Новият кабинет на Нидерландия трябва да реши бъдещето на единствената АЕЦ

Енергийната и климатична политика се завръщат като водещи теми в Нидерландия, след като проевропейската либерална партия изненадващо спечели предсрочните избори. D66 с още по колоритния си 38-годишен лидер и открит гей Роб Йетен пледира за повече климат и екология в предсрочната кампания. Младият председател заяви в първите си коментари, че най-голямата победа е отстраняването на антиисламистката популистка партия на Герд Вилдерс и с нетърпение очаква да започнат коалиционните преговори.

Щастливият лидер на D66 и кандидат-премиер. Роб Йетен

Няма съмнение, че ако поеме премиерското кресло климатът ще бъде във фокуса на Йетън. Просто, защото професионалната му биография е неразривно свързана с тези теми. През 2017 година той влиза в Камарата на представителите именно с тези ресори.

Смяната на властта идва точно в подходящ момент за атомната енергетика, зеления преход и климатичните цели на Нидерландия, които бяха изтласкани от социалните и мигрантските въпроси в предишния кабинет на Дик Схоф.

Преговорите за съставяне на нов кабинет съвпадат с излязло решение на досегашното правителство в оставка за удължаване живота на единствената атомна електроцентрала в Борселе след 2033 г. и да инвестира 20 милиона евро в разработването на малки модулни реактори (SMR).

От съобщение на Министерството на климатичната политика и зеления растеж, че внесена поправка в Закона за ядрената енергия, която ще позволи на централата в пограничния с Белгия град Борселе да продължи да работи. "С тези стъпки Нидерландия е твърдо ангажирана с надеждни енергийни доставки без CO2, в допълнение към вятърната и слънчевата енергия", заявиха от министерството.

В отделно изявление правителството заяви, че ако изменението бъде прието, операторът на Борселе EPZ може да кандидатства до регулатора ANVS, за да продължи атомната електроцентрала да работи след 2033 г. "Това ще позволи на Нидерландия да продължи да консумира енергия без CO2 за по-дълъг период от време", се казва в доклада.

АЕЦ Борселе е пусната в търговска експлоатация през 1973 г. Според Международната агенция за атомна енергия през 2024 г. тя е осигурила 2,8% дял от производството на електроенергия в страната. През декември 2022 г. бившето правителство на Марк Рюте избра площадката в Борселе като предпочитано място за предложеното изграждане на два нови ядрени блока поколение III+, които трябва да заработят до 2035 г.

Нидерландия може да е в предизборна обстановка, но по закон досегашният кабинет има функцията на служебен и продължава да изпълнява поетите политики докато не мине клетвата на следващия. Затова и не спират проектите, за да има приемственост. Наскоро стана ясно, че държавата смята да създаде нова държавна компания NEO NL, която ще подписва договори за изграждане и експлоатация на новите блокове.

Още един повод кабинетът „Схоф“ да отиде в забрава

Енергийната политика след предсрочната оставка на кабинета „Рюте“ сякаш отиде надолу в политическите приоритети. С идване на власт на Дик Схоф преди година бе шумно афиширано, че Нидерландия смята да стои нова атомна електроцентрала. Бързо обаче ентусиазмът охладня. На политическия фронт климат и енергетика бяха заменени  със социална, жилищна политика, миграция, икономическа стабилност, грандомански проекти във военната област. Всичко обаче остана на хартия. Резултатът е ясен – политически хаос, недоволни енергоемки компании, затлачена електроенергийна система, изоставане в климатичния преход, рязък ръст на въглеродните емисии – теми, за които подробно съм разказвал през последната година в кореспонденциите си специално за 3eNews.

Какво очаква новия кабинет. Стабилизиране на системата, отпушване на мрежата, успокояване на енергоемкия бизнес с предвидими регулаторни мерки. Наваксване в климатичната политика, тъй като към момента Нидерландия няма да успее да покрие променените критерии на ЕК до 2040 г.

В атомната енергетика стои не леката задача, ако иска правителството да прави нова АЕЦ да потърси повече инвеститори. Трябва и да се реши дали държавата сама ще финансира проекта или ще търси частна инициатива, каквато смяташе Марк Рюте.

В изтекъл документ на ресорния  климатичен министър Софи Херманс се казва, че държавата може да заеме банков кредит  с по-ниска лихва и по този начин да намали разходите за целия проект. Затова Херманс настоявала за  изцяло публично финансиране в размер между 20- 30 милиарда евро без лихвите. Все пак тя не затваряла напълно вратата за частни инвестиции, защото проектантът можел да поиска някои от тях да станат съсобственици.

Въпросителните продължават. Не е ясно и къде ще бъдат построени. Само да припомня, че същата министърка в началото на мандата си, още не влязла в кабинета, се юрна да търси терени за АЕЦ и набързо наобиколи два в крайграничния град Борселе където и в момента работи АЕЦ. Другият терен бе при Ротердам. Резултат от воаяжа нямаше.

АЕЦ Борселе трябва да работи до 2033. Последните 2 кабинета, управлявали Нидерландия, заявяваха, че искат да се удължи нейния живот с поне десетилетие. Но това остава като задание на бъдещето правителство, което да промени закона и да развърже ръцете на ядрения регулатор ANVS за одобрение.

Проектът за една или две атомни електроцентрали не бива да се реализира за сметка на данъкоплатеца и във финансов ущърб на системата, препоръча в аванс изследователският институт TNO в отделно писмо до парламента по темата. За да има ефект от новите АЕЦ, важно за Нидерландия е да запази и да има работеща тежка индустрия. В един момент, ако тя се свие и има по-малко промишлено търсене на електроенергия, ще има допълнителни разходи за атомните електроцентрали.

Проектът

Припомням, че идеята за изграждане на нова АЕЦ се дъвче още от правителството на Марк Рюте през 2022 година. Тя ще бъде с два реактора от поколение III+ - всеки от тях с мощност 1000-1650 MW. За да започне подготовката, кабинетът „Рюте“ е изчислил, че ще му трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и материалите. Отделно за самото строителство ще са необходими още повече пари. За разлика от кабинета Схоф, предходните министри се надяваха да привлекат частни компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала. Един от потенциалните партньори се спрягаше предишното правителство на Белгия, което официално бе заявило на нидерландската страна, че има интерес да изгражда съвместна АЕЦ.

Кои са D66?

D66 означава демократи 66, годината, в която партията е основана от Ханс Ван Миерло. Тя се ангажира освен с климатичен просперитет, с достъпни жилища, по-добра инфраструктура в 10 нови града, политика за по-добра за планета, спорт, достъпна здравословна храна.

ЕС инвестира милиарди, за да съживи производството на боеприпаси в България

Европейският съюз инвестира милиарди евро, за да съживи наследството на производството на боеприпаси от съветската епоха както в България, така и в Румъния , коментира авторитетното белгийско икономическо издание „Бизнес АМ“ по повод сключеното стратегическо споразумение с германския отбранителен гигант Rheinmetall. Според медията инициативата имала за цел до попълни острия недостиг на снаряди за съвременна война в Европа.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Oще по темата: Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

Белгийските журналисти припомнят, че германците планират да инвестират в двете страни и да внедрят най-съвременните производствени мощности за милиарди евро. Фабриките ще заменят амортизиралите заводи от съветската епоха, които се използват още от седемдесетте години на миналия век. Част от инвестицията идва по линия на Европейския съюз под формата на заеми.

Белгийското издание обръща внимание, че в България Rheinmetall ще си партнира с държавната компания ВМЗ в Сопот, за да създаде завод за боеприпаси и барут на стойност 1 милиард евро. България ще има 49% дял в съвместното предприятие. Цитира се също българският министър на икономиката и индустрията Петър Дилов, който е очертал стратегическото значение на този проект за региона като цяло и подчертал потенциала му за създаване на устойчива и независима отбранителна способност.

България и Румъния се стремят да осигурят над 20 милиарда евро заеми чрез инструмента SAFE на ЕС, който има за цел да ускори готовността за отбрана при управление на бюджетните дефицити. Очаква се тези инвестиции да привлекат повече капитал и допълнително да стимулират производството.

Многомилиардните инвестиции на германския гигант бяха обявени през това лято. За компанията обаче се знае твърде малко, въпреки че има 126-годишна история. Нейната практика е да бъде капсулирана, затворена за международната преса, от която често си е патила през годините.

През юни пък Комисията отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Въз основа на данните ЕК по-късно през годината ще излезе със законодателен акт. Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. Как ще стане това, всички по веригата може да получат по-пълна картинка най-рано в края на август. 

Базираната в Дюселдорф отбранителна компания очаква продажбите да се увеличат между 25 и 30% през 2025 г при оборот от 9,8 милиарда евро и печалба в края на годината след данъци от 1,5 милиарда евро. На годишна база оборотът се е повишил с 50%, говорят още документите. Името на главния изпълнителен директор на компанията може и да е непознато за широката общественост, но не и за висшите етажи на Европейската комисия. 

Още при сформирането на втория екип на Фон дер Лайен неговото име сe e спрягало усилено за комисар. В една своя статия от миналата година „Политико“ казва, че докато се водели дебати за имената около новите еврокомисари, Папергер вече се срещал с други титани от оръжейната индустрия, както и с ключови национални политици и движел реални политически решения.

Списъкът му се увеличава с още един партньор - България, за която казва, че ще разчита много. Надеждите си ги сподели в София по време на подписване със сопотския завод. „Скоростта на България е както никога досега. Още с втората ни среща създаваме един от най-добрите заводи в Европа,“ заявява Папергер, цитиран от пресслужбата на българското икономическо министерство.

‘‘Европа и НАТО имат нужда от 50 милиона амуниции, а България ще има своя значим принос. Благодарни сме за доверието. Тук сме не само като бизнес партньори, но и като приятели,“ допълни той и изрази увереност, че и други европейски компании ще инвестират в България, защото страната има добре образовани хора и стабилно правителство. Папергер отбеляза, че заводът ще бъде изграден в рамките на 14 месеца. Общата инвестиция възлиза на близо 1 млрд. eвро.

С реализацията на завода ще бъдат създадени около 1000 нови работни места, а България ще възстанови ключов елемент от своя отбранителен капацитет. Производството ще обхваща барут, 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи по най-съвременни технологични стандарти.

Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов заяви, че проектът бележи нова фаза в развитието на българската индустрия и ще даде силен импулс за модернизацията ѝ. “С подписването на този договор ние поставяме началото на едно стратегическо партньорство между българската държава и германския технологичен концерн, което ще промени бъдещето на българската отбранителна индустрия. Проектът ще ни даде възможност да изградим устойчив и независим отбранителен капацитет, който ще подкрепя сигурността на целия регион“.

Премиерът Росен Желязков акцентира върху политическите, икономически и социални измерения от съвместната работа. „Поставяме основите на партньорство, което обединява технологичния опит на Германия и индустриалния потенциал на България, за да изградим по-сигурно бъдеще за Европа“.

Преди германците

Друга германка – Урсула фон дер Лайен също дойде на крака в България, за да огледа потенциала на отбранителната ни индустрия. В края на август председателят на ЕК прелетя, за да се разходи във ВМЗ. ''Тук се произвеждат огромни количества боеприпаси. Голяма част от които отиват в Украйна. От началото на войната една трета от оръжията, използвани в Украйна, идват от България. Затова искам да ви благодаря преди всичко за желязната подкрепа за нашия смел съсед, партньор и бъдещ член на ЕП“, заяви председателката.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат от новия инструмент SAFE, за който говорят Урсула фон дер Лайен и Росен Желязков. Той ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. Други средства ще дойдат от частен капитал чрез ускоряване на Спестовния и инвестиционен съюз и чрез Европейската инвестиционна банка, която планира да разшири портфолиото си.

С друго свое решение, извън тези в Бялата книга, Комисията вече отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. 

Дан Йоргенсен: Вертикалният газов коридор носи сигурност за ЕС

България получи комплименти от ресорния енергиен комисар Дан Йоргенсен, който на място посети региона на Варна, за да се убеди как върви строежа на ключовия за ЕС вертикален газов коридор.

Снимка; Пряко излъчване на EbS

В компанията на българския министър на енергетиката Жечо Станков, Йоргенсен отново подчерта, че проектът е изключително важен за сигурността на Европа. Защото, без енергийна сигурност, континентът е уязвим.

В своята реч европейският дипломат отдели внимание да поздрави професионализма на всички наши експерти, които правят  от идеите реални видими тръби.

„Винаги е било трудно да се превърне от идея в реалност един такъв амбициозен проект. Но вие го правите. И от името на Европейската комисия искам да ви благодаря за това“, каза Йоргенсен с обръщението си към изпълнителите и строителите на терен.

Посещението на европейския комисар е част от балканска визита. Преди да огледа българския участък на газовия коридор, Йоргенсен посети Румъния. В тази връзка той подчерта, че взаимопомощта и просперитета между страните вървят ръка за ръка в тежък за Европа момент когато конкурентоспособността е уязвима.

В речта си на българска земя еврокомисарят отбеляза още, че Вертикалния газов коридор е не на последно място важен и за постигането на климатичните цели на ЕС.

Вертикалният газов коридор е съвместна инициатива на Гърция, България, Румъния, Унгария, Украйна, Молдова и Словакия. Целта е подобряване на сигурността и осигуряване диверсификация на източниците и маршрутите за пренос на газ. Проектът е стратегически не само за България, а и за цяла Европа, като за реализацията му е необходимо увеличаване на капацитета за пренос на българо-гръцката и българо-румънската граница. 

Българската част от коридора включва три основни участъка: Кулата - Кресна, Пиперево - Перник и Рупча - Ветрино. Проектът се реализира съвместно между газопреносния ни оператор "Булгартрансгаз" и определените изпълнители – консорциуми между български и американски компании.  

Подписаните договори са на стойност близо 485 млн. лева за устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови обекти за разширение на газопреносната инфраструктура.  

Извън значимата роля на проекта, Дан Йоргенсен нямаше как да не засегне темата за Русия, войната и прекратяването на газовите доставки. Еврокомисарят през българските медии напомни на Кремъл, че ЕС повече няма да налива пари в руската хазна, с която да води войната в Украйна.

Припомням, че само няколко дни преди визитата еврокомисаря,  Брюксел одобри деветнадесетият пореден пакет от санкции срещу Русия, в който е заложено, че най-късно до началото на 2028 година окончателно ще бъде прекъснат вноса на газ и нефт за ЕС. Санкциите засягат и руския „сенчест“ флот.

Нидерландия пуска пилотно автономен t влак

Нидерландската железопътна компания Prorail започна изпитание на автономен товарен влак. Пилотният проект е в продължение на една година. За мениджърката на компанията Хотске Зейлстра това е уникален шанс за сектора, ако бъде успешен – ще може да се управляват повече влакове с по-малко персонал. Всъщност, ролята на машиниста няма да изчезне, просто той ще замени кабината с център за управление на композициите.

Снимка: Prorail

"Това е бъдещето", казва накратко и с оптимизъм държавният секретар в оставка Тиери Артсен, който също присъствал  на шоуто. Запитан дали се притеснява, че професията на машиниста „ще бъде изядена“ от технологиите, той отговаря спокойно, че за професионалистите винаги ще има бъдеще, просто един ден от монитора ще контролират по няколко автономни влака.

Следващата година, по време на изпитанията, композицията ще продължи да се движи с машинист, който ще е просто пътник и ще се намеси в случай, че нещо се обърка.

Реализацията на проекта коствала на компанията "кръв, пот и сълзи", наред техническите трудности докато накарат локомотива и офиса да си „заговорят“ помежду си дистанционно. Антени, интернет връзки, монитори, сървъри. Подготовката отнела години и десетки хора работили по осъществяването.

Какво прави Proef уникален

Тестовият влак Proef ще се движи сред наред влакове в разписание. Контролер ще следи колко бързо да кара и ще позволява на операторите да знаят къде да спрат или да забързат според графика. Самата система също може да спре влака.Системата ERTMS има за цел да улесни международното пътуване с влака.

АТО

ATO (Automatic Train Operation) е терминът, който се използва на жаргон за самоуправляващи се влакове. Степента на "независимост" на влака се класифицира въз основа на различни нива. В този тест локомотив се движи с празни вагони на най-високото четвърто ниво. Това означава, че влакът се движи напълно автономно и може да се управлява дистанционно, уточнява нидерландската телевизия Ер Те Ел.

Проектър струва 55 милиона евро, от които 40 милиона евро са събрани от Германия. Двете правителства искат да дадат ново иновативно начало на жп транспорта. Не напразно самоуправляващият се локомотив на германския превозвач Deutsche Bahn (DB) носи логото на германското министерство на транспорта и германския флаг. Фактът, че изпитанието не се провежда в Германия, се дължи на факта, че маршрутът Betuwe  - важен товарен маршрут между пристанище Ротердам и Германия е подходящ.  

"Товарният транспорт ще расте, докато ние сме на границите на капацитета на железницата", обяснява Зейлстра. Според нея самоуправляващите се влакове могат да се движат много по-ефективно, което позволява на повече влакове да се движат по релсите едновременно. Според нея тези предимства важат и за пътническите влакове.

ЕК анонсира нов план RESourceEU, за да няма криза с критичните суровини

Европейската комисия работи по нов механизъм, подобен на инициативата REPowerEU, който ще търси алтернативни доставки на критични суровини. Засега не е ясно кога ще влезе в сила, стана ясно по време на изказване на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на визита в Германия.

Screenshot: Пряко излъчване на Аудиовизуалната служба на ЕК

Пред индустриалци тя не скри, че има притеснение за недостиг на критични материали, след като от седмици основният износител Китай е драстично затегнал  контрола върху износа на редкоземни елементи и материали за батерии. Тази политика оказвала огромно въздействие върху европейския пазар и по конкретно автомобилостроене, полупроводници и военното оборудване.

„Като имате предвид, че над 90% от потреблението идва от внос от Китай, виждате рисковете за Европа и нейните най-стратегически промишлени сектори. В краткосрочен план се фокусираме върху намирането на решения с нашите китайски колеги. Но ние сме готови да използваме всички инструменти в нашия инструментариум, за да реагираме, ако е необходимо. И ще работим с нашите партньори от Г-7 за координиран отговор“, заявява Фон дер Лайен.

Но за председателката тази зараждаща се криза не може да се потушава ден за ден, нужен е нов план и на хоризонта се задава RESourceEU. Целта е да се осигури достатъчна база от  алтернативни източници на суровини от критично значение в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

Фон дер Лайен също обърна внимание да се залага повече на кръговата икономика -освен по екологични причини, може да се спестяват и огромни средства, пък и наличен ресурс. Спред нея някои компании в автомобилостроенето могат да рециклират до 95% от критичните суровини в батериите. Това означава добив на ценни суровини, намаляване на отпадъците и насърчаване на устойчивото управление на ресурсите.

„Ще се съсредоточим върху всичко - от съвместно закупуване до натрупване на запаси. Ще увеличим инвестициите в стратегически проекти за производство и преработка на суровини от критично значение тук, в Европа. Ще ускорим работата по партньорства в областта на суровините от критично значение със страни като Украйна и Австралия, Канада, Казахстан, Узбекистан, Чили или Гренландия. И ще инвестираме в проекти, от които Европа може да се възползва по целия свят чрез Global Gateway.

Председателят на ЕК казва, че Европа вече си е научила този урок болезнено по време на енергийната криза и няма да го повтори с критичните суровини.

Припомням, че по инициативата за осигуряване на достатъчно налични суровини, Европейската комисия работи още от лятото, когато подкрепи 13 стратегически проекта. Сред тях и този на компанията Rio Tinto в Сърбия, която даде заявка, че може да произвежда около 58 000 тона литий годишно, достатъчно, за да се направят батерии за 1,1 милиона електромобила. Според Брюксел подобни проекти ще диверсифицират източниците на доставки на ЕС и ще повишат икономическата сигурност. Към момента общият брой на проектите е над 60.

Още по темата: Китайските ограничения върху износа на батерии могат да пренаредят глобалната верига на доставки | 3e-news

Новите ограничения на Китай за износ на материали и технологии за литиеви батерии накараха и други световни производители да преосмислят своите стратегии за снабдяване.

Новите правила влизат в сила на 8 ноември 2025 г., обхващат износа на високоефективни литиево-йонни батерии, катодни материали, аноди на базата на графит и свързаните с тях производствени технологии.

Ходът е част от по-широката стратегия на Китай да защити националната си сигурност, да изпълни международните си ангажименти по неразпространение и да регулира износа на критични стоки с двойна употреба – продукти, софтуер и технологии, които могат да се използват както за цивилни, така и за военни цели.

Нидерландия поема нов подход, „за да не загуби икономическото си бъдеще“

Нидерландия има риск да загуби контрол върху икономическото си бъдеще. Най-ценните ресурси като човешкия капитал напускат, а иновациите изостават. Икономиката става зависима силно от трети страни. В свят, в който бързината и фокусът определят кой ще спечели, изборът е единственото решение за укрепване на нашите работни места, просперитет и независимост, се казва в разпространена позиция на кабинета, който макар и в изборна обстановка продължава да работи като служебен по най-важните политики до назначаването на нов.

Снимка: Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС

В страната предстоят предсточни парламентарни избори, а впоследствие по закон кралят назначава медиатор за сформиране на правителство. Такава практика е и Белгия и излъчването на нов състав може да продължи с месеци. Редки са случаите в тези две страни когато в условия на „смяна на караула“ да се чертаят дългосрочни стратегии, но ситуацията го изисква.

Нидерландия от повече от година е в тежка икономическа и политическа криза. Предсрочната оставка на правителството на Марк Рюте и сравнително неуспешното на Дик Схоф отвориха икономическа пропаст между Хага и останалите членки. Изоставане в климатичните цели, проблеми с остарялата електроенергийна система, бягащи компании, проблеми за водещото пристанище в Ротердам, са само част от предизвикателствата за новата власт. 

А докато бъде избрана тя настоящият министър по икономическите въпроси Винсент Кареманс предлага да се започне от някъде. Като за начало ревизия на индустриалната политика и коренно нов подход – да не се хвърлят безразборно средства по много направления, а фокус върху 6 обещаващи пазара. Стратегията в завършен вид трябва да е готова най-късно до януари идната година.

Предложението на правителството е приоритет в инвестициите да имат секторите с полупроводници, биотехнологии, приложения, свързани с отбраната като 6G радар, ново поколение сателитна комуникация, квантови технологии, цифрови услуги и AI, машиностроене и иновативна химия.

В мотивите си министърът е посочил, че не може да си позволят да седят на едно място и да не се прави избор. Ако държавата иска да бъде на върха през 2040 г., трябва да се осмели да избира сега. „Като инвестираме в тези 6 пазара, където наистина можем да променим ситуацията и наистина да спечелим. Укрепваме нашата сигурност, икономически растеж и бъдещ просперитет. В крайна сметка е много просто: ако не изберете, губите."

В съобщението до парламента, синдикати и бизнес се посочва също, че основните конкуренти на ЕС - САЩ и Китай инвестират милиарди в технологии и индустрия, привличат компании, знания и таланти и по този начин изграждат пазарна мощ. За Нидерландия старият начин на разпределение на ресурсите в много сектори и инициативи дава твърде малко ползи. Фокусът означава изграждане на програми за пазарите с ресурси и действия.

Като нов подел на финансиране се посочва, че занапред ще бъдат строго променен подходът на действие по отношение на програмите, ще се стимулира търсенето чрез стратегически обществени поръчки от страна на правителството и ЕС, така че иновациите да имат възможност да „пробият“ по-бързо и по-ефективно.

Финансиране и рамкови условия: по-добър достъп до капитал, по-малко рестриктивни правила, по-бързи и олекотени процедури за да се разшири капацитета на мрежата.

На международния фронт също са нужни корекции на поведението, се вижда от стратегията. Нидерландия ще укрепва пазарната си позиция чрез стимулиране на търговията, привличане на чуждестранни компании и инвестиции и участие в европейски програми като "Хоризонт Европа" или Пакта за чиста промишленост. Два документа, по които залага и в момента правителството.

Извън тези 6 стратегически пазара, държавата смята занапред да работи по-най-наболелите проблеми на индустрията като по-леки режими, по-бързи разрешителни, създаване на условия за още пазари

Новата промишлена политика трябва да гарантира, че промишлеността представлява най-малко 15% от БВП до 2030 г. и съвместни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в размер на най-малко 3 % от БВП.

През следващите месеци програмите за всеки пазар ще бъдат допълнително разработени. По този начин правителството също така разглежда как могат да бъдат предоставени или преразпределени допълнителни ресурси.

В заключение кабинетът казва, че с този курс Нидерландия избира скорост, фокус и сила. „По този начин изграждаме икономика, която създава работни места, осигурява широк просперитет и ни подготвя за пазарите на утрешния ден“, завършва документът.

Малко късно

Стратегията, която изглежда променя фокуса на икономическата активност, на пръв поглед изглежда авангардна с мисъл за бъдещето на страната. Документът обаче излиза малко късно, ако припомним, че ключови отрасли вече втора година викат с цял глас за решаване на именно тези проблеми – мрежа, регулации, климатичен фокус.

Само да припомним някои факти, за които съм разказвал в специалните си кореспонденции за 3е News или в блога и едва ли са убягнали на две поредни правителства.

В областта на климатичния преход, телевизионни разследвания и доклади показаха, че вместо да става климатично неутрална, над 100 компании от енергоемката индустрия отделя още повече токсични вещества.

Водещата позиция на Нидерландия и в частност на пристанището в Ротердам е заложена на карта, ако не се направи нещо от правителството. Това също е известно с изпратено писмо от мениджмънта, който  предлага портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти.

Здравният сектор обяви код „червено“, тъй като до няколко години няма да достигат кадри. По всичко изглежда, че ще се наложи да привлича повече специалисти извън Европа. Същевременно правителството хвърля вина върху HR компаниите, за начина, по който „внасят“ трудови мигранти.

Никак не изглежда розово положението и за обикновените домакинства, които може да останат и без постоянно електричество заради проблемите с мрежата. За „дискотека на тока“ отдавна говори мрежовият оператор TenneT, който заедно със свои колеги неистово се опитват да привлекат вниманието на последните две правителства с апел за крещяща нужда от инвестиции в модернизация и разширение на капацитета.

И за финал най-красноречивият пример, че не бива да се хвърля ресурс на сляпо в няколко посоки, е идеята за изграждане на нова атомна електроцентрала. Проектът не нов, още от втория кабинет на „Рюте“. В края на 2022 беше обявен нов курс и политика в атомната енергетика. С предсрочната оставка и проектът замря. С идване на власт на премиера Дик Схоф се заговори и се хвърли бомбастичен прах, че ще се строят не една, а цели 2 АЕЦ. Още не влезли в управление от кабинета тръгнаха да търсят терени в пограничния регион Борселе, край Ротердам и на още няколко места. Дори бе създадена нова държавна компания с капитал и огромни средства от бюджета, отделно за ОВОС и пр. Оказа се обаче, че целият този ресурс няма да стигне, защото няма инвеститорски интерес.

Не бива да се хвърлят пари на сляпо, препоръча в средата на октомври и изследователският институт TNO в отделно писмо до парламента. Проектът за една или две атомни електроцентрали не бива да се реализира за сметка на данъкоплатеца и във финансов ущърб на системата. За да има ефект от новите АЕЦ, важно за Нидерландия е да запази и да има работеща тежка индустрия. В един момент, ако тя се свие и има по-малко промишлено търсене на електроенергия, ще има допълнителни разходи за атомните електроцентрали.

Туркменистан намекна на EK, че е готов да замени руския газ

Европейският съюз очевидно бърза и е твърдо решен колкото се може по-бързо да спре вноса на газ и нефт от Русия. Първоначално се говореше като крайна дата 1 януари 2028 година за дългосрочните сключени договори. След проведените обаче поредни заседания на ресорните министри на блока, а впоследствие и редовно заседание Европейския съвет стана ясно, че кранчето на Москва може да секне още дори през 2026-2027 година. Такива поне са индикациите в поредния 19 пакет от санкции срещу Русия заради войната.

Снимката е илюстративна. Архив, ЕК

Макар и още решенията да са на хартия, вече се появиха кандидати за заместници на руската тръба. Водени от принципа желязото се кове докато е топло и първият – печели, сред мераклиите се самопокани Туркменистан. Няколко френски медии с препечатка на информацията в Белгия се казва, че страната е един от най-големите производители на газ в света. Нейни мениджъри са заявили, че имат качества и готовност да доставят достатъчно количества за Европа. Количества имало, но не и инфраструктура. Досега предимно страната е изнасяла основно за китайския пазар. Както се казва – „викам ти дъще, сещай се снахо“. Тънък намек към Брюксел за инвестиции в тази насока.

"Винаги сме заинтересовани от диверсификация на експортните маршрути включително по транскаспийския маршрут към Европа", заявява  Максат Бабаев, председател на държавния "Туркменгаз" и министър на газа по време на енергиен форум в столицата Ашхабад. Той е посочил, че неговата страна е една от най-затворените страни в света и търси нови възможности докато европейските страни, включително Унгария, все повече ще проявяват интерес.

Министърът е уверил международните журналисти, че са готови са преговори. Газопроводът „изток-запад“ е с годишен капацитет от 30 милиарда кубически метра и може да се използва за снабдяване на Европа с газ. Като препятствие обаче в момента се явява Каспийско море, няма тръбопровод до Кавказ откъдето ще бъде транспортиран до Европа през Турция.

Френската телевизия Би Еф Ем напомня, че въпросният проект за транскаспийски газопровод преди време се спрягал в редиците на Брюксел преди 2022 г., но било нужно значително финансиране. С нахлуването на руснаците в Украйна и прекъснатите доставки броженията около този газопровод отново се надигнали.

Припомням, че гласът на Туркменистан има основание да предявява претенции, след като през пролетта бяха обещани солидни европейски инвестиции по време на проведенaта първа по рода си Среща на върха ЕС- Централна Азия. В присъствието на президентите на Узбекистан, Казахстан, Киргизката република, Таджикистан и Туркменистан, председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща засилване на сътрудничеството и съвместни икономически инициативи. 

Традиционно за такива речи бяха хвърлени помпозни фрази в пространството като „нова ера“, „партньори в несигурно време“. По важното е, че тези страни получиха уверение, че освен проекти ще могат да разчитат на 12 млрд. евро именно за нови и укрепване на съществуващи транспортни и газови коридори. Договорени бяха бъдещи инициативи в енергийния сектор,  суровините от критично значение, цифровата свързаност.

Срещата на върха се завъртя и идеята, за която говорят туркменистанците. По линия на европейската стратегия Global Gateway може да се разшири Транскаспийския коридор между Европа и Централна Азия. Дори бе обсъден и приет план за мобилизиране на  международен инвестиционен пакет в размер на 10 милиарда евро в подкрепа на устойчивата транспортна инфраструктура и логистични мрежи в Централна Азия. 

Сред финансиращите институции се споменаха клоновете Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, които вече имали солидна практика в специфични области като енергетиката, управлението на водите, свързаността, транспорта и суровините от критично значение. 

Белгийският премиер: Нарочиха ме за лошото момче на Европа

Белгийският премиер Бард Де Вевер даде обширна пресконференция ден след проведения редовен Европейски съвет. Той се ожали пред местната преса, че от международните медии е бил нарочен за лошото момче на Европа, без да е напълно разбран по отношение на замразените в Белгия руски активи.

Снимка; Европейски съвет

Премиерът заяви, че основният фокус на срещата на премиерите в Брюксел е бил да се реши как ще се използват тези средства в помощ на Украйна. Белгия обаче имала своите възражения, а когато ставало дума за различни варианти и поемане на отговорности, по думите на премиера, не виждал „гора от ръце в подкрепа“.

В какво се изразявало неразбирането и недоволството от страна на Белгия. Премиерът и местната преса се опитват по най-ясния начин да обяснят на международната общественост същността на съпротивата. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. близо 185 милиарда евро от Руската централна банка стоят „блокирани“ в Euroclear, финансова компания със седалище в Брюксел.

От известно време обаче, дивидентите от блокираните пари, се прехвърляли в помощ на Украйна. Европейската комисия обаче иска още повече – да използва авоарите за нов заем 140 милиарда евро. Пари, от които Украйна спешно се нуждае, за да продължи да се защитава и да поддържа страната функционираща, докато войната продължава.

Повечето европейски държави членки изглежда подкрепят идеята на Комисията, но Белгия не желае да се включва в общия хор. „Това никога не е правено преди и рисковете са твърде големи“, казва Бард Де Вевер. Поради това Белгия поискала твърди гаранции от останалите държави членки, че например един ден, ако се наложи, парите да бъдат върнати на Русия.

Премиерът представил на Срещата на върха списък с условия, изготвен от юристи и очаквал останалите лидери да одобрят. Едва тогава той щял да вдигне утвърдително пръст. Няколко европейски лидери били убедени в дните преди 23 октомври, че условията на белгийците ще минат, но премиерът така и не видял „гората от вдигнати ръце на подкрепа“. До споразумение така и не се стигнало.

Резултатът - неясен окончателен текст и желание да се доизпипва оставащите два месеца до последния за година Европейски съвет. Ситуацията изглежда се забатачила и от факта, че Комисията не била натоварена със задачата да изготви законодателно предложение относно руските активи, а по-скоро да проучи „варианти“ за финансиране на заема за Украйна. Следователно трябва да се проучат и други възможности. 

„Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“, аргументира се той.

Отново ясно подчертал, че единствено настоява за необходимата гаранция, че парите трябва да са налични бързо, ако трябва да бъдат върнати на Русия.

Де Вевер се надява, че Комисията ще може да представи по-конкретни документи относно използването на руски активи до следващата среща на върха през декември. Самият той казва, че е отворен и за други варианти като например поемане на дълг на европейско ниво за финансиране на заема, както беше направено по време на периода на коронавируса. Въпреки че не вярва, че може да се постигне единодушие по този въпрос. Друга възможност е търсене на финансиране от така наречената „Коалиция на желаещите“. 45 милиарда евро годишно не са чак толкова много, като се има предвид размерът на тази група държави“, казва той.

Де Вевер имал усещането, че Комисията и останалите държави членки ще се съсредоточат предимно върху тези руски активи. Че нещата са започнали и вече не могат да бъдат спрени. „Впечатлението ми е, че ще продължат с това. Не мисля, че ще обмислят варианта с дълга. Подозирам, че ще излязат с решения на проблемите, които изброих, и ще представят конкретно предложение.“

ЕС ще настоява на COP 30 за утрояване на ВЕИ капацитета по света

Европейският съвет е одобрил заключенията относно подготовката на ЕС за 30 ата конференция на страните (COP30) , която ще се проведе от 10 до 21 ноември 2025 г. в Белем, Бразилия. 

Снимка: ЕК, архив

В заключенията се очертават основните приоритети и позиции на ЕС за конференцията като се поставя акцент върху спешната необходимост от глобални действия и сътрудничество в областта на климата.

В разпространено до медиите съобщение се цитира министъра на енергетиката, климата и комуналните услуги на Дания Ларс Агаард, според когото в Бразилия Европа трябва да има централна роля в напредъка на глобалните усилия в областта на климата, като настоява за по-високи амбиции за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него както и за по-динамично финансиране на борбата с изменението на климата. В позицията на ЕС са очертани няколко приоритета:

- засилване на глобалните амбиции за смекчаване на последиците от изменението на климата и призив за колективен глобален отговор, за да се запази целта от 1,5°C според Парижкото споразумение

- засилено финансиране за борба с изменението на климата

- насърчаване на енергийния преход

- ангажимент на ЕС за спешни действия в областта на климата

В съответствие със спешната необходимост от справяне с изменението на климата в заключенията се подчертава необходимостта от бърз глобален преход към неутрална икономика. ЕС потвърждава ангажимента си по Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5°C.

В заключенията се подчертава и критичната роля на енергийния преход за постигането на глобалните цели в областта на климата. Те подчертават необходимостта от утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и удвояване на средния годишен темп на подобрения на енергийната ефективност до 2030 г., съчетано с ускоряване на технологиите с нулеви и ниски емисии и постепенно премахване на производството и потреблението на енергия от изкопаеми горива в световен мащаб

ЕС призовава за справедлив и равноправен преход от изкопаеми горива в енергийните системи, който гарантира, че никоя държава няма да бъде изоставена, за да се постигне нулеви нетни емисии до 2050 г. в съответствие с най-добрите налични научни данни.

ЕС приветства новата колективна цел (NCQG) относно финансирането на борбата с изменението на климата, приета на COP29 в Баку, и във връзка с това в заключенията се подчертава необходимостта от определяне на действия и мерки, които биха спомогнали за увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата и отключване на 1,3 трилиона щатски долара до 2035 г. в подкрепа на развиващите се страни в усилията им за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него. 

Подчертава се значението на привеждането на финансовите потоци в съответствие с целите на Парижкото споразумение, включително призив към всички участници да работят заедно за постигането на тази цел.

Всяка година Конференцията на страните (COP) заседава, за да определи амбициите и отговорностите в областта на климата и да определи и оцени мерките в областта на климата.

ЕС и неговите държави членки са страни по Конвенцията, която наброява общо 198 страни (197 държави плюс Европейския съюз). Ротационното председателство на Съвета, заедно с Европейската комисия, представлява ЕС на тези международни срещи на върха по въпросите на климата.

COP30 ще се съсредоточи върху изпълнението на Парижкото споразумение и оценката на актуализираните планове за действие в областта на климата на държавите (НОП).

На 10 октомври 2025 г. Съветът одобри заключения относно финансирането на борбата с изменението на климата, които допълват общата позиция на ЕС преди конференцията по въпросите на климата COP30.

ЕП подкрепи забраната за вноса на руски газ и петрол

Европейският парламент е подкрепил решението на две комисии да се забрани напълно вноса на руски газ и петрол от началото на 2028 година. Като следваща стъпка се предвижда началото на преговори между Парламента и Европейския съвет, след като своята дума по случая са казали и ресорните енергийни министри на блока.

Screenshot: Инфоклип на ЕК 

За европейските институции това законодателство e в отговор на систематичното използване на енергийните доставки като оръжие от страна на Русия, което се наблюдава от почти две десетилетия и ескалира след пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Военната инвазия беше съпроводена с по-нататъшни умишлени манипулации на пазара, включително безпрецедентното недопълване на хранилищата на ЕС от „Газпром“ и внезапното спиране на газопроводите, което доведе до скок на цените на енергията до осем пъти над нивата им отпреди кризата, припомня пресслужбата на ЕП.

В свой подробен анализ за 3е News по темата за вота в ЕП припомних, че в друг по-ранен документ на ЕП (European Parliamentary Research Service) се подчертава, че решението за напълно спиране на руските доставки не е стихиен акт от тази или предходната година, а доказателство за обмисляне още от времето на проведена среща на върха във Версай през март 2022г. Още тогава лидерите на ЕС са поели ангажимент постепенно да премахнат зависимостта на Европа от вноса на руски природен газ, нефт и въглища.

Държавите-членки спряха да внасят руски въглища през август 2022 г., вносът на руски суров нефт спадна от 27 % през 2021 г. на 3 % от общия внос на суров нефт в ЕС през 2024.

За руския природен газ обаче ситуацията е много по-комплексна. Той все още представлява значителна част от общото потребление на газ в ЕС. Затова и Комисията се зае с цялостни законодателни мерки единствено за синьото гориво. Така през пролетта на 2025 година се появи предложението, наречено "Пътна карта за прекратяване на вноса на руска енергия, а впоследствие и още едно - за въвеждане на правни задължения за държавите членки и частните субекти, целящи постепенно премахване на тръбопроводния газ и втечнения природен газ (ВПГ) с произход или изнасяни пряко или косвено от Русия. В него също така са представени мерки за улесняване на пълното прекратяване на вноса на руски петрол до края на 2027 г. Предвижда се пълно постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ до 1 януари 2028 г., докато вносът по краткосрочни договори следва да приключи до 17 юни 2026 г.

Както парламента, така и Комисията отчитат, че санкциите дават резултат, а зависимостта на ЕС от вноса на енергия от Русия е намаляла значително след руската инвазия в Украйна. Благодарение на мерките държавите членки са ускорили енергийната си ефективност, ударно са внедрили в микса възобновяеми енергийни източници и са диверсифицирали вноса на природен газ. Резултатите са красноречиви в графиката по-долу по отношение на руски внос в ЕС - тръбопроводи и LNG, обеми и дял от общия внос.

Прогнозите на Брюксел са, че постепенно спиране на вноса на изкопаеми горива от Русия в комбинация от ефекта на енергийния преход, от европейския пазар трябва да изчезнат още 40- 50 милиарда кубически метра природен газ до 2027 г. и до 100 милиарда към 2030 г.

ЕК представи насоки за намаляване на цените на индустриалния ток

Цените на енергията за индустрията в ЕС продължават да бъдат по-високи в сравнение с тези на основните конкуренти. За това са необходими бързи действия и насоки. Това се казва в писмо на комисаря по енергетиката Дан Йоргенсен до външните министри на блока. Отделно в съобщение до медиите се посочва, че се предприемат няколко бързи действия за насоки към държавите членки.

След като повече от година енергоемката индустрия със силен глас крещи, че е неконкурентоспособна пред САЩ и Китай, губи пазари и затваря мощности заради високите цени, Брюксел съзря, че е време да се действа бързо. „Нашите граждани и предприятия, особено енергоемките отрасли, се нуждаят от бързо облекчение. Наша обща отговорност, заедно с държавите членки, е бързо да намерим конкретни решения", казва комисарят.

Снимка: ГД "Енергетика"на ЕК

Едната от препоръките е държавите членки да използват пълноценно подобрената рамка за държавна помощ (CISAF). Тя, според Йоргенсен, давала възможности за подкрепа на енергоемките индустрии чрез облекчаване на цените и за тяхната декарбонизация. Комисията ще предостави допълнителни насоки и помощ на държавите членки преди края на годината относно начина на разработване на национални схеми.

Друга препоръка към страните е да се увеличи максимално използването на кохезионните фондове на ЕС за инвестиции в национални мрежи и капацитет за съхранение. Държавите членки могат да представят преразгледани програми преди края на годината. Комисията ще предостави подкрепа на държавите членки при разработването на индивидуални решения за инвестиране на неизползваните средства.

Държавите членки следва също така да насърчават промишлените предприятия да използва възможностите на Европейската инвестиционна банка и националните насърчителни банки и техните механизми за намаляване на риска, по-специално споразуменията за закупуване на електроенергия. Като пример се посочва съвместна програма на Комисията и ЕИБ на стойност 500 милиона евро в подкрепа на приемането на повече корпоративни споразумения за закупуване на електроенергия.

Дан Йоргенсен отчита също, че издаването на разрешителни е все още твърде бавно и възпрепятства развитието на възобновяеми енергийни източници, съхранение и мрежи. Комисията насърчава държавите членки бързо да приложат и да се възползват от възможностите, предоставени от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, за да ускорят прехода към по-чиста и по-достъпна енергия. В тази насока също ще бъдат предложени нови мерки най-късно до края на годината

Държавите членки също така трябва да увеличат усилията си сега за подобряване на взаимовръзките със своите съседи. За да ги подкрепи в това начинание, Комисията скоро ще представи нови мерки в рамките на пакета за мрежите и ще представи инициативата "Енергийни магистрали", обявена от председателя Фон дер Лайен в нейния доклад "Състоянието на Съюза до 2025 г.", за преодоляване на 8 ключови участъци с недостатъчен капацитет в съюза.

Сред решенията се казва, че ЕК ще започне да търси и предоставя различни източници на газ за дружествата в Югоизточна Европа, за да арантира диверсифицирани доставки на на конкурентни цени.

Данъците могат да представляват до една трета от сметката за енергия. Намаляването им може да доведе до реална, незабавна промяна, особено за енергоемките отрасли и уязвимите потребители. Комисията скоро ще отправи препоръки и ще предложи допълнителна помощ за намаляване на данъчното облагане на сметките за енергия.

Решението на Европейската комисия с насоки идва малко закъсняло за една индустрия като нидерландската, която от доста време изпитва трудности заради митническите санкции от САЩ и забавеното вътрешно законодателство. В допълнение на това страната е в политическо безвремие и смяна на управленската власт. В допълнение нереформираната мрежа създава допълнителни проблеми на компаниите.

За следващите 10 години няма да има допълнителен капацитет за присъединяване на нови мощности в електрическата мрежа на Северна Холандия, предупреждава мрежовият оператор TenneT. По тази причина големи енергоемки компании са в списък на чакащите. Проблемът може да се задълбочи от 2026 г. когато заради неадаптираната елмрежа може да се стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.

ЕС представи нова програма за свързаност и инвестиции в Черно море

Черноморският регион e ключов мост между Европа и Азия и играе жизненоважна роля в международната търговия. Войната в Украйна от 2022 г. превърна морската шир в бойно поле, уязвимо за транспорта, комуникациите и енергетиката.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Европейският съюз с поредица от срещи се опитва да намери решение и стратегически подход, за да засили сигурността в Централна Азия и държавите около Черно море. На проведена среща в Люксембург на 20 октомври външните министри от блока са обсъдили нова програма (на Cross-R ) за свързаност, която да насочи инвестиции в транспортни, енергийни и цифрови връзки, наблюдение, защита на критичната инфраструктура и борба с хибридните заплахи. 

От съобщението на Еврокомисията става ясно, че фокусът ще е насочен в няколко области: укрепване на  междурегионалния Транскаспийски транспортен коридор; развитие на високоскоростен достъп до интернет; повече ВЕИ и диверсификация. 

Програмата е в началната си фаза и от Брюксел казват, че ще бъде представена и доразвита на Форума за инвеститори и свързаност в Ташкент (Узбекистан) през ноември.

Припомням по програмата се работи от началото на пролетта когато бе обявено и създаването на Черноморски център за сигурност, който ще защитава критичната морска инфраструктура и морската среда. С него ще се засили регионалното сътрудничество между страните в областта на разминирането и опазване на околната среда и морската безопасност.

Черноморският регион е от стратегическо значение за ЕС и същевременно опасен за икономическата стабилност на блока. Необходим е строг контрол и защита от „сенчестия“ флот на Русия и колективен отпор за запазване на системите за сигурност на корабите, призовава върховният представител на ЕС Кая Калас. 

Нейната колежка комисарят по разширяването Марта Кос пък е заявила пред външните министри, че ЕС се нуждае от алтернативи след затварянето на сухопътната търговия между Азия и ЕС през Русия. „Всички знаем, че разчитането на един доставчик на енергия или стоки от критично значение ни прави уязвими. Като изградим нова инфраструктура заедно, можем да си дадем повече свобода на действие и повече възможности за търговия, за това къде купуваме енергия и за това как прехвърляме цифрови данни. Повече възможности означават повече независимост за всички“ .

Извън обсъдените вече приоритетни области, от Европейската комисия вече дадоха заявка да се работи и по линия на екологията. Мерките включват оценка и справяне с екологичните щети за Черно море заради войната, по-интензивно научно сътрудничество, мониторинг на околната среда и управление на данни, идентифициране и улесняване на проекти за повишаване на устойчивостта на околната среда, водите и изменението на климата.

Регионалното сътрудничество и управление в областта на околната среда също ще бъдат доразвити, включително чрез засилване на ролята на гражданското общество и насърчаване на диалога с органите от частния сектор.

Министрите на енергетиката от ЕС: Енергията не може да бъде оръжие

Енергийните министри на ЕС по време на заседание в Люксембург постигнаха съгласие по проект за регламент за постепенно спиране на вноса на руски природен газ.

С предложения регламент се въвежда правно обвързваща, поетапна забрана за вноса както на тръбопроводен газ, така и на втечнен природен газ (ВПГ) от Русия. Забраната влиза в сила от 1 януари 2026 г.

Снимка: Сайт на Съвета на ЕС

За съществуващите договори ще има преходен период. Краткосрочните договори, сключени преди 17 юни 2025 г., могат да продължат до 17 юни 2026 г., докато дългосрочните договори могат да продължат до 1 януари 2028 г.

• Още по темата: ЕС планира с отделно законодателство да спре и вноса на руски уран | 3e-news

Изменения на съществуващите договори ще бъдат разрешени само за тясно определени оперативни цели и не могат да доведат до увеличаване на обемите. , с изключение на някои специфични възможности за гъвкавост за държавите членки без излаз на море, засегнати от неотдавнашните промени в маршрутите за доставка.

Въведени са и допълнителни механизми за наблюдение и уведомяване, за да се предотврати навлизането на руски газ в ЕС по процедури за транзит (т.е. газ, преминаващ през ЕС по пътя си към друго местоназначение, без да влиза на пазара на ЕС).

Предложеният регламент изисква от всички държави членки да представят национални планове за диверсификация, в които се очертават мерките и потенциалните предизвикателства пред диверсификацията на доставките на газ. Съветът се съгласи да освободи държавите членки, които могат да докажат, че вече не получават пряк или непряк внос на руски газ.

Същото изискване за представяне на национален план за диверсификация ще се прилага за държавите членки, които все още внасят руски петрол, с оглед на прекратяването на този внос до 1 януари 2028 г.

В становището си Европейският съвет е доразвил разпоредбите относно обмена на информация между националните органи, Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и Комисията и поискал преразглеждане на  прилагането на регламента в срок от две години от влизането му в сила.

„Енергийно независима Европа е по-силна и по-сигурна Европа. Въпреки че работихме усилено и настоявахме за изтеглянето на руския газ и петрол от Европа през последните години, все още не сме стигнали до там. Ето защо е от решаващо значение датското председателство да си осигури огромна подкрепа от европейските министри на енергетиката за законодателството, което окончателно ще забрани навлизането на руски газ в ЕС“, казва Ларс Агаард, министър на климата, енергетиката и комуналните услуги на Дания.

Ресорният еврокомисар по енергетиката Дан Йоргенсен допълва, че благодари на датското председателство за огромния обем свършена работа и насоки към Комисията. Пред министрите той заяви, че това решение е ясен сигнал, че в Европа никога повече няма да се финансира война с парите от енергия. Този източник не бива да бъде средство за изнудване и репресия. Министърът припомни как преди войната в Украйна 45% от газовите доставки за Европа са били от Русия, а машината на Кремъл е държала в клещите си компании, домакинства, страни. Припомнено беше как неколкократно водещи икономики в Европа са били принудени да треперят, след прекратени газови потоци. „Никога повече не бива да се стига до там, компании да затварят, а хората да бъдат пращани по домовете“, спомня си Йоргенсен мрачните и несигурни времена от преди десетилетие като датски министър. Времена, за които не иска да си спомня и България.

За Швеция решението е фундаментално и ключово за бъдещето на Европа. Представителят на страната изтъкна 2 мотива да подкрепи колегите си. „Първият, защото е руски и вторият – защото е газ“.

За испанците решението е повече ВЕИ и край на газа. А освен това, не бива да се допуска шантажът от една страна, да бъде заменен в бъдеще с този на друга сила.

Словакия продължава да държи на своето и е против, защото решението щяло да засегне икономиката и бъдещето на страната без директен достъп до терминали. В случай на окончателно решение, властите ще настояват за допълнителни финансови компенсации.

След като приключи с края на руската газова ера в Европа, Европейската комисия даде вече заявка да „резне кранчето“ и по отношение на доставките на уран за Европа. Планът включва изготвяне на изцяло ново законодателство за забрана на вноса, подобна на тази на газа. Засега конкретни срокове за мярката не са споменати, нито пък подробности. Само лека вметка между редовете, от която е ясно, че ще бъдат разгледани зависимостите отделно извън поредицата от наказателни пакети срещу руската агресия. За Еврокомисията, „поради сложността на веригите за доставки на уран, обогатен уран и други ядрени материали“ изискват отделен законодателен акт.