ЕК определи сръбската мина на Rio Tinto като стратегически обект

Европейската комисия взе решение да подкрепи 13 стратегически проекта за критични суровини на територии извън ЕС, включително през океана. В списъка обаче прави впечатление, че сред избраните проекти е Jadar в съседна Сърбия на компанията Rio Tinto.

Проектът предизвика множество спорове в страната през последните години. Мината е за добив на литий и бор се намира в Западна Сърбия край Лозница, на около 160 километра от Белград. 

Снимката е илюстративна, архив - пресслужба на ЕК

Според Брюксел подобни проекти ще диверсифицират източниците на доставки на ЕС и ще повишат икономическата сигурност. Същевременно ще се стимулира създаването на местна стойност в тези трети страни. Инициативата допълва списъка вече определени  47 стратегически проекта в ЕС, приета на 25 март 2025 г. Така броят на проектите наброява вече 60.

13-те нови стратегически проекта извън ЕС, по изчисления на Комисията, се нуждаят от обща капиталова инвестиция от 5,5 милиарда евро, за да започнат дейността си. Повече подробности и визуална графика може да видите в този линк.

Брюксел ще засили и сътрудничеството със съответните трети държави, за да гарантира развитието на тези проекти, особено чрез вече сключените стратегически партньорства с някои от тези държави относно веригите за създаване на стойност в областта на суровините.

Припомням, че интересът на Брюксел към сръбския регион е предявен още по време на първия мандат на председателя Урсула Фон дер Лайен при едно от посещенията си в Белград през 2024 г. Тогава бе подписано и споразумение за сътрудничество в секторите за акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства.

Целта на меморандума е да подкрепи развитието на нови местни индустрии и висококачествени работни места по веригата на стойността на електрическите превозни средства „при пълно зачитане на високите екологични и социални стандарти, като същевременно отговори на опасенията на местните общности с пълна прозрачност“. Пълният текст на договора може да прочетете тук.   

И Брюксел, и Белград тогава отчетоха, че двустранното споразумение  в момент, в който сръбската страна смята да възобнови проект за изграждане на литийна мина.

Сърбия разполага с огромни залежи на литий в близост до западния град Лозница. Именно там спорният проект за добив, управляван от англо-австралийския миннодобивен гигант Rio Tinto, е постоянна политическа разломна линия в балканската страна през последните години.

Самата компания Rio Tinto е заявила, че може да произвежда около 58 000 тона литий годишно, което е достатъчно, за да се направят батерии за 1,1 милиона електрически превозни средства.

Гласът на сектора и учените

След като споразумението стана факт, хърватският транспортен инженер Желко Марушич коментира тогава за местната телевизия N1, че експлоатацията на литий не е свързана само с енергетиката, но и с политиката. „Това е цената, която Сърбия ще трябва да плати, за да се присъедини към ЕС“, каза той.

Професорът по география Ведран Зубич от Босна и Херцеговина смята, че сме свидетели на първата глобална енергийна война, която се случва заради енергийните ресурси, в случая лития.

Професор Бранимир Йованчичевич от Химическия факултет в Белград твърди, че Сърбия има природен ресурс, но академичната общност не е била достатъчно интегрирана в политическите събития през последните 12 години, което е довело до автокрация и слаба държава. Той добави, че много страни имат запаси от нефт и газ, като Либия, Иран и Ирак, но не са спечелили толкова, колкото биха могли, докато от друга страна, страни като Норвегия се справят чудесно, когато става въпрос за използване на природните им ресурси. "Обстоятелствата са такива, че въпреки наличието на такъв природен ресурс, ние не сме в състояние да извлечем някаква особена полза от него," каза Йованчичевич.

Говорейки за експлоатацията на литий, Зубич казва, че това трябва да бъде регионален въпрос, защото "атмосферата, хидросферата и педосферата наистина нямат нищо общо с политическите граници". Той твърди, че меморандумът, подписан в Белград, трябва да се нарича "Меморандум за минната експлоатация на Сърбия" и че това изглежда се случва и в Босна и Херцеговина, "в полза на компаниите от ЕС, предимно тези в Германия". "Трябва да попитаме защо Германия настоява да добива литий в Сърбия, когато очевидно има повече литий в Германия. Така че, става въпрос за преместване на замърсяването и въвеждане на нови технологии, които водят до по-голям просперитет за богатите страни, докато преместват мръсните технологии на други места", казва Марушич, добавяйки, че е странно, че целият проблем с лития, който вече е наблюдаван в мините на Rio Tinto в световен мащаб, сега се повтаря.