Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

неделя, 11 януари 2026 г.

Северно море се затопля до неузнаваемост

Северно море никога не е било толкова топло от началото на измерванията през 1969 година. През 2025 средната измерена температура е 11,6 градуса по Целзий, съобщава белгийската телевизия VRT като се позовава на  Федералната морска и хидрографска агенция на Германия (BSH), която предупреждава за очертаващи се катастрофални последствия от все по-топлата морска вода.

Снимка; Пресслужба на ЕК

"Всеки един месец през 2025 г. водата беше значително над дългосрочната средна стойност, като през юни и декември бяха измерени рекордно високи стойности", разказва пред медията Тим Крушке, ръководител на отдела "Морски климатични въпроси" в BSH. След направено изследване е установено, през 2025 г. в южната част на Северно море е имало 55-дневна гореща вълна.

Още по темата от кореспонденциите специално за 3Е News oт Брюксел: 

"Тези резултати не ни изненадват, тъй като са продължение на това, което наблюдаваме от години: Северно море, Балтийско море и всички морета по света се затоплят", казва Ян Сейс от Морския институт във фламандска Белгия. „Температурите на морската повърхност са средно с един градус по-високи в сравнение с първите 20 години на това хилядолетие“.

Причината за тази топла вода не е загадка: глобалното затопляне. Все по-топлата вода влияе на живота в Северно море, което все повече наподобява на Средиземно море по отношение на живота.

Появяват се нехарактерни за региона топлолюбиви видове риба като калмари, червен кефал, сардини. От друга страна, студеноводните изчезват, включително треската от  южното Северно море, а скаридите стават все по-малко. Това стана очевидно през пролетта когато белгийските рибари уловили много малко скариди, което довело до високи цени.

Климатичните промени ще причинят все повече морски горещи вълни като тези на сушата. Цялата система реагира на това. Планктонът започва да се държи по различен начин, което променя цялата екосистема. А той е в основата на морската хранителна верига", посочват немските учени.

По-топлият климат (и следователно по-топло Северно море) означава и повече бури, които ще бъдат по-интензивни. Въпреки че все още това не е отразено в данните за фламандското крайбрежие. "Виждаме все по-нестабилни метеорологични и метеорологични системи, които може да доведат до продължителни суши, дълги горещи вълни, прогнозира Ян Сейс.

Освен това има покачване на морското равнище. "Топлата вода се разширява и в комбинация с топенето на сухоземния лед, като ледници и ледени шапки в Гренландия и Антарктида, морското равнище се е покачило с около 20 сантиметра през последния век."

Затоплянето на Северно море не е изолирано явление; напротив, това е глобален феномен. Според климатичния панел на ООН IPCC, темпът, с който океаните се затоплят, се е удвоил от 1993 г. насам. Въпреки това, основно Северно море ще почувства последствията.

"Северно море е затворено със средна дълбочина само 70 метра. В резултат на това не само че дълбоките води се затоплят, но и Северно море се затопля по-бързо от много по-дълбоките океани. В това отношение сме на "първия ред на глобалното затопляне", предупреждава Сейс. До 2100 г. симулациите прогнозират, че температурата в Северно море ще се повиши с още 2,8 градуса, а морското равнище ще се покачи поне с половин до един метър.

Учените сега използват това изследване, за да предупредят за последствията от глобалното затопляне. "Дори и да спрем парниковите емисии по света, морското равнище вероятно ще продължи да се покачва векове наред. Затова е важно да се направи повече за опазване на климата", казват те.

Камък в градината на Вопке Хукстра

Рекордно високите температури са поредния камък в градината на европейския комисар Вопке Хукстра и неговата непоследователна климатична политика. В края на миналата година, под натиска на няколко страни членки, нидерландецът сензационни обяви, че дава ръчна и отстъпва от заявените в началото на мандата си намерения по отношение на климатичната цел – 90% редукция въглеродните емисии. Политиката ще бъде поставена на ревизия за радост на Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които открито оспорваха плана. За тях това е твърде амбициозна и непостижима цел. Страните-членки, които не попадат в топ икономиките на Европа, се опасяват, че планът ще застраши конкурентоспособността.

Вървим към 3 градуса по Целзии

Без твърда и непоколебима политика вървим към 3 градуса по Целзии затопляне, което води до огромни щети за климата и океаните, коментира в интервю за нидерландско BNR радио Мишел ден Елзен от националната Агенция за оценка на околната среда, който е също професор в амстердамски университет: „Вижда се ярко несъответствие между науката и политиката. Целта за климата е разводнена, докато се насочваме към огромни и непоправими щети за природата. А в дъното стои амбицията да угодиш пред разума на учените. Избира се цел 90% климатична неутралност вместо 95%. Подхожда се предпазливо и с уговорки, без твърда политика“, казва в критичен коментар към ЕК. 

Всяко кътче на океана в момента е застрашено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването. Шокиращите изводи, които вече се наблюдават в Северно море, да изложени през септември 2025 г. в  Деветия доклад за състоянието на океана, публикуван Европейската служба за мониторинг на морската среда на "Коперник"

Констатациите показват, че затоплянето на океаните се ускорява, морското биоразнообразие е изложено на нарастващ риск, а окисляването напредва бързо. Замърсяването с пластмаса е засегнало всички океански и морски басейни, докато застрашените видове и кораловите рифове са изправени пред критични заплахи.

Отговорът на Брюксел

Над две трети от земната повърхност е заета от океани, чието състояние на много места в критично състояние. Тази обширна става обект на особено внимание от страна на Европейската комисия, която е изработила цялостен пакт не нейната защита. 

„Здравето“ на океаните ще бъде подобрявано с няколко ключови приоритета по отношение на застрашени от изчезване морски обитания, възстановяване на екосистеми и крайбрежни територии. Еврокомисията ще препоръча на държавите членки да създадат и управляват  защитени морски зони. От своя страна Брюксел ще ги подпомогне в развитието на регионалната морска конкурентоспособност с изготвянето на два нови документа - Индустриална морска стратегия и Стратегия на ЕС за пристанищата.

Към тези, от които зависят бъдещите регулации в опазването на климата, са отправени и едни от най-силните думи в мандата на Антонио Коща като председател на Съвета на ЕС Антонио Коща: "Енергийният преход промени „играта“ по целия свят. Водата и енергията са жизненоважни за нашите общества и икономики. Трябва да предприемем решителни действия сега“. Негови са и думите, че институциите са чули посланията, време е за действия. Но Европейският съюз не можел да се справи сам с изменението на климата, загубата на биоразнообразие, замърсяването. Нужни са колективни усилия както на големите сили, така и на най-малките островни държави.

По данни на Съвета на ЕС 27-те държави членки са най-големият източник на финансиране за борбата с изменението на климата в света. През 2024 г. те са дали принос в размер на 31,7 млрд. евро от публични източници и са мобилизирали допълнително частно финансиране в размер на 11 млрд. евро за подкрепа на развиващите се страни в борбата им с изменението на климата.


От 2013 г. Европа е увеличила с повече от два пъти средствата, набрани в помощ на развиващите се страни да смекчат въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях.

 

Зелена дипломация


Средствата и мерките обаче очевидно са недостатъчни. Затова, ЕС заговори все по-усилено за "зелена дипломация". ЕС взаимодейства по въпроси на климата с партньори на различни равнища: диалог относно политиката в двустранен и многостранен контекст, международни преговори и споразумения като Парижкото споразумение, търговски политики, алианси и партньорства като Зеления алианс с Япония.


В своите двустранни отношения с трети държави ЕС споделя своя експертен опит в областта на политиката по въпросите на климата и насърчава партньори да вземат смели мерки срещу глобалното затопляне. Той предоставя при необходимост целенасочена подкрепа на най-засегнатите държави, за да подпомогне трансформацията на техните икономики, посочват като най-честите примери от Съвета на ЕС.


На многостранните форуми ЕС взема активно участие в глобалните преговори в рамките на конференциите на страните (COP). Той играе централна роля по отношение на международните споразумения за политиката в областта на климата, например Парижкото споразумение.


За последно от Брюксел се сетиха да говорят за международна климатична дипомация и нейните възможности буквално в навечерието преди тридеседата международна среща COP в Бразилия и тепърва да представят на света да представят нова визия за ролята на блока в международен план и на световните пазари.