вече се прилага в някои азиатски държави.

Според Йоргенсен транспортният сектор в Европа е изправен пред нарастващи разходи и недостиг на доставки, тъй като е силно зависим от региона на Персийския залив, откъдето ЕС получава над 40% от вноса на авиационно гориво и дизел.

За големината на проблема и очакванията вече ви разказахме през погледна на една от най-големите транспортни компании в Белгия, която изчисли, че 700 000 евро на месец допълнително струва войната. Един от начините да се излезе от ситуацията в кризата е неминуемо да вдигнат тарифите за клиентите. Пред локална телевизия мениджър на логистичната компания разказа, че за всеки нает камион ще се налага начисление от 500 евро допълнителни разходи. Други негови колеги от транспортни фирми се опасяват, че ако ситуацията с кризата в Иран продължи, фалитите са неизбежни.

Пред европейските лидери стои и друг назряващ проблем – стабилността на германската икономика и нейната индустрия. Според информация от Института за икономически изследвания на IFO германските компании подготвят повишаване на цените.

90% от предприемачите в германската производствена индустрия очакват войната в Близкия изток да засегне бизнес операциите. Последствията от по-високите цени на енергията са веднага забележими в енергоемкия сектор. "Конфликтът създава още по-голяма несигурност за бъдещето.

Освен високите цени на енергията, повече от една трета от предприемачите се страхуват от проблеми с доставките, причинени от прекъснати морски маршрути. Една четвърт се страхуват, че търсенето в важни износни области ще намалее поради спада в икономическия растеж. Освен това компаниите се страхуват от нарастващите разходи за застраховки и повишен риск от длъжници.

Германски завод. Снимка: ЕК, архив

Икономическите последици от конфликта вече са осезаеми и се увеличават по различни канали. "Колкото по-дълго продължава несигурността, толкова по-големи ще са икономическите последици за тези компании."

Покачващите се цени на енергията ще засегнат и стоките и услугите чрез по-високи производствени и транспортни разходи. Компаниите в строителството, търговците на едро и потребителските услуги също въвеждат повишаване на цените, показват данните.

Германската статистическа служба Destatis изчисли инфлацията за март  от 2,7% при 1,9% месец по-рано. Федералното правителство се надяваше да върне болната икономика на правилния път с милиарди евро инвестиции в отбраната и инфраструктурата. Конфликтът в Близкия изток обаче затрудни тази амбиция.

Главоболията за енергийните министри стават двойно по-големи като към проблема с войната в Залива, болната германска индустрия се прибави и натискът на нейната съседка Нидерландия по отношение на нерешения проблем с петролопровода „Дружба“.

В навечерието на извънредната среща излезе информация в икономическото BNR радио, че новият външен министър на страната Том Берендсен е настоял пред украинския вицепремиер Тарас Качка да се осигури по-бързо разрешение на екипа на Европейската комисия да инспектира повредения участък от тръбопровода на украинска земя. Правителството трябваше да осигури достъп до 18 март, но това така и не бе сторено. Нидерландският дипломат е посочи пред радиото, че е настоял също ЕК да засили натиска си върху непокорната Унгария.

Повреденият соц тръбопровод обтегна отношенията между Унгария, Словакия, Украйна и Брюксел. Според Украйна тръбопроводът е бил повреден от руски атаки и ще бъде труден за ремонт, докато Унгария и Словакия твърдят, че Украйна умишлено блокира преноса на руски петрол за двете страни. След това Унгария блокира европейски заем от милиард долара за Украйна в знак на протест срещу предполагаемия саботаж.

Задънена улица

За да излезе от задънената улица, ЕС настоя да приеме технически експерти от Европа, които да могат независимо да оценят щетите. Украйна се съгласи, след което инспекторите пътуваха в страната на 18 март. До момента обаче не е бил разрешен достъп до мястото на повредата. Според украинския заместник-премиер Тарас Качка, това е по съображения за сигурност, каза той пред БНР. 'Щом разрешителните и разрешенията им бъдат подготвени, съм сигурен, че това ще бъде разрешено.'

Том Берендсен смята, че Унгария ненужно политизира въпроса с петролопровода, след като е видно, че Виктор Орбан се опитва да мобилизира редовите партийни членове срещу ЕС и Украйна. В същото време факт е, че Украйна бави излишно нещата  като не позволява на инспекторите да влязат до обекта.

От провелата се пресконференция след видеоконферентната връзка еврокомисарят Дан Йоргенсен също не даде индикация след журналистически въпрос, че има кой знае какъв развой след това, което се знае от последния Европейски съвет през март – украинците „правели всичко възможно да възстановят петролопровода“, а ЕК ще помогне с финансова и техническа помощ

Франция планира да изгради 6 реактора между 2038 и 2044 г.

Франция планира да изгради 6 реактора между 2038 и 2044 година. Те ще бъдат по двойки в 3 съществуващи централи - Penly, Gravelines and Bugey с общ капацитет за производство на електроенергия от 9 990 мегавата. За целта страната е предвидила €72,8 милиарда. За проектите Париж се е допитал до Европейската комисия, която ще започне обстойна оценка дали не са нарушени правилата за държавна помощ. Това е честа практика когато става дума за сложни и комплексни проекти като тези в енергетиката.

Намерението за изграждане на 6 блока Комисията е получила през ноември 2025 г. В съобщение на ЕК се припомня, че съгласно договорите на ЕС, държавите членки са свободни да определят своя енергиен микс. Франция е избрала да насърчава ядрената енергия като част от своята национална енергийна политика.

Проектът цели да повиши сигурността на електроснабдяването за Франция и съседните страни, както и да допринесе за целите на Съюза за декарбонизация. Бенефициентът на подкрепата е Électricité de France S.A. (EDF), собственик и оператор на целия ядрен енергиен флот във Франция.

Франция планира да подкрепи този проект чрез три мерки: субсидиран заем с преференциален лихвен процент, покриващ 60% от очакваните строителни разходи; договор за разлика, който работи за 40 години, за да осигури стабилни приходи на заводите; механизъм за споделяне на риска с конкретен списък от събития, с цел осигуряване на защита срещу рискове извън контрола на EDF, като непредвидими природни бедствия и промени в националното законодателство.

На този етап, въз основа на предварителната си оценка, Комисията е установила проекта за необходим и смята, че помощта улеснява развитието на икономическа дейност. Комисията също така признава потенциалния принос на проекта за сигурността на снабдяването и декарбонизацията.

Въпреки това Комисията счита за необходимо да се оцени дали мярката е напълно в съответствие с правилата за държавна помощ на ЕС. Поради тази причина Комисията реши да започне задълбочено разследване и ще проучи и дали има достатъчни гаранции, за да се гарантира, че търговската стратегия на EDF няма да доведе до пазарни изкривявания и да предотврати прехвърлянето на помощ към конкретни участници на

Държавната помощ за подкрепа на ядрената енергия може да се оценява директно по член 107(3)(в) от ДФЕС, който позволява на държавите членки да улесняват развитието на определени икономически дейности при определени условия.

Дигитална суперсила с аналогова мрежа: нидерландският парадокс

Депутати от долната камара на парламента са против изграждането на "нови, грозни и големи" технологични центрове, които се превръщат бреме за електроенергийната система

7 огромни центрове за данни ще се появят в Нидерландия на фона на критиките, че проектите допълнително ще създадат проблеми в остарялата енергийна мрежа, разказаха в предаване на обществената телевизия Нос от индустриалната асоциация Dutch Data Centers Association (DDA). Същевременно инициативата политически раздор, тъй като от парламента е приета наскоро резолюция за спиране на строителството на такива големи центрове. За седемте изглежда било твърде късно, защото повечето разрешителни са издадени.

Снимка: Архив, ЕК

Решението за строеж не се приема с охота сред някои от Камарата на представителите (долната камара на парламента, която е основният законодателен орган). Сред тях е Питър Гринвис от ChristenUnie, който недоумява как е възможно това – за големите чужди корпорации може, а за малките национални бизнеси не може

Проектът се състои от 7 огромни сгради, т.нар. hyperscale, който ще се простират на площ от няколко хектара. За кубовете (както ги наричат местните) ще е нужна енергия, с която може да се захранят нуждите на 200 000 домакинства. Те ще се намират в Амстердам. Подобен мегацентър е планиран и в Лелистад. По данни на операторите тези технологични обекти черпят 5% от общото енергопотребление на страната. Очакванията са през следващите години да се удвои.

Нидерландия вече разполага с 3 такива мегацентъра за данни където Google съхранява данни. Според парламентарното мнозинство и провинции, освен че са грозни и големи, се превръщат в огромно бреме за електроенергийната система. 

Погледите и надеждте сега са насочени към новата министърка на жилищното строителство и пространствено планиране Еланор Букхолт-О'Съливан, която може да спре стоежа на още 4 проекта в ранна фаза в жилищен район край националното летище “Схипхол”. Сред жителите вече назрява недоволство, тъй като на тяхна територия вече има над 30 малки центъра, а капацитетът на мрежата е все така стар, пространството - малко и никой не иска в двора си да има data център.

Oще 2021 г. много общини поетапно забраняват строителството на такива центрове на тяхна територия. Тази тенденция искрено изненадвала компаниите за данни. Според Стейн Гроув, председател на търговската асоциация DDA, центровете за данни са просто отчаяно необходими. "Дискусията сега е съсредоточена върху центровете за данни, управлявани от Microsoft или Google. Но болниците, университетите и данъчната и митническа администрация също се нуждаят. Не искаме да зависим от чуждестранни компании. Тогава направете така, че да съхранявате тези данни тук", казва той с гняв и упрек към политиците.

Не толкова отдавна Нидерландия все се смяташе за водещ международен център по дигитализация. Дали това ще остане така зависи от министъра на D66 Еланор Букхолт-О'Съливан и доколко тя ще се вслуша в призива на Камарата на представителите.

Припомням, че страната бе първата в Европа, която публично се обяви за създаване на суверенитет и по-малка зависимост от американските технологични компании. Предишният кабинет, начело с Дик Схоф, дори бе подхванал политическа линия с проекти, които да направят Нидерландия „Силициевата долина на Европа“. Сред тях дом за „технологиите на утрешния ден“ , Център за изкуствен интелект върху руините на бившето газово хранилище в Грьонинген, нов център на военната индустрия, милиарди инвестиции в разработване на интелигентни материали като композити, 3D печат, космически технологии, квантови, интелигентни системи, технология с изкуствен интелект, дронове, сензори и радари. За всичко това е нужна огромна енергия, която обаче на този етап не може да бъде осигурена заради „тесните“ места по остарялата енергийна инфраструктура.

А докато политиците се боричкат да има или няма нови технологични мегаструктури, пропускат ценно време за реновиране на електрическата мрежа и да са в помощ на хиляди малки бизнеси и домакинства. Разказвал съм многократно как години над 15000 компании са в списък на чакащи за разширение на мрежата, други пък отчаяно променят графика си на работа, за да освободят енергия на трети. Отделно домакинствата са в ступор дали един ден няма да осъмнат с дискотека на тока   

Топ приоритет или нови главоболия

Проблемът с мрежата е сред топ приоритетите в 5-годишната управленска стратегия на правителството с премиер Роб Йетен. Коалицията смята да направи отделен закон, с който да не се допуска бъдеще недостиг на капацитет. По изчисления на местния оператор TenneT ще са необходими за следващите десетина години инвестиции от порядъка на 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа.

Един от нерешените досиета е свързано не с кого да е - "Майкрософт", който има план да вдигне 3 центъра за данни в Амстердам. Въпреки че не е разрешено, гигантът с законодателни вратички и политически хватки е успял да си издейства правото, разказва ежедневникът NRC. Става дума за 3 небостъргача с височина 85 метра, които заедно консумират приблизително толкова енергия, колкото градче като Харлем. Според действащата забрана компаниите нямат право да вдигат кули, ако консумират над 70MW и надхвърлят площ от 10 хектара. От общината заявили с гордост, че е постигнат добър баланс и изгодна оферта, тъй като привличат до себе си най-големият технологичен играч. 

Ормуз, горива и риск от фалити: транспортът в Белгия под двойна атака

700 000 евро допълнителни разходи на месец ще струват шоковото поскъпване на горивата заради войната в Иран, разказа транспортната компания „Есерс“ пред една от локалните телевизии на Белгия.

Превозвачът има стотици камиони по пътищата на Европа. Един от начините, според мениджъра за транспортния парк на превозвача Кристофър ван ден Деле, да се излезе от ситуацията в кризата е неминуемо да вдигнат тарифите за клиентите. Изчисленията показали, че за всеки нает камион ще се налага начисление от 500 евро допълнителни разходи.  

Други колеги в транспортния бранш се опасяват, че ако ситуацията с кризата в Ормузкия проток и военните действия в Иран продължат, фалитите са неизбежни.

На фона на тежката ситуация белгийските превозвачи са изправени и пред друг проблем – правителството и неговото намерение да вдигне таксата за изминати километри по магистралите от 1 юли. Браншовите федерации настойчиво апелират за отлагане на тази мярка, защото последиците от нея ще са катастрофални за сектора още в средата на тази година.

Още в началото на годината стана ясно, че фламандското правителство планира значително да увеличи тарифите като за класически EURO 6 камиони ще се начислява 40% повече. Според една от федерациите Фебетра това в момента е неприемливо. 

„Вярно е, че правителството няма контрол върху цената на петрола Brent, но може да осигури време за дишане като временно замрази това увеличение. Отлагането щяло да даде възможност на компаниите да се адаптират към тежките пазарни условия.

Фландрия е икономическото сърце на Белгия и има интерес да защитава доброто здраве на транспортния сектор, казват превозвачите и пак апелират за разумни действия от кабинета.

Енергийният урок, който Европа още не е научила

Само за 17 дни кризата с Иран струва €6 млрд. на ЕС – Брюксел бърза да избегне нов шок, но старите грешки дебнат

4 години след руската инвазия в Украйна, Европейският съюз е изправен пред опасността от ново прекъсване на енергийните доставки. Войната в Близкия изток причини сериозно смущение в световните доставки на петрол и газ като повиши драстично цените на енергията. Само през първите 17 дни от кризата с Иран ЕС е похарчил около 6 милиарда евро повече за внос на изкопаеми горива, се казва в обширен доклад на ГД „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, предоставен за разглеждане на Еврогрупата.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

В резюмето на анализа се посочва, че от 2022 г. насам ЕС е постигнал значителен напредък в диверсификацията на енергийните източници и увеличаването на инвестициите във възобновяема енергия. До 2025 г. възобновяемите енергийни източници представляват около 48% от потреблението на електроенергия в ЕС, което намалява зависимостта от изкопаеми горива за електроенергийния микс, макар и да не предпазва напълно от външни сътресения.

Oще по темата: 

• Ефект от войната в Иран: тласък на соларните панели и термопоомрите, в САЩ купуват електромобили, но продажбите на коли в ЕС може да спаднат | 3e-news
• ЕС ще се сблъска с енергиен недостиг, ако войната в Близкия Изток се проточи до лятото | 3e-news

Сектори като транспорта обаче остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху цените. Структурната промяна към нисковъглеродна електрификация остава единственото решение за гарантиране на сигурността на доставките и трайно справяне с проблема. Уязвимост на Европа към външни енергийни шокове. Могат да се обмислят краткосрочни мерки за облекчаване на потребителите (домакинства и промишленост).

След предишната криза ЕС обаче не научи ключов урок - че много от тези мерки бяха широкообхватни и нецеленасочени, което доведе до неефективност и много големи фискални разходи. В тази връзка, според авторите на доклада, в момента са нужни краткосрочни мерки,  насочени са към най-уязвимите домакинства и индустрии. Действията трябва да бъдат съгласувани, както бе решено и на последния Европейски съвет на 19 март. Това е от съществено значение, за да се избегне фрагментацията на единния ни енергиен пазар, да се увеличи максимално въздействието и да се сведат до минимум фискалните разходи за интервенции. Допускането на допълнителна гъвкавост, съгласно фискалните правила на ЕС, в подкрепа на енергетиката би могло да подкопае целостта и доверието във фискалната рамка. „Държавите членки трябва да гарантират, че мерките за подкрепа остават в съответствие с фискалните правила и не компрометират средносрочната фискална устойчивост“, се препоръчва в документа.

Икономическата дирекция на Комисията смята, че евентуалните държавни действия за справяне с високите цени на енергията следва да се ръководят от някои принципи като например: всяка предприета мярка следва да бъде съгласувана с декарбонизацията на енергийната система. Политическите мерки следва да запазят стимулите за пестене на енергия и инвестиции в нисковъглеродна енергия, както и да насърчават електрификацията. Краткосрочната подкрепа не трябва да ограничава въглеродно интензивното поведение или да удължава остарелите бизнес модели, базирани на изкопаеми горива.

Мерките трябва да бъдат внимателно разработени, за да се предотвратят нежелани последици, които биха могли да влошат баланса между търсенето и предлагането на енергийните пазари. Намаляването на пределната цена на петрола и газа ще стимулира търсенето и ще допринесе за по-високи съвкупни цени и ще генерира странични ефекти между държавите членки. Следва да се даде предимство на мерки, които водят до намаляване на потреблението на изкопаеми горива.

За да се ограничи фискалните разходи, държавите членки следва да насочат мерките си към най-уязвимите потребители, включително енергоемките индустрии.

• Мерки за насърчаване на потребителите да пестят енергия като например информационни кампании и целенасочени стимули . Те следва да насърчават използването на обществен транспорт, да ускорят обновяването на сградите и да продължат да повишават енергийната ефективност в промишлеността.
• Мерки за доходите. Това е предпочитан вариант. Той защитава най-уязвимите домакинства покупателната способност, без да се изкривяват пазарните ценови сигнали, въпреки че изисква прецизно насочване, за да се избегне неефективна подкрепа и прекомерна фискална тежест.
• Адаптиране на структурата на данъците и таксите върху електроенергията, така че да се бори с високите цени на електроенергията, като същевременно се подкрепя електрификацията.

За финансирането на такива мерки държавите членки могат да използват приходите от Схемата за търговия с емисии и да обмислят облагането с данък на евентуални неочаквани печалби, свързани с високите цени на енергията. 

Освен управлението на непосредствения енергиен шок и защитата на икономиката на ЕС, трябва бързо да се предприемат мерки, които ще намалят разходите за енергия по-трайно. За да се направи това, трябва да се действа в посока на четирите основни компонента, които определят цените на електроенергията: цената на самата електроенергия;  мрежови такси; данъци и такси; и разходи за въглеродни емисии.

Европейската индустрия е изправена пред трудна година, но за някои компании може да има изключение: това са предимно доставчици и монтажници на слънчеви системи. Това става ясно от съобщенията за повишено търсене от германския и британския пазар и покачващата се цена на акциите на китайските производители. Според анализатори „слънчевият бум“ от периода след руската инвазия в Украйна може да се повтори, според публикация на ЕUobserver.

Петролната криза сега съживява интереса и към електрическите автомобили и термопомпите. „Всеки път сме виждали как внезапните колебания в цените на горивата и ненадеждната електропреносна мрежа ускоряват внедряването на малки фотоволтаични системи“, каза Лара Хаим, анализатор на слънчевата енергия в BloombergNEF.

Въпреки заглавията, според които до април в Европа може да възникне недостиг на енергия, в действителност континентът разполага с достатъчно природен газ, възобновяеми енергийни източници и въглища, които да му стигнат до лятото, когато търсенето на енергия се повишава след намаляването на отоплението на домовете през пролетта поради по-топлите температури.

Илюзия за спокойствие

Доклад на нидерландския национален газов оператор предупреждава, че комбинацията от ниски запаси и скъпи доставки може да върне сценария от 2022 г. Предлага се създаване на стратегически газов резерв на европейско ниво

Зимата е към своя край, но ключовият въпрос за Европа тепърва предстои – запълването на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. Последните данни на нидерландската компания Gasunie показват, че нивата на газовите резерви са исторически ниски. При налична запълняемост от около 7,2% не се очаква непосредствен недостиг на синьо гориво, но ситуацията поставя редица стратегически въпроси.

Анализатори от компанията Eqolibrium отбелязват, че сходна е картината в цяла Европа, като с всеки изминал ден нарастват и опасенията. Според нейния директор Ханс ван Клиф на пазара се създава илюзия за стабилност, която може да се окаже подвеждаща през следващите месеци. Именно затова, по думите му, Европейската комисия трябва да подходи с повишено внимание.

Обичайно нагнетяването на газохранилищата започва през март. Тази година обаче се очакват затруднения в предлагането, породени от високите цени и напрежението в Близкия изток. Основният въпрос остава колко дълго ще продължи тази ситуация и дали Европейският съюз ще успее да запълни запасите си навреме. Според Клиф дори при бързо разрешаване на конфликта, възстановяването на газовия пазар ще отнеме време. „Видяхме това и след Covid – промените са структурни и връщането към нормалност не се случва за седмици, а за месеци“, подчертава той.

В Нидерландия вече се чуват призиви за по-активна подготовка. Националният газов оператор предупреждава, че страната не е достатъчно готова за сериозен недостиг, особено след спирането на добива в находището „Грьонинген“ и рязкото намаляване на руските доставки. По оценка на Gasunie, продължително прекъсване на доставките може да доведе до рязък скок на цените, сериозни икономически щети и задълбочаване на енергийната бедност. В доклад до новото правителство в Хага операторът подчертава, че както Нидерландия, така и Европа като цяло не са достатъчно подготвени за дългосрочни сътресения в доставките.

Гръция строи хранилище за CO2 с пари по Плана за възстановяване

Седмият транш ускорява CO₂ инфраструктурата, ВЕИ и амбицията страната да стане въглероден хъб в Югоизточна Европа до 2030 г.

Гърция получи одобрение по седмото поред плащане от Фонда за възстановяване и устойчивост. Средствата, под формата на грантове и заеми, са на стойност  1,18 милиарда евро. Една част от сумата отново ще бъде използвана за проекти в енергетиката и климатичната неутралност. Пред Европейската комисия съседката ни е заявила, че ще изгради първото съоръжение за съхранение на въглероден диоксид заедно с измервателна система в помощ индустрията.

Снимка: ЕИБ

Поредно искане за плащане е било заявено от Атина в края на миналата година. Комисията е разгледала и оценила, че страната коректно е изпълнила начертаните цели. До този момент от европейския фонд са преведени близо 24 милиарда евро. Правителството, както и останалите държави членки, имат срок до есента да подадат последните искания за плащания преди да бъде закрит  фонда в края на годината.

Още по темата: 

• Вятърната индустрия като приоритетна политика

По проекта за съхранение на въглероден диоксид правителството е кандидатствало за помощ и от Европейската инвестиционна банка. От сайта на институцията е видно, че за изграждането на съоръжението Prinos ще са нужни 270 милиона евро грантове от европейската програма Connecting Europe Facility, и Фондът за възстановяване. Консултантска помощ е била направена от екип на Банката.

Въглеродните емисии, които ще бъдат отделени във въздуха, ще се събират от индустриалните обекти в Гърция и други близките страни. След това компресираният CO2 ще бъде транспортиран до хранилището.

"Въглеродът ще бъде инжектиран дълбоко под земята", разказва Зоран Станич, ръководител на Innovation Fund Unit, част от инициативата EIB Advisory Project. Ще се използват стари неизползваеми нефтени платформи на дълбочина 4 километра под морското дъно.  Теренът е сигурен, защото разполагаме с данни от десетилетия, които потвърждават тяхната пригодност. Направените сеизмологични карти също потвърждават, че теренът е безопасен за дългосрочно съхранение.

Първите количества компресиран въглерод може се очаква да бъдат складирани през 2027 г.  Плановете са годишният капацитет да достигне 2,8 милиона тона въглерод през 2030 г. Общият потенциал на обекта е 66 милиона тона.

Гърция, Италия, Словения и Хърватия се очаква да използват хранилището за транспортиране на големи емисии въглерод от химическата, циментовата и стоманената индустрии.

От банката определят проекта като изключително важен за региона, защото ще стимулира икономическото развитие в залива Кавала.

Преди този проект гръцкото правителство вече многократно е показал на Брюксел, че отпусканите траншове се използват целенасочено по проекти в областта на „зелената“ икономика, както и се променя законодателството за внедряването на водорода в индустриите. При едно от предните плащания по възстановителния фонд бяха инсталирани слънчеви панели за домове и ферми.

„Зелената“ икономика върви ръка за ръка и с промяната в инфраструктурата. Такъв проект е за цялостна модернизация на олимпийския стадион, който страна започна през 2024. Инвестицията е за 77 милиона евро. С парите ще бъде възстановена структурата на стадиона и подобрени енергийните му характеристики. С ремонта ще бъдат отстранени сериозни структурни недостатъци, открити в стоманената покривна конструкция, както и в електромеханичните и осветителните системи. национално съфинансиране. 

Един от ключовите сектори, които усилено се влагат огромни инвестиции е ВЕИ. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана  NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, заяви през 2024 г. пред кореспондента на 3е-news по време на годишния икономически форум в Брюксел икономическият тогава министър Костис Хацидакис. „Преди години въведохме Зелената програма в Гърция и срещнахме остри реакции имахме реакции от засегнати региони и социални групи. Благодарение на финансовата помощ от Комисията въведохме амбициозен план за справедлив преход, особено по отношение на двата най-засегнати региона - Западна Македония и община Мегалополис в Пелопонес“, разказа пред делегатите гръцкият дипломат.

На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между  компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни паркове, с които да се постигне заветната цел на Европа- нулеви емисии и нисковъглеродна икономика. 

Брюксел залага на стабилност в нестабилен Вашингтон

САЩ остават търговски партньор номер едно за ЕС, въпреки сложните отношения с администрацията и президента Доналд Тръмп. Това послание прозвуча от залата на Европейския парламент в Брюксел по време на дебат по трансатлантическото споразумение.

Снимка: Пресслужба на ЕП

От изказването на икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис стана ясно, че въпреки непоследователната политика и непредвидими решения на президента „сделката си е сделка“ и Европа трябвало да спази договорените вече по-рано тази година тарифни споразумения.

През миналата година ЕС е направил търговия със САЩ за 1.7 трлн. евро, инвестирал е 4,8 трлн. евро. Делът на търговията отвъд океана съставлява 21% от общата в световен мащаб.

„Искам да съм ясен. Ние ще продължим усилията за конструктивни отношения със САЩ и избягване на нестабилност, но няма да си затваряме очите за рискове при нарушени интереси. Комисията остава бдителна и готова да защити индустриите, ако е необходимо. Следим отблизо промените в тарифите и ако е необходимо ще са в положителна за нас посока.

Изказването на еврокомисаря пред депутатите е по повод гласуване на сключеното търговско споразумение между ЕК и САЩ за вносните мита. Добровскис смята, че едно гласувано положително становище е силен коз за ЕК да продължи да отстоява позициите на блока пред администрацията на Тръмп.

От своя страна Парламентът иска да се приеме мандат за преговори с държавите членки по две законодателни предложения, които ще премахнат повечето мита за промишлени и селскостопански стоки от САЩ.

Евродепутатите настоява да се въведе и клауза за суспендиране, ако САЩ въведат нови мита. 

Проектът на позиция, приет от комисията на ЕП по международна търговия, включва и предложение за т.нар. „клауза за изтичане на срока на действие“, което би означавало, че ако бъдат приети, новите мита ще влязат в сила едва когато САЩ изпълнят ангажиментите си.

Редица депутати обаче в изказванията си бяха прекалено крайни и призоваха споразумението да бъде прекратено, тъй като президентът-милиардер непрекъснато и ежедневно си променя мнението, а това създава несигурност за европейските индустрии. Въпреки оформения текст по сделка по време на срещата с Урсула фон дер Лайен в Шотландия и последвалите преговори във Вашингтон, все още обаче виси голяма неяснота около вносните мита за алуминия и стоманата. 

Чуха се  изказвания, че трябва да има санкции срещу САЩ, а не да се сключва споразумение, защото заради „незаконната“ война на САЩ в Иран, Европа не може да купува газ оттам.

От редиците на Renew Europe също веднага излязоха с позиция:  Докато Европейският парламент се готви да гласува мандат за тристранни преговори по двете законодателни предложения, прилагащи тарифните елементи на рамковото споразумение между ЕС и САЩ от типа „Търнбери“, Renew Europe обявява подкрепата си за позицията, приета от Комисията по международна търговия (INTA) на 19 март. Ключов приоритет е да гарантира, че сделката осигурява реална предвидимост и стабилност – за бизнеса, работниците и гражданите. ЕС ще продължи напред, но въз основа на справедливост и яснота: никакви по-високи тарифи, никакви повече заплахи за тарифи и никакви заплахи за сигурността срещу държавите членки на ЕС.

Припомням, че Европейският парламент вече веднъж замрази ратифицирането на подписаното през юли миналата година търговско споразумение със Съединените щати заради възникналото напрежение около апетитите на Тръмп едностранно да придобие на Гренландия и заканата за 200% вносни мита за френските вина.

През февруари тази година и сега от втория опит за гласуване от залата на Европейския парламент се чуха призиви, че търговските преговори трябва да останат на пауза докато ЕС не получи ясна гаранция от Вашингтон, че условията по сделката ще бъдат уважавани.

На 27 юли 2026 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещнаха за първи път в Шотландия, за да обсъдят търговското споразумение. Тогава председателката наблегна, че залогът е изключително голям тъй като ставало дума за търговия на стойност 1,7 трилиона долара и 800 000 души от двете страни на Атлантика.

ЕК създава регионален център за борба с пожарите в Кипър

Горските пожари в Европа стават все по-големи, по-чести и по-разрушителни. Затова са необходими координирани действия от рано и постоянен диалог със страните-членки, настоява Европейската комисия.

Намерението на Комисията е от рано да изготви нов подход с превантивни действия в защита на околната среда и биоразнообразието, защото по прогнозни данни ситуацията с пожарите през тази година ще се влоши в сравнение с предходните.

В документ, подобен на стратегия, се вижда за готвени инвестиции и конкретни мерки преди началото на летния сезон и покачване на температурите на континента. Сред тях са по-добро обучение на спасителни екипи и пожарникари, насърчаване на доброволчеството в моменти на кризи, насърчаване на обмен на доброволци между държавите.

• Oще по темата: Българската гора в пламъци: кога ще се научим да се пазим от огъня? | 3e-news

Комисията ще продължи да позиционира предварително пожарникари в рискови зони и да насърчава обмена на експерти по пожарогасене.

Държавите членки ще бъдат информирани за специални възможности за финансиране на подвижен парк. Престои доразвиване на Европейската информационна система за горски пожари, поддържана от спътника „Коперник“. Ще бъдат като подобрени нейните инструменти за ранно предупреждение и наблюдение на пожари. Ще бъдат разработени нови възможности за стандартизирано моделиране на риска в общоевропейски мащаб, за да се помогне за идентифицирането на най добри практики за намаляване на рисковете от пожари и повишаване на устойчивостта на ландшафта.

Комисията също така продължава да разработва инструменти за моделиране на горски пожари, подпомогнати от изкуствен интелект, в подкрепа на вземането на решения.

Флотът на rescEU за гасене на пожари ще бъде разширен с закупуването на 12 противопожарни самолета, както и 5 хеликоптера. Първият е доставен на Румъния през януари 2026 г. и ще бъде готов за сезона на горските пожари през 2026 г.

Комисията работи по създаването на европейски център за борба с пожарите в Кипър, който да служи като регионален център за обучение, учения и сезонна готовност. Той ще има двойна роля: оперативна, за реагиране при извънредни ситуации, свързани с горски пожари, и изграждане на капацитет. Комисията предлага също така да събира данни, за да разбере по-добре и намали дългосрочните рискове за здравето, пред които са изправени пожарникарите, да ги свърже с излагането им на опасни условия и токсични вещества.

Регионалният център идва като добра възможност за превенция в България, която бе сред най-засегнатите в ЕС през 2024 година. Според направен тогава доклад сезонът е приключил с обща изгоряла площ от 383 317 хектара. Докладвани над 8 300 пожара - 4 пъти повече от средната стойност за 17 години. България, Гърция, Италия, Португалия и Испания са сред най-засегнатите държави от ЕС с обща опожарена площ от 334 940 хектара.

Пожарите и наводненията нанасят щети за стотици милиони и показват системен проблем – стратегиите за превенция не отговарят на мащаба на риска. При затопляне от около 2°C щетите ще достигнат до 5% от БВП на еврозоната, пише в своя статия по темата специализираният сайт „Климатека“.

Системите за ранно предупреждение могат да намалят щетите с около 30%, като дават време за подготовка и реакция. Същевременно в България застрахователната защита е критично ниска. Едва около 2% от климатичните щети у нас са покрити от застраховки, което означава, че тежестта пада върху държавата и домакинствата.

В този контекст България е силно уязвима и това не е случайно, а резултат от съчетание между география, остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции в превенция. Мерките и политиките, както за превенция, така и за модернизация са крайно недостатъчни.

Белгия създаде Алианс SMR

Малките модулни реактори (SMR или познати с българската транскрипция ММР) са технология на бъдещето, която все още на чертожните дъски и в главите на политиците , но фламандското правителство вече се е заело да проучва и да търси терени. За премиера на провинцията Матиас Дипендаеле „все някой и някога“ трябва да предприеми тази стъпка.

Oще по темата: След признатата „стратегическа грешка“: EK насочва вниманието към малките реактори | 3e-news

Засега са набелязани 4 терена, по информация на ежедневника „Де Тейд“ и обществената телевизия на страната. За проекта на бъдещето партньори са заедно правителство, работодателски организации, технологични компании. Всички те са убедени, че трябва да са готови за периода след 2035 година когато се очаква реалната работа. Реалистичните очаквания са не по-рано от 2040 година да се появят първите на бял свят.

Строителството няма да започне за една нощ, но искаме да бъдем пионерите," заявил фламандският премиер пред партньорите. Съвместната инициатива те нарекли Алианс SMR и нейната цел е да извърши възможно най-много подготвителна работа. Вече е проведено първоначално изследване, което е начертало всички предизвикателства. В момента стартира второ проучване за набелязване на потенциални терени. Това, което за екипа е водещо са фактори като наличието на индустриални клъстери, свързване с електрическата мрежа и достъп до охлаждаща вода. Тепърва ще се правят пространственото планиране и екологични оценки.

Едно обаче е сигурно, новите малки модулни реактори няма да са до зона с малки и средни предприятия или жилищни райони. Всяка стъпка се синхронизира с федералното правителство и енергийните власти. В разговорите е ставало дума и за евентуално сътрудничество с Нидерландия. Не е случаен този факт. Двете страни още след 2022 година заговориха заедно да строят нова атомна електроцентрала в пограничния град Борселе. И при предишното правителство с премиер Александър Де Кро и сега идеята е да се разпределят поравно разходите.

За малките модулни реактори вече сме ви разказвали в 3е news с експертния анализ на проф. Георги Касчиев. Така наречените малки модулни реактори все по-активно се презентират като способ за генериране на чиста енергия, намаляване на емисиите и покриване на растящите нужди от енергия. Съгласно класификацията на Международната Агенция по Атомна Енергия, малки са реакторите с мощност до 300 МВте (в САЩ до 350 МВте). Няма ясна дефиниция за модулност, но се счита че са модулни, ако поне 80 % от компонентите им се изработват и частично сглобяват в заводски условия. 

Повечето ММР са в начална фаза на проектиране и критици иронично ги наричат PowerPoint reactors. Независимо от това разработчици, политици, лобисти, инвеститори и медии агресивно представят ММР като евтин, достъпен, сигурен и незаменим начин за решаване на кризата с климатичните промени, а напоследък и за осигуряване на енергия за центрове за данни и AI. „Напълно се неглижират ядрените рискове, които са налице  при всеки ядрен реактор, независимо от мощността му. Резултатът е създаване на погрешни представи и заблуждаване на обществеността и бизнеса, смята енергетикът. Повече за това къде и в каква фаза са проектите можете да прочетете в статията: Новите проекти за реактори с малка и средна мощност: Очаквания и реалности | 3e-news.

ММР са изправени пред същите предизвикателства като своите „големи братя“. Около 75% от световния уран идва от малък брой държави, а обогатяването му се контролира до голяма степен от Русия и Китай. Няколко проучвания показват, че ММР могат да произвеждат повече ядрени отпадъци от конвенционалните реактори. Безопасността остава критичен въпрос.

Според Международната агенция по енергетика, ако всичко върви по план, политическата подкрепа се запази, индустрията успее и технологията заработи, до 2050 г. може да има приблизително 1000 ММР по света с общ капацитет от 120 GW. Това е приблизително една десета от общия ядрен капацитет, който 30 държави са се ангажирали да въведат в експлоатация към тази дата. Сред тях Нидерландия и Франция, силно залагат в енергийните си стратегии за усилено строителство на ММР. С едно скорошно изказване на председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен допълнително създаде вятър в стремежа на тези страни да ускорят процеса. Дадени са обещания за по-бързи лицензионни режими и ускорен процес по издаване на разрешителни. Комисията се надява, че SMR ще станат по-привлекателни за частни инвеститори.

Развитието на малките ядрени реактори не само ще допринесе за независимостта на ЕС, но и ще понижи цените на енергията, очаква Комисията. Това е и шанс за стартъпи, които искат да се фокусират трайно върху ядрената енергия. "Финансирането ще действа като гаранция и се очаква да привлече множество частни инвестиции", смята европейският комисар по климата  Вопке Хукстра. "Това е силен сигнал към компаниите и пазара: Европа инвестира в чистата енергия на бъдещето".

В едно свое изследване научният институт TNO и консултантската група NRG Pallas обръщат внимание на още едно предимство. Освен че са лесни за строене, могат да произвеждат енергия и топлина, могат да помогнат за постигане на климатичните цели с намаляване на емисиите CO2 от мащабни индустриални процеси. "Сега за това се използва природен газ и трябва да се отървем от него по устойчив начин", посочва като пример Мартин Шийпърс, старши консултант в института.

По проекта за ММР вече работят и изследователски центрове. Гигантът Google също обяви, че ще построи 7 малки  реактора, които да захранват своите AI центрове за данни. 

Горивният шок закотви риболовната индустрия

Високите цени на горивата принудиха безпрецедентно десетки рибни траулери да останат закотвени. Такова решение е трудно, но нямаме избор, казва директорът на индустриалната асоциация VisNed пред местната новинарска агенция ANP. Впоследствие пред националната телевизия на страната допълва, че очакванията са поне половината от плавателните съдове, които се занимават с риболов да останат на сушата.

В нормални работни дни, по данни на асоциацията между 30-40% от приходите след продажбата на риба отива за гориво. След избухване на войната в Иран разходите скочили двойно, казва Дурк ван Тюинен от рибарската асоциация.

Рибарите, както и други индустрии, следят с тревога динамиката на цените. Казват, че ако влязат в морето, ще понесат още повече загуби. Надяват се, че ще получат държавна подкрепа, тъй като разходите за престой на кея също не са малки.

Герт ван дер Плас , който е собственик на траулер, заявява, че не е редно увеличените разходи на бизнеса да се прехвърлят върху плещите на потребителите с шокови поскъпвания на цената.

"Ако все пак отидем на риболов, ще понесем загуби заради високите разходи за гориво." Той говори за "време, изпълнено с напрежение" и се надява на финансово възнаграждение. "Никой няма да плати двойна цена за същата риба, която е плащат само преди месец", убедени са рибарите.

Проблемите на индустриите и търсенето на решение е топ приоритет и за европейските институции. По време на дебат в Европейския парламент стана ясно, че Комисията е непрекъснат контакт с всички членки и са сформирани кризисни щабове в търсене на решение за намаляване на стреса и щетите върху индустриите.

Европейските институции търсят временни решения, но може да отнеме много време, докато енергийните пазари се върнат към предишните си нива, след като САЩ обяви, че ще спре атаките срещу енергийната инфраструктура на Иран за няколко дни. Въпреки че цената на петрола рязко спадна веднага след съобщението на президента на Доналд Тръмп, сътресенията на пазарите изглежда далеч не са изчезнали. "Ефектите не са временни, а дълготрайни", предупреждава в коментар за друга нидерландска медия – bnr.nl Ханс ван Клиф, енергиен специалист в изследователската агенция EqoLibrium. Въпросът , според него е и доколко спирането на нападението е реалност.

Иранската държавна информационна агенция Fars съобщава, че след обявлението са извършени атаки срещу различни енергийни съоръжения. "Отлагането не е анулиране. Този ултиматум все още виси над пазара, с всички рискове, които носи. И вече видяхме тези рискове миналата седмица", казва Ван Клийф.           

Енергийният експерт посочва атаките, които Иран е извършил срещу различни енергийни обекти в региона на Залива. Например, Иран успя да удари най-голямото LNG съоръжение в света в Катар. Според Катар, различните газови инсталации в страната са били сериозно повредени и възстановяването може да отнеме месеци, може би дори години. "Това са ефекти, които не са временни, а наистина ще се задържат дълго време и ще продължат да влияят на пазарите. Общо 17% от производствения капацитет били спрени при атаките, казва Ван Клийф. И това има последствия за световните енергийни пазари." Докато целият пазар очаква реално да увеличим капацитета на LNG и да се преместим на голям пазар с по-ниски цени, този сценарий всъщност вече е далеч. Всъщност пазарите стават все по-стегнати и това се отразява и в цените. Не само в краткосрочен план, но сега се превръща и в дългосрочен проблем."

В писмо до парламента новият нидерландски премиер Роб Йетън, предупреждавам че трябва да се търсят мерки в дългосрочен план, за да има достатъчно LNG.

Темата за шоковия скок на цените не се вижда в предварителния дневен ред на Съвета по земеделие, но едва ли ще бъде подмината. От кратката справка се вижда, че в програмата са заложени още селскостопански въпроси, свързани с търговията, енергийният преход в рибарството и аквакултурите на ЕС и въпроси, свързани с „други бизнеси“.

4 закона на ден - цената на брюкселската бюрокрация

 Брюксел говори за „опростяване“, но статистиката показва обратното. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването.

....

В началото на тази година германският вестник Die Welt публикува статия за успеха на Европейската комисия в областта на дерегулацията. Вестникът отбеляза, че въпреки цялата реторика, при Урсула фон дер Лайен през 2025 г. имало повече нови законодателни решения отколкото през предишните години. В материала се обръща внимание, че по данни на индустриалната асоциация Gesamtmetall, през миналата година институцията е започнала 1 456 законодателни акта, предложила 21 директиви, 102 наредби, издала 137 делегирани и 1 196 изпълнителни акта – повече от всякога от 2010 г. насам. Статистиката говори, че въпреки амбициите на председателката, регулациите не намаляват.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив

Първият мандат на Фон дер Лайен, между 2019 и 2024 г., бе доминиран от "зеления курс" и лавината от регулации, наложени върху компаниите. Втория мандат на Комисията показва, че за бизнеса ситуацията можела да се влоши още повече и да излезе „извън контрол“, пише авторът Питър Клепе в белгийското онлайн издание „Бизнес АМ“. Той разговаря с главния изпълнителен директор на въпросната индустриална асоциация Оливър Зандер, който споделя любопитна статистика.

Още по темата:

• Ще намали ли ЕС административната тежест за бизнеса? | 3e-news
• Европа пренаписва играта под натиск | 3e-news
• Зелената енергийна империя на Европа започва от Северно море | 3e-news
• ЕК дава на бизнеса EU Inc – „лек“ за премахване на задушаващата бумащина | 3e-news

"Настоящата Европейска комисия постоянно обещава да намали тежестта върху икономиката. Същевременно на ден налага по 4 нови закона за компаниите: "Това е точно обратното на идеята за намаляване на бюрокрацията. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването“, оплаква се мениджърът. В отговор на Die Welt, от Европейската комисия коментирали, че  "значителна част от законодателството, прието по време на миналия мандат на Фон дер Лайен, било изрично насочено към намаляване на административните тежести.

Европейската комисия предпочита да използва термина "опростяване" вместо "дерегулация" с т.нар. пакет за опростяване "Omnibus I. Фактът, че одобрението на първия пакет се случва едва сега, показва колко бавно вървят нещата.Още през март 2023 г. лидерите на Франция, Германия, Белгия и Европейската либерална партия (ЕНП) призоваха за "регулаторна пауза" в зеления курс, припомня този факт Клепе и разширява тезите си, че от тази политика страдат и трети страни. Междувременно ЕК все по-настойчиво говори за внедряване на втори пакет.

Нидерландското бизнес радио припомня и друг факт - През годините ЕС все по-често включва различни регулации в своята търговска политика, които предизвикват възмущение сред неевропейските производители от различни части на света. Такъв е примерът с правила за обезлесяване, които налагат изцяло нов набор от бюрократични задължения върху индонезийските и малайзийските производители на палмово масло, въпреки че е постигнат значителен напредък в намаляването на обезлесяването. В Малайзия статистиката на неправителствени организации сочи значително подобрение към 2024 г. В тази връзка Памела Коук-Хамилтън, изпълнителен директор на ITC, съвместна агенция на ООН и Световната търговска организация, предупреждава партньорите от ЕК, че нови и нови правила рискуват да имат "катастрофално" въздействие върху световната търговия, тъй като по-малките доставчици са изложени на риск да бъдат "изключени" от търговските потоци. Същевременно опростяването на режимите, както го нарича ЕК, всъщност се оказвало или „отслабване или отлагане на регулации, които все още не са влезли в сила.

Какво всъщност се получава,  размишлява авторът на статията Питър Клапе. Докато едното подразделение на машината на ЕС искрено се опитва да спре прекомерната регулация, другото просто продължава "бизнеса както обикновено". Това се наблюдава например при климатичната политика, удрянето на спирачката на забраната за двигателите с вътрешно горене до 2035 г. и ревизираната климатична цел за пълна неутралност до 2040 г. Като прибавим и все по-гръмогласните призиви от химическата индустрия, начело с Италия, да се справи с огромното бреме за сектора, който нанася Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) – де факто климатичен данък не се предприема под никаква форма.

Дори новото предложение на Европейската комисия за подкрепа на европейската индустрия съдържа нова климатична политика. Т.нар. "Закон за индустриалния ускорител" (IAA), който в статия на „Политико“ бе дефиниран като "климатичен закон под прикритие". В него се настоява правителствата да харчат парите си за нисковъглеродни материали и технологии с нулеви нетни емисии, произведени основно в ЕС. Така например, една четвърт от стоманата за строителство, която правителствата купуват, трябва да отговаря на зелените критерии на ЕС. Няма значение, че този тип проект за "зелена стомана" е оценен като нерентабилен от индустрията.

Бившият нидерландски дипломат Йоханес Вервлоед определя „Индустриалния ускорител“ и политиката като „абсурд“, а подобни грешки можело да продължат с години. Но като се имало предвид състоянието на енергоемката индустрия подобни проекти, Европа трябвало да си позволява подобни авантюри все по-рядко.

В допълнение на казаното, че ЕК внедрява нови и нови регламенти непрекъснато, трябва да добавим, че това се случва под натиск на променената геополитическа обстановка. Каъо доказателство за прибързаността можем да посочим ключовия Европейски съвет на 19 март, който по трябваше да бъде в два дни, но по настояване на председателя Антонио Коща се състоя в един ден и по-късни доби медиите получихме нещо като конспект за държавен изпит, в който имаше и геополитика, и Украйна, и енергетика и климат и какво ли не. Един дълъг списък с решения, мерки и препоръки, които индустриите едва биха смогнали да прочетат и да си преведат до следващия Европейски съвет през юни, камо ли да започнат да се оглеждат за тяхното прилагане.

Да не забравяме и апела на португалецът, който в писмо до премиерите на общността предвидливо анонсира, че  оставащите месеци до края на годината се очакват още мерки за интеграцията на енергийния пазар, телекомуникационния сектор, опростяване на регулациите. На хоризонта се задават и коренно нови сектори, които нетърпеливо чакат своя ред и инвестиционно внимание като изкуствен интелект и квантови изчисления.

И като теглим чертата, ще се запитаме къде е позитивното и светлината за индустрията. Нали за това все говори ЕК. Надеждата остава и тя се нарича EU Inc- лекът за премахване на задушаващата бумащина. Набор от корпоративни правила, които ще улеснят старта, разрастването и дейността на европейските компании. Стимул да останат в Европа.

·       създаване на дружество в рамките на 48 часа за по-малко от 100 евро и без изисквания за минимален акционерен капитал;

·       Подаване на фирмена информация само веднъж чрез общ интерфейс, свързващ националните търговски регистри. Като следваща стъпка Комисията ще създаде нов централен европейски регистър.

·       Дружествата ще получават своите данъчни идентификационни номера, включително по ДДС, без да се налага да подават документи повторно;

·       Подаване на информация само веднъж, а бизнес регистрите ще предават информацията за компанията на други национални компетентни органи;

·       Премахване на формалностите с лично присъствие, опростява се прехвърлянето на акции. Вече няма да има задължително участие на посредници при прехвърлянето на акции и процедурите по ликвидация. Предложението ще позволи на държавите членки да предоставят достъп на тези компании до Фондовата борса.

„Всяка година Европа създава повече компании от всеки друг регион в света.  И все пак, една трета от основателите казват, че макар да предпочитат да растат от Европа, може да се наложи да се преместят. Това, което ни казват е, че не става дума само до капитал. Те искат клиенти. А за клиентите им е необходим достъп до пазара. Единен пазар. Искаме да направим Европа естествен дом за стартъпи - място, където амбициозните основатели могат да стартират, да растат и да излязат на глобално ниво оттук нататък“, казва нашият български еврокомисар Екатерина Захариева.

Един от възможните пътища за постигане на тази заветна цел е по-малко закони, по-малко бумащина и повече въздух да се развива този измъчен от пандемии, цени и войни европейски бизнес.