Украйна е подала иск част от съоръженията в „Грьонинген“ да отидат за възстановяване на газовата инфраструктура. Заявлението е направено от държавната компания „Нафогаз“ пред местните регулаторни органи. Телевизия Ер Te Ел съобщи, че вече са водени преговори с външното министерство.
![]() |
| Скрийншот: ЕК |
Нидерландия спря добива в най-голямото находище на Европа преди повече от година. На терен обаче има части от стари съоръжения, които може да се използват повторно.
"Обръщаме се с молба към приятелите да ни доставят стари части, които можем да използваме като резервни части или за изграждане на нови инсталации, казва пред телевизията директорът на Нафтогаз Сергей Корецки.
Една от възможностите е от Нидерландия да замине газов кран, какъвто страната има и няма нужда от втори. В преговорния процес съгласие за помощ е дал и енергийният гигант Shell. От съображения за сигурност все още не е обявено кои части от Гронинген могат да отидат в Украйна и кога могат да бъдат изнесени.
От пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Путин извършва целенасочени атаки срещу украинския енергиен сектор. До 2024 г. основно бяха насочени към въглищни електроцентрали и централи. Газовата инфраструктура не беше засегната, тъй като руският газ се изнасяше в Европа по украинските тръбопроводи. Но от 1 януари 2025 г. това спря и оттогава газовите инсталации редовно са обект на атаки. От март насам Русия е извършила около 4800 атаки срещу украински енергийни съоръжения. Добивът на газ от Украйна намаля наполовина тази година в резултат на всички атаки с дронове и ракети.
Нидерландия е пионер от години по отношение на енергийната подкрепа за Украйна. От 2022 г. страната е дарила, освен военна подкрепа, 450 милиона евро, които Зеленски може да използва за възстановяване на газовите и електрическите доставки.
Най-голямото газово находище „Грьонинген“ спира официално да функционира с кралски указ през април 2024. То има 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. От 1959 г. те се експлоатират от нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil. Затварянето на кладенците е дълга и сложна процедура. Решението е взето от кабинета на Марк Рюте. Експерти разказват, че тежката работа по демонтажа, почистването на инсталациите и култивирането на почвата ще отнеме години. След изключване на инсталациите от системата, която транспортира газа, идва ред на метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.

