ЕК отпуска пари за газовата ни връзка с Румъния

Европейската комисия отпуска  безвъзмездно 179 млн. евро за изграждането на газопровода България-Румъния-Унгария-Австрия. Това съобщи официалният сайт на Комисията след подписани на 9 септември споразумения за изграждане на инфраструктура. Освен това правителствата и операторите на преносни системи от Гърция, България, Румъния и Унгария са подписали споразумения за сътрудничество по газови проекти по т. нар. „вертикален коридор“.

Украйна, Румъния, България и Гърция са подписали меморандум за разбирателство относно обратните потоци по Трансбалканския газопровод.

Министрите приветстваха предстоящото завършване на новата междусистемна газова връзка между България и Румъния и проекта за укрепване на българската мрежа в подготовка за нови междусистемни връзки със съседните страни. Съответните министри се ангажираха с бързото завършване на още четири приоритетни проекта – терминал за втечнен природен газ в Хърватия и свързваща инфраструктура до Унгария, междусистемна газова връзка Гърция – България и междусистемна газова връзка България – Сърбия, се казва още в бюлетина на ЕК.

„Днешната среща е важен етап от регионалното сътрудничество и напредъка в изпълнението на плановете за енергиен съюз. Като работим заедно, можем да подобрим енергийната сигурност и диверсификацията в регион, който вече е усещал голямата си уязвимост по отношение на доставките на газ“, отбеляза Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията, отговарящ за енергийния съюз

 „Радвам се, че нашето сътрудничество в региона е довело до осезаеми резултати – България има достъп до втечнен природен газ, а скоро и Украйна ще има такъв достъп. Искаме обаче да отидем по-далеч от сътрудничеството в газовия сектор. Ето защо сътрудничеството вече ще обхваща също възобновяемата енергия и енергийната ефективност, което ще помогне и за подобряване на енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от външните доставчици на енергия“, допълва комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.

Русия иска да кажем как ще плащаме за "Белене"

Снимка: БГНЕС

България трябва да изпрати в най-скоро време информация за сроковете за изплащане на дълга по АЕЦ „Белене“. Това са заявили представители на руската държавна корпорация „Росатом“ по време на среща с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, представители на Българския енергиен холдинг и неговата дъщерна фирма Националната електрическа компания. Руско-българската работна група е провела среща вчера по въпросите, свързани с изпълнението на решението на Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева относно проекта „Белене”.

Страните обсъдиха по-нататъшните стъпки в рамките на решението. В него бе заявено, че българската страна трябва да погаси щетите, нанесени от прекратяването на строителството на атомната централа в размер на 620 милиона евро. Освен това, до пълното погасяване на цялата сума на щетите ежедневно се начислява неустойка в размер на 167 хиляди евро.

От българска страна е поставен и въпросът за получаване и преглед на сертификатите и документите за произведеното оборудване за проекта, както и извършване на инспекция на място, допълва Инвестор.бг. Съоръженията за АЕЦ „Белене“ се съхраняват в Ижорските заводи.

Дончев: „Балкан” ще се захранва от няколко източника

При преговорите за изграждането на газовия хъб България ще настоява да има ключова роля на транзитьор. Освен това, със същия приоритет при разговорите ще бъде и неговата цена. Това заяви от парламентарната трибуна вицепремиерът Томислав Дончев на депутатско питане. Той обаче не пожела да разкрива подробности какво точно е договорено до момента с експертите от Брюксел.

Заместникът на Борисов подчерта, че страната ни е „много бдителна” в разговорите, за да не се допусне заобикаляне на страната.

Към момента е ясно, че бъдещата инфраструктура ще се захранва от 4-5 източника, включително и от Русия. Кремъл вече е получил покана за тристранна среща с ЕС и България.

Томислав Дончев подчерта от трибуната, че още тази есен предстоят конкретни технически анализи и изготвянето на съответната документация за финансиране по фондовете на Европейската комисия. Целият процес по подготовката можело да отнеме близо една година.

Запитан дали проектът ще е печеливш за страната, както заяви преди дни премиерът, Дончев обясни, че този отговор ще получим едва след като има направен пазарен модел по проекта.

ЕК: България и регионът ще спечелят от газовия хъб „Балкан"

 Изграждането на газовия хъб „Балкан” е от изключително значение за България и региона. Това заяви по време на дискусия, посветена на изграждането на съоръжението, Клаус Дитер Борхард – директор на дирекция „Енергетика” в Европейската комисия. Според него със строежа ще спечелят и потребителите, и индустрията. След изграждането ще поевтинее синьото гориво и ще се създадат много бизнес възможности, убеден е директорът.

Но преди да се стигне до този момент – България трябва да извърви още дълъг път. На първо място трябва да се осигури необходимото количество газ. По отношение на България: на първо място трябва да си изградим връзка с интерконекторите и да модернизираме вътрешната мрежа. България разполага с 10 модерни станции и през идната година предстои модернизиране на още 2.

По отношение на регулаторната рамка ЕК ни препоръча да направим редица регулаторни реформи, с които да се създаде възможност за повече от един доставчик да оперира на българска територии

Борхард отбеляза още, че разчита на страната ни при реализирането на приоритетните енергийни проекти за Европа. По прогнозни данни на Брюксел следващото десетилетие 

Старият континент ще изпитва недостиг на газови доставки. Годишната консумация ще достигне до 380 млрд. кубически метра газ.