Германия дава 100 млн.евро помощ за енергийния сектор на Украйна

Германия ще подпомогне Украйна с нови 100 милиона евро помощ за стабилизиране на разрушената инфраструктура, съобщи Външното министерство на страната с пост в социалната мрежа X.

В съобщението се казва, че Украйна е на прага на нова зима, а Путин използвал студа като оръжие.

Picture: spglobal.com

Енергийната инфраструктура на страната е сериозно повредена от руските атаки, които са причинили прекъсвания на електрозахранването и пораждат опасения от още една трудна зима за украинците след повече от две години и половина инвазия на руските сили, коментират няколко западни медии като се позовават на AFP.

Киев многократно призовава западните си съюзници да помогнат za възстановяване на електрическата мрежа.

От началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Германия е предоставила около 35 милиарда евро помощ под формата на  хуманитарна подкрепа, директни плащания или оръжия, според уебсайта на германското правителство.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен също обяви отпускане на нов пакет от 717 милиона долара за украинския енергиен сектор, доставки на питейна вода и разчистването на мини.

Началото на новата пленарна сесия на новия Европейски парламент също обеща да помага на страната колкото е необходимо, независимо на каква цена.

При отчета си пред евродепутатите ресорният еврокомисар Кадри Симсон апелира западните страни да не спират да помагат на Киев.

Тя благодари на европарламента за непоколебимата подкрепа към Украйна и призова тя да продължи и в бъдеще, защото „Русия продължава да руши гражданската инфраструктура в страната“.

Еврокомисарят апелира съседните страни да увеличат капацитета си на износ на енергия към Украйна, за да не изпитва недостиг.

Твърда подкрепа и занапред обещаха още и лидерите на ЕК и Съвета на ЕС – Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел.

По време на своето изложение в пленарната зала на Страсбург еврокомисарят направи отчет за състоянието на сектора през последната година. Тя наблегна на това, че Европа е постигнала значим напредък в изграждането на зелени мощности.

Резултатите показвали, че само за периода 2021-2023 година фотоволтаичният капацитет в Европа се е увеличил с 36%, което спестило 35 млн. куб. метра газ годишно на домакинствата и индустриите. 

Но това не е достатъчно, смята комисар Кадри Симсон. Според нея за добър напредък в тази сфера може да се говори едва тогава, когато сегашните 23% зелена енергия станат половината от енергийния микс на общността. 

ЕК одобри държавна помощ на Белгия за строежа на изкуствен енергиен остров

Първият офшорен вятърен парк на Белгия „Принцеса Елизабет“ ще бъде с капацитет от 700 MW и ще произвежда по 2,6 тераватчаса(TWh) енергия. За проекта се говори от години и страната, а от миналата година на практика започна същинското строителство.

Енергийният остров "Принцеса Елизабет". Снимка: Elia.be

Изграждането е от съществено значение за целия регион и се подкрепя от Европейската комисия. От нейно съобщение от 13 септември става ясно, че тя е подкрепила държавна помощ за над 682 милиона евро като общата инвестиция се очаква да надхвърли 2 млрд. евро. Самата ЕК също даде своя принос със 3,7 млн. евро за реализацията.

За дадената зелена светлина от Брюксел потвърждава и ресорният  зам.-изпълнителен заместник-председател, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестагер, според която изграждането ще помогне на Белгия да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива и ще насърчи прехода към икономика с нулеви нетни емисии.

Вятърният парк „Принцеса Елизабет“ ще бъде изграден в района на Остенде на Северно море. В подписаното споразумение между оператора на мрежата Елия и местното пристанище е заложено капацитетът му да нараства следващите години.

Изпълнението е поверено на Консорциум с участието на белгийските морски строителни компании DEME и Jan De Nul. 

Изкуственият остров ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега. Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни.

На него ще има постоянен сервизен център с многофункционална сграда на площ от 500 м². Ще има контролна зала за наблюдение, склад за съхранение на строителна техника и резервни части. До 30 души, предимно техници по поддръжката на парковете ще работят в офисите на място. Сградата е планирана за въвеждане в експлоатация до края на 2025 г.

Ще бъдат инсталирани близо 60 км DC кабели и 300 km AC кабели, които ще върнат електричеството обратно на континента. 

Възприехме иновативен подход към остров Принцеса Елизабет с природосъобразен дизайн. Работим с експерти по опазване на природата и учени, за да гарантираме, че начинът, по който е проектиран има положително въздействие върху биоразнообразието и помага на морския живот да процъфтява. Това означава, че както дизайнът на острова, така и неговата функция ще допринасят за постигането на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие, казват от държавният оператор "Елиа".

Проектът „Принцеса Елизабет“ беше най-силно рекламираният по време на международните визити на бившия премиер Александър Де Кроо. Той заявяваше, че се гордее с него и се надява изкуственият остров да има завършен вид до 2026 година, а цялата инфраструктура и подводни кабели да са готови до 2030.

В дългосрочен план се предвижда енергийният остров да се свърже със строящите се в момента гигантски офшорни вятърни паркове от Германия, Дания, Норвегия, Великобритания, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия.

В рамките на проведена енергийна среща през 2023 г. бе обсъден големият залог и на правителствено равнище бе договорено да се вложат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години.

От тази среща в Остенде тръгна и мегаидеята поетапно да се преобрази Северно море от „гробище“ на изоставени газови платформи в най-голямата зелена електроцентрала в Европа.

Северно море – от нефтено гробище до зелена централа и златна ниша за съхранение на въглерод

Както в България обичаме да казваме: Апетитът идва с яденето. След изграждането на „Принцеса Елизабет“ се заговори, че амбициите на Белгия са в бъдеще да изгради и трета офшорна зона като по този начин до 2040 г. да произвежда по 8 гигавата „зелена“ енергия. 

Дали обаче това е възможно, попита  бившият министър, отговарящ за Северно море Винсент Ван Куикенборн. Според изготвен по негово настояване доклад от  консултантите Arcadis - изграждането на още една офшорна зона в Северно море ще дойде в повече на природата. Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието.

Ентусиазмът на Белгия бе попарен и от декларация на 100 компании , които заявиха, че разрастващите се офшорни вятърни паркове в Европа ще предизвикат сериозни проблеми по веригите за доставки. Според техните данни капацитетът на „перките“ ще нарасне десетократно до 2050 година – до 300 гигавата.

Белгия и регионът на Бенелюкс са само един малък пъзел в глобалния офшорен вятърен сектор, който след военната инвазия в Украйна 2021 преживява стабилен растеж благодарение на увеличените инвестиции и търговата дейност. Тесните места във веригата за доставки обаче са значителни предизвикателства пред по-нататъшното разширяване на индустрията. Въпреки че амбициозните цели повишават доверието на инвеститорите, от решаващо значение е да се решат логистичните проблеми, за да се гарантира, че офшорната вятърна енергия може успешно да поеме ключова роля в енергийния преход. Това не само ще помогне на технологията да узрее, но и ще насърчи поддържането на екосистема, подхранваща доверието на инвеститорите, заявява Petra Manuel, анализатор на офшорния сектор към Rystad Energy.

Очакването на експертите от компанията за анализи е трите доминиращи играча в сектора да бъдат Обединеното кралство, Германия и Холандия. Близостта на страните до Северно море и обширните морски зони осигуряват значителна основа за успех при офшорния вятър в подкрепа на целите за нулева мрежа. Прогнозата е, че заедно тези три държави до 2040 г. ще държат общо 150 GW инсталирани вятърни мощности, следвани от САЩ с по-малко от 40 GW. 

Претоварената холандска елмрежа носи щети за десетки милиарди евро

Претоварената нидерландска електрическа мрежа спешно се нуждае от модернизация, защото в този си вид коства годишно между 10 и 40 млрд. евро загуби за обществото. Сред най-силно ощетените са компаниите в сферата на жилищното строителство и енергетиката, посочва доклад на изследователската компания Boston Consulting Group (BCG). 

Picture: rtvhollandsmidden.nl

Електрическата мрежа в Нидерландия рязко се е претоварила през последните години заради бума на електромобилите, разрастващите се вятърни и соларни паркове, все по-честото използване на термопомпи.

В резултат на това количеството генерирана енергия е в пъти по-голямо от възможностите на мрежата. Въпреки усилията на мобилните оператори да я разширят, огромните нужни инвестиции ще отнемат години, за да се реши проблема.

А докато това стане, потърпевши ще бъдат най-малко 10 000 компании, които няма да могат да разширят бизнеса си, защото не могат да бъдат свързани към съществуващата електрическа мрежа, прогнозира анализа.

Все по-голям проблем ще има и в жилищното строителство. Вече е ясно, че спира строежът на къщи  в Алмере, защото няма техническа възможност да бъдат електрифицирани.

Съществува и риск пред промишлените компании, които използват много енергия в своите процеси, да напуснат страната, което ще коства много работни места.

Освен това железопътните оператори не могат да разширят разписанията си поради липса на капацитет на мрежата.

Няма капацитет за повече соларни паркове и вятърни турбини. Това ще принуди много компании „да ударят спирачка“ и да не закупуват електрически автомобили и да си карат старите дизелови камиони, защото не могат да инсталират зарядни станции.

За домакинствата ще бъде по-трудно да използват слънчеви панели и термопомпа. Ще трябва да разчитат на изкопаема енергия за по-дълго време.

В доклада се казва, че четирите правителства начело на Марк Рюте са били наясно с назряващия проблем и че са нужни инвестиции за разширяване - между 6 и 9 милиарда евро.

Сред препоръките на изследователската компания е да се използва гъвкаво електроенергията. Това означава, компаниите да се ограничат от използване в пиковите часове, а през нощта. Някои от енерго дружествата вече са започнали такива разговори, но както се очаквало получили силен отпор и несъгласия.

ЕС: Ясно е: Крим е Украйна

Крим е Украйна. Така категорично звучат посланията на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на ЕС Шарл Мишел във видео обръщения по повод десетгодишнината от руската окупация.

Picture: EC AV portal

В посланието си председателят на ЕК заявява, че на практика агресията на руската армия е започнала на украинска земя още преди десетилетие с навлизането на полуострова    

Ясно е: Крим и Севастопол са Украйна. Европейският съюз никога няма да се умори да подкрепя териториалната цялост на Украйна. Само там, където границите са важни, има сигурност и мир за хората. През тези десет години Крим беше тестова площадка за бруталната тактика, която Русия сега използва в окупирана Украйна, казва фон дер Лайен

В речта си тя припомня, че официалните преговори за присъединяване на Украйна  започнаха това лято. Брюксел досега е предоставил на Украйна над 118 милиарда евро подкрепа, а финансирането от Механизма за Украйна, осигурено до 2027 г., предстои още много, обещава председателят.

Европейският съюз подкрепя справедливия мир, защото Хартата на ООН трябва да бъде гръбнакът на международното право. Подкрепяме формулата за мир на президента Зеленски, както и основания на правила международен ред и твърдо подкрепяме суверенитета и териториалната цялост на Украйна и всяка друга нация по света. Ние ще продължим да ви помагаме да съберете подкрепа за вашия мирен план въз основа на тези основни принципи. Ето защо ние сме решени да ви подкрепяме толкова дълго, колкото е необходимо, с военна, финансова и политическа подкрепа. Ще продължим да обединяваме международната общност, за да изолираме Русия и да покажем на света, че поведението на Кремъл е изключително опасно за всички нас, звучи посланието на Мишел.

Симсон: ЕС е готов да живее без руски газ

До средата на годината ЕС е инвестирал близо 184 милиарда евро в проекти, свързани с енергетиката. Като се прибави към тях и вложенията за зелени инвестиции като част от националните планове за възстановяване и устойчивост – средствата са достигнали 240 милиарда евро. Това обяви ресорният еврокомисар Кадри Симсон, която направи годишен отчет за състоянието на сектора.

Кадри Симсон: Снимка: Пресслужба на ЕК

Пред журналисти тя се спря на някои от ключовите решение, взети по времето на изтичащия мандат като ковид пандемията и нахлуването на Русия в Украйна. Само единството на общността и солидарността, според еврокомисаря, са позволили на страните членки да превърнат „кризата във възможност“.

След две рекордни години за инсталации за възобновяеми енергийни източници, през първата половина на 2024 г. вятърната и слънчевата енергия се повишиха до нови върхове, изпреварвайки за първи път изкопаемите горива в нашия електроенергиен микс.

Планът на ЕС за възстановяване след Covid също беше от ключово значение, за да се гарантира, че държавите членки имат достъп до необходимото финансиране за своите планове за чист преход.

„Особено се гордея, че с този мандат на практика завърши синхронизирането на енергийните пазари на балтийските държави с континенталната електроенергийна мрежа. И направихме големи стъпки напред с нашите проекти от общ интерес и бързото приспособяване на нашата газова инфраструктура, за да подкрепим променящите се модели на внос след нахлуването на Русия в Украйна. Заедно успяхме да сложим край на десетилетията на зависимост от руските изкопаеми горива“, посочва като един от примерите за постигнат успех енергийният комисар.

От изнесените данни става яснно, че преди войната ЕС е внасял от Русия  150 милиарда кубически метра газвсяка година, а сега те са по-малко от 50. Зависимостта е спаднала от 45% през 2021 г. на 15% през миналата година. В очакване на следващата зима съхранението на газ в ЕС е достигнало целта от 90 % запълване на 19 август, седмици преди законодателния краен срок 1 ноември.

Европейците също така са намалили потреблението си на газ с 18 % между 2022 г. и 2024 г., което също е повече от целта, която първоначално си поставихме.

"Така че постигнахме впечатляващ напредък през последните пет години, но следващите пет са наистина от решаващо значение за нашия преход към чиста енергия, за изпълнението на ангажиментите ни по Парижкото споразумение и за просперитета на нашите граждани и конкурентоспособността на нашата промишленост. Като начало трябва да се съсредоточим върху изпълнението и да завършим започнатото. Ето защо наистина призовавам държавите-членки да представят липсващите си национални планове в областта на енергетиката и климата. Към днешна дата сме получили само 10 окончателни плана. И вече сме далеч отхвърлили крайния срок. Тези планове са от съществено значение за превръщането на ангажиментите в действия и за осигуряване на сигурност на инвеститорите", призовава Кадри Симсон.

Комисарят се спря още на готвеното окончателно спиране на руския газ за Европа. „Като първа стъпка заедно с държавите-членки се подготвяме за края на споразумението за транзит на газ през Украйна. Правим това вече от няколко месеца. Започнахме да се подготвяме преди две години. ЕС е готов да живее без този руски газ, идващ от украинския транзитен маршрут“.

В отчета си комисарят отбелязва и, че цените на енергията са все още остават твърде високи. Тези цени тежали на домакинствата и на енергоемките дружества, оказват също въздействие върху международната конкурентоспособност на Европа, особено по отношение на Китай и САЩ. 

„През 2024 г. виждаме първите признаци, че темпът на внедряване на възобновяеми енергийни източници не се увеличава толкова бързо, колкото би трябвало. Нуждаем се от още един силен тласък, за да достигнем 42,5%, както беше договорено, до 2030 г.

И накрая, нуждаем се от по-голям тласък за развитието на инфраструктурата и мрежите, по-специално в подкрепа на електрификацията. Това е област, която се нуждае от значителни допълнителни инвестиции, както се отбелязва в доклада на Марио Драги, и е от ключово значение за пазарната интеграция и внедряването на възобновяеми енергийни източници.

Дългоочакваният доклад за конкурентоспособността, обявен на 9 септември, призовава за фундаментално преосмисляне на стремежа на ЕС към зелен растеж. Бившият италиански премиер стои зад целите на блока за климата, но иска по-малко „зелено“ и повече „растеж“.Борейки се през последните две години с енергийна криза и икономическа стагнация, Европа преразглежда предишния си консенсус, че декарбонизацията и икономическият просперитет вървят безпроблемно ръка за ръка.

И продължаваме да внасяме твърде много изкопаеми горива. Европа трябва да разчита на повече чиста енергия, произведена в страната, и да внася по-малко изкопаеми горива, за да гарантира конкурентоспособността, сигурността на доставките и енергийния суверенитет и икономическата устойчивост на ЕС“, завършва еврокомисарят“.

Контейнеровоз се заби в мост на Ротердам

Контейнеровоз изсипа 5 контейнера, след като се заби в мост на Ротердам, съобщиха телевизиите Нос и Реймонд. Причините за инцидента се изясняват. Полицията е взела показания от капитана. Тепърва ще става ясно колко ще струва ремонта на плавателния съд за компанията и възстановяването на моста от нидерландската община.

Picture: nos.nl

Очевидци разказали, че силен грохот се чул около 8:45 сутринта на 11 септември. Един от тях разказал, че гледал как четири от контейнерите свободно плавали в реката, а петият направо потънал. Корабът дори не спрял.

Друг очевидец допълва, че следващият кораб видимо рязко спрял на място, тъй като падналите контейнери безконтролно се носели към него. „Едва ли капитанът на контейнеровозът не е разбрал“, пита се очевидецът.

От пристанището в Ротердам заявиха, че контейнеровозът е аварийно акостирал в близост до централата на една от телевизиите. Четирите контейнера вече са обезопасени. Все още не е ясно какво е съдържанието.

Една от версиите, по които се работи е, че капитанът не е преценил правилно височината на моста.

Каналът "Юлиана". Снимка:binnenvaartkrant.nl

Това е поредната ситуация, при която по някаква причина плавателен съд се забива в мостово съоръжение. Една от най-честите грешки е неправилно преценяване. Затова, за да се избегнат занапред подобни инциденти като този в Ротердам, много от общините в Нидерландия и Белгия започнаха с лични и европейски средства поетапно да повдигат мостовете. Такъв проект е заложен и в започналото генерално разширение на възлов канал между двете съседки.

Ремонтните дейности по пограничния канал Юлиана“ започнаха през август и ще продължат няколко месеца.  През този период той ще бъде разширен и с метри вкопан, за да преминават още по-големи кораби и баржи.

Модернизацията освен че ще създаде хаос в морския транспорт, ще струва почти 1 милиард евро. Процесът по затварянето на канала се подготвя от една година.

Реновиран и повдигнат мост в Белгия. Личен архив

Разширяването на водния канал е част от комплексни мерки както в Нидерландия, така и в съседна Белгия. Властите във фламандската част вече са започнали реновация на ключовия пограничен канал „Алберт“, който свързва  най-големите индустриални зони в провинция Лимбург с пристанището в Антверпен. 

За да могат да преминават огромни кораби, много от провинциите направиха повдигане на десетки мостове по протежението на канала. Последната такава голяма инфраструктурна модернизация приключи през миналото лято в района на Хаселт където се намират три от водните асансьори за кораби и баржи.

....

Каналът „Алберт“- двигателят на фламандската икономика

Каналът „Алберт“ е 129 километров речен път в Белгия, който свързва по пътя си малки и по-големи населени места с пристанищата в Антверпен, градовете Генк. Наричат го двигателят на фламандската икономика.

Първата копка е направена от крал Алберт I на 1 май 1930 г. Строителството отнема 9 години.  12 000 души са били наети за ръчното изкопаване.  На юли 1939 г. по канала минава първият кораб, който носи името на монарха.

Скоро след като каналът е пуснат в експлоатация, избухва Втората световна война и нацистка Германия нахлува в Белгия. За да се спре германското нашествие, много мостове над канала са взривени. Въпреки това, два моста остават непокътнати, което позволява на германската армия да напредва бързо.

Икономическо значение

Днес каналът Албърт е с голямо икономическо значение за страната. В следвоенните години през него са преминавали баржи, пренасяли годишно по 15 милиона тона товар. В края на шейсетте е достигнат рекорд от 40 милиона тона.

През годините каналът е модернизиран няколко пъти. В началото на седемдесетте е разширен до 100 метра за преминаване на по-големи кораби. В началото на новото хилядолетие е извършена втора модернизация, която включва издигане на всички мостове по протежението на канала. В резултат вече може да се транспортират контейнери, наредени на четири реда на палубата на кораба. Последният ремонт на мост бе при Хаселт през лятото на миналата година.

С модернизацията каналът създава предпоставки за развитие на множество индустриални зони по пътя между пристанищата Антверпен и Генк.

По последни данни в момента годишно се транспортират по 36 милиона тона стоки, разказва директорът на Фламандската компания за водни пътища, която управлява канала Крис Данкертс за обществената телевизия по повод 85-ия юбилей на вътрешния плавателен път.

Ако всички тези стоки се транспортираха с камиони по ключовата магистрала E313, щяхме да сме в трафика от сутрин до вечер. Според него благодарение на канала пътищата  по неговото протежение се олекотяват с по 5000 камиона на ден.

Каналът Албърт също е основен източник на питейна вода. Около 40% от фламандските семейства черпят вода от него, като първо минава щателна филтрация.

Инфраструктурни шедьоври

Освен като основен транспортен път каналът може да се разглежда и като чудо на инженерното развитие - воден асансьор с помпи, които вдигат и свалят на отделни нива натоварените баржи за и от порта в Генк.

За последната реновация на прилежащия мост през 2021 г. са използвани  4,7 млн. евро от бюджетите на провинция Лимбург, водната компания и Европейският фонд за регионално развитие. 

Ежедневно соларен таймер отбелязва преминаването на стотици посетители , които спират  минават през него ежедневно или просто спират да се насладят на издигащите се баржи и тоновете изливаща се вода от шлюзовете към мини ВЕЦ.

ЕК показвала, че мисли комплексно за електроенергийните мрежи

В навечерието на новия мандат на Европейската комисия бе даден ясен сигнал, че за първи път се мисли за комплексно финансиране на електроенергийните мрежи - както на ниво пренос, така и на разпределение. Този сигнал дойде от Брюксел, след като бе представен доклад на бившия директор на ЕЦБ Марио Драги.

Снимка: личен архив

Според браншовата асоциация Eurelectric представянето му е дошло в изключително подходящ момент когато новоизбрания председател на ЕК Урсула фон дер Лайен окомплектова новия състав на еврокомисарите.

„Този доклад ще бъде от основно значение за председателят като дава   ключови препоръки в каква посока да се насочи ЕС. Няма по подходящ момент от този за неговото представяне, коментира със оптимизъм генералният секретар на организацията Кристиан Руби.

От чутото той си води изводите, че докладът предоставял много ясна картина на състоянието на европейската енергийна инфраструктура и включва препоръки за справяне с недостига на суровини и компоненти на мрежата във веригата за доставки.

Противно на слуховете през предишните седмици, според организацията, докладът не се застъпвал за радикална промяна на наскоро договорените пазарни реформи. Същевременно имало и някои аспекти, които не са "благоприятни за пазара" и могат да подкопаят доверието на инвеститорите. Например да се предоставят временни облекчения на цените на електроенергията за енергоемките предприятия. Въпреки че това може да изглежда полезно в началото, може да причини повече вреда, отколкото полза. Регулираната цена на чистата електроенергия би унищожила всички инвестиционни сигнали за чиста енергия.

Като цяло Eurelectric приветства доклада на Драги, като се има предвид тясното съответствие с приоритетите на новата ЕК по отношение на електроенергийния сектор

Изпълнение: приемане на дългосрочни договори в реформата на пазара на електроенергия, преодоляване на проблемите с издаването на разрешителни и финализиране на преразглеждането на Европейската данъчна директива.

Инвестиции: насърчаване на финансирането за модернизиране на мрежата, чист и възобновяем капацитет и хармонизиране на мрежовите тарифи

Инфраструктура: внедряване на решения за съхранение и гъвкавост, като същевременно се подобряват дистрибуторските мрежи.

Промишлена електрификация: намаляване на разходите за енергия чрез дългосрочни договори за СИЕ, както и чрез насърчаване на собственото производство.

Според представения доклад 800 милиарда евро годишно инвестиции са необходими допълнително на Европейския съюз за радикална и бърза реформа, за да се преодолее изоставането от Съединените щати и Китай. За да преодолее изоставането, Европа трябва да се фокусира върху ускорена дигитализация и преминаване към повече чиста енергия. 

Европейските разпределителни мрежи трябва спешно да бъдат модернизирани, за да позволят масивна електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността, да интегрират възобновяеми енергийни източници и да издържат на по-чести екстремни метеорологични и кибернетични заплахи, апелира сдружението от дълго време. Според негово проучване - Grids for Speed инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.

Постигане на скорост на мрежата значително ще намали вноса на изкопаеми горива, ще създаде повече от 2 милиона работни места, ще доведе до по-големи икономии на енергия и ще осигури по-надеждно електроснабдяване, като същевременно ще ускори декарбонизацията на европейската икономика, прогнозират експертите на сдружението.

Обществените промени променят енергийната система на Европа с разрушителна скорост. До 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение.

Заявките за свързване се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. Тези развития натоварват мрежата. 

За да се облекчи напрежението, годишните инвестиции в нова и модернизирана инфраструктура, включително цифровизация, трябва да достигнат 67 милиарда евро от 2025 до 2050 г., около 0,4% от БВП на ЕС.

Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници.

Инвестициите ще ускорят електрификацията и ще помогнат на ЕС да спести 309 милиарда евро всяка година от внос на изкопаеми горива от 2040 до 2050 г.

В началото на април браншовите организации Eurelectric и Cefic излязоха с единно становище в подписана двустранна декларация двустранна декларация, че новата Европейска комисия трябва да излезе с план за улесняване на достъпна и чиста електрификация на промишлеността, създаване на необходимата мрежова инфраструктура.

Нидерландия търси място за нова АЕЦ

Изграждането на нова атомна електрическа централа е едно от отворените досиета, които правителството на Марк Рюте завеща на своите наследници от кабинета „Схоф“. Едва настанили се в министерските кресла, ресорните отговорни министри по екологията и енергетиката започват ударно да развиват следващата фаза на проекта – търсене на подходящ терен.

NPP Borsele. Picture: WNN

Досега беше известно, че са огледани два потенциални терена  - единият в Борселе където и в момента работи АЕЦ, а другият в Маасвлакте край Ротердам. Вече има и трета опция – отново да бъде в пограничен район – Тернузен – на 10 километра от белгийската граница, съобщава авторитетният ежедневник „Нюзблад“ както и три регионални медии.

Новият министър на климата и зеления растеж Софи Херманс планира в най-скоро време да посети  Тернузен. Веднага след визитата ще бъде изпратено писмо до Камарата на представителите, с което официално ще бъде депозиран теренът като потенциална опция.

Тернезен ще бъде споменат като ново място, което ще бъде разследвано. Освен това министърът ще отвори информационния пункт за енергийни проекти в Зеландия и ще посети съществуващата атомна електроцентрала.

Оглеждането на Тернузен като място за възможна ядрена мощност не е изненада както за специалистите, така и за местните власти, след като през миналата година беше обявено, че в района ще бъдат положени 380 kV линии, коментира темата местната телевизия Omroep Zeeland. 

Експерти са казали, пред медията, че този проект предполага възможности за транспортиране на доставена електроенергия, евентуално от атомна електроцентрала. Освен това в зоната около разглеждания терен е предимно тежка промишленост, която изисква огромно количество електричество. Това е още една причина, поради която изглеждало логично да се погледне Тернузен.

Очаква се решението къде ще бъдат разположени двата нови реактора да бъде взето в средата на следващата година.

Подготовката по изграждането на новите два реактора започна предишния кабинет в началото на миналата година.  Със свое решение е предвидено наред с разработването на проект за два нови блока да се модернизират и тези в Борселе. За целта са отпуснати 320 милиона евро.

Нова АЕЦ ще бъде с два реактора - всеки от тях с мощност 1000-1650 MW. След пускането им през 2035 г. те ще осигуряват между 9 и 13% от общата произведена електроенергия в страната. 

За да започне подготовката, кабинетът „Рюте“ е изчислил, че ще му трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и материалите. Отделно за самото строителство ще са необходими още повече пари. 

Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала.

Дали Борселе или някой от другите два терена е крайният вариант – решението ще бъде взето едва след обществено допитване до местното население. Според бившия министър на екологията Роб  Джетън, хората в Борселе са положително настроени към проекта, защото с него се осигурява допълнителна заетост и се привличат потенциални инвеститори от други индустрии.  

Един от потенциалните партньори е съседна Белгия, която официално е заявила на нидерландската страна, че има интерес да изгражда съвместна АЕЦ.

Утрехт заменя газа с топлина от отпадни води

Нидерландският град Утрехт ще намали драстично използването на природен газ в домакинствата, след като беше открита гигантска термопомпа. Проектът е дело на Енергийната компания Enecо и операторът на градската топлопреносна мрежа.

Снимка: npr.org

Помпата ще използва остатъчна топлина от пречистените отпадъчни води на 20 000 домакинства и промишлени предприятия, които вече няма да имат нужда за отопление от синьо гориво.

От оператора заявиха, че огромното количество вода от хиляди кухни и бани все още влиза в пречиствателната станция при температура от 12 градуса дори в средата на зимата. С електричество термопомпата извлича топлината от отпадъчните води.

Благодарение на термопомпата е необходим много по-малко газ за осигуряване на топлина в Утрехт. Според Eneco това ще спести 30 000 тона CO2 годишно.

Eneco планира да затвори една от газовите си електроцентрали в Утрехт преди 2030 г., а друга ще последва преди 2035 г. Компанията получи иновационна субсидия от 6 милиона евро за изграждането на термопомпата.

Освен това енергийната компания ще получи от правителството за следващите 15 следващите години още близо 50 млн. евро субсидии за устойчивост, само ако докаже на практика, че подобни иновативни проекти като този термопомпата докажат, че са по-евтини за управление в сравнение с газовата електроцентрала.

В Антверпен откраднаха линейка просто за майтап (видео)

Трима младежи откраднаха за майтап линейка докато спешния екип оказвал помощ на нуждаещ се, разказа регионалният белгийски вестник Het Belang van Limburg. Видео

Снимки: www.hbvl.be

Случката станала в ранната неделна утрин, след като е постъпило обаждане на спешния телефон 112. Двама медици от частна клиника в Антверпен се отзовали и паркирали линейката в близост до жилищната сграда.

"Докато екипът бил зает вътре в дома, трима шегаджии очевидно сметнали, че е много смешно да се повозят с линейката. Парамедиците забелязали кражбата едва когато един от тях слязъл долу, за да вземе допълнително медицинско оборудване от линейката", разказал мениджърът на клиниката Крис Вербек, мениджър на Vyvex.

След установената кражба медиците звъннали в полицията, която набързо открила превозното средство по проследяващия тракер.

На кадрите ясно се вижда как трима души скачат в линейката и се смеят. При потеглянето пускат сините светлини и карат из улиците на белгийския град с 60 км/ч. Накрая се блъскат в тротоар и оставят линейната.

След направения оглед става ясно, че няма щети. Междувременно медиците, макар и без линейка, оказали навременна медицинска помощ и няма опасност за живота на пациента.

От клиниката съобщиха, че са подали жалба и са предоставили видеозапис от самата линейка. Те ще настояват за сериозни наказания, защото такова поведение „било абсолютен позор“.

„Това е недопустима, защото си играем с живота на хората. Здрави и силни момчета, трябва да са наясно с това. Искрено се надявам, че ще бъдат заловени и че ще получат подходящо наказание“, заявява с огорчение и гняв мениджърът Крис Вербек.

Нидерландия започва да складира CO2 под Северно море от 2026 г.

Нидерландия има ясни цели в областта на климата: до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да бъдат редуцирани най-малко с 55% в сравнение с 1990 г., а до 2050 г. трябва да бъде неутрална. Един от начините за постигане на целите е улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (процес, известен още като CCS).

От няколко години правителствата на Марк Рюте са започнали различни проекти, свързани с улавянето и съхранението на CO2. Сред тях в най-напреднала фаза е проектът Porthos, който е първият за страната и е признат от Европейската комисия като проект от общ интерес. Предвидено е официално да заработи през 2026 г.

Строителните работи са в разгара си и всичко върви по график, показала журналистическа проверка в началото на септември. Според плана тръбопроводната система ще минава през индустриалната зона на пристанището в Ротердам.

Уловеният CO2 ще преминава през компресорна и помпена станция за охлаждаща вода. 50 километра подземен и надземен тръбопровод ще го складира в празни газови находища под Северно море на 3 км дълбочина под Северно море.

Ползватели на системата ще бъдат различни индустриални компании, които развиват бизнес на порта. Porthos ще съхранява около 37 Mton CO₂, приблизително 2,5 Mton CO₂ годишно в продължение на 15 години.

Ръководител на проекта е Ханс Мьовсен, който разказва пред медиите, че тръбопроводът е напълно безопасен за околната среда и същевременно изключително ценен.

„След 30 километра външни тръби, проектът слиза под земята и става херметически затворен за външния свят. Говорим за складиране на място, където е имало природен газ в продължение на милиони години. Когато находището бъде запълнено отново, почти до налягането, което е имало по времето, когато е започнал добивът на газ, ние ще го запечатаме с 400-метрова циментова тапа . И след това наистина е затворено завинаги“, обяснява специалистът на Porthos

За да се убеди в напредъка на проекта, лично новият министър на климата и зеления растеж Софи Херманс се разходи в района с лодка. За нея приемствеността в тази политика е от съществено значение с оглед на поетите пред Брюксел ангажименти в областта на климата.

"С изграждането на първата мащабна система за транспорт и съхранение на CO2 в Нидерландия - Porthos прави голяма крачка. Това ще позволи на индустрията да намали емисиите. До момента са сигурни 4 клиента, които ще доставят своя CO2 по тръбопровода - Shell, ExxonMobil, Air Liquide и Air Products.

За министъра и бизнеса темата за съхранението на CO2 има дълга история в енергетиката на страната и се говори от няколко десетилетия. Досега обаче заради упорството на екологичните организации, компаниите бяха принуждаване да забавят своите инвестиционни намерения в тази насока. Сол в мелницата срещу забавянето 

на проекта наливаше и проточило се съдебно дело, според което реализацията на Porthos ще отдели твърде много азот по време на строителните работи, припомня сайтът на nos.nl. Съдия взима през миналата година ключово решение и постановява, че проектът може да продължи, тъй като въздействието върху околната среда природа е незначително. Ако всичко върви добре, първият CO2 ще навлезе на морското дъно след две години, през 2026 г., а с това и 10% от емисиите на пристанището в Ротердам ще могат да се съхраняват по този начин.

Ръка за ръка по пътя към неутралност

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени", 

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост.

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще, отбеляза в свои анализ през 2023 г. икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.

Емисиите са от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Това е обещаваща климатична технология. Морето може да изиграе ключова роля в това. През септември сключихме споразумение с Дания. Сега предприемаме още една важна стъпка със съседната ни страна, смята след подписване на двустранно споразумение бившият белгийски министър на Северно море. Винсент ван Куикенборн.

Северно море – от нефтено гробище до златна ниша

Дъното на Северно море е „гробище“ от хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища. След направено картографско изследване станало ясно, че съществуват 23 000 изчерпани находища, 500 потенциално опасни петролни платформи, които причиняват замърсяване, 8 км тръбопроводи, стотици неизползвами съпътстващи инфраструктури,  собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies.

Съществува обаче международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се оценяват на 30 милиарда евро, коментират в свои разследвания белгийската телевизия RTBF и нидерландският вестник De Tijd.

С бума на зелените инвестиции се измества фокусът към тези обширни морски територии, които идните години се очертават да станат златна мина за газовия и ВЕИ бизнеса.

Не изостават апетитите към Северно море и от страна на Норвегия, която си е поставила за цел да съхранява до 50 милиона тона годишно въглероден диоксид в неговите недра. По този начин северната страна се стреми да се превърне във водещ център за депониране в Европа.

ЕС отново внася повече газ от Русия, отколкото от САЩ

Европейският съюз е закупил над 12,7 милиарда кубически метра газ от Русия и 12,3 милиарда от САЩ от април до юни. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. доставките от Русия леко са намалели, но тези от САЩ са спаднали по-рязко, пише в свое проучване базираната в Брюксел консултантска компания Bruegel. Норвегия остава най-големият доставчик на газ за ЕС с 23,9 милиарда кубически метра през второто тримесечие.

До февруари 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, руснаците бяха най-големият доставчик на газ за ЕС. След това много страни от ЕС намалиха руския внос. Но страни като Словакия и Австрия все още получават газ от Русия по тръбопровода, който минава през Украйна.

В края на август украинският президент Володимир Зеленски официално обяви, че Киев няма да удължи петгодишното споразумение с Русия, което изтича в края на годината. От своя страна руският президент Владимир Путин  отговори, че това неминуемо ще доведе до финансови "загуби" за Москва.

Приходите от продажбата са жизненоважни за Русия, за да продължи офанзивата си в Украйна.

Новината за прекратения договор с „Газпром“ първо била неглижирана от Путин пред редица икономически и политически лидери по време на форум във Владивосток. Той заявил, че въпреки очертаващите се финансовите загуби, „Газпром“ щял да се оправи по друг начин – като увеличи доставките на национално ниво. Последствията обаче след прекратяването на договора ще са фатални: "Цените ще скочат до небето!", предупредил Владимир Путин без да се впуска в подробности.

Руският президент в типичния си стил остро заявил, че „никой не може да блокира енергийният сектор на страната – независимо колко е  влиятелен“. С коментара си имал предвид различните санкции и решения, взети от ЕС от 2022 г. насам, за да се опитат финансово да задушат Русия, която е зависима от приходите си от петрол и газ.

В отговор на започналата руска офанзива срещу Украйна през февруари 2022 г. лидерите на Европейския съюз се обединиха около решението напълно да прекратят доставките на природен газ за Европа до 2027 г. Русия пък отвърна, че ще се насочи към Китай и ще разчита на  газопровода "Сибирски сили". Беше обявено, че ще се строи и втора тръба между Сибир и китайския град Синцзян, но все още проектът е на хартия без да е одобрен между Москва и Пекин.

С две трети намаляха корабите през Суетския канал за година

За близо една година броят на корабите, които преминават през Суетския канал е намалял с две трети откакто започнаха нападенията на хутите. Много от компаниите предпочетоха да преминават по по-дългия маршрут през нос Добра надежда в Южна Африка.

Picture: Maersk.com

С действията си племенната организация от Северен Йемен иска да покаже подкрепата си за групировката Хамас и палестинците. Това е племенна организация от планински район в северен Йемен, който граничи със Саудитска Арабия.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Вижда ли се краят на кризата с недостатъчния брой контейнери в пристанищата?

По данни на логистичната компания Maersk, спадът е намалял с 66% в сравнение с октомври 2023 година, когато бяха нападнати първите плавателни съдове. Именно датчаните бяха сред първите, които изтеглиха контейнеровозите си от несигурния район в Червено море. В прессъобщение до медиите компанията заявява, че нападенията са довели до негативно въздействие на търговията и глобалните доставки.

"Проблемите с хутите доведоха до смущения при транспортирането, оказва натиск върху инфраструктурата и води до допълнителни закъснения в пристанищата, закъснения и недостиг на капацитет и оборудване", заявява Maersk.

В изявлението си датският транспортен гигант обръща внимание и на друг проблем, който е оказал влияние върху портфейлите превозвачите в морския сектор. Тъй като контейнерите стават по-скъпи, цените на продуктите в тези контейнери също се покачват. 90% от всички продукти се транспортират по море, това има голямо въздействие.

„Понякога става въпрос за суровините, които се внасят от друга страна, понякога за краен продукт", коментира за нидерландския електронен сайт nu.nl Нейтън Фабер, ръководител на комуникациите в Кралската асоциация на нидерландските корабособственици (KVNR). Той допълва тезата си, че почти всички продукти се транспортират по море в даден момент от производствения процес. Това показвало, че е важно този конфликт да бъде разрешен бързо.

В края на август, по време на представяне на финансовите резултати за полугодието от Moller-Maersk A/S, прогнозираха, че глобалните транспортни проблеми, причинени от конфликта в Червено море, ще продължат по-дълго от очакваното и няма да бъдат решени тази година.

Цената за изпращане на стандартен 40-футов контейнер от Китай до Северна Европа е скочила от 1500 на 4000 долара, според Института за световна икономика в Кил в Германия. Но това все още е далеч от 14-те хиляди долара, наблюдавани по време на пандемията, допълва АP. "Съвсем скоро системата ще се приспособи към новата реалност, че трябва да се обикаля и производителите трябва да се подготвят и планират за по-дълго време за изчакване, казва Саймън Хийни, старши мениджър в консултантската компания за морски изследвания.

Друг фактор, който ще окаже влияние върху търговията през тази и следващата година е „вълната“ от нови контейнеровози, които ще се появят на пазара. Това щяло да доведе до свръхкапацитет.

Червено море е един от най-важните маршрути за доставка на нефт и газ в света от страните от Персийския залив. Суецкият канал е важен център за транзит към Средиземно море към Европа и САЩ.

Корабоплавателният маршрут през Червено море и Суецкия канал също е от решаващо значение за транспортирането на стоки от Китай и други азиатски страни до Европа и Близкия изток. В тесния южен край на Червено море търговските кораби трябва да преминат през протока Баб ел-Мандеб и по крайбрежието на Йемен.