Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

четвъртък, 21 май 2026 г.

8 от 10 фирми в Нидерландия: Липсата на ясна политика спъва устойчивостта

Над 90% от мениджърите в допитване искат спешна реформа на остарялата електропреносна мрежа и без фриволни действия от страна на властимащите

Прилагането на плановете за устойчиво развитие става все по-сложно за изпълнение заради високите цени на енергията, премахване на държавните субсидии и не реформираната електропреносна мрежа. Това са изводите в анализ на ING. Въпреки проблемите обаче нидерландският бизнес е посочил, че устойчивостта е важен и необходим фактор и ще продължат да преследват целите на ЕС.  

Снимка; ЕК

8 от 10 запитани компании са казвали, че устойчивостта е пътят към успеха и е необходимо да се продължи, заявил пред медиите в коментар управляващия директор по бизнес банкиране Лауренс де Вос.

Впечатление прави, че над 90% от анкетираните предприемачи свързват развитието на бизнеса си, екологичните политики, устойчивостта със стратегическата автономия на Нидерландия и Европа.

Като голям проблем от банката посочват непоследователните политики на правителствата, които пречат за формиране на дългосрочните стратегии и инвестиции на големите компании. "При видима колебаеща се държавна политика, фирмите не знаят точно къде се намират, каква стратегия да предприемат и много често е трудно да кажат „да“  на голяма инвестиция", посочва де Вос.

В резултат на това компаниите не инвестират, или в някаква малка степен се възползват от субсидиите. В допълнение на практиката, че правителствата с лекота решават да премахнат или отложат една или друга субсидия, дава основателна причина на много международни компании да изберат друга държава и да преместят бизнеса си. Особено важи за онези, които са зависими от електроенергията и са уязвими към високите цени на борсата.

Попитан какво може да се направи, авторите на доклада препоръчват в спешен порядък не само нидерландското правителство, въобще държавните власти да помислят за изграждане на дългосрочни политики по устойчивост и модернизация на мрежата.

Проблемът с тесните места по мрежата и остарялата преносна артерия не е нов нито за Нидерландия, нито за останалата част от Западна Европа. Вече няколко години в кореспонденциите си за 3e-news съм разказвал за различни аспекти и неволи, които са принуден да търпят бизнесите в Белгия и Нидерландия.  

Проблемът за изготвените списъци с хиляди чакащи компании за разширение на капацитета е до болка известен и на Европейската комисия, като се има предвид, че в екипа на Фон дер Лайен има комисар нидерландец – Вопке Хукстра, който е и натоварен да отговаря за  климатичния напредък на общността.

Към тях можем да причислим също Франция и нейният национален оператор RTE, които директно нападна управляващите, че губят ценно време и момент за ударна модернизация на електропреносната система.

Хилядите фирми наскоро получиха лъч светлина, че може скоро време да видят мерките за желаната устойчивост, ако Европейската комисия изглежда се забърза в търсенето на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел са да има нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.

Урсула фон дер Лайен призовава също страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал.

Наред с това се заговори за нов „топ-даун“ подход при изграждането на трансграничната енергийна мрежа, за да се предотвратят милиарди загуби от тесни места по мрежата и неспособност да се балансират производството и потреблението.

Брюксел обеща на европейските индустрии да разработи централен план, който да посочва къде са нужни инвестиции и да определя проекти за запълване на тези празноти. Целта е държавите членки да бъдат стимулирани към по-добра координация на енергийната инфраструктура през граници и сектори. По изчисления на Комисията до 2040 г ще са нужни 1,2 трлн.евро за премахване на тесните места по мрежата.

Прогнозите са, че до 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Заявките за свързване ще се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. На фона на тази прогноза близо половината от мрежата е на възраст от 40 години. Времето за изчакване на разрешения за усилване и разширяване на електроенергийната мрежа е между 4 и 10 години, а за високото напрежение — между 8 и 10 години.