Европейската сметната палата: ПВУ в този вид не си струва да се повтаря

Планът за възстановяване на икономиките от корона пандемията приключи, но за одиторите остава изводът: бавни реформи и нерешени проблеми

31 август е последният ден, в който държавите членки на ЕС трябва да затворят страницата по изпълнението на Фонда за възстановяване и устойчивост. Почти 600 милиарда евро са предоставени под формата на различни заеми, но често не е ясно къде точно са отишли тези пари. Само една трета от завършените реформи в бизнес средата са дали значими резултати, посочва в обобщаващ коментар нидерландското BNR радио.

Фондът бе създаден по време на коронавирусната пандемия, за да подпомогне икономиките на държавите членки. Въпреки че е поставена крайна дата, това не означава, че започналите проекти трябва да бъдат завършени в последната минута на изтичащия ден. Държавите имат на разположение и целия септември, за да изпратят всички документи по договорените цели. Едва тогава Европейската комисия ще започне извършването на проверките.

Европейската сметна палата обаче е изключително критична по отношение на разходите по ПВУ. Журналистът Балегер от Financieele Dagblad е разговарял с нейни представители, чийто извод е, че „този модел на финансиране не си струва да се повтаря“, както възнамеряват от Брюксел.

От Палатата са склонни да проявят разбиране по отношение на липсата на структура, тъй като фондът за възстановяване от коронавируса е бил създаден в момент на пожар, когато Covid-19 се появи и икономиките имаха нужда от финансова подкрепа. Средствата бяха предназначени да се справят с икономическите и социалните последици от кризата с коронавируса.

„Трябваше да се направи нещо бързо, това бе замисълът на Брюксел.“ Вероятно много неща не са били обмислени подробно. В следващите години обаче е имало възможност да бъдат коригирани недостатъците, но според Палатата Европейската комисия не е направила това.

Въпросът е дали Европа е научила нещо от този подход. Във всеки случай Европейската сметна палата не изглежда ентусиазирана от повторението му. Съвместното заемане на стотици милиарди евро обаче беше ново за ЕС. Дали Съюзът ще направи това отново, предстои да се види.

„Повечето от резултатите все още са в очакване“, отбелязва Ивана Малетич, която ръководи процеса по проследяване на това как са изразходвани милиардите. Според нея инвестициите трябва да улеснят правенето на бизнес, „но потенциалът им не се използва напълно“.

Страните са се ангажирали да изпълнят 157 реформи, от които една четвърт са стартирали. Някои пък са били напълно пренебрегнати, като са оставени „нерешени структурни проблеми“.

Друга причина, поради която много реформи не са приложени, е забавянето в изпълнението, според Сметната палата. Например някои закони вече са въведени, но може да отнеме много време, докато влязат в сила. На одиторите отдавна е било ясно, че крайният срок няма да е достатъчен за изпълнението на поетите ангажименти.

Европейската комисия вече е предложила нова система за новия дългосрочен бюджет. Досега европейските субсидии често са се изплащали въз основа на натрупаните разходи: държавата членка показва какви разходи е направила, а Комисията след това ги възстановява.

При новия подход държавите членки ще изготвят национален план, ще определят в него етапи и цели и след това ще получават средства, когато тези цели бъдат постигнати. Това също така улеснява Европейската комисия да влияе върху политиката на държавите членки.

Държавите членки ще получат повече свобода да изготвят собствените си планове, но след това ще трябва да докажат, че договорените резултати са постигнати.

За разлика от одиторите, председателката Урсула фон дер Лайен си харесва развоя на събитията и крайния резултат. В напоително и захаросано прессъобщение се изброяват подробно как са подпомогнати различни икономически области. „NextGenerationEU помогна за защитата на нашите граждани и икономики във време на голяма несигурност., ускори чистия и цифровия преход, намали зависимостта на Европа от вноса на енергия. Реформите и устойчивостта ще бъдат от полза за Европа за идните поколения“, убедена е германката.

Към днешна дата са изплатени 440 милиарда евро, като до края на 2026 г. трябва да бъдат изплатени още 133 милиарда евро. Предстоящите месеци предлагат възможност да се използва този импулс и да се реализира пълният потенциал на NextGenerationEU. Всички плащания приключват окончателно на 31 декември 2026

Глобалният глад за пясък променя реките

В доклад се обръща внимание за последиците от извличането на пясъка от речните корита и лавина от препоръки, които надхвърлят обсега на екологията. Те индиректно са индиректно свързани с бъдещото функциониране на икономиките. За една от тях- засоляването, Нидерландия вече сериозно бие тревога.

През 2024 г. в света са използвани около 28 милиарда тона пясък и чакъл за изграждането на жилища, пътища и друга инфраструктура – два пъти повече в сравнение с 2000 г. Около 80% от тези количества са добити от речни корита в Азия, където през последните две десетилетия градското строителство бележи бум, а търсенето на строителни суровини непрекъснато расте.

Изследване, публикувано в Reviews of Geophysics, прави исторически преглед на наличните данни, картографира засегнати участъци и проследява глобалните последици от добива на пясък и чакъл – основни суровини за производството на бетон. Учените предупреждават за трайни щети върху речните системи и за по-широки промени в природната среда.

Изследователите са се сблъскали с редица проблеми при събирането на информация – липсват актуални данни за състоянието на много реки, а част от използваните карти са остарели. Това затруднява оценката на реалното състояние на отделни речни системи и мащаба на нанесените щети. Въпреки ограниченията в данните изводите са тревожни. В много случаи речните корита са трайно увредени, а възстановяването им може да отнеме десетилетия.

Пясъкът и чакълът са ключови за стабилността на речния поток и за задържането на плодородни материали, включително семена, растителност и водорасли. При ограничен добив реката може естествено да възстанови част от иззетия материал. Това обаче се променя, когато извличането достигне индустриални мащаби. 

„В повечето документирани случаи годишният добив многократно надвишава запасите от почвен материал“, посочват изследователите. Според тях това води до ерозия на речните корита, срутване на бреговете, спад на нивата на подпочвените води, влошаване на качеството на водата и проникване на солена вода навътре в крайбрежните райони.

Физическите промени в речните системи имат и пряко отражение върху хората. Флората и фауната се променят, а водата може да стане негодна за употреба, което засяга местните общности. Именно тези социално-екологични последствия трябва да получат по-голямо внимание при бъдещото регулиране на добива на пясък и чакъл.

Европа вече вижда риска

Европа получи ясен сигнал колко сериозни могат да бъдат последствията от ниските речни нива. Само през юли и август туризмът, земеделието, транспортът и енергетиката в няколко европейски държави, сред които и България, бяха поставени под сериозен натиск. Бизнеси бяха блокирани, а щетите достигнаха милиони евро.

Засушаването, ниските речни нива и нарастващата соленост, за които предупреждава изследването, вече са червена лампа и за Нидерландия и нейните водни власти. В отделни теми това лято в климатичната рубрика на 3е-news с примери ви показахме, че проблемът не принадлежи на далечното бъдеще и не е само въпрос на компютърни симулации. Част от рисковете вече са реалност и изискват решения, които не търпят отлагане.

Солената вода настъпва в Нидерландия

Солеността на водата се превръща в един от най-сериозните проблеми пред Нидерландия – страната, изградена в постоянна битка с водата. Причината е комбинацията от продължителни периоди на засушаване и покачването на морското равнище.

Прогнозата на учените, представена за обсъждане в парламента, е, че морското равнище може да се повиши с около половин метър до 2070 г. Това ще затрудни оттичането на излишната вода от вътрешността на страната към Ваденско море. Паралелно с това солената вода ще прониква все по-навътре в речните системи и почвите.

Огромни количества вода ще продължат да постъпват в океаните заради топенето на полярните ледени шапки и ледниците, което допълнително ще засилва натиска върху ниско разположените крайбрежни територии.

В свой репортаж нидерландската частна телевизия RTL потърси експерти, според които през следващите години водните обеми в каналите, потоците и реките ще намаляват.

Солената вода ще прониква през почвата към обширни земеделски площи. При недостиг на прясна вода тя ще навлиза все по-навътре по реките и през шлюзовете.

Това може да се превърне в сериозен проблем и за водоснабдителните дружества, които разчитат на достатъчни количества прясна вода за производството на питейна вода.

Проблемът вече не е само опазване на природата. За Нидерландия той се превръща във въпрос на земеделие, питейна вода, икономика и национална устойчивост.

Въпроси и дилеми далеч извън пределите на климата

Този доклад поставя и редица външни за климата проблеми, свързани с логистиката, инфраструктурата и вътрешния транспорт. Казано иначе функционирането на цялата икономика. Днес това е валидно за Нидерландия, но утре или в обозримото бъдеще за всички страни, които са пряко свързани с речния и морския път.

Нидерландия се опитва да задържи все по-ценната прясна вода, защото огромни количества от нея се изливат в морето през пристанището на Ротердам. Решението на проблема със засоляването може да постави страната пред труден избор – да намали дълбочината на достъпа до пристанището или дори да затвори напълно свързващия канал Nieuwe Waterweg, с потенциално сериозни последици за корабоплаването и икономиката.

Прясна вода или достъп до пристанище

За да се защити от високите морски води, страната е изградила по крайбрежието система от шлюзове, диги и язовири (Delta Works), които задържат морската вода и така предпазват запасите от прясна. Но в тази защита има огромна пролука – водният път, който осигурява директен достъп до пристанището на Ротердам. През последните десетилетия той е задълбочаван, за да могат да преминават все по-големи кораби. Днес 16-метровият канал обаче се превръща в коридор за проникване на солена вода навътре в страната и поставя под натиск снабдяването с прясна вода. За да бъде ограничено засоляването, през канала трябва непрекъснато да се пропуска огромно количество прясна вода – стотици хиляди литри в секунда. „Всъщност трябва постоянно да мием дъното с отворен кран“, казва професор Маартен Клайнханс от Университета в Утрехт.

Когато през Рейн преминават големи водни количества, това не представлява сериозен проблем. При суша обаче ситуацията се променя драматично. Както през това лято, повече от половината от водата на Рейн, която достига до Нидерландия, може да бъде използвана за промиване на Nieuwe Waterweg. И дори това не гарантира успех. Солената вода прониква все по-дълбоко във вътрешността, докато наличните количества прясна вода намаляват. Водните власти вече предприемат извънредни мерки, за да ограничат последиците. Сред тях са действия за запазване на прясната вода в своеобразен „воден резервоар“ за Западна Нидерландия. На него разчитат индустрията, земеделските производители и оранжерийните комплекси в района. Заради недостига на вода обаче градинарите вече са ограничени в използването ѝ за напояване.

Проблемът вероятно ще се задълбочава. Изследователи от Deltares и Нидерландската агенция за оценка на околната среда (PBL) предупредиха по-рано тази година, че климатичните промени ще увеличават натиска върху водната система. Повишаването на температурите и морското равнище означава едновременно по-малко налична прясна вода и по-силен натиск от соленото Северно море.

PBL предлага два възможни сценария за действие. При първия Нидерландия продължава да управлява водната си система до голяма степен по досегашния начин, но Nieuwe Waterweg постепенно се прави по-плитък. Вторият вариант е значително по-радикален – предприемат се по-мащабни мерки, включително възможно пълно затваряне на канала с язовир. Проучвания показват, че подобна система сама по себе си няма да реши проблема, тъй като заедно с корабите през шлюзовете ще продължава да преминава значително количество солена вода.

За да бъде защитена прясната вода в пълна степен, би било необходимо практически пълно разделяне между морското и вътрешното корабоплаване. Това означава изграждане на язовир, а товарите, които днес пристигат директно по вода, да бъдат прехвърляни към сухопътен транспорт. Подобна промяна би преобърнала начина, по който функционира пристанището на Ротердам. Икономическите последици досега не са били изследвани в пълния им мащаб, но се очаква да бъдат значителни.

Една от възможностите е вместо пълно затваряне Nieuwe Waterweg постепенно да бъде оставен да се запълва с наноси и да възстанови част от естествения си профил. Според почетния професор по градско планиране Хан Майер това би било разумно решение както заради недостига на вода и проникването на сол, така и заради риска от високи води.

Заедно с две природозащитни организации преди шест години той предлага план за възстановяване на естуарния характер на района на Ротердам. По-плиткият канал до порта би изисквал по-малко прясна вода за ограничаване на засоляването. Освен това каналът би могъл да действа като своеобразна естествена „гъба“, която да задържа част от водата при високи речни нива. Професор Клайнханс също смята, че трябва поне да бъде проучен вариантът за естествено затлачване и намаляване на дълбочината. Според него пълното затваряне би било „драконовска мярка“ с редица недостатъци. Един от тях е необходимостта от огромни пространства за съхранение на речната вода при високи нива, която впоследствие да бъде изпомпвана. В крайна сметка обаче най-важната мярка срещу недостига на вода остава ограничаването на климатичните промени. „Виждаме проблемите, с които се сблъскваме сега, вече двадесет години“, казва Клайнханс. „И това все още е много хубаво, приятелско, меко лято в сравнение с това, което предстои.“ Изводът му е кратък: превенцията е по-добра от лечението.

Гърция ограничава ВЕИ, за да спаси историческия си пейзаж

Нов закон спира строителството на централи в културно-исторически местности

Гърция предприема действия, за да опази културно-историческото си наследство от все по-нарастващия дял на възобновяемата енергия.

През последните няколко години делът на ВЕИ в страната е надхвърлил 50% от електроенергийния микс. Все повече обаче инсталации и вятърни турбини започват да се разполагат в близост до исторически забележителности. За да предотврати това, правителството въвежда по-строга рамка за изграждането на обекти за производство на възобновяема енергия.

• Вятърната индустрия като приоритетна политика
• Гърция показва нагледно на България как се усвояват пари по ПВУ
• Гърция поиска от Брюксел задействане на клаузата за дерогация| 3e-news

Новата рамка въвежда по-строги ограничения и разширява зоните, в които строителството на ВЕИ обекти е забранено. Особен акцент се поставя върху опазването на природното и културното наследство на Гърция, нейните пейзажи и местните общности, се посочва в становище на Министерството на околната среда и енергетиката от 19 август. В свой репортаж икономическата телевизия БиЕФЕм казва, че документът е подписан от ресорния министър Ставрос Папаставру.

Ограниченията засягат и инсталирането на вятърни турбини и слънчеви панели в районите около Атина и Солун. Въведени са и конкретни правила за застрояването на островите, включително изискване за „специфична оценка на ландшафта“. Максимално разрешеното покритие за вятърни паркове остава ограничено до 4% от територията на всяка община. Целта на новата рамка е развитието на ВЕИ да се основава на по-добро планиране, ефективно опазване на околната среда и ясни правила за всички, посочва министърът.

В опит да се съобрази с зелената политика на ЕС, Гърция работи усилено през последните години, за да навакса изоставането си в енергийния преход. Страната разви значително слънчевата и вятърната енергия, а делът на възобновяемите източници в производството на електроенергия достигна малко над 50% през 2024 г., според данни на Евростат.

Разпространението на вятърните паркове, финансирани с европейски субсидии, предизвика силно недоволство сред местни жители и природозащитници. Според критиците изграждането на съоръженията вече е излязло извън контрол. Инвеститорите във вятърни паркове често са обвинявани, че причиняват или насърчават горски пожари, които всяко лято опустошават части от страната, унищожават земеделски земи и нанасят сериозни щети на природни обекти и ландшафти – всичко това в името на борбата с климатичните промени.

Френската преса припомня и последния случай, при който трима души са били осъдени, сред тях и кмет, заради обвинения, че са предизвикали горски пожар край Атина вследствие на дефект в електрическата мрежа на вятърна централа. Според пожарната 90% от планалите пожари се дължат на човешка небрежност.

От 2024 година страната получи над 2,3 млрд. евро заеми по Механизма за устойчивост и възстановяване, срещу които увери Брюксел, че ще ги инвестира в Зеления преход и цифровизация. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана  NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, беше отчетено от гръцката власт пред кореспондента на 3е-news по време на годишен икономически форум в Брюксел. Въглищата поетапно ще бъдат изместени от водородна инфраструктура , повече слънчеви панели по покривите. С парите от Европа дори ще бъдат подобрени енергийните характеристики на олимпийския стадион в Атина.

На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между  компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни паркове, с които да се постигне заветната цел на Европа- нулеви емисии и нисковъглеродна икономика. 

Кризата с горивата удря бензиностанциите в Нидерландия

Доклад на ING показва, че крайграничните бензиностанции без магазин може да изчезнат

Бензиностанциите в Нидерландия са изправени пред риск от драстично намаляване на броя им през следващите години заради високите цени на горивата и войната в Близкия изток. Това показва прогноза на ING, която разглежда основно ситуацията на нидерландския пазар.

Сред най-застрашените са редица крайгранични бензиностанции без магазини, включително тези по границите с Белгия и Германия. Те са сред обектите с най-висок риск да изчезнат от магистралите, посочва в радиоинтервю Дирк Мълдър, банкер в ING, който следи сектора.

В проучването са използвани данни на новинарската агенция ANP, както и коментари от автомобилната ресорна асоциация Bovag. Статистиката показва, че броят на бензиностанциите в Нидерландия вече намалява. Към юни 2026 г. те са 4084 – с 16 по-малко спрямо година по-рано.

Председателят Мартин ван Ейк от търговската асоциация на бензиностанциите Drive посочва, че „някои“ бензиностанции по границата вече са затворили, тъй като клиентите са твърде малко заради по-ниските цени на горивата в съседните държави.

Индустрията на бензиностанциите от известно време се оплаква от по-високите цени на горивата в Нидерландия, особено в сравнение с Белгия. Като една от основните причини се посочват по-високите акцизи върху горивата в страната.

Цените на петрола са се повишили от февруари заради блокадата на Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните петролни доставки. Според данни на потребителския колектив United Consumers цените на бензина и дизела са достигнали нови рекордни равнища по-рано тази година.

Малко преди началото на войната, в края на февруари, Мълдър прогнозира, че броят на бензиностанциите в Нидерландия може да намалее наполовина през следващите 5–10 години. Заради по-високите цени на горивата вследствие на блокадата на Ормузкия проток този процес може да се ускори и да се развие по-бързо от очакваното още през първите пет години, смята той.

Много собственици на бензиностанции в граничните райони вече се сблъскват с по-малко продадени литри гориво и по-нисък оборот. Все повече хора зареждат автомобилите си от другата страна на границата заради по-ниските цени, отчасти вследствие на по-високите акцизи върху горивата в Нидерландия. Белгия също прилага система с максимални цени.

Тези тенденции могат да доведат до финансови проблеми за операторите и до намаляване на инвестициите, посочва Мълдър.

„Все повече се насочваме към кетъринг и търговия на дребно на бензиностанциите, както и към електрическото шофиране“, казва той.

Бензиностанциите трябва да инвестират и в зарядна инфраструктура за електромобили. „В момента, в който способността ви да инвестирате намалее, започвате да изоставате от останалата част на пазара“, предупреждава Мълдър.

По думите му предприемачите ще трябва да преценят дали да затворят колонките си или да продадат бизнеса на друг оператор.

F1 може да бъде перфектната лаборатория за изкуствения интелект

Отборът на Williams кара с логото на Claude, модела на Anthropic, върху болида си. Няма съмнение, че тимът е получил тлъста сума, за да постави логото на Meta AI. Върху каската на 19-годишния талант Кими Антонели и неговия съотборник от Mercedes - Джордж Ръсел също сa с реклама на екипировката, разказва белгийският ежедневник „Нюзблад“ и изброява кои още отбори залагат на технологията на бъдещето. 

Снимка на болида на Марк Верстапен, formula1.com

Ferrari също се състезава с AI лого върху своите огненочервени болиди и състезателни костюми. Изкуственият интелект заема челно и видно място наред с HP, Peroni 0%, италианската банка UniCredit, а логото на Perplexity AI също грее в спонсорската палитра на италианците.

Няма съмнение: изкуственият интелект е навсякъде, включително и във Формула 1. Отборите, болидите, технологиите и разработчиците го използват още преди да започнем да го наричаме AI, казва Рут Боскомб. Тя започва кариерата си като анализатор във Ferrari, а днес е стратегически анализатор във Формула 1 и посланик на AWS – AI партньора на най-бързия моторен спорт.

„Всяка кола от Формула 1 генерира повече от 1 милион данни в секунда. Едно състезание от около два часа е еквивалентно на 1600 филма в Netflix според данните. Да оставиш хората да осмислят всичко това, камо ли да свържат началото с края, е просто нечовешко“, казва тя.

„Обработваме около 500 терабайта данни на състезателен уикенд“, казва Райън Сиймън от AWS. „От 2022 г. AWS участва във Формула 1 и разработва технологии и стратегии с нашите облачни и AI услуги. И оттогава има с 30 процента повече маневри за изпреварване.“  А това просто прави състезанията по-забавни и вълнуващи.

Климатичен отпечатък

AI може да послужи и в преследване на друга цел на F1, този път обаче извън спорта – намаляване на климатичния отпечатък. По данни на специализираното електронно издание motorsport.com целта е да стане CO2 неутрална до 2030 г.   

Формула 1 си е поставила за цел да намали емисиите CO2 наполовина до 2030 г. Според данните в публично разпространен доклад фабриките и пътуванията между отделните състезания са генерирали през 2025 г. 148 805 тона еквивалент на CO2 или с 11,8% по-малко в сравнение с 2024 (168 720 т). За последните 8 години статистиката показва, че F1 е намалила емисиите с 35% и дава надежди, че голямата климатична цел може да бъде постигната. 

Като един от факторите, допринесли за тази екологична трансформация, е инсталирането на ВЕИ източници във заводите и по тренировъчните писти. Друг фактор е инвестициите в устойчиво авиационно гориво и наблягане на дистанционната работа, което намалило нуждата  от превоз на товари до всяко състезание. Камионите на DHL вече са биогориво, а на самите събития все по-често се използва чиста енергия. Гран при на Великобритания например се захранва с  2746 слънчеви панела. Същото се случва и на Гран при на Сингапур.

Бъдеще без CO2 отпечатък или пък без пилоти?

Изкуственият интелект (ИИ) играе все по-важна роля във Формула 1 като приложенията варират от анализ на данни до определяне на стратегии. Но докъде стига тази технологична еволюция? Можем ли да очакваме Формула 1 без човешки пилоти в бъдеще, с управлявани от изкуствен интелект състезателни коли, които да поемат целия волан? В статия нидерландският сайт thedataconnection.nl разглежда настоящото състояние в спорта, най-големите препятствия и как топ спортистите гледат на трансформацията.

В момента AI се използва основно за подобряване на представянето на отборите и автомобилите. Екипите използват усъвършенствани алгоритми за анализ на големи обеми данни, което им дава по-добра представа за неща като износване на гуми, разход на гориво и аеродинамична ефективност. Изкуственият интелект също помага за разработването на стратегии за състезания и питстоп чрез провеждане на симулации и изчисляване на сценарии въз основа на исторически данни. Освен това се провеждат експерименти с автономни състезателни автомобили, като например в Abu Dhabi Autonomous Racing League (A2RL). Тук автомобили, задвижвани от изкуствен интелект, се състезават помежду си в състезание, което се върти изцяло около машинно обучение и автономно шофиране.

Кои са най-големите пречки пред изкуствения интелект?

Човешката реакция

Състезание във Формула 1 е изключително динамична среда, в която пилотите трябва да вземат решения в рамките на милисекунди. Те реагират не само на данни, но и на непредсказуеми фактори като променящи се метеорологични условия, катастрофи и поведение на други шофьори. Човешката интуиция и опит играят ключова роля в това. Въпреки че AI е силен в разпознаването на модели, все още е трудно алгоритъмът да достигне същата гъвкавост и спонтанност.

Индустрия

Формула 1 е повече от просто състезание. Това е спектакъл, в който личностите играят основна роля. Феновете се привързват към емблематични пилоти като Макс Верстапен, Луис Хамилтън и Шарл Льоклер. Замяната на тези пилоти с анонимни AI състезателни коли вероятно би намалила емоционалната връзка на феновете със спорта. Формула 1 не е само състезание на пистата, но и неразривна връзка, в която състезателите, отборите и техните конкуренти играят ключова роля.

Регулация и етика

Международната автомобилна федерация FIA ще трябва да извърши мащабна реформа на правилата, за да позволи автономни автомобили във Формула 1. Остава въпросът дали би имало широко приемане на "състезание с роботи" в спорт, който традиционно се върти около човешки умения и смелост. Освен това това повдигат етични въпроси: дали напълно автоматизираното състезание остава спорт или ще бъде само технологична витрина?

Технически и безопасностни предизвикателства

Въпреки че AI вече постига впечатляващи постижения в симулирани среди, да накараш автономните системи да работят надеждно в състезателна среда с високи скорости и сложни взаимодействия е огромно предизвикателство. В досега тестваните инициативи за автономни състезания, все още има проблеми с времето за реакция и прецизността, особено в непредсказуеми ситуации като катастрофи или неочаквани действия на противници.

Колко време ще отнеме на изкуствения интелект да поеме контрола над човешките шофьори? Въз основа на настоящите технологии и развития в областта на изкуствения интелект, е малко вероятно ИИ напълно да замени човешките шофьори в следващите 20 до 30 години. Въпреки това, можем да очакваме, че изкуственият интелект ще играе все по-важна поддържаща роля във Формула 1. В близко бъдеще AI вероятно ще бъде използван за oптимизиране на стратегиите и решенията в реално време още повече; симулиране на състезателни сценарии; подобряване на мерките за безопасност чрез автономно спиране или корекция при спешни случаи. Въпреки това, пълната замяна на човешките състезатели би изисквала фундаментална промяна на спорта и е съмнително дали феновете и заинтересованите страни биха го приели.

Какво мисли Макс Верстапен за изкуствения интелект във Формула 1?

Няма преки изявления на нидерландския пилот Макс Верстапен относно това изкуственият интелект да замени пилотите. Въпреки това, той често е критикувал прекалено много автоматизация и влиянието на технологиите върху спорта. Той настоява за по-"чист" състезателен формат, в който ролята на пилота остава централна. Критиката му към твърде много правила и ограничения в спорта показва, че цени човешкия фактор в състезанията.то

Вероятно Верстапен и други топ пилоти виждат изкуствения интелект като полезен инструмент, но не и като заместител на човешкия талант и състезателен дух, които правят Формула 1 толкова уникална.

Въпреки че изкуственият интелект играе все по-важна роля в подкрепата и оптимизацията на състезанията във Формула 1, човешкият пилот остава незаменим засега. Спортът не е само за скорост и анализ на данни, но и за човешки интелект, рефлекси и стратегическа проницателност.

В краткосрочен план изкуственият интелект ще се използва основно, за да помага на отборите да вземат по-добри решения и да подкрепя пилотите. В дългосрочен план е възможно автономните състезания да имат собствена конкуренция, както вече виждаме при инициативи като A2RL. Но Формула 1 без човешки пилоти? Това все още изглежда като научна фантастика засега.

Същността на Формула 1 остава дуелът между най-добрите пилоти в света, които извлекат максимума от колата си с кураж и талант. И това е нещо, което изкуственият интелект — колкото и умен да е — далеч не може да достигне.

Може ли Формула 1 и нейните пилоти да се  станат шампиони и в климатичната надпревара?, попита преди няколко години белгийската телевизия VRT след серия от критични позиции на пилота Люис Хамилтън, който е отявлен веган и климатичен активист

Британецът си навлече гнева с коментари, че Формула 1 е много замърсяващ спорт и същевременно уважението на учените по света. Професорът по етика в Университета на Антверпен Кристиен Хенс казва, че неговите изяви показват наболял проблем и надхвърлят индивидуалните решения.

Фактът, че Хамилтън се утвърждава като защитник на климата и околната среда, му печели похвали от някои, които казват, че като спортен идол може да повиши осведомеността. Същевременно в  британската преса той е обвиняван в лицемерие, защото спортът му има, меко казано, значителен екологичен отпечатък.

"Има хора или компании, които само за показност казват, че вече няма да купуват пластмасови сламки и ще живеят живот, щадящ природата. Нямам впечатлението, че това е така при него. Когато чета публикацията му в Instagram, тя наистина показва загриженост за околната среда. Не мисля, че пише нещо такова, за да стане по-популярен, това също личи от реакциите…"Мисля, че някой като Хамилтън може да бъде пример. Някой, който казва: виж, трудно е и не мога да се откажа от страстта си, от това, за което съм живял години наред, но мога да дам най-доброто от себе си за останалото", казва пред VRT ученият.

Примерът с Люис Хамилтън, според белгийския учен, показва, че настоящата климатична криза изисква задълбочен системен подход. Но работата за това може да върви ръка за ръка с разбирането на моралните противоречия и вътрешната борба на индивидите.

Гeрмания набира войници с QR код върху хартия за дюнер

Германия усилено преразглежда стратегията си за набиране на войници и търси съвременни начини да достигне до възможно най-много потенциални кандидати. Бундесверът е предприел иновативен ход – поставя QR код върху хартията за дюнер.

Министерството на отбраната подчертава, че кампанията не е насочена само към младите хора, но и към тези, които искат да сменят кариерата си, както и към квалифицирани работници, които обмислят нова работа.

Опаковката за кебап е част от това, което министерството нарича „амбиентна реклама“ – рекламни материали за набиране на персонал, които се поставят на места, където потенциалните кандидати се намират в ежедневието си.

Самите кебап магазини не получават възнаграждение за кампанията, но доброволно се съгласяват да разпространяват материалите. „Ресторантите ще получат опаковката с логото безплатно“, заяви министерството, цитирано от белгийските медии, където темата периодично отново се появява.

Нетрадиционната германска стратегия за набиране на военнослужещи идва в момент, когато страната се стреми бързо да разшири въоръжените си сили. Към края на юли германската армия има 186 705 активни военнослужещи, но целта е броят им да надхвърли 260 000 до 2035 г., за да бъдат постигнати целите на НАТО.

Германия не е първата европейска страна, която през последните години преразглежда стратегията си за набиране на военнослужещи. В рекламна кампания през 2019 г. британската армия се насочи към „селфи зависими“ и „телефонни зомбита“.

В Белгия също се мисли в тази посока. Правителството обмисля да облекчи процедурите, а министърът на отбраната Тео Франкен очаква това да доведе до повече новобранци. „За определени позиции може да е малко по-гъвкаво“, казва той пред Het Laatste Nieuws.

Кандидатите все пак трябва да са подходящи за изпълнение на задачите си. „Не всеки войник трябва да отговаря на едни и същи суперстроги условия.“ Оттук нататък изискванията ще зависят в по-голяма степен от конкретната позиция.

„Например, ако зрението не е съвсем перфектно, това не трябва да е проблем, освен ако кандидатът не иска да стане пилот на F-35“, посочва Франкен.

Министерството на отбраната обяви преди почти година, че иска да удвои числеността на въоръжените сили до 2035 г. Дотогава армията би трябвало да разполага с 34 500 войници, 12 800 резервисти и 8 500 цивилни служители.

Г-7 събира 500 млн. евро за разрушения саркофаг на АЕЦ „Чернобил“

Защитната метална обшивка на авариралата соццентрала бе надупченa от дрон през 2025 г.

Лидерите на ЕС и стрните от Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада) са започнали активни разговори за събиране на средства, с които да се възстанови разрушения защитен корпус на атомната електроцентрала в Чернобил. Обвивката на взривилия се реактор бе компрометиран от руски дрон през 2025 година.

Една от първите страни, готови да дадат 50 милиона евро, е Германия, съобщиха нидерландски специализиран сайт Energy Insider като се позовава на германския Welt. Бундестагът е заявил, че ще активизира преговорите с партньорите в блока за бързото възстановяване на защитната структура, защото по груби изчисления ще са нужни десет пъти повече средства. Киев вече обяви, че не разполага с подобна сума. От страна на ЕС е получена принципна позиция, че може да се разчита на субсидия от 75 млн.евро.

Снимка: energy.ec.europa.eu

Тъй като общите разходи за възстановяване се очакват да бъдат поне 500 милиона евро, разходите надхвърлят финансовите възможности на Украйна. 

Извън Г-7, Европейската банка за възстановяване и развитие също е дала зелена светлина за финансиране на разрушения реактор на бившата социалистическа централа.

Oще по темата: 

• Кадри от зоната около централата може да видите във видеото на ЕК
• 40 години от аварията в Чернобил: Какво се случва със защитната конструкция над реактора | 3e-news
• Чернобил не спря атома: Светът отново търси ядрената енергия | 3e-news

Германският министър на околната среда Карстен Шнайдер е поискал одобрение от Бюджетната комисия на Бундестага. Средствата ще дойдат от преразпределение в тазгодишния бюджет и с част от сума през 2027 г.

Шнайдер е обяснил на своите колеги, че ситуацията не търпи отлагане и е заложена на карта сигурността на цяла Европа, защото има предпоставки за изпускане на радиация в атмосферата. Украински експерти, обследвали разрушената стоманена обвивка около оригиналния бетонен саркофаг, вече една година бият тревога, че не гарантира пълна защита. „Техническата трудност на проекта изисква координиран глобален подход и не е по силата на една или две страни“, казва пред депутатите министъра.

На 7 юни в свой доклад „Енергоатом“ казва, че макар и да е разрушен, реакторът не съдържа отработено ядрено гориво и нивата на радиация остават стабилни и безопасни.

През 2025, непосредствено след атаките, при посещение на експерти от  Международната агенция за атомна енергия също бе обърнато внимание, че защитният покрив вече не функционира оптимално.

Първоначалнатата бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.

Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти своевременно уведомяват МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.

Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратят още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," се казва в последвал доклад на МААЕ. В него са препоръчани по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.

На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. В ранните часове  се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора.

Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията. Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си.

Облак от радиоактивни отпадъци преминават над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, обширни райони в Украйна, Беларус и Русия. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места.

Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. 

Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона.

Снимка: ЕК, архив

Десетилетна денонощна сигурност

Днес ситуацията около Чорнобил, разположен близо до град Припят, остава крехка. Руската война на агресия срещу Украйна, нейните безмилостни атаки, военната дейност в региона и смущенията на обекта представляват постоянна заплаха за ядрената безопасност, пораждайки опасения относно целостта на задържащите структури и безопасното задържане на радиоактивните материали, пише също ГД „Енергетика“ на ЕК в свой обширен доклад по повод 40-годишнината от най-голямата екологична катастрофа на Земята.

Над 400 служители от Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (СЕСУ) денонощно следят за сигурността на обекта, а Центърът за координиране на спешни реакции (ERCC) на ЕС мобилизира специализирано оборудване като устройства за откриване на радиация, защитно оборудване и спешна помощ на украинските власти. 

Наследството на Чернобил е ярко напомняне, че ядрените рискове не са само технически, но и човешки. Чрез координирани действия ЕС работи за намаляване на тези рискове, като същевременно подкрепя хората, които живеят с техните последствия всеки ден.

Германия отчете бум на фалити за последните 20 години

 Застаряващото население и липсата на приемственост карат много бизнеси да хлопнат кепенци

Броят на фалиралите компании в Германия се е увеличил до най-високото ниво за почти 20 години, съобщиха няколко медии в съседна Нидерландия, която следи изкъсо икономическите процеси на нейната съседка. Според института ZEW и кредитната агенция Creditreform основната причина се корени в застаряващото население, икономическите предизвикателства и геополитическите сътресения.

Още по темата: 

• Германия отново „кихна“ и разтревожи ЕС
• Ifo Institute: Компаниите в Германия очакват спад на заплатите заради ИИ
• Климатичният шок вече удря европейската икономика: жегите струват стотици милиарди евро | 3e-news

Общият брой на трайно хлопналите кепенци предприятия е 188 000. Отбелязва се също, че само за периода от последните 2 години фалитите са скочили с 10%. За последно такава негативна тенденция е била отчетена през 2007 година когато 208 000 компании са прекратили дейност.

Статистиката показва, че към 2025 г. засегнати са всички сектори на икономиката. Начело са хотелиерството, ресторантьорството и малки къщи за настаняване. Броят на фалиралите индустриални компании е скочил с 10% до около 11 000. Почти 5500 лекарски практики също затворили, защото лекарите се пенсионирали и не можели да намерят наследник. Все повече германски компании затварят врати по причини като недостиг на квалифицирани работници, високи разходи и липса на хора, готови да поемат компанията.

"Увеличаването на броя на затварянето на бизнеси показва, че натискът върху германската икономика да се адаптира продължава да расте", каза изследователката на ZEW Сандра Готшалк.

Негативните резултати за германската индустрия заораха като баржа в пресъхнал Рейн още в първите дни на настоящата година с негативни данни за производството на стомана. „Честитката“ за тресящото се от проблеми правителство на канцлера Фридрих Мерц донесе браншовата асоциация Wirtschaftsvereinigung Stahl с последващо уточнение, че това е най-ниското ниво от 2009 г. насам по време на финансовата криза. Като причина се посочва по-слабото търсене на световния пазар и вносът отвън. Общото производство за 2025 година възлиза на 34,1 милиона тона, което е почти 9% по-малко в сравнение с 2024 г. Ако се прелисти статистиката назад може да се види, че през 2009 г. са произведени 32,7 милиона тона стомана.

Около една трета от стоманата, използвана в ЕС, сега идва от страни извън ЕС като Индия и Китай. Глобалният свръхкапацитет и все по-агресивната митническа политика на САЩ допълнително влошават ситуацията. Въпреки че германското правителство и Европейската комисия започнаха да предприемат контрамерки през 2025 г., според бранша на най-силната икономика в Европа,  все още обаче нищо не е постигнато. Натискът и темпото трябвало да останат високи. Само така можело да се надяват, че 2026 година, може да се внесе сигурност на пазара.

И като заговорихме за канцлера, чиято искана оставка виси на косъм, трябва да прибавим и призивът на Международният валутен фонд  правителството да инвестира повече, за да стимулира растежа. В становище се казва, че германските публични инвестиции са сравнително по-малко в сравнение с други големи индустриализирани страни.

Фондът също така смята, че Германия трябва да направи повече за борба с бюрократичната регулаторна тежест. И за капак МВФ поля Бундеспрепубликата със студен душ като понижи прогнозата си за растеж Според прогнозите, „Моторът на европейската икономика“ през тази година ще е в застой. По-ранна прогноза беше, че ще бъде отбелязан минимален растеж от 0,2%.

В цифрово изражение преди време преподавателят и икономист от университета във Фрайбург Ларс Фелд бе заявил, че ще трябват инвестиции за близо 400 милиарда евро в застаряващата инфраструктура, магистрали, железопътен транспорт и енергийна мрежа, ако правителството иска да избута икономиката напред.

Черешката на тази сива палитра слага мюнхенският институт „Ифо“, според които компаниите очакват спад на заплатите заради новото „неизвестно“ наречено Изкуствен интелект. Особено засегнати се очаква да бъдат работниците с по-малко от 5 години професионален опит.

Климатът също реши да е неблагосклонен към германската икономика и всички онези страни, които разчитат на вътрешните речни пътища. Все още не е ясно колко ще бъдат загубите и фалиралите индустрии заради пресъхналата Рейн и блокираното корабоплаване. На хоризонта обаче и там не може да се търси оптимизъм. Синоптици обявиха, че идните седмици се очакват обилни валежи в Нидерландия, Германия и Швейцарските Алпи. За да се вдигнат обаче нивата на реката ще са нужни седмици постоянен дъжд. Дори тогава най-оптимистичната прогноза за нормалното възстановяване на трафика е към края на годината.  

По прогноза на ING прекъсванията на корабоплаването по Рейн могат да намалят германския БВП с 0,3 процентни пункта през тази година заради мъките на фирмите в транспорта, енергетиката и туризма.

Климатичният риск стигна до националната сигурност на Белгия

След историческия пожар в местността „Скай Фенс“ политиците се събудиха и започнаха да се питат готова ли е страната, ако се повтори подобен ад и кой какво проспа

Белгия преживя най-големия пожар на своя територия – над 3000 хектара бяха опожарени, а повече от 600 души бяха евакуирани от две селища от двете страни на границата с Германия.

В навечерието на 15 август пламна обширен, високопланински и труднодостъпен терен в природния парк Hoge Venen (Хай Фенс). Районът е с преобладаващи торфени почви, които, по думите на пожарната, могат да продължат да тлеят, да се възпламеняват отново и да създават опасност още месеци.

Критичната ситуация принуди Белгия да поиска европейска помощ. На терен бяха мобилизирани близо 100 белгийски и германски пожарникари, около 70 полицаи отцепиха регионалните пътища във Валония, а в гасенето участваха стотици пожарни автомобили от Белгия и Германия. Нидерландия изпрати два тежки хеликоптера Chinook, а допълнителна техника беше мобилизирана заради труднодостъпния терен.

Въпреки бързата международна логистика кризата постави неудобен въпрос пред белгийските власти: къде е специализираният въздушен капацитет за борба с големи горски пожари?

Оказа се, че базираните в Белгия самолети амфибии на частна компания по това време са били ангажирани на други горещи точки в Европа, където са изпълнявали платени операции.

Случаят принуди правителството да свика извънредно заседание на комисията по сигурността. Целта е да бъдат изяснени действията на отделните институции и да бъде изготвен план за реакция при бъдещи пожари – риск, който според експертите ще нараства с климатичните промени и зачестяващите горещини.

В центъра на политическия спор вече е въпросът дали Белгия има необходимия капацитет да реагира на климатични бедствия, преди те да се превърнат в национална криза. „Имаше ли координация достатъчно бързо? Какви контакти е имало между съответния провинциален губернатор и службите на министъра? Имало ли е достатъчен контрол от федерално ниво и кой какво е правил и по кое време? До каква степен е имало координация със съседните страни?“ – това са част от въпросите, на които се очакват отговори.

PVDA също подкрепи искането за разследване. „Искаме да разберем защо не беше обявена федерална фаза на управление на кризата (...) и какви последици имат съкращенията през последните години в Гражданската защита и спешните служби“, заяви лидерът на партията Софи Меркс. „Тези, които дават всичко от себе си на терен днес, трябва да могат да разчитат и на правителството“, заявиха от „Зелените“. Според партията оборудването, експертизата и плановете трябва да са готови преди, а не след избухването на подобна криза. „Солидарността е нашата сила. Подготовката е отговорност на правителството.“

От „Зелените“ настояват Центърът за оценка на климатичните рискове (CERAC) да получи постоянно място в аструктурата на националната сигурност, а Националният съвет за сигурност систематично да включва климатичните рискове в своята работа.

Оказва се, че още миналата година редица доклади са предупреждавали за нарастващ риск от големи горски пожари. Основният извод е тревожен – Белгия не е подготвена за криза от този мащаб.

Пожарът, който продължава да бушува върху огромните торфища, вече е определян от експерти пред националните телевизии като „последен сигнал за събуждане“.

С подновяването на политическия сезон след ваканцията „Зелените“ ще настояват за повече ресурси за Гражданската защита и борбата с горските пожари, гарантиран въздушен капацитет за реакция при мащабни пожари и последователна политика за управление на природата и водните ресурси.

За Белгия въпросът вече не е дали ще има нови климатични пожари. Въпросът е дали държавата ще бъде готова, когато те избухнат.

Прокуратурата също обяви, че започва досъдебно разследване да установи има ли виновник. Това обаче ще стане едва когато пламъците стихнат и теренът позволи щателен оглед. Засега обаче това е невъзможно. Университетски учени прогнозираха, че следователите ще могат да влязат най-рано след месеци, защото толкова е необходимо да угасне дебелата торфена покривка.

А докато политиците се дрънкат и замерят с кал, умората си казва думата. С последни сили пожарната иска да се чуе и нейната дума. Представител на огнеборците коментира пред телевизия VRT, че са недофинансирани и няма капацитет за борба с такива пожари, липсват кадри, които са обучени за работа в тежки условия на такъв терен. Част от проблемите на място отиде да чуе лично крал Филип и да види щетите с очите си.

Тази година в Белгия  са регистрирани 234 горски пожара, което е двойно повече в сравнение с цялата 2025 година.

Google удари на камък с водата на белгийска провинция

Белгийска провинция, подкрепена от валонския министър на инфраструктурата и мобилността Франсоа Дескен, отказа разрешение на американския технологичен гигант Google за промяна на системата за охлаждане на негов център за данни, пише местният вестник Le Soir. Срещу проекта се обявиха и жители на няколко местни градчета, които организираха подписка.

Още по-темата: 

• Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка
• Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news
• Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите
• Европа влиза в битката за водата

Причината е вода. Google е поискал разрешение да замени въздушното охлаждане на мегакомпютрите с технология, използваща речна вода. Ставало дума за строящ се втори дейта център в Намюр. При съществуващ вече такъв нямало да се сменя инсталацията. Първоначално проектът е получил одобрение от валонските власти, но продължителната суша, безводието и въведените ограничения за опазване на водните ресурси променят отношението към него.

Местните власти разгледали детайлно проекта и установили, че системата ще изисква извличането на огромни количества вода от реката, като в речното корито ще се връща едва около една четвърт от използвания ресурс.

На този фон валонският министър Франсоа Дескен застана на страната на местните жители и блокира проекта. Аргументът му е прост: в условията на климатични промени, рекордни горещини и недостиг на вода Белгия не може да си позволи да превръща ценния воден ресурс в разход за охлаждане на огромни центрове за данни.

Валонският министър и местната водна компания обаче са категорични - не можели да гарантират, че с оглед на бъдещите сухи климатични кризи и очертаващо се безводие, може да положат подпис и да гарантират на Google наличие на вода. "Нямам достатъчно информация и прогнози, за да гарантирам, че регионът ще може да абсорбира изискваното от Google количество през следващите години", казва валонският министър и на практика прехвърля горещия картоф и разправии с американците на правителствено равнище.

Случаят показва нов фронт в битката за водата в Европа. Центровете за данни се превръщат в стратегическа инфраструктура за развитието на изкуствения интелект и цифровата икономика, но едновременно с това потреблението им на електроенергия и вода поставя все по-големи въпроси пред местните власти. За Белгия въпросът вече не е само колко инвестиции може да привлече страната, а колко вода е готова да даде срещу тях.

Решението около Google се вписва и в по-широката политика на белгийското правителство за защита на националния суверенитет и сигурността. Кабинетът на Барт Де Вевер през последните месеци демонстрира готовност да поставя националния интерес над инвестиционните планове на големи корпорации от САЩ и Китай.

По-рано през лятото Белгия блокира и сделка с китайска компания, след като властите прецениха, че чувствителна информация може да попадне в ръцете на Пекин.

Така водата се оказва поредният ресурс, който влиза в сметката на европейския суверенитет. След енергията, технологиите и критичната инфраструктура Европа започва да гледа и на водата като на стратегически актив, който не може да бъде предоставян безусловно дори на най-големите инвеститори. Пред америакнския гигант остава още една възможност - да обжалва министерското решение на по-горна инстанция пред Държавен съвет.

Carrefour забрани електромобилите по покривните паркинги

Електрически автомобили вече няма да се паркират на покривните паркинги, реши френската компания Carrefour. Причината – твърде тежки за по-старите покриви на хипермаркетите и евентуален пожар на батерията е почти невъзможно да се загаси.

Новата разпоредба за момента е влязла при няколко магазина в Белгия, която ще обхване и останалите страни.

Тези паркинги са построени преди десетилетия с определени ограничения на теглото. При електрическите с тегло на батерията до половин тон, много е вероятно в един момент да рухне покривната конструкция. Освен това при пожар е невъзможно да се пожарникарската кола заради тесните пространства и огромното тегло.

Експертите подхождат скептично и с изненада по отношение на решението. "Няма никакви доказателства, че електрическите автомобили имат по-голям риск от пожар от тези на бензин, газ и дизел, коментира пред обществената белгийска телевизия експертът по пожарна безопасност Тим Рендерс. Негов колега оборва тезата с твърдение, че при  класическите коли пожарите са много по-чести. За него най-голямата опасност в хибридните превозни средства.

Електрическите коли постепенно стават неразделна част от уличната сцена и техният брой само се увеличава. Не прогонва ли Carrefour клиентите с тази мярка?, се пита в репортажа на телевизията, а от хипермаркета отговарят уверено:  "Не, имаме достатъчно паркоместа на приземния етаж.

"Ако шофьорите на автомобил с изкопаеми горива положат допълнителни усилия да паркират на покрива, няма проблем. Освен това, нашите зарядни станции винаги са на приземния етаж. Така че е по-лесно за собствениците на електрически автомобили да паркират долу."

Кутии за многократна употреба пусна пощенският оператор на Белгия

Новата директива на ЕК за опаковките дава основание да се мисли за създаване на система, подобна на машините за връщане на пластмасовите бутилки и кенове

Европейската комисия въведе нова директива за опаковките от 12 август. Тя има една единствена цел - да намали огромния обем на изхвърляните отпадъци и да стимулира рециклирането. Според Брюксел мерките са крещящо необходими, защото ако не се направи нищо, отпадъците от опаковки в съюза за много кратко време може да се увеличат с 19%.

Официален сайт на Bpost

В момента всеки европеец изхвърля половин килограм опаковки всеки ден, около 180 килограма годишно, включително 36 килограма пластмаса! Това е прекалено, особено като се има предвид, че много от тези опаковки не са рециклируеми. Половината от отпадъците отиват в морето.

Още по темата: Новите правила на ЕС за опаковките започват да се прилагат от 12 август | 3e-news

Мерките на ЕК са много с дългосрочна цел и всичко няма да стане за един ден. Някои изисквания вече са въведени за индустриите, други са надградени, а трети предстои да влязат през 2028 година. Най-голямата промяна се очаква да стане от 2030 г.

Едно от изискванията е PET опаковките (бутилките за напитки) да са поне с 30% рециклирана пластмаса. Сред засегнатите ще бъдат физическите магазини за електронна търговия, които изхвърлят много опаковки. На място при покупка клиентът ще има право да откаже опаковане. Засега обаче не е твърде ясно как стои въпросът с онлайн поръчките. Секторът ще бъде засегнат и по отношение на дистрибуцията. Търговците вече не може да пращат малки стоки в огромни кашони, в които над 60% е въздух като на снимката отдолу.

За управляващият директор на  Белгийската федерация за електронна търговия Грийт Декокер най-голямото предизвикателство пред тази реформа ще дойде след 2030 година. Тогава 40% от кутиите, пуснати на пазара, трябва да бъдат за многократна употреба. Нещо като системата с вендинг машините и връщането на стъклени бутилки и пластмасови бутилки. Получателите ще получават пратките си с депозит, които при връщане на кутията ще получат парите си обратно. Законодателят казва, че електронните сайтове и онлайн магазини имат 4 години срок да разработят тази система.

Националният пощенски оператор на Белгия Bpost вече има изградена подобна система, която функционира от няколко месеца. Тя е разработена съвместно с бизнес партньори и университета в Антверпен.При онлайн поръчка клиентът плаща депозит от 3.95 евро за опаковката, след което пратката му се доставя в многократна опаковка. При получаване той връща кутията в пощенска станция или я пуска в уличните пощенски кутии. Първите резултати са обнадеждаващи - един на всеки десет души е съгласен да плати депозита. При анкета на сайта на компанията голяма част са отбелязали, че искат да видят различни по обем кашони и писма. 

По пилотния проект за страната се изказва положително и Федерацията за електронна търговия, според която внедряването на подобна система няма да направи пратките по-скъпи.

Депонирането на отпадъците е ключов приоритет на Европейския съюз в борбата за намаляване на CO2 в атмосферата. В много страни отпадъкът се изгаря в заводи, а отделената енергия отива за отопление, други пък като Белгия са се насочили към кръговата икономика, чрез който се вдъхва втори живот на употребената опаковка. 

Според независимия британски мозъчен тръст Chatham House правителствата и компаниите по света инвестират най-малко 1,100 милиарда евро в инициативи, които спомагат за намаляване на отпадъците, например като се съсредоточават повече върху рециклирането и стават по-малко зависими от изчерпаеми ресурси.

Белгия събира 42,5 милиона евро с нов данък върху пакети извън ЕС

Търговци смятат, че такива мерки няма да спрат наплива на нискокачествени стоки

След въвеждането на нов данък върху пакети с произход извън ЕС, в белгийската хазна са влезли 42,5 милиона евро само през юли месец, съобщи националният ежедневник Het Laatste Nieuws.

Основната цел на тази мярка е да ограничи огромния обем евтин въздушен транспорт и да премахне несправедливото конкурентно предимство, от което се възползват китайски гиганти в електронната търговия като Temu, Shein и AliExpress. Преди това тези платформи напълно заобикаляха вносните мита.

Още по-темата: Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news

Такса между 3 и 6 евро се начислява според артикулите в колета.Например, обувки и панталони се таксуват в максимален размер, докато два чифта панталони се броят като една продуктова линия.

Освен това тези компании все по-често заобикалят данъка като използват дистрибуционни центрове в ЕС. Такъв има Shein в Полша. Стратегията не само избягва вносните мита, но и ускорява сроковете за доставка за европейските потребители. Следващата финансова инжекция за хазната се очаква в края на летния сезон и около Черния петък

Въпреки тези промени, представители на местни компании твърдят, че данъкът е недостатъчен. Грийт Декокер от Becom твърди в HLN, че малко увеличение на цените няма да спре наплива на нискокачествени стоки, които не отговарят на стандартите, тъй като тези продукти остават изключително евтини поради ниските си производствени стандарти.

В началото на март Европейската комисия обяви фронт срещу наплива от нискокачествени китайски стоки, лансирани именно чрез търговци като Shein и Temu. За тази цел бе създаден и планът „Произведено в Европа“, за да повиши конкурентоспособността на „родното“ производство. Китай определи предложения от план като дискриминационен и в нарушение на многостранните търговски правила и призова за неговото преразглеждане. Властите в Пекин се заканиха отвърнат на удара, ако ЕС приеме законодателството, което изключва китайския бизнес от единния пазар.

С този план Брюксел показва, че иска с един куршум да уцели няколко мишени - от една страна да засили конкуренцията и позициите на европейските фирми по света, от друга - да запуши наплива на некачествени китайски продукти, а от трета да изгради свой защитен суверенитет.

След анонсирането на плана през пролетта, европейската европейската политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява бизнеса.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в своите традиционни писма-покани преди всяка тримесечна среща на правителствените лидери, напомня, че суверенитътът все по-често ще присъства на масата за дебат и време за разговори и изчакване няма. 

„Без амбициозна, ефективна и прагматична индустриална политика европейската икономика е обречена да бъде просто игрално поле за конкурентите си“, коментира ресорният комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.

Авторитетният вестник "Политико" пък определя разразилия се дебат около „Произведено в Европа“ като начало на дълбока промяна в индустриалната политика на ЕС. Докато през последните десетилетия основният приоритет бил насочен върху свободната конкуренция, днес все по-голямо значение придобиват икономическата сигурност, устойчивостта на веригите за доставки и стратегическата автономия. 

Някои страни, сред които Швеция и Чехия, предупреждават, че изискванията за „снабдяване с местни продукти“ могат да възпрепятстват инвестициите, да повишат цените при държавни поръчки и да навредят на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб.

Белгия обаче от няколко години настоява за драстични действия на ЕК, защото страдат не една и две индустрии. През 2025 в своя кореспонденция разказах как заради нелоялните практики на китайците хиляди работници в текстилната, химическата и стоманодобивната промишлености загубиха работата си. Фирмите все по-трудно издържат на конкуренцията от евтиния внос.

Китай от десетилетия е непрекъснато обвиняван, че продава продукцията си на европейския пазар под себестойност – практика, известна като „дъмпинг“. Ако преди се отнасяше основно за евтини стоки като играчки и текстил, в момента става дума за високотехнологични продукти, соларни панели, електрически автомобили, батерии, полупроводници. Огромни капитали се вливат в стратегически сектори – от инфраструктура и недвижими имоти до изкуствен интелект. Държавата предоставя субсидии, но с ясни условия: ако фирмите не постигнат целите си, подкрепата спира незабавно. За компании като ArcelorMittal това е „глътка въздух“, но според Карла Баселие от компанията Fedustria мерките са закъснели и всеки един ден забавяне в политическа говорилня става фатален. Като пример тя посочва, че европейските предприятия са принудени да плащат за синтетични влакна тарифи, двойно по-високи в сравнение със страни като Турция.

Суверенитет преди капитала

Белгия е една от страните, които обявиха курс към залагане на национален суверенитет, битка за статут на местните компании и търсене на всевъзможни начини за запушване на огромната зейнала дупка в бюджета - като този с колетния налог. С идване на власт преди повече от година премиерът Бард ДеВевер заяви, че страната е изправена пред неизбежни институционални промени, ако искат всички спокойно икономическо бъдеще и по-малко критични проблеми от финансов характер. Според него ще необходимо десетилетие, за да се преработи цялостно управлението на кралството и да се установи структурно стабилен бюджет. Сред драстичните мерки са още постигане на структурен бюджетен излишък, по-строги миграционни политики и осигуряване на надеждна енергия и безопасност за гражданите. 

Белгия е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП след Гърция Италия и Франция (114,1%). През 2025 година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024. Общият федерален дълг е над 550 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки. 

Данъците върху енергията също са преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години. С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност

Белгийското правителство сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Причината е, че има опасения да бъде осветлена чувствителна информация. Продажбата на базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders от ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност. Проверява се също дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове. В заключението си, излязло през август, Комисията е видяла  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия". Затова продажбата е отменена.

Кабинетът търси всевъзможни начини да запуши зейналата дупка в бюджета. Едно от последните решения е насочено директно към работодателите и намерението да наемат законно мигранти. Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка или казано иначе хляб в ръцете на мигрантите, ще бъде задължен да плаща такса от 180 евро за всяко заявление, съобщи фламандският министър на заетостта Зухал Демир (N-VA). Със постъпленията би трябвало да се укрепи социалната система, надяват се управляващите и дават ясен сигнал, че от сега нататък всеки, който иска да наеме мигрантски работници, ще поема сам финансова отговорност.

Белгия въвежда и пътен данък за електромобилите от 1 януари 2026 еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. „Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, казва фламандският министър на финансите Бен Вейтс.