Дронове заменят куриерите в сърцето на европейската търговия

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда край Антверпен. Документи и химически проби се пренасят по въздух от пристанището до центъра на града. Нашият комисар Екатерина Захариева увери наскоро, че ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти

Транспортната компания A Drone Logistics Company (ADLC) стартира нов товарен дрон-хъб, който свързва пристанището Антверпен-Брюж с центъра, съобщи фламандската обществена телевизия.

Снимка: Официален сайт на инвеститора

Хъбът е проектиран да подобри и ускори логистичните операции между пристанището и бизнеса в северната част на Антверпен.

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда. С новата инфраструктура на компанията е изградена търговска мрежа в пристанището, която транспортира проби за химически анализ за големи клиенти като BASF. В момента ежедневно се използват три дрона за тази цел.

Още по темата: ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти | 3e-news

Новият център се намира близо до болница, която обслужва основно компании, разположени в северната част на Антверпен. Сред тях са доставчици на морски услуги. Те ежедневно доставят документи на големи кораби в пристанището. Това може да стане много по-бързо чрез използване на дронове отколкото традиционни куриерски услуги като мотори, коли или ванове.

Александър Йорденс от компанията разказал пред държавната агенция на страната „Белга“, че корабният сектор все още не е дигитализирал определени процедури. Например, когато кораб пристига от Африка, документите трябва да бъдат внесени на борда чрез куриер преди товарът да бъде разтоварен. Просто ще изпратим дрон до терминала със всички необходими документи за подписване.

Йорденс добавя, че логистиката на дронове дава предимства по отношение на скорост, безопасност и устойчивост в сравнение с класическия разнос с куриери. "Потенциалът е огромен. Сега се надяваме да да разширим бизнес районите. Дрон хъбът, стратегически е разположен близо до центъра на града и поставя началото на нова ера на логистика с ниски емисии", убедени са от компанията-иноватор.

Идея на стартъп

Изглежда лесно, на пръв поглед изглежда лесен, но е преминал през огромни изпитания, трудности и спънки. Всичко тръгнало от един стартъп – онези, за които отговаря българската еврокомисарка Екатерина Захариева. Малки, иновативни сдружения с амбиции и мечти да променят бъдещето. Стига да намерят подходящото финансиране.

ADLC е акроним от "A Drone Logistics Company", стартъп, специализиран за бързи индустриални доставки с дронове. За да се осъществи този проект, компанията си партнира със SGS – водеща световна компания за тестване, инспекция и сертификация. Призната като еталон за устойчивост, качество и почтеност в световен мащаб. Разполага с широка мрежа от 98 000 служители в 2 650 офиса и лаборатории.

Сътрудничеството между ADLC и SGS е довело до революционния проект за дронове, наречен Samplifly в пристанището Антверпен-Брюж. В самото начало бизнес се обърнало към един от разработчиците Марк Кегелерс да бъде ментор на двама магистри, които разработили бизнес план за компания, свързана с дронове. „Първоначално се фокусирах върху доставката на потребителски стоки като пици, но ги насочих към намиране на сегмент с по-голяма стойност, което в крайна сметка ги доведе до SGS", разказал той пред сайта на белгийския порт.

Друг „виновник“ да се случи тази революционна идея е Кристоф ван Хоке, според когото това било правилното решение в подходящия момент. Изследвахме алтернативни начини за транспортиране на проби от пристанището до нашите лаборатории - процес, който често отнема време и не е интегриран в нашите операции. Дроновете ни дадоха решение, което ни позволи да транспортираме проби 4 пъти по-бързо, което значително влияе на ефективността и разходите. Освен това този вид въздушен транспорт намалява емисиите на CO2 с впечатляващите 80%.

Белгия като пионер

Преди този реален вече проект в Белгия е имало няколко подобни инициативи. Преди 2 години местна болница се прочу с намерението си да транспортира кръв за нуждите на болниците с дрон. Инвестицията е на местната компания Helicus, известна с разработването на приложения за дронове и технологии за въздушен медицински транспорт, които бяха оператори на полета. 

„Дроновете правят възможно извършването на сложни мисии от първостепенна необходимост с ефективност, нечувана досега, като в същото време са екологични и икономични“, каза тогавашния вицепремиер и министър на мобилността Жорж Гилкинет от правителството на Александър Де Кро.

По същото време голяма търговска верига тества пилотно в страната дронове за нуждите на магазините и в логистичните бази. Идеята е с прелитане да правят снимки на рафтовете през нощта без да е необходимо да бъдат пилотирани. На сутринта персоналът ще анализира данните докато дроновете се презареждат за следващата смяна. Само един от магазините имал 11 000 локации. При ръчна проверка на служителите отнемало за инвентаризация 3 месеца. Пред медиите тогава от мениджмънта успокоили, че дроновете няма да "изяде хляба" на никой от служителите, а просто ще ги облекчи и ще се използват за други задачи. Освен това, тестовете показали, че намалял и броят на грешките при броенето на артикулите.

Примерите за търговска употреба на дронове с всеки изминал ден ще се множат, смятат производители и оператори на дронове, които апелират към Европейската комисия да промени законодателството и "не е в крак с технологиите и иновациите в този сектор".  Първият тестов полет в Белгия обаче бил стъпка в правилната посока.

Дали обаче европейските институции мислят в същата посока. Индикациите, които дойдоха наскоро от изказване на самата Захариева, са че ЕК гледала на морските пристанища като хъбове за иновации в високотехнологично корабостроене, специализирани кораби специално за нуждите на офшорния бизнес с ферми в открито море, разработване на  подводни дронове и авангардно пристанищно оборудване.

За Европейската комисия, ако стоманата е ДНК-то на Европейския съюз, то пристанищата са нейният гръбнак. През тях минава над две трети от външната търговия и всяка година обработват над 3,4 милиарда тона стоки и близо 395 милиона пътници. След руската инвазия в Украйна пристанищата на ЕС са не само транспортни и индустриални клъстери, а и центрове за енергийна и газова дистрибуция. 

В една от своите кореспонденции в началото на войната през 2022 година в рубриката на 3еNews „Индустрия на фокус“ не случайно обърнахме внимание на тази ключова инфраструктура, защото се превърнаха в „газовите стожери на Европа“. Впоследствие показаха, че са част от сигурността, отбраната и синята икономика на ЕС. Все повечето функции резонно показва, че пристанищата имат нужда от нов поглед, още инвестиции и цялостна стратегия. 

И когато говорим за иновации в пристанищна инфраструктура, ресорните комисари на Урсула фон дер Лайен ще видят точно под носовете им на белгийска земя десетки пилотни и вече действащи проекти на пристанището в Антверпен-Брюж. За много от тях както винаги първи сме ви разказвали през последните няколко години. А лайтмотив през 2026 година за неговия мениджмънт е: безопасност, иновативни инвестиции, зелен преход. Само с общи усилия и помощ от правителствата може да се предотврати напускането на компании и инвестиции в индустриално обновление и декарбонизация. Тясно сътрудничество от друга страна с пристанищните компании, други пристанища и власти ще ни позволи да продължим да растем конкурентоспособно, безопасно и с ориентиран към бъдещето подход", казва в едно изявление изпълнителният директор Жак Вандермейрен.

За първи път в историята половината от тока идва от вятър и слънце

За първи път в историята почти половината от електроенергията в света идва от зелени източници. Това е според нови данни на международната енергийна агенция IRENA. Над три четвърти от всички нови зелени мощности през 2025 г. идват от слънчеви панели. Те вече са толкова евтини и лесни за инсталиране, че бързо изместват изкопаемата енергия. 

Зелена енергия в Африка. Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

За сравнение: за всяка нова нефтена или газова електроцентрала, пусната в експлоатация през миналата година са инсталирани 6 пъти повече зелени инсталации. Голяма част са инсталирани по покриви, в ливади и в пустинята. Вятърната енергия е на второ място и се разраства с по-бавни темпове.

Още по темата: Шокът при газа отново отвори дебата за въглищата в Европа

Съвкупността от вятърна и слънчева енергия се разглежда от Международната агенция за възобновяема енергия като скъпоценен ресурс в условия на геополитическа криза. В нидерландската преса е цитиран нейният генерален директор Франческо Ла Камера, който посочва, че страните, инвестирали повече във ВЕИ, са по-малко засегнати от високите цени на петрола

Припомня се също, че на климатичната среща COP28 през 2023 г. над 100 държави се съгласиха да утроят световния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. С настоящия темп на растеж от 15,5 процента годишно, страните са близо до тази цел, но за реално постигане е необходимо да ускорят плановете си с 1% годишно.

Данни от мозъчния тръст Ember по-рамп също показаха, че възобновяемата енергия произвежда повече електричество от въглищата в световен мащаб за първи път през първата половина на 2025 г. През цялата 2025 г. зелената енергия представлява 34 процента от реално произведената електроенергия.

Зелената енергия се превърна в обединяващ приоритет за лидерите на ЕС и нейния все така фрагментиран пазар. Потенциалът, който има бе оценен, а под политическа декларация бе обещано да се работи по време на третата среща на върха в енергетиката през януари в Хамбург.

Срещата се проведе в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, регулации задушават инвеститорите, а геополитическата криза в Близкия изток ненадейно почука на вратата с шокови цени на горивата и върна кошмара от тежката 2022 г. На хоризонта е и намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво.

Духът на миналото срещу зелените амбиции

Едно от скритите решения, по което се работи още преди три години, е потенциалът на Северно море от гробище на изоставени газови и петролни сонди да се превърне в най-голямата зелена електроцентрала на Европа. Идея, за която сме ви разказвали в 3е News 2024 година. 

Предизвикателствата пред Брюксел и енергийните министри на блока се мултиплицират с такава скорост, че е трудно да се опишат камо ли да се намери решение. Още не отшумяла бурята „Тръмп“ и нейните непредвидими последици, се развихри нов проблем войната в Иран, затварянето на Ормузкия проток, поредното шоково поскъпване на горивата и нещо неочаквано – от бутилката изскочи духа от миналото за въглищните централи. Три от страните-гръбнак на ЕС (Белгия, Германия и Нидерландия) дадоха индикации, че смятат и занапред да залагат на тях. Сигналът по никакъв начин не кореспондира с заявените само преди два месеца намерения за чиста енергия и пълен отказ от въглищата. Парламентът в Хага даде знак, че темата е на дневен ред и е готов на всякакви варианти, за да запази енергийната си сигурност и суверенитет.  "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, казва лидерът на CDA Анри Бонтенбал.

Дали пък не се задава втори живот за въглищните централи. Засега правителството няма ясна индикация, но пък показва, че вятърният бизнес е топ приоритет. В бюджета са заделени още 3,9 милиарда евро за нов вятърен парк в Северно море, който от 2032 г. трябва да доставя 1 гигават електроенергия, достатъчно за около един милион домакинства. Средствата са за разработвания от години обект Ijmuiden на 60 километра от крайбрежието. По информация на местното BNR радио, компаниите, които искат да построят вятърна ферма до няколко месеца ще трябва да подадат оферти за конкурса. Още от сега обаче те са предупредени, че ако цената на електроенергията бъде по-висока през следващите години, правителството ще плаща по-малко субсидии. Очакванията са към търга да бъдат по-големи, след като през миналата година заради липса на инвеститорски интерес бяха отменени две конкурсни процедури.

Шокът при газа отново отвори дебата за въглищата в Европа

Нидерландия, Германия и Белгия преосмислят закриването на ТЕЦ-овете, а климатичния комисар призовава: Без драстични действия. Ами България?

........

Драстичният скок на цените на горивата отново разпали страстите за бъдещето на въглищните централи.  Темата набира скорост през последния месец в Нидерландия. Според приетото преди години законодателство ТЕЦ-овете трябва да са затворени до 2030 година. Все повече обаче се чуват гласове в полза на ревизия на закона и тяхното поддържане за по-дълъг период  , разказва обществената телевизия Nos.

Picture: nos.nl

Темата бе повдигната на политическо ниво от лидера на партията CDA Анри Бонтенбал, според когото замърсяващите мощности трябва да бъдат оставени като резерв. "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, препоръча партийният лидер.

Газовите и въглищните електроцентрали в момента са важни за стабилността на електропреносната мрежа. Те са фактор и се ползват като допълващи мощности в микса при липса на  вятър и слънце. Шоковото поскъпване на газа през последните седмици обаче ги превърна във енергиен фактор за стабилността на системата. Много от тях се наложи да работят на пълна мощност. Това пък от своя страна даде коз на политици да заговорят, че трябва да останат функциониращи във времена на ценова нестабилност.

 По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия на страната.

Силен коз в поддръжниците да останат работещи се изказва и националния мрежови оператор Tennet, който призова политиците да изготвят план за действие за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Ситуацията в Близкия изток и високата цена на газа принуди оператора отново да се върне към своята теза и да се изкаже колко непривлекателни са газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те също стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, казват от оператора.

Няколко партии като цяло не са против идеята да останат функциониращи. Проблем обаче се оказва, че идеята се повдига от коалиционния партньор на партията-мандатоносител D66. Нейният лидер и настоящ премиер Роб Йетън винаги е бил силен застъпник за затварянето на въглищните централи и с неохота ще му се наложи да води политическа битка с коалиционния партньор CDA. Изглежда, че се задава първата, по-сериозна разлика в мненията в едва стъпилата в мандат коалиция .

Телевизията припомня факт от 2019 година когато Йетън тогава е позирал  с предизборен плакат и апел за затваряне на на електроцентрала. Реакцията е имала ефект и се е стигнало до масови съкращения.

Отвъд границата Белгия също гледа към въглищата като алтернатива. В страната се чуват гласове за запазване на централата в Маасвлакте и след 2030 г. Въглищните електроцентрали нямат бъдеще, всички го знаем, но ако ги преобразуваме с биомаса, няма да сме твърде зависими от един източник, казват белгийски политици.

Германското правителство също обмисля да включи неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия пред Politico. Спорният ход, който вероятно ще увеличи емисиите на CO2 в страната, има за цел да спести газ, чиято цена се покачи рязко след първоначалните атаки срещу Техеран в края на февруари, обясниха източниците.

Биомасата също не е сред щадящите природата, тъй като води до изсичане на гори и огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Тец-овете може да станат щадящи с проекти като например за улавяне на CO2, транспортиране и инжектиране в недрата на Северно море. Такъв отдавна Белгия и Нидерландия разработват още от времето на първата криза в Европа по Ковид.

От компанията  Uniper, която е свързана с пограничния ТЕЦ апелират, че времето неумолимо тече и всеки ден забавяне е фатален. Призовават политиците в Белгия и Нидерландия да има до година яснота и политическа подкрепа, за да не бъдат притискани от времеви граници.

Апел за без драстични действия

На фона на страховете, европейският климатичен комисар и нидерландец Вопке Хукстра казва в иннтервю за местното BNR радио, че не бива да се предприемат драстични действия. Апелът е не само към неговата родина, а към всички страни членки въобще.

„От началото на американско-израелските атаки срещу Иран, петролът е станал десетки процента по-скъп. Не само, защото Ормузския проток е практически затворен за корабоплаване, но и заради огромния брой повредени енергийни инсталации. Това, което беше бомбардирано днес, няма как да бъде ремонтирано до утре. Дори и войната да приключи в краткосрочен план, сигурността не е гарантирана и доставките на петрол остават несигурни", казва еврокомисарият и на практика повтаря теза на неговия енергиен колега Дан Йоргенсен, за която разказах в своя кореспонденция. Още по темата: 

• Дан Йоргенсен: Войната в Близкия изток няма да е краткотрайна
• Иранският шок върна инфлацията в Европа, България влиза в него с отслабен бизнес климат | 3e-news
• Колко ще се влоши енергийната криза в Европа? | 3e-news

"Европа е континент без собствени естествени енергийни източници. Следвайки примера на страни като Дания, Швеция и Финландия, страните от ЕС ще трябва да инвестират повече в устойчиви енергийни източници като вятър, слънчева енергия и вода, но също така и в изграждането на ядрена енергия. "Това е единственият път напред напред от блатото, в което сме сега. Създаването на единен енергиен пазар и инвестирането в батерии също са част от решението за бъдещето. Така правиш нещо, което очевидно помага по отношение на климата, но също така гарантираш по-ниски цени". Коментар на климатичния комисар, който по никакъв начин не кореспондира с амбициите на неговата родина и някои политици отново да вперят отчаян спасителен поглед към въглищата като алтернативен ресурс.

Стартъпи, въглищаи стомана

Самата Европейска комисия също не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях. Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност. На заседанието министрите са обсъдили неговата реформа и увеличено процентно съфинансиране при кандидатстване с иновативни решения.

Регионалните министри са постигнали консенсус, че в условия на търсене на решения за стабилизиране на стоманената индустрия, че фондът трябва да продължи да работи до 2034 година, а не както предлага Европейската комисия до 2030 г.

Изследователският фонд за въглища и стомана (Research fund for coal and steel) е създаден през 2002 г. след изтичането на Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Той подкрепя проекти за научни изследвания и иновации, които повишават конкурентоспособността на европейската въгледобивна и стоманодобивна промишленост. Отделно от многогодишната финансова рамка, той функционира със свое собствено правно основание.

Има ли нужда България от тези ТЕЦ-ове?

През студения януари най-голям дял от близо 35% в енергийния микс на България имат ТЕЦ-овете на въглища. Именно те са и причината да не сме останали без електрическа енергия в най-големите студове, разказахме по този въпрос в 3ЕNews. Данните са официално оповестени от специализираната информационна и аналитична международната платформа Monte. Потвърдено е и от месечния анализ на Електроенергийния системен оператор.

Още ли смятате, че нямаме нужда от мощности на въглища и да разчитаме на милостинята на майката природа? - се питат енергетиците. Енергийният министър Трайчо Транков отговаря, че държавата има добър план за развитие на комплекса „Марица-изток“ и никой няма да бъде изоставен в прехода, икономическите дейности ще се развиват, а енергетиката ще запази възможностите си за реакция – като готовност и като възможност за мобилизация при необходимост. "Преходът, освен технологична промяна, е преди всичко социален процес, който изисква внимателно планиране, партньорство и доверие между институциите, бизнеса и синдикалните организации, допълва заместничката на Трайков - Ива Петрова.

По програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за трите въглищни региона в страната е предвидено чрез Фонда за справедлив преход и с национално съфинансиране да бъдат мобилизирани около 60 милиона евро, които да подпомогнат адаптацията към новите икономически реалности чрез преквалификация и повишаване на квалификацията, подобряване на достъпа до пазара на труда, подкрепа за самостоятелна заетост и създаване на нови бизнес инициативи. 

Месец преди да се разрази дебата в Западна Европа икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев заявиха в интервю пред обществената телевизия, че ТЕЦ-овете ще стават все по-важен резерв. Войната в Близкия изток е още една причина Европа да мисли повече за енергийната сигурност. Освен това трябва да се мисли за намаляване на зависимостта от чужди страни. „Преди Европа беше повече зависима от Газпром, сега от други доставчици. В края на отоплителния сезон трябва да мислим какво правим след зимата. „Трябва да имаме стратегия за Тец-овете като резерв, а да не се изненадваме всяка зима“, смятат те.