Езиков закон донесе наказание на кондуктор в Белгия

Белгия е силно езиково разчленена страна, в която съществена роля има езикът – нидерландски за фламандската част и френски – за Валония и Брюксел. Тази езикова особеност формира изписването на пътните табели или пък анонсите в обществения транспорт.

Picture: hln.be

Такъв е и абсурдният случай с кондуктор, който е разпънат на кръст за това, че поздравил неправилно пътниците и на двата езика. За правилното следене на употребата има сформирана дори специална комисия за езиков надзор.

Кондукторът Иляс Алба, който имал славата на любимец за пътниците, един ден решил да ги поздрави с "Добър ден-Бонжур" (“Goedendag-bonjour”). Един от тях силно се разгневил защо на фламандска територия е дръзнал да използва френски език. Пътникът подал жалба до езиковата комисия.

Кондукторът бил наказан. В мотивите пишело, че участъка на маршрута Мехелен – Брюксел -Аалст от маршрута, където е бил по това време влакът му е било позволено да се обръща към пътниците само на нидерландски. "Bonjour" можел да каже само когато  влакът влезе в Брюксел.

От Постоянната комисия за езиков надзор заявили в коментар, че ежегодно постъпвали стотици езикови жалби. Според тях кондукторите трябвало да се обръщат към пътниците според езиковото правило. Обстоятелствата за наказанието към кондуктора натежали още повече, след като той няколко пъти казал и думата "s'il vous plaît" (моля).

В крайна сметка след едногодишно проучване и изискани обяснения от кондуктора и компанията. Езиковата комисия решила да го накаже само с мъмрене, а компанията отнесла наказание да спазва по-стриктно как се обръщат нейните служители. SNCB в отговор само заявили, че и в бъдеще ще апелират за по-гъвкаво прилагане на езиковия закон в името на доволните клиенти.

"Това е кондуктор, който искаше да посрещне всички пътници по топъл начин, ентусиазирано и с фокус върху клиента. Нещо, на което ние като SNCB отдаваме голямо значение", казва говорителят Димитри Темерман.

Използването на правилните езици в съответствие с езиковото законодателство е нещо, което се обсъжда по време на обучението на нашите кондуктори. "И ние, разбира се, уважаваме това законодателство. Но стриктното прилагане на това понякога се пренебрегва с оглед нуждите на пътниците. Така че, ако клиентът заговори на друг език, а кондукторът го владее кондукторът го владее, тогава няма нищо по-хубаво да го използва и ние го аплодираме, независимо на коя територия се намира влакът, добавят още от националния железопътен превозвач.

През миналата година пък Транспортната агенция на Белгия се занимаваше с нелеката задача да уеднакви пътните табели във фламандската част на страната. Нареждането дошло директно от тогавашния ресорен министър Лидия Петерс след скандал с поставени табели край Антверпен. Според законодателството името на града трябва да бъде на езика, в който се говори в региона. Както е известно в Белгия официалните езици за френски, нидерландски, немски, въпреки че във фламандската част масово се говори и английски.

Така на много селища където се пресича т.нар езикова граница нидерландски/френски ще се натъкнете на абсурдната ситуация един град да бъде изписан с две различни наименования. Както например Luik- Liège, Antwerpen- Anvers, Rijsel -Lille, Gent-Gand, Bruxelles- Brussel.

Не така обаче са решили от регионалния клон на пътната агенция в Антверпен, които след ремонтиран участък решили да сложат надписи, характерни за френскоговорящия регион Валония и предизвикали нескрит гняв сред фламандското население.

Стигнало се до там, че дори транспортния министър се наложило да успокоява бушуващите езикови страсти. Петерс наредела, след като припомнила, че никой няма право да променя надписа и трябва да спазва нормата в съответния регион. "Езиковото законодателство е там, за да се спазва. Затова моля знаците на новия пътен възел Антверпен-Запад да бъдат променени, за да бъдат приведени в съответствие с езиковите закони", категорична е тя.

От агенцията поели ангажимента да коригират езиковата неправда и заявили, че занапред ще се използва една версия, а не двойно изписване на градовете, защото допълнително обърквало международните шофьори.

"Законодателството е ясно", категорично заявява пред VRT председателят на Постоянната комисия за езиков надзор Емануел Ванденбосхе и напомня, че възоснова на закона за административния език страната е разделена на четири езикови области.

Административният език във фламандска Белгия е нидерландски, така че всички съобщения и послания до обществеността - включително пътните знаци - трябва да бъдат на този език.

Законът за административния език може да е малко остарял, но преразглеждането му е все едно да отворите кутията на Пандора. Никой не смее да се впусне в това начинание, признава човекът, нагърбен да следи за езиковата коректност.

Емануел Ванденбосхе си признава, че неговото мнение е за актуализация от гледна точка на навлезлите английски термини и все по-голямото влияние на езика на Шекспир върху младото поколение.

Така че, ако пътувате в фламандската част на страната ще срещате и занапред Антверпен, а като преминавате през Валония – Анверс. При всички случай става дума за един и същи град.