Унгария и Словакия ще наложат при гласуване правото си на вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU. Така двете страни продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа.
 |
| Screenshot: Архивен клип на ЕК |
Останалите 25 страни членки единодушно са заявили подкрепата си на плана по време на юнската сесия на Съвета на министрите по транспорт и енергетика в Люксембург.
Пътната карта очертава 9 ключови цели, насочени към пълно премахване на руския нефт, газ и петрол от пазарите на ЕС. До края на юни плановете ще и мерките ще бъдат оформени като законодателни предложения.
По време на заседанието на ресорните министри са се чули гласове на няколко страни за внимателно оглеждане на текстовете, за да няма съдебни спорове по-специално за дългосрочните договори. Подчертано е също, че трябва да бъдат отчетени фактори като липсата на излаз на море или директна инфраструктура до алтернативни източници, което би нарушило енергийната сигурност.
Мнозина от министрите са подчертали необходимостта от увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, междусистемни връзки и в мрежови инфраструктури и инфраструктури за съхранение.
След като са разгледани взети под внимание всички опасения прието решение ЕК незабавно да забрани сключването на нови краткосрочни договори за доставка на газ. По информация на FT спорния момент е бил с краткосрочните договори за конвенционален газ и внос на LNG от Русия, които трябва да бъдат прекратени от 2026 г. Други дългосрочни договори за газ трябва да изтекат на 1 януари 2028 г.
Така изготвени предложенията са пречка за Унгария и Словакия, тъй като спирането на руските енергийни доставки ги оставя без алтернативно гориво като петрол, защото са без излаз на море.
Двете страни членки никога не са крили, че продължават да имат топли приятелски отношения с Москва. Нейните премиери Робърт Фицо и Виктор Орбан в началото на годината остро разкритикуваха ЕК по повод прекратяването на газовите доставки през Украйна.
Словакия е една от най-силно засегнатите страни в ЕС, след като на 31 декември изтече споразумението между „Газпром“ и украинското правителство по съветския тръбопровод „Дружба“.