Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

неделя, 11 януари 2026 г.

Бюджетният дефицит на Белгия набъбна на 35 млрд.евро

Бюджетният дефицит на Белгия възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което възлиза на около 35 милиарда евро. Според изчисленията на бизнес вестника De Tijd, цитирани от електронния сайт businessam.be, това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС, архив

След проведения тежък Европейски съвет в края на миналата година и взетото решение за замразените руски активи, държани в брюкселския депозитар Euroclear,  1,6 милиарда евро са преведени на Европейската комисия.

За тежката финансова ситуация вече спомена в едно от последните си интервюта премиерът Бард Де Вевер. Според неговите прогнози пред страната предстоят 4 тежки финансови години, а за да си стъпи на краката ще се нужни поне десетилетие.

Министър-председателят вярва, че стабилните финансови резултати ще дойдат чрез много икономии, болезнени социални мерки, по-строги миграционни политики.

Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.

По предложение на финансовия министър Ян Ямбон от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Управляващите посегнаха на една от екологичните политики, следвани от предходния кабинет на Александър Де Кро. От началото на годината бе въведен пътен данък за електромобилите  и еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. За по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически. Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, аргументира се фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация.

Политиката на кабинета е обект на постоянни критики от встъпването му вече една година. Проведоха се поредица от протестни шествия на синдикатите, последното от които бе през октомври. Задава се нова 5-днвена стачка на транспортните синдикати в края на януари.

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".