Еврокомисарят по енергетика. Зелената сделка трябва да е дългосрочна стратегия

Материал, публикуван в 3eNewsPortal 

За двадесета поредна година Брюксел събра най-добрите икономисти, анализатори и университетски учени на годишната конференция на ЕК.

Фокус на форума беше ситуацията в общността две години след инвазията на Русия в Украйна, предстоящите избори през юни, както и най-належащите политики следващите години. Обект на дискусия стана и обявената преди ден икономическа прогноза на ЕК. 

Кадри Симсон. Снимка: Личен архив

Сред панелистите беше еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон, която се спря на Зелената сделка. Според нея тя трябва да се разглежда като дългосрочна стратегия за ЕК, не в рамките на един или няколко мандата. 

В изложението си Кадри обърна внимание, че в Зелената сделка трябва да се отчитат и последиците от руско-украинския конфликт и да се търсят политики за дългосрочно стабилизиране на пазара. 

Погледнато към днешна дата, според Кадри, цените плавно се връщат към предвоенните си нива. А от друга страна Европа е трябвало да вземе много по-бързо някои решения, за да избегне подобен период от 70-те години на миналия век. 

Погледнато назад Европа си е научила уроците и дори е станала по-производителна. 

В панела взе участие и бившият полски комисар Данута Хюбнер, която вижда в Зелената сделка възможност за страните членки да покажат своите национални амбиции и да бъда по-активни при формирането на секторната политика в областта на енергетиката.  

Данута Хюбнер. Снимка: Личен архив

Европа трябва да показва повече амбициозност пред своите конкуренти САЩ и Китай, очаква дипломатът.  

В рамките на дискусията бе обърнато внимание на нарастващите негативни вълни срещу зелените политики. Според социологически проучвания зелените политики висят на косъм в европейския дневен ред на новата ЕК. 

Паоло Джентилони. Picture: ec.europa.eu

„Дали съжаляваме, че преди 5 години Европейската зелена сделка попадна във фокуса на комисията, оглавена от Урсула фон дер Лайен?“ Отговорът без да се замислям е Не, заяви еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони. Като пример той посочи, че трябва да се действа спешно и бързо в тази посока. Пример са последните данни от сателитни снимки, според които глобалните температури са вече надхвърлили международно договорената бариера от 1.5градуса по Целзий.  

Костис Хацидакис. Picture: ec.europa.eu

Гръцкият министър на финансите Костис Хацидакис заяви, че все още имало нужда да се преразгледат екологичните планове на ЕС. Но като цяло не мисли, че трябва да се отстъпва от общите цели, след като Брюксел прие Закона за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. Гръцката страна още преди 5 години е започнала да работи по този въпрос. Още от самото начало правителството вървяло ръка за ръка с работници и синдикати по пътя за редуциране на използването на въглищата. 

Джентилони заяви, че на ЕС ще са нужни инвестиции за стотици милиарди евро всяка година за постигане на екологичните и цифровите цели на блока. 

Зелената сделка не е приоритет, ако не желаем да инвестираме в нея. Не можем повече да заблуждаваме  хората, категорична бе и Теа Ярк от Европейската конфедерация на профсъюзите.

Белгия, Нидерландия и Германия ще си помагат във водородната икономика

Белгия, Нидерландия и Германия създават единна платформа за развитие на водородната икономика в Северозападна Европа, съобщи фламандският секторен клъстер WaterstofNet.

Инициативата е формализирана под формата на меморандум за сътрудничество между браншовия Белгийски водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR).

Трите страни са си обещали да направят всичко възможно за постигане напредък в областта на водородната икономика в Северозападна Европа.

Меморандумът е подписан в Ротердам на официална среща на 13 май, на която е станало ясно, че в новата единна платформа ще бъдат привлечени правителствата, университетите, научноизследователските институции и гражданското общество за насърчаване на иновациите и устойчивостта във водородния сектор.

Участниците ще обменят актуална информация, ще си организират регулярни срещи, семинари и ще провеждат навременна комуникация, за да няма забавяне по начертаните приоритети.

Трите подписали страни вярват, че това партньорство ще донесе значителни ползи на пазара чрез насърчаване на инициативи както в областта на технологиите, така и в развитието на пазара и политиката, се казва в разпространено прессъобщение.

"Това съвместно усилие ще бъде от полза не само за белгийската индустрия, но и ще допринесе за просперитета на целия регион", отбелязва Том Хаутекиет, председател на Белгийския водороден съвет.

Междустранният договор идва дни, след като стана ясно, че Белгия е първата страна в света, която е избрала оператор за водородна мрежа подобно на тези за електричество и газ. Неговият мандат ще е 20 години. Очаква се разрешителното да бъде дадено преди насрочените за юни европейски и федерални избири.

Fluxys hydrogen е натоварен с планирането, разработването и управлението на водородната мрежа, задача, която е от съществено значение за енергийния преход.

Федералното правителство вече одобри и водородна стратегия, в която е заложено изграждане на цялостна водородна мрежа в цяла Белгия, подобна на електропреносните мрежи на Elia и на природен газ на Fluxys.

Белгия ще инвестира следващите години 250 милиона евро в изграждане на водородна инфраструктура и мрежа със съседните страни. Развитието е от изключително значение за цяла Европа. От 1600 километра над 600 се намират на нейна територия.

Отделно в областта на водородната икономика Германия и Белгия се договориха да свържат своите водородни тръбопроводни мрежи най-късно до 2028 г. Партньорството има за цел да повиши енергийната сигурност, да насърчи екологосъобразното поведение и да отвори вратата за постигане на смели климатични цели в световен мащаб, коментира по този повод специализираният сайт Industry&Energy.

Редица проекти в отделните страни също са в напреднала фаза. Германско дълбоководно пристанище ще бъде превърнато през следващите години в „зелен“ център за водород и амоняк. Няколко енергийни компании са готови да инвестират съвместно във Вилхелмсхафен (Северна Германия) над 5 милиарда евро в проекта, който има за цел да направи Германия още по-независима по-малко от руския газ.

Съседна Франция също не стои безучастно. Енергийните гиганти TotalEnergies и Engie от няколко години работят по съвместна централа за производство на зелен водород близо до Марсилия. Тя трябваше вече да работи , но заради непредвидените обстоятелства и затегнатата икономическа ситуация заради войната в Украйна - пускът бе отложен с две години за 2026. 

Разположенa в сърцето на биорафинерията на Total в La Mède, площадката ще е захранвана от соларни инсталации с общ капацитет над 100 MW, а електролизаторът е с мощност 40 MW. Водородът ще се използва главно за пълно покриване на нуждите на процеса на производство на агрогорива в La Mède, който според TotalEnergies ще спести над 100 000 тона въглеродни емисии годишно. Ще се използва и на границата като гориво за камиони, автобуси, корабоплаване и др.

Протегната ръка от ЕС

В последните работни дни тази Европейска комисия даде ясен сигнал, че ще подкрепя бизнеса и фирмите в областта на водородната икономика. С едно от последните си решения през май стана ясно, че отпуска близо 720 милиона евро на 7 проекта за възобновяема водородна енергия в Европа. Те са избрани чрез първата проведена тръжна процедура в рамките на Европейската водородна банка. 

Средствата за този търг идват от приходите на схемата на ЕС за търговия с емисии. Спечелилите кандидати ще произвеждат възобновяем водород в Европа и ще получат субсидия за преодоляване на ценовата разлика между производствените им разходи и пазарната цена на водорода, която в момента се движи от невъзобновяеми производители.

Фондът за иновации е най-голямата програма на ЕС за финансиране на внедряването на иновативни технологии с нулеви нетни емисии, с прогнозен бюджет от 40 милиарда евро от приходите от тръжна продажба на квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии между 2020 и 2030 г.

Европейската водородна банка, обявена от председателя Урсула Фон дер Лайен в речта й за състоянието на Европейския съюз през 2022 г., е инициатива за улесняване на вътрешното производство и вноса на възобновяем водород в ЕС. Тя има за цел да отключи частните инвестиции в ЕС и в трети държави чрез справяне с инвестиционните предизвикателства, преодоляване на недостига на финансиране и свързване на бъдещите доставки на водород от възобновяеми източници за потребителите.

Гърция е намалила с 80% използването на въглища

За последните няколко години Гърция е намалила с 80% използването на въглища и усилено работи по плана за изпълнение на Зелената сделка. Това заяви в Брюксел в рамките на 20 европейски икономически форум министърът на икономиката и финансите Костис Хацидакис, който в присъствието на икономическия еврокомисар Паоло Джентилони разказа за постигнатото на балканската страна по отношение на зеления преход.     

Още като министър на околната среда и енергетиката преди 5 пет години, представих амбициозен план относно Зеления преход. Още тогава започнахме да работим в тази насока, отбеляза министърът.      

Като ключови политики той открои редуцирането на въглищата, 43% спад в нивата на емисиите CO2 спрямо 2005 година и политики по инсталиране на  повече мощности за възобновяема енергия.     

„Преди 5 години въведохме Зелената програма в Гърция и срещнахме остри реакции имахме реакции от засегнати региони и социални групи. Благодарение на финансовата помощ от Комисията въведохме амбициозен план за справедлив преход, особено по отношение на двата най-засегнати региона - Западна Македония и община Мегалополис в Пелопонес“, отбеляза икономическият министър на Гърция.      

Благодарение на тази политика, в последните години цената на енергията е намаляла след ефективно саниране на сградите.     

По различни програми са създадени хиляди работни места, които са заменили останалите безработни в минния сектор.

Вятърната индустрия като приоритетна политика

В края на миналата година Гърция обяви, че разработва национална програма, която цели през следващите години да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Като част от реализирането на тази програма е сключено споразумение за сътрудничество между компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и съвместно разработване на офшорни вятърни паркове, съобщи специализираният нидерландски енергиен сайт Industry&Energy.

Основната цел на това стратегическо партньорство е да оцени и капитализира потенциала на Гърция за офшорни вятърни инсталации.

Партньорството е в съответствие с глобалните цели за нулеви емисии, подчертавайки решаващата роля на офшорните вятърни технологии.

Сътрудничеството ще включва задълбочено проучване, проучване и ангажиране с местните заинтересовани страни.