Новата пречка пред ЕС - недостигът на съоръжения за съхранение на ток

Рекордното производство на възобновяема електроенергия ограничи ефекта от газовия шок, но разкри критичния недостиг на съхранение, мрежи и гъвкав капацитет, се казва в анализ на Eurelectric

Снимка: личен архив

Рекордното производство на възобновяема електроенергия е предпазило Европа от нов ценови шок на природния газ през първата половина на 2026 г. Данните обаче очертават следващото голямо предизвикателство пред енергийния преход – недостига на съоръжения за съхранение на електроенергия, модерни електропреносни мрежи и достатъчно гъвкав нисковъглероден капацитет.

До този извод стига шестмесечният анализ на паневропейската платформа ELDA на Eurelectric. Инструментът проследява в реално време производството на електроенергия, потреблението и цените на едро в европейските държави и очертава тенденциите, които ще определят следващия етап от енергийния преход.

Анализът показва, че след началото на конфликта между САЩ и Иран цените на природния газ на нидерландската борса TTF са нараснали с около 60% между февруари и март. В същото време средната цена на електроенергията на европейския пазар „Ден напред“ е намаляла с 9%, подпомогната от по-ниското сезонно търсене и силното производство на възобновяема енергия.

Контрастът между двата пазара показва, че газовият шок вече не определя цената на електроенергията така, както в периодите, когато европейската енергетика беше значително по-зависима от изкопаемите горива.

„Тенденциите през първата половина на 2026 г. потвърждават това, което отдавна защитаваме – заместването на вносните изкопаеми горива с местно производство на чиста електроенергия прави Европа по-независима и по-устойчива на международни кризи“, коментира генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.

Слънчевата енергия има ключова роля за тази устойчивост. През май тя се превръща в най-големия източник на електроенергия в ЕС, осигурявайки 22,57% от производствения микс. Производството достига рекордните 48 TWh – количество, близко до годишното потребление на електроенергия в Унгария. Именно това рекордно производство ограничава необходимостта от газови централи през дневните часове и задържа цените на електроенергията. Опитът от май и юни обаче разкрива нова слабост на европейската енергийна система. Когато слънчевото производство намалява, а вятърната и водната енергия остават под средните си нива, системата продължава да разчита на по-скъпи изкопаеми мощности. Допълнително влияние оказват и планираните ремонти на ядрени мощности в редица държави.

Това се вижда ясно в цените. През май и юни средната цена на електроенергията в ЕС преди 9:00 часа и след 18:00 часа достига 122 евро/MWh при 90 евро/MWh година по-рано. В същото време през часовете с високо производство на слънчева енергия средната цена остава около 56 евро/MWh.Докато производството на електроенергия от газ се увеличава едва с 1% през слънчевите часове, извън тях ръстът достига 15%.

Според Eurelectric именно тук се намира следващото голямо предизвикателство. Европа вече разполага с все повече евтина възобновяема електроенергия, но все още не разполага с достатъчно батерии, системи за съхранение, гъвкаво управление на потреблението, междусистемни връзки и други нисковъглеродни мощности, които да компенсират естествените колебания във вятърното и слънчевото производство.

Скандинавските държави са показателен пример. През първата половина на 2026 г. цените на електроенергията там остават по-високи спрямо година по-рано заради по-слабото производство на водноелектрическа и вятърна енергия, както и заради ремонтите на ядрени мощности.

Между април и края на юни почти целият ядрен парк на страната остава извън експлоатация заради планова поддръжка. Производството на електроенергия намалява с 23%, а потреблението нараства със 7%.

Въпреки това сигурността на доставките е запазена благодарение на 150-процентното увеличение на нетния внос на електроенергия през междусистемните връзки със съседните държави.

„Предизвикателството вече не е само производството на чиста електроенергия. Европа се нуждае от много повече гъвкавост, за да превърне тази устойчивост в стабилни цени през всички часове на деня и през всички сезони“, коментира Руби.

По думите му именно инвестициите в електропреносни мрежи, съхранение на електроенергия, управление на потреблението и нисковъглеродни гъвкави мощности ще определят дали европейският енергиен преход ще успее да гарантира едновременно сигурност на доставките, конкурентни цени и по-ниска зависимост от изкопаемите горива.

Оцеляването измества инвестициите на предприемачите в Нидерландия

Под натиска на кризите мениджърите „замразяват“ инвестициите в професионално обучение и поглеждат с надежда към правителството да се събуди от летаргията

Високите цени на енергията и липсата на последователна държавна подкрепа принуждават все повече малки компании в Нидерландия да ограничават инвестициите си. Засегнати вече не са само проектите за разширяване на бизнеса, но и средствата за обучение, квалификация и кариерно развитие на служителите.

Снимка: Пресслужба на ЕС

Това показва годишното проучване на индекса на малкия бизнес в Нидерландия. Едва малка част от анкетираните мениджъри посочват, че отделят около 10% от оборота си за обучения и професионална квалификация.

Най-честото обяснение е, че намаляващите печалби поставят компаниите в режим на постоянно оцеляване. Предприемачите са изправени едновременно пред високи цени на енергията, несигурни пазари, растящи разходи за персонал и данъци, докато държавната политика остава колеблива. Вместо да поемат нов риск, много малки фирми предпочитат да замразят инвестициите си и да изчакат по-благоприятна икономическа среда.

„Щеше да бъде огромно облекчение, ако кабинетът най-накрая предприеме реални мерки срещу високите цени на енергията“, казва един от участниците в проучването на Qredits Ерик Зингс.

Липсата на финансов ресурс вече се отразява пряко върху развитието на работната сила. Според изследването 60% от мениджърите не могат да си позволят инвестиции в обучение, кариерно развитие и коучинг, а повечето признават, че последното им професионално обучение е било преди две или три години.

Разликите между отделните отрасли също се задълбочават. Докато компаниите в здравеопазването продължават да инвестират в квалификацията на служителите си, подобни разходи все по-рядко се срещат в хотелиерството, търговията на дребно и технологичния сектор.

Проучването очертава и друга важна тенденция. Предприятията, които успяват да намерят средства за обучение, инвестират повече и в развитието на бизнеса си и постигат по-добри резултати по отношение на иновациите. Изводът е, че инвестициите в хората се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността.

Според Зингс държавата трябва да реагира с данъчни стимули за обучение, по-добър достъп до финансиране, повече възможности за коучинг и консултации, по-ниска данъчна тежест и мерки за ограничаване на енергийните разходи.

„Стимулирането на ученето през целия живот и по-добрият достъп до финансиране са решаващи за подобряване на бизнес климата за малките предприятия“, казва експертът, който разработва препоръките съвместно със свои колеги от Университета по приложни науки в Утрехт.

Изследването не е изолиран сигнал. По-ранен анализ на ING стига до сходни заключения. Според банката високите цени на енергията, прекратяването на държавните субсидии и забавената модернизация на електропреносната мрежа продължават да възпират инвестициите и устойчивото развитие.

„При непоследователна държавна политика компаниите трудно могат да планират дългосрочно и често не са готови да кажат „да“ на големи инвестиции“, предупреждава директорът „Бизнес банкиране“ в ING Лауренс де Вос. Според авторите на доклада е необходима ясна и дългосрочна стратегия както за устойчивото развитие, така и за модернизацията на енергийната инфраструктура.

Сходна картина показват и официалните статистически данни. През 2024 г. компаниите в Нидерландия са инвестирали с 39% по-малко в мерки за опазване на околната среда спрямо година по-рано. Общият размер на инвестициите е спаднал до 1,6 милиарда евро – най-ниското равнище за последните пет години.

Въпреки това директорът на платформата за устойчиво предприемачество Future-Up Анке ван Верш остава предпазлив оптимист. Според нея устойчивият растеж е невъзможен без стабилна и предвидима държавна политика – нещо, което липсваше през последните години. Новият кабинет ще трябва да възстанови доверието на бизнеса, ако иска компаниите отново да започнат да инвестират.

„За да изградим икономика, ориентирана към бъдещето, трябва да използваме суровините по-разумно, да развиваме кръговата икономика и да инвестираме в устойчиви иновации“, казва Ван Верш.

Икономистите са единодушни, че Нидерландия ще трябва да увеличи инвестициите в енергетика, дигитализация, биотехнологии, земеделие, социално осигуряване и развитие на човешкия капитал, ако иска да запази икономическата си конкурентоспособност. Според техните оценки страната се нуждае от годишен икономически растеж между 1,5 и 2%, което предполага инвестиции в размер на между 151 и 187 милиарда евро до 2035 година.

Дигиталното евро: суверенитет или скъп политически експеримент?

ЕС иска да намали зависимостта си от Visa и Mastercard, но белгийските банки поставят под съмнение икономическата логика на проекта.

В Европейския парламент, чрез Комисията по икономически и парични въпроси, беше направена важна крачка към създаването на правната рамка за дигиталното евро. Засега няма официален срок за въвеждането му, но очакванията са това да стане след 2028 г. Основната цел е Европейският съюз да намали зависимостта си от американските платежни оператори Visa и Mastercard и да изгради собствена цифрова платежна инфраструктура.

Снимка; Пресслужба на ЕК, архив

Именно тук обаче започва големият дебат. Докато европейските институции представят дигиталното евро като инструмент за стратегически и цифров суверенитет, част от банковия сектор поставя под въпрос дали проектът решава реален проблем. Белгийските банки например определят идеята като политически амбициозна, но икономически трудно защитима предвид необходимите инвестиции, оценявани на около 18 млрд. евро.

Как ще работи дигиталното евро?

По своя замисъл дигиталното евро ще бъде цифровият еквивалент на евробанкнотите и евромонетите, емитирани от Европейската централна банка. Потребителите ще разполагат с дигитален портфейл, в който ще могат да прехвърлят средства от банковите си сметки. Плащания ще могат да се извършват дори офлайн – при липса на интернет или временно прекъсване на електронните комуникации, стига мобилното устройство да има захранване.

Проектът идва в момент, когато навиците за разплащане в Европа се променят бързо. По данни, цитирани от белгийската обществена телевизия VRT, през 2016 г. 79% от покупките в магазините са били платени в брой. През 2024 г. този дял вече е спаднал до 52%, докато електронната търговия и безконтактните плащания продължават да растат.

Банките: „Дигитална валута без мисия“

Именно тук белгийската банкова асоциация Febelfin вижда най-сериозния проблем.

„Какъв е смисълът да инвестираме 18 милиарда евро в нещо, което никой не чака?“, пита Михаел Ансеу от организацията, определяйки дигиталното евро като „дигитална валута без мисия“.

Според него аргументът на Европейската комисия, че проектът ще гарантира платежен суверенитет, не е достатъчен. Ако американските платежни системи някога престанат да функционират в Европа, както се случи в Русия, вече съществуват алтернативи. В Белгия например работи националната система Bancontact, а европейските банки развиват общата платежна платформа Wero.

Опасения за банковата система

Банковият сектор предупреждава и за потенциални рискове за финансовата стабилност.

Ако значителна част от средствата бъде прехвърлена от банковите сметки към дигиталните портфейли, банките ще разполагат с по-малко ресурс за кредитиране на домакинства и компании. При кризисни ситуации подобно пренасочване на средства може да ускори банкова паника и да засили финансовото напрежение.

Заради тези опасения първоначално Европейският парламент обсъждаше възможността дигиталното евро да бъде ограничено само до офлайн плащания. Докладчикът по законодателството, испанският евродепутат Фернандо Наварете Рохас, предложи онлайн използването да бъде разрешено само ако европейските банки не успеят да изградят собствена платежна система.

Геополитиката промени дебата

Междувременно международната обстановка промени политическите приоритети.

След войната в Украйна, нарастващото напрежение в глобалната икономика и стремежа към по-голяма стратегическа автономия, Европейската комисия, Европейският парламент и държавите членки определиха дигиталното евро като един от ключовите проекти за европейски цифров суверенитет.

Очакванията са до края на годината да бъде постигнато окончателно политическо споразумение по законодателството. Вече има подкрепа дигиталното евро да може да се използва както офлайн, така и онлайн още от самото начало. Предвижда се и лимит върху средствата, които могат да се съхраняват в дигиталния портфейл. Засега се обсъжда таван от около 3000 евро.

Следващият въпрос

Банките вече приемат, че въвеждането на дигиталното евро трудно може да бъде спряно. Вместо това настояват за постепенно внедряване, допълнителни гаранции срещу измами и максимално използване на вече съществуващата платежна инфраструктура.

Търговците в еврозоната ще бъдат задължени да приемат дигиталното евро, ако вече приемат други електронни средства за плащане. За потребителите услугата ще бъде безплатна, докато за бизнеса ще останат разходи, съпоставими със сегашните такси за картови плащания.

Остава обаче най-важният въпрос – ще използват ли европейските граждани дигиталното евро?

Отговорът не зависи само от законодателството, а и от готовността на търговците, онлайн платформите и потребителите да възприемат новия начин на разплащане. Именно това ще покаже дали дигиталното евро ще се превърне в инструмент на европейския цифров суверенитет или ще остане скъпа инфраструктура с ограничено практическо приложение.

Горещините вече диктуват енергийните инвестиции

EDF отпуска 80 млн. евро за охлаждане на училища, докато Франция пренасочва средства към адаптация на обществената инфраструктура към климатичните промени.

Екстремните горещини вече принуждават западноевропейските държави да инвестират не само в енергийния преход, но и в адаптацията на обществената инфраструктура към климатичните промени. След поредната топлинна вълна с температури над 40 градуса по Целзий Белгия, Нидерландия, Франция и Германия бяха изправени пред затворени училища, претоварени болници и сериозни затруднения в ежедневния живот.

Снимка: ЕК

Докато климатолозите от години предупреждават, че горещите вълни ще стават все по-чести и по-продължителни, реакцията постепенно се измества от предупреждения към конкретни инвестиции. Сред първите мащабни мерки е инициативата на държавната енергийна компания EDF, която отпуска 80 милиона евро за охлаждане на училища, детски градини и обществени центрове. Само през последната топлинна вълна в края на юни във Франция над 3500 училища затвориха врати, а повече от 10 000 преминаха на съкратен режим – сценарий, който се повтори почти едно към едно и през предходното лято.

• Още по темата: Необходими са инвестиции в адаптацията към климата, бездействието ще струва скъпо | 3e-news

В свое изявление EDF съобщава, че половината от средствата ще бъдат насочени към фонд за закупуване на вентилатори, мобилни и стационарни климатични системи. Другата част ще бъде инвестирана в дългосрочни решения – термопомпи, които през лятото ще охлаждат, а през зимата ще отопляват сградите. До началото на следващото лято се предвижда близо 4000 училища, детски градини и обществени центрове да бъдат оборудвани с подобни системи.

„Докато горещите вълни превземаха страната ни, съвместно с асоциацията Je passe à l'électrique решихме да предприемем конкретни действия, като помогнем на училищата, детските градини и развлекателните центрове да се оборудват както с бързо достъпни охладителни решения, така и с устойчиви съоръжения“, заявява главният изпълнителен директор на EDF Бернар Фонтана.

Компанията определя инициативата като продължение на социалната си политика, започнала по-рано тази година. През април EDF обяви програма за подпомагане на 80 000 социално уязвими домакинства с инсталирането на термопомпи. Всяко домакинство може да получи субсидия от 1000 евро за закупуване на оборудването.

Инвестицията от 80 милиона евро е част от инициативите, с които EDF отбелязва своята 80-годишнина. Паралелно с това компанията подпомага малките и средните предприятия при подмяната на дизелови и бензинови камиони с електрически превозни средства. През следващите три години се предвижда и изграждането на нова зарядна инфраструктура за тежкотоварния транспорт.

Все по-честите горещи вълни показват, че климатичните промени вече не се разглеждат единствено като екологичен проблем. Те се превръщат в двигател на нови инвестиции в обществената инфраструктура, електрификацията и енергийната ефективност. Именно в тази посока Франция започва да пренасочва все по-голям публичен и корпоративен ресурс.

150 млд. души в риск

По данни на Ройтерс в момента 150 милиона души живеят под екстремна жега и стотици са починали, казва генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейесус в платформата X. "Подтикнат от климатичните промени и глобалното затопляне, феноменът "веднъж на поколение" гореща вълна вече се случва почти всяка година. Бяхме предупредени", написа той, добавяйки, че домовете, работните места и училищата в Европа не са подготвени за екстремна жега.

Горещата вълна щеше да бъде "практически невъзможна" без климатичните промени, причинени от човека, които според учени направиха покачването на нощните температури тази седмица 100 пъти по-вероятни, отколкото преди само две десетилетия.

Температурите надскочиха исторически рекорди в Австрия, Чехия, Германия и Полша, докато бури избухнаха в части от Франция. В Германия влаковете по основна железопътна линия в западната провинция Северен Рейн-Вестфалия бяха редуцирани, а трамваите бяха спрени в източния град Лайпциг. Много хора останаха по домовете докато слънцето залезе, съобщават местните медии.

В Рим папа Лъв благодари на вярващите, че са присъствали на неделната молитва на площад "Свети Петър" въпреки задушаващите условия.

Екстремната жега засегна реките в Европа и за поредна година създаде проблеми за производството на електроенергия и земеделието. Унгарската атомна електроцентрала Пакш намали производството на електроенергия поради високата температура на река Дунав, която използва като охладител, съобщи правителството.

В Италия потокът на река По е намалял толкова, че позволил на морската вода да навлезе до 18 км навътре в сушата. Това породило опасения за земеделието и защитените влажни зони в речната делта.

Чешките власти призоваха хората да избягват физическа активност и издадоха предупреждения за смог в централната и северната част на страната заради високите нива на озон, причинени от жегата.

Гръмотевични бури са възможни в части от Франция, Германия и Чехия през следващия ден-два, като тази седмица се очаква по-хладно време в голяма част от Западна Европа, тъй като горещата вълна се придвижва по-дълбоко в Централна Европа и Балканите, казват метеоролозите. Силен вятър и мощна буря се разрази в белгийската столица Брюксел и премина към Ротердам и Амстердам.

Все повече пари

Екстремните метеорологични условия ще струват все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите. Неговият апел към управляващите страната е да помислят от рано за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Страните трябва да бъдат подготвени както за обилни валежи (каквито се случиха през 2021 в Белгия и Нидерландия и Германия), така и за дълги засушавания като през лятото на 2022 г., заради които най-силно си изпати френската енергийна система. Страната още ближе раните от резкия спад в произведената електроенергия, милиони загуби за бюджета и търсене на помощ под формата на внесена енергия от съседна Белгия.

Европа е сред най-уязвимите

Подобен извод излиза напреден план и в наскорошно проучване на Allianz Trade, което анализира икономическите последствия от все по-честите и интензивни горещи вълни. Екстремните горещини вече не са само климатичен или здравен проблем. Те се превръщат в структурен риск за икономическия растеж, конкурентоспособността и публичните финанси на Европа.  Според авторите Европа е сред най-уязвимите региони в света. От 80-те години насам броят на регистрираните горещи вълни е нараснал седемкратно, а средният брой жертви на едно събитие е скочил пет пъти. Южна, Западна и Източна Европа концентрират най-високата смъртност, като Русия, Италия, Франция, Испания и Германия формират близо 70% от всички регистрирани смъртни случаи, свързани с горещини в световен мащаб. Анализът идентифицира ключов праг от около 30°C, след който икономическите щети започват да растат експоненциално.

Броят на соларните паркове в Нидерландия е нараснал 4 пъти от 2020 г. насам

Въпреки че инсталациите никнат като гъби, те заемат едва 0,2% от земеделските площи

За последните пет години броят на соларните паркове в Нидерландия е нараснал четирикратно, съобщават местни медии като се позовават на земеделския регистър. Въпреки този бум обаче едва 0,2 от бившите земеделски земи са били преобразувани в слънчеви ферми.

Точните цифри говорят, че при преброяване през 2020 година е имало на територията на цялата страна 3 100 соларни парка, а в момента над 12 000. Повечето от тях са собственост на компании. Поводът за изсветляването на данните е решение на правителството да вкара ред в двора си и да види кой е собственик на парковете във водата и сушата, колко са големи и дали са в нарушение.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Огромна част от инсталациите са по-малки от 70 квадратни метра, което означава, че заемат сравнително малко пространство. Най-големият слънчев парк в Нидерландия се намира в Дронтен и е с площ от близо 72 хектара. Паркът Флеволанд е с размери на общо 10 600 малки слънчеви парка.

Най-много инвестиции в соларна енергия правят Гелдерланд и бившият дом на най-голямото газово хранилище в Европа- Грьонинген. Провинцията, която от десетилетия се бори са закриване на находището, отново влезе в медиите с друг протест. Този път летвата е вдигната и се директно срещу правителството и неговото намерение на строи в бъдеще АЕЦ. Местни зелени сдружения, жители на няколко населени места и кметове заявиха, че не иска атомни проекти в двора си и ще се борят със зъби и нокти за повече, солари, вятърни паркове и водородни инсталации.

Две трети от земята, на която сега се намират слънчевите панели, някога са били земеделски земи. Особено това важи за Дренте, Гелдерланд и Утрехт. Става дума за около 3 200 хектара. На национално ниво този дял е малък: по-малко от 0,2% от всички земеделски земи вече са соларни паркове.

Бързият растеж на слънчевата енергия се сблъсква с проблемите в електроенергийната мрежа. Докато слънчевата енергия расте стремглаво, все повече провинции достигат границите на възможностите на капацитета на мрежата.

Арктика се топи, учените включват „режим замразяване“

Повторно замразяване на арктически лед дават надежда за бъдещето

Глобалното затопляне е причинило изчезването на близо 3 милиона квадратни километра арктически лед от 1979 година насам, или площ с размерите на Индия. Ледената покривка е изключително важна, тъй като отразява 70% от слънчевата топлина в космоса, докато океаните едва 7%. Международен екип от учени в Канада отдавна правят отчаяни опити да намалят топенето и по този начин да забавят затоплянето на планетата.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Нидерландски медии разказаха, че последните експерименти са били насочени към повторно замразяване на арктически лед и дават надежда за бъдещето. Направен е пробив е леда, при което се изпомпва морска вода върху леда и повторно се замразява. По този начин се осигурява буфер през лятото, когато ледът се топи отново.

Резултатът от това геоинженерство в Северна Канада бил, че при минус 40 градуса били извлечени 50 000 тона морска вода, която изложена на арктическия въздух, веднага замръзнала и добавила 50 сантиметра слой лед с дебелина 1,5 метра.

В свой коментар по темата нидерландският сайт bnr.nl добавя, че идеята можела да сработи, тъй като наподобявало нещо, което се прави за предотвратяване на ерозията по крайбрежната ивица и дюни. Местните власти извличали пясък от морското дъно върху сушата, разнасяли го по ерозиралата почва и по този начин компенсирали липсващите терени край морето.  

Компанията Real Ice, която провежда проучвателното сондиране в Канада, оценила, че ще са необходими много по-големи усилия и инвестиции в сравнение с Нидерландия. Ставало дума за 10 милиарда долара в дългосрочен план, за да се спре годишното топене на полярния лед.

Проектът, колкото и да е полезен, предизвикал негодувание сред еколозите, според които съставът на повторно замразения инжектиран лед е различен от този в естествено състояние. Модифицираният е по-ярък и отразява повече от "нормалния" полярен лед. „Това е добре за целта като отразява повече слънчева топлина, но може би по-малко за флората и фауната, които живеят на, в и под леда.

Паралелно с повторното замразяване се провеждат изследвания върху въздействието върху околната среда, коментирал изследовател на леда пред британския „Гардиън“. "Добре е да знаем как се променя околната среда, за да можем да се адаптираме към нея и да продължим да я защитаваме“, казва той и очаквал повече резултати идните години.

Това е вторият по големина проект на полярния кръг в опит да се спасят ледовете, който се базира на отхвърлена преди повече от десетилетие идея.  През 2023 година базираната в Делфт стартъп компания Arctic Reflections също разработва план за разпръскване на огромни количества морска вода на Северния полюс, за да забави топенето. Инициатор е предприемачът Фонгер Ипма,според когото се задава огромен проблем с изменението на климата и с темпове, много по-бързи от очакваното. Според направени от екипа му климатични модели Северният полюс може да бъде напълно без от лед през лятото за първи път още през 30-те или 40-те години на това хилядолетие.

„Може да е минимален ефектът на забавянето, но да не правиш нищо не е опция", коментира той в интервю за нидерландското електронно издание NRC. В цифрово изражение моделите на стартъпа показали, че всяка година трябвало да се впръсква площ от 100 000 квадратни километра, 2,5 пъти по-голяма от Нидерландия.

Реалистично ли е?  "По принцип трябва да може да работи", казва макар и малко неуверено Херман Рушенберг, професор по атмосферно дистанционно наблюдение в същия университет. Самият той не участва и отстрани вижда редица предизвикателства, пред които са изправени. Едно от тях е логистично да бъдат доставени десетки плаващи турбини в океана. За професора логистиката не е най-големия проблем. По трудното ще бъде изчислението на различни странични фактори като морските течения или последствията за екосистемите в Арктическо море.

Михиел ван ден Брьоке, професор по полярна метеорология в университета в Утрехт, е колкото любопитен, толкова и скептичен по отношение на "Арктически отражения". "Знаем, че изкуственото запазване на леда може да работи. Това се прави успешно например при някои ледници в Алпите чрез разтягане на големи отразяващи платна над останалите ледници. "Но тук говорим за Северния полюс и това е съвсем различен мащаб".

За да работи това, трябва да се разработят нови технически решения, за да се постигне необходимият размер. "Но със сигурност трябва да се приветства, че този вид стартиращи фирми се опитват", казва Ван ден Брьоке. "Може би ще открият нещо полезно."

В допълнение към всички технически нововъведения, набирането на колосална сума в порядъка на над 10 млрд. долара, изисква безпрецедентна политическа организационна сила и международно сътрудничество.

В университета в Кеймбридж има Центъра за изследване на климата, където се правят проучвания по този въпрос, във Финландия има младежко движение Operaatio Arktis, в Америка неправителствената организация Ocean Visions, има стартъп в Уелс: Real Ice. "Имаме добър контакт с тях. Добре е само, ако участват повече хора, защото тогава Ипма също така се обръща към офшорната индустрия за сътрудничество.

Но дори ако това може да бъде увеличено, все още стои въпросът какво прави изпомпването на морска вода и изкуственото създаване на лед с арктическата екосистема. Ами ако освен морска вода, инсталациите пръскат и всякакви риби, раци, планктон върху леда? Решението на един проблем понякога може да доведе до всякакви нови проблеми. Това предотвратимо ли е? Това е едно от нещата, които искат да проучат по време на полевия тест, според Ипма. Освен това той казва, че е важно да се претеглят добре рисковете. "Важно е да не приемаме ситуацията днес като отправна точка, а ситуацията след двадесет години." Във всеки случай, ако не се направи нищо, ще бъдат нанесени огромни щети на арктическата природа от изчезването на леда.

Технологии, разрешителни, изключително предизвикателни метеорологични условия. Ипма среща доста проблеми. „Но някой трябва да предложи противоотрова срещу отчаянието. Надявам се, че след четиридесет или петдесет години ще можем да кажем: беше трудно, но успяхме да запазим полярния лед", завършва разказа си с оптимизъм.

Брюксел разширява финансирането за стартъпи с двойно предназначение

С промените в условията  стартиращите предприятия и МСП, разработващи технологии с граждански и с отбранителни приложения ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства

Европейският съюз разширява финансирането си за научни изследвания и иновации, така че да обхване отбранителните технологии и тези с двойна употреба както с граждански, така и с отбранителни приложения. Промяната е резултат от изменение на годишната работна програма на Европейския съвет по иновациите (EIC), прието на 17 юни от Европейската комисия. Целта е да се укрепи европейската отбранителна промишлена база и намали на зависимостта от външни доставчици – две от дългосрочните мерки в мандата на тази комисия след началото на войната в Украйна.

Снимка: Пресслужба на ЕК

С промените в условията стартиращите предприятия и малките и средни фирми, разработващи технологии с граждански и с отбранителни приложения – като ИИ, квантови изчислителни технологии, авангардни материали или роботика ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро и капиталови инвестиции в размер до 30 милиона евро по линия на инструмента EIC Accelerator и схемата за мащабиране на стратегически технологии за Европа „STEP Scaleup“.

Наред с това Съветът по иновациите отправя нова покана за представяне на предложения за разрастване в областта на отбраната на стойност 100 милиона евро – EIC STEP Defence Scale Up. Компаниите могат да получат до 30 милиона евро пряко капиталово финансиране, за да ускорят разрастването на промишлените си способности в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана, безпилотните летателни апарати и други критични отбранителни технологии. За първи път по европейска програма за финансиране ще се инвестира директно капитал в отбранителни компании.

Войната на Русия срещу Украйна разкри критични пропуски в способностите и зависимостта на Европа от технологии извън ЕС, докато фрагментираните инвестиции продължават да ограничават растежа на иновативните отбранителни компании, като никоя друга програма на ЕС не може да инвестира директен капитал в отбранителни компании, отчитат от Европейския съвет по иновации и ресорната Агенция за МСП.

По повод направените промени във финансирането българският комисар Екатерина Захариева, която отговаря именно за тези сектори казва, че Съветът по иновациите е бил създаден да поема рискове когато става въпрос за разработване на европейски технологии, които ни осигуряват безопасност. „Трябва да инвестираме в критични технологии, за да гарантираме стратегическата автономност на Европа – когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, киберотбрана или квантови технологии. Това е в основата на технологичното лидерство и иновациите на Европа през следващите десетилетия“, казва тя в разпространено съобщение до медиите. В допълнение от Брюксел казват, че освен повече възможности за стартъпите се прави и нов, опростен подход при кандидатстването- с намалени формуляри и съкратени срокове за оценка.

Двойната употреба

Това е поредната инициатива, ускорено задействана и влязла в политическия дневен ред на европейските лидери от началото на годината. Първо за нея в областта на инфраструктурата заговори председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който заяви, че това ще бъде една от горещите точки за дискусии по време на бъдещите регулярни срещи в Брюксел с премиерите на страните от блока.  Според португалеца ЕС е взел вече редица ключови решения, които дават плодове но мерки като двойната употреба трябва да се задействат, за да се ускори напредъка в общата отбранителна готовност на Европа до 2030 г. и да се разгледа темата за бъдещото финансиране. Досега по тази линия се знае, че европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г.

Военен Шенген без бумащина и спънки по границите

Наред с това Европейската комисия ще отдели допълнителни инвестиции за подсилване на критичната инфраструктура в Европа, за да могат бързо и безпроблемно да се придвижват войски и военна техника. Мерките са заложени в нов пакет, който носи краткото наименование „военен „Шенген“. Плановете са най-късно до 2027 година да бъде изградено общоевропейско пространство за военна мобилност - по-бързо, по-безопасно и по-координирано придвижване на войски и военна техника чрез премахване на регулаторните бариери. Планът въвежда първите по рода си хармонизирани правила на ниво ЕС за военна мобилност и определя ясни правила и процедури за трансгранични военни движения, с максимално бърза обработка на митническите документи. Създава се нова Европейска система за засилено реагиране с военна мобилност (EMERS) за ускорени процедури и приоритетен достъп до критична инфраструктура на ЕС или НАТО.  Ще бъде подобрена устойчивостта на транспортната инфраструктура и ключови коридори за военна мобилност на ЕС до стандарти за двойно предназначение и защита на стратегическата инфраструктура с нов набор от инструменти за устойчивост.

Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия и Чехия вече предприеха важна стъпка за укрепване на военната готовност по развитие на проекти за двойна употреба. В края на миналата година, много преди екипите на Екатерина Захариева и Урсула фон дер Лайен да заговорят за опростени мерки и възможности подписаха документ за създаване на Централноевропейска зона за военна мобилност (CNE MMA). Това ново партньорство трябва да направи движението на войници и оборудване през националните граници по-лесно, по-бързо и по-ефективно. Участващите страни обявиха, че ще си партнират за опростяване и хармонизиране на процедурите за военни движения; подобряване на инфраструктурата и съгласуването на графиците; обмен на информация и координация и подобряване на дигиталните процеси.

 

Коща: На лице е нова динамика по разширяване на Западните Балкани

 В традиционното писмо на председателя на Европейския съвет за юнското заседание се вижда, че обект на дискусия за премерите освен разширяването, МФФ и конкурентоспособносттa, в Брюксел ще бъде изслушан и президентът Зеленски

Конкурентоспособността, многогодишната финансова рамка и проектът „Една Европа, един пазар“ са сред ключовите теми за дебат по време на юнското заседание на Европейския съвет, става ясно от традиционното писмо на председателя Антонио Коща до премиерите на общността.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Португалецът определя няколко ключови теми в развитие, които са обект на внимание по време на двудневната среща в белгийската столица на 18 и 19 юни. Горещи въпроси, като войната в Близкия изток, многогодишния бюджет на ЕС, Украйна - обект на дискусии още от началото на годината в един труден геополитически контекст. По отношение на военната обстановка и последните събитие ще пристигне лично президентът Володимир Зеленски.

Пред премиерите на ЕС, Кипърското председателство ще представи редица предложения и цифри по политики, които да бъдат в помощ на неговия ротационен наследник – ирландците.

В писмото Коща казва, че Украйна е както винаги на върха на дневния ред на Европа и отбелязва, че нейните войски демонстрират успех на бойното поле докато Русия не успява да постигне военните и стратегическите си цели. „Все по-безразсъдното и безотговорно поведение на Русия спрямо държавите-членки на ЕС, е неприемливо, а отправеният сигнал не е за сила – по-скоро за обратното. Двупосочният ни подход – подкрепа за Украйна и нарастващ натиск върху Русия – дава резултати“, пише председателят и същевременно не пропуска да отбележи, че очаква да приветства отварянето на първия клъстер от глави в преговорите за присъединяване с Украйна и Молдова – важен етап по пътя им към ЕС. С това ще се сложи край на дългия застой в процеса на присъединяване на тези две държави.

Заедно с набраното темпо по отношение на Западните Балкани, както стана ясно по време на неотдавнашната ни среща на върха в Тиват с партньори от този регион, е налице нова динамика в процеса на разширяване.

Писмото на председателя съпътства проведен дебат в парламента, на който отделните докладчици представиха своите последни наблюдения около шестте кандидатки. Резонно най-силен отзвук предизвика спорът между България и Северна Македония и извършеният палеж на наш дипломатически автомобил пред посолството ни в Скопие. Вандалският акт бе поставен по време на заседанието на Съвета по общи въпроси в Люксембург от заместник-външния министър Иванка Ташева. Реакция имаше както от президента Илияна Йотова, така и от евродепутатите ни, които призоваха за реакция на Европейския парламент.

Неотдавнашните навлизания на дронове във въздушното пространство на ЕС, включително инцидентът с падналия върху жилищна сграда в Румъния руски дрон, натоварен с експлозиви, показват ясно спешната необходимост от постигане на напредък по нашата обща програма за отбранителна готовност, включително чрез укрепване на източния фланг на ЕС. Въпреки постигнатия напредък по отношение на разходите и способностите за отбрана, остава да се направи още много.

В дневния ред е включена и точка свързана с трафика на наркотици — въпрос, който оказва пряко въздействие върху живота на европейските граждани. Това е предизвикателство, което изисква всеобхватен подход, обхващащ всички нива на управление и цялото общество. След приемането на Стратегията на ЕС относно наркотиците е важно да се гарантира ефективното ѝ прилагане, завършва писмото на Коща.

Евродоклад определи като „отлични“ водите за къпане в България

От Атлантическия океан до Средиземно море по-голямата част от водите за къпане в Европа са отговаряли на най-строгите „отлични“ стандарти за качество на къпане на Европейския съюз през 2025 г., според последния годишен Доклад за водите за къпане, публикуван днес (16 юни). Това представлява 85 % от местата за къпане в Европа. 

Снимка: Личен архив

96% от всички наблюдавани места в ЕС отговарят на минималните стандарти за качество, а само 1,5 % са оценени като „лоши“. Тези данни показват също така, че общото качество на водите за къпане в Европа е останало стабилно в сравнение с предходната година.

Най-висок дял на водите за къпане с отлично качество има в Австрия, България, Кипър и Гърция — общо 95% или повече. 

Качеството на водите за къпане в крайбрежните води, според Европейската комисия, като цяло е по-добро в сравнение с реките и езерата. През 2025 г. 88% от крайбрежните води за къпане в ЕС са класифицирани като отлични в сравнение със 78 % от вътрешните води за къпане.

Оценката и интерактивната карта, изготвени от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) в сътрудничество с Европейската комисия, показват къде плувците могат да намерят най-безопасните места за къпане в Европа. Оценката проверява пригодността на водата за къпане, като се съсредоточава върху наблюдението на бактерии, които потенциално могат да причинят сериозни заболявания.

Отличното качество на водите за къпане в Европа се подкрепя от трайното въздействие на правото на ЕС. Благодарение на Директивата на ЕС за водите за къпане и други законодателни актове на ЕС в областта на водите за къпане качеството на водите за къпане в Европа непрекъснато се подобрява през последните години. Това включва подобрени практики за мониторинг и управление, инвестиции в пречиствателни станции за градски отпадъчни води, по-добро събиране на отпадъчните води и подобрена оценка на цъфтежа на цианобактериалните водорасли, който може да бъде вреден за човешкото здраве и природата.

Благодарение на тези непрекъснати усилия хората вече могат да плуват и в много силно замърсени преди това градски води и реки. Същевременно постигането на здрави и устойчиви водни системи изисква непрекъснат напредък в справянето с по-широкия натиск върху повърхностните и подземните води, включително химическото замърсяване и свързаните с климата въздействия. Постигането на напредък по отношение на качеството на водата както за хората, така и за природата, е ключов компонент на стратегията на ЕС за устойчивост на водните ресурси.

Оценката за днешния доклад се основава на мониторинга на над 22 200 места за къпане в цяла Европа, които бяха докладвани на ЕАОС през 2025 г.. Това включва обекти във всички държави -членки на ЕС, Албания и Швейцария.

Наред с тазгодишния доклад за водите за къпане ЕАОС публикува и актуализирана интерактивна карта, показваща ефективността на всяко място за къпане. 

"Резултатите на Европа в областта на водите за къпане за пореден път показват стойността на законодателството на ЕС в областта на околната среда и десетилетията на инвестиции в пречистването на отпадъчните води и управлението на водите. Благодарение на тези усилия европейците могат да се насладят на някои от най-високите стандарти за водите за къпане в света. Същевременно опазването на нашите води изисква непрекъснати действия по по-широки предизвикателства като замърсяването, загубата на биологично разнообразие и последиците от изменението на климата, които са в основата на нашата работа за укрепване на устойчивостта на водните ресурси в Европа", коментира резултатите Йесика Русвал, комисар за околната среда, устойчивостта на водните ресурси и конкурентоспособната кръгова икономика.

Повече подробности за качеството на водите в България може да прочетете тук .

Хана Виркунен: ЕС не може да бъде заложник на шепа технологични доставчици

Визията на Европейската комисия как смята да защитава своя дигитален суверенитет най-вече от американците бе представена по време на изслушване в Европейския парламент. Ресорният еврокомисар Хана Виркунен наблегна, че основната цел е да не се допуска администрациите на страните членки да станат заложници на една шепа доставчици. Имената не спомена, но на всички е ясно, че става дума за технологичните гиганти Microsoft и Google, чиито пакети са основен инструмент за работа.

Еврокомисарят по суверенитета Хана Виркунен. Снимка от пряко излъчване на ЕП

Пред депутатите комисарката уверено заяви, че с предприетите действия по пакета Европа се позиционира в бъдещето на пазара на цифровите технологии, но й предстои дълъг път за преодоляване на стратегическата си зависимост. Страните членки трябва да бъдат в състояние да правят своя избор и да не допуска зависимостта от господстващи доставчици.

„Понеже живеем в свят, в който геополитическа сила и технологичната мощ вървят ръка за ръка. Онези, които са лидери в технологичното новаторство, ще определят и дневния ред“, смята политикът. Тя се аргументира с навлизането на все по-мощни AL инструменти в отбраната, които пораждат общо предизвикателство за блока.

Виркунен заяви, че пакетът не е дискриминационен към определен производител или държава, а преследва три основни цели:

-          преобразуване на европейската икономика като се стимулира въвеждането на европейски нови технологии и изкуствен интелект

-          укрепване позициите на дистрибуторските вериги

-          утвърждаване на европейския модел по пътя към постигане на технологична независимост.

Как ще се постигне тази цел? За Еврокомисията пътят преминава през внедряване и развиване на собствени интегрални схеми в технологичната сфера, в това число Центровете за данни. Последният такъв бе наскоро открит в Испания, за който ви разказахме в 3е-news. Другата стъпка е Европа да засили търговското предлагане до трети пазари по цялата снабдителска верига „с акцент добавената европейска стойност“. На следващо място идва насърчаване суверенитета на държавния сектор като се зададат ясни критерии за създаване на суверенен облак, на който да се качва чувствителна информация и по този начин не се пренебрегва сигурността на Европа.

„За Европейската комисия всичко това не е гола амбиция, а желание европейските търговски дружества никога повече да не са заложници на чужди доставчици. Това, разбира се не означава изолационизъм или протекционизъм. Категорично, не! Става дума Европа да стане по-силна, по-издръжлива и не така уязвима“, заявява Виркунен.

Не на последно място Пакетът за технологичен суверенитет гледа много сериозно на екологичния отпечатък. В Европа стойността на енергоносителите е структурно висока. Това, по думите на комисарката, е сериозна спирачка за технологичния напредък и се изискват сериозни инвестиции. За разлика от други страни по света където от години се наливат сериозни, масирани капиталовложения, в Европа все още това не се правело и се изостава. „Не можем да си затваряме очите и нека си го кажем за провал на пазара, особено при стартъпите. По оценки нужни са 450 милиарда евро за следващите 10 години инвестиционна потребност. Намесата на държавите-членки е от решаващо значение, но далеч няма да е достатъчно за наваксването. Нужна е и реформа на капиталовите пазари в рамките на съюза“, отбеляза още в изложението си пред депутатите финландката.

В едно по-ранно съобщение на Европейската комисия стана ясно, че наред с изброените мерки от Хана Виркунен, предстои да бъдат задействани нови инициативи за защита на центровете за данни, цифрова автономност и стратегия за отворен код.

На 5 юни Брюксел представи на пресконференция основните си насоки и план за действие и си постави срок до 5-7 години, че трябва да се утрои капацитетът на центровете за данни. Комисията ще улесни сътрудничеството между енергийния и цифровия сектор, за да се гарантира ефективното им интегриране в мрежата, както и необходимите доставки на чиста енергия, като същевременно се опазват водните и енергийните ресурси.

Нидерландия е първата страна в ЕС, която е вече с едни гърди напред преди останалите в общността без да чака законите на Брюксел. В поредица от статии за инвестициите в тази страна и за технологичните стъпки съм разказвал в кореспонденции, че още преди година предишното правителство (редовно и служебно) с премиер Дик Схоф  се опълчи срещу американските компании, взе нещата в свои ръце и започна да разработва собствени мерки за национален суверенитет срещу влиянието на трети страни. Повод за безпокойство бе системата DigiD (дигиталната лична карта на населението), която за малко да попадне в ръцете на американска компания заедно със сървърите, застрахователни данни, здравни партиди. Само бързата реакция на парламента, вдигналия се социален шум и действията на новото правителство спряха сделката…поне засега. 

Испания също показа, че няма намерения да чака и работи в изграждане на национални технологични центрове. От изпратено съобщение на Комисията в края на май и с отделни препечатки в белгийските технологични издания, става ясно, че Барселона пуска ново квантово изчислително съоръжение за 10 млн. евро. Това третият съвместен проект в Barcelona Supercomputing Center (BSC) по линия на ЕС, който ще позволява хибриден подход между традиционни суперкомпютри и изкуствен интелект с квантова обработка. Последната инсталация е разработена от местната компания Qilimanjaro Quantum Tech. Финансирането е осигурено от Държавния секретариат на Испания по дигитализация и изкуствен интелект заедно с Европейската комисия.

В изказването си комисарят по суверенитета на ЕС се спря на още една дума, че суверенитетът не е гола амбиция, а намерение да се защити и самата ЕК от злонамерени атаки. Такива, каквито вече се налага да отблъсква. В края на януари бе хакната централна информационна система. Съмненията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители. Комисията така и не потвърди с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Не е открито сериозно компрометиране на служебни мобилни устройства и инфраструктура. По същото време стана известно, че е хакнат Нидерландският орган за защита на данните (AP) и Съвета за съдебна власт (Rvdr).

Наред с хибридните атаки по облачната инфраструктура, мейли на фирми, нарастват опасенията на бизнеса, че американската администрация може да използва технологичните гиганти като бухалка срещу политическите действия на Брюксел, нещо като еквивалент на добилата широка популярност „европейска бухалка“.

ЕК натиска за повече рециклиране, Белгия вкарва AI в битката с отпадъците

Местна компания предприема дързък ход: снимаш боклука, AI и апликация в телефона съветва в кой чувал да отиде

 

Белгия, за разлика от други страни в Западна Европа, няма такса смет. Данъкът е заменен със закупуване на чували за разделно събиране на отпадъците. Идеята на правителството и комуналните фирми е колкото повече хвърляш, толкова повече плащаш. Моделът обаче изглежда издиша и не носи желания резултат, защото в чувалите за нерециклируем отпадък все още се вижда боклук за рециклиране. Въпреки че с всяка изминала година торбите, които обикновено отиват директно в депото за изгаряне, има и пластмасови отпадъци, картонени кутии и кенове – суровина за рециклиращата индустрия и мястото им не е там.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Безотговорността на гражданите пречи на цялостната стратегия на местните парламенти и на фирмите за боклук да изпълняват начертаните планове. Нужни са спешни мерки, още комуникационни срещи по места, дори включване в арсенала на съвременни технологии като изкуствен интелект и приложения на телефона.

По този път се е насочила една от общините в северозападната част на страната Митйесланд (Meetjesland). Пред националната телевизия на Фландрия директорът на комуналното дружество Ким Мартенс казва, че всеки жител при колебание може да публикува снимка с боклука си и изкуствен интелект ще го посъветва в коя от разноцветните торби да попадне. Така вероятността да се сгреши се свежда до минимум. Надеждите са, че до 2030 година ще бъдат двойно намалени количествата, които месечно изхвърля едно домакинство от 122 на 90 килограма за жител.

Неправилното сортиране увеличава обема. Много от опаковките може да бъдат сортирани или директно занесени на градските контейнер паркове, препоръчват от комуналното дружество.

Контейнер паркът като депо от шкафове. В Белгия всяка едно населено място разполага с обособен контейнер парк, който илюстровано показва всеки боклук за коя секция е. Въпреки графичното оформление армия от добре информирани служители кръжат, дават съвети и напътстват заблудени белгийци. Защото, всеки правилно сортиран грам е ценна суровина, спестено евро за федералния бюджет и по-малко отделени емисии за изгаряне.   

По-ранни изчисления показали, че от неправилно сортиране белгийците изхвърлят в кофата по 400 евро под формата на храна или рециклируеми опаковки. За компаниите това е твърде много и са твърдо решени са да затегнат мерките. Как ще стане това, ами с по-високи такси, които да накарат недобросъвестните белгийци да бъдат по-внимателни при сортирането на сметта. 

Ревизия по цялата верига

Европейската търговска асоциация за химическата промишленост Cefic разширява въпроса и предлага да се направи ревизия на цялостния процес по веригата – от отделните домакинства до методиката за рециклиране в химическата индустрия. Според нея чрез значително увеличаване на процента на рециклиране Европа може значително да намали своя отпечатък върху околната среда, да намали зависимостта си от необработени пластмаси и да допринесе за по-устойчиво бъдеще.

За нова методика се говори и в съвместно проучване на изследователския център (JRC) на Европейската комисия, заедно с университетите в Гент и Маастрихт. Резултатите показали, че само малка част от пластмасите в момента се рециклират. Подчертава се спешната необходимост от усъвършенстване на методите за химическо рециклиране, за да се увеличи значително процентът на рециклиране. Според изчисленията на изследователите процентът на пластмасите, които могат да бъдат рециклирани, има потенциал да достигне 80% до 2030 г., което е значително увеличение от сегашния темп от приблизително 18%.

Компании в химическата промишленост на Белгия и техни западни колеги са поели ангажимента за разработване на технологии и проекти за химическо рециклиране на пластмаси, отбелязва специализираният сайт industryandenergy.eu.

Европейските институции също осъзнават, че са нужни промени и още по-бързи резултати. От 2024 в ЕС има нови мерки, насочени към това опаковките да станат по-устойчиви и да се намалят отпадъците. Целта е да бъдат поетапно намалени опаковките с 5% до 2030 г., 10% до 2035 г. и 15% до 2040 г. Някои видове пластмасови опаковки за еднократна употреба ще бъдат забранени от 1 януари 2030 г. Сред тях са опаковките за необработени пресни плодове и зеленчуци, опаковките за храни и напитки, които се пълнят и чието съдържание се консумира в кафенета и ресторанти, единичните порции (например за подправки, сосове, сметана, захар), мини опаковките за тоалетни принадлежности в места за настаняване, както и много тънките пластмасови торбички за пазаруване.

За 2030 г. са предвидени конкретни цели за повторна употреба на опаковките за алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение например на мляко, вино, ароматизирано вино, спиртни напитки), транспортните и търговските опаковки, както и груповите опаковки. При определени условия държавите членки могат да предоставят 5 години отлагане (дерогация) от тези изисквания.

Крайните дистрибутори на напитки и храна за вкъщи ще трябва да предлагат на потребителите възможността да си носят собствен съд. Те също така ще трябва да положат усилия до 2030 г. да предлагат 10% от продуктите в опаковки за многократна употреба.

Съгласно новите правила всички опаковки (с изключение на тези от лека дървесина, корк, текстил, каучук, керамика, порцелан и восък) трябва да могат да се рециклират при спазване на строги критерии.

В срок до 2029 г. трябва да се постигне целта за разделно събиране на 90% от пластмасовите и металните съдове за напитки за еднократна употреба (до три литра) – чрез системи за връщане на празни опаковки и възстановяване на депозита за тях или чрез други решения, които гарантират постигането на целта за събиране на отпадъци.

Брюксел залага 2 млрд. евро на Северна Македония, но само срещу реформи

Пред премиера Христиан Мицкоски стои европейската дилема: реформи, милиарди или „национално достойнство“

Европейската комисия одобри Програмата за реформи на Северна Македония през октомври 2024 г. В рамките на ключовия за Западните Балкани финансов Механизъм за реформи и растеж на страната са отпуснати 750,4 милиона евро под формата на безвъзмездни средства или преференциални заеми срещу доказване на реформи за интеграция.

Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

Програмата за реформи на Северна Македония разглежда критични въпроси и определя ясни цели за напредък в ключови области на политиката - публични финанси, администрация, цифрова трансформация, зелен преход, развитие на човешкия капитал, съдебна реформа, борба с корупцията и организирана престъпност. При доказани успехи в тези области от справка на Европейската комисия следващите години може да бъдат мобилизирани общи инвестиции в размер на 1,9 милиарда евро, показва справка на ГД по разширяване на ЕК.

С част от отпуснатите средства вече се работи по редица проекти като модернизация на железопътната жп линия от Куманово до границата с България, увеличаване на капацитета на вятърния парк „Богданци“ с до 15 MW, което би трябвало да позволи на съоръжението да снабдява 22 000 домакинства, изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води за Скопие, която да обслужва 492 000 души и да смекчи замърсяването.

ЕС инвестира, но и разчита като икономически партньор на Северна Македония. По последни данни от 2024 година Скопие е 59,9% от произведените стоки в балканската страна са изнесени за европейския пазар, 49,1% е бил вносът. Същевременно добри партньорски отношения има между северномакедонски и европейски фирми в областта на отбраната.

Политиците на Брюксел при всяка визита отчитат ключовата роля на Северна Македония в мисии и операции на ЕС за управление на кризи в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана. За тази цел страната през 2025 г. получи 15 милиона евро по мярка за помощ за укрепване на отбранителните способности по линия на Европейския механизъм за мир. Отделно експертна и финансова подкрепа за справянето с хибридни заплахи, манипулиране, намеса в киберпространството.

От 2010 г. гражданите на Северна Македония се възползват от безвизово пътуване. ЕС е финансирал над 39 900 образователни обмена на граждани по програма ERASMUS+.

Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. С инвестиции, икономическа интеграция и по-тясно сътрудничество приближаваме Западните Балкани към Европейския съюз и заедно изграждаме по-силна Европа. В момент на нарастващи геополитически предизвикателства, разширяването е стратегическа инвестиция в нашата споделена стабилност, просперитет и сигурност, напомня на лидерите на шестте кандидат-членки председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

В същия тон, че Европейският съюз е най-надеждният партньор на Западните Балкани и Северна Македония, основен инвеститор и търговски партньор бе заявен и при последната визита в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща. „Ние сме ангажирани да ви подкрепяме още повече – както политически, така и финансово“, заявява той на срещата си с премиера Мицкоски и напомня, че и страната има поети ангажименти като конституционни поправки.

“Това е единственият начин да се отключат пълните ползи от членството в Европейския съюз за народа на Северна Македония. Но в крайна сметка силата да оформяш бъдещето си е във вашите ръце. Единственият начин да се постигне напредък към европейската интеграция е да се води конструктивен диалог със съседите си, да се предприемат прагматични стъпки за изграждане на доверие и да се осъществят необходимите реформи“, казва европейският дипломат и с това ясното условие за началото на преговорения процес.

От своя страна премиерът Християн Мицкоски увери европейските си партньори, че задачата на правителството е да запази този темп на растеж, да напредват по изпълнението на поетите ангажименти и същевременно да не “губят достойнството“, както е било през последните десетилетия . “Нашата цел е да останем страната, която осъществява най-много реформи, и в същото време да останем фокусирани върху разширяването и запазването на националното достойнство", заявява по време на регионалната среща на шестте лидери от Западните Балкани в Тиват, Черна гора (5 юни) премиерът на югозападната ни съседка.

Белгия премахва предупредителния триъгълник

От следващата година предупредителният триъгълник вече няма да е задължителен при повреда на автомобила на пътя, пишат белгийски медии и предизвикаха недоумение в техните нидерландски колеги.

Според белгийското министерство на мобилността е опасно шофьорът да излиза на магистралата и да поставя триъгълник на 100 метра от авариралия автомобил както е по закон. За сравнение в съседна Нидерландия правилникът казва, че трябва да е на 30 метра. Това е голям риск, коментират лаконично без мотивировка държавните власти.

Снимка: Уикипедиа

Говорител на полицията се опитал да хвърли светлина пред местния вестник „Нюзблад“ и обяснил, че от 1 юни догодина шофьорът ще бъде задължен единствено да натисне бутона за авариен сигнал и да застане зад предпазната мантинела възможно най-бързо.

В момента законът казва, че ако шофьорите не поставят триъгълника на нужните 100 метра ги грози глоба от 58 евро.

Нидерландските транспортни власти и сдружения реагирали с недоумение на решението и побързали да заявят, че не смятат да променят Закона за движение по пътищата както техните комшии. Сдружението  Veilig Verkeer Nederland е категорично, че предупредителният триъгълник е важен инструмент в движението и сигурен сигнал за всички участници при извънредна ситуация препятствие на пътя. 

"Този предупредителен триъгълник е там с причина. Съветвам шофьорите просто да следват настоящите насоки", заявил експерт на сдружението в коментар.

ЕС започва преговори за роуминга с шестте кандидат-членки от Западните Балкани

Европейският съвет е одобрил решение за откриване на преговори с Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия ( известни още като WB6) с цел разширяване на роуминг зоната на ЕС Roam Like at Home (RLAH).

Решението изпраща ясен сигнал за ангажимента на ЕС към региона. По-голямата свързаност означава по-големи възможности за гражданите, бизнеса и икономическото сътрудничество. „Като работим за разширяване на общ роуминг зона, правим ползите от европейската интеграция осезаеми в ежедневието на хората. Това е повече от техническа стъпка – това е конкретна демонстрация на нашето споделено бъдеще, укрепване на връзките в целия регион и потвърждаване на европейския път на Западните Балкани, заявява заместник-министър по европейските въпроси на Кипър Марилена Рауна.

Зоната RLAH позволява на потребителите да извършват обаждания, да изпращат текстови съобщения и да използват мобилни данни по време на пътуване в чужбина без да плащат допълнителни такси за роуминг при същите условия като у дома. В момента обхваща ЕС, страните от Европейското икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия – както и Молдова и Украйна.

Предстои Европейската комисия ще започне преговори за секторни споразумения с всеки от партньорите на WB6. Тези споразумения ще бъдат свързани с съществуващите Споразумения за стабилизация и асоцииране (SAA), които подкрепят стабилността, икономическата интеграция и сближаването на региона с ЕС.

Секторните споразумения ще установят институционалната рамка, необходима за тяхното изпълнение и управление. Преди да се присъедини към зоната на RLAH, всеки партньор на WB6 трябва напълно да се съобрази с и да приложи роуминг придобивките на ЕС. Комисията ще оцени спазването и, когато резултатът е положителен, ще потвърди, че необходимите условия са изпълнени. 

След положителна оценка, съвместният орган, създаден по всяко от съответните споразумения, ще може да взема решение за взаимното отваряне на роуминг пазарите на партньорите от ЕС и Световна банка, което позволява на гражданите и бизнеса да се възползват от роуминг услугите без допълнителни такси.