ЕС отива на COP31 с големи амбиции, но и с нарастващи емисии

Отказът от изкопаемите горива, електрификацията и климатичното финансиране са сред приоритетите на ЕС на конференцията в Анталия

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да намали нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Прогнозите на Европейската агенция за околна среда обаче показват, че при изпълнение на съществуващите и допълнително планираните политики намалението би достигнало около 54%. В същото време предварителните данни на Евростат показват, че емисиите от икономиката и домакинствата са се увеличили с 1% между 2024 и 2025 г. Това разминаване не бива да се задълбочава, заявиха евродепутатите по време на октомврийската си пленарна сесия в Страсбург. 

Снимка от инфоклип Fit55 на ЕК

В резолюцията на Европейския парламент се подчертава, че необходимостта от спешни климатични мерки е по-голяма от всякога и няма място за ново забавяне. 2025 г. остава в историята като една от най-горещите години, а Европа е континентът с най-бързо затопляне. Евродепутатите призовават всички държави да ускорят отказа от изкопаемите горива в съответствие с договореното на предходната климатична конференция COP30 в Бразилия.

По-бърз отказ от изкопаемите горива

Европейският парламент настоява ЕС да поеме водеща роля в международните преговори за договор за неразпространение на изкопаемите горива, както и за разработването на конкретни планове с ясни срокове за постепенно премахване на субсидиите и производството им.

Съюзът трябва да даде пример със собствена стратегия и график за поетапно прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива. Според евродепутатите това е необходимо не само за изпълнението на климатичните цели, но и за укрепването на европейската енергийна сигурност и стратегическата автономия на ЕС. Ускорената декарбонизация трябва да се разглежда като инструмент за намаляване на стратегическите зависимости на Европа.

Евродепутатите настояват преходът към чиста енергия да бъде подкрепен с по-амбициозни цели за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност като: ускорена електрификацията, инвестиции в електропреносната инфраструктура, в системи за съхранение на енергия и в гъвкавостта на електроенергийните мрежи.

Същевременно евродепутатите признават, че нарастващото потребление на електроенергия, включително от центровете за данни и изкуствения интелект, поставя допълнителни изисквания към европейската енергийна система. Това налага ускорено развитие на чистите енергийни мощности, мрежовата инфраструктура и технологиите за съхранение, така че увеличеното търсене да не доведе до нов ръст на емисиите.

Европейският парламент подчертава, че отказът от изкопаемите горива трябва да бъде част от по-широка стратегия за енергийна трансформация, която съчетава климатичните ангажименти с енергийната сигурност, достъпността на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия.

Паралелно Европейската комисия поставя акцент върху ускоряването на глобалния енергиен преход.  Предстоящата конференция в Анталия трябва да даде нов тласък на изпълнението на Парижкото споразумение и на резултатите от първия глобален преглед на напредъка по него. Европейската комисия възнамерява да затвърди ролята на ЕС като международен партньор, който не само изпълнява собствените си климатични ангажименти, но и насърчава сътрудничеството и декарбонизацията в световен мащаб. Един от инструментите за постигането на тези цели е глобалната инициатива Electrify Now, стартирана през юни 2026 г. Тя обхваща три основни направления – електрификация на промишлеността, транспорта и сградите, модернизация и разширяване на електроенергийните мрежи и увеличаване на производството на чиста електроенергия. Особено внимание се отделя на системите за съхранение и гъвкавостта на енергийните системи, които трябва да гарантират надеждно снабдяване при нарастващо потребление.

Европейската комисия ще бъде представена на COP31 от председателя Урсула фон дер Лайен и еврокомисарите  Вопке Хукстра, Дан Йоргенсен, Дубравка Шуица, Костас Кадис и Джесика Росуол. За първи път след COP28 ЕС отново ще има собствен павилион на климатичната конференция, в който са планирани близо 40 съпътстващи събития. Те ще представят европейските политики и технологии за чист преход, климатична устойчивост, енергийна сигурност, финансиране и опазване на околната среда. Павилионът ще бъде организиран съвместно от Европейската комисия и ирландското председателство на Съвета на ЕС, като националните павилиони на държавите членки ще бъдат обединени в обща зона – „Европейско село“.

„Оставаме на път да станем първият климатично неутрален континент. Подкрепяме електрификацията по целия свят и мобилизираме климатично финансиране, така че всеки да може да се възползва от прехода към чиста енергия. Ангажирани сме с успеха на тази COP“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Градовете и регионите искат реално място в климатичните преговори и поставят на масата 4 приоритета

Докато ЕС настоява за по-бърз енергиен преход и по-амбициозни глобални климатични действия, местните и регионалните власти в Европа призовават да получат по-значима роля в изпълнението на тези цели. Според тях градовете и регионите трябва да бъдат официално признати като ключови участници в климатичната политика, с реално влияние върху решенията и с по-добър достъп до финансиране за декарбонизация и адаптация към климатичните промени. „Посланието ни е ясно: COP31 трябва да бъде конференцията на изпълнението. Ангажиментите вече са на масата. Сега трябва да ги превърнем в конкретни резултати за гражданите. Реалното изпълнение се случва на местно равнище – чрез по-бърза електрификация, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и защита на хората от екстремни метеорологични явления“, заявява Костас Бакоянис (Гърция/ЕНП), член на Общинския съвет на Атина и председател на комисията на Комитета по околна среда, изменение на климата и енергетика. Според него местните и регионалните власти се нуждаят от ясни правомощия, по-пряк достъп до климатично финансиране и структурирано участие в международните решения, а не само от възможност да бъдат консултирани в края на процеса.

В сътрудничество с останалата част от делегацията на ЕС и представители на местните и регионалните власти от цял свят в рамките на групата LGMA (Local Governments and Municipal Authorities) Европейският комитет на регионите ще настоява за четири основни приоритета.

Първият е официално и структурирано участие на местните и регионалните власти в климатичните преговори. Техните позиции трябва да бъдат отразявани в процеса на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, както и в националните климатични планове и стратегии. Това трябва да бъде подкрепено с ясни механизми за отчетност, прозрачност и измерими резултати.

Вторият приоритет е по-лесен и пряк достъп до климатично финансиране. Според Комитета международните финансови инструменти трябва да бъдат по-достъпни, предвидими и опростени за местните и регионалните власти. Необходимо е също да има по-голяма прозрачност за това каква част от средствата действително достига до местно равнище и как се привличат частни инвестиции.

Третият акцент е ускоряване на изпълнението на енергийните ангажименти от COP28. Комитетът подчертава, че по-бързият преход към чиста енергия е от съществено значение както за справянето с енергийната криза, така и за укрепването на индустриалната конкурентоспособност и устойчивостта на европейските региони.

Четвъртият приоритет е засилване на мерките за адаптация и климатична устойчивост. Местните власти трябва да разполагат с необходимите ресурси, експертен капацитет и инструменти, за да включват климатичните рискове в териториалното планиране и инвестиционните решения. Необходимостта от подобни действия беше особено видима през лятото на 2026 г., когато Европа беше засегната от опустошителни горещи вълни и горски пожари.

Климатичното финансиране: 32,3 млрд. евро от публични източници

Финансирането остава един от ключовите въпроси пред глобалния енергиен и климатичен преход. ЕС и неговите държави членки продължават да бъдат най-големият доставчик на публично климатично финансиране в света. През 2025 г. те са предоставили 32,3 млрд. евро от публични източници и са мобилизирали допълнителни 9,3 млрд. евро частно финансиране. Средствата подкрепят развиващите се държави в усилията им да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към последиците от климатичните промени.

В 3eNews вече разказахме за тревожните данни, според които около 3,6 милиарда души живеят в условия на висока уязвимост към климатичните промени. В този контекст ЕС ще настоява за утрояване на финансирането за климатична адаптация до 2035 г. и за осигуряване на предвидими и достъпни средства за Фонда за реагиране при загуби и щети, бързо задействане на Механизма за справедлив преход, договорен на COP30 в Белем. Климатичните действия трябва да вървят ръка за ръка с мерки за създаване на зелени работни места, преквалификация на работниците и социален диалог. Целта е държавите да разполагат с обща основа за проследяване на напредъка и за подобряване на готовността си за климатичните последици.

Европа остава на път към климатична неутралност до 2050 г.

ЕС вече е намалил емисиите си на парникови газове с близо 40% спрямо 1990 г., докато икономиката му е нараснала с почти 70%. Съюзът се стреми към намаляване на нетните емисии с най-малко 55% до 2030 г., с 90% до 2040 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. През 2025 г. ЕС представи и новия си национално определен принос към Парижкото споразумение (NDC), с ангажимент за намаляване на нетните емисии с 66,25–72,5% до 2035 г. спрямо нивата от 1990 г.

Предизвикателството пред Европа обаче остава не само да изпълни собствените си климатични цели, но и да намери баланса между декарбонизацията, растящото търсене на електроенергия, енергийната сигурност и конкурентоспособността на индустрията. Именно този баланс ще определи доколко амбициите за отказ от изкопаемите горива могат да се превърнат в реална промяна за европейската икономика.