Водната ни граница с Румъния, макар и да не удря исторически ниски нива, поставя редица въпроси, за които трябва да се замисли Брюксел на общоевропейско ниво
Трите големи реки в Европа – Рейн, Майн и Дунав удрят критично ниски нива
заради адските горещини и липсата на дъжд от няколко месеца. Данните за нашата
водна граница са, че регистрира най-ниските си нива от три десетилетия насам.
Ниските обеми в коритата вече повдигат въпроси за предприемане на държавни мерки,
които да помогнат на земеделието и транспорта в този критичен момент.
 |
| Снимка; Пресслужба на Съвета на ЕС, архив |
Основните причини
за кризисната ситуация според климатолози и университетски учени са глобалното
затопляне и влиянието на климатичния феномен „Ел Ниньо“, който носи в едни
части на света наводнения, а в други като Западна и Южна Европа адски пек, пожари
и главоболие за фермерите.
Още по темата:
- Европа влиза в битката за водата | 3e-news
- Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия
- Горски пожари, суша и бури преследват Европа| 3e-news
- Горските пожари вече не са бедствие, а новата европейска реалност
Нивата на водата
в река Дунав в Румъния паднаха до най-ниското си ниво от 1996 г. насам през
уикенда, което доведе до ограничения за напояване за фермерите и частично
наруши корабоплаването и туризма по бреговете ѝ. Продължителни горещи е
покачило средната максимална температура в Западна Европа в близо 3 градуса,
отчитат нидерландските медии като се позовават на данни от агенция „Ройтерс“. В
материалите се споменава и Държавната агенция за управление на водите на
Румъния, според които нивото на Дунав във входната румънска точка е било 1 700
кубични метра вода в секунда на 19 юли при среден приток в други години през
същия месец от 4 700 кубични метра.
Телевизионни
кадри нагледно показват оголени участъци по бреговете до границата с България,
спрени фериботи и баржи за зърно. Същата картина се описва в белгийската и
немската преса за състоянието на Рейн във нейната входна точка с Нидерландия.
Ниската земя, подобно на румънските си колеги, забраниха напояването и
призоваха за спешни действия на общоевропейско ниво и реакция на Европейската
комисия.
България също
следи под око ниското ниво на Дунав, става видно от разпространено съобщение на
Изпълнителната агенция по проучване и поддържане на реката. Най-проблемни са участъците
около островите Белене, Батин, Вардим и Попина. Там са се образували пясъчни
прагове, които стесняват плавателния път. Въведени са препоръки за корабите, които
пренасят зърно, въглища, руда и горива. Те трябва да са с товар 40–50% от
пълния си капацитет, за да избегнат засядане.
От българската
агенция са го определили феноменът като „плитък Дунав“ и припомнят, че не нещо
ново за българското поречие. През последните две десетилетия обаче заради
глобалното затопляне явлението се
появявало все по-често. Абсолютният
исторически минимум е регистриран през септември 2003 г., когато при Русе е
отчетено най-ниското ниво откакто съществуват официални измервания (от 1941 г.)
— минус 73 см спрямо кота „нула“. Корабоплаването в българския участък е напълно
блокирано за седмици.
Продължителните
периоди на ниски води засягат не само логистиката и търговията по европейския
транспортен коридор №7, но и застрашават водоснабдяването на крайдунавските
селища, охладителните системи на промишлени предприятия и водните екосистеми в
съседните резервати като „Сребърна“, природните паркове по островите, казват
още от българската агенция и настояват за по-тясно сътрудничество с Румъния за регулиране
на речното корито и постоянни драгажни дейности.
Същият апел за
съвместни действия, взаимопомощ и нови общоевропейски регулации на големите
реки прозвуча от нидерландската държавна компания Rijkswaterstaat. Според тях разпределението на наличните ресурси трябва да
бъде поставено в бъдеще под засилен контрол, за да се гарантира снабдяването на
природните екосистеми. „Сушата нанесе сериозни щети на флората и фауната.
Именно затова предприемаме тези мерки и обявяваме червен код. Осъзнаваме, че предлагаме
ограничения, които за мнозина са крайни, но ситуацията го налага. Това е новата
нормалност пред Европа“, казва пред медиите Саския Боргерс, член на воден съвет
в една от провинциите.
Дългосрочните прогнози
не дават надежда за бързо подобрение. Очаква се сухото време да продължи, което
ще увеличи натиска върху култури като картофи, лук, зеле и овощни насаждения и
може да доведе до още по-строги ограничения върху използването на вода.
Настоящата суша е
необичайно тежка за този период от годината. Дебитът на реките Рейн, Майн, Маас
и Дунав е значително под средните стойности, а водните мениджъри очакват
натискът върху ресурсите да се засили през следващите седмици.
С поглед към Брюксел
В един глас от
ниската земя апелират към своите европейски колеги и управниците в Брюксел за
вземане на колективно решение в борбата срещу сушата. Настоява се Брюксел да
въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се
стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с
минимални количества по време на продължителни засушавания. „Всички
държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително
засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят
вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са
необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява
председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.
Водни резерви в стари мини
Европа трябва да
започне стратегически да мисли, че сушата все по-трайно ще се намести в нейните
ширини. Затова, в години на обилен валеж или в ранна пролет, трябва превантивно
да се съхраняват водни ресурси, които да се използват при продължителни
засушавания. Като възможност се посочва изоставените
лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари. Подобни решения могат да бъдат
ефективни единствено ако бъдат част от общоевропейска стратегия, изготвена от
Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните
ресурси за всички държави по течението на реките.
В същото време
организацията отправя критики и към нидерландското правителство, което според
нея също трябва да инвестира в изграждането на национални водни резерви, за да
намали зависимостта на страната от трансграничните водни потоци. Критиката може
обаче да послужи като червена лампа за останалите членки на ЕС, които също да
се замислят в тази насока
Ефектът на доминото.
Сушата бавно разгръща своите пипала върху земеделието, транспорта, туризма, индустрията и енергетиката. По-малко наличната вода оказва негативен ефект върху електроцентралите и влияе на продуктивността.
"Речните
круизни кораби все още могат да влизат в Унгария, но няколко кораба са
заседнали или чакат в пристанища поради ниското ниво на водата, разказва пред британския
„Индипендънт“, Ласло Сомоди, главен изпълнителен директор на туристическия
оператор MAHART-PassNave.
Международните
речни круизи са се превърнали в най-икономически важния сегмент в унгарската
корабна индустрия с разрастването на туризма. Те превозват около 600 000
пътници годишно и генерират значителни по-широки икономически ползи. Ниското
ниво и провалените круизи да довели до 18% спад в резервациите само през юли
месец. Операторът на речни круизи Avalon Waterways също заяви, че
е бил принуден да отмени няколко предстоящи плавания по Рейн и Дунав.
От колективни решения към индивидуален егоизъм. Създалата се криза в Европа поставя и един друг въпрос пред ЕС – кой на кого и дали да подаде съседка ръка в условия на криза. Казусът отново е поставен от Нидерландия и е свързан с Швейцария. Ранното топене на алпийските Алпи и последвалото засушаване принудило швейцарците да отбият притоците и много нидерландски провинции останали на сухо. Това също повдигнало въпроса, че е нужен общоевропейски подход и равни условия за страните-членки