Климатичният риск стигна до националната сигурност на Белгия

След историческия пожар в местността „Скай Фенс“ политиците се събудиха и започнаха да се питат готова ли е страната, ако се повтори подобен ад и кой какво проспа

Белгия преживя най-големия пожар на своя територия – над 3000 хектара бяха опожарени, а повече от 600 души бяха евакуирани от две селища от двете страни на границата с Германия.

В навечерието на 15 август пламна обширен, високопланински и труднодостъпен терен в природния парк Hoge Venen (Хай Фенс). Районът е с преобладаващи торфени почви, които, по думите на пожарната, могат да продължат да тлеят, да се възпламеняват отново и да създават опасност още месеци.

Критичната ситуация принуди Белгия да поиска европейска помощ. На терен бяха мобилизирани близо 100 белгийски и германски пожарникари, около 70 полицаи отцепиха регионалните пътища във Валония, а в гасенето участваха стотици пожарни автомобили от Белгия и Германия. Нидерландия изпрати два тежки хеликоптера Chinook, а допълнителна техника беше мобилизирана заради труднодостъпния терен.

Въпреки бързата международна логистика кризата постави неудобен въпрос пред белгийските власти: къде е специализираният въздушен капацитет за борба с големи горски пожари?

Оказа се, че базираните в Белгия самолети амфибии на частна компания по това време са били ангажирани на други горещи точки в Европа, където са изпълнявали платени операции.

Случаят принуди правителството да свика извънредно заседание на комисията по сигурността. Целта е да бъдат изяснени действията на отделните институции и да бъде изготвен план за реакция при бъдещи пожари – риск, който според експертите ще нараства с климатичните промени и зачестяващите горещини.

В центъра на политическия спор вече е въпросът дали Белгия има необходимия капацитет да реагира на климатични бедствия, преди те да се превърнат в национална криза. „Имаше ли координация достатъчно бързо? Какви контакти е имало между съответния провинциален губернатор и службите на министъра? Имало ли е достатъчен контрол от федерално ниво и кой какво е правил и по кое време? До каква степен е имало координация със съседните страни?“ – това са част от въпросите, на които се очакват отговори.

PVDA също подкрепи искането за разследване. „Искаме да разберем защо не беше обявена федерална фаза на управление на кризата (...) и какви последици имат съкращенията през последните години в Гражданската защита и спешните служби“, заяви лидерът на партията Софи Меркс. „Тези, които дават всичко от себе си на терен днес, трябва да могат да разчитат и на правителството“, заявиха от „Зелените“. Според партията оборудването, експертизата и плановете трябва да са готови преди, а не след избухването на подобна криза. „Солидарността е нашата сила. Подготовката е отговорност на правителството.“

От „Зелените“ настояват Центърът за оценка на климатичните рискове (CERAC) да получи постоянно място в аструктурата на националната сигурност, а Националният съвет за сигурност систематично да включва климатичните рискове в своята работа.

Оказва се, че още миналата година редица доклади са предупреждавали за нарастващ риск от големи горски пожари. Основният извод е тревожен – Белгия не е подготвена за криза от този мащаб.

Пожарът, който продължава да бушува върху огромните торфища, вече е определян от експерти пред националните телевизии като „последен сигнал за събуждане“.

С подновяването на политическия сезон след ваканцията „Зелените“ ще настояват за повече ресурси за Гражданската защита и борбата с горските пожари, гарантиран въздушен капацитет за реакция при мащабни пожари и последователна политика за управление на природата и водните ресурси.

За Белгия въпросът вече не е дали ще има нови климатични пожари. Въпросът е дали държавата ще бъде готова, когато те избухнат.

Прокуратурата също обяви, че започва досъдебно разследване да установи има ли виновник. Това обаче ще стане едва когато пламъците стихнат и теренът позволи щателен оглед. Засега обаче това е невъзможно. Университетски учени прогнозираха, че следователите ще могат да влязат най-рано след месеци, защото толкова е необходимо да угасне дебелата торфена покривка.

А докато политиците се дрънкат и замерят с кал, умората си казва думата. С последни сили пожарната иска да се чуе и нейната дума. Представител на огнеборците коментира пред телевизия VRT, че са недофинансирани и няма капацитет за борба с такива пожари, липсват кадри, които са обучени за работа в тежки условия на такъв терен. Част от проблемите на място отиде да чуе лично крал Филип и да види щетите с очите си.

Тази година в Белгия  са регистрирани 234 горски пожара, което е двойно повече в сравнение с цялата 2025 година.

Google удари на камък с водата на белгийска провинция

Белгийска провинция, подкрепена от валонския министър на инфраструктурата и мобилността Франсоа Дескен, отказа разрешение на американския технологичен гигант Google за промяна на системата за охлаждане на негов център за данни, пише местният вестник Le Soir. Срещу проекта се обявиха и жители на няколко местни градчета, които организираха подписка.

Още по-темата: 

• Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка
• Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news
• Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите
• Европа влиза в битката за водата

Причината е вода. Google е поискал разрешение да замени въздушното охлаждане на мегакомпютрите с технология, използваща речна вода. Ставало дума за строящ се втори дейта център в Намюр. При съществуващ вече такъв нямало да се сменя инсталацията. Първоначално проектът е получил одобрение от валонските власти, но продължителната суша, безводието и въведените ограничения за опазване на водните ресурси променят отношението към него.

Местните власти разгледали детайлно проекта и установили, че системата ще изисква извличането на огромни количества вода от реката, като в речното корито ще се връща едва около една четвърт от използвания ресурс.

На този фон валонският министър Франсоа Дескен застана на страната на местните жители и блокира проекта. Аргументът му е прост: в условията на климатични промени, рекордни горещини и недостиг на вода Белгия не може да си позволи да превръща ценния воден ресурс в разход за охлаждане на огромни центрове за данни.

Валонският министър и местната водна компания обаче са категорични - не можели да гарантират, че с оглед на бъдещите сухи климатични кризи и очертаващо се безводие, може да положат подпис и да гарантират на Google наличие на вода. "Нямам достатъчно информация и прогнози, за да гарантирам, че регионът ще може да абсорбира изискваното от Google количество през следващите години", казва валонският министър и на практика прехвърля горещия картоф и разправии с американците на правителствено равнище.

Случаят показва нов фронт в битката за водата в Европа. Центровете за данни се превръщат в стратегическа инфраструктура за развитието на изкуствения интелект и цифровата икономика, но едновременно с това потреблението им на електроенергия и вода поставя все по-големи въпроси пред местните власти. За Белгия въпросът вече не е само колко инвестиции може да привлече страната, а колко вода е готова да даде срещу тях.

Решението около Google се вписва и в по-широката политика на белгийското правителство за защита на националния суверенитет и сигурността. Кабинетът на Барт Де Вевер през последните месеци демонстрира готовност да поставя националния интерес над инвестиционните планове на големи корпорации от САЩ и Китай.

По-рано през лятото Белгия блокира и сделка с китайска компания, след като властите прецениха, че чувствителна информация може да попадне в ръцете на Пекин.

Така водата се оказва поредният ресурс, който влиза в сметката на европейския суверенитет. След енергията, технологиите и критичната инфраструктура Европа започва да гледа и на водата като на стратегически актив, който не може да бъде предоставян безусловно дори на най-големите инвеститори. Пред америакнския гигант остава още една възможност - да обжалва министерското решение на по-горна инстанция пред Държавен съвет.

Carrefour забрани електромобилите по покривните паркинги

Електрически автомобили вече няма да се паркират на покривните паркинги, реши френската компания Carrefour. Причината – твърде тежки за по-старите покриви на хипермаркетите и евентуален пожар на батерията е почти невъзможно да се загаси.

Новата разпоредба за момента е влязла при няколко магазина в Белгия, която ще обхване и останалите страни.

Тези паркинги са построени преди десетилетия с определени ограничения на теглото. При електрическите с тегло на батерията до половин тон, много е вероятно в един момент да рухне покривната конструкция. Освен това при пожар е невъзможно да се пожарникарската кола заради тесните пространства и огромното тегло.

Експертите подхождат скептично и с изненада по отношение на решението. "Няма никакви доказателства, че електрическите автомобили имат по-голям риск от пожар от тези на бензин, газ и дизел, коментира пред обществената белгийска телевизия експертът по пожарна безопасност Тим Рендерс. Негов колега оборва тезата с твърдение, че при  класическите коли пожарите са много по-чести. За него най-голямата опасност в хибридните превозни средства.

Електрическите коли постепенно стават неразделна част от уличната сцена и техният брой само се увеличава. Не прогонва ли Carrefour клиентите с тази мярка?, се пита в репортажа на телевизията, а от хипермаркета отговарят уверено:  "Не, имаме достатъчно паркоместа на приземния етаж.

"Ако шофьорите на автомобил с изкопаеми горива положат допълнителни усилия да паркират на покрива, няма проблем. Освен това, нашите зарядни станции винаги са на приземния етаж. Така че е по-лесно за собствениците на електрически автомобили да паркират долу."

Кутии за многократна употреба пусна пощенският оператор на Белгия

Новата директива на ЕК за опаковките дава основание да се мисли за създаване на система, подобна на машините за връщане на пластмасовите бутилки и кенове

Европейската комисия въведе нова директива за опаковките от 12 август. Тя има една единствена цел - да намали огромния обем на изхвърляните отпадъци и да стимулира рециклирането. Според Брюксел мерките са крещящо необходими, защото ако не се направи нищо, отпадъците от опаковки в съюза за много кратко време може да се увеличат с 19%.

Официален сайт на Bpost

В момента всеки европеец изхвърля половин килограм опаковки всеки ден, около 180 килограма годишно, включително 36 килограма пластмаса! Това е прекалено, особено като се има предвид, че много от тези опаковки не са рециклируеми. Половината от отпадъците отиват в морето.

Още по темата: Новите правила на ЕС за опаковките започват да се прилагат от 12 август | 3e-news

Мерките на ЕК са много с дългосрочна цел и всичко няма да стане за един ден. Някои изисквания вече са въведени за индустриите, други са надградени, а трети предстои да влязат през 2028 година. Най-голямата промяна се очаква да стане от 2030 г.

Едно от изискванията е PET опаковките (бутилките за напитки) да са поне с 30% рециклирана пластмаса. Сред засегнатите ще бъдат физическите магазини за електронна търговия, които изхвърлят много опаковки. На място при покупка клиентът ще има право да откаже опаковане. Засега обаче не е твърде ясно как стои въпросът с онлайн поръчките. Секторът ще бъде засегнат и по отношение на дистрибуцията. Търговците вече не може да пращат малки стоки в огромни кашони, в които над 60% е въздух като на снимката отдолу.

За управляващият директор на  Белгийската федерация за електронна търговия Грийт Декокер най-голямото предизвикателство пред тази реформа ще дойде след 2030 година. Тогава 40% от кутиите, пуснати на пазара, трябва да бъдат за многократна употреба. Нещо като системата с вендинг машините и връщането на стъклени бутилки и пластмасови бутилки. Получателите ще получават пратките си с депозит, които при връщане на кутията ще получат парите си обратно. Законодателят казва, че електронните сайтове и онлайн магазини имат 4 години срок да разработят тази система.

Националният пощенски оператор на Белгия Bpost вече има изградена подобна система, която функционира от няколко месеца. Тя е разработена съвместно с бизнес партньори и университета в Антверпен.При онлайн поръчка клиентът плаща депозит от 3.95 евро за опаковката, след което пратката му се доставя в многократна опаковка. При получаване той връща кутията в пощенска станция или я пуска в уличните пощенски кутии. Първите резултати са обнадеждаващи - един на всеки десет души е съгласен да плати депозита. При анкета на сайта на компанията голяма част са отбелязали, че искат да видят различни по обем кашони и писма. 

По пилотния проект за страната се изказва положително и Федерацията за електронна търговия, според която внедряването на подобна система няма да направи пратките по-скъпи.

Депонирането на отпадъците е ключов приоритет на Европейския съюз в борбата за намаляване на CO2 в атмосферата. В много страни отпадъкът се изгаря в заводи, а отделената енергия отива за отопление, други пък като Белгия са се насочили към кръговата икономика, чрез който се вдъхва втори живот на употребената опаковка. 

Според независимия британски мозъчен тръст Chatham House правителствата и компаниите по света инвестират най-малко 1,100 милиарда евро в инициативи, които спомагат за намаляване на отпадъците, например като се съсредоточават повече върху рециклирането и стават по-малко зависими от изчерпаеми ресурси.

Белгия събира 42,5 милиона евро с нов данък върху пакети извън ЕС

Търговци смятат, че такива мерки няма да спрат наплива на нискокачествени стоки

След въвеждането на нов данък върху пакети с произход извън ЕС, в белгийската хазна са влезли 42,5 милиона евро само през юли месец, съобщи националният ежедневник Het Laatste Nieuws.

Основната цел на тази мярка е да ограничи огромния обем евтин въздушен транспорт и да премахне несправедливото конкурентно предимство, от което се възползват китайски гиганти в електронната търговия като Temu, Shein и AliExpress. Преди това тези платформи напълно заобикаляха вносните мита.

Още по-темата: Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news

Такса между 3 и 6 евро се начислява според артикулите в колета.Например, обувки и панталони се таксуват в максимален размер, докато два чифта панталони се броят като една продуктова линия.

Освен това тези компании все по-често заобикалят данъка като използват дистрибуционни центрове в ЕС. Такъв има Shein в Полша. Стратегията не само избягва вносните мита, но и ускорява сроковете за доставка за европейските потребители. Следващата финансова инжекция за хазната се очаква в края на летния сезон и около Черния петък

Въпреки тези промени, представители на местни компании твърдят, че данъкът е недостатъчен. Грийт Декокер от Becom твърди в HLN, че малко увеличение на цените няма да спре наплива на нискокачествени стоки, които не отговарят на стандартите, тъй като тези продукти остават изключително евтини поради ниските си производствени стандарти.

В началото на март Европейската комисия обяви фронт срещу наплива от нискокачествени китайски стоки, лансирани именно чрез търговци като Shein и Temu. За тази цел бе създаден и планът „Произведено в Европа“, за да повиши конкурентоспособността на „родното“ производство. Китай определи предложения от план като дискриминационен и в нарушение на многостранните търговски правила и призова за неговото преразглеждане. Властите в Пекин се заканиха отвърнат на удара, ако ЕС приеме законодателството, което изключва китайския бизнес от единния пазар.

С този план Брюксел показва, че иска с един куршум да уцели няколко мишени - от една страна да засили конкуренцията и позициите на европейските фирми по света, от друга - да запуши наплива на некачествени китайски продукти, а от трета да изгради свой защитен суверенитет.

След анонсирането на плана през пролетта, европейската европейската политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява бизнеса.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в своите традиционни писма-покани преди всяка тримесечна среща на правителствените лидери, напомня, че суверенитътът все по-често ще присъства на масата за дебат и време за разговори и изчакване няма. 

„Без амбициозна, ефективна и прагматична индустриална политика европейската икономика е обречена да бъде просто игрално поле за конкурентите си“, коментира ресорният комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.

Авторитетният вестник "Политико" пък определя разразилия се дебат около „Произведено в Европа“ като начало на дълбока промяна в индустриалната политика на ЕС. Докато през последните десетилетия основният приоритет бил насочен върху свободната конкуренция, днес все по-голямо значение придобиват икономическата сигурност, устойчивостта на веригите за доставки и стратегическата автономия. 

Някои страни, сред които Швеция и Чехия, предупреждават, че изискванията за „снабдяване с местни продукти“ могат да възпрепятстват инвестициите, да повишат цените при държавни поръчки и да навредят на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб.

Белгия обаче от няколко години настоява за драстични действия на ЕК, защото страдат не една и две индустрии. През 2025 в своя кореспонденция разказах как заради нелоялните практики на китайците хиляди работници в текстилната, химическата и стоманодобивната промишлености загубиха работата си. Фирмите все по-трудно издържат на конкуренцията от евтиния внос.

Китай от десетилетия е непрекъснато обвиняван, че продава продукцията си на европейския пазар под себестойност – практика, известна като „дъмпинг“. Ако преди се отнасяше основно за евтини стоки като играчки и текстил, в момента става дума за високотехнологични продукти, соларни панели, електрически автомобили, батерии, полупроводници. Огромни капитали се вливат в стратегически сектори – от инфраструктура и недвижими имоти до изкуствен интелект. Държавата предоставя субсидии, но с ясни условия: ако фирмите не постигнат целите си, подкрепата спира незабавно. За компании като ArcelorMittal това е „глътка въздух“, но според Карла Баселие от компанията Fedustria мерките са закъснели и всеки един ден забавяне в политическа говорилня става фатален. Като пример тя посочва, че европейските предприятия са принудени да плащат за синтетични влакна тарифи, двойно по-високи в сравнение със страни като Турция.

Суверенитет преди капитала

Белгия е една от страните, които обявиха курс към залагане на национален суверенитет, битка за статут на местните компании и търсене на всевъзможни начини за запушване на огромната зейнала дупка в бюджета - като този с колетния налог. С идване на власт преди повече от година премиерът Бард ДеВевер заяви, че страната е изправена пред неизбежни институционални промени, ако искат всички спокойно икономическо бъдеще и по-малко критични проблеми от финансов характер. Според него ще необходимо десетилетие, за да се преработи цялостно управлението на кралството и да се установи структурно стабилен бюджет. Сред драстичните мерки са още постигане на структурен бюджетен излишък, по-строги миграционни политики и осигуряване на надеждна енергия и безопасност за гражданите. 

Белгия е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП след Гърция Италия и Франция (114,1%). През 2025 година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024. Общият федерален дълг е над 550 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки. 

Данъците върху енергията също са преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години. С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност

Белгийското правителство сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Причината е, че има опасения да бъде осветлена чувствителна информация. Продажбата на базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders от ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност. Проверява се също дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове. В заключението си, излязло през август, Комисията е видяла  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия". Затова продажбата е отменена.

Кабинетът търси всевъзможни начини да запуши зейналата дупка в бюджета. Едно от последните решения е насочено директно към работодателите и намерението да наемат законно мигранти. Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка или казано иначе хляб в ръцете на мигрантите, ще бъде задължен да плаща такса от 180 евро за всяко заявление, съобщи фламандският министър на заетостта Зухал Демир (N-VA). Със постъпленията би трябвало да се укрепи социалната система, надяват се управляващите и дават ясен сигнал, че от сега нататък всеки, който иска да наеме мигрантски работници, ще поема сам финансова отговорност.

Белгия въвежда и пътен данък за електромобилите от 1 януари 2026 еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. „Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, казва фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Горите в Нидерландия на ръба, а политиката на кръстопът

Сценарий чертае стабилни количества на вода от Рейн най-рано през декември, а цели гори изчезват. Усилено се апелира за кардинална ревизия и нов поглед към горския фонд на бъдещето

Най-рано през декември може да се очаква стабилизиране на водните нива на Рейн, съобщи в радиоинтервю нидерландският хидролог Йорис Шаап. Според него това е най-реалистичният сценарий. Подобна песимистична прогноза, която засяга пряко редица индустрии, идва и от националната компания, отговаряща за поддръжката на речната инфраструктура.

От началото на лятото Нидерландия е сред най-силно засегнатите страни по течението Рейн-Майн-Дунав заради малкото количества вода, постъпващи във водоемите от Алпите. Ситуацията принуди водните бордове в провинциите да предприемат драстични мерки.

Проблем натрупван с месеци

От официалния сайт на нидерландската служба, която следи за водните запаси цифрите ясно говорят, че от 23 юли оттокът от Рейн при входната нидерландска точка - Лобит намалява. Също така, притоците в момента са много ниски. 

Службата казва, че проблемът за сегашната ситуация се корени още от месеците април и май, когато зимното покритие на Алпите е напълно изчезнало. Това е много по-рано от обикновено. Общата картина на водоемите в Швейцария показва, че са 60% (последна актуализация от 27.07.2026) по-малко запълнени от обичайното за този период на годината (~70% спрямо средното за периода 2013-2021).

Снимка: staatsbosbeheer.nl

Тези данни трябва да бъдат червена лампа за Нидерландия, както и останалите европейски държави по течението, че трябва да мислят отвъд настоящата криза и да започнат подготовка за трайни решения. „Мерките, които предприемаме сега, наистина са необходими и полезни. Те са предназначени основно да се справят със сушата в краткосрочен план. Но възможностите се изчерпват и правителствата трябва да мислят за бъдещето“, предупреждава Шаап.

В Нидерландия вече се обсъжда изграждането на подземни водни буфери, в които през дъждовните сезони и зимата да се съхранява излишната вода. За това обаче е необходимо пространство. Според Шаап идеята е отлично решение и може да се окаже от съществено значение в критични моменти – за питейното водоснабдяване, безопасността и защитата на уязвимите природни райони от изсъхване.

Хидрологът призовава проектът да започне още сега, защото екстремните суши ще стават все по-чести. В същото време властите трябва да променят подхода си и да не разчитат единствено на забрани за напояване. Необходимо е да се преразгледа кои земеделски култури все още са подходящи за новите климатични условия и дали други не трябва да бъдат преместени на различни терени. Това означава цялостно преосмисляне на начина, по който се използва пространството.

За подобна ревизия на политиките призовават и лесовъдите. Апелът им към държавата е още отсега да започне да планира насаждения, способни да издържат на по-високи температури и продължителни суши.

Не става дума за цялостна подмяна на горския фонд, а за постепенно изграждане на смесени гори, които да могат да издържат при критични климатични условия. В противен случай през следващите години Нидерландия може да се изправи пред десетки обезлесени и изсъхнали терени, чието възстановяване ще изисква десетилетия.

За мащаба на щетите разказва и местната телевизия RTL. Нейният екип заснема на терен увяхващи смърчове, както и брези и букове, останали без листа още в разгара на лятото. Последиците от сушата са катастрофални за нидерландските гори.

Докато вниманието към проблема се засили едва през тази година, експертите на организацията Staatsbosbeheer наблюдават процесите от години и предупреждават за влошаващото се състояние на дърветата на фона на променящия се климат. Според тях още от 2018 г. през няколко години се появяват ясни индикации, че е необходима промяна. За 15 години броят на изсъхналите дървета се е удвоил.

Последиците са пряко свързани с ниските подпочвени води и повишения риск от горски пожари. Горските служители вече наблюдават дървета, които още през август преминават в своеобразен „есенен режим“.

Изследователят от университета във Вагенинген Бас Леринк следи с тревога случващото се в горите, особено нетипичната трансформация при брезите и буковете. По думите му от близо десетилетие горещините и сушите са се превърнали в бич за тези дървета, които просто не получават достатъчно време, за да се възстановят.

Ако се търси ясна тенденция, тя се вижда най-силно в източната част на Нидерландия, където голяма част от горския фонд е разположен върху песъчливи почви. На много места норвежките смърчове, характерен вид за региона, са почти изчезнали. За сравнение, широколистните дървета върху глинестите почви на запад са по-малко податливи на сушата.

Какво е решението?

Според Леринк успешна практика в някои горски стопанства е при засаждането да се избира по-голямо разнообразие от дървесни видове. „В никакъв случай не става дума за драстични интервенции. Постепенно трябва да се работи с мисълта за гора, устойчива на бъдещето. Не да засаждаме дървесни видове, които не се срещат естествено в Нидерландия, а да експериментираме с местни видове, които са по-устойчиви на сухи условия “,аа посочва ученият.

Така сушата поставя пред Нидерландия не просто въпроса как да премине през настоящата водна криза, а много по-голям политически проблем – как трябва да изглеждат водната, земеделската и горската политика на страната в условията на бъдещ климат, към който старите модели вече не са достатъчно устойчиви.

По-рано през лятото в отчаяния хор на апелиращите се включиха и от националния воден борд, който настоя Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания.  „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.

Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите

Белгия и Нидерландия пускат нов мрежови интерконектор, а за премиерите – „модел за европейско партньорство“

Електропреносните оператори на Белгия и Нидерландия – Elia и TenneT пуснаха в експлоатация нов трансграничен интерконектор в присъствието на премиерите на двете страни. Проектът е част от усилията за укрепване на електроенергийната инфраструктура и повишаване на енергийния суверенитет и стратегическата автономия на Европа в условията на растящо търсене на електроенергия и все по-сложна геополитическа среда.

Снимка: компанията "Елиа"

Белгия, Нидерландия и останалата част от Европа са изправени пред една и съща задача – търсенето на електроенергия расте бързо заради електрификацията на индустрията, транспорта и домакинствата. Производството обаче невинаги е достатъчно, за да покрие потреблението, а зависимостта от външни енергийни доставки остава стратегически риск.

Трансграничната свързаност на електроенергийните мрежи ще придобива все по-голямо значение. 

От Elia посочват, че когато в Белгия има дни с малко или никакъв вятър, електроенергията от вятърните паркове в Северно море или от други части на Европа може да помогне за покриване на търсенето. При ниско производство както от вятър, така и от слънце, резерв могат да осигурят други източници, включително хидроенергията от Скандинавия. Именно интегрираната европейска електроенергийна мрежа позволява произведената енергия да бъде използвана там и тогава, където е най-необходима.

На фона на все по-сложната геополитическа обстановка достатъчният капацитет на трансграничните връзки се превръща в стратегическа необходимост. Интерконекторите повишават сигурността на доставките, улесняват интеграцията на нисковъглеродната енергия, насърчават сближаването на цените на електроенергията и позволяват по-ефективно използване на наличните енергийни ресурси.

Белгия и Нидерландия са сред пионерите в интеграцията на европейския електроенергиен пазар и от години поддържат тясно свързани електроенергийни системи. Чрез допълнителни инвестиции в трансгранична инфраструктура двете страни подготвят енергийните си системи за бъдещите потребности на индустрията и обществото, като същевременно подкрепят развитието на европейския енергиен пазар и по-голямата европейска стратегическа автономия.

Пристанището на Антверпен е един от ключовите индустриални клъстери в Европа и двигател на белгийската икономика. Проектът Brabo на Elia напълно обнови и модернизира високоволтовата мрежа в и около пристанището, за да осигури необходимия капацитет за продължаващата електрификация на индустрията. Това освобождава допълнителен капацитет, който е жизненоважен за бъдещото индустриално развитие.

Обновеният интерконектор допринася за сигурността на електроснабдяването в Белгия и Нидерландия и позволява по-ефективно използване на наличните енергийни източници. Стратегическото значение на проекта обаче надхвърля границите на двете държави. Европейският съюз го признава за проект от общ интерес (PCI), който подкрепя интеграцията на европейския енергиен пазар и допринася за целите на ЕС в областта на климата, енергетиката и сигурността на доставките.

„Сътрудничеството между нашите страни е модел за европейско партньорство в стратегически области като енергийната инфраструктура. В условията на все по-несигурна геополитическа среда това ще засили нашата открита стратегическа автономия, конкурентоспособност и бъдещо благоденствие“, отбелязва Барт Де Вевер, министър-председател на Белгия.

„И двете ни страни, както и цяла Европа, трябва да поемат много повече отговорност за собствената си енергия. През последните години това бързо се превърна и във въпрос на сигурността“, допълва Роб Йетън, министър-председател на Нидерландия.

„Европа става по-силна, когато страните се обединяват. Чрез допълнителното свързване на нашите мрежи създаваме условия за икономически растеж, индустриално развитие и успешен енергиен преход. Сътрудничеството между Elia Transmission Belgium и TenneT Netherlands демонстрира, че инвестирането в трансграничната инфраструктура не е само инвестиция в енергийната система на утрешния ден, но и в просперитета и устойчивостта на нашите общества“, заявява Бърнард Гъстин, главен изпълнителен директор на Elia Group.

„Всеки интерконектор намалява зависимостта от външни страни и засилва стратегическата автономия на Европа. Интерконекторите позволяват обмен на енергия – например внос, когато съседните страни разполагат с евтина възобновяема енергия, или износ при излишък от вятърна и слънчева енергия. Така те допринасят за по-висока надеждност на електроенергийните мрежи в свързаните държави“, посочва Ян-Пол Дейкманс, изпълнителен директор на TenneT.

Новият интерконектор показва и по-широката промяна в европейската енергетика – енергийният суверенитет вече не означава всяка държава да произвежда сама цялата необходима ѝ енергия. Той все повече означава Европа да разполага с достатъчно собствен производствен капацитет, мрежи и връзки, за да може да пренасочва енергията си там, където е необходима, и да намалява зависимостта си от външни доставчици.

Германия създава ново звено за борба с дроновете

Решението на кабинета идва след засечен дрон с експлозиви в Лайпциг, сигнал за друг в Бон и все по-настоятелното искане за оставка на канцлера Фридрих Мерц.

Германия създава ново федерално звено за борба с дронове с численост от 300 души. Мярката на правителството е след серията от засечени летателни апарати около летища. Последно модифициран дрон, натоварен с експлозии, бе засечен в Лайпциг.

Създаването на новото звено трябвало да стане бързо, защото страната не можела да си позволи да чака общоевропейско решение от Брюксел. Новата структура е част от цялостна ударна законодателна дейност на правителството на Мерц в борбата с дроновете

С друго решение вече е създаден национален съвет за сигурност от експерти, които да предоставят инструменти на правителството в Берлин, за да реагира адекватно на бъдещи инциденти.

Oще по темата: 

• Белгия открива фабрика за дронове с двойна употреба
• Германски спецчасти ще помагат на Белгия за дроновете 

Кореспондент на нидерландско радио разговарял с няколко източници от въоръжените сили на Германия (Бундесвер), според които германското правителство досега е реагирало "изключително умерено" по повод инцидента с дрона, в Лайпциг. 

Политици пък признали, че Германия в момента е много уязвима. Един от тях е членът на Бундестага Родерих Кизеветер, според който Германия в момента е "слаба, тромава и разделена." Според парламентариста това не е само в областта на дроновете, но и за сигурността на подводната инфраструктура в Балтийско море и железопътната линия.

В коментар нидерландската медия определя Германия като "лесна плячка", въпреки че сигурността на летищата вече е затегната. Още не отшумял случая с Лайпциг, вече се появили съобщения за неизвестни дронове на летището в Бон.

Междувременно канцлерът Мерц също застъпва европейски подход към този атаки. Хукс. Настоява се за "единно за европейско решение", защото такива неща просто "не могат да чакат повече". Докато Брюксел се събуди, Германия вече е предприела действия самостоятелно.

Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт коментира пред Bild, че Германия не е във война, но страната е обект на хибридна война "ежедневно". Той има предвид "шпионаж, саботаж, кибератаки или тайни операции от чужди сили с цел дестабилизация.

Ситуацията с несигурността на летищата и икономическата политика на страната подклаждат още повече огъня за оставката на германския канцлер. В Der Spiegel дори се появи прогноза, че трябва да бъде факт най-късно до септември.

Вътрешнополитическите действия довели до поредица от оставки и назначения в правителството и парламентарната група, спад в доверието, влошаване на изборните перспективи на оглавявания от него Християндемократически съюз (ХДС).

„Ръководството на партията с недоумение наблюдава как Мерц подкопава и пропилява собствения си авторитет“, пише Der Spiegel като се позовава на разговори с разговори с представители на алианса между ХДС и Християнсоциалния съюз (ХСС). Според изданието почти никой вече не вярва, че канцлерът има политическо бъдеще. Един от тях определил случващото се като "немислимо". В SMS съобщение той пише, че Мерц се намира "в тунел", тоест, загубил е връзка с реалността, живее в собствен свят и не е способен "да възстанови контакта с партията".

Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка

Белгия е втората страна след Нидерландия в ЕС, която не се поколеба да развали на финалната права международна сделка за хеликоптери

Белгийското правителство сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Причината е, че има опасения да бъде осветлена чувствителна информация.

Продажбата на базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders от ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност. Проверява се също дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове.

В заключението си, излязло през август, Комисията е видяла  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия". Затова продажбата е отменена.

Правителството определя решението като "напълно навременно" и подчертава, че това е първият път от 3 години когато след негова намеса е спряна такава инвестиция.

Къде са рисковете? Белгийската компания разполага с 400 служители и 30 хеликоптера, който обслужват нефтени и газови платформи, офшорни вятърни паркове и друга критична инфраструктура. Наред с това нейните специалисти разполагат с чувствителна софтуерна информация и знания за други вятърни паркове и съоръжения в Европа. Всички тези данни щяха да попаднат китайски ръце чрез придобиването.

Белгийски и Нидерландски медии коментират, че отхвърлената покупка беше е считана и за рискова белгийското Министерство на отбраната. През миналата година компанията е закупила 20 нови хеликоптера Airbus. Ако сделката станеше факт, китайската компания щеше да получи достъп до белгийските военни хеликоптери и редица изпълнявани поръчки като подизпълнител.

Белгия е втората страна от региона на Бенелюкс, която предприема такъв дързък ход и блокира международна инвестиционна сделка в името на своя национален суверенитет. Няколко месеца преди този случай същото стори и нейната съседка Нидерландия, която за малко да даде личните данни, застрахователна информация и здравните досиета на цялата нация в ръцете на американците.

Припомням, че скандалната продажба избухна наяве в началото на тази година. Киберексперти, администрация и целия парламент настръхнаха като разбраха, че  компанията Solvinity, която поддържа дигиталната карта на населението DigiD (аналогичен вариант в Белгия е Its me) бе пред финална продажба, а с нея и сървърите. Само заради бързата намеса на току-що влязлото в мандат ново правителство бе спряна продажбата.  „Тази компания е активна по целия свят и има около 73 000 служители, разказва телевизия RTL и илюстративно описва случващото се: Ако си представите, че DigiD е колата, а Solvinity осигурява Спукаш ли гумите, логично колата спира.

Случаят бе сигнал за други бъдещи сделки в Европа и червена лампа за европейските институции. Експерти предупредиха, че подобни сделки може дадат ценна информация за европейската индустрия на техни преки конкуренти каквито са американците и китайците. А чрез компании като Solvinity и Noordzee Helicopters Flanders - достъп до редица правителствени системи и досиета на милиони потребители и правителствени сайтове.

Двете европейски страни в един глас от доста време са първите, които натискат Европейската комисия, че трябва да се защити националния суверенитет. В крайна сметка, сигналите най-сетне са стигнали до високите етажи на „Берлемонт“, че в средата на юни, ресорната комисарка  Хана Виркунен излезе с призива, че ЕС и нейните национални администрации не може да бъдат под никаква форма заложник на „шепа технологични доставчици“. Имена тя не спомена, но на всички е ясно, че става дума за технологичните гиганти Microsoft и Google, чиито пакети са основен инструмент за работа.

Самата Комисия също си изпати. В края на януари 2026 г. бе хакната централна информационна система. Съмненията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители. Комисията така и не потвърди с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Виновникът така и не бе намерен, или поне публично назован. В обществото останаха обаче съмненията, че витае несигурност и конкурентът дебне отвсякъде.

Белгия открива фабрика за дронове с двойна употреба

Нова фабрика за дронове в Белгия започва да произвежда по 50 бройки на ден. Летателните апарати няма да бъдат предназначени само за военни цели, но ще се използват и за превоз на малки колети или защита на критична инфраструктура, съобщиха от компанията пред медиите.

Обектът е разположен на територията на пристанището в Гент и ще създаде стотици работни места – за инженери, разработчици, специалисти по тестване и дистрибуция. 

Собственик е местната компания Sol.one, от чиито сайт разбираме, че не е напълно нов "играч", а вече има един обект в Брюж. С инвестиция от 2 млн.евро собствен капитал и 750 мнл.евро заем е направена релокация на нов терен от 8000 кв.м и е закупено ново оборудване.

Снимка: Официален сайт на компанията

„Ситуацията в Европа е такава, че ако други компании имат лукса да разполагат с време от 6 месеца да организират производство на поточната линия, ние нямаме такова“, казва управляващият директор Филип Верхеге и мечтае да се издигне до топ 5 на производителите на безпилотни апарати в Европа.

Oще по темата: 

• Брюксел разширява финансирането за стартъпи с двойно предназначение | 3e-news
• ЕС иска обвързване на парите за енергийна инфраструктура с нуждите на отбраната

Планът е в рамките на една година да се надхвърли целта от 50 дрона на ден. Какви точно ще бъдат летателните апарати? Компанията ги определя като малки самолети с дължина 4 метра и тегло до 150 кг, пригодени за изстрелване на ракети. Когато не са в защитен режим, ще се използват за най-различни граждански цели.

Клиенти ще бъдат правителства, но компанията много внимателно ще подбира на кого ще ги предоставя. Мениджърът не споменава за списъци със забранени клиенти - освен Русия, разбира се. Със сигурност ще се предлагат Украйна.

С течение на времето компанията иска да произвежда и други видове дронове – за наблюдение, охрана на граници или пристанища. Тогава те ще се използват за цивилни цели – нещо коренно различно от мисията им в истинска война.

Появата на защитни дронове в страната е логичен процес след масовите атаки срещу летищата в Завентем и Лиеж, военни обекти и дори АЕЦ в края на миналата година.

Още в нощта на 10 срещу 11 ноември, когато буквално беше спрян трафикът на националното летище в Брюксел, правителството се закани, че смята да промени политиката си и с всички средства ще защитава критичната си инфраструктура. Виновник така и не беше намерен, но витаеха съмнения за руска намеса.

За белгийския министър на отбраната Тео Франкен инвазията с дронове не е дело на аматьори, защото си личало, че става дума за план на професионалисти, летящи във формация – нещо, което не всеки може да направи. Различни индикации сочели, че става дума за структурирана операция.

Пред местни медии в онази ноемврийска нощ друг правителствен източник подхвърли тезата, че руснаците се опасяват, че могат да загубят замразените пари в брюкселския депозитар. А Белгия е на мушката и ще продължи да бъде, докато упорства и се съпротивлява срещу идеята на ЕК те да бъдат предоставени в помощ на Украйна.

Ситуацията с въздушното нападение показа, че белгийското правителство мисли в посока с подобна безпилотна апаратура да защитава въздушното си пространство и обекти. Самият премиер в последвали интервюта даде знак, че серийното производство е обект на дискусии, защото не може постоянно да се разчита на специалните части на съседите от Великобритания или Германия.

Доказан ефект в Северно море

Летателните дронове вече доказаха, че са ефективни при защитата на инфраструктурата в Северно море. Припомням, че след взривяването на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ белгийците бяха първите в ЕС, които пилотно направиха площадки за кацане и въведоха наблюдение във въздуха и под водата, видеокамери и подводни „щитове“ за акустично откриване на руски шпионски кораби.

С 50 000 преминавания годишно Северно море е по-натоварено от всякога. Критичната инфраструктура само в белгийската част се състои от 2,2 гигавата вятърни турбини и десетки подводни кабели и тръбопроводи.

Двойната употреба

Белгийската фирма може да се окаже флагман на поредица от стартъпи за дронове, които в най-близко бъдеще ще изникнат в района на Бенелюкс. Картбланш за това дава и самата Европейска комисия с финансирането на разработки на технологии за граждански и отбранителни приложения.

Проектите ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро и капиталови инвестиции в размер до 30 милиона евро по линия на инструмента EIC Accelerator и схемата за мащабиране на стратегически технологии за Европа STEP Scaleup.

„Трябва да инвестираме в критични технологии, за да гарантираме стратегическата автономност на Европа, когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, киберотбрана или квантови технологии. Това е в основата на технологичното лидерство и иновациите на Европа през следващите десетилетия“, смята ресорният комисар Екатерина Захариева.

Освен дронове, много критични технологии имат потенциал за двойно предназначение и могат да помогнат за подобряване на целите на ЕС, свързани с конкурентоспособността, отбраната и сигурността. За да запази конкурентното си предимство, в Бяла книга през януари 2024 г. Комисията предложи опции за засилване на научноизследователската и развойна дейност в технологиите с двойно предназначение, включително преглед на текущите програми за финансиране, за да се оцени дали те адекватно подкрепят тези технологии. 

През юли 2025 г. бе представено предложение за Horizon Europe, в което се предлага програмата да се отвори за изследвания, свързани с двойна употреба и отбрана  под два различни стълба – конкурентоспособност и Европейски иновационен съвет.

С друго свое решение извън Бялата книга, но също свързано с ролята на техниката за двойна употреба, Комисията поиска от държавите- членки да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. 

Военната мобилност е изключително важна за европейската сигурност и отбрана, както е необходимо преодоляване на някои пречки, отчита със свое съобщение Комисията. Европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г. 

В началото на отпускарския август пък бе анонсирано, че са направени последните финални стъпки за създаване на фонда Scaleup Europe, който ще стимулира разрастващите се европейски предприятия в критични технологични области, включително изкуствен интелект, квантови технологии, биотехнологии и чисти технологии. 

Германия вдига неделната забрана за тирове

По данни на камара 120 000 камиона повече са нужни при пресъхване на Рейн с 25%

Пресъхването на водещите реки в Европа и последвалата криза показаха колко критично значение има речният транспорт за европейската логистика, индустрията и икономиката. Рейн продължава да губи вода и поставя на изпитание десетки индустрии по протежението си.

Ситуацията с все по-ниските водни нива принуди управниците на няколко германски провинции да проведат кризисна среща с транспортния министър Щефен Билгер (CDU). Като временна кризисна мярка до края на септември ще отпадне дългогодишната забрана за движение на тежкотоварни камиони в неделя.

И правителството, и синдикатите, и бизнесът са наясно, че мярката няма да реши проблема с ограничения речен транспорт. Тя обаче може поне частично да съхрани логистичните вериги в очакване на най-важния ресурс в момента – дъжда.

Допълнителният автомобилен транспорт няма как напълно да компенсира капацитета на Рейн, но решението беше прието с облекчение от германските бизнес камари, сред които DIHK.

Данните на камарата показват мащаба на проблема. При спад на водните нива с 25% железопътният и автомобилният транспорт ще трябва да поемат допълнителни 3 милиона тона товари месечно. Това означава приблизително 120 000 допълнителни камиона по германските магистрали всеки месец.

„Този капацитет е непосилен за която и да е национална логистична система“, коментира председателят на DIHK Дирк Биндинг.

Проблемът вече не е само в Рейн. Той показва колко уязвима е европейската логистика, когато климатичните условия блокират един от основните транспортни коридори на континента. 

В допълнение на изнесените цифри бих добавил само, че Рейн не е просто германски проблем, а тест за устойчивостта на европейската транспортна система при климатичен натиск. 

Ако ситуацията с липсата на дъжд продължи по-дълго, някои компании ще трябва да коригират производството си, заявиха вече индустрии от съседна Нидерландия с бизнес в Германия.  

Големи количества суровини и стоки се транспортират по реката между пристанището на Ротердам до индустриалните зони в Германия и по-нататък в Европа. Те включват петролни продукти, метали, руди, въглища и химикали. Поради ниското ниво на водата, вътрешните плавателни съдове товарят по-малко. За превозвачите значи повече курсове, а за фирмите по-скъпо. Наскоро в един от репортажите си разказах, че курс между Ротердам и Базел е оскъпен десетократно до 200 евро за тон при 28 година по-рано.

От потърпевшите е химическата индустрия, която трябвало да намали частично производството, ако ниските нива на водата продължат. Същото положение е при стоманодобивната индустрия, строителството и енергетиката.

Германската индустрия също посочи по-рано тази седмица, че ниските нива на водата в Рейн и други реки могат да възпрепятстват производството. Компаниите, които имат малко алтернативи за транспорт по вода, са особено изложени на риск.

В Лобит, където Рейн се влива в Нидерландия, най-ниското измервано ниво на водата беше регистрирано на 3 август: 6,33 метра над морското равнище. Това не означава, че реката е неплавателна навсякъде, но корабите могат да превозват много по-малко товари на различни места.

Кризата с речното корабоплаване засега не се отразява на крайните потребители, уверяват браншовиците. По-ниското ниво на водата не означавало, че продуктите веднага стават по-скъпи в магазина. Ако компаниите обаче имат по-високи транспортни разходи за по-дълго време, тези разходи в крайна сметка могат да се прехвърлят върху цените на продуктите.

Хага даде тон: Бизнесът да не разчита на помощи при суша

Нидерландското правителство отказва да компенсира индустриите, чиито щети заради ниските нива на реките се оценяват на стотици милиони евро

Сухото лято и ниските нива на реките обричат на колапс индустриите, които разчитат на морската логистика. Наред с колосално нарасналите разходи за транспорт пред фирмите изниква още един проблем. Сигнал за това дава нидерландското правителство – да не чакат компенсации от бюджета, а да се оправят сами. Тази песен, както обикновено се получава по принципа на доминото, по всяка вероятност ще бъде подхваната и от останалите ръководители на страните от общности.

Мотивът на Хага, с който отрязва потърпевшите бизнеси, е че нямат основание да казват, че сушата е форсмажорно природно бедствие. За ресорния министър по инфраструктурата и водното управление Винсент Кареманс липсата на вода във водоемите се считал за „малък предприемачески риск“, за който няма основание за „държавна инжекция“

Министърът е посетил едно от засегнатите места в страната където разговарял с предприемачи. На място научил за последните предприети мерки от страна на водните власти.

Вътрешното корабоплаване на практика е замряло. Малкото плавателни съдове плавали с наполовина качен товар, в противен случай има риск от засядане. Много от шлюзовете по реките са затворени, а икономическият канал край Твенте от седмици е недостъпен за по-големи баржи кораби.

 По данни на държавата икономическите щети за компаниите са оценени на стотици милиони евро. В случая обаче държавата отказва да съдейства. Съществуват схеми  за подпомагане като за наводнението в Лимбург през 2021 г, но този случай не е такъв, обяснил министърът и се оправдал с липсата на пари в бюджета.

През очите на министъра видно е, че има реален недостиг на вода, но все още не можело да се говори за криза. "Ще бъде, ако сушата продължи още няколко седмици и питейната вода е в риск"

Междувременно правителството се опитва да разпредели останалата прясна вода възможно най-добре из цялата страна. Безопасността на дигите и наличието на достатъчно питейна вода са абсолютен приоритет. Икономическата дейност, като вътрешното корабоплаване или градинарството, е много по-ниско в класацията.

Налегналата суша е ясен сигнал за държавата, че трябва да се мисли по този въпрос трайно. С оглед на климатичните промени и очакванията за подобни сценарии занапред, това ще се превърне в новата нормалност.

Нидерландското правителство заговори за временен спасителен план в такива ситуации за изграждане на огромни съоръжения за съхранение на прясна вода. Нарича Delta Programme. Как ще се осъществи, управляващата коалиция ще умува идната есен след ваканцията. Сред темите за обсъждане е как ще се осигурят наличните терени при положение, че и в момента ниската земя страда от липса на свободни площи.

Рейн вещае още мъки за транспорта, енергетиката и туризма

Рейн продължава да съхне и да чупи исторически рекорди, дъжд не се очаква поне още 2 седмици, а ключова измервателна станция безпрецедентно излезе от строй.

Никак не са добри новините за европейските индустрии, които силно разчитат на водещите реки в Европа. Сред на-силно засегнатите от пролетта насам са Рейн, Майн, Маас, Рона, По,  Шелда и Дунав.

Снимка: hln.be

Нидерландия и Германия, които са силно зависими от дебита на Рейн се очакват кризисни периоди поне още 2-3 седмици, каквито са краткосрочните прогнози на метеорологичната служба на ниската земя. За да стане нагледно ясно, обикновено данните се сбъдват на 90% за седмицата и почти напълно в рамките на деня.

Никак не са оптимистични и данните на нидерландската водна компания Rijkswaterstaat, с които разполага. Най-оптимистичната прогноза за минимални валежи са едва в края на август. За хората, които следят за нивото на водния стълб и функционирането на шлюзовете, спорадични валежи не са достатъчни за справяне с кризисната ситуация. В допълнение горещините не се очаква да спаднат под 30 градуса през целия август.

Още по темата: 

• Европа влиза в битката за водата | 3e-news
• Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия
• Горски пожари, суша и бури преследват Европа| 3e-news
• Горските пожари вече не са бедствие, а новата европейска реалност

Иначе, Рейн продължава да чупи рекорд след рекорд. Историческите справки отвеждат чак до далечната 1906 година. В коментар за медиите от компанията казват, че нива от 6.33-6.36 метра са изключително критични за корабоплаването и за нормалното използване на водния ресурс. От седмици на много места на практика е умряло корабоплаването, една по една започват да изключват и измервателните станции. Сред тях е тази при Лобит, входна точка в Нидерландия, която се ползва като маркер и за съседна Германия. Компанията вече е спряла оборудването и е изнесла мобилна станция за следене на нивото.

Очакванията са оттоците от Рейн леко да се увеличат през следващата седмица, от сегашното ниво около 650 кубични метра в секунда до около 700 кубични метра. Това все още е много ниско за това време  на годината.

Патовата ситуация за корабоплаването се превърна във финансов бич за стотици компании, които разчитат на водния транспорт. Същевременно компаниите-собственици на баржи и кораби надуха цените до нива от 200 евро за тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказвах ви наскоро в своя кореспонденция за една агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване. Ако преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона.

При тези прогнози, следващите потърпевши ще бъдат рафинериите и производствените предприятия, които зависят от редовните доставки на суровини и износа на готова продукция.

Сериозни проблеми има и по канала Твенте в Нидерландия – друга ключова точка за вътрешното корабоплаване. Продължителната суша наложи затварянето на шлюзовете и входната точка към канала. От държавната водна агенция Rijkswaterstaat обясняват, че мярката е необходима, за да бъдат предотвратени необратими щети върху почвите, природата и дигите. Местните власти вече настояват за държавна помощ, която да компенсира компаниите, понесли икономически загуби от прекъснатите транспортни връзки.

Съседна Белгия също се кани да спасява положението с мерки, които никак няма да се понравят на еколозите и на бюрократите в Европейската комисия. Все повече бизнеси са готови отново да върнат товарите и тировете по републиканската мрежа на страната в стремежа си да спасят бизнеса за сметка на тромавия климатичен преход, който натиска Брюксел.

Какво казват данните?

От официалния сайт на нидерландската служба, която следи за водните запаси се казва, че от 23 юли оттокът от Рейн при входната нидерландска точка - Лобит намалява до настоящата стойност от 635^{m 3}/s. 

Оттокът още при Базел е в диапазона около 415^{м 3}/с през последните дни, което е много ниско за това време на годината. Също така, притоците в момента са много ниски. Въпреки очакваните някакви валежи в края на месеца, дебитът в момента остава значително под нивото от 1100^{m 3}/s за август.

Проблемът се натрупва с месеци

Службата казва, че проблемът за сегашната ситуация се корени още от месеците април и май, когато зимното покритие на Алпите е напълно изчезнало. Това е много по-рано от обикновено. Общата картина на водоемите в Швейцария показва, че са 60% (последна актуализация от 27.07.2026) по-малко запълнени от обичайното за този период на годината (~70% спрямо средното за периода 2013-2021).

В един глас от ниската земя апелират към своите европейски колеги и управниците в Брюксел за вземане на колективно решение в борбата срещу сушата. Настоява се Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания.  „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.

Водни резерви в стари мини

Европа трябва да започне стратегически да мисли, че сушата все по-трайно ще се намести в нейните ширини. Затова, в години на обилен валеж или в ранна пролет, трябва превантивно да се съхраняват водни ресурси, които да се използват при продължителни засушавания. Като възможност се  посочва изоставените лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари. Подобни решения могат да бъдат ефективни единствено ако бъдат част от общоевропейска стратегия, изготвена от Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките. 

Отговор обаче по водната криза от ресорните министри на Фон дер Лайен няма. Самата германка също до момента показва, че не смята да си разваля августувската почивка с каквито и да било коментари по темата докато нейната Европа се пържи. 

Берлин реже ВЕИ и водородни проекти за сметка на газа

За икономическия министър Катерина Райхе енергийният преход в този си вид е неефективен

Германия се насочва към реформа в енергийния сектор, свързана с по-малко субсидии за ВЕИ и с поглед към газа, стана ясно от проведена пресконференция в Берлин. За икономическия министър Катерина Райхе това не е енергийният преход, който иска да следва. Резултатите показвали, че е „икономически неефективен“.

Снимка: Личен, архив

Министърката твърди, че благодарение на безпроблемните щедри субсидии от страна на държавата зелената енергия е претърпяла неконтролирано разширяване и това трябвало да се промени. Тази цел ще се разчита на 2 форми – ограничаване на финансирането за нови ВЕИ ферми и мерки за отпушване на тесните места по електроенергийната мрежа.

Още по темата: 

• Германия ще съкрати субсидиите за ВЕИ, след като бумът при соларната енергия поставя пред изпитание електропреносните мрежи | 3e-news
• Германия дава зелена светлина на френско-руски ядрен проект | 3e-news

По данни на министерството се харчат между 15 и 17 милиарда евро годишно за възобновяемата енергия. Очаквано редица индустрии подкрепиха реформата, а НПО-та и зеленият бизнес заявиха, че това ги обрича на фалит.

От  Федерацията на германската индустрия (BDI) приветства "важния и дългоочакван импулс за ефективна и конкурентоспособна енергийна система". На другия полюс - Германската федерация за възобновяема енергия (BEE) е загрижена за възможен срив от две трети в търсенето на малки фотоволтаични системи.

Според анонсираните промени операторите на соларни и вятърни паркове, които досега получаваха гарантирана субсидия, вече ще продават електроенергията на пазарен принцип. Спира се и помощта за водородни проекти. „Край на практиката обществото да финансира енергия, независимо дали е необходима или не“, закани се консервативната министърка.

 "Разходите в момента се поемат от общността, независимо дали електричеството е необходимо или не," казва тя. Отсега нататък субсидията ще бъде премахната и новите инсталации ще трябва да продават електроенергията си директно на пазара, за да се адаптират по-добре към търсенето. Помощта за проекти, свързани с водорода, също ще бъде премахната.

С друга реформа, Катерина Райхе иска да въведе синхронизирано разширяването на възобновяемите инсталации с електропреносната мрежа. Говори се за създаване на т.нар. ‚зони с ограничен капацитет". Това са територии, на които поради икономически неизгодни съображения няма да има бъдещо изграждане на паркове.

В същото време Катерина Райхе иска да стимулира производството и вноса на газ в Германия. Леви партии и НПО-та само чакаха този миг, за да обвинят министърът-реформатор в конфликт на интереси. Медии припомнят, че Райхе ръководеше дъщерно дружество на енергийния доставчик E.ON, свързано с газа. Въпреки това компанията потвърди ангажимента си към целта да произвежда 80% от електроенергията на страната от възобновяема енергия до 2030 г.

Сигнали като този от страна на държавата поставят под въпрос до колко ще бъде осъществена идеята до 8 години Германия да има изградена водородна мрежа със съседнаНидерландия. За проекта бяха заделени 19 млрд. евро. Плановете са след 2030 година да са свързани повечето индустриални зони между двете съседни страни.

Плановете за изграждането на водородната мрежа бяха представени и пред Европейската комисия през 2024 г., която пък одобри държавна помощ в размер на 3 милиарда евро. В мотивите си за помощта от ЕК Германия е заявила, че тази вътрешна инфраструктура впоследствие ще се разрасне в мрежа на дълги разстояния, за да се превърне в гръбнака на европейския водопровод.

Германското правителство иска да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата на кабинета мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра, съобщава кореспондентът на нидерландската телевизия. Тя ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.

Браншовите организации също работят усилено в подкрепа на правителствата за развитие на водородната икономика, съобщи тази пролет фламандският секторен клъстер WaterstofNet.

Промяната в стратегията на Германия изглежда слага прът в инициативата на Белгийския водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR), които вече имат сключен меморандум за сътрудничество. В свои кореспонденции за 3e-news многократно съм разказвал за техни мащабни проекти като газовия коридор "Делта Рейн" или пък за единната платформа за привличане на университети, научноизследователски институции и гражданското общество за насърчаване на иновациите и устойчивостта във водородния сектор.

Френската икономическа телевизия БиЕфЕм, с препечатки в белгийски медии, акцентира на сравнение между Катерина Райхе и нейния предшественик екологът Робърт Хабек, който беше на поста от 2021 до 2025 г.. В неговата визия германското правителство трябва да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата, мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра и ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.