БАН прогнозира недостиг на мощности в региона след 2030

Снимка: Канал3

След 2030 година ще има дефицит на енергийни мощности в региона. Това е позицията на БАН, която е отбелязана в доклада за енергийната стратегия на страната, заяви в предаването Беновска пита по Канал 3 министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Според нея проектът за втората атомна е в най-напреднала фаза – 8-10 години спрямо останалите страни в региона, които смятат да строят ядрени мощности. За момента със сигурност една от страните е Турция, която вече строи АЕЦ Аккую.  

В 30-годишната енергийна стратегия на страната е залегнало и развитието на газовата ни инфраструктура. Според Петкова обаче, строежът на газовия хъб „Балкан” край Варна няма как да стане без руско участие. ”В момента отношенията между България и Русия са на много добро ниво, така че да подсигурим необходимите доставки на енергийни ресурси”, каза още министърът и добави, че ЕК подкрепя безрезервно проекта да газов хъб. 

Припомняме, че ключовият документ на БАН трябваше да излезе в края на септември. Впоследствие обаче учените отложили предоставянето на БЕХ за този месец. Преди 2 седмици председателят на БАН Юлиан Ревалски разкри по Канал 3, че стратегията съдържа конфиденциална информация и от холдинга зависи дали ще разсекрети текстовете.

5 блок на АЕЦ с лиценз за поне 10 години (видео)

Пети блок на АЕЦ Козлодуй ще работи поне още 10 години. Това става възможно слек като Агенцията за ядрено регулиране официално връчи лиценз за продължаване експлотацията на реактора. Пети и шести блок ще бъдат модернизирани от консорциум между руска и френска фирма. Парите са осигурени от бюджета на централата.

Документът бе предоставен на изпълнителния директор на първата атомна Иван Андреев на официална церемония в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Той отбеляза, че модернизацията на пети, а след това и на шести блок се прави за първи път в България. Атомната централа се е доверила на две от най-добрите компании в бранша руската Росенергоатом и френската EDF. 

България започна подготовката за модернизирането на двете мощности в Козлодуй през 2012 година. Агенцията за ядрено регулиране се зае с начина по който ще протече ремонта. След като беше изготвена програмата през 2016 година беше подписано и споразумение между руската и френската компания. Плановете са първоначално лицензията да важи до 2027 година.
След изтичане на този срок документът може да бъде удължен от Агенцията за ядрено регулиране още 2 пъти по десет години. По този начин страната ни ще може да разчита на мощностите в Козлодуй най-много още 3 десетилетия. За цялостната модернизация на двата блока атомната централа ще инвестира близо 675 милиона лева от собствения бюджет.

БЕХ с доклад за "Белене" до десетина дни

Окончателният доклад на Българската академия на науките трябва да излезе до десетина дни. Учените извършвали финални редакции по текстовете за енергийната стратегия и в частност за бъдещето на АЕЦ Белене, разкри в предаването" Беновска пита
по Канал 3 председателят на Академията Юлиан Ревалски.  Какво точно обаче е написано може и да не стане ясно, тъй като имало клауза за конфиденциалност. 

 Обществеността може да разбере какво мислят учените, само след разрешение за огласяване от възложителя Български енергиен холдинг, обясни академикът. „Това, което мога да кажа, без да наруша договора с възложителя”, е че сме разгледали различни сценарии – от силно песимистичен до умерено-оптимистичен. Всички параметри са съгласувани с БЕХ. Направен е математико-икономически модел, който разиграва всички варианти. Мога да ви уверя, че ще си кажем истината, такава каквато е – като учени. След това, правителството ще си вземе решението”, отбеляза Ревалски.  По време на анализа е взето и под внимание ситуацията в региона, както и развитието на газовите връзки и мощности със съседните страни.

Стратегията за развитието на енергетиката, която е с обхват до 2030 година трябваше да излезе на бял свят в края на септември. От Министерството на енергетиката са получили междинен чернови вариант, но така и не бе оповестено какво се предлага по сагата за втората атомна централа. 
Мистериозно фотокопие обаче циркулира във Фейсбук и предизвика остри реакции от страна на специалисти и гилдия. Дали това е автентично, ще разберем едва, когато БЕХ публикува документа. 

Иначе, позицията на енергийното министерство е ясно от много отдавна - ще се чака доклада на БАН и тепърва ще се мисли какво ще се прави с натрупаното оборудване, което, между другото, ще глътне още близо четвърт милион лева за изграждане на временни навеси. От отчета на ресорния министър Теменужка Петкова пред депутатите става ясно, че тепърва ще се прави обществена поръчка за изграждането на временните конструкции, които ще пазят на сухо съоръженията за над един милиард лева.

Навеси в АЕЦ Белене ще глътнат 241 хил.лв.

Оборудването за АЕЦ Белене ще се съхранява на площадката поне 5 години. След като пристигне и втората част от руските Ижорски заводи ще бъде направена стабилна конструкция. Това заяви в парламента ресорният министър Теменужка Петкова. За съоръженията ще бъде обявена обществена поръчка за 241 хил.лв.

 

Агенцията за ядрено регулиране е започнала проверка как се съхраняват реакторите. България е се е разбрала с руската страна да се извършва периодична преконсервация с участието на производителя

 

В отговор на изявлението на министъра депутатът от БСП и бивш шеф на АЕЦ Козлодуй Ива Генов изрази съмнения, че на площадката няма обучен персонал в Белене, а всички кадри са в Козлодуй.

 

По време на изслушването Иван Генов попита за слухове, че са водени разговори с Министерството на енергетиката на Русия за продажба на оборудването на строящата се АЕЦ Аккую срещу внос на електроенергия след нейното пускане. Петкова категорично отрече за водени разговори.

Министър се разходи да барне реактора за Белене

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова извънредно посети площадката на недостроената втора атомна в Белене, за да пипне изпратените от Атомстройекспорт реактори. След като се увери, че са добре опаковани от руския производител, Петкова обясни, че половината оборудване е доставено и ще се съхранява според указанията на Ижорските заводи. Цялото оборудване за втория блок трябва да пристигне до края на годината.
По-рано този месец, преди да пристигне руската партида, на посещение при премиера в София беше делегация от Москва. След срещата не бяха оповестени конкретни договорки. Стана единствено ясно, че е обсъждан проектът и неговото бъдеще. Българската и руската страна са се разбрали как точно ще бъде разположено и консервирано.
"Всяка част е разположена точно там, където са преценили производителите. Лично министър-председателят Бойко Борисов се ангажира с казуса по съхранение на оборудването“, разкри министърът. От изявлението на Петкова в Белене става още ясно, че решение за бъдещето на оборудването следва да се вземе след широк политически и експертен консенсус.

България и напредъкът по газовите проекти (ВИДЕО)

 

СНИМКА: КАНАЛ 3

България е загубила над 3 милиарда лева за последното десетилетие от неизгодните условия по газовите договори. Това стана ясно по време на публична дискусия, на която бяха обсъдени газовите спорове между Европейския съюз и Русия и бъдещето на руско-европейските енергийни проекти.

България има възможност да подобри енергийната си сигурност, смята Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (на снимката). В дългосрочен план – ако се изградят газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток" ще се стигне до уеднаквяване на цените на Стария континент. Най-печеливши, според него, ще бъдат със сигурност страните от Централна и Източна Европа, които десетилетия наред плащат по-висока цена заради зависимостта си от руския газ.

България вече десетилетие търси алтернативи, за да намали руския монопол на газовия ни пазар. Страната ни е поела ангажимент за изграждане на газови междусистемни връзки със съседните ни страни. За момента обаче сме свързани единствено с Румъния.

Преди дни стана ясно, че заради липса на финансиране от страна на западната ни съседка проектът се бави. Очакваше се тръбата от София до Ниш да заработи до 2020 година. По отношение на гръцката газова връзка в момента се подготвя документацията за обществената поръчка.

Същинският строеж ще започне в средата на следващата година. Първите доставки са планирани за 2020 година. Сравнително малко яснота има около газовото ни трасе към Турция. В началото на май от "Газпром" подновиха строежа на "Турски поток".

След проведена среща между Владимир Путин и Реджеп Ердоган, от държавната корпорация разкриха, че се водели преговори с България и Гърция за входна точка на "Турски поток". Планираното второ трасе ще захранва с руски газ европейските държави. 

България е загубила над 3 милиарда лева за последното десетилетие от неизгодните условия по газовите договори. Това коментира по време на публична дискусия Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

На форума бяха обсъдени газовите спорове между Европейския съюз и Русия и бъдещето на руско-европейските енергийни проекти.

България има възможност да подобри енергийната си сигурност. За да се избегнат бъдещи грешки със сериозни последици за страната, като проектът "Белене" и "Южен поток", страната трябва да има ясна политика към приоритетите, договорени в Европейския съвет, отбелязват експертите на центъра.

В дългосрочен план – ако се изградят газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток" ще се стигне до уеднаквяване на цените на Стария континент. Най-печеливши, според Стефанов, ще бъдат със сигурност страните от Централна и Източна Европа, които десетилетия наред плащат по-висока цена заради зависимостта си от руския газ.

България вече десетилетие търси алтернативи, за да намали руския монопол на газовия ни пазар. Страната ни е поела ангажимент за изграждане на газови междусистемни връзки със съседните ни страни. За момента обаче сме свързани единствено с Румъния.

Преди дни стана ясно, че заради липса на финансиране от страна на западната ни съседка проектът се бави. Очакваше се тръбата от София до Ниш да заработи до 2020 година. По отношение на гръцката газова връзка в момента се подготвя документацията за обществената поръчка.

Същинският строеж ще започне в средата на следващата година. Първите доставки са планирани за 2020 година. Сравнително малко яснота има около газовото ни трасе към Турция. В началото на май от "Газпром" подновиха строежа на "Турски поток".

След проведена среща между Владимир Путин и Реджеп Ердоган, от държавната корпорация разкриха, че се водели преговори с България и Гърция за входна точка на "Турски поток". Планираното второ трасе ще захранва с руски газ европейските държави.