Докато светът спасява климата в Анталия, Белгия увеличава въглеродния си отпечатък
COP31 събира световните лидери около обещания за декарбонизация, но белгийската действителност разкрива колко голяма е пропастта между политическите амбиции и реалните действия. Транспортът продължава да увеличава емисиите, Фландрия преразглежда данъчните облекчения за електромобилите, а местните власти се опитват да компенсират с повече зелени пространства липсата на последователна национална политика.
Стотици лидери, учени, парламентарни делегации и европейски чиновници за поредна година се събират, за да търсят отговор на въпроса как светът може да помогне на природата и колко милиарда ще струва това. Домакин на 31-вата глобална климатична конференция COP31 е турският курорт Анталия. В продължение на повече от две седмици там ще се сблъскат политически интереси и лобита, различни визии и подходи за ограничаване на въглеродните емисии, както и десетки статистики за постигнатото намаление спрямо 1990 г.
По същото време под прозорците на европейските институции в Брюксел изпъква друга реалност – все повече държави рискуват да не изпълнят амбициозната цел на Европейския съюз за намаляване на нетните парникови емисии с 90% до 2040 г. Белгия е сред страните, които дават особено тревожен сигнал.
На 12 ноември Федералната климатична служба на кралството публикува годишен доклад, който предупреждава, че страната не намалява парниковите газове с необходимите темпове. Най-сериозното препятствие се оказва постоянно нарастващият автомобилен парк с двигатели с вътрешно горене, съчетан с липсата на съществена промяна в транспортните навици на населението.
От 2024 г. насам експертите по климата във Федералната публична служба за здравеопазване (FPS Public Health) изготвят ежегодно т.нар. преходен барометър. Чрез него те оценяват доколко Белгия напредва към климатична неутралност и какви политики прилага за постигането на тази цел. Анализът обхваща показатели като броя на новорегистрираните електрически автомобили, инсталираните термопомпи и въведените в експлоатация мощности за производство на зелена енергия.
Пред обществената фламандска телевизия VRT експертите признават, че по някои показатели дори се наблюдава влошаване. Най-яркият пример е транспортният сектор. Има и положителни тенденции в климатичния преход, но те остават недостатъчни за постигането на крайната цел.
През 2024 г. Белгия е намалила емисиите си с 32% спрямо нивата от 1990 г. Значителен принос за това имат развитието на вятърната и слънчевата енергия. Отчетен е напредък и в промишлеността, както и по отношение на енергийната ефективност на сградите, макар и с по-умерени темпове.
Индустриалните емисии са намалели с 42%, но изследователите предупреждават, че част от този резултат може да се дължи не само на технологични подобрения, а и на свиване на производството или преместване на предприятия извън страната. Термопомпите все още не са достатъчно разпространени, за да покрият нуждите на сградния фонд, а темповете на обновяване на сградите остават далеч под необходимите.
Селското стопанство също е в неблагоприятна позиция. През последните десет години секторът не е успял да постигне съществено намаляване на парниковите емисии.
Най-тревожната картина обаче е в транспорта. Изследователите определят развитието в този сектор като „тревожно“. Въпреки по-чистите двигатели и горива, както и навлизането на електрическите автомобили, през 2024 г. транспортът отделя с 19% повече парникови газове в сравнение с 1990 г.
Причината е продължаващото увеличаване на автомобилния парк, в който бензиновите и дизеловите автомобили запазват водеща роля. Не се наблюдава и структурна промяна към по-широко използване на обществения и железопътния транспорт или на вътрешните водни пътища, отбелязват изследователите. Авиацията и корабоплаването се представят още по-зле. Емисиите от тези дейности са нараснали с 67% спрямо 1990 г. – увеличение с близо две трети.
Засаждането на дървета също няма да бъде достатъчно, за да компенсира проблема. През 2024 г. белгийските природни екосистеми са абсорбирали едва 0,6% от общите емисии, генерирани на територията на страната.
Освен това въглеродният отпечатък на средностатистическия белгиец не се ограничава до националните граници. Той включва и емисиите, генерирани при производството на дрехи и други стоки в чужбина. Тези количества обаче не са включени в доклада.
„Преходът е започнал, но трябва да се ускори“, заключават изследователите. Според тях досегашните постижения трябва да бъдат запазени, но в транспорта и земеползването е необходима „истинска промяна на тенденцията“.
„Вече нямаме лукса да продължаваме със същото темпо. Трябва да разчитаме на ангажимента на всички“, заявява федералният министър по въпросите на климата Жан-Люк Крюк от партията Les Engagés.
„Бизнесът, гражданите и регионалните и федералните правителства трябва да работят заедно, за да превърнат следващия ни климатичен план в истински ускорител на прехода. Той предлага възможности, но изисква и усилия, които всеки трябва да бъде готов да положи“, допълва министърът.
Фландрия между зелените обещания и финансовата реалност
В Белгия има една много популярна фраза, която сякаш най-точно отразява отношението на местното общество към бъдещето – „Тук расте нашето бъдеще“ (Hier groeit onze toekomst). В нея се преплитат грижата за дома, здравето, природата и следващите поколения. Този слоган може да бъде видян върху стените на един от големите технологични центрове в икономическото сърце на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт, където живея от няколко години. Среща се и по алеите на многобройните екопаркове с образователна насоченост, както и в информационните брошури на местните власти. Посланието е едно: повече дървета, повече зелени пространства, по-малък климатичен отпечатък и по-здравословна среда за живот.
За фламандското правителство залесяването и разширяването на зелените площи са важна част от политиките за ограничаване на климатичния отпечатък. Но те не могат да компенсират липсата на по-мащабни и дългосрочни мерки. Необходима е координация между трите белгийски региона – Фландрия, Валония и Брюксел, тъй като при сегашните темпове изпълнението на европейските климатични изисквания изглежда все по-трудно.
Според прогнозите, цитирани в регионалните оценки, до 2030 г. Фландрия ще успее да намали емисиите си с около 34% – резултат, който остава под заложените цели. Наред с политиките за енергийно ефективни жилища и повече зелени пространства трябва да бъдат затегнати мерките в транспорта и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.
Неизпълнението на климатичните ангажименти има и съвсем конкретно финансово измерение. За Фландрия това може да означава закупуване на емисионни квоти от други европейски държави, което би струвало на регионалния бюджет стотици милиони евро.
Допълнително безпокойство предизвиква и окончателният Национален план за енергетика и климат, приет през лятото на 2025 г. В него Белгия поема ангажимент за намаляване на емисиите на CO₂ с 47% до 2030 г. спрямо 2005 г. Документът беше изпратен със значително закъснение до Европейската комисия.
Сред предвидените мерки са данъчни стимули за бизнеса, който преминава към изцяло екологичен транспорт, както и въвеждане на комбиниран билет за обществения транспорт. На хартия планът обещава ускоряване на прехода. На практика обаче решенията на регионалните и федералните власти поставят под съмнение последователността на тази политика.
Пред ЕК едно, на практика – съвсем друго
Докато националният климатичен план предвижда повече стимули за бизнеса и домакинствата да преминат към екологични автомобили, решенията на правителството на Барт Де Вевер показват различна посока.
В началото на октомври 2025 г. беше обявено решение, което трудно може да се впише в логиката на преследваните климатични цели. От 1 януари 2026 г. собствениците на електрически автомобили във Фландрия вече трябва да плащат годишен пътен данък и съответната регистрационна такса. Промяната засяга и хората, които наследяват електромобил и възнамеряват да го използват. Данъкът се определя въз основа на възрастта и мощността на автомобила, подобно на облагането на конвенционалните коли, съобщава фламандската телевизия, след като потърси потвърждение от регионалния финансов министър Бен Вейтс.
Досега освобождаването от тези плащания беше един от инструментите за стимулиране на прехода към електрическа мобилност. Сега управляващите аргументират премахването му с факта, че електромобилите вече са достатъчно разпространени, а държавната хазна се нуждае от допълнителни приходи.
Статистиката показва впечатляващ ръст. За по-малко от десет години броят на изцяло електрическите автомобили във Фландрия се е увеличил почти 95 пъти – от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г. През миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически.
„Освобождаването от данъци за електрическите автомобили и автомобилите на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Но не бива да се отпускаме. Освобождаването беше толкова успешна мярка, че данъчните приходи спаднаха рязко и сега финансирането на пътната ни инфраструктура е изложено на риск. Това е още една причина, поради която трябва да се намесим. Искаме да можем да продължим да инвестираме в поддръжката на пътищата си“, аргументира се министърът.
Засега от данъка са освободени електрическите скутери и мотоциклети. Противоречията около финансовите стимули за зелена мобилност обаче не приключват дотук. От миналата година финансовото министерство изпраща писма до собственици, получили бонус при закупуването на екологични превозни средства, с искане да възстановят в бюджета предоставените средства със задна дата.
И аз имах възможността да получа подобна „честитка“ по пощата като собственик на екологичен скутер и последователен защитник на по-чистата градска среда. Така политиката за насърчаване на зелената мобилност се превръща не само в абстрактен дебат за данъци и бюджетни приходи, а в съвсем конкретно преживяване за хората, които вече са направили избор в полза на по-екологичния транспорт.
Зеленото бъдеще не се постига с лозунги
И тук отново стигаме до белгийския философски слоган – „Тук расте нашето бъдеще“. Между чистата идея на белгиеца за повече дървета, повече екология и по-здравословна среда за децата, тревогите на местните власти и колебанията на регионалното и федералното управление се очертава едно противоречие: една крачка напред, две назад.
Докато местните общности засаждат дървета, изграждат екопаркове и насърчават по-устойчив начин на живот, политическите решения могат да обезсилят част от постигнатото. А когато климатичните цели се сблъскат с бюджетните ограничения, интересите на отделните региони и политическите компромиси, зеленото бъдеще се оказва заложник на краткосрочни сметки.
Проблемът не е в това, че електромобилите вече трябва да участват във финансирането на пътната инфраструктура, нито в необходимостта държавите да търсят устойчиви бюджетни приходи. Проблемът е в липсата на последователност: трудно е да убеждаваш гражданите и бизнеса да инвестират в зеления преход, ако впоследствие променяш правилата и отнемаш стимулите, които са ги насърчили да го направят.
И докато в Анталия световните лидери отново договарят амбиции, цели и милиардни инвестиции, под прозорците на европейските институции остава въпросът дали държавите членки действително са готови да изпълнят обещанията си. Защото усилията на едно общество да засади дърво и да намали въглеродния си отпечатък могат да бъдат обезсмислени от решенията на едно правителство. А европейският климатичен преход няма как да успее, ако политическата воля расте по-бавно от емисиите.