Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

събота, 14 юни 2025 г.

ЕС иска обвързване на парите за енергийна инфраструктура с нуждите на отбраната

Бъдещето финансиране на отбранителната мощ на Европа очевидно ще бъде във фокуса на вниманието на европейските лидери месеци напред с оглед на раздвижилите се военни учени на Русия в Далечния Север, призивите на Финландия и Норвегия за очаквани мигрантски вълни след две години затишие по общата им руска граница. В тази тоналност е насочено и последното писмо-покана на председателя на Съвета на ЕС за конструктивни решения, с които да излезе блокът по време на ключовата среща на НАТО в Хага в края на месеца.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив

Антонио Коща отбелязва, че от началото на годината ЕС са взели редица ключови решения за отбраната, които дават плодове, но трябва да се продължи и ускори напредъка в общата отбранителна готовност на Европа до 2030 г. и да се разгледа темата за бъдещото финансиране.

Съветът отново ще се върне на представения през март колосален план на Европейската комисия (ЕК) за набиране на 800 млрд. евро инвестиции в отбраната. Под името „Бяла книга“ или ReArm Europe/ Readiness 2030 е начертана дългосрочната обща стратегия за отбрана на блока.

Военна мобилност

С друго свое решение, извън тези в Бялата книга, Комисията отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Въз основа на данните ЕК по-късно през годината ще излезе със законодателен акт. Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. Как ще стане това, всички по веригата може да получат по-пълна картинка най-рано в края на август.

Военната мобилност е изключително важна за европейската сигурност и отбрана, както е необходимо преодоляване на някои пречки, отчита със свое съобщение Комисията. Европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г.

В допълнение на начертаната стратегия пред Брюксел стои и не леката задача да обсъди лансирания от новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте план страните да харчат по 5% от своя БВП за отбрана, в тази сума за инфраструктурата,  за промишлеността и военната мобилност.

Oще по темата: Рюте в трескав маратон за съмишленици преди Срещата на върха в Хага

От европейските страни единствено Нидерландия се възпротиви на стратегията, но под давлението на местните депутати и парламент, подалият вече оставка премиер се наложи да ревизира мнението си, че „ако се наложи при гласуването ще запази особената си позиция.

Не парите са проблем, бумащината

Въпреки новия си статут на служебен кабинет, премиерът на Нидерландия Дик Схоф е категоричен, че ще продължи да инвестира колкото е необходимо в сигурността на страната си. В редица изяви е заявявал, че иска да превърне военната промишленост в ключов фактор за цяла Европа. 

В тази връзка една от идеите на отиващия си кабинет бе да развие собствени мощности и да не се разчита на трети страни. Дори бе направена първоначална инвестиция в нов завод за дронове, модерни джипове и комуникационна техника с местни производители. Индустрията също не се оплаква от липса на средства и казва, че има място за разрастване, но друг проблем ги мъчи и трябва да бъде приоритет за управляващите в Брюксел – мудната бюрокрация и издаването на лицензионни режими.

В телевизионно интервю директорът на един от водещите производители в сектора Artillerie Inrichtingen Armaments - Джерард Зондерван дава за пример, че пускането на нови боеприпаси отнема 5 до 7 години след всички тестове и бюрократични изисквания. " Докато пуснем продукта, кой знае къде ще бъдем тогава и дали вече ще сме конкуретноспособни", казва предприемачът, който по време на разговора си пред национална телевизия е поставил 3D принтирана граната на бюрото си.

Друг проблем са банките, казва мениджърът. "Като чуят, че става въпрос за оръжия, е по-вероятно да закрият сметката ви, отколкото да я отворят", посочва той и разширява анализа си в посока на т.нар „двойна употреба“, за която говорят от ЕК. 

Според него тези продукти имали както гражданско, така и военно приложение и могат да бъдат обсъдени с кредиторите. Но повечето финансисти и банкери предпочитат да „държат вратата затворена“, когато става въпрос за дрон-камикадзе или ново поколение военна камера, от която може да се спечелят хиляди евро.