Е.ОN бие тревога за запълване капацитета на германската елмрежа

Германската електроенергийна мрежа е на предела си, ако продължат с тези темпове да се присъединяват нови вятърни и слънчеви паркове. Предупреждението идва от страна на главния изпълнителен директор на E.ON Леонхард Бирнбаум. Според него трябва за момент да се даде „крачка назад“ и да се позабави включването на нови мощности преди да бъде разширена.

Снимка: инфоклип на ЕК

Капацитетът на мрежата е блокиран точно както в Нидерландия, а масовото съхранение на енергия е все още е в зародиш. На този етап не е разумно да се стимулира изграждането на нови ВЕИ мощности, казва германецът пред Süddeutsche Zeitung и цитиран от нидерландското радио BNR.

Коментарът на изпълнителния директор обаче в никакъв случай не означавало, че енергийната компания е променила зелената си посока и внезапно е завила по посока на изкопаемите горива, обръща внимание енергийният експерт Ремко де Бор и допълва, че изказването е по-скоро да се наблегне на по-голямо съгласуване между търсенето и предлагането.

Проблемите в Германия са много сходни с тези в Нидерландия. „За разлика от нас обаче германците са "малко по-прогресивни" по отношение на зараждащия се проблем, казва енергийният експерт. "В Нидерландия твърде дълго търпяхме и стояхме на едно място, казвахме си, че не е чак толкова зле ситуацията. Шефът на Е.ОN обаче е много по-директен. Разбира се, че не иска да спира прехода, а желае да бъде по-плавен. Нещо, което ние не направихме“, коментира с критика към правителствата Ремко де Бор.

Друг ракурс – личен бизнес изгода, се прокрадва в намерението според кореспондента на нидерландската медия Дерк Марсилия. „Системата е организирана така, че при излишък на електроенергия енергийните компании да трябва да изключват своите мощности. Това струва пари, а EON трябва да ги компенсира с парите на абонатите. Всяко спиране и пускане ще струва още на енергийното дружество и ще трябва да се начисляват допълнителни пари към фактурите“, разсъждава журналистът.

Направено преди годишна изследване показва, че за модернизация на мрежата и пътната инфраструктура ще са необходими най-малко 400 млрд.евро. Негов автор е преподавателят и икономист от университета във Фрайбург Ларс Фелд. В материала си той специално внимание обръща върху модернизацията на инфраструктурата между двете съседки и дебело подчертава, че не бива да се чака още дълго време.

По изчисления на Фелд в краткосрочен аспект през следващите няколко години на Германия ще са ще са необходими в спешен порядък над 57 милиарда евро за пътища и 63 млрд. евро за остарелите железници. В дългосрочен план ще са нужни още милиарди евро инвестиции за енергийния преход и да стане страната климатично неутрална както иска ЕК до 2050 година.

Международният валутен фонд също призовава Германия да инвестира повече, за да стимулира растежа. В становище се казва, че германските публични инвестиции са сравнително по-малко в сравнение с други големи индустриализирани страни.

Далеч по-трагична е ситуацията в Нидерландия. На последните няколко правителства (Рюте и Схоф) така и не стигна времето да направят ключовата начална стъпка за модернизацията на мрежата. Преждевременните оставки доведоха до там, че стотици енергоемки компании са в списък на чакащи и може да отнеме десетилетие докато получат мечтания капацитет за разширение на бизнесите. Старата мрежа е принудила други да стоят на газ, за да продължат да функционират. Заговори се усилено дори, че може да се стигне в някои части на страната до режим на тока.

Ситуацията е далеч по-зле в сравнение с Германия и по отношение на целите на енергийния преход. За Нидерландия е ясно, че към този момент и с тази мрежа не може да постигне целите за климатична неутралност.

Неволята е научила бизнеса, че когато държавата се е оплела в собствените си омотани закони, решението е едно -оправяйте се сами. Това прави и мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide. От репортаж на местна кабелна телевизия става ясно, че компанията и енергото са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси. Други оператори също смятат да подходят с различни мерки, за да се избегне патовата ситуация.

Тоталната блокада и решението си има цена – малко по-ниска от германската, но също толкова колосална – 200 млрд.евро според националния оператор TenneT .

Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители – през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика.

Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане.  Изследователският институт TNO се опасява, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Индустриалците от своя страна казват, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет.

Ситуацията не се променила кой знае колко от есента на 2024 година, когато в кореспонденция за 3e News разказах как най-големите индустриални компании са намалили въглеродния си отпечатък, но не защото са станали по екологични, а заради намалени производствени мощности. Изводите са направени като са проследени резултатите на 300 предприятия, които се считат за най-големите замърсители.

Проблемите на компаниите изглежда няма да бъдат решени и батакът в енергетиката ще бъде оставен на трупчета поне докато не бъде избрано редовно правителство. Единственото, което остава е да се правят текущи инвестиции, с които да се поддържа мрежата стабилна.