ЕС иска зелен преход, а малките ни фирми работеща държава

За 58% от българските фирми най-голяма бариера е липсата на институционална подкрепа, недостатъчните публични стимули и ясна законодателна рамка, негативните последствия от климатичните промени. Това показва проучване на групата Generali и Университета Бокони, проведено между януари и февруари 2026 г. В него са включени отговорите на 100 малки и средни предприятия от 11 държави. Анкетата е в рамките на инициативата SME EnterPRIZE.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Анкетираните МСП ясно посочват какво смятат, че ще има най-голям принос за ускоряване на техния преход. Това са възможността за получаване на по-добри условия за финансиране, достъпът до публично финансиране и опростяването на нормативната уредба.

Малките и средните предприятия в Европа разглеждат устойчивото развитие като  неразделна част от управлението на риска и дългосрочната им стратегия. Въпреки икономическата нестабилност, затягащите се регулации и нарастващото въздействие на климатичните промени, повече от 40% от МСП продължават да интегрират устойчивостта в бизнеса си, а 68% я смятат за важно конкурентно предимство.

“Европейските малки и средни предприятия показват, че са ангажирани с устойчивостта дори в условията на предизвикателна икономическа и регулаторна среда. В същото време резултатите от проучването подчертават областите, в които подкрепата е най-необходима. Това са изграждането на по-голяма устойчивост към климатичните промени и повишаването на дела на защитата, тъй като 59% от МСП не са застраховани срещу катастрофични събития. Изводите от проучването потвърждават нуждата от въвеждане на интегриран подход, включващ осведоменост, подходящи финансови решения и защита срещу рискове“, казва Марко Сесана, генерален управител на Група Generali

През 2025 г. “Дженерали Застраховане” се присъединява към SME EnterPRIZE и организира първото издание на конкурса у нас. Компаниите се състезаваха в две категории – “Околна среда” и “Социални дейности и инициативи”. Победителят в първата категория - “Монатекс”, стана и Герой на устойчивостта за България, като представи страната ни на събитието в Брюксел. Дружеството от Монтана произвежда текстил и текстилни изделия от рециклирани пластмасови (PET) бутилки. То прави прежди от преработените бутилки, които като краен продукт се превръщат в готови платове, дрехи, завивки и други текстилни изделия. Компанията е успяла да превърне тази устойчива практика в успешен бизнес модел, като само за 2024 г. е рециклирала над 250 т. пластмасови бутилки. 47% елементите, използвани за производството на готовата стока, която продават на своите клиенти, са от рециклирани материали.

„Грешната“ държавна политика

За препятствията и проблемите, за радостта на наградата, но и за очакванията към държавата разговарям със собственичката на монтанската фирма  Славка Нончева (на снимката)  в специално  интервю за 3е-news от сърцето на Европа.

Питам я как се намира суровина в най-бедния регион не само на България, а и за целия ЕС. С въздишка дамата казва, че е изключително трудно. “Аз винаги казвам, че корена на злото на проблема е в първоначалното събиране. Ако суровината не стига до сметището, а дойде директно при нас, тогава разходите за рециклиране ще бъдат двойно по-малки. Няма да ползвате гореща вода, перилни препарати. Отмиването на мърсотията струва двойно, нагряват се водите и се ползват химикали“, обяснява мениджърът.

Проблемите с мръсните опаковки продължават, защото впоследствие мръсната вода в процеса трябва също да се рециклира. „Индустрията, ако може да взима продукцията директно от сметосъбиращите фирми, рециклирането в България ще процъфтява“, вярва Нончева.  

На въпрос дали е просто до държавна политика, без да се замисля мениджърката отговаря, че е „въпрос на грешна държавна политика“ и пояснява с обикновен пример. Бизнесът плаща такса „смет“, която отива в бюджета на общината, която е направила депо. Същевременно, „на едни хора“ се дават субсидии да събират разделно. Само че един камион събира сортирания отпадък наведнъж и не го рециклират прилично. Дава се на местното сметище да се сортира наново. „Получава се така, вие плащате на държавата веднъж да ви рециклира отпадъка, тя пък плаща един път на сметището, още един път на този, който събира суровините. Накрая прозрачните сортирани бутилки се предават за суровина.

Нончева посочи, че в момента тези бутилки се продават на цена от 420 евро за тон. „Ако аз започвам от тази цена и имам разходи за рециклиране, моят материал става на цената на оригиналната суровина, посочва тя и допълва, че за да има ефект от дейността се внася вносна суровина за рециклиране от Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Германия.

Ситуацията с тази държавна политика е принудила много малки компании да затворят врати. В момента като монтанската фирма са останали две-три малки в страната.

Апелът на фирмата е да се учат децата, домакинствата и ресторантите как да се сортират правилно отпадъците. Можело да се вземе пример от съседна Сърбия където всички бутилки отиват в един метален кош, а не на сметището.

България очаква от РС Македония да покаже, че иска да е в ЕС

Външният министър на страната иска реален напредък, а не нови условия

Новоизбраният дипломат номер 1 на България Велислава Петрова участва за първи път на редовно заседание на Европейския съвет в Брюксел. 

Външните министри на общността проведоха редица въпроси, свързани с разширяването на Западните Балкани, ситуацията в Близкия изток, финансовата подкрепа за Украйна и геостратегическото значение по присъединяването към ЕС. 

По отношение на Западните Балкани и в частност присъединяването на Северна Македония българският министър е провела разговор със своя колега Тимчо Муцунски. Тя е ясно заявила, че Скопие трябва да спазва поетите ангажименти и да не губи ценно време в излишни политически спорове. 

Очакваме от нашите севрномакедонски партньори да покажат, че имат готовност наистина да вървят напред.

 България остава изключително подкрепящ фактор и очаква от тях по-силна дейност и линия по отношения на постигнатите договорености. Това, което отбелязах за тях, че че имат уникалната възможност да се възползват от прозореца за разширяване следващите години, ако не го направят може наистина да загубят. 

Министърката е призовала македонците да се придържат към споразумението от 2022 година и да отворят собствения си 

По-рано пред медиите той заяви, че Първото и най-важното е ЕС да се спре фокусирането върху двустранните спорове като този с България, а да се гледа върху реалния напредък по пътя към интеграцията. Според него трябва да се работи по ключови теми, които надхвърлят самия процес на разширяване като сигурността и отбраната, които са от решаващо значение, както и необходимостта от по-добра комуникация по въпросите на икономиката и търговията. Необходим е и по-активен ангажимент по предизвикателства като енергийната сигурност и дигитализацията.  

"Фокусът на държавите членки върху процеса на разширяване е от ключово значение както за Европейския съюз, така и за страните кандидатки. Става дума за това Западните Балкани да престанат да бъдат „сива зона“ на Европа и да се превърнат в държави с ясен и необратим път към членство. Моята страна постигна особено през последните месеци много осезаем напредък по изпълнението на реформите. Ние сме на 100% изпълнили критериите по общата външна и отбранителна политика на ЕС. Това означава не само конкретни реформи, но и ясна стратегическа ориентация към членство в Съюза", отбеляза министърът пред медиите.

Oще по темата: 

• София и Скопие ще правят транспортен комитет на фона на евроразногласия
• Вицепремиерът Гроздан Караджов: Жп връзката с Република Северна Македония и магистрала „Рила“ ще създадат икономическия потенциал на Кюстендил и региона | 3e-news

Припомням, че Скопие вече получи под формата на няколко транша средства от Плана за растеж. През 2024 г. бяха преведени 1.7 млрд.евро през 2024, за да се декарбонизира. Заявените  стратегически проекти бяха оценени положително от Брюксел. Сред тях няколко соларни парка и един вятърен в Богданци.  

С други близо 40 млн.евро от европейските фондове през последните две години бяха закупени разузнавателно оборудване за армията.

Пакет от други 15 млн. евро ще отидат за нуждите на страната да подобри потенциала си в операциите и мисиите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана и във всякакви международни коалиции.

По линия на Европейския механизъм ЕС предоставя средства за разузнавателно оборудване в борбата с хибридната война; мобилността и инженерните транспортни средства; оборудване за боева подготовка. При необходимост ще бъде осигурено и оперативно обучение.

Европейският механизъм за подкрепа на мира е създаден през март 2021 г. за финансиране на действия по линия на общата външна политика и политика на сигурност за предотвратяване на конфликти, опазване на мира и укрепване на международната сигурност и стабилност.  Чрез Механизма може да финансират действия, целящи укрепване на капацитета на трети държави и регионални и международни организации във военно-отбранителната област.

Брюксел многократно е заявявал, че историческите спорове между България и Република Северна Македония не са обект на внимание. За управниците на общността са важни делата и проектите – например като транспортния Коридор 8, екологичният транспорт, по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Затова е важен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката, която ще се пресича с друг коридор X от Гърция. „Инвестициите в тези проекти ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център“, смята председателят на ЕК.

В началото на годината бе подписано споразумение за довършването на последния жп участък между България и РС Македония. Железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия. В България остава да бъде построен 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

Подписването на споразумението за тунела под е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор VIII и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион, беше отчетено по време на подписването на проекта от българското транспортно министерство.

От информация на НК “Железопътна инфраструктура” става видно, че обществената поръчка за новото железопътно трасе ще бъде проектирана и изградена 2,4 км жп линия, както и реконструкция на жп гара Гюешево, която ще стане гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Последните 420 метра от трасето са обособени като отделна позиция в търга, защото тяхното изграждане ще започне след завършване на строителството на трансграничния тунел. Само така няма да се възпрепятства дейността на тежката механизация, използвана за тунелните работи. Индикативната стойност на поръчката е 114 млн. лева, а срокът за приключване на дейностите – до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на посочените 420 метра.

Eлитен университет обучава хакерите и шпионите на Путин

Зад величествените фасади на Техническия университет "Бауман" в Москва, институция с почти двестагодишна история, се крие голяма тайна. Докато президентът Владимир Путин говори за амбициозни космически мисии до Луната и Марс миналата година, над 2000 изтекли документа разкриват истинската мисия на следването: да обучава следващото поколение хакери за руската външна разузнавателна служба (ГРУ).

Снимката е от инфоклип на Съвета на ЕС

Международен консорциум от медии, сред които The Insider, Le Monde и Der Spiegel, са получили достъп до вътрешни файлове, които разкриват работата на тайния "Отдел 4", разказва нидерландския политематичен сайт bnr.nl.

Документите, които съдържат информация до 2027 г., показват сътрудничество между студентските общежития и най-известните хакерски звена в света като Fancy Bear и Sandworm.

Официално Отделът е известен като "специално обучение", но вътрешно най-важният поток се нарича с код 093400: Специална разузнавателна служба. Ръководител е подполковник Кирил Ступаков, разузнавач, който според договора си е пряко свързан с ГРУ.

Образователната програма е всичко друго, но не и теоретична. Студентите са потопени в дисциплината "Отбрана срещу техническо разузнаване" за 144 часа. На практика това означава хакерство, хардуерен шпионаж и информационна война, създаване на компютърни вируси, използване на димни детектори, създаване на кампании за дезинформация в социалните медии. Във втория курс има практика за използване на "психологическа манипулация" с цел желано възприятие от аудиторията.

Документите проследяват отделни кариери, като тази на Даниил Поршин. На хартия примерен студент: топ спортист в университетския футболен отбор и почти перфектни оценки. В действителност той е подготвян за Unit 26165 (Fancy Bear) - групата, държана като отговорна за хакването на Американската демократическа партия и френските президентски избори.

Поршин не е единственият. 15 от състудентите му са се преместили директно в подразделенията на ГРУ. Друг пък е настанен в Unit 74455 (Sandworm) в крайбрежния град Анапа. Sandworm е известен като най-разрушителното киберзвено в света, отговорно за спирането на украинската електропреносна мрежа и атаките срещу Зимните олимпийски игри.

Един от учителите е генерал-майор Виктор Нетикшо. Той е издирван от Съединените щати заради ролята си в манипулацията на изборите през 2016 г. Сега той подписва формуляри за изпити в Москва и оценява дали студентите имат достатъчно "разбиране за атаките срещу външни мрежи".

Индоктринацията също е част от учебната програма. Учебните материали са пропити с кремълска пропаганда. Учениците научават, че войната в Украйна е била "неизбежна" и че Западът иска да унищожи Русия.

Най-тревожното откритие се отнася до предпазните мерки за бъдещи тайни операции. Студент на име Иван Макаров, чийто баща вече работи за ГРУ, официално смени името си на общозвучното Марк Фишър през 2023 г. С нов паспорт и социален осигурителен номер, той изглежда подготвен за кариера като "нелегален" – таен агент, който прониква на Запад под фалшива самоличност.

Докато европейски страни като Нидерландия, Германия и Швеция предупреждават за увеличаване на руските саботажи и кибератаки срещу критична инфраструктура, машината на Бауман работи с пълна скорост. Документите показват, че настоящата група стажанти няма да завърши до края на 2027 г.

Щети за 5,5 трилиона евро

По данни на Съвета на ЕС 5,5 трилиона евро е струвала киберпрестъпността в света през 2020 година. Кибератаките не само нарастват по обем, но и се развиват по сложност, тъй като престъпниците вече използват усъвършенствани техники, включително генеративен изкуствен интелект (ИИ), за да затруднят откриването и противодействието на своите атаки. Почти 20% от кибератаките са насочени към организации в публичната администрация – сектор, който е от съществено значение за обществените услуги и сигурността. Следват секторите на транспорта (11%), финансите (9%), цифровата инфраструктура (9%), бизнес услугите (8%), широката общественост (8%) и преработващата промишленост (6%).

Хибридни дейности на Русия и санкции на ЕС

ЕС прие санкции срещу 69 лица и 19 организации, отговорни за хибридни заплахи и кампании срещу ЕС и неговите държави членки. Институциите осъждат продължаващите хибридни дейности като: саботаж; смущения в критичната инфраструктура, кибератаки, манипулиране на информация и вмешателство (FIMI), опити за подкопаване на демокрацията и изборния процес

 Хибридните заплахи и кампании срещу ЕС се увеличиха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Тези дейности илюстрират безразсъдното и безотговорно поведение на Русия и незачитането от нейна страна на основания на правила международен ред и международното право. Те са част от по-широки, координирани и дългогодишни хибридни кампании, насочени към застрашаване и подкопаване на сигурността, устойчивостта и демократичните основи на ЕС, неговите държави членки и неговите партньори.

ЕС остава решен да разобличава и противодейства на хибридните дейности на Русия и, заедно с международните партньори, да подкрепя непосредствените си съседи, по-специално Украйна и Република Молдова.

ЕС и неговите държави членки ще продължат да използват пълния набор от налични инструменти (в т.ч. и санкции) за защита, предотвратяване, възпиране и противодействие на това злонамерено поведение. ЕС е решен да противодейства на тези дейности и да потърси отговорност от извършителите.

На 8 октомври 2024 г. ЕС прие рамка за санкции срещу лицата, отговорни за дестабилизиращи действия срещу ЕС и неговите държави членки. Рамката позволява на ЕС да предприема действия срещу лицата и образуванията, участващи в действия и политики на правителството на Руската федерация, които подкопават основните ценности на ЕС и неговите държави членки, тяхната сигурност, независимост и цялост, както и тези на международни организации и държави извън ЕС.

На 20 май 2025 г. ЕС разшири обхвата на рамката за санкциите, за да позволи насочването им към материални активи, свързани с дестабилизиращите дейности на Русия, като плавателни съдове, въздухоплавателни средства, недвижими имоти и физически елементи на цифровите и комуникационните мрежи, както и трансакции на кредитни институции, финансови институции и образувания, предоставящи услуги за криптоактиви.

Санкционираните физически лица включват пропагандисти, телевизионни водещи, водещи новини, културни дейци, анализатори на външната политика, инфлуенсъри и блогъри.

Сред санкционираните образувания са, наред с другото, медийни дружества, риболовни дружества, държавната „Руска мрежа за телевизионно и радиоразпръскване“ и Асоциацията на журналистите от БРИКС.

Санкциите, свързани с хибридните атаки от страна на Русия, включват забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активите на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Последното удължение на срока на действието им е до 9 октомври 2026 г.

В допълнение към санкциите в отговор на хибридните атаки на Русия ЕС наложи мащабни и безпрецедентни санкции с оглед на военната агресия на Русия срещу Украйна. Те включват икономически санкции, индивидуални санкции, дипломатически и визови мерки.

Тези санкции включват също спирането на лицензите за излъчване на редица руски медии под контрола на руското ръководство и забрана за излъчване на тяхно съдържание в ЕС. Тези медии подкрепят системната кампания на Русия за медийна манипулация и изопачаване на фактите, насочена към дестабилизиране на съседните държави и ЕС. Санкции бяха наложени и във връзка с нарушения на правата на човека в Русия.

ЕС между диалога и „базуката“ срещу митническия натиск на Тръмп

Европейският комисар по търговията Марош Шефчович проведе поредния кръг от разговори с американците по търговското митническо споразумение, сключено през миналата година. По време на срещата е било напомнено на Вашингтон, че трябва да спазва договорката и да има търпение.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Поводът за напомнянето е намерение на американския президент Доналд Тръмп да въведе поредните нови вносни мита върху европейското автомобилостроене.

Още по темата: От реципрочни мита до "базука" отговор: Какви са начините ЕС да се противопостави на Вашингтон | 3e-news

Нидерландските медии тълкуват посланието на Шефчович, че Европа се придържа към споразумението, но че нещата отнемат време и Тръмп трябва да е малко повече търпелив.

Според американския президент-милиардер Европа е твърде бавна в изпълнението на договорката, че Стария континент ще купува повече американски стоки: оръжия, селскостопански продукти, втечнен газ.

Отговорът на Брюксел е, че нещата логично се случват по-бавно, защото всички решения минават за ратификация през 27 парламента. Реакцията на Тръмп, когато нещо отнема време, е, че веднага се въвеждат нови мита, отбелязва местното BNR радио и прави вметка, че не може да се прави бизнес по този начин.

Накратко: Европа води преговори с партньор, на когото не може да се има доверие. А това е изключително тромава политика, смята коментаторът по темата на радиото Стефай Де Фрийс.

След разговорите в  Париж европейският комисар Марош Шефчович се заявил, че оставя вратата открехната за нови диалози и че Европа е напълно сериозна по отношение на американската договорка. Просто нещата стават бавно.

Припомням, че в сключеното търговско споразумение, под което стоят подписите на Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, бе договорено за 15% ставка на американските стоки. За мнозина това бе лоша сделка, но за Брюксел бе определена като нова страница в трансатлантическите отношения.

Сред най-гръмогласните критици бе председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел, който през 2024 се оттегли, за да се върне в белгийската политика. Той определи трансатлантическата връзка като „мъртва“ и призова своите доскорошни колеги да бъдат по-радикални. 

"В дипломацията, ако се усмихнеш след първи удар, получаваш втори, после трети. Европейският съюз трябва да бъде готов във всеки един момент да  активира т.нар. "базука“, призова в интервю за френскоезичния канал RTL-TVI доскорошния топ лидер на общността.

За инструмента на принудата подробно разказах в своя кореспонденция за 3е-news, където разгледах възможните начини за противодействие на американската тарифна политика. Сред тях са изготвен списък от реципрочни мита, продажба на облигации, блокиране на военно сътрудничество.

Битка за мегавати: 2000 компании в Белгия се редят на опашка за ток

Остарелите енергийни мрежи все по-усилено започват да пречат на бизнесите в Западна Европа. Сред най-засегнатите индустрии са тези в Нидерландия, които от години правят списъци на чакащи за разширение на производствените мощности. Негативният ефект и същата съдба вече сполетя и фирмите отвън нидерландската граница.

Снимка: личен архив

По данни на икономическия ежедневник HLN и локалната фламандска телевизия 21 news, от началото на годината са постъпили пред оператора на мрежата „Флувиус“ над 2000 заявления с искане да увеличат капацитета си. Патовата ситуация продължава да ескалира и случаят е отнесен като топ приоритет до провинциалния парламент. Депутатите ще имат тежката задача да решат коя от компаниите ще има приоритет за мрежата.

Още по темата:

• Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news
• Недостигът на капацитет в електроенергийната мрежа е на път да съсипе енергийната сигурност на ЕС | 3e-news

От двете хиляди компании, голяма част са проекти за батерийни паркове, уточнява браншовата асоциация Вока. По нейна информация много от мениджърите са се принудили да променят работните си графици и са поели ангажимент да намалят производството и в пикови моменти да не задръстват  мрежата.

Ситуацията се следи изкъсо както от оператора, така и от местните парламентаристи, които се очаква в най-скоро време да изготвят средносрочна стратегия за модернизация на „тесните“ места по мрежата.

Призоваваме правителствата спешно да работи по междуфедерална дългосрочна визия за сигурно, достъпно и устойчиво енергийно снабдяване в Белгия, се казва в становището на Вока по случая.

Ситуацията с мрежата дава основание на асоциацията да вметне, че едно от бъдещите решения за излизане от кризата е национализацията и разширяването на атомния парк, към което се цели правителството. Според сдружението дългосрочният план е необходим, за да се гарантира, че ядрената енергия (включително новите технологии като SMR) е отговорно интегрирана в бъдещия енергиен микс.

"В геополитически несигурни времена устойчивото енергийно снабдяване е от стратегическо значение" казва Франк Бекс, управляващ директор на Voka и допълва, че възможността за сключване на дългосрочни договори с индустрията трябва да остане отворена незабавно, което е от решаващо значение за достъпна енергия и конкурентоспособност в индустрията.

Проблемът с тесните места по мрежата е в процес на решение и от страна на европейските институции. Нова централизирана архитектура ще идентифицира инвестиционните дефицити и ще принуждава държавите да координират трансгранични проекти. По данни на енергийния регулатор ACER, разходите от претоварването на мрежата са достигнали 5.2 млрд. евро през 2022 г., а до 2030 г. може да нараснат до 26 млрд. евро.

„Европа не може да постигне сигурна, достъпна и климатично неутрална енергийна система без координирано планиране между електроенергийната, водородната и газовата инфраструктура. Това е изводът на браншовата асоциация Gas Infrastructure Europe (GIE) в ново проучване. Основният извод е ясен -подход, ограничен само до електроенергията, крие риск от ненужни разходи и нестабилност на системата. За разлика от него, координираната стратегия с множество енергийни носители значително подобрява общата ефективност и устойчивост на системата, смята Ралф Баке, управляващ директор на ONTRAS Gastransport.

За енергийните мрежи като ахилесовата пета на ЕС, който отдавна чака решение - вече съм се спирал в подробен анализ за 3е-news преди ключовия мартенски Европейски съвет. Само ще припомня, че редица страни от Западна Европа, сред които Нидерландия, Франция и Германия, близо пет години се оплакват, че остарелите мрежи пречат да постигнат целите за климатична неутралност до 2040 г.

Бард Де Вевер: Затварянето на АЕЦ е най-глупавото нещо

Белгийското правителство обяви, че възнамерява да си върне контрола върху атомните реактори. В момента страната има два работещи блока и още 5 изключени в процес на демонтаж. Собственик е френската компания Engie. Плановете са двата останали блока АЕЦ Тианж 3 и  АЕЦ Дул 4 да работят още десетилетие.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

С идването на власт през миналата година премиерът Бард Де Вевер заяви, че приоритет е да върне Белгия на енергийната карта на Европа. С едно от първите си действия бе спрян стар закон за изцяло спиране на ядрените мощности, начертана бе средносрочна стратегия за изграждане на нови мощности, включително малки модулни реактори. И след всичките тези действия за енергийните специалисти този ход е неочакван.

• Още по темата: Енергиен парадокс: Белгия с рекордни цени под нулата и исторически внос на ток | 3e-news

Правителството поема радикален завой и търси начин да купи целия ядрен флот. Проблемът е, че нямаме собствени ядрени инженери, така че ще трябва да възложим управлението на външни специалисти", посочва в интервю за VRT енергийният специалист Люк Пауелс за един от проблемите.

Никак не са възторжени от решението и еколозите. Един от тях Аймен Хорх казва, че това е  безотговорно харчене на милиарди. „Докато правителството реже от пенсии и социалните придобивки, очевидно иска да освободи милиарди за закупуване на ядрени реактори, които са в края на живота си. Имам сериозни притеснения относно тези планове", казват в прессъобщение фламандските еколози . Те настояват от министър-председателя да даде яснота относно последиците от разходите. Настояват  за независим одит, който да предостави информация за цифрите и анализ на разходите и ползите от това решение.

Писмото за намерение бе подписано с французите на 30 април. След срещата премиерът заяви през социалните си профили, че Белгия трябва да се отдалечи от изкопаемите горива. Ако затвори ядрени електроцентрали, ще стане зависима от газовите електроцентрали и от външни доставчици. Това, разбира се, била много лоша идея.

Споразумението с Engie спира демонтажа на петте спрени вече блокове и задейства т.нар. "преглед на дю дилиджънс". Според министър-председателя това трябва да определи дали белгийските ядрени електроцентрали могат да останат отворени по-дълго, дали е технически, финансово и юридически осъществимо. След като се види цялата тази информация, решението ще бъде взето.

В изказването си около новата идея за атомните електроцентрали, Бард Де Вевер не пропуска да хвърли жлъч по отношение на предишния кабинет на Александър Де Кро и неговата енергийна стратегия. За премиера "затварянето на ядрените електроцентрали е най-глупавото нещо, което някой в тази страна е направил през този век".

Светофар с двама мъже, хванати за ръка, разбуни страстите в Белгия

Светофар с двама мъже, хванати за ръка и човече в инвалидна количка предизвика социален скандал в Белгия. Инициативата е на кметството на малкото градче Генк, което се намира в близост до Маастрихт. Досега селището бе известно с големите логистични бази, ключово пристанище и гордостта на провинция Лимбург футболен клуб KRC Genk.

Снимка; hln.be

В началото на миналия месец управата на градчето взима сензационно решение да замени класическите червени и зелени светлини на пешеходния светофар край гарата. За мнозина това е скандално и незаконно, а за кмета и няколко съветници е просто изкуствено създаден проблем като „буря в чаша вода“. Целта била символично да се покаже, че това е град, в който всеки е добре дошъл и всеки може да бъде себе си. Кметството не откривали топлата вода, а просто заимствали вече утвърдени модели от много австрийски и германски селища.

Социалното недоволство и критика по никакъв начин не демотивирали властите, които са твърдо решени да налагат повече подобни инициативи, да показват, че хомосексуалните и хората в неравностойно положение са равноправни членове на това общество. Съвсем скоро близо до гарата ще има и информационно табло. „Генк с топлота приема всички за равноправни и всеки може да се чувства себе си“!

Случаят достигнал дори до транспортното министерство, според което замяната на символите на светофара е незаконно деяние от страна на местната власт. Фламандският депутат Крис Янсенс също попитал министерството и според него този светофар е опасен. В отговор кметът Вим Дрис заявил, че никъде в закона не пишело, че няма право да се променя или заменя познатото по света човече. Така че светофарът остава в същия си вид и точка.

Нещо повече – в бъдеще редовно ще се заменя изображението в подкрепа на различни социални групи например баща с момиче или пък човек с бастун, или някоя друга разпознаваема фигура. По този начин светофарът ще показва подкрепа за  различни хора от обществото.

Снимка:vrt.be

Пред фламандската обществена телевизия Фабрицио Симоне от Консултативния съвет за хора с увреждания определя действието на общината като мощен сигнал в подкррепа на уязвимите хора в обществото. "Силата на действието е във видимостта. Светофарът е нещо, което хората гледат всеки ден, когато пресичат улицата. "Това е напомняне, че всеки принадлежи на това общество, независимо от произхода, сексуалността или увреждането."

За Симоне инициативата е въпрос на взаимно уважение." Аз съм аз, а ти си ти. Трябва да се уважаваме взаимно и да живеем живота си без да си пречим един на друг. За Консултативния съвет светофарът и нетрадиционните светлини са сигнал за цялото общество, че трябва да се защитава свободата, която имаме днес, защото тя е подложена на натиск по целия свят.

Не така мисли обаче транспортната министъркa Aник Де Ридер. "Ефективността на светофарите се основава на еднообразие, предсказуемост и незабавна разпознаваемост. Това е особено важно за уязвимите участници в движението", гласи нейният отговор по темата. Тя настоява, че светофарите трябва да показват само неподвижен пешеходец. "Забранено е използването на пътни знаци за други цели. Други специалисти също се изказват в нейна подкрепа с мотива, че всяко правителство ще започне да сменя графиките както му харесва, а това ще доведе до объркване в обществото.

За депутата Крис Янсен Генк или който и да било град просто трябва да спазва закона и не вярва в ефективността на променените символи. Препоръката му е вместо да измисля нови човечета може да насочи усилия в реални политики срещу хомофобията.

Кметът Вим Дрис обаче не отстъпва. „Светлините са законни. "Пътният кодекс гласи, че те трябва да показват пешеходец, а по-нататък в правилата за движение ясно се посочва, че потребителите на инвалидни колички също са пешеходци. Може да поспорим и за двамата мъже, но всъщност това е буря в чаша вод"

Телевизията направила теренна анкета с пешеходци и само няколко души заявили, че трудно разчитат. Повечето подкрепяли идеята и смятат, че политиките по приобщаване са важни.

Скоро в страната се предвижда ново законодателство за пътната визуализация и кметът се надява с това да се внесе яснота.