Страните от ЕС съюз се споразумяха по четиринадесетия пакет от санкции срещу Русия заради нахлуването в Украйна. В сектора на енергетиката от близо месец неофициално се знаеше, че новите рестрикции ще засегнат търговията с втечнен природен газ.
Официални източници от Брюксел уточнили пред няколко нидерландски медии, че става дума за транзитът от Европа към други страни. След като тази пробойна спре руската хазна, по данни на природозащитни организации, ще обеднее с 3,4 милиарда евро на година.
Новият пакет включва още и санкции срещу няколко руски проекта за втечнен природен газ, което означава, че европейските инвеститори вече не могат да влагат пари. Страните от ЕС също ще получат свобода на действие да прекратят сключените вече договори.
Европа отдавна е силно зависима от руския природен газ. След инвазията на украинска земя, държавният газов монополист „Газпром“ започна поетапно да прекратява доставките. В резултат на това ЕС трябваше да търси други енергийни източници на синьо гориво.
Преговорите по новите наказателни мерки отнеха повече време от очакваното. Това е заради Германия, която беше загрижена за последствията, които биха коствали на нейната индустрия. Страната взе решението предпазливо, тъй като както е известно беше най-силно зависима от руския газ.
Турбуленции ще има и в съседните държави Белгия, Франция и Нидерландия, чиито пристанища са основни входни артерии за руските газови потоци като междинна точка за трети страни.
Макар и в оставка нидерландският външен министър Ханке Бруинс Слот коментира с облекчение, че новият пакет включва редица чакани мерки, с които страната му ще може да се справи "руския сенчест флот". Това са петролни танкери, които Русия използва, за да заобиколи международните санкции.
За „сенчест флот“ говори и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в социалната мрежа X. „Този тежък пакет допълнително ще лиши Русия от достъп до ключови технологии, енергийни приходи…. Пакетът ще се справи със сенчестия флот и сенчестата банкова мрежа на Путин в чужбина“, убедена е тя.
Далеч по-сложна изглежда ситуацията в Белгия и Франция с пристанищата Зеебрюге и френското пристанище Монтоар.
 |
| Пристанищете Зеебрюге |
Още от първите дни на военната офанзива през 2021 стана ясно, че газовите потоци в Европа са коренно променени. Зеебрюге се превърна във важен енергиен център за внос-износ. Чрез мрежата на белгийския оператор “Флуксис“ (Fluxys) минават по 15 милиарда кубически метра природен газ всяка година. Голяма част са в посока Германия. Друга част се транзитират за Франция, Испания и Италия. В порта газ влиза от Нидерландия. Норвегия, Великобритания.
Газовите потоци от белгийския порт. Графика: VRT News
За разлика от повечето страни в ЕС, Белгия не следваше примера на Обединеното кралство и не намаляваше количествата внесения руски газ.
Освен това водещ фактор на порта е руско-китайската съвместна компания Yamal LNG , в която дял има и френската TotalEnergies. Тя доставя втечнен газ за Китай, Япония, Южна Корея, Индия и Пакистан. Нейният ледоразбивач "Владимир Воронин", един от 300-те във флота, който акостира в Зеебрюге.
Още през миналата година белгийските медии настойчиво задаваха въпроса дали е възможно предсрочно прекратяване на договора на белгийския оператор Fluxys с руснаците. И всеки път операторът отговаряше, че „пристанището е с отворен достъп съоръжение и че по закон клиентите не могат да бъдат дискриминирани“.
В официално съобщение до пресата от оператора заявиха, че трябва да се спазва договорът с Yamal LNG, защото до момента нямало санкции срещу руския газ. "Ако санкциите влязат в сила, Fluxys, разбира се, ще направи всичко необходимо, за да ги спази". С новия пакет от санкции обаче изглежда, че този бизнес модел по всяка вероятност ще трябва да се промени.
- ЕС обмисля пълна забрана за транзит на руски LNG, хелий и системата Swift
- Франция може да се превърне в новия пристан за руски LNG
Белгийският оператор на газовата мрежа е в ръцете на общините и федералното правителство. "Следователно международният скандал засяга не само компанията, но и пряко нашите регионални правителства", казва Матийо Соете, мениджър на кампанията за енергиен преход в Greenpeace Belgium.
Greenpeace, Bond
Beter Leefmilieu и Vredesactie настояха федералното правителство да забрани
претоарванетона руски втечнен природен газ в белгийски пристанища.
Ситуацията за
Кремъл става трудна и на френска земя, където енергийният гигант Total има 20-процентен дял в Yamal LNG.
В пакета са
включени и мерки, целящи да затруднят Русия да използва "флота в
сянка" от кораби с неясен произход, за да заобиколи санкциите на ЕС върху
руския суров петрол.
Освен това ЕС удря по московската система за банкови съобщения SPFS, използвана от Русия, за да се опита да
облекчи последиците от отрязването ѝ от Запада от глобалната система за
финансови преводи SWIFT.
От съобщения в
международните медии става ясно още, че дипломати са заявили още, че няколко
китайски фирми, обвинени в подпомагане на руската армия, също са добавени в
черен списък, който не позволява на фирмите от ЕС да търгуват с тях.
Въвеждат се и
ограничения за политическите партии, мозъчните тръстове и доставчиците на
медийни услуги, които приемат пари от Русия, за да се опитат да ограничат
предполагаемата намеса на Москва.
До този момент
официалните институции в Брюксел не са излезли със съобщение до медиите за поредния
финансов удар срещу Москва.