Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

четвъртък, 31 октомври 2024 г.

ЕК отчита най-големия спад на парникови емисии от десетилетия

Европейската комисия публикува Доклада за напредъка на действията в областта на климата за 2024 г., който показва, че нетните емисии на парникови газове в ЕС са намалели с 8,3 % през 2023 г. в сравнение с предходната година. Това е най-големият годишен спад от десетилетия насам, с изключение на 2020 г., когато COVID-19 доведе до намаляване на емисиите с 9,8 %, пише 3E News Portal.

 Понастоящем нетните емисии на парникови газове са с 37 % под равнищата от 1990 г., докато БВП нарасна с 68 % през същия период, което показва продължаващото отделяне на емисиите от икономическия растеж. ЕС продължава да е на път да изпълни ангажимента си за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г.

Емисиите от енергийни и промишлени инсталации, обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии, отбелязаха рекордно намаление от 16,5 % през 2023 г.. Понастоящем емисиите в сектора наСТЕ са с около 47,6 % под нивата от 2005 г. и са на път да постигнат целта за 2030 г. от -62 %.

В рамките на СТЕ на ЕС емисиите от производството и отоплението на електроенергия са намалели с 24 % в сравнение с 2022 г., което се дължи на растежа на възобновяемите енергийни източници, по-специално на вятърната и слънчевата енергия, и на прехода от въглища. Емисиите от въздухоплаването нараснаха с 9,5 %, като продължиха тенденцията си след COVID.

СТЕ на ЕС генерира приходи в размер на 43,6 милиарда евро през 2023 г. за инвестиции в действия в областта на климата. 7,4 милиарда евро са предназначени за Фонда за иновации и Модернизационния фонд, а останалата част от средствата се отпускат пряко на държавите членки.

Сградите, селското стопанство, вътрешният транспорт, малката промишленост и емисиите на отпадъци (обхванати от Регламента за разпределяне на усилията) са намалели с около 2 % през 2023 г. Намалението се дължи на сградния сектор, намалявайки с около 5,5 %. Емисиите от селското стопанство са намалели с 2 %, докато емисиите от транспорта са намалели с по-малко от 1 %.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: EK e събрала за 20 години над 200 млрд. евро от въглеродни емисии

Естественият поглътител на въглерод в ЕС се е увеличил с 8,5 % през 2023 г., като е обърнал тенденцията на спад от последното десетилетие в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Необходими са обаче допълнителни усилия за постигане на целите за 2030 г.

Въпреки че този доклад дава обнадеждаващи новини за намаляването на емисиите в ЕС, през последната година се наблюдават и по-катастрофални събития и загуби на човешки живот и поминък, движени от вече променящия се климат, а глобалните емисии все още не са достигнали своя връх. Необходими са непрекъснати действия, за да се гарантира, че ЕС изпълнява целите си за 2030 г. и се поставя на правилния път за постигане на бъдещата си цел за 2040 г. и целта за 2050 г. за нулеви нетни емисии. ЕС трябва също така да продължи своя международен ангажимент, като започне с 29-ата конференция на страните по РКООНИК следващия месец, за да гарантира, че нашите международни партньори също предприемат необходимите действия.

Въпреки че държавите членки бавно подобряват адаптирането към изменението на климата и изграждането на устойчивост, по-нататъшните действия са от решаващо значение. През 2023 г. в Европа се наблюдават най-големите горски пожари, регистрирани някога — една от най-влажните години в историята, големи морски горещи вълни, широко разпространени опустошителни наводнения и продължаващо повишаване на температурите. В съобщението на Комисията относно управлението на рисковете, свързани с климата, и в Европейската оценка на риска във връзка с климата се подчертава, че излагането на въздействието на климата трябва да се взема предвид на всички равнища на управление при определянето на приоритетите на политиката и във всички секторни политики

През изминалата година ЕС се ангажира продуктивно с международните си партньори за засилване на действията в областта на климата, най-вече по време на 28-ата конференция на страните по РКООНИК в Дубай. На 28-ата конференция на страните по РКООНИК страните сключиха първия глобален преглед съгласно Парижкото споразумение с решения за ускоряване на действията до 2030 г. и след това, включително прехода от изкопаеми горива, утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и удвояване на средния годишен темп на подобрения на енергийната ефективност в световен мащаб до 2030 г. ЕС, неговите държави членки и финансови институции, известни заедно като „Екип Европа“, продължават да бъдат водещият източник на помощ за развитие и най-големият донор на финансиране в областта на климата в света, което представлява около една трета от световното публично финансиране на борбата с изменението на климата.

Докладът за напредъка на действията в областта на климата допълва годишния доклад за състоянието на енергийния съюз. В него се очертава напредъкът, постигнат по отношение на целите на ЕС за намаляване на емисиите, както се изисква от Регламента относно управлението. В доклада се посочват и ключовите постижения и последните развития в борбата с изменението на климата. Тя обхваща действителни (исторически) емисии и прогнозни бъдещи емисии за всяка държава членка, както и информация за политиките и мерките на ЕС, финансирането на борбата с изменението на климата и адаптирането към тях.