Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

петък, 3 юли 2026 г.

Новата пречка пред ЕС - недостигът на съоръжения за съхранение на ток

Рекордното производство на възобновяема електроенергия ограничи ефекта от газовия шок, но разкри критичния недостиг на съхранение, мрежи и гъвкав капацитет, се казва в анализ на Eurelectric

Снимка: личен архив

Рекордното производство на възобновяема електроенергия е предпазило Европа от нов ценови шок на природния газ през първата половина на 2026 г. Данните обаче очертават следващото голямо предизвикателство пред енергийния преход – недостига на съоръжения за съхранение на електроенергия, модерни електропреносни мрежи и достатъчно гъвкав нисковъглероден капацитет.

До този извод стига шестмесечният анализ на паневропейската платформа ELDA на Eurelectric. Инструментът проследява в реално време производството на електроенергия, потреблението и цените на едро в европейските държави и очертава тенденциите, които ще определят следващия етап от енергийния преход.

Анализът показва, че след началото на конфликта между САЩ и Иран цените на природния газ на нидерландската борса TTF са нараснали с около 60% между февруари и март. В същото време средната цена на електроенергията на европейския пазар „Ден напред“ е намаляла с 9%, подпомогната от по-ниското сезонно търсене и силното производство на възобновяема енергия.

Контрастът между двата пазара показва, че газовият шок вече не определя цената на електроенергията така, както в периодите, когато европейската енергетика беше значително по-зависима от изкопаемите горива.

„Тенденциите през първата половина на 2026 г. потвърждават това, което отдавна защитаваме – заместването на вносните изкопаеми горива с местно производство на чиста електроенергия прави Европа по-независима и по-устойчива на международни кризи“, коментира генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.

Слънчевата енергия има ключова роля за тази устойчивост. През май тя се превръща в най-големия източник на електроенергия в ЕС, осигурявайки 22,57% от производствения микс. Производството достига рекордните 48 TWh – количество, близко до годишното потребление на електроенергия в Унгария. Именно това рекордно производство ограничава необходимостта от газови централи през дневните часове и задържа цените на електроенергията. Опитът от май и юни обаче разкрива нова слабост на европейската енергийна система. Когато слънчевото производство намалява, а вятърната и водната енергия остават под средните си нива, системата продължава да разчита на по-скъпи изкопаеми мощности. Допълнително влияние оказват и планираните ремонти на ядрени мощности в редица държави.

Това се вижда ясно в цените. През май и юни средната цена на електроенергията в ЕС преди 9:00 часа и след 18:00 часа достига 122 евро/MWh при 90 евро/MWh година по-рано. В същото време през часовете с високо производство на слънчева енергия средната цена остава около 56 евро/MWh.Докато производството на електроенергия от газ се увеличава едва с 1% през слънчевите часове, извън тях ръстът достига 15%.

Според Eurelectric именно тук се намира следващото голямо предизвикателство. Европа вече разполага с все повече евтина възобновяема електроенергия, но все още не разполага с достатъчно батерии, системи за съхранение, гъвкаво управление на потреблението, междусистемни връзки и други нисковъглеродни мощности, които да компенсират естествените колебания във вятърното и слънчевото производство.

Скандинавските държави са показателен пример. През първата половина на 2026 г. цените на електроенергията там остават по-високи спрямо година по-рано заради по-слабото производство на водноелектрическа и вятърна енергия, както и заради ремонтите на ядрени мощности.

Между април и края на юни почти целият ядрен парк на страната остава извън експлоатация заради планова поддръжка. Производството на електроенергия намалява с 23%, а потреблението нараства със 7%.

Въпреки това сигурността на доставките е запазена благодарение на 150-процентното увеличение на нетния внос на електроенергия през междусистемните връзки със съседните държави.

„Предизвикателството вече не е само производството на чиста електроенергия. Европа се нуждае от много повече гъвкавост, за да превърне тази устойчивост в стабилни цени през всички часове на деня и през всички сезони“, коментира Руби.

По думите му именно инвестициите в електропреносни мрежи, съхранение на електроенергия, управление на потреблението и нисковъглеродни гъвкави мощности ще определят дали европейският енергиен преход ще успее да гарантира едновременно сигурност на доставките, конкурентни цени и по-ниска зависимост от изкопаемите горива.