Украйна иска спрените газови съоръжения от Грьонинген

Украйна е подала иск част от съоръженията в „Грьонинген“ да отидат за възстановяване на газовата инфраструктура. Заявлението е направено от държавната компания „Нафогаз“ пред местните регулаторни органи. Телевизия Ер Te Ел съобщи, че вече са водени преговори с външното министерство.

Скрийншот: ЕК

Нидерландия спря добива в най-голямото находище на Европа преди повече от година. На терен обаче има части от стари съоръжения, които може да се използват повторно.

"Обръщаме се с молба към приятелите да ни доставят стари части, които можем да използваме като резервни части или за изграждане на нови инсталации, казва пред телевизията директорът на Нафтогаз Сергей Корецки. 

Една от възможностите е от Нидерландия да замине газов кран, какъвто страната има и няма нужда от втори. В преговорния процес съгласие за помощ е дал и енергийният гигант  Shell. От съображения за сигурност все още не е обявено кои части от Гронинген могат да отидат в Украйна и кога могат да бъдат изнесени.

От пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Путин извършва целенасочени атаки срещу украинския енергиен сектор. До 2024 г. основно бяха насочени към въглищни електроцентрали и централи. Газовата инфраструктура не беше засегната, тъй като руският газ се изнасяше в Европа по украинските тръбопроводи. Но от 1 януари 2025 г. това спря и оттогава газовите инсталации редовно са обект на атаки. От март насам Русия е извършила около 4800 атаки срещу украински енергийни съоръжения. Добивът на газ от Украйна намаля наполовина тази година в резултат на всички атаки с дронове и ракети.

Нидерландия е пионер от години по отношение на енергийната подкрепа за Украйна. От 2022 г. страната е дарила, освен военна подкрепа, 450 милиона евро, които Зеленски може да използва за възстановяване на газовите и електрическите доставки.

Най-голямото газово находище „Грьонинген“ спира официално да функционира с кралски указ през април 2024.  То има 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. От 1959 г. те се експлоатират от нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil. Затварянето на кладенците е дълга и сложна процедура. Решението е взето от кабинета на Марк Рюте.  Експерти разказват, че тежката работа по демонтажа, почистването на инсталациите и култивирането на почвата ще отнеме години. След изключване на инсталациите от системата, която транспортира газа, идва ред на метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.

Белгия вдига ударно данъци от 2026 г.

Белгийското правителство готви през 2026 година ударна ДДС секира за бизнеса и домакинства. Целта е повече приходи за зейналия бюджетен дефицит.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация. През миналата година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024, според последния доклад на агенцията за дългове на страната от ноември. Общият федерален дълг в момента е 551 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Новото правителство се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели и да намали дефицита.

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години.

С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност", казва министърът пред колегите си на последното правителствено заседание. По-късно пред медиите той допълва тезата си, че тези решения били от решаващо значение за възстановяването на финансите на страната и повишаването на доверието във фискалната политика

Разбит е контрабанден канал за цигари с участието на България

Контрабанден канал с участието на България е разбит при съвместна полицейска операция, гръмнаха предколедно белгийските медии. Пробивът бил направен от френските власти, които от 2024 година са разследвали освен България, Италия и Белгия. Иззети са 15 тона цигари.

Снимка: Архив, ЕК

Заведени съдебни производства за организирано притежание на тютюн, участие в престъпна мрежа и организирано пране на пари. Трима мъже на възраст между 36 и 51 години, включително двама молдовски граждани, бяха сред обвинените.

Разследването разкрило добре организирана мрежа с участието на българи, които транспортирали незаконни цигари от Италия и България до Белгия, използвайки Франция като транзитен маршрут.

Прокуратурата накратко припомня началото на разследването. През есента на 2024 г. са иззети 450 килограма цигари и 14,7 тона суров тютюн в склад близо до Брюксел. Година по-късно, на 4 декември, разследващите арестували организатора на конвоя и двама шофьори на камиони. Също така конфискували по 33 палета с фалшиви цигари от двата камиона, общо 29,7 тона. Трима български граждани, на възраст между 41 и 57 години, са обвинени и са във временен арест.

Производството на монети в еврозоната ще се увеличи заради България

С влизането си в еврозоната като 21член, България в поискала да сече евромонети на стойност над 164 милиона евро, разказва нидерландско радио в репортаж толкова чаканата стъпка.

Скрийшот: информационен клип за България на ЕК

С присъединяването на страната производството на монети в еврозоната ще се увеличи догодина, а Европейската централна банка (ЕЦБ) е дала съгласие за изсичане на обща стойност около 2,4 милиарда евро. 

По-голямата част от тях са за основно ежедневно разплащане. По-малка част, на стойност 500 млн.евро, ще са за колекционерите.

Годишният обем на новосечените евро монети варира около 2 милиарда евро през последните години. За 2025 г. ЕЦБ одобри обем на производство от около 2,17 милиарда евро в монети.

Най-големите производители на евро монети са Германия, Франция и Испания. Германия ще произведе монети на стойност 558 милиона евро догодина. Франция и Испания имат стойност от 342 милиона и 299 милиона евро. В момента в обращение има над 29 милиарда банкноти на обща стойност над 1,5 трилиона евро.

За влизането на България в еврозоната е отделила специално внимание и медийната служба на Европейската комисия. Часове преди българите да заменят лева си с евро, службата е изготвила информационен клип с кадри от София. Запаметени са ключови сгради като Централната банка, Женския пазар, търговци, както и емблематични места.  

 

Блянът на Макрон за 6 нови реактора набъбна до 72 млрд. евро

В началото на 2023 година президентът на Франция Еманюел Макрон, в една пламенна реч, постави ултиматум да се изгради нова дългогодишна стратегия за атомната енергетика. Поставен бе и срок за въвеждане в експлоатация на 6 нови блока от ново поколение (EPR 2) – 2035 година.

Снимка: Аудиовизуална служа на Съвета на ЕС

Целта е да не се повтаря никога случаят с близо 50 аварирали блока, заради което страната се превърна от водещ износител в просещ ток от Белгия и Германия.

Неволите на френската енергетика бяха допълнително усложнени и заради незапомненото от десетилетия сухо лято, което остави на практика ВЕЦ-овете нефункционални. Всички тези проблеми бяха червена лампа, че са необходими бързи мерки, ако иска френската ядрена енергетика да бъде конкурентоспособна на своите европейски конкуренти. 

Към онзи момент изготвената ядрена програма беше оценено, че ще са нужни 50 млрд. евро. Последва политическата криза, предизвикана от самия Макрон, след краха на неговата партия на европейските избори. Сменяваха се правителства-еднодневки без ясна визия и посока, а годината на бездействие увеличи стойността на програмата с 40% по данни на повторно национализираната компания EDF.

В доклад, излязъл часове преди отминаващата 2025 г., шестте ядрени реактора се оценяват на 72,8 милиарда евро в сравнение с един проучвателен доклад през 2020 г. В тези разчети са включени рисковете за всякакви непредвидени ситуации, които могат да възникнат. От EDF са все така оптимисти, че могат да пуснат един от тях през 2038 г. в Пенли, където ще бъде положен първият бетон през март 2029 г.

Тази ревизирана оценка ще бъде подложена на одит от Междуведомствена делегация за нова ядрена енергия (DINN) през първото тримесечие на 2026 г., докато окончателното инвестиционно решение се очаква в края на следващата година. Без да чака второто, енергийната компания посочва, че ще работи паралелно по изпълнението и усъвършенстването на финансовия план. Той ще включва субсидиран заем от държавата за финансиране на 60% от строителните разходи и след това 40-годишен договор за разлика, предназначен да осигури приходите на EDF за погасяване на заема. Освен това ще има клаузи за споделяне на риска между енергийната компания и държавата.

През цялото строителство на шестте блока компанията се надява да се възползва от времето, за да оптимизира сроковете и съответно разходите. Гоним 30% свиване на разходите между първия блок в Пенли и последния в Бюги, за да се постигне конкурентоспособен продукт и да се достави конкурентна електроенергия за всички наши клиенти," казва на пресконференция Ксавие Груз, изпълнителен директор на групата, свързан с изпълнението на проекта. Очакванията били като става дума конкурентна цена- да се продава токът за близо 70 евро на мегаватчас.

За да осъществи този "проект на века", EDF възнамерява да разчита на обратната връзка от проекта Hinkley Point C (HPC) във Великобритания и проекта Flamanville. 500 френски специалисти вече са работили на HPC и се обучавали в най-добрите техники и методи, за да могат да споделят своите познания и на френска земя", обяснява Тиери Муру, изпълнителен вицепрезидент на групата, отговарящ за отдел "Проекти и строителство".

Един от спряганите варианти е по подобие на този в чешката АЕЦ „Дуковани“ където се ЧЕЗ договори модел на финансиране с правителството, включващ нисколихвени заеми и гарантирани продажни цени на електроенергията.

Исканията на Макрон са едни, но резултатите показват друго – политическа безизходица, недоволни браншовици, купища писма с апели и смяна на депутати еднодневки, които съумяха да направят само една промяна в енергийното законодателство – че Франция ще има нови мощности, разположени на територията на съществуващи ядрени обекти или в непосредствена близост. Времето им стигна и да премахнат още два запомнящи се текста. В единия се казва, че делът на ядрената енергетика трябва да бъде намален до 50% в микса на страната. Другият хич не се понрави на екоактивистите - ако някой нахлуе на територията на ядрен обект или в близост до АЕЦ – наказанието се увеличава от една на две години затвор и глоба до 30 000 евро.

Бард Де Вевер – от лошото момче до галски водач, устоял на Римската империя

Премиерът на Белгия Бард Де Вевер е новият герой в лицето на местната преса. Журналистите не спестяват суперлативите към него по време на последния за годината Европейски съвет, на който беше договорен заем за Украйна в размер на 90 милиона евро.

Лидерите на общността, след продължило повече от 17 часа заседание, в ранните часове на 19 декември решиха да не използват замразените руски пари в брюкселския депозитар Euroclear, а чрез съвместен заем на капиталовия пазар. Oще по темата: 

• Топ банкер: ЕК залага на карта финансовата стабилност на Европа
• Москва заплаши Белгия, че ще има сериозен проблем
• Белгия се клатушка между репарационен заем и предсрочни избори

Похвали и адмирации се виждат в репортажите на фламандската обществена медия VRT е събрал. Икономическият ежедневник De Standaard пише, че това една от най-важните победи в политическата кариера на бившия кмет на Антверпен. De Morgen отбелязва, че "премиерът Де Вевер триумфира", докато De Tijd пише, че "е спечелил битката си по случая Euroclear".

Самият премиер някак си не изглеждаше възторжен и това бе уловено от обективите на десетките камери по време на пресконференцията. По този повод кореспондентът на нидерландско радио отбелязва, че са били добавени повече столове за хората, на победителя, защото в очите на присъстващите Де Вевер бил „като водач на галско село, успешно устоявало на Римската империя." Въпреки всичко, удоволствието от постигнатото не е скрито.

Удовлетворение се виждаше и в председателя на Съвета на ЕС Антонио Коща, който бе заявил, че не иска безкрайна среща на Върха, а всичко да се реши за един ден. Дори на влизане в сградата бе вметнал, че никой няма да излезе от заседателната зала докато няма решение. Нещо, което напомня на традиционните конклави в Рим за избиране на нов папа. Е, в случая кардиналите на ЕС избраха еврооблигации.  

И вместо традиционното, което чака света имаме папа!, от залата излезе бял дим с веста, че "еврооблигациите се завръщат".

„Всъщност това е единен съвместен заем, базиран на дългосрочния бюджет на ЕС. И това беше най-малко популярният вариант сред държавите членки. "Не го очаквах", коментира журналистът Герт Ян Хан в подкаста Make Europe Great Again.

Не всички държави членки обаче са се съгласили с плана, въпреки че било необходимо единодушие за приемането. Унгария, Словакия и Чехия не участвали, но и не блокирали плана. "Това означава, че има единодушие на базата на 24 държави.

"Това не беше предпочитаният вариант," казва на друга пресконференция и цитиран от местното BNR радио министър-председателят в оставка на Нидерландия Дих Схоф. "Но най-важното е: има пари за Украйна. Тези пари са предназначени, за да продължи борбата и в дългосрочен план за възстановяване.

Белгийският му колега Бард Де Вевер допълва, този резултат е победа Украйна, но и победа за Европейския съюз и неговата финансова стабилност. "В собствената си страна ще бъде посрещнат като герой: рядко някой е успявал да привлече Фландрия и Валония зад себе си толкова единодушно, колкото Де Вевер тази нощ", казва с гордост премиерът и намеква за непрекъснатия спор между двете ключови белгийски провинции.

В ранната утрин на пресконференциите Де Вевер имаше повод да се чувства още веднъж победител, след като си взе реванш с критичния вестник „Политико“. На въпрос за следващите стъпки, той използва момента саркастично да отговори, че „трябва да отиде до дачата си в Санкт Петербург където е съседът ми депардио, а Асад живее отсреща“ и по този начин прати ответна стрела заради заглавието, че „Белгия е най-ценният актив на Путин“. „Ще го запомня, каза той с усмивка. "Това беше шега, нали? Когато пишеш това, трябва да добавиш "смях", обърна се той към репортера на медията в залата.

Как се превърна премиерът в герой. На предишния Европейски съвет през октомври никой не предполагаше, че той ще удари категорично по масата пред изненаданите погледи и ще каже: „Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“, аргументира се той.

Два месеца по-късно, на същото това място премиерът казва, че никога не е бил нервен, а дали е горд, ми горд бил, че успяхме да допринесем за решение, като бъдем конструктивни и постоянни". Пред друг ежедневник HLN, в типичния си уклон към историческите факти, Де Вевер отговара, че не приема резултатът като дипломатическа победа на Белгия, дори да е спечелила битката си. "Не беше битка между рицари, а рационален дебат", казва човекът, за който границите в политиката и историята се преплитат. Същият, който мечтае един ден Белгия и Нидерландия да бъдат едно цяло и да умре по-скоро като южен холандец отколкото като белгиец."

Хиляди куфари останаха блокирани на летище „Схипхол“

Близо 20 000 куфара са блокирани на нидерландското национално летище „Схипхол“ заради повреда в част от багажната система. Аварията е станала в ранните часове на 19 декември, но едва в края на работния ден официално е съобщено.

Според говорител, ще отнеме поне "няколко дни" преди целият багаж да бъде изпратен обратно. „Имаше техническа повреда, която направи част от системата временно недостъпна“, измънкал като обяснение накратко говорителят.

Какво точно се е случило не е ясно. Факт е обаче, че багажът от заминаващите полети трябвало да се обработва ръчно. Това отнемало повече време и така се стигнало да блокираните куфари. „Правим всичко възможно да изпратим багажа възможно най-бързо, но можело да отнеме и дни", обещават от аерогарата.

Пътниците били посъветватнида следят онлайн каналите на авиокомпанията, с която летят за повече информация.

В дни преди уикенд средно през „Схипхол“ минават около 150 000 куфара. Заради наближаващите празници обаче техният брой е драстично повече. По данни на летището за Коледа или преди Великден на ден през терминалите минават средно минават по  86 000 души.

Аварията в системата за багаж идва в период на обявени грандиозни реформи през следващите години. Планират се инвестиции за  6 милиарда евро – подобряване на условията на труд, през помещенията за багаж, климатичните инсталации, ескалаторите, стоянките на самолетите, пътеките за рулиране и още много други неща, важни за комфорта на пътниците.

По време на отчета си за полугодието от мениджмънта обещали и да направят инвестиции в по-добра обработка на багажа. 

Системата за багаж не за първи път носи печална слава на това летище. Преди 2 години в новинарските материали отново влезе материал за хиляди куфари, които са оставени без надзор, а заради не добра координация на работния процес много от пътниците им се наложило търсят с часове своите багажи. След известно време сюжетът отново се повторил и хаосът с търсещи куфари за пореден път изпълнил терминалите на летището. 

 

Над 3000 моста в Белгия са в критично състояние

Мостовете в белгийската провинция Валония са в критично състояние е се нуждаят от ремонт. Един на всеки 10 се нуждае от обстойна модернизация, показва национално проучване. Средната възраст на съоръженията е 55 години, което ги правело едни от най-старите в света, разказва френскоезичната национална телевизия RTBF. 

Снимка: rtbf.be

Сред най-опасните е виадуктът в региона на Монс, на който трабва да се сменят фуги и свръзващи елементи, бетонната конструкция на много места е обрушена.

Нямаме много възможности, не може арматура да я превържем с тел. Нужна е цялостна подмяна, обяснява на телевизионния екип на място Никола Дегале, инженер и мениджър на магистралната мрежа.

От пътната компания, която поддържа мрежата в провинцията казват, че само на тяхна територия има 6000 съоръжения, над половината са в критично състояние. 

Същевременно по един от най-натоварените мостове в посока Франция и Германия пътникопотокът се е увеличил от 60 000 на почти 100 000 на ден. Мостът „Обруг“ е вдигнат през шейсетте години на миналия век.

Някои мостове ще бъдат изцяло затворени без да се ремонтират, Други ще имат ограничен достъп на преминаване и забрана за тежки камиони, предупреждават от пътната компания.

Въпросът за състоянието на инфраструктурата тресе и управниците в по-богатата фламандска част на страната. Известна под прозвището „икономическото сърце“ местните общини вече мислят какво и колко ще струва, за да ремонтират инфраструктурата в посока Нидерландия.

От години мостовете по натоварения канал „Алберт“ са топ приоритет за фламандския парламент. Властите работят съвместно с нидерландските си колеги по вдигане на съоръженията, удълбочаване на канали, нови пътни връзки. Целта е да могат по-големи товари да се пренасят от пристанището в Антверпен към по-малките портове в Генк и по-този начин да се намали трафикът на тирове по републиканските пътища.

Геотермална революция в Нидерландия заменя газта за отопление

Огромни залежи на гореща гореща подземна вода бяха открити при мащабно дългогодишно проучване в Нидерландия. Последният град, в който са приключили наскоро, е Амстердам. Резултатите са обнадеждаващи и дават основание да се смята, че в близко бъдеще страната има ресурса да замени газта в домовете с геотермална енергия, разказва частният телевизионен канал Ер Те Ел.

Снимката е илюстративна. Източник: ЕК

"Изследването дава възможност за милиони холандци да се топлят екологично, и то от източник само на няколко километра дълбочина под краката им", казва с удовлетворение за добрите данни компанията Energie Beheer Nederland (EBN). Организацията, начело със специалисти, е изследвала  с дълбоки сондажи  различни точки в страната. Използвано свръхмодерно оборудване за продупчване на почвата.

Резултатите от анализа, според авторите, биха могли да бъдат още една възможност за държавата по пътя към климатична неутралност. А както е известно Нидерландия към момента не успява да покрие изискванията на ЕК заради проблемите с натоварената и остаряла енергийна мрежа, газовата зависимост, нереформирана енергоемка индустрия и не на последно място липсата на редовен кабинет, който да се задържи по-дълго на власт.

За постигане на климатичните цели, устойчивото отопление на домовете и бизнеса е от решаващо значение. Почти 7 милиона домакинства ще трябва да заменят природния газ с друг източник на топлина преди 2050 г. Геотермалната енергия потенциално може да отоплява 2,6 милиона домакинства.

Новите знания за подземния слой на големите градове и в частност Амстердам са добра новина. "Това беше много голям въпрос в началото", казва Гита Заалберг, мениджър операции на EBN. Водата, която се появи при пробиването, се оказала над 80 градуса по Целзий. Според нея това е добра температура за отопление на много къщи.

Топлата вода може да се използва и за замяна на котли за централно отопление. "Изправени сме пред много голямо предизвикателство. Също така искаме да бъдем по-малко зависими от природен газ от чужбина," казва Заалберг. "Тогава геотермалната енергия е фантастичен вариант за осигуряване на топлина."

Амстердам очаква да използва новата технология найрано през 2031 г. Не навсякъде обаче тази технология е сработила. Един от градовете е  Утрехт, където на места почвата се оказала недостатъчно пропусклива, за да изведе горещата вода на повърхността.

Междувременно компанията EBN провежда сеизмични изследвания около Амстердам, за да картографира подземния район още по-добре. Процесът е доста шумен и придружен с леки взривове, които притеснявали местните от пропадане на почвата.

Антонио Коща: Македонските власти знаят какво трябва да направят

Лидерите на Западните Балкани проведоха редовната си годишна среща с председателите на Европейския парламент, ЕК и Европейски съвет. На официална вечеря в присъствието на премиерите на страните-членки, непосредствено преди последния за годината Европейски съвет, бяха начертани бъдещите мерки на сътрудничество и оформени в декларация.

За председателя на Европейския съвет Антонио Коща разширяването остава приоритет за ЕС от геополитическа, икономическа и стратегическа гледна точка. През последната година процесът се е развил толкова бързо в сравнение с последните 15 години.

„Разширяването е процес, базиран на заслуги, а не състезание между кандидати. Тези, които се движат по-бързо, не трябва да бъдат спирани от другите. Напротив, те трябва да задават темпото и да служат като вдъхновение за всички “, отбелязва Коща с препоръка и прави кратка равносметка на постигнатото от кандидат-членките през последните 12 месеца.

Пътят на Черна гора към ЕС очевидно се е ускорил. Само тази седмица пет глави за присъединяване бяха успешно затворени.

Албания успя да отвори всички преговорни клъстери за много кратко време, като последните бяха само през ноември. Следващата година ще бъде техният момент на истината, за да ускорят реформите.

По отношение на Северна Македония се приветстват стъпките за повишаване на регионалната свързаност. ЕС се надява на реален напредък през 2026 г. „Техните власти знаят какво трябва да направят“, намеква Коща и индиректно подчертава за отношенията на Скопие с България.

Също тази година Босна и Херцеговина прие своята Реформаторска програма, необходима стъпка за достъп до Плана за растеж. Това ще им позволи да използват пълния потенциал на подкрепата и постепенната интеграция на Европейския съюз.

По отношение на Косово приветстваме предприетите стъпки за изграждане на доверие между общностите. Предстоящите парламентарни избори могат да бъдат решаващ момент за консолидиране на реформите и конструктивно участие в пътя на европейското присъединяване.

„Нека бъдем ясни, отвъд техническите подробности на процеса, има фундаментален политически избор: избор между това да останем затворени в миналото или да продължим напред към съвместно бъдеще в Европейския съюз, избор между разделение, помирение и сътрудничество, които са самите стълбове на Европейския съюз. Само чрез преодоляване на миналото Западните Балкани могат напълно да поемат ролята си на бъдещи членове на ЕС и да допринесат за стабилна, просперираща и обединена Европа. Пътят напред няма да е лесен. Някои реформи ще бъдат трудни, но си заслужават. И вярвам, че нашите партньори са ангажирани да доставят резултата. Очаквам с нетърпение следващата ни среща на върха в Черна гора през юни 2026 г.“, казва в заключение председателят.

Мир, добросъседство и просперитет са ключовите думи, които са залегнали в подписаната от страните декларация. Документът съдържа 10 точки, но шестата представлява специален момент с оглед на обтегнатите междусъседски отношения между България и РС Македония. "Приобщаващото регионално сътрудничество, помирението и добросъседските отношения остават ключът към изграждането на споделено бъдеще, както и към прилагането на международни споразумения в добро вяра и с осезаеми резултати, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Все още са необходими усилия за насърчаване на помирението и регионалната стабилност, както и за намиране на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения за регионалните и двустранните отношения на съседските спорове и проблеми, коренящи се в наследството на миналото, в съответствие с международното право и установените принципи, включително Споразумението за въпросите на наследяването, и останалите случаи на въпроси, свързани с военни престъпления". Пълния текст на декларацията дори на македонски, за да няма сърдити и пренебрегнати, може да видите тук. 

Скриншот от пряко излъчване.

В краткото си блиц интервю преди срещата премиерът на РС Македония Християн Мицкоски заяви, че страната му много отдавна е трябвало вече да бъде част от голямото европейско семейство, но поради известни на всички причини все още не е. В Брюксел той заяви, че очаква от европейските институции да бъдат оценявани по успехи, а не на база на двустранните отношения с България.

Извън двустранните търкания той е доволен, че Западните Балкани са в полезрението на ЕС. Няма и как да не е доволен като се има предвид, че страната му ще получи Европейската над 1,7 милиарда евро, за да се декарбонизира и да е в съответствие с политиката за чиста енергия. С инвестициите на европейския, в това число и на лошия български данъкоплатец, ще бъде модернизирана армията следващите 2 години,за подобряване операциите и мисиите на ЕС по общата политика за сигурност и отбрана и във всякакви международни коалиции.

Пред европейските лидери, македонският премиер заяви едно, но 24 часа по-рано си пееше познатата песен как рой поставял правилата и как никога нямал да започне промени в Конституцията докато Европейският съвет и България не изпълнят поставените от тях условия – вековна македонска идентичност и език и признаване на неправителствентите организации като  "ОМО Илинден-Пирин".

Лидерите на Западните Балкани подписват декларация за единство

Лидерите на Западните Балкани по вече утвърдена традиция в края на годината се срещат с лидерите на европейските институции. Началото е поставено от 2023 година с разработения план за растеж и бюджет от 6 млрд. евро.

В навечерието на ключовия Европейски съвет, на който ще реши дали да бъдат отблокирани замразените руски активи в помощ на Украйна, лидерите на шестте кандидат-членки подписват партньорска декларация за единство пред Антонио Коща, Урсула фон дер Лайен и Кая Калас.

Целта е документално да се подчертае отново значението на политическите и икономическите отношения между ЕС и партньорите от Западните Балкани, особено в настоящия геополитически контекст и предвид необходимостта от все по-силни връзки между ЕС и Западните Балкани.

На официална вечеря, делегатите ще разгледат напредък в реформите по плана за растеж, регионалното сътрудничество, добросъседските отношения и помирението.

ЕС се ангажира да доближи партньорите от Западните Балкани до себе си по време на процеса на разширяване. Тяхната постепенна интеграция продължава в няколко области на политиката, като подготвя почвата за присъединяване и носи конкретни ползи за гражданите.

Очаква се ЕС да приветства конкретния напредък в постепенната интеграция на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, по-специално чрез плана за растеж за Западните Балкани.

Планът за растеж, чието начало беше поставено през 2023 г., има за цел по-нататъшното интегриране на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, насърчаването на регионалното икономическо сътрудничество и стимулирането на необходимите реформи, свързани с ЕС, чрез предоставяне на сума в размер до 6 млрд. евро.

Планът има потенциала да ускори икономическия растеж в региона през следващото десетилетие и да засили социално-икономическото сближаване между Западните Балкани и ЕС, при условие че партньорите изпълнят свързаните с ЕС реформи.

ЕС е основният и най-надежден партньор на Западните Балкани. Той е главният търговски партньор, инвеститор и донор на региона. В средата на годината стана ясно при посещение на европейския комисар Марта Кос в Скопие, че в краткосрочен план Европейският съюз е планирал да вложи нови над 480 млн. евро по проекти на територията на Западните Балкани.

Сумата, която Брюксел отпуска ще бъде разпределена в  8 нови проекта за чиста енергия в Албания, Черна гора и Сърбия. От справка на Европейската комисия става ясно, че ще бъдат изградени нови далекопроводи и подстанции в Албания и Черна гора, ще ремонтирани ВЕЦ-ове в Албания и Сърбия. Предвижда се проект за интегриране на ВЕИ енергия към ТЕЦ в сръбския град Нови Сад.

Нейният колега Антонио Коща по време на друг форум пък обърна внимание, че предизвикателствата в региона не са от финансово естество и реформите, а историята. "Най-голямата трудност не са необходимите реформи или договарянето на различни глави и клъстери. Истинското предизвикателство се крие във възприемането на нов културен начин на мислене: преодоляване на историческите конфликти, за да се изгради споделено бъдеще". С тази ключова фраза се обърна по време на стртегически форум в Блед председателят на Европейския съвет Антонио Коща, с която ясно визира отношенията между София и Скопие или Белград и Прищина.

RTE: Франция изостава с ремонта на елмрежата и губи ценно време

Франция губи ценно време и момент да започне ударна модернизация на електропреносната система, се казва в годишен доклад на националния оператор RTE. С упрек към правителството се казва, че в момента цените на пазарите на едро са едни от най-ниските на континента, а същевременно процесът буксува.

Личен архив

Страната планира да намали годишния внос на газ и петрол от 60% на 35% до  2035 година като по този начин ще редуцира енергийния си дефицит. Годишно страната отделя между 50 и 70 милиарда евро за внос на въглеводороди, посочва доклада. Средства, които можело да отидат в инвестиции за нисковъглеродна икономика.

Този доклад "потвърждава необходимостта от ускоряване на електрификацията и постигане на нашите цели: екологичен преход, по-устойчиво жилищно строителство, декарбонизация на индустрията и реиндустриализация, енергийна независимост", коментира пред AFP Томас Вейренц, ген. директор по икономика, стратегия и финанси в RTE.

Публикуването на документа трябвало да се гледа като съобщение към управляващите, които са в процес на подготовка на бъдещата енергийна карта на страната. Очакванията са финалният й вариант да бъде представен в дните около Коледа.

Енергийният сектор вече втора година чака този стратегически документ, който така и не вижда бял свят заради постоянната смяна на кабинети, политически различия, препирни между „зелени“ и ядрени лобита.

За RTE оператора обаче, конкуренция между ядрена и възобновяемата енергия няма, и двете са еднакво чисти и с поглед към пълната декарбонизация на страната. "Енергийната система на утрешния ден ще трябва да върви на два крака – възобновяеми източници и ядрена енергия. Няма смисъл да се лишаваме от такъв сега, рискувайки да не можем да продължим напред," каза Ксавие Пиехачик, председател на управителния съвет на RTE.

Авторите на доклада поясняват, че са стъпили на прогнозите си от 2023 година като са отчели забавения курс по електрифициране, влошените макроикономически показатели, енергийната криза в Европа. В резултат на това прогнозата е променена и се счита, че към 2035 година Франция ще се нуждае „с близо 35 TWh електроенергия  спрямо предишната прогноза за 2023 г.

За да излезе от това, RTE застъпва ускоряване на потреблението на електроенергия в сектори, които не я консумират, което съответства на "бърза" траектория на декарбонизация, съобразена с климатичните и реиндустриализационни цели – най-евтиното и ефективно решение според RTE.

За проблема с нереформираната система в Западна Европа вече разказах наскоро в своя кореспонденция за 3е News. По данни, разгласени от европейския комисар по климата Вопке Хукстра, на Европейската комисия ще са й нужни 1,2 трлн. евро ще са нужни за премахване на тесните места по мрежата до 2040 г. Сред страните, които имат най-спешна нужда от ремонт, са съседките Нидерландия и Германия. 

Европейската комисия даде заявка, че с промяна в законодателството ще търси начини да разшири капацитета на задъхващата се и на много места амортизирала енергийна мрежа в Европа.

България поиска еврофинансиране за жп линията Русе-Горна Оряховица

България предлага железопътната линия Русе-Горна Оряховица да бъде включена като евентуално отклонение на вече включената за модернизиране отсечка Букурещ-Гюргево- Русе-Варна. Това предложи в Брюксел по време на заседание заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов.

Заедно с неговите колеги по време на редовното заседание на Съвета по енергетика и транспорт обсъдиха предложения за създаване на регламент за сътрудничество по постигане на транспортна свързаност в периода 2028-2034 г. Тази стъпка е част по пътя към изготвянето на многогодишната финансова рамка на ЕС.

От информация на пресслужбата на Съвета на ЕС става ясно, че актуализирания план има важна роля в укрепването на инвестициите в стратегическата инфраструктура на Европа. Той ще подкрепи трансграничните връзки както в транспорта, така и в енергетиката, включително транспортна инфраструктура с двойно предназначение за военна мобилност, ще подобри сигурността на снабдяването и ще ускори прехода към чистата енергия.

"Енергийната инфраструктура е това, което ни свързва. Днешното споразумение предоставя рамка за нови инвестиции в енергийната инфраструктура на Европа, засилва подкрепата за трансгранични проекти и гарантира, че нито една държава членка не остава изолирана. По-свързан ЕС ще понижи цените на енергията, ще засили конкурентоспособността и ще подобри енергийната сигурност", заяви в откриващата сесия министърът на енергетиката на Дания Лаарс Аагард.

През годините Сътрудничеството за Европа беше жизненоважен за развитието на транспортната инфраструктура на Европа чрез създаване на силна TEN-T мрежа. Днес предизвикателствата пред нас са значителни. Нашият компромис с Съвета подкрепя създаването на умна, безопасна, устойчива, съвместима и устойчива транспортна мрежа, с особен акцент върху военната мобилност с двойно предназначение и трансграничните връзки, допълва мнението на колегата си датският транспортен министър Томас Даниелсен.

В дух на компромис България може да подкрепи частичен общ подход по регламента на механизма за свързана Европа за период 2028-2034 като отчита значението за бързото влизане в сила и началото на преговорите. Регламентът трябва да отговаря на целите на ЕС по отношение на рамката на RЕPowerEU, отбелязва в словото си българският заместник-министър.

Влаковете с военна техника ще са с приоритет на движение в Нидерландия

Нидерландия усилено работи по промяна на законодателството, което дава приоритет на движение на военната техника, съобщи националната телевизия Нос в интервю с ресорния държавен секретар в оставка Тиери Артсен.

Снимка: Инфоклип на ЕК с техника в Нидерландия

От неговото обяснение за промените става ясно, че в бъдеще влаковете с военна техника ще имат приоритет пред влаковете с пътници или стоки. Транспортните приоритети се променяли, след като са отчетени засилените заплахи от Русия в различни части на континента.

Прогнозата на правителството е, че през следващите години броят на военните транспортни кораби ще се увеличи и Нидерландия ще играе важна роля в това. Това се дължи преди всичко на големите морски пристанища където така наречените амфибийни транспортни кораби могат да товарят и разтоварват безпроблемно. Танковете се качват директно на влака от кораба, след което могат бързо да пътуват до Източна Европа чрез добрите железопътни връзки с Германия.

В същото време Нидерландия разполага с една от най-натоварените железопътни мрежи в света. Управляването на военен влак между всички тези пътнически и товарни влакове в момента изисква отлична координация и дългогодишна подготовка от диспечерите на железопътната компания ProRail. Понякога дори само за една композиция се налагало месеци логистична подготовка.

До момента влаковете с военно оборудване често се движат през нощта, за да не пречат на пътническите влакове. И тук ще има селективна роля правителството, обясни секретарят. Не всички влакове с нещо военно на борда ще имат приоритет, а само онези, които имат обозначение "спешно". Правителството щяло да определя дали товарът на транспорта е допустим да има приоритет на линията.

Артсен се надява, че пътниците във влака нямало да забележат много от новото правило за приоритет, но със сигурност не изключва някои неудобства. "Не знаем как светът ще се промени през следващите години. Така че може да се случи влак на нидерландските железнинци (NS) по вашия маршрут да не се движи веднъж или два пъти, защото военните превозни средства трябва да пътуват от Нидерландия към Източна Европа.

Според държавния секретар Нидерландия трябва да инвестира повече в устойчивост. Новите приоритетни правила се очаква да влязат в сила най-рано след 1 година.

Междувременно министерството на транспорта и железопътният превозввач ProRail проучват къде железопътната мрежа в момента не е подходяща за военен транспорт. Става дума за мостове, които не могат да носят тежките влакове или релси в участъцу, които са твърде тесни, за да могат два влака да се разминат.

Припомням, че страната е една от осемте в Европа, които създадоха т.нар. „Военен Шенген“ за безпроблемно и бързо преминаване на техника към Източна Европа. Заедно с Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Полша, Словакия и Чехия бе подписан съвместен пакт за укрепване на военната готовност и сътрудничество в Европа. Страните  са се подписали в документ за създаване на Централноевропейска зона за военна мобилност (CNE MMA). Това ново партньорство трябва да направи движението на войници и оборудване през националните граници по-лесно, по-бързо и по-ефективно.

През ноември Европейската комисия обеща, че ще отдели допълнителни инвестиции за подсилване на критичната инфраструктура в Европа. Според Брюксел е необходима промяна в нормативната уредба, за да отпаднат редица пречки при придвижването на хора и техника от едно място на друго в рамките на три дни.

Поредната инициатива, според съобщение на ЕК, допълва вече разработената“ Бяла карта на европейската отбрана“. Плановете са най-късно до 2027 година да бъде изградено общоевропейско пространство за военна мобилност - по-бързо, по-безопасно и по-координирано придвижване на войски и военна техника чрез премахване на регулаторните бариери.

Планът въвежда първите по рода си хармонизирани правила на ниво ЕС за военна мобилност и определя ясни правила и процедури за трансгранични военни движения, с максимално бърза обработка на митническите документи.

Създава се нова Европейска система за засилено реагиране с военна мобилност (EMERS) за ускорени процедури и приоритетен достъп до критична инфраструктура на ЕС или НАТО.  Ще бъде подобрена устойчивостта на транспортната инфраструктура и ключови коридори за военна мобилност на ЕС до стандарти за двойно предназначение и защита на стратегическата инфраструктура с нов набор от инструменти за устойчивост.

Целенасочените инвестиции ще засилят киберсигурността, енергийната сигурност и готовността както в мирни, така и в кризисни ситуации, обясниха още от Брюксел.

Експертен доклад: Стабилността в Нидерландия изисква болезнени мерки

Нидерландия трябва да инвестира сега сектори енергетика, социално осигуряване, дигитализация, биотехнологии, земеделие ако иска да запази просперитета си. Препоръката е направена в обширен доклад в съавторство с водещия икономически съветник Питър Венинк. "Нидерландия има всичко необходимо, за да бъде не само страна, която консумира, но и произвежда. "Изборите обаче, които правим сега, определят дали децата ни ще живеят в силна или слаба страна".

Снимка: Инфоклип на Съвета на ЕС

В доклада се казва, че икономиката трябва да расте между 1,5-2% годишно, за да може да продължи да плаща за всичко. Това е много повече, отколкото се очаква в момента. За да се постигне това, според Венинк са необходими значителни инвестиции. Споменават се инвестиции в между  151-187 милиарда евро до 2035 г. Идентифицирани са 4 икономически сфери, които трябва да бъдат приоритетно подпомогнати.

Подобно на много други автори с препоръки до правителството и Венинк казва, че трябва да се реши проблема с тегавата бюрокрация около разрешителните, да се подобри електропреносната мрежа, разходите за енергия, дигитализация и климатични технологии. Само така Нидерландия може да бъде по-малко независима от САЩ и Китай. Страната в момента е в застой, защото разрешителните се издават твърде трудно, а бюрократичните процедури пречат и задушават компаниите, казва авторът и не скрива, че управляващите са изправени пред трудни решения.

Едно от тях е свързано с намаляване на азотните емисии в селското стопанство. Мярка, която от години е изправила на нож фермерите и държавата. Според Венинк, ако Нидерландия иска да постигне климатичните цели на ЕС трябва да намали отглеждането на добитък и да инвестира ударно в пречистващи инсталации.

Друг болезнен проблем е свързан с енергоемката индустрия. Според автора, няма друг начин освен някои от най-замърсяващите индустрии като стомана, рафинерии и химикали да бъдат закрити.

Според доклада трябва да се предприемат действия и на пазара на труда. За да растат стартъпите и малките и средни предприятия е необходимо да се увеличи броя на постоянните договори, а гъвкавите да дават повече сигурност.

Според Венинк е добра идея да се назначи независим експерт, който да премахне бариерите между различните министерства, да засили сътрудничеството между държавните агенции и частния сектор.

Венинк също така настоява за национална инвестиционна банка с поне 10 милиарда евро оборотен капитал. Държавна агенция с бюджет от 2 милиарда евро също трябва да стимулира иновациите.

Настоящият доклад излиза паралелно с поредната надигаща се вълна от недоволни фермери по отношение на азотните изисквания, стабилност на сектора, срещу готвен нов бизнес данък, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.

Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензиите на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.

Модерни ферми за милиони в съгласие с природата.

Други пък протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок – до средата на 2026.

Чиновници, които не различават главата от задника на кравата

Репортаж на локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant)  разказва, че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.  

И банката и стопаните са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят на критериите за азотни редукции.

Сърбия и Македония стоят интерконектор за газ и водород

Северна Македония и Сърбия дадоха заявка за реализиране на газопровод между двете страни. По проекта вече има подписано споразумение за финансиране с европейски средства, а Световната банка също е проявила интерес. За бъдещите строителни са се срещнали в Белград двустранни делегации, става ясно от съобщения в македонската преса.

Проектът се смятал за стратегически с оглед на регионалната свързаност. Тръбата ще е дълга близо 67 километра (23 км на територията на Северна Македония и 44 км в Сърбия), ще свърже газовите системи на двете страни – от македонската страна с връзка в Клечовце, а от сръбската с националната газопроводна мрежа във Вранье. Очаква се първите газови доставки да потекат през 2028 година.

От справка на македонското енергийно министерство става ясно, че интерконекторът ще може да пренася водород в съответствие с европейските дългосрочни енергийни цели и зелени политики.

Пред своите колеги в Белград икономическият министър на РС Македония Саня Божиновска е подчерта, че проектът напредвал в график, установен по-рано от двете работни групи. „Това е и една от най-важните инфраструктурни връзки за целия регион – важна не само за Северна Македония и Сърбия, но и за цяла Европа. Завършихме проучванията, координирахме маршрутите и координираните действия, които вече се прилагат. Нашата цел е интерконекът да стане реалност възможно най-скоро, защото всеки ден е важен за сигурността на гражданите и икономиката", заявява македонската министърка.

Сръбският министър Ханданович Джурович подчерта значението на споделена регионална визия. "Газовият интерконектор е част от визия за енергийно свързан регион, устойчив и в съответствие с европейските цели. С подкрепата на "Транспорт Газ Сърбия" и "Номагас" ще създадем нова енергийна ос на стабилност между двете страни," казва от своя страна сръбският й ресорен колега Дубравка Ханданович Джурович.

За проекта се споменава и от финансовата платформа за Западните Балкани Western Balkans Investment Framework, която подкрепяла подготовката на проучване за осъществимост и оценката на въздействието върху околната среда и социалното въздействие на газовата връзка.

След пускането страните ще разполагат с устойчив газопровод на бъдещето, ще са осъществили стъпка в прехода от въглищна към нискоемисионна газова инфраструктура; ще предложат на региона широко достъпен, сигурен и достъпен източник на енергия, който ще поддържа конкурентоспособността на региона, като същевременно значително подобрява качеството на въздуха и намалява емисиите, се отчита като ключови ползи от проекта. От графиката на институцията се вижда, че за инвестицията се очаква да бъдат привлечени заеми близо 27 млн. евро, от тях националното финансиране е само 110 000 евро или едва 0,4%.

От справка за дейността на Европейската банка за възстановяване и развитие се вижда, че е предвиден заем за близо  100 млн.евро в полза на NOMAGAS за изграждане на комбинирана тръба за газ и водород между РС Македония и Гърция 

Информацията за стратегическите проекти идват в навечерието на поредната среща в Брюксел където лидерите на РС Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Сърбия и Украйна ще се срещнат, за да отчетат постигнатите резултати и да начертаят бъдещите планове по пътя към Обединена Европа.

В свой обзорен материал електронното издание balkangreenenergynews.com припомня, че Srbijagas също подписа меморандум за разбирателство с националния оператор на газопреносна система на Румъния SNTGN Transgaz. Проектът включва изграждане на нов газопровод, който да свърже газопровода BRUA в Румъния с хъба Мокрин в Сърбия. Планът се очаква да включва и изграждането на газопровод между Южни Мокрин и Белград, през подземното газохранилище Банатски двор и град Панчево. 

Претоплена манджа с политически дивидент

Ако следим само информацията в македонската преса, ще останем с впечатление, че се подготвя съвсем нов проект, а всъщност не е така. Несъмнено в репортажите на македонците се цели да се подчертае, че проектите в посока Белград са по-приоритетни и стратегически, отколкото в посока България.

Бегъл преглед назад в официалните кореспонденции се вижда, че за интерконекторът Скопие и Белград работят още от есента на 2024 година с подписването на меморандум за сътрудничество Впоследствие в началото на годината е имало още една среща, за да се стигне до въпросната в Белград. 

Отделно на правителствено ниво също е обсъждан този проект между премиерите Мицкоски и Вучевич. Последният разговор между тях е от октомври, след което е подписано междуправителствено споразумение.

Този ход ще позволи на Сърбия, която е силно зависима от Русия за доставките си, да диверсифицира енергийните си източници, коментира полската държавна телевизия TVP като цитира сръбският премиер Милош Вучевич и допълва, че интерконекторът, който минава от Александруполис, Гърция, ще има годишен капацитет от около 1,2 милиарда кубични метра природен газ.

Топ банкер: ЕК залага на карта финансовата стабилност на Европа

Последният за  годината Европейски съвет трябва да вземе едно безпрецедентно до сега решение – дали да използва замразените в белгийския Euroclear 140 милиарда евро руски активи. Белгия от месеци се бори със зъби и нокти срещу намерението на Европейската комисия. 

В дните преди заседанието на 18 декември премиерът Бард де Вевер, на който лепнаха прозвището лошото момче на Европа, си спечели съюзници в лицето на Италия, Mалта и България. 

Бившията президент на Централната банка на Нидерландия Нут Велинг смята, че планът е изпълнен с рискове за Европа и се поставя под риск високото реноме на белгийската компания. „Стъпката на ЕК може да има фундаментално въздействие върху цялата финансова система на съюза", предупреждава банкерът.

В свой репортаж нидерландската телевизия Ер Те Ел коментира, че планът на Брюксел с руските пари на пръв поглед изглежда очевиден план да се помогне на Украйна. „В момент, когато Америка си измива ръцете от Украйна, Европа отчаяно търси пари, за да помогне във войната с Русия. В Белгия има едни пари, руски пари и защо да не ги използваме, за да помогнем“, пита телевизията в репортажа си.

Никой обаче от европейските лидери не е предполагал, че премиерът на страната Бард Де Вевер ще възрази така яростно. Няма да е чудно и ако сполетелите ги дронове по летища и критична инфраструктура имат нещо общо с решението на белгийския премиер. Освен това, Москва вече явно е предупредила правителството, че няма да позволи и ще си търси правата по всички възможни начини. Бард Де Вевер в интервю за белгийския вестник La Libre също е признал, че са получили предупреждение от Kремъл.

Специалистът по геополитика Роб де Вейк вижда сериозни рискове в плана на Европейската комисия. Не заради заплашителните думи от Москва или дроновете, а защото руснаците заканят ли се ще направят всичко по силите си, за да си върнат парите.

Има няколко начина могат да опитат да го направят, допълва колегата си Веерле Коларт, професор по финансово право в KU Leuven. Например, Белгия има инвестиционен договор с Русия. Този договор някога бил сключен от Белгия, за да се защити законно от експроприация от Съветския съюз, но сега може да се използва срещу страната. Русия може да отиде пред арбитражен съд с този договор под ръка. "Не е ясно какво ще излезе от това," казва Коларт. Ако руснаците спечелят такова дело, парите трябва да бъдат върнати заедно с начислените глоби. Първото такова заседание изглежда се задава на хоризонта. Централната банка на Русия обяви, че завежда дело срещу Euroclear. Самата Европейска централна банка, по думите на професорката, няма как да отрече, че Европа върви по тънък лед с този план.

Веерле Коларт предупреждава, че нещата може още да се объркат в бъдеще. Ако санкциите изтекат, например като част от мирно споразумение и Русия откаже да плати репарации, Euroclear ще има сериозни проблеми. В такъв случай белгийският депозирар е договорно задължена да върне парите на Русия. Но парите не са там. Затова гаранциите от държавите членки са важни, но в предложението на Комисията не е заложено, че всички държави членки ще са задължени да бъдат гаранти, както би искал Де Вевер.

Euroclear, компанията, която притежава руските активи, е своеобразен вход към европейската фондова борса. Колаерт обяснява нагледно защо е толкова важен статутът на тази компания: "Ако искате да инвестирате в Европейска фондова борса като трета страна извън Европа, трябва да имате сметка в Euroclear."

Репутация е на карта

Белгийският депозитар се възприема като вид финансово посолство: политически неутрална територия. "Като използваме руските активи сега за европейската политическа програма, тази репутация е застрашена," отбелязва Коларт. Въпросът е дали занапред чуждестранните партньори ще имат достатъчно доверие в Euroclear като сигурен пазител на техните резерви и дали ще искат да инвестират в европейски акции и облигации.

Това надхвърля просто доверието в Euroclear, казва бившият президент на Нидерландската централна банка Нут Велинк. "Разбирам белгийците," казва той в интервю по телефона. Водещият икономист подкрепя предоставянето на финансова подкрепа на Украйна, но не смята, че това е правилният начин. "Много централни банкери, включително ЕЦБ, се страхуват, че това може да има фундаментално въздействие върху международната финансова система. Чрез използване на руските активи, също и като заем, се създава прецедент. В бъдеще и други страни могат да направят същото. Освен това използването на руски активи подкопава доверието в Европа като надежден финансов партньор.

Европа не възприемала, според него, това като конфискация на руски пари, защото е заем, но в чужбина вероятно го възприемат по друг начин, мисли. И тогава Европа вече няма да се възприема като сигурно хранилище. Тогава те вече няма да инвестират в европейски компании или европейски облигации. Въпросът е дали искаш да поемеш този риск", пита професорът.

Велинк би искал Европа да поеме различен подход, да отпусне пари на Украйна по различен начин, без руските активи като обезпечение. "До какво всъщност се свежда въпросът ? Че Европа не е готова или способна да помогне на Украйна от собствения си джоб ли?, пита още професорът пред камерата на нидерландската телевизия.

Позицията на самата компания Euroclear вече ви разказахме в 3Е News и опасенията на нейната изпълнителна директорка Валери Урбен, която научила от медиите за шокиращата инициатива на германския канцлер Фридрих Мерц да се използват средствата за финансиране на „репарационен заем“ за Украйна

Euroclear управлява депозити на обща стойност 52 500 милиарда евро - 14 пъти БВП на Франция. Централата ѝ в сърцето на Брюксел обаче няма сейфове. Всички активи се държат в дематериализирана форма, а данните се съхраняват в няколко центъра за данни, разпръснати по целия свят.

Урбен предупреди, че тези пари при никакви обстоятелства не трябва да се присвояват за собствена изгода. „Най-важното за Euroclear е доверието“, настоява тя в интервюто си за френския ежедневник Le Monde. „Ние сме жизненоважна връзка, която трябва да поддържа своята надеждност, за да гарантира стабилността на финансовите пазари.“

Урбен предупреждава, че всяка мярка, дори отдалечено наподобяваща конфискация, би била незаконна. „Трябва да бъдем изключително бдителни. [Това би противоречило] на международното право относно суверенитета върху държавни активи. Тогава Русия би могла да ни съди.“

Що се отнася до белгийския премиер той е последователен и от 24 октомври чака отговорите от европейските си колеги. "Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“.