Belgium rewrites the rules for electric trucks

Electric and hydrogen vans are forcing Belgium to rethink the rules of the road

Vans and trucks powered by electric or hydrogen engines are becoming an increasingly common sight on Europe’s roads. But these vehicles are heavier than their internal-combustion counterparts, mainly because of their batteries or hydrogen systems. To avoid sacrificing payload capacity, they are generally allowed a higher gross vehicle weight (GVW) than the 3,500-kilogram threshold that applies to conventional vans.

Their specific dimensions and weight are now forcing lawmakers to look at tailored rules on tachographs and driving and rest periods, according to a decree being considered by the Belgian government. The proposed regulations are now up for debate at the initiative of Mobility Minister Jean-Luc Crucke.

The legislation raises questions ranging from the type of driving licence required and traffic rules to speed limits, driving and rest periods, road charges and other requirements.

The government is considering a regulatory exemption for vans weighing between 3,500 and 4,250 kilograms that are powered by electricity or hydrogen. The draft legislation is to be submitted to the Council of State for consultation.

What exactly would change?

The proposal takes a close look at the existing European rules governing professional drivers. Under Article 7 of Regulation 561/2006, drivers — like other workers — are entitled not only to breaks during driving but also to regular rest periods.

A driver must take a minimum 45-minute break after a maximum of four and a half hours of driving a heavy vehicle. This means drivers are advised to start looking for suitable truck parking areas well in advance in order to take their mandatory breaks.

Battery-powered heavy vehicles, however, require a different approach, Belgium’s government argues.

From regulation to infrastructure

Another long-running challenge facing ministers is charging infrastructure.

Belgium began rolling out its charging network in 2020, alongside the rapid growth of electric vehicles. Its longer-term plans envisage more than 35,000 charging points along motorways by 2035.

Successive governments have assured the European Commission that Belgium will meet EU requirements for sufficient charging infrastructure along the trans-European TEN-T network, much of which connects Belgium with Germany, the Netherlands and France.

The network includes the E40 towards Aachen, Brussels and Bruges; the E19 linking Antwerp with Breda; the N31 towards the coast and the port of Zeebrugge; and the E411 from Brussels to Luxembourg.

Industry offers a helping hand

Public-private cooperation across the transport chain will be a key factor in meeting Europe’s targets, with clean hydrogen expected to play a growing role.

Belgium already has a functioning partnership network linking the port of Antwerp with Rotterdam in the Netherlands and Duisburg in Germany. More than 300 hydrogen-powered trucks are already operating along these routes.

But infrastructure alone will not be enough. A dedicated service and maintenance network will also be needed as the number of hydrogen-powered heavy vehicles grows.

Белгия иска отказ от газа, но сама блокира изхода

Депутати обръщат внимание, че на домакинствата доброволното врътване на кранчето и преминаване на термопомпа струва поне 1000 евро от техния джоб

Белгия има дългосрочна енергийна програма, която предвижда до 2050 година домакинствата вече да не се отопляват на газ, а на термопомпи. Местни депутати обаче обръщат внимание, че едно са намеренията, а съвсем друго се получава на практика и за самите домакинства никак не е евтино.

Новото строителство в момента се прави с термопомпи, но собствениците на по-стари домове ще трябва да се бръкнат с най-малко хиляда евро, за да се откачат от газопреносната мрежа.

По време на заседание на фламандския парламент депутатът Робрехт Ботхуин обърнал внимание на своите колеги и на федералното правителство, че законодателството в този си вид на практика отблъсква белгийците да заменят синьото гориво с електроенергия.

„Да предположим, че сте инсталирали термопомпа и уведомявате оператора на мрежата Fluvius, че може да дойде да си вземе газовото устройство за изразходвани кубици и да ви откачат от мрежата на улицата. В този момент собствениците са с хилядарка на минус от собствения джоб, казва депутатът и обяснява с пример.

Отказ от доставка на газ по закон тарифата е 105 евро. Тези, които имат газов уред в къщата за деинсталация плащат още 151 евро. Ако подадете заявка за премахване на газовата връзка до улицата, олеквате с още 839 евро. Така че всеки, който иска да се отърве от газа, веднага ще получи фактура за над 1 000 евро, само за да спре връзката и да я премахне безопасно. Това, според народния избраник, е пречката да няма желаещи да сменят топлоподаването към домовете си.

Затова неговата партия CD&V смята да работи по посока за безплатен изход от газ. "Време е федералното правителство да поеме последователна енергийна политика. Ако министърът на енергетиката Мелиса Депретере иска да спрем използването на газ, тогава изходът на газ също трябва да бъде безплатен", настоява фламандецът.

Газовият оператор на мрежата има разработен план по искане на фламандското правителство да спре окончателно газоподаването до 2050 г. На последвали журналистически питания не отрекли за високите тарифи и се мотивирали, че спазват регламентите на настоящето законодателство. „В крайна сметка тези дейности включват оперативни разходи и трябва да се извършват по безопасен и надежден начин", отговаря операторът.

В началото на септември националният икономически ежедневник „Де тейд“ гръмна с новината, че операторът на газовата мрежа е получил нареждане за поетапно прекратяване и премахване на газоизмервателни уреди не на отделни домакинства по тяхно желание, а на провинциално ниво. Стъпката се предприема в резултат на взето по-рано през лятото решение на федералното правителство да се разработи стратегия за извеждане от експлоатация на ненужна газова инфраструктура. Плановете ще се обнародват на четири години следващото десетилетие.

Въпреки наличието на различни алтернативи за отопление, кабинетът на Бард Де Вевер си давал сметка, че поне до 2050 година природният газ няма алтернатива за някои домакинства. Сред първите задачи на Fluvius е да определи конкретни зони или селища където газът не е вече необходим ще бъде прекъснат. Приоритет на картографирането ще се дава на региони където централното отопление на фирмите и бита вече е напълно преминало на термопомпи. За да няма сътресения, при взимането на решение за конкретен район жителите ще бъдат информирани за крайната дата.

Към момента природният газ остава основният източник на отопление за 65% от фламандските домакинства, като Fluvius управлява  около 2,4 милиона връзки за малки предприятия и частни домове. Въпреки че стремежът към климатична неутралност до 2050 г. предполага край на използването на газ, все още не е официално определена окончателна дата за Фландрия.

Кабинетът на фламандския министър на енергетиката Мелиса Депретере (Vooruit) е уточнил, че този проектоуказ е само първата фаза от въвеждането на европейска директива. Процесът ще продължи със серия от официални консултации, след които въпросът отново ще бъде препратен към фламандското правителство и парламента за окончателно обсъждане.

Нужда от 60% повече ток след 10 години

Политиката по изваждане на газовата инфраструктура трябва да бъде заменена с модернизирана енергийна мрежа. Към 2026 година годишната консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове, камиони и индустриални термопомпи.

Броят на термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от 1,5 млн. в момента до близо 3,5 млн. Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно - нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос.  За последните няколко години Белгия силно разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за не по-малко от 26 TWh.

Докладът на енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.

Нидерландия иска промяна на правилата за нагнетяване на газохранилищата

Нидерландия иска да промени европейските правила, така че разходите за нагнетяване на газохрахилищата да се разпределят по-справедливо между страните. Предложението се вижда в писмо на правителството до парламента.

Припомням, че след разразилата се газова криза заради войната в Украйна, Европейската комисия задължи страните до ноември да нагнетяват достатъчно количества преди всеки отоплителен сезон. Сегашното законодателство казва, че ако търговските газови дружества не го сторят, правителството трябва да предприеме мерки за постигане на европейската цел. Текст, който Хага иска да се ревизира.

Още по темата: 

• Ниските запаси от газ в Европа засилват икономическия и политическия натиск | 3e-news
• REPowerEU се освободи от Русия, но Европа попадна в капана на LNG | 3e-news

Сметката показвала, че само за текущата газова година на бюджета струва над 900 милиона евро, отделно разходи за съхранение. След като теглило чертата, правителството не смята, че разпределението на разходите е справедливо.

„Нашата страна разполага с много повече складови площи отколкото е необходимо за собственото ѝ потребление на газ. В същото време съхраненият газ не остава автоматично в Нидерландия. Европейските газови пазари са взаимосвързани и във всеки един момент може да се използва за нуждите  на други държави членки. Чуждестранни фирми се възползват от това, а допълнителните разходи по съхранение остават на гърба на нидерландския данъкоплатец. Затова е нужна кардинална промяна. Настоящата европейска система за складиране не предлага достатъчно възможности тези разходи да се прехвърлят на други страни или чуждестранни купувачи, се казва в писмото на министрите.

Местният политематичен сайт Nu в своя статия припомня, че Нидерландия вече се е опитала да постигне европейско споразумения по този въпрос. Все още обаче няма достатъчна подкрепа за сред другите държави членки.

Правителството иска да използва предстоящата ревизия на европейските правила, за да постигне споразумения по този въпрос. Ако настоящите цели за запълване останат в сила, Нидерландия иска, наред с други неща, разходите да бъдат по-добре разпределени между европейските държави членки.

Пред европейските си партньори правителството не еднократно е изтъквало мотивите си, че процесът по нагнетяване вече не работи както преди. Задължителното попълване на резервите от европейските страни създава допълнително търсене през лятото. В резултат на това газът през лятото  е по-скъп в сравнение с доставката през зимата и ще стане по-малко привлекателно за компаниите да съхраняват газ. Ако компаниите след това складират по-малко газ, правителството ще трябва да направи повече, за да постигне целите, заложени от ЕК. Европейската комисия също признава, че правилата за пълнене могат да изкривят пазара. Затова Брюксел е дал повече възможности да постигнат целите по гъвкав начин.

Правителството също така иска доставчиците физически да съхраняват част от необходимия им газ при екстремни условия. Такова задължение все още не съществува и тепърва ще бъде обсъждано на национално ниво, а впоследствие ще се предложи на Европейски съвет за общовалидна мярка.

Настоящият регламент на ЕК за 90% запълване на хранилищата преди всеки зимен сезон изтича през 2027г.  Капацитетът трябва да бъде постигнат между 1 октомври и 1 декември вместо сегашния краен срок 1 ноември. В случай на неблагоприятни пазарни условия държавите членки могат да се отклонят с до 10 % от целта за запълванe.  

Ако националното производство на газ в държавите членки надвишава средното годишно потребление през предходните две години или в случай на бавни темпове на нагнетяване на съоръженията за съхранение с капацитет над 40 TWh, държавите членки могат да се отклонят с до 5 % от целта за запълване.

Икономически и политически натиск

2026 година изглежда ще бъде далеч от изискванията за запълняемост. Заради проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток се стигна до значително намаляване на доставките на втечнен природен газ. Към края на август запасите по данни на Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура Gas Infrastructure Europe (GIE) са малко под 70%, което в пъти по-ниско спрямо средното за последните 5 години. Германия и Нидерландия, които заедно разполагат с 35% от капацитета за съхранение на газа в ЕС.

Закъснението на Европа при попълването на газовите хранилища, съчетано с цени, близки до рекордните, на дизела и другите преработени петролни продукти, засилва натиска върху правителствата, докато те се опитват да овладеят общественото недоволство и възхода на крайната десница.

Германия иска да се откаже от петрола, газа и въглищата до 2045 г.

Германия иска напълно да се откаже от петрола, газа и въглищата до 2045 г. Най-мощната европейска икономика представи амбициозния си план не къде да е, а от трибуната на ООН в Ню Йорк.

Страната предприема тази кардинална промяна в енергийната си стратегия, след като последва анонса на нейните съседи Франция и Нидерландия. По-рано през годината на среща в Колумбия още 80 държави се обявиха за изготвяне на пътна карта без замърсяващи горива.

Но да се върнем на немските амбиции. По време на общото събрание на ООН стана ясно, че германските електроцентрали, които все още работят на изкопаеми горива, ще трябва да затворят или да бъдат модифицирани, съобщи обществената телевизия на съседна Белгия, която зорко отразява как се променя енергийната карта отвъд границата.

Газовите електроцентрали, които получават държавна помощ, най-късно до 2045  трябва да са затворени или да са преминали на зелен водород или биогаз, до 2045 г. Междувременно правителството вече разглежда опции дали въглищните ТЕЦ-ве могат да бъдат затворени още през 2035 г. - 3 години по-рано от предвиден в закона срок.

Германия иска да компенсира недостига на капацитет в микса с 2 000 нови вятърни турбини, повече енергия в батерийни паркове, както и с 215 гигавата слънчеви централи. 

„Отдалечаването от изкопаемите горива ни носи и независимост, достъпност и защита на климата. Парите, които сега използваме за внос на петрол и газ, все повече ще отиват за местно създаване на местна добавена стойност и продукти", казва германският министър на околната среда Карстен Шнайдер.

Освен това германското правителство ще отдели 2,8 милиарда евро за субсидиране на електрически автомобили за хора с ниски и средни доходи.

За отопление на домове Германия преминава към термопомпи. А тези, които все още имат газов котел или отопление с мазут, ще трябва да използват климатично неутрални горива от 2029 г. 

Индустрията ще трябва да работи с електричество и водород колкото е възможно повече. Останалите емисии трябва да бъдат уловени или съхранени дълбоко в недрата на земята или в океана.

Справка показва, че само през 2024 година Германия е похарчила 76 милиарда евро за петролни продукти, газ и въглища.

 

Нидерландия удължава живота на единствената си АЕЦ

Правителството става мажоритарен собственик в АЕЦ "Борселе", 30% държи дъщерна фирма на RWE

Нидерландия планира да изкупи акциите от местни власти и по този начин да стане 70% акционер. Стъпката цели да може да се удължи живота на единствената АЕЦ, която се намира на границата с Белгия.

Подробности за трансфера разказва и местното БеНеРе радио, което пояснява, че в момента акционери са Zeeland Energy Holding Company (ZEH) и отделни провинции. Останалите 30% на EPZ, дъщерна компания на  германската RWE и ще останат такива. Държавата ще плати 115,7 милиона евро. Освен това правителството ще задели още 119 милиона евро като акционер за покриване на текущите разходи.

Според държавния секретар правителството Жо-Анес де Бат стъпката се предприема, защото провинция Зеландия и малките селища вече не искали да поемат финансовите рискове.

Нидерландия вижда важна роля за ядрената енергия в бъдеще, особено за стабилността на енергийната система. И ако вече имаме ядрена електроцентрала, която работи добре, би било много глупаво да не започнем работа по нея", коментира секретарят.

Ядреният физик Ян Лийн Клостерман от ТУ Делфт вижда това като печеливша инвестиция. "Електроенергията от ядрените електроцентрали, която е била отписана веднъж, е най-евтината електроенергия, защото амортизацията вече е направена", обяснява той. "Все още ще трябва да се инвестират в техническите корекции, които АЕЦ работи ще работи 10 или 20 години.

АЕЦ Борселе започва работа през 1973 г. След модернизация плановете са да остане отворена до 2054 г. Готвеният ремонт стана факт, след законодателна поправка  Сенатът в Закона за ядрената енергия.

В началото на годината бе решено, че наред с модернизацията на единствената АЕЦ предстои изграждане на още мощности. Все още не е ясно къде ще се строи, една от опциите е на прилежащ терен в Борселе. За целта бе нова държавна компания (NEO), която ще контролира строителството на новите блокове. Оптимистичните планове са в далечно бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ. 

Подготовката за новите мощности стартира преди повече от 2 години през мандата на тогавашния премиер (сега шеф на НАТО) Марк Рюте. Досието бе завещано на Дик Схоф, който пък го предаде на 38-годишния Роб Йетън. Новото правителство вече заяви, че енергетиката е сред ключовите области за неговия мандат, в това число и нови АЕЦ.

Трите изминали кабинета, независимо от политическите си различия в коалиционното управление в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни. Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за експлоатацията.  Една от причините за държавното участие е да не се допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти.

Атомната електроцентрала в Борселе е стратегически проект, за който се спрягаше преди време и участие на белгийското правителство. Съседите също удължават живота на двете останали действащи АЕЦ - "Дул" и "Тианж". Дългосрочната енергийна програма обаче включва и нови. Не е изключено в един момент и да се рестартират преговорите за строителството на съвместна погранична централа.

Прогноза вещае още дълго високи цените на горивата

Нидерландска банка, петролен гигант, дори МАЕ не очакват нормалността на пазарите да се възвърне бързо с магическа пръчка

Високите цени на горивата, които завладяха бензиностанциите в Европа, ще се задържат много по-дълго – дори да се намери решение на войната в Близкия изток. Прогнозата е на икономическия отдел на една от големите нидерландски банки.

Анализаторите разгледали поведението на шофьорите от началото на войната между Иран и САЩ и блокадите на Ормузкия проток. Изводът бил, че с различни хватки и преорганизиране на ежедневието, зареждането е спаднало с 12% процента.

Ситуацията в Близкия изток макар и минимално е ударила портфейла на шофьорите. След направено сравнение на годишна база колонката се оскъпила с 10 евро. Експресно допитване показало, че нидерландците зареждали по 90 литра на месец, което им струва 150 евро

Икономистът от ABN Amro Филип Бокелох бърза да каже, че дори да приключи всичко с мир, на пазарите ще им е нужно още време да се нормализира обстановката. Освен това съществена пречка за стабилизирането ще се окаже многото рафинерии, които са извън експлоатация.  

Подобна прогноза за дълго възстановяване направи през пролетта и саудитският петролен гигант Aramco, според който нормализиране може да се очаква не по-рано от 2027 година. „Дори днес да бъде отворен напълно Орузкия проток, ще отнеме месеци пазарите да се върнат към нормалността, коментира по-рано през годината пред инвеститори главният изпълнителен директор Амин Насер. При евентуална нормализация и възстановяване на трафика ще се стигне до рязко увеличение на търсенето, тъй като компаниите ще се опитат максимално да възстановят загубите и стратегическите запаси.

Директорът на Международната енергийна агенция (IEA) Фатих Бирол също влиза в клуба на умерените песимисти, който в свое изявление определя случващото се като най-голямата енергийна криза в историята. Според него не трябва да се вярва, че всичко ще се върне към нормалното като с магическа пръчка. „Ще отнеме време, значителни усилия и значителни инвестиции, за да се върне до нивата преди кризата. Може да отнеме и две години, за да се върне до предвоенните нива на доставки“, прогнозира директорът. Като причини за този дълъг срок, от подобно на нидерландските икономисти, IEA посочва, че над една трета от енергийната инфраструктура на страните от Залива е сериозно повредена по време на конфликта, предизвикан на 28 февруари от офанзивата на САЩ и Израел срещу Иран, на което Техеран е отговори с блокиране на протока.

Своя поглед за развоя на събитията и цената на зависимостта избра да разкаже от сградата на ООН в САЩ председателят на ЕК  Урсула фон дер Лайен . Пред президенти и делегати на Организацията германката признава, че тази зависимост на ЕС от горивата и блокирането на Ормузкия проток заради конфликта струва на данъкоплатеца допълнително 90 милиарда евро „без нито една допълнителна енергийна молекула“.

Климатичният бежанец е новият проблем пред света

Милиони хора ще се превърнат в изселени лица без гражданство в търсене на спасение, прогнозира ООН

Климатичните промени изправят пред света нов проблем – климатичен бежанец, предупреждава в доклад Организацията на обединените нации. Все по-честите наводнения, пожари и земетресения ще увеличат риска милиони хора да се превърнат в  изселени лица без гражданство в търсене на спасение.

Хората губят домовете или семействата си поради катастрофални бедствия и средата за живот става необитаема. Броят на "климатичните бежанци" се очаква да нарасне само в близко бъдеще, прогнозира световната организация. Нейният анализ се появява само два месеца пред тридесет и първата годишна среща на нациите по проблемите на климата в Анталия, Турция.

Темата за климатичните бежанци поставя въпроса за бъдещето на бедните и малките островни държави, за мерките и финансирането, за неравнопоставеността при изпълнението на целите за глобалните емисии.

Учени от Мелбърн обръщат друг акцент върху климатичния доклад на ООН и извличаните ползи. Интересно заключение е, че наред с това, че получават крайно недостатъчна помощ, по-бедните страни се оказват последните, които ще се възползват, ако глобалните емисии бъдат намалени до нула.

Наблюденията на австралийския екип посочват, че в по-бедните страни температурите са се покачили по-бързо, отколкото в по-богатите и този дисбаланс няма да бъде обърнат отведнъж или с стихийни политики по отделяне на минимални количества парникови емисии.

Количеството въглерод, което вече присъства в атмосферата, е огромно, така че ефектите му върху климата ще се усещат векове напред. Тези щети не могат просто да бъдат обърнати, дори ако намалим емисиите значително. Въпреки това учените подчертават важността на по-бързото намаляване на емисиите до нула, за да се ограничат поне малко ефектите върху глобалното неравенство. Колкото по-скоро това се случи, толкова по-малко ще се усеща ефектът му и има шансове да се забавят процеси като тези на климатичните бежанци.

Европа настоява за глобален регулатор на изкуствения интелект

Предложението e за създаване на международен орган подобен на Международната агенция за атомна енергия

22 държави, сред които Нидерландия, Германия, Канада, Финландия и Норвегия, подкрепиха призива на Европейската комисия за глобални действия за ограничаване на неконтролирания растеж на изкуствения интелект (AI).

В разпространено изявление се посочва, че така наречените "гранични AI модели" трябва да останат строго под човешки контрол. Двете най-големи суперсили в областта на изкуствения интелект, Съединените щати и Китай, все още обаче липсват от списъка на подписалите.

Според технологичния коментатор на нидерландското BNR радио Бен ван дер Бург инициативата, която до голяма степен идва от Норвегия и Финландия, – включва 4 конкретни стълба, които да поддържат контрола върху напредналите AI модели. Преди разработчик да направи нов широко достъпен за обществеността модел, трябва да бъде обстойно тестван за рискове и непредвидено поведение. Отговорността да се докаже, че технологията е безопасна, е изцяло на създателите.

Страните настояват контролът да не се оставя само на самите технологични компании. Независими експерти и оценители трябва обективно да оценят резултатите от теста и да направят обвързващо решение дали AI система може да бъде рекламирана. Ако нещо се обърка въпреки проверките, инцидентът трябва да бъде разследван щателно. Този подход е заимстван от авиационния сектор: чрез установяване на точно какво е причинило грешка, подобни проблеми могат да бъдат предотвратени по целия свят в бъдеще.

За да се прилагат тези правила е необходим международен орган, подобен на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Така може да гарантират световни стандарти. "Трябва да има институт, който да се грижи за целия този надзор.Нее нужно да попада под егидата на Организацията на обединените нации, иначе Тръмп пак ще се ядоса."

Не спирачка, а регламент

Настояването от Брюксел идва след остри предупреждения от технологичния сектор относно рисковете от изкуствения интелект, включително известния инцидент "Hugging Face", при който AI агенти "отклониха от релсата".

Сред страните, които не са подкрепили инициативата, е Франция. А що се отнася до Съединените щати и Китай, е заради фундаментално различните визии за технологичната политика. Китай традиционно е имал строги регулации. Правителството иска да запази абсолютен контрол върху потока на информация. САЩ традиционно следват пазарно ориентиран подход. Първо на пазара се допуска иновацията, след което правните и административните рамки следват - само когато възникнат проблеми.

Според технологичния коментатор международен надзорен орган може да бъде ефективен без САЩ и Китай. Двете страни в момента са в битка за технологично господство, но европейският натиск все още може да доведе до постепенно обединение. "В крайна сметка те ще се съгласят по един или друг начин, защото трябва да има глобален надзор", казва ван дер Бург. 

Случаите на „изпуснат“ изкуствен интелект са повод Европейската комисия в два доклада да разгледа неговото въздействие и последици в специфична сфера като образованието, както и начина, по който европейските образователни системи реагират на цифровата трансформация.

AI, подрастващите и образованието

В документа „Приятел или враг? Данни от използването на генеративен изкуствен интелект при ученето и преподаването“ се подчертава как генеративният ИИ (genAI) постепенно, но сигурно преминава от технологична иновация към широко разпространен инструмент в образователните практики и процесите на учене в ЕС. Дали генеративният ИИ е полезен за резултатите от обучението, според Комисията, зависи в крайна сметка не от начина, по който се използва технологията, а цялостното ѝ въздействие върху дългосрочното усвояване на умения остава неясно. Поради това учителите се нуждаят от сериозна първоначална и продължаваща професионална подготовка, за да се възползват пълноценно от предимствата на генеративния ИИ, подкрепени от институционални насоки за отговорно използване на технологията.

Вторият доклад, озаглавен „Цифрово образование в училищата в Европа 2026: Преодоляване на пропуските в достъпа, преподаването и ученето“, показва, че макар цифровата трансформация да се осъществява по различни канали в европейските образователни системи, подходите и условията за прилагане варират. Повечето образователни системи обръщат внимание на основните компоненти на цифровата инфраструктура, но все още съществуват разлики по отношение на достъпа на училищно равнище, техническата поддръжка и цифровата среда. Цифровата компетентност е включена в учебните програми за прогимназиалния етап в почти всички анализирани системи, докато националното или стандартизираното оценяване остава рядко явление. Близо две трети от образователните системи са разработили стратегии, насоки или други политически рамки, засягащи въпросите на ИИ.

Констатациите ще допринесат за работата на Комисията и ще осигурят доказателствена база за предстоящия пакет от мерки в областта на образованието, който ще обхване основните умения, ролята на учителите и обучителите, както и инфраструктурата за цифрово образование. Те се опират на данните от неотдавнашния доклад на ОИСР по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA).

По повод докладите изпълнителният заместник-председател с ресор „Социални права и умения, качествени работни места и готовност за бъдещето“ Роксана Мънзату коментира, че цифровите технологии, включително генеративният изкуствен интелект, бързо променят начина, по който живеем, работим и учим. „Макар учениците и учителите да могат да извлекат полза от тези нови възможности, трябва внимателно да подходим към рисковете, свързани с пристрастността, неприкосновеността на личния живот и прекомерната зависимост от технологиите. Цифровите технологии трябва да служат на гражданите и ние трябва да гарантираме, че тези инструменти действително подпомагат процеса на учене“, е позицията на комисарят.

Растящите разходи за енергия - тиктакаща социална бомба със закъснител

Доклад на нидерландска провинция бие тревога за опасностите пред домакинствата и малките фирми, ако не се вземат спешни мерки от властите

Растящите разходи за енергия са "тиктакаща социална бомба със закъснител", предупреждава нидерандският депутат Арно Бонте. Неговата провинция Южна Холандия обърнала внимание на правителството, което може да послужи и за червена лампа към всички страни членки.

Местните власти и анализатори направили симулационен модел с колко ще натежи сметката на домакинствата следващите две десетилетия при условие, че се задържат високи цени на енергията и суровините.

Още по темата: 

• Нидерландия ще активира NL-Alert при натоварена мрежа
•  Оцеляването измества инвестициите на предприемачите

Изводите в разпространен доклад показват, че семействата с ниски доходи и малки предприятия са изложени на риск да бъдат засегнати от шоково нарастващите цени на енергията.

Проучването служи като основа на парламента и правителството да обсъдят мерки за минимизиране на разходите за електроенергия. Според депутати кабинетът на Роб Йетен трябва да се намеси, за да предотврати финансови проблеми на определени групи.

Апелът е, че са нужни още от сега дългосрочни мерки за домакинства, защото разходите за енергия могат да се удвоят – от 1400 до 2800 евро годишно. Средно домакинство ще плаща около 4400 евро годишно през 2050 г., което е с повече от 2000 евро повече от сега. Разходите за малките и средните фирми ще набъбнат от 118 000 на 215 000 евро годишно, според изследователите. Докадът е определен като "сметката за енергия на бъдещето", която е обсъдена за бъдещи дискусии по мерки с няколко работодателски организации.

Милиарди за старите мрежи

Депутати обръщат внимание и на друг наболял проблем, който засяга не само Нидерландия, а целия ЕС – старите мрежи, тесните връзки и плановете за модернизация. Не че и до сега не се знаеше, но отново се отбелязва, че операторите на мрежата трябва да инвестират милиарди евро за разширяване на електрическата мрежа. Разходите за газова свързаност също ще се повишат рязко.  Причината - все повече домове и бизнеси се отказват от газ, затова разходите за мрежата трябва да се покриват от по-малко потребители. Тези, които нямат средства за термопомпа, соларни панели и батерии, може да се наложи да плащат двойно по-висока фактура. "Ако политиката не се промени, разходите за енергия ще се увеличат за почти всички", според предупреждението на провинцията.

"Най-голямото увеличение ще отиде при хора, които не могат или не искат да станат по-устойчиви. Наемателите, малките и средни предприятия и хората с малък бюджет също са засегнати сравнително тежко."

Според Бонте е необходим "активен ангажимент от страна на правителството", за да се предотвратят проблемите. "Помислете например за изолация на стари домове, изграждане на колективни топлинни мрежи или за подкрепа на местни енергийни общности", казва депутатът с надеждата, че някои от мерките ще им бъде обърнато внимание.

С различни кореспонденции съм разказвал подробно за закъснелите планове на последните правителства, апелите на индустрията и отчаяните еквилибристики на електропреносните оператори в страната да спасят от криза на тока. Засега само единствено сътрудничеството между бит, индустрия и енерго успява да закрепи положението. 

NL-Alert

С идването на власт на новото правителство в началото на годината бяха дадени обещания ситуацията да се промени. Кризата обаче изглежда още се задълбочава. Изнесени този месец данни показват, че мрежата е все по-натоварена, същевременно от началото на годината са постъпили хиляди заявки на новодомци. Близо 100 000 са попаднали в списък на чакащи. Според операторите това не означавало, че всички не могат да бъдат свързани. Плановете непрекъснато се променяли, но колкото и да коригират графиците половината така или иначе ще се окажат с жилище без електроенергия.

Сигнал за тревога и в Брюксел

Европа не може да постигне сигурна, достъпна и климатично неутрална енергийна система без координирано планиране между електроенергийната, водородната и газовата инфраструктура. Това е изводът в доклад на на браншовата асоциация Gas Infrastructure Europe (GIE) в момент, когато Европейската комисия обяви ударни реформи и планове за инвестиции в енергийната мрежа на ЕС.

Цифрите

Европейските правителства и техните оператори може да си послужат като ориентировъчен маркер колко би била нужна инвестицията в една нова мрежа. Според направени разчети на националния нидерландски оператор националния оператор TenneT само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа. 

Автомобилните гиганти на Германия изригнаха срещу политиката на Мерц

Десетки хиляди работници от автомобилната индустрия в цяла Германия обявиха, че излизат на протест с искане да запазят работните си места. Социални бунтове срещу правителството са планирани на 300 места. Сред протестиращите са флагманите на сектора Volkswagen, Mercedes-Benz, BMW AG, Audi, Porsche, големи доставчици

Синдикатът IG Metall призова компаниите да не допускат китайската нискокачествена инвазия, от която дълго време страда ЕС, да вземе работните им места. С транспаранти правителството на Фридрих Мерц е призовано да намали енергийните разходи и да защити вътрешното производство от евтин внос.

"Няма да стоим безучастни и да гледаме как ключова индустрия се ерозира стъпка по стъпка. Работниците не са виновни за грешките на държавата през последните години и няма да плащат сметката за това сега", казва Торстен Грьогер, регионален лидер на IG Metall в Долна Саксония и Саксония-Анхалт – една от провинциите, която се превърна в първата стрела по политическите амбиции на канцлера. Припомням, че тази провинция бе първата, която „Алтернативна за Германия“ взе спечели регионалния вот и усили исканията за оставката на Мерц. След проведените избори и в Берлин на 20 септември и „катастрофалното отстъпление“ на ХДС, той упорито отказва да сдаде поста.

Бъдещето на този кабинет обаче никак не е светло с оглед на все  по-засилените искания на автомобилните гиганти, чиито приходи заради слабата немска икономика продължават да се стопяват.Volkswagen вече направи прогнозата за значително свиване на печалбата и работи по мащабна реорганизация, при която 100 000 работни места по света ще изчезнат, а няколко германски фабрики са застрашени от затваряне.

Стачката идва в момент когато крайнолявата партия "Левите" печели вота в Берлин, измества ХДС от челното място. За канцлер Фридрих изборните резултати са "катастрофа", но не и причина да подаде оставка, защото има планове за пакети от икономически, данъчни и социални реформи.

Въпреки че браншове, свои и чужди политици недоволстват и искат „неговата глава“, за Мерц тези реформи са противоотровата, но се изисква „гръбнак, непоколебимост и търпение“.

Антверпен тества бъдещето без шофьори (видео)

Пилотен проект на пристанището е първата стъпка към автономната логистика, ново законодателство, иновативни решения и опростена бюрокрация в рамките на Бенелюкс

Пилотен проект с автономен камион бе представен за първи път в Европа по време на изложение в Антверпен. Проeктът е дело на технологичната компания Inceptio Technology и логистичния доставчик Group-GTS. С подкрепата на мениджмънта да белгийския порт е решено тежкотоварното превозно средство от есента да върти първоначално курсове на малки разстояния, а впоследствие чак до Ротердам.

Снимка от презентация на новия автономен камион

Камионът е оборудван с автономна технология  и ще превозва контейнери денонощно между депо и различни контейнерни терминали. При доказана ефективност ще бъдат внедрени още камиони без шофьори за логистичните операции на пристанището. 

Още по темата:

• Пристанище Антверпен „отвори шлюзовете си“ за автономните технологии на бъдещето | 3e-news
• Кореспондентът на 3eNews Апостол Апостолов получи отличие „Зелено перо“ за екологични европейски политики | 3e-news

С високия си обем трафик, редовни транспортни потоци и относително контролирана среда, пристанищата са идеални за тестване и разширяване на автономните технологии, които да направят логистиката по-ефективна, по-безопасна и по-устойчива. Автономната тежка механизирана техника без шофьори ще помогне в бъдеще да се реши проблема с недостига на персонал за нощна смяна.

За иновативната мисия и дългосрочната визия на пристанището Антверпен-Брюж вече разказвах подробно в няколко статии през миналата година по повод първото издание на изложението за автономна техника. Ръководството още тогава заяви, че е амбицирано да обедини партньори и да подкрепи конкретни приложения за формирането на подходяща регулаторна рамка.

За една година иновационните предложения на стартъпи и утвърдени логистични оператори, кандидати за тестване на десетки пилотни проекти, са се умножили многократно. Справка показва, че автономните идеи засягат авиация, железопътен транспорт, морска и пристанищна логистика.

С нотка на задоволство пристанището заявява, че на бял свят са се появили и показани  демонстрации за възможностите на дистанционно управляван влак, дистанционно управляван кораб за вътрешна навигация, дори прототип на автомобил с разрешение разрешен да се движи сам по обществени пътища в Белгия.

На среща с медиите мениджъри и иноватори си обещаха публично да работят бързо за създаването на среда, в която иновациите се тестват, внедряват и мултиплицират. Пристанището пък обещава да дава все по-голяма арена на проектите и по този начин да допринася за укрепването на европейската конкурентоспособност и в частност бленуваното от ЕК „родно“ производство.

Автономната мобилност предлага големи възможности за нашите пристанища и логистични вериги, включително като прави транспортните потоци по-безопасни, по-ефективни и по-устойчиви. Но внедряването му трябва да бъде безопасно, отговорно и подкрепено от ясна правна рамка. Затова тестването е важно, докато паралелно се осигуряват ясни и координирани правила.

В рамките на инициативата, портът казва, че се работи на ниво Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург) по създаването ефективна правна рамка, така че автономните приложения да могат да функционират безопасно и гладко в дългосрочен план. „По този начин целим да позиционираме Белгия като един от пионерите в автономната мобилност“, заявява Жан-Люк Крюк, федерален министър по мобилността, климата и екологичния преход.

За пристанището разрастващият се капацитет на контейнерите изисква не само допълнителна инфраструктура, но и по-умни начини за максимално използване на тази инфраструктура. С автономни технологии изграждаме както по-ефективна логистика, така и силна международна екосистема, допълва амбициите на държавните власти пристанищният съветник Йохан Клапс.

Порт, мениджъри и иноватори гледат към Екатерина Захариева

Автоматизацията в автомобилния транспорт е сред приоритетите и във втория мандат на Европейската комисия, начело с Урсула фон дер Лайен, която и наскоро по време на годишния отчет също акцентира на тези приоритети. Повечето проекти попадат точно в ресора на нашия еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева. По водещата програма "Хоризонт Европа" идните години ще бъдат инвестирани най-малко половин милиард евро под формата на публично-частно партньорство. Средствата са екологизиране и цифровизация на транспортния сектор.

Някои от проектите, вече съм разказвал с кореспонденции aпрез 2023 и 2024 година, които вече са стартирали и чакат своите следващи стъпки на развитие в преследване на климатична неутралност през 2050г. Припомням накратко някои от тях

Проектът CHERISH2O и е насочен към пречистване и повторно използване на отпадъчните води. Парньори са ExxonMobil, белгийският национален оператор Fluvius и още няколко компании с бизнес на пристанището. Идеята е за изграждане на първата в Белгия топлоелектрическа мрежа с отворен достъп. Тръбопроводите ще минават през технологични обекти, условно наречени „район на следващото поколение“. Всички те на свои ред ще мога да черпят или отдават на други остатъчна топлина и по този начин ще се оформи кръгова икономика. Заводът ще произвежда приблизително 300 000 тона пластмаси без изкопаеми горива като по този начин ще редуцира емисиите CO2 с поне 1,5 милиона тона годишно. За изграждането на логистичната база са заделени 1,5 млрд. евро

Нов координационен център, който ще оптимизира процесите по цялата морска верига – от клиента до контейнера. Проектът е от решаващо значение за съкращаване на времето на обработка и редуциране на отделяните въглеродни емисии. Всеки елемент е направен от рециклирани материали, така че е в цялостната концепция за кръгова икономика. Покривът е изцяло зелен, а водата от дъждовете се събира в огромен контейнер.  С 10 000 m² екологично външно пространство, портът и прилежащият център и занапред ще насърчава биоразнообразието.

Зелената идеология е дори при крановете. От две години насам пристанището използва екологични автоматични кранове. Те работят с ток от вятър и инсталация за биогаз на обекта. До края на 2026 година техният брой ще бъде 17. С тях товарите ще могат да се подреждат на още по-голяма височина, а портът ще разполага с повече налично пространство.

Завод за производство на пластмаса без изкопаеми горива. За производството ще се използва зелен метанол. Очаква се от мощностите да излиза годишно по 300 000 тона пластмаси без изкопаеми горива като по този начин ще редуцира емисиите CO2 с поне 1,5 милиона тона годишно. За изграждането на логистичната база са заделени 1,5 млрд. евро.

Човешкият фактор е също ключов елемент от цялостната концепция за зеленото пристанище на бъдещето. Наред с иновативните проекти с партньорите ударно се изгражда прилежаща инфраструктура и велоалеи за велосипедисти. Подобно на много компании в Белгия и пристанищните власти адмирират идеята идване на работа с колело. Инициативата се подкрепа и от общината, която наскоро анонсира, че смята да коригира коритото на близката река Шелда и да изгради подводен тунел за армията от фенове на двете гуми.

Да бъде пристанище на бъдещето – това е дългосрочната и не лека задача на порта в Антверпен, който широко е „отворил шлюзове си“ за технологичните иновации на бъдещето. 

Белгия ще има нужда от 60% повече ток след 10 години

Центровете за данни, електромобилите и термопомпите ще тласнат потреблението до 128 TWh. В доклад се предупреждава за нужда от нови мощности, въглищен ренесанс и внос

Нови центрове за данни, все по-нарастващ автопарк с електромобили и термопомпи в домовете ще увеличат консумацията на ток в Белгия с 60% до десетина години. Това прогнозира излязъл доклад на местен оператор на високоволтова мрежа, който се актуализира на всеки 2 години.

За илюстрира нагледно колко е гладна Белгия, националният оператор „Елиа“ посочи, че през 2035 година ще е нужен поне още един реактор като този в Дул 4 и 30% внос, за да покрие потребностите.

Още по темата: МАЕ: Въглищата се завръщат заради газовия шок, но ВЕИ поемат лидерството в световната енергетика и в Европа | 3e-news

Пред електронния сайт vrt.be експерти коментирали, че само центровете за данни, които планира да построи правителството, ще гълтат два пъти повече енергия в сравнение с днес. Но те не са единствените - отоплението у дома, транспортните и индустриалните процеси стават все по-зависими от електроенергията, за да покрият климатичните цели на ЕС и да забавят глобалното затопляне.

Към 2026 година годишната консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh, прогнозира „Елиа“. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове, камиони и индустриални термопомпи.

Броят на термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от 1,5 млн. в момента до близо  3,5 млн. Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно - нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос.  За последните няколко години Белгия силно разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за не по-малко от 26 TWh.

Докладът на енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.

ТЕЦ-овете изглежда, че остават основен доходоносен бизнес за нидерландската икономика за ужас на ЕС, неговите бюрократи и климатичните амбиции.

Като прибавим високите цени на горивата и сложната геополитическа обстановка в Близкия изток, бъдещето на ТЕЦ-овете в страните членки прибавя мотиви за тяхното запазване след 2030 година.

Силен коз сред поддръжниците да останат работещи дава националният нидерландски мрежови оператор Tennet. В едно негово становище се гледа на тях като опция за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Високата цена на газа прави непривлекателни газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, мотивира се операторът.

Съседна Германия също обмисля включване неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия.

В началото на март самата Европейска комисия също даде индикации, че не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях.  Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност.

Вратата стои отворена и за Международната агенция за енергетика (МАЕ), четем в доклад по темата от лятото на 2026 г. Временният възход на въглищата не е резултат от отстъпление от енергийния преход, а от извънреден ценови и геополитически шок след прекъснатите доставки на втечнен природен газ през Ормузкия проток. Очакванията са за цялата година световното производство на електроенергия от въглища да нарасне с 1,4% през 2026 г., след като през 2025 г. остана почти без промяна. 

REPowerEU се освободи от Русия, но Европа попадна в капана на LNG

ЕС скъса с руската газова връзка, но уви, не успя да скъса зависимостта си

ЕС поиска да се отърве от руския петрол и газ възможно най-скоро, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.,  Само три месеца след инвазията в Брюксел беше представен планът „REPowerEU“. Европейските държави трябваше да скъсат руските енергийни окови и да ускорят прехода към собствена и устойчива енергия. Целта беше Европа да стане по-малко зависима от изкопаемите горива от други държави.

Според Европейската сметна палата това отчасти е успяло. Държавите членки купуват значително по-малко изкопаеми горива от Русия. В същото време одиторите не пропускат да напомнят, че руският петрол все още пробива в ЕС чрез трети страни и сенчестия флот на Кремъл. Това са кораби, които заобикалят санкциите, например като плават под чужди или фалшиви флагове.

Вносът на газ също е намалял, но това не е само резултат от санкциите. Няколко меки зими и по-ниското потребление на енергия заради високите цени също са допринесли за спада, според изследователите.

За плана на ЕС бяха отпуснати стотици милиарди евро за държавите членки. Средствата трябваше да бъдат използвани например за изграждане на вятърни турбини и соларни мощности, както и за укрепване на трансграничните електроенергийни мрежи. Целта беше да бъдат добавени 103 гигавата нови мощности от слънце и вятър. Очаква се обаче реализираните проекти да осигурят по-малко от една пета от тази енергия.

От предвидените около 300 милиарда евро досега са използвани само 55 милиарда евро. Това може да се дължи на факта, че част от средствата са под формата на заеми, които държавите са по-малко склонни да използват. Сметната палата предупреждава, че по този начин планът не постига целите си и препоръчва ЕС да поеме по-голям контрол.

„Този план се нуждае от силен тласък. Според него европейските държави като действат заедно по плана - особено в периоди на геополитически сътресения, каквито се наблюдават и сега в Близкия изток. Не трябва да чакаме следващата криза. Колкото по-скоро станем независими, толкова по-добре, препоръчва анализаторът казва авторът Михаилс Козловс.

От 2027 година вносът и разтоварването на по европейските пристанища ще бъде напълно забранен. Белгия вече е напълно спряла доставките. Очаква се до края на годината това да стори и Нидерландия.  В доклад на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA) от август’26 се посочва, че Франция и Испания са останали единствените вносители, които все още през трети страни набавят LNG. Като цяло обаче вносът драстично е намалял на месечна база с над 40%. Все още има и единични клиенти, чиито доставки  правят ЕС най-големият вносител от руснаците. Но и това ще се промени през оставащите няколко месеца.

Нова дилема

Скъсването на оковите с Русия обаче създава нови дилеми за Европа заради войната в Близкия изток, отбелязва в коментар за NU Луиз ван Шайк, експерт в Clingendael. Високите цени на горивата, непредвидимите пазари правят по-трудно сбогуването с изкопаемите горива от чужбина. Докато има война, Европа не може да стои спокойно краката си и ще продължава да внася замърсяващ LNG. Според ван Шайк и заключенията на Сметната палата показват, че ЕС е направил първите важни стъпки, но най-трудната част тепърва предстои.

„Всички са съгласни, че Европа трябва да стане по-малко зависима от Русия“, казва тя. В същото време енергийният преход се сблъсква с множество препятствия – бавни процедури за разрешителни, недостиг на персонал и претоварени електроенергийни мрежи“, казва тя и припомня, че промяната на курса създава друга опасност и зависимост – от американците.

„Ами, ако Тръмп реши да използва това като бухалка срещу ЕС и реши да спре крана на газа, това ще бъде катастрофа за пристрастената Европа“, казват в телевизионно интервю от началото на 2026 г. експерти от нидерландския институт Клингендал“. Същото предупреждение идва и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “. Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.

Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само и на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС след като бе врътнато кранчето на Москва. 

Като конкурент на норвежците от скоро претендира да бъде Канада, която през пролетта на тази година обяви договор с Германия за доставки на 1 милион тона втечнен природен газ годишно. Страната разполага с огромни запаси от LNG и до момента по-голямата част от добитото гориво транспортира по западното крайбрежие до Съединените щати чрез тръбопроводи. За най-голямата икономика в Европа ще идва по съвсем нова инсталация в северозападната част на провинция Британска Колумбия. Планът е първите количества да потекат към немска земя едва в началото на 2030 година.

Ситуацията около LNG вноса в Европа и решението на Брюксел първо да  първо да се проверява произхода, а след това да се допуска до газопроводите на ЕС, допълнително затруднява процеса по запълване на газохранилищата. „Това е илюзия за спокойствие, която предвещава нова криза за газовия пазар“, предупредиха преди време от нидерландския оператор Gasunie. В свои доклад до правителството, но и с референция към Европейската комисия, прогнозираха, че още тази година страните членки ще имат проблем със запълването на резервите преди зимния сезон.

Експертите назоваха проблема с една дума „уязвимост“. Тя произтича от комбинацията между нарастваща зависимост от внос, геополитическа нестабилност и енергийна система, която остава силно обвързана с природния газ. Разгледани бяха сценарии с геополитически конфликти, саботаж на инфраструктура или продължителни смущения в доставките. При подобно развитие първият удар ще понесе индустрията, докато домакинствата остават „защитени клиенти“ съгласно европейските правила. Сред предложените мерки от страна на търсенето е по-широкото използване на договори с клауза за прекъсване, особено за големите индустриални потребители. Те позволяват временно ограничаване на доставките при натиск върху системата.

В извънредни ситуации може да се стигне и до задължително намаляване на потреблението до минимални нива. Това се предвижда в плановете за защита и възстановяване на газовата система, включително чрез въвеждане на минимални доставки за не зaщитени потребители – основно индустрията.

Опитът от газовата криза през 2022 г. показва мащабът на потенциалния риск. Тогава загубата на голяма част от руските доставки доведе до скок на цените на TTF пазара до над 300 евро за мегаватчас. Последствията бяха рязко свиване на индустриалното производство и инфлация от около 10% в ЕС. Подобен сценарий остава възможен и в бъдеще. При нови сътресения Европа може да стане още по-зависима от втечнен природен газ (LNG), което носи допълнителни ценови рискове и експозиция към глобалните пазари. Като отговор на тези предизвикателства, нидерландските експерти предлагат създаването на стратегически газов резерв на европейско ниво. Съществуващите подземни хранилища могат да играят ключова роля в подобна система. Според Gasunie подобен резерв би ограничил ценовите пикове и паническите реакции на пазара. В извънредни ситуации той може да стабилизира предлагането и да намали спекулативния натиск.

 

Нидерландия ще активира NL-Alert при натоварена мрежа

Съобщението за спешност на енергото ще призовава да се изключат уреди. Призивът е и за властите, че над 100 000 нови домове няма да имат достъп до ток

Липсата на капацитет и остарялата мрежа на Нидерландия не е изненада за никого от няколко години насам. С различни кореспонденции съм разказвал подробно за закъснелите планове на последните правителства, апелите на индустрията и отчаяните еквилибристики на електропреносните оператори в страната да спасят от криза на тока. Засега само единствено сътрудничеството между бит, индустрия и енерго успява да закрепи положението. С идването на власт на новото правителство на Роб Йетен в началото на годината бяха дадени обещания ситуацията да се промени и новопостроените домове няма да останат без ток.

Още по темата: 

• Мрежата - новото тясно място на енергийния преход: Европа може да има евтин ток, но няма как да го пренесе | 3e-news

Кризата обаче изглежда още се задълбочава. Изнесени данни показват, че мрежата е все по-натоварена, същевременно от началото на годината са постъпили хиляди заявки на новодомци. Близо 100 000 са попаднали в списък на чакащи. Според операторите това не означавало, че всички не могат да бъдат свързани. Плановете непрекъснато се променяли, но колкото и да коригират графиците половината така или иначе ще се окажат с жилище без електроенергия.

До тази година енергото имало задължение да запазва място в мрежата за новото жилищно строителство. От 1 юли обаче това изискване отпада и голата истина лъсва с изявление на компанията Enexis, че нови 140 000 заявления са задръстили клоновете за следващите 3 години. От тях половината нямат никакъв шанс да бъдат включени.

NL-Alert

Ситуация като за извънредна ситуация в енергетиката. Впрочем, като стана дума за спешност, частната телевизия RTL съобщи, че енергото в Утрехт възнамерява да разпраща до телефоните на абонатите алармен сигнал NL-Alert, ако мрежата е претоварена. Подобна нотификация вече се използва във Франция и Великобритания с призив да се изключат електрически уреди и ли да се спре зареждането на електромобила. Оказало се, че помага.

Дискотека на тока

За нарастващите проблеми с капацитета NL-Alert бият единодушно и трите електроразпределителни дружества. През 2025 година те в един глас заявиха, че трябват мерки сега, защото утре вече може да е късно. Оставката на кабинета „Рюте“, смяната му с този на Дик Схоф и последвалата предизборна суматоха, на практика оставиха пожара да си гори на самотек. Най-тежко се оказвало положението в Утрехт, за който предупреждавал мрежовият оператор TenneT. Ако не се вземат мерки,след 2029 година прекъсванията на тока може да се превърнат в ежедневие за 200 000 домове, фирми и индустрии. 

Неуспешни се оказаха и десетките коментари и позиции по темата, събрани от националната телевизия Нос, която информира, че стотици са компаниите, които стоят в лист на чакащи, за разширение на мрежата, а оттам и да разгърнат своя бизнес. Краткия коментар на държавата бе, че знаели за проблема.

Картинката се допълва и от строителните компании, които още в края на 2023 г. казват, че заради калпавата мрежа изпитват трудности при изграждането на нови жилища. Не са малко случаите на завършени жилища, но без изградена инсталация. Същевременно електромобилите, термопомпите продължават да се множат, което може да доведе до претоварване на мрежата много по-рано, а не през 2032 както се смятало по-рано.

Енергото се надявало проблемът с претоварването и евентуалните чести прекъсвания да остане само като хипотетичен сценарии с откриването на нова високоволтова подстанция близо до Утрехт, но проектът бил отложен за не по-рано по 2033 г. Всичко това се говорело и обсъждало при вариант на редовен кабинет, какъвто страната вече има. Надеждите за решение се подхранват и от факта, че жилищното строителство стои в основата на предизборната кампания и сключената впоследствие коалиционна управленска платформа. А докато обещанията станат реалност, енергодружествата казват, че ще продължат да правят всичко възможно, за да предотвратят сривовете, но шансът да избегнат този сценарий намалява.

Знаем приказката за неволята

Неволята е научила бизнеса, че когато държавата се е оплела в собствените си омотани закони, решението е едно -оправяйте се сами. Това прави от доста време мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide. От репортаж на местна кабелна телевизия става ясно, че компанията и енергото са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси.

Air Liquide е добре позната на енергийния бранш с портфолиото си в газовия, технологичния и здравния сектор. Огромна част от консумираната енергия отива в промишлеността. Една подхвърлена идея от бившия премиер Дик Схоф се оказала спасителен пояс. По време на една среща той предложил на индустрията да смени работните си графици като се намалят производствените мощности в час пик в помощ на домакинствата. Решението е било прието от 60 регионални компании.  

Съвместната инициатива дава шанс на проекти, които трябвало да стоят на трупчета още поне десетилетия, разказал говорителят на фабриката за торове Yara Гийсбрехт Гюнтер. Като пример той посочил, че бъдещето на много компании изглежда е по-ясно и предвидимо и няма опасност да затворят или да съкращават персонал заради недостига на електроенергия. Сред проектите, които са в изчакване е и инсталация за съхранение на въглероден диоксид, чието бъдеще било доскоро несигурно.

Два от мрежовите оператори също гледат малко по-ведро от към бъдещето на инвестиционните си програми. Операторът за високо напрежение Tennet и колегите им за ниско - Stedin вярват, че с подобни партньорства ще могат първоначално да помогнат на 19 клиенти, а намерението е да се премахне целият списък с чакащи през следващите месеци. Има шанс и за нас и за компаниите да се рарастват и да участват в активно енергийния преход", коментирали и от управата на провинцията .

Танто за кукуригу

Индустрията направила жест, но домакинствата също трябвало да отвърнат. Затова двата оператора TenneT и Liander поискали домакинствата да използват електричество извън пиковите часове, доколкото е възможно. Зареждането на електромобилите се препоръчвало да става в нощните часове или рано сутринта.  Недостигът на капацитет бил заради бума и нарастващото търсене на енергия от огромния наброй появили се през последните години центрове за данни, зарядни станции, термопомпи.

Направени разчети показали, че проблемите си имат решения на колосална цена. Само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа.

Сигнал за тревога и в Брюксел

Европа не може да постигне сигурна, достъпна и климатично неутрална енергийна система без координирано планиране между електроенергийната, водородната и газовата инфраструктура. Това е изводът в доклад на на браншовата асоциация Gas Infrastructure Europe (GIE) в момент, когато Европейската комисия обяви ударни реформи и планове за инвестиции в енергийната мрежа на ЕС.

Българският евродепутат Цветелина Пенкова, като заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и докладчик по Регламента за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), търси решения и води активни диалози за излизане на кризата с тесните връзки, липсата на капацитет и трансграничната свързаност.  По време на пряко участие през Фейсбук тя призова приоритетно да се залагат инвестиции и техническа подкрепа за тези места в мрежата, които водят до свърхпретоварвания като Нидерландия, например. Тоест да се смени модела - решаване на системни проблеми вместо отделни регионални проекти.

Белгия започва поетапно премахване на газова инфраструктура

Газовият оператор Fluvius е получил нареждане да започне поетапно картографиране на райони, в които газът е изцяло заменен с термопомпи

Една от провинциите на Белгия - Фландрия е наредила на оператора на разпределителната система Fluvius да започне планиране на постепенното премахване на инфраструктурата за природен газ, съобщи ежедневникът De Tijd.

Стъпката се предприема в резултат на взето през лятото решение на федералното правителство да се разработи стратегия за извеждане от експлоатация на ненужна газова инфраструктура. Плановете ще се обнародват на четири години следващото десетилетие.

Въпреки наличието на различни алтернативи за отопление, кабинетът на Бард Де Вевер си давал сметка, че поне до 2050 година природният газ няма алтернатива за някои домакинства.

Сред първите задачи на Fluvius е да определи конкретни зони или селища където газът не е вече необходим ще бъде прекъснат. Приоритет на картографирането ще се дава на региони където централното отопление на фирмите и бита вече е напълно преминало на термопомпи. За да няма сътресения, при взимането на решение за конкретен район жителите ще бъдат информирани за крайната дата.

Към момента природният газ остава основният източник на отопление за 65% от фламандските домакинства, като Fluvius управлява  около 2,4 милиона връзки за малки предприятия и частни домове.

Въпреки че стремежът към климатична неутралност до 2050 г. предполага край на използването на газ, все още не е официално определена окончателна дата за Фландрия.

Кабинетът на фламандския министър на енергетиката Мелиса Депретере (Vooruit) е уточнил, че този проектоуказ е само първата фаза от въвеждането на европейска директива.

Процесът ще продължи със серия от официални консултации, след които въпросът отново ще бъде препратен към фламандското правителство и парламента за окончателно обсъждане.