ЕС търси начини как да не изхвърля по 59 млн. тона храна на година

Европа хвърля по 59 млн. тона храна всяка година, а в световен мащаб една трета от произведената храна отива по кофите, сочи равносметката на Европейската комисия.

Picture: EC

Разхищаването на храни има отрицателно въздействие върху цялото общество като засяга не само продоволствената сигурност, но и нашите икономики и общества, отбелязва здравният еврокомисар Стелла Кириакидес в съобщение повод Международния ден за осведоменост за загубата и разхищението на храна - 29 септември.

Според нея загубата и разхищението на храна също са опасност за околната среда. Всеки тон хранителни отпадъци допринася за увеличаване на емисиите на парникови газове, ускоряване на изменението на климата и изчерпване на природните ресурси на нашата. Следователно „моралният и екологичният императив“ казвал, че трябва да се действа и да помисли за промяна в политиките за намаляване на безразборното разхищение на храна.

Един от приоритетите на новата ЕК е до 2030 г. да намали наполовина хранителните отпадъци в общността по цялата верига - от производството до домакинствата.

Постигането на тази цел изисква колективните усилия на всички сектори на обществото – правителства, предприятия и домакинства. Борбата с разхищаването на храна зависи до голяма степен от ежедневните ни избори и действия. Време е да подобрим начина, по който купуваме и ядем храна, да преосмислим хранителната си система и да насърчим устойчивите потребителски навици. Ще видим положителните ефекти от това и в портфейлите си с по-малко пари, изразходвани за разхищена храна“, смята комисарят.

В изявлението още тя призовава всеки европейски гражданин да помисли какво може да направи, за да помогнем на планетата, икономиката и обществото около него. „Храната означава живот. Твърде ценна е, за да се озове в кошчето. Нека действаме заедно, за да превърнем тази визия в реалност и всички да бъдем част от решението“, апелира Кириакидес.

Посланието на еврокомисаря сякаш идва малко закъсняло на фона на борбата с проблема, който водят вече няколко години местните власти в Белгия.

Още от 2023 година белгийското правителство апелира, че трябва да се сложи край на безразборното прахосване и изхвърляне на храна в общия боклук. Изчисленията показали, че домакинствата изхвърляли месечно средно по 369 евро несортирана храна.

По правило храната трябва да се поставя заедно с трева, храсти в зелени контейнери, които се събират отделно от сметосъбиращите комании. Оказва с обаче, че сред смесения боклук попадат заради немарливи домакинства и тонове хранителен отпадък. Храната може да се използва за животни, за гориво или пък за биоразградим компост.

„Това не може да продължава така и  ще има строги санкции, за да се спре с безразборното прахосване на хранителен отпадък. Трябва да се подобри разделното събиране, категорични са от фламандската Агенцията за обществени отпадъци, които въведоха от 2024 г. домашното компосиране като начин да се спре с изхвърлянето на отпадъци.

В Брюксел – точно под носа на европейските институции- също са въведени рестриктивни мерки. От началото на тази година местният парламент нареди всички магазини с площ над 1000 квадратни метра да предават храната с изтичащ срок на годност на хранителни банки.

Решението идва след продължително наблюдение от няколко години, че прекалено много храна се изхвърля от веригите, а същевременно броят на хората, нуждаещи се от хранителна помощ се е увеличил, предаде в свои репортаж от в началото на годината местното радио 2.

Освен това – вече като собствена самоинициатива без да чакат държавна директива, масова практика е в белгийските магазини да се обособяват щандове с двойно и тройно намалени цени като целта е максимално да се продаде в рамките на един ден.

Може би един от най-емблематичните примери, които се появиха през 2023 година в борбата с разхищението на храна дойде от датчаните и тяхното мобилно приложение Too Good To Go. За една година апликацията спечели милиони фенове и магазини в Европа като дори беше силно промотирано и сред белгийците. Целта е да се свържат ресторанти и магазини, които имат непродадена, излишна храна с клиентите, които могат да закупят останалата храна в обекта без да могат да избират.

Храната в приложението е на цена от една трета от първоначалната си цена. Сред партньорите на проекта са ресторантите на „Карфур“ и „Икеа“ десетки пекарни и закусвални.

Потребителите правят заявка през смартфона си. Отиват 15 минути преди да затвори обекта, показват апликацията и си тръгват с селектираната храна. Препоръчително е да носят със себе си повече кутии от вкъщи. Избраната стока се финализира, след като купувачът потвърди пред служителя в магазина с плъзгане в приложението, че е приел „магическата чанта“.

Доставчикът може да анулира поръчката по всяко време, ако очакваният излишък е изчерпан, а купувачът е уведомен чрез текстово съобщение. Купувачът също може да анулира поръчката си с двучасово предизвестие.

От коментарите на потребителите се вижда, че някои ресторанти са доста щедри, а други все още слагат от всичко по малко в кутията. Затова, не е случайно и че рейтингите на редица ресторанти в Google са по-ниски.

Очевидно е обаче, че единичните примери на правителства и компании като датската не са достатъчни. Нужно е единство и общ подход за цялата общност.

Picture: EC

Какво правим?

Едно от решенията на Брюксел е стартиралата стратегия "От фермата до трапезата" като част от Европейския зелен пакт

Друг начин е чрез разработената платформа на ЕС относно загубата и разхищението на храни .  Комисията я разработва в тясно сътрудничество с промишлеността, потребителски и неправителствени организации, научноизследователски институти и експерти в областта на политиката в държавите от ЕС как да се намалят загубите без да се компрометира безопасността на храните, като същевременно се обсъждат варианти за възможни действия на ЕС.

През 2014 г. Комисията създаде специална работна група с експерти от държавите членки, за да улесни обмена на знания и най-добри практики за предотвратяване на разхищаването на храни. Целта е да помогне на Комисията и държавите членки да премахнат, когато е възможно, всички регулаторни пречки или сиви зони, съществуващи на равнището на ЕС или на национално равнище, които водят до разхищение на храни, като същевременно се гарантира безопасността на храните и фуражите, както и защитата на здравето на животните.

От 2022 г. насам Комисията е отпуснала над 11,5 милиона евро безвъзмездни средства за действие по Програмата за единния пазар. Парите са да се помогне на държавите членки и заинтересованите страни да подобрят инициативите за измерване и предотвратяване на разхищаването на храни. Това включва три набора безвъзмездни средства: първият е насочен към националните компетентни органи, вторият е за частни и публични заинтересовани страни, а третият е безвъзмездни средства за действие в подкрепа на дейностите на Европейската федерация на хранителните банки.

Хартиената касова бележка отстъпва на app-приложенията

Развитието на технологиите, автоматите за самообслужване и апликациите на телефоните пратиха класическата касова бележка в историята.

Снимка; Wikipedia

Водени от политиката за пестене на хартия и екологичност, редица големи хипермаркети дадоха възможност на потребителите да изберат дали искат да се откажат от хартиения чаршаф, който получават на касата. Вместо него покупката автоматично отива в клиентската апликация, инсталирана на мобилния телефон.

Функцията за отказ функционира от 2020 година в белгийските клонове на „Карфур“, нидерландският им конкурент „Алберт Хайн“, както и в немската верига „Акцион“ (подобна на нашите магазини „Всичко по левче“).

Ikea дава възможност на своите клиенти с добре познатата Family card да получават касовите бонове в пощенската кутия. Collect&Go на хранителната верига Colruyt Group също изпраща квитанциите по имейл.

В Lidl пък всеки клиент, който използва фирменото клиентско приложение така или иначе ще получи касовата си бележка там веднага след всяка покупка. Въпреки това на касите все още питат дали искате хартийката.  Дигиталната касова бележка е въведена от „Кауфланд“.

Съседна Франция също сложи през миналата година край класическите касови бележки не само в магазините, но и по институциите, съобщи в обширен репортаж телевизионният гигант Euronews. Плащането ще бъде отразявано по имейл, банкова апликация или QR код. По изключение ще се издават на хартиен носител единствено в  ресторанти и хотели, за закупуване на електротехника.

В страната годишно се отпечатват по 30 млрд. хартиени бележки. С поправките се очаква да бъдат спестени 150 000 тона хартия годишно, или да бъдат запазени 25 млн. дървета.

QR код за довиждане

Как функционира системата в немския хипермаркет. При инсталирането на клиентската карта в телефона, приложението ви пита дали искате да получавате касовата си бележка там. След направената покупка на гишето за самосканиране на продуктите вие получавате единствено мъничка хартийка с QR код, който да ви отвори вратичките. Подобно е и в „Акцион“, който ви пита искате ли дълъг отрязък, да получавате електронно или къса бележка с QR код за излизане.

Идеята за поетапното изчезване на хартиената касова бележка има развитие от няколко години. Първоначално хранителните вериги осъзнаха, че отива прекалено много суровина за тяхната направа, затова преминаха на рециклирана хартия. Впоследствие обаче с развитието на апликациите водещите вериги осъзнаха, че могат да се откажат и от тази повторно употребена хартия като напълно я елиминират в практиката си. Изчисления на водещия бранд Delhaize показват, че всяка седмица се отпечатват по 5 милиона касови бележки, което е 162 тона годишно.

Швеция ще започне изграждането на нов ядрен реактор до 2026 г.

Шведската компания Vattenfall планира да започне строителството на нов атомен реактор през 2026 година. Информацията бе потвърдена и от две от управляващите политически сили, които заявили пред медиите, че изграждането ще започне преди парламентарните избори.

Picture: vattenfall.com

Страната разполага с 6 реактора, които генерират 30% от електроенергията. В дългосрочен план до 2024 година Стокхолм има амбиции да увеличи дела на атомната енергия с изграждането на нови малки модулни реактори (SMR).

Засега обаче е ясно само, че е определен терен в западната част на страната, на който да бъдат издигнат два от новите модели реактори. 

Според доклада за състоянието на ядрената индустрия към 2023 г. планира се изграждане SMR реактори на над 80 места по целия свят. В експлоатация обаче са въведени на две – в Русия и Китай.

Хранилище за CO2 ще заработи в Норвегия през 2025 г.

През следващата година в Норвегия ще заработи първото в света съоръжение за съхранение CO2, обявиха на съвместна церемония от правителството на страната и инвеститорите Equinor, Shell и TotalEnergies.Northern Lights се намира в западната част на страната край Берген, на брега на Северно море

Снимка: equinor.com

Проектът се развива с дейното участие на държавата и цели да улавя и транспортира CO₂ до малката община Øygarden. Регионът е опасан от плетеница тръбопроводи, една от които потъва в Северно море. Идеята е на брега въглеродният диоксид да се втечнява и транспортира с кораби на 110 км от брега до крайната му дестинация за инжектиране, допълва телевизия Би Еф Ем.

Годишният капацитет за съхранение първоначално ще бъде 1,5 милиона тона, но се предвижда да бъде  увеличен до 5 милиона тона, ако има търсене в следващите години

"Това е проект, който показва, че улавянето и съхранението на въглерод е технически осъществимо решение. Може да е един от лостовете, които можем да използваме днес, за да окажем влияние върху изменението на климата", казва директорът на Northern Lights Тим Хейн.

Според данни на Международната агенция по енергетика годишно по света в момента се улавят едва по 50,5 милиона тона CO2, a за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C в сравнение с прединдустриалната епоха, улавянето и съхранението на въглероден диоксид трябва да достигне до 1 милиард тона емисии годишно до 2030 г.

За да постигне тези цели светът има нужда повече от такива проекти и обществена подкрепа, Даниела Пета от мозъчния тръст Global CCS Institute.

Няколко големи компании вече са сключили трансгранични търговски  договори. Официално са оповестени имената на производителя на торове Yara, завод за амоняк в Нидерландия и две електроцентрали за биомаса в Дания.

След норвежците, няколко други проекта за подводно инжектиране също напредват в Европа. С подобно съоръжение може да се похвалят и датчаните Greensand представлява изчерпано нефтено находище, в което може да се складират  8 млн. тона годишно до 2030 г.

Нидерландия също напредва в тази насока и развива своето хранилище край Ротердам. Проектът Porthos е първият за страната и е признат от Европейската комисия като проект от общ интерес. Предвидено е официално да заработи през 2026 г. Уловеният CO2 ще преминава през компресорна и помпена станция за охлаждаща вода. 50 километра подземен и надземен тръбопровод ще го складира в празни газови находища под Северно море на 3 км дълбочина. Ползватели на системата ще бъдат различни индустриални компании, които развиват бизнес на порта. 

OЩЕ ПО ТЕМАТА: Северно море – от нефтено гробище до зелена централа и златна ниша за съхранение на въглерод

Индустрията на съседна Белгия също напредва в това начинание. Все още редовното правителство на премиера Александър де Кроо отдели  10 милиона евро за проект в пристанищния комплекс Антверпен. Разработва се съвместно между компаниите Liquide и BASF и Фламандската агенция за инвестиции. След завършването многомилионният проект ще свърже крайграничния германски регион с големите индустриални клъстери в Гент, Антверпен, Монс, Шарлероа и Лиеж.

Подобни проекти са широко приветствани от Европейската комисия, но не и от природозащитниците. Сред най-явните противници на тяхната реализация е  "Грийнпийс", която осъжда "зелените заблуждения".

Още по темата:  Коридорът „Делта Рейн“ – големите надежди за водородната и CO2 индустрия в Европа

Екоактивистите смятат, че подобна технология ще бъде използвана като причина за удължаване на експлоатацията на изкопаемите горива и ще отклони ценни инвестиции от възобновяемите енергийни източници.

EK e събрала за 20 години над 200 млрд. евро от въглеродни емисии

За двадесет години, откакто е въведена системата за ценообразуване на въглеродните емисии, са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. Тази колосална сума изцяло се инвестира в Зеления преход, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на среща с участието на канадския премиер Джъстин Трюдо.

Снимка: Пресслужба на ЕК

„Всички тези приходи се инвестират в областта на климата, в научноизследователска и развойна дейност в областта на новите технологии и иновации. Например чрез нашия Европейски иновационен фонд или Европейската водородна банка инвестираме в новаторски чисти технологии за улавяне на CO2, за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни горива. Така че ценообразуването на въглеродните емисии превръща замърсяването в иновации. Това изпраща много ясно послание към света на бизнеса: Ако замърсявате, плащате. Но ако сте чисти, това се отплаща.

Председателят на ЕК анонсира, че след дебата си с канадския премиер, е твърдо решена да анонсира нов пакт за чиста промишленост, който да допълни Европейския зелен пакт. Детайли по него обаче не коментира и предпочете да  съсредоточи върху равносметката за ценообразуването с емисии.

С поглед назад към изминалите две десетилетия може да се каже, че ценообразуването на въглеродните емисии е вече добре установено в Европейския съюз. Оттогава са намалени емисиите в секторите наполовина докато икономиката продължавала да расте. Бихме могли да кажем, че ценообразуването на въглеродните емисии е пазарен инструмент, който работи за намаляване на емисиите и увеличаване на БВП“, отбелязва фон дер Лайен.

Изявлението на преизбрания председател на ЕК не е изненадващо, тъй като темата за редуцирането на емисиите бе в основата на новата й 5-годишна управленска платформа. Още в първата си реч начело на втория мандат на 18 юли, фон дер Лайен обави, че ще преследва две ключови цели: постигане на въглеродна неутралност до 2050 година и 90% редуциране на парниковите емисии следващите две десетилетия.

В контекст на дългосрочната политика на Брюксел наред с редуцирането на емисиите водородът същоо ще играе важна роля за постигането на целите на Зелената сделка, постепенното премахване на руските изкопаеми горива и подкрепата за декарбонизацията и конкурентоспособността на европейската промишленост. Затова и бе създадена Европейската банка за водород, за да стимулира инвестициите в проекти за водород и да улесни създаването на цялостна верига за създаване на стойност в областта на водорода в Европа. В момента в ЕС има 254 проекта за възобновяем водород, от които 170 в експлоатация и 84 в процес на изграждане. Те съответстват на почти 3 GW инсталирана мощност. Очаква се още 8 GW капацитет да бъдат пуснати в експлоатация след изпълнението на проектите за електролиза, избрани в първия пилотен търг за възобновяем водород в рамките на Европейската водородна банка. Въпреки това, в световен мащаб само 4% от обявените проекти за възобновяем и нисковъглероден водород са достигнали до окончателно инвестиционно решение, а само 12% от потенциалните доставки на чист водород, произведен до 2030 г., са идентифицирани.

Отделно 18 милиарда евро са инвестирани в Европа от Механизма за устойчивост и възстановяване, схемите на държавите членки и няколко регионални и иновационни програми за насърчаване на първите проекти за производство на водород, подпомагане на смяната на горивата и развитие на инфраструктурата.

Освен това Комисията одобри това лято държавна помощ за четири важни проекта от общ европейски интерес (IPCEI) във веригата за създаване на стойност на водорода. Очаква се те да отключат около 27 милиарда евро частни инвестиции. Подкрепените проекти ще обхващат цялата верига за създаване на стойност на чистия водород — от производството на водород от възобновяеми и нисковъглеродни източници до съхранението, преноса и разпределението на водород и приложението на водород, по-специално в промишлените сектори.

Над 80% от студентите в Белгия разчитат на ChatGPT

Над 80% от студентите в Белгия са използвали ChatGPT през миналата академична година, показва годишно проучване на  фламандското издателство и книжарница Acco.

Pictures: livemint.com

В допитването са взели участие над 1 000 студенти и 142 преподаватели. Това на практика показва, че четири от петима младежи са разчитали на Al. Половината от тях са уточнили, че са го използвали предимно да пренапише собствените им текстове или пък да направи резюме на техните курсови работи.

На въпрос кое е най-голямото предизвикателство пред тях при използването на изкуствения интелект, една трета от респондентите са заявили да не се увлекат в неговото използване и да загърбят собствените си мисловни възможности.

Самите анкетирани се опасяват, че стават зависими на интелекта, който може да предостави невярна информация.

Един на всеки трима анкетирани учители също се опасява, че учениците ще мислят по-малко и ще разчитат на ChatGPT. Следователно както студентите, така и учителите искат ясни насоки за използването на ChatGPT във висшето образование.

"Инструментите с изкуствен интелект са огромна добавена стойност, стига да не подкопават постигането на определени компетенции и процеса на обучение. Насоките помагат да се изясни кои компетенции се очакват от студентите. Ето защо е важно да знаят кога не им е позволено да използват инструменти за изкуствен интелект, като например по време на изпит", казва пред местният вестник “Нюз блад“ Мартин Валке, професор по образователни науки в университета в Гент.

Извън анкетата над 74% от анкетираните студенти смятат, че е важно да могат да използват както хартиени така и цифрови учебни материали.

Граничният контрол на Германия - май много шум да стреснем еврокучетата

Шумно афишираната мярка от Германия да въведе граничен контрол със съседите си може да се окаже просто пушилка в медийното пространство.

Picture: ZDF

В началото на септември правителството на Олаф Шолц хвърли в шок и недоумение Западна Европа, след като заяви, че по възловите магистрали с Нидерландия, Белгия, Австрия и Франция ще постави патрулни екипи, които на селективен принцип ще спират и проверяват автомобили.  По този начин ще се опитат да намалят мигрантския натиск. Последва мигновена реакция от Австрия и Нидерландия, които в прав текст заявиха, че тия номера няма да им минат и Берлин въобще да ни си мисли, че и те ще въведат съответните мерки.

Съседна Белгия отговори малко по-деликатно като заяви, че не смята да го поставя на правителствено ниво, защото подобна мярка не стои на дневен ред. Служебното правителство на Александър Де Кроо си има достатъчно задачи за решаване, пък и на федерално ниво на дневен ред са главоболията по съставяне на редовен кабинет.

Новината за КПП-тата сякаш малко повече разбуни духовете сред самото общество от чисто практическа гледна точка. Седмичният шопинг от една държава в друга, особено в крайграничните селища е нещо в реда на нещата.

Стотици коли от Южна Нидерландия задръстват в събота сутрин общата с Германия магистрала А76, които поемат за покупки в близкия град Аахен. А там цените на основни храни може да се намерят тройно и четворно по-евтино в сравнение със хранителните вериги на Белгия и Нидерландия. Подобна е ситуацията и в Южна Белгия където масово се пазарува отвъд „границата“ с Франция.

Събота рано сутрин. Една бегла разходка показва, че няма и следа от контролни пунктове. И когато говорим за такива, разбирате една поставена мобилна шатра- подобна на онези, които бяха монтирани по нашите пътища по времето на ковид. В тази шатра стоят двама полицаи, които на селективен принцип с приоритет коли с регистрационни номера на кирилица спират и обстойно инспектират колата.

Подобна проверка се очакваше да има и на френско-белгийската магистрала. Там също няма и помен от проверки, а за крайграничните селца извън магистралата още по-малко.

Много шум от Шолц колкото да разлае еврокучетата.  

Берлин реши да излезе с тази мярка веднага след инцидентите в Солинген и Манхаим. През май афганистанец уби полицай на митинг на ислямисткото движение Pax Europa в Манхайм. Последният случай е със сирийски кандидат за убежище, който намушка трима в Золинген навръх честването 650-годишнина на града.

От вътрешното министерство заявиха, че контролът ще продължи 6 месеца и по този начин се надяват да се намали броят на хората, влизащи в страната без валидна виза.

Сбогом, Шенген след германския граничен контрол? Не толкова бързо

Доколко една такава акция в момента или подобна в бъдеще ще окаже върху Шенгенското споразумение, което премахна граничния контрол между 29 европейски държави, пита и обществената фламандска медия VRT.

Професорът по европейска политика Хендрик Вос от университета в Гент не смята, че това ще се случи. На първо време според него трябва да се види колко строг ще бъде този контрол и дали ще има задръствания. „Всички вече сме толкова зависими от вноса и износа да се случва навреме, че подобна мярка едва ли ще просъществува дълго, особено в страни, които границата е условно пониятие“, казва той.

"Нашата икономика е толкова свързана с тези на съседите. Хората също са свикнали с това: можете да пътувате без никакви проблеми. Ако наистина искате да извършвате граничен контрол, за да предотвратите престъпността, например, трябва да го направите старателно. Няма ефект полицай да гледа от една шатра преминаващи коли на магистрала и от време на време да спира по някоя“, смята професорът.

Засега, две седмици след въвеждането на този контрол, резултатът показва, че е повече шум и напудрени телевизионни репортажи като този на обществената нидерландска телевизия NOS: как би изглеждала проверката, отколкото реален ефект. Моето седмично шопинг кръстосване между Белгия- Нидерландия и Германия показа, че контрол няма, блокади също.

Друго нещо са задръстванията, но те са просто, защото хората възприемат трите държави като нещо слято, граничната бразда условна, а Шенген – за тях отдавна е забравено понятие.

ЕП иска от ЕК план за адаптиране към изменението на климата

За последните 30 години наводненията в Европа за причинили щети за над 170 млрд. евро, засегнати са над 5,5 млн. души.

Зачестилите екстремни явления и особено разразилото се наскоро водно бедствие в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят безпокойство у евродепутатите, се казва в обща декларация.

Снимка: АФП/ Пресслужба на ЕП

Още на първата пленарна сесия темата за наводненията е обект на дискусии. С единодушие е прието, че ЕП настоява от ЕК да излезе със спешни мерки.

В приета резолюция се подчертава, че европарламентът не одобрява направените бюджетни съкращения във важния Механизъм за гражданска защита на ЕС.

Като начало в кратък срок Парламентът призовава Комисията да ускори подпомагането на засегнатите държави. В дългосрочен план да се мисли за повече инвестиции в сферата на регионалната и местната политика, за да се смекчи негативния ефект от изменението на климата.

Евродепутатите настояват още Комисията бързо да представи Европейски план за адаптиране към изменението на климата, включително конкретни законодателни предложения, както е обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Комисията за периода 2024—2029 г., за укрепване на устойчивостта на ЕС, адаптиране към последиците от изменението на климата и координиране на националните действия за готовност, планиране и трансгранично сътрудничество.

Сред препоръките още се казва, че е необходимо бързо да се вземат спешни мерки за предотвратяване на риска от наводнения.

Германия дава 100 млн.евро помощ за енергийния сектор на Украйна

Германия ще подпомогне Украйна с нови 100 милиона евро помощ за стабилизиране на разрушената инфраструктура, съобщи Външното министерство на страната с пост в социалната мрежа X.

В съобщението се казва, че Украйна е на прага на нова зима, а Путин използвал студа като оръжие.

Picture: spglobal.com

Енергийната инфраструктура на страната е сериозно повредена от руските атаки, които са причинили прекъсвания на електрозахранването и пораждат опасения от още една трудна зима за украинците след повече от две години и половина инвазия на руските сили, коментират няколко западни медии като се позовават на AFP.

Киев многократно призовава западните си съюзници да помогнат za възстановяване на електрическата мрежа.

От началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Германия е предоставила около 35 милиарда евро помощ под формата на  хуманитарна подкрепа, директни плащания или оръжия, според уебсайта на германското правителство.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен също обяви отпускане на нов пакет от 717 милиона долара за украинския енергиен сектор, доставки на питейна вода и разчистването на мини.

Началото на новата пленарна сесия на новия Европейски парламент също обеща да помага на страната колкото е необходимо, независимо на каква цена.

При отчета си пред евродепутатите ресорният еврокомисар Кадри Симсон апелира западните страни да не спират да помагат на Киев.

Тя благодари на европарламента за непоколебимата подкрепа към Украйна и призова тя да продължи и в бъдеще, защото „Русия продължава да руши гражданската инфраструктура в страната“.

Еврокомисарят апелира съседните страни да увеличат капацитета си на износ на енергия към Украйна, за да не изпитва недостиг.

Твърда подкрепа и занапред обещаха още и лидерите на ЕК и Съвета на ЕС – Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел.

По време на своето изложение в пленарната зала на Страсбург еврокомисарят направи отчет за състоянието на сектора през последната година. Тя наблегна на това, че Европа е постигнала значим напредък в изграждането на зелени мощности.

Резултатите показвали, че само за периода 2021-2023 година фотоволтаичният капацитет в Европа се е увеличил с 36%, което спестило 35 млн. куб. метра газ годишно на домакинствата и индустриите. 

Но това не е достатъчно, смята комисар Кадри Симсон. Според нея за добър напредък в тази сфера може да се говори едва тогава, когато сегашните 23% зелена енергия станат половината от енергийния микс на общността. 

ЕК одобри държавна помощ на Белгия за строежа на изкуствен енергиен остров

Първият офшорен вятърен парк на Белгия „Принцеса Елизабет“ ще бъде с капацитет от 700 MW и ще произвежда по 2,6 тераватчаса(TWh) енергия. За проекта се говори от години и страната, а от миналата година на практика започна същинското строителство.

Енергийният остров "Принцеса Елизабет". Снимка: Elia.be

Изграждането е от съществено значение за целия регион и се подкрепя от Европейската комисия. От нейно съобщение от 13 септември става ясно, че тя е подкрепила държавна помощ за над 682 милиона евро като общата инвестиция се очаква да надхвърли 2 млрд. евро. Самата ЕК също даде своя принос със 3,7 млн. евро за реализацията.

За дадената зелена светлина от Брюксел потвърждава и ресорният  зам.-изпълнителен заместник-председател, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестагер, според която изграждането ще помогне на Белгия да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива и ще насърчи прехода към икономика с нулеви нетни емисии.

Вятърният парк „Принцеса Елизабет“ ще бъде изграден в района на Остенде на Северно море. В подписаното споразумение между оператора на мрежата Елия и местното пристанище е заложено капацитетът му да нараства следващите години.

Изпълнението е поверено на Консорциум с участието на белгийските морски строителни компании DEME и Jan De Nul. 

Изкуственият остров ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега. Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни.

На него ще има постоянен сервизен център с многофункционална сграда на площ от 500 м². Ще има контролна зала за наблюдение, склад за съхранение на строителна техника и резервни части. До 30 души, предимно техници по поддръжката на парковете ще работят в офисите на място. Сградата е планирана за въвеждане в експлоатация до края на 2025 г.

Ще бъдат инсталирани близо 60 км DC кабели и 300 km AC кабели, които ще върнат електричеството обратно на континента. 

Възприехме иновативен подход към остров Принцеса Елизабет с природосъобразен дизайн. Работим с експерти по опазване на природата и учени, за да гарантираме, че начинът, по който е проектиран има положително въздействие върху биоразнообразието и помага на морския живот да процъфтява. Това означава, че както дизайнът на острова, така и неговата функция ще допринасят за постигането на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие, казват от държавният оператор "Елиа".

Проектът „Принцеса Елизабет“ беше най-силно рекламираният по време на международните визити на бившия премиер Александър Де Кроо. Той заявяваше, че се гордее с него и се надява изкуственият остров да има завършен вид до 2026 година, а цялата инфраструктура и подводни кабели да са готови до 2030.

В дългосрочен план се предвижда енергийният остров да се свърже със строящите се в момента гигантски офшорни вятърни паркове от Германия, Дания, Норвегия, Великобритания, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия.

В рамките на проведена енергийна среща през 2023 г. бе обсъден големият залог и на правителствено равнище бе договорено да се вложат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години.

От тази среща в Остенде тръгна и мегаидеята поетапно да се преобрази Северно море от „гробище“ на изоставени газови платформи в най-голямата зелена електроцентрала в Европа.

Северно море – от нефтено гробище до зелена централа и златна ниша за съхранение на въглерод

Както в България обичаме да казваме: Апетитът идва с яденето. След изграждането на „Принцеса Елизабет“ се заговори, че амбициите на Белгия са в бъдеще да изгради и трета офшорна зона като по този начин до 2040 г. да произвежда по 8 гигавата „зелена“ енергия. 

Дали обаче това е възможно, попита  бившият министър, отговарящ за Северно море Винсент Ван Куикенборн. Според изготвен по негово настояване доклад от  консултантите Arcadis - изграждането на още една офшорна зона в Северно море ще дойде в повече на природата. Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието.

Ентусиазмът на Белгия бе попарен и от декларация на 100 компании , които заявиха, че разрастващите се офшорни вятърни паркове в Европа ще предизвикат сериозни проблеми по веригите за доставки. Според техните данни капацитетът на „перките“ ще нарасне десетократно до 2050 година – до 300 гигавата.

Белгия и регионът на Бенелюкс са само един малък пъзел в глобалния офшорен вятърен сектор, който след военната инвазия в Украйна 2021 преживява стабилен растеж благодарение на увеличените инвестиции и търговата дейност. Тесните места във веригата за доставки обаче са значителни предизвикателства пред по-нататъшното разширяване на индустрията. Въпреки че амбициозните цели повишават доверието на инвеститорите, от решаващо значение е да се решат логистичните проблеми, за да се гарантира, че офшорната вятърна енергия може успешно да поеме ключова роля в енергийния преход. Това не само ще помогне на технологията да узрее, но и ще насърчи поддържането на екосистема, подхранваща доверието на инвеститорите, заявява Petra Manuel, анализатор на офшорния сектор към Rystad Energy.

Очакването на експертите от компанията за анализи е трите доминиращи играча в сектора да бъдат Обединеното кралство, Германия и Холандия. Близостта на страните до Северно море и обширните морски зони осигуряват значителна основа за успех при офшорния вятър в подкрепа на целите за нулева мрежа. Прогнозата е, че заедно тези три държави до 2040 г. ще държат общо 150 GW инсталирани вятърни мощности, следвани от САЩ с по-малко от 40 GW. 

Претоварената холандска елмрежа носи щети за десетки милиарди евро

Претоварената нидерландска електрическа мрежа спешно се нуждае от модернизация, защото в този си вид коства годишно между 10 и 40 млрд. евро загуби за обществото. Сред най-силно ощетените са компаниите в сферата на жилищното строителство и енергетиката, посочва доклад на изследователската компания Boston Consulting Group (BCG). 

Picture: rtvhollandsmidden.nl

Електрическата мрежа в Нидерландия рязко се е претоварила през последните години заради бума на електромобилите, разрастващите се вятърни и соларни паркове, все по-честото използване на термопомпи.

В резултат на това количеството генерирана енергия е в пъти по-голямо от възможностите на мрежата. Въпреки усилията на мобилните оператори да я разширят, огромните нужни инвестиции ще отнемат години, за да се реши проблема.

А докато това стане, потърпевши ще бъдат най-малко 10 000 компании, които няма да могат да разширят бизнеса си, защото не могат да бъдат свързани към съществуващата електрическа мрежа, прогнозира анализа.

Все по-голям проблем ще има и в жилищното строителство. Вече е ясно, че спира строежът на къщи  в Алмере, защото няма техническа възможност да бъдат електрифицирани.

Съществува и риск пред промишлените компании, които използват много енергия в своите процеси, да напуснат страната, което ще коства много работни места.

Освен това железопътните оператори не могат да разширят разписанията си поради липса на капацитет на мрежата.

Няма капацитет за повече соларни паркове и вятърни турбини. Това ще принуди много компании „да ударят спирачка“ и да не закупуват електрически автомобили и да си карат старите дизелови камиони, защото не могат да инсталират зарядни станции.

За домакинствата ще бъде по-трудно да използват слънчеви панели и термопомпа. Ще трябва да разчитат на изкопаема енергия за по-дълго време.

В доклада се казва, че четирите правителства начело на Марк Рюте са били наясно с назряващия проблем и че са нужни инвестиции за разширяване - между 6 и 9 милиарда евро.

Сред препоръките на изследователската компания е да се използва гъвкаво електроенергията. Това означава, компаниите да се ограничат от използване в пиковите часове, а през нощта. Някои от енерго дружествата вече са започнали такива разговори, но както се очаквало получили силен отпор и несъгласия.

ЕС: Ясно е: Крим е Украйна

Крим е Украйна. Така категорично звучат посланията на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на ЕС Шарл Мишел във видео обръщения по повод десетгодишнината от руската окупация.

Picture: EC AV portal

В посланието си председателят на ЕК заявява, че на практика агресията на руската армия е започнала на украинска земя още преди десетилетие с навлизането на полуострова    

Ясно е: Крим и Севастопол са Украйна. Европейският съюз никога няма да се умори да подкрепя териториалната цялост на Украйна. Само там, където границите са важни, има сигурност и мир за хората. През тези десет години Крим беше тестова площадка за бруталната тактика, която Русия сега използва в окупирана Украйна, казва фон дер Лайен

В речта си тя припомня, че официалните преговори за присъединяване на Украйна  започнаха това лято. Брюксел досега е предоставил на Украйна над 118 милиарда евро подкрепа, а финансирането от Механизма за Украйна, осигурено до 2027 г., предстои още много, обещава председателят.

Европейският съюз подкрепя справедливия мир, защото Хартата на ООН трябва да бъде гръбнакът на международното право. Подкрепяме формулата за мир на президента Зеленски, както и основания на правила международен ред и твърдо подкрепяме суверенитета и териториалната цялост на Украйна и всяка друга нация по света. Ние ще продължим да ви помагаме да съберете подкрепа за вашия мирен план въз основа на тези основни принципи. Ето защо ние сме решени да ви подкрепяме толкова дълго, колкото е необходимо, с военна, финансова и политическа подкрепа. Ще продължим да обединяваме международната общност, за да изолираме Русия и да покажем на света, че поведението на Кремъл е изключително опасно за всички нас, звучи посланието на Мишел.

Симсон: ЕС е готов да живее без руски газ

До средата на годината ЕС е инвестирал близо 184 милиарда евро в проекти, свързани с енергетиката. Като се прибави към тях и вложенията за зелени инвестиции като част от националните планове за възстановяване и устойчивост – средствата са достигнали 240 милиарда евро. Това обяви ресорният еврокомисар Кадри Симсон, която направи годишен отчет за състоянието на сектора.

Кадри Симсон: Снимка: Пресслужба на ЕК

Пред журналисти тя се спря на някои от ключовите решение, взети по времето на изтичащия мандат като ковид пандемията и нахлуването на Русия в Украйна. Само единството на общността и солидарността, според еврокомисаря, са позволили на страните членки да превърнат „кризата във възможност“.

След две рекордни години за инсталации за възобновяеми енергийни източници, през първата половина на 2024 г. вятърната и слънчевата енергия се повишиха до нови върхове, изпреварвайки за първи път изкопаемите горива в нашия електроенергиен микс.

Планът на ЕС за възстановяване след Covid също беше от ключово значение, за да се гарантира, че държавите членки имат достъп до необходимото финансиране за своите планове за чист преход.

„Особено се гордея, че с този мандат на практика завърши синхронизирането на енергийните пазари на балтийските държави с континенталната електроенергийна мрежа. И направихме големи стъпки напред с нашите проекти от общ интерес и бързото приспособяване на нашата газова инфраструктура, за да подкрепим променящите се модели на внос след нахлуването на Русия в Украйна. Заедно успяхме да сложим край на десетилетията на зависимост от руските изкопаеми горива“, посочва като един от примерите за постигнат успех енергийният комисар.

От изнесените данни става яснно, че преди войната ЕС е внасял от Русия  150 милиарда кубически метра газвсяка година, а сега те са по-малко от 50. Зависимостта е спаднала от 45% през 2021 г. на 15% през миналата година. В очакване на следващата зима съхранението на газ в ЕС е достигнало целта от 90 % запълване на 19 август, седмици преди законодателния краен срок 1 ноември.

Европейците също така са намалили потреблението си на газ с 18 % между 2022 г. и 2024 г., което също е повече от целта, която първоначално си поставихме.

"Така че постигнахме впечатляващ напредък през последните пет години, но следващите пет са наистина от решаващо значение за нашия преход към чиста енергия, за изпълнението на ангажиментите ни по Парижкото споразумение и за просперитета на нашите граждани и конкурентоспособността на нашата промишленост. Като начало трябва да се съсредоточим върху изпълнението и да завършим започнатото. Ето защо наистина призовавам държавите-членки да представят липсващите си национални планове в областта на енергетиката и климата. Към днешна дата сме получили само 10 окончателни плана. И вече сме далеч отхвърлили крайния срок. Тези планове са от съществено значение за превръщането на ангажиментите в действия и за осигуряване на сигурност на инвеститорите", призовава Кадри Симсон.

Комисарят се спря още на готвеното окончателно спиране на руския газ за Европа. „Като първа стъпка заедно с държавите-членки се подготвяме за края на споразумението за транзит на газ през Украйна. Правим това вече от няколко месеца. Започнахме да се подготвяме преди две години. ЕС е готов да живее без този руски газ, идващ от украинския транзитен маршрут“.

В отчета си комисарят отбелязва и, че цените на енергията са все още остават твърде високи. Тези цени тежали на домакинствата и на енергоемките дружества, оказват също въздействие върху международната конкурентоспособност на Европа, особено по отношение на Китай и САЩ. 

„През 2024 г. виждаме първите признаци, че темпът на внедряване на възобновяеми енергийни източници не се увеличава толкова бързо, колкото би трябвало. Нуждаем се от още един силен тласък, за да достигнем 42,5%, както беше договорено, до 2030 г.

И накрая, нуждаем се от по-голям тласък за развитието на инфраструктурата и мрежите, по-специално в подкрепа на електрификацията. Това е област, която се нуждае от значителни допълнителни инвестиции, както се отбелязва в доклада на Марио Драги, и е от ключово значение за пазарната интеграция и внедряването на възобновяеми енергийни източници.

Дългоочакваният доклад за конкурентоспособността, обявен на 9 септември, призовава за фундаментално преосмисляне на стремежа на ЕС към зелен растеж. Бившият италиански премиер стои зад целите на блока за климата, но иска по-малко „зелено“ и повече „растеж“.Борейки се през последните две години с енергийна криза и икономическа стагнация, Европа преразглежда предишния си консенсус, че декарбонизацията и икономическият просперитет вървят безпроблемно ръка за ръка.

И продължаваме да внасяме твърде много изкопаеми горива. Европа трябва да разчита на повече чиста енергия, произведена в страната, и да внася по-малко изкопаеми горива, за да гарантира конкурентоспособността, сигурността на доставките и енергийния суверенитет и икономическата устойчивост на ЕС“, завършва еврокомисарят“.

Контейнеровоз се заби в мост на Ротердам

Контейнеровоз изсипа 5 контейнера, след като се заби в мост на Ротердам, съобщиха телевизиите Нос и Реймонд. Причините за инцидента се изясняват. Полицията е взела показания от капитана. Тепърва ще става ясно колко ще струва ремонта на плавателния съд за компанията и възстановяването на моста от нидерландската община.

Picture: nos.nl

Очевидци разказали, че силен грохот се чул около 8:45 сутринта на 11 септември. Един от тях разказал, че гледал как четири от контейнерите свободно плавали в реката, а петият направо потънал. Корабът дори не спрял.

Друг очевидец допълва, че следващият кораб видимо рязко спрял на място, тъй като падналите контейнери безконтролно се носели към него. „Едва ли капитанът на контейнеровозът не е разбрал“, пита се очевидецът.

От пристанището в Ротердам заявиха, че контейнеровозът е аварийно акостирал в близост до централата на една от телевизиите. Четирите контейнера вече са обезопасени. Все още не е ясно какво е съдържанието.

Една от версиите, по които се работи е, че капитанът не е преценил правилно височината на моста.

Каналът "Юлиана". Снимка:binnenvaartkrant.nl

Това е поредната ситуация, при която по някаква причина плавателен съд се забива в мостово съоръжение. Една от най-честите грешки е неправилно преценяване. Затова, за да се избегнат занапред подобни инциденти като този в Ротердам, много от общините в Нидерландия и Белгия започнаха с лични и европейски средства поетапно да повдигат мостовете. Такъв проект е заложен и в започналото генерално разширение на възлов канал между двете съседки.

Ремонтните дейности по пограничния канал Юлиана“ започнаха през август и ще продължат няколко месеца.  През този период той ще бъде разширен и с метри вкопан, за да преминават още по-големи кораби и баржи.

Модернизацията освен че ще създаде хаос в морския транспорт, ще струва почти 1 милиард евро. Процесът по затварянето на канала се подготвя от една година.

Реновиран и повдигнат мост в Белгия. Личен архив

Разширяването на водния канал е част от комплексни мерки както в Нидерландия, така и в съседна Белгия. Властите във фламандската част вече са започнали реновация на ключовия пограничен канал „Алберт“, който свързва  най-големите индустриални зони в провинция Лимбург с пристанището в Антверпен. 

За да могат да преминават огромни кораби, много от провинциите направиха повдигане на десетки мостове по протежението на канала. Последната такава голяма инфраструктурна модернизация приключи през миналото лято в района на Хаселт където се намират три от водните асансьори за кораби и баржи.

....

Каналът „Алберт“- двигателят на фламандската икономика

Каналът „Алберт“ е 129 километров речен път в Белгия, който свързва по пътя си малки и по-големи населени места с пристанищата в Антверпен, градовете Генк. Наричат го двигателят на фламандската икономика.

Първата копка е направена от крал Алберт I на 1 май 1930 г. Строителството отнема 9 години.  12 000 души са били наети за ръчното изкопаване.  На юли 1939 г. по канала минава първият кораб, който носи името на монарха.

Скоро след като каналът е пуснат в експлоатация, избухва Втората световна война и нацистка Германия нахлува в Белгия. За да се спре германското нашествие, много мостове над канала са взривени. Въпреки това, два моста остават непокътнати, което позволява на германската армия да напредва бързо.

Икономическо значение

Днес каналът Албърт е с голямо икономическо значение за страната. В следвоенните години през него са преминавали баржи, пренасяли годишно по 15 милиона тона товар. В края на шейсетте е достигнат рекорд от 40 милиона тона.

През годините каналът е модернизиран няколко пъти. В началото на седемдесетте е разширен до 100 метра за преминаване на по-големи кораби. В началото на новото хилядолетие е извършена втора модернизация, която включва издигане на всички мостове по протежението на канала. В резултат вече може да се транспортират контейнери, наредени на четири реда на палубата на кораба. Последният ремонт на мост бе при Хаселт през лятото на миналата година.

С модернизацията каналът създава предпоставки за развитие на множество индустриални зони по пътя между пристанищата Антверпен и Генк.

По последни данни в момента годишно се транспортират по 36 милиона тона стоки, разказва директорът на Фламандската компания за водни пътища, която управлява канала Крис Данкертс за обществената телевизия по повод 85-ия юбилей на вътрешния плавателен път.

Ако всички тези стоки се транспортираха с камиони по ключовата магистрала E313, щяхме да сме в трафика от сутрин до вечер. Според него благодарение на канала пътищата  по неговото протежение се олекотяват с по 5000 камиона на ден.

Каналът Албърт също е основен източник на питейна вода. Около 40% от фламандските семейства черпят вода от него, като първо минава щателна филтрация.

Инфраструктурни шедьоври

Освен като основен транспортен път каналът може да се разглежда и като чудо на инженерното развитие - воден асансьор с помпи, които вдигат и свалят на отделни нива натоварените баржи за и от порта в Генк.

За последната реновация на прилежащия мост през 2021 г. са използвани  4,7 млн. евро от бюджетите на провинция Лимбург, водната компания и Европейският фонд за регионално развитие. 

Ежедневно соларен таймер отбелязва преминаването на стотици посетители , които спират  минават през него ежедневно или просто спират да се насладят на издигащите се баржи и тоновете изливаща се вода от шлюзовете към мини ВЕЦ.