Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

петък, 13 ноември 2026 г.

Полицията в Нидерландия разби десетки сървъри с над 6 млн. откраднати данни

Над 6 милиона лични данни са откраднали хакери със зловреден софтуер, съобщиха няколко местни технологични сайта. След проведена международна полицейска акция са изключени десетки сървъри.

Gootloader е един от най-широко използваните и опасни видове зловреден софтуер през последните години. Киберпрестъпниците използвали софтуера в търсачки и избутвали по-слабо защитени и не така популярни сайтове по-високо в резултатите на търсенето. 

Ако някой кликне върху тях, автоматично се озовава в хватката на хакерите. Други сайтове пък блокират данните и не позволяват на потребителите да имат достъп до тях. Само в Нидерландия атаката е поразила 14 сървъра. В различни страни са свалени 218 домейна, а зловреден софтуер е премахнат от над 600 сайта. Полицията е открила и повдигнала обвинение на лице, за което се смята, че стои зад разработката на Gootloader.

По време на полицейската акция екипите действали и по друга следа, свързана със зловреден софтуер CastleRAT, с които се извличат и впоследствие препродават чувствителни лични данни като банкови пароли и крипто портфейли. Не е известно дали откраднатите милиони данни са били по-рано споделяни и на други сървъри.

четвъртък, 12 ноември 2026 г.

Годишен доклад в Белгия показва колко далеч е Европа от климатичната цел

Докато светът спасява климата в Анталия, Белгия увеличава въглеродния си отпечатък

COP31 събира световните лидери около обещания за декарбонизация, но белгийската действителност разкрива колко голяма е пропастта между политическите амбиции и реалните действия. Транспортът продължава да увеличава емисиите, Фландрия преразглежда данъчните облекчения за електромобилите, а местните власти се опитват да компенсират с повече зелени пространства липсата на последователна национална политика.

Стотици лидери, учени, парламентарни делегации и европейски чиновници за поредна година се събират, за да търсят отговор на въпроса как светът може да помогне на природата и колко милиарда ще струва това. Домакин на 31-вата глобална климатична конференция COP31 е турският курорт Анталия. В продължение на повече от две седмици там ще се сблъскат политически интереси и лобита, различни визии и подходи за ограничаване на въглеродните емисии, както и десетки статистики за постигнатото намаление спрямо 1990 г. По същото време под прозорците на европейските институции в Брюксел изпъква друга реалност – все повече държави рискуват да не изпълнят амбициозната цел на Европейския съюз за намаляване на нетните парникови емисии с 90% до 2040 г. Белгия е сред страните, които дават особено тревожен сигнал.

На 12 ноември Федералната климатична служба на кралството публикува годишен доклад, който предупреждава, че страната не намалява парниковите газове с необходимите темпове. Най-сериозното препятствие се оказва постоянно нарастващият автомобилен парк с двигатели с вътрешно горене, съчетан с липсата на съществена промяна в транспортните навици на населението.

От 2024 г. насам експертите по климата във Федералната публична служба за здравеопазване (FPS Public Health) изготвят ежегодно т.нар. преходен барометър. Чрез него те оценяват доколко Белгия напредва към климатична неутралност и какви политики прилага за постигането на тази цел. Анализът обхваща показатели като броя на новорегистрираните електрически автомобили, инсталираните термопомпи и въведените в експлоатация мощности за производство на зелена енергия. Пред обществената фламандска телевизия VRT експертите признават, че по някои показатели дори се наблюдава влошаване. Най-яркият пример е транспортният сектор. Има и положителни тенденции в климатичния преход, но те остават недостатъчни за постигането на крайната цел.

През 2024 г. Белгия е намалила емисиите си с 32% спрямо нивата от 1990 г. Значителен принос за това имат развитието на вятърната и слънчевата енергия. Отчетен е напредък и в промишлеността, както и по отношение на енергийната ефективност на сградите, макар и с по-умерени темпове. Индустриалните емисии са намалели с 42%, но изследователите предупреждават, че част от този резултат може да се дължи не само на технологични подобрения, а и на свиване на производството или преместване на предприятия извън страната. Термопомпите все още не са достатъчно разпространени, за да покрият нуждите на сградния фонд, а темповете на обновяване на сградите остават далеч под необходимите. Селското стопанство също е в неблагоприятна позиция. През последните десет години секторът не е успял да постигне съществено намаляване на парниковите емисии.

Най-тревожната картина обаче е в транспорта. Изследователите определят развитието в този сектор като „тревожно“. Въпреки по-чистите двигатели и горива, както и навлизането на електрическите автомобили, през 2024 г. транспортът отделя с 19% повече парникови газове в сравнение с 1990 г. Причината е продължаващото увеличаване на автомобилния парк, в който бензиновите и дизеловите автомобили запазват водеща роля. Не се наблюдава и структурна промяна към по-широко използване на обществения и железопътния транспорт или на вътрешните водни пътища, отбелязват изследователите. Авиацията и корабоплаването се представят още по-зле. Емисиите от тези дейности са нараснали с 67% спрямо 1990 г. – увеличение с близо две трети.

Засаждането на дървета също няма да бъде достатъчно, за да компенсира проблема. През 2024 г. белгийските природни екосистеми са абсорбирали едва 0,6% от общите емисии, генерирани на територията на страната. Освен това въглеродният отпечатък на средностатистическия белгиец не се ограничава до националните граници. Той включва и емисиите, генерирани при производството на дрехи и други стоки в чужбина. Тези количества обаче не са включени в доклада. „Преходът е започнал, но трябва да се ускори“, заключават изследователите. Според тях досегашните постижения трябва да бъдат запазени, но в транспорта и земеползването е необходима „истинска промяна на тенденцията“.

„Вече нямаме лукса да продължаваме със същото темпо. Трябва да разчитаме на ангажимента на всички“, заявява федералният министър по въпросите на климата Жан-Люк Крюк от партията Les Engagés. „Бизнесът, гражданите и регионалните и федералните правителства трябва да работят заедно, за да превърнат следващия ни климатичен план в истински ускорител на прехода. Той предлага възможности, но изисква и усилия, които всеки трябва да бъде готов да положи“, допълва министърът.

Фландрия между зелените обещания и финансовата реалност

В Белгия има една много популярна фраза, която сякаш най-точно отразява отношението на местното общество към бъдещето – „Тук расте нашето бъдеще“ (Hier groeit onze toekomst). В нея се преплитат грижата за дома, здравето, природата и следващите поколения. Този слоган може да бъде видян върху стените на един от големите технологични центрове в икономическото сърце на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт, където живея от няколко години. Среща се и по алеите на многобройните екопаркове с образователна насоченост, както и в информационните брошури на местните власти. Посланието е едно: повече дървета, повече зелени пространства, по-малък климатичен отпечатък и по-здравословна среда за живот.

За фламандското правителство залесяването и разширяването на зелените площи са важна част от политиките за ограничаване на климатичния отпечатък. Но те не могат да компенсират липсата на по-мащабни и дългосрочни мерки. Необходима е координация между трите белгийски региона – Фландрия, Валония и Брюксел, тъй като при сегашните темпове изпълнението на европейските климатични изисквания изглежда все по-трудно. Според прогнозите, цитирани в регионалните оценки, до 2030 г. Фландрия ще успее да намали емисиите си с около 34% – резултат, който остава под заложените цели. Наред с политиките за енергийно ефективни жилища и повече зелени пространства трябва да бъдат затегнати мерките в транспорта и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия. Неизпълнението на климатичните ангажименти има и съвсем конкретно финансово измерение. За Фландрия това може да означава закупуване на емисионни квоти от други европейски държави, което би струвало на регионалния бюджет стотици милиони евро. Допълнително безпокойство предизвиква и окончателният Национален план за енергетика и климат, приет през лятото на 2025 г. В него Белгия поема ангажимент за намаляване на емисиите на CO₂ с 47% до 2030 г. спрямо 2005 г. Документът беше изпратен със значително закъснение до Европейската комисия. Сред предвидените мерки са данъчни стимули за бизнеса, който преминава към изцяло екологичен транспорт, както и въвеждане на комбиниран билет за обществения транспорт. На хартия планът обещава ускоряване на прехода. На практика обаче решенията на регионалните и федералните власти поставят под съмнение последователността на тази политика.

Пред ЕК едно, на практика – съвсем друго

Докато националният климатичен план предвижда повече стимули за бизнеса и домакинствата да преминат към екологични автомобили, решенията на правителството на Барт Де Вевер показват различна посока. В началото на октомври 2025 г. беше обявено решение, което трудно може да се впише в логиката на преследваните климатични цели. От 1 януари 2026 г. собствениците на електрически автомобили във Фландрия вече трябва да плащат годишен пътен данък и съответната регистрационна такса. Промяната засяга и хората, които наследяват електромобил и възнамеряват да го използват. Данъкът се определя въз основа на възрастта и мощността на автомобила, подобно на облагането на конвенционалните коли, съобщава фламандската телевизия, след като потърси потвърждение от регионалния финансов министър Бен Вейтс. Досега освобождаването от тези плащания беше един от инструментите за стимулиране на прехода към електрическа мобилност. Сега управляващите аргументират премахването му с факта, че електромобилите вече са достатъчно разпространени, а държавната хазна се нуждае от допълнителни приходи.

Противоречията около финансовите стимули за зелена мобилност обаче не приключват дотук. От миналата година финансовото министерство изпраща писма до собственици, получили бонус при закупуването на екологични превозни средства, с искане да възстановят в бюджета предоставените средства със задна дата. И аз имах възможността да получа подобна „честитка“ по пощата като собственик на екологичен скутер и последователен защитник на по-чистата градска среда. Така политиката за насърчаване на зелената мобилност се превръща не само в абстрактен дебат за данъци и бюджетни приходи, а в съвсем конкретно преживяване за хората, които вече са направили избор в полза на по-екологичния транспорт.

Зеленото бъдеще не се постига с лозунги

И тук отново стигаме до белгийския философски слоган – „Тук расте нашето бъдеще“. Между чистата идея на белгиеца за повече дървета, повече екология и по-здравословна среда за децата, тревогите на местните власти и колебанията на регионалното и федералното управление се очертава едно противоречие: една крачка напред, две назад. Докато местните общности засаждат дървета, изграждат екопаркове и насърчават по-устойчив начин на живот, политическите решения могат да обезсилят част от постигнатото. А когато климатичните цели се сблъскат с бюджетните ограничения, интересите на отделните региони и политическите компромиси, зеленото бъдеще се оказва заложник на краткосрочни сметки. Проблемът не е в това, че електромобилите вече трябва да участват във финансирането на пътната инфраструктура, нито в необходимостта държавите да търсят устойчиви бюджетни приходи. Проблемът е в липсата на последователност: трудно е да убеждаваш гражданите и бизнеса да инвестират в зеления преход, ако впоследствие променяш правилата и отнемаш стимулите, които са ги насърчили да го направят.

И докато в Анталия световните лидери отново договарят амбиции, цели и милиардни инвестиции, под прозорците на европейските институции остава въпросът дали държавите членки действително са готови да изпълнят обещанията си. Защото усилията на едно общество да засади дърво и да намали въглеродния си отпечатък могат да бъдат обезсмислени от решенията на едно правителство. А европейският климатичен преход няма как да успее, ако политическата воля расте по-бавно от емисиите.

Метанът - невидимият теч, който Европа иска да превърне в милиарди

Енергийният сектор е сред източниците на емисии, които до голяма степен могат да бъдат избегнати. Ето защо е от изключително значение да превърнем този екологичен проблем в икономически актив – чрез откриване на течовете и улавяне на изпускания метан. Tова заяви по време на участие на COP 31 в Турция енергийният комисар Дан Йоргенсен (Dan Jørgensen) , според когото при адекватни и навременни политики светът може да увеличи количествата газ, достъпни за пазара, да се подобри ефективността, да се намалият оперативните разходи и да се укрепи енергийната сигурност. С други думи, компаниите могат едновременно да ограничават емисиите си и да възстановяват икономическата стойност на ресурси, които вече притежават.

Още по темата: 

Политическите приоритети може да се променят, но икономическата логика на разхищението на ценен продукт остава непроменена. Намаляването на метановите емисии показва, че действията в полза на климата могат – и често действително успяват – да имат ясен икономически смисъл. Това е важно и за енергийната сигурност. "Всеки кубичен метър газ, който успяваме да запазим, допринася за укрепването на доставките, ограничаването на загубите и повишаването на устойчивостта ни пред лицето на глобалните енергийни предизвикателства", отбеляза комисарят при участието си на кандадския павильон на форума (на снимкта).


Европейският съюз е ангажиран да допринася за намаляването на метановите емисии както в рамките на Общността, така и в световен мащаб. "Приели сме амбициозни изисквания и трябва да осигурим прозрачни и надеждни данни за измерването, отчитането и проверката на усилията за ограничаване на тези емисии. Това се отнася до целия сектор на нефта, природния газ и въглищата, които произвеждаме и потребяваме в ЕС", припомни комисарят с няколко думи за политиките на Брюксел в тази насока

В селското стопанство новата стратегия за животновъдството предвижда стимули за устойчиви земеделски практики, внедряване на технологии за намаляване на метановите емисии и използване на алтернативни протеини. Целта е да ограничим емисиите, като същевременно подкрепим поминъка на земеделските производители.

В сектора на отпадъците новият Закон за кръговата икономика, който предстои да бъде приет тази година, ще ни позволи да предприемем допълнителни мерки за ограничаване на метановите емисии от депата за отпадъци. Но при улавянето на метана има едно съществено предизвикателство – той е невидим. Не можем да контролираме това, което не виждаме, и не можем да отстраним проблем, който не сме в състояние да измерим.

Именно тук работата на Международната обсерватория за метанови емисии (IMEO) е от ключово значение. В сътрудничество с Европейския съюз обсерваторията предоставя независими и достоверни данни, необходими за установяването на източниците на метанови емисии и предприемането на целенасочени действия. Тя превръща прозрачността в отчетност, като подобрява точността и съпоставимостта на данните за емисиите. По този начин IMEO помага на правителствата и компаниите да преминат отвъд политическите обещания и да се насочат към измерими резултати.

Превръщането на данните в реални действия е в основата и на инициативата за сателитно наблюдение на метановите емисии, в рамките на която IMEO играе водеща роля. Чрез нея се идентифицират големите изтичания на метан, подават се сигнали към институциите и компаниите, които имат възможност да реагират, и се създават условия за превръщането на мерките срещу метановите емисии в икономическа възможност.

Mетанът е глобално предизвикателство, с което нито една държава или регион не може да се справи самостоятелно. Емисиите не спират на националните граници и усилията за тяхното ограничаване също не трябва да бъдат ограничавани от тях.

Правителствата, международните организации, производителите, инвеститорите и доставчиците на технологии – всички имат своята роля. Сега е време тази отговорност да бъде превърната в конкретни действия. Чрез намаляването на метановите емисии можем да защитим планетата, да укрепим икономиките си и да изградим по-чисто и сигурно бъдеще. Можем да постигнем всичко това в рамките на едно поколение. А ако успеем, следващите поколения ще имат основание да ни бъдат благодарни.

В поредица от статии през годините с моите колеги непрекъснато обръщаме внимание на ролята на метана като мощен парников газ, чийто общ принос за изменението на климата отстъпва единствено на този на въглеродния диоксид. Молекулата на метана е 80 пъти по-мощна от тази на въглеродния диоксид. Въпреки че остава в атмосферата по-кратко, той оказва значително влияние върху климата и допринася за образуването на тропосферен озон, който от своя страна е силен местен замърсител на въздуха и причинява сериозни здравословни проблеми. Поради това намаляването на емисиите на метан спомага както за забавяне на изменението на климата, така и за подобряване на качеството на въздуха. Намалението на значителна част от емисиите на метан може да бъде икономически ефективно.

Европейският съюз за първи път поставя на дневен ред емисиите на метан чрез стратегия, приета през 1996 г. През следващите години Съюзът приема регулаторни инициативи, които допринасят за намаляването на емисиите на метан в ключови сектори. Навременното намаляване на количествата метан в атмосферата според Агенцията на ООН по околна среда (UNEP) може да спести четвърт милион преждевременни смъртни случаи. Това би могло да предотврати и загубата на 26 милиона тона култури годишно. Заради утежнената енергийна ситуация Европейската комисия се принуди да отложи с една година прилагането на конкретни разпоредби от Регламента на ЕС за метана, засягащи вносителите. Целта е да бъдат облекчени както европейската индустрия, така и националните администрации.

Същевременно, Световната организация "Грийнпийс" посочва, че навременното намаляване на метана в атмосферата е изключително важно, за да се ограничи климатичната криза. "Поради бързия растеж на индустриалното земеделие, което води до свръхконсумация на месо и млечни продукти, селското стопанство вече е отговорно за 40% от глобалните емисии на метан", казват в свой доклад екоактивистите.