Три четвърти от енергоемките индустриални във вътрешността на страната няма да изпълнят начертаните проекти за устойчивост заради нереформираната мрежа и недоразвита инфраструктура, показва допитване сред 400 мениджъри. Най-потърпевши са хартиената, картонената, стъкларската, тухлената и хранително-вкусовата промишлености.
 |
| Screenshot от документа Клъстер 6 |
Driekwart van de verduurzamingsprojecten van grote industriële bedrijven in de regio kan niet voor 2030 gerealiseerd worden. Het gaat om zo'n 400 bedrijven die relatief veel energie verbruiken, zoals de papier- en kartonindustrie, glasfabrieken, steenfabrieken en de voedingsindustrie.(RTL.nl) lees link
С апел до правителството те заявяват, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет до електрическата мрежа.
Някои компании се налагало да чакат с години докато новите мощности бъдат присъединени към мрежата. За този проблем фирмите вече няколко пъти се оплакват през последната година. Засега от кабинета на Дик Схоф обаче няма индикации, че проблемът ще се реши -било то законодателно или технически.
Някои от най-належащите проблеми, които спъват зеления преход и климатичната неутралност на индустрията са залегнали в партньорско проучване, озаглавено Клъстер 6, разработено съвместно с енергоемките предприятия, мрежовите оператори с участието на правителството.
В документа се подчертава, че имало огромен дисбаланс в условията между малките регионални компании и тези в големите индустриални зони на пристанищата в Ротердам, Амстердам, Делфзийл, Тернезен или химическия парк в Гелен. Те са по-далеч от големите енергийните центрове и това и пречело да постигнат начертаната устойчивост.
Още по темата: Нидерландската индустрия чака с вперен поглед развоя на изборите в САЩ
Според мениджърите малките отдалечени индустрии се чувствали дискриминирани когато са инвестирали пари в планове за устойчивост, но не могат да получат необходимата електрическа свързаност в момента и продължавали да плащат допълнителни налози като Данък върху CO2 в допълнение към Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ).
В телевизионно интервю мениджър посочва и факта, че на всичко отгоре нидерландският Данък върху емисиите е по-висок от този на съседите в Белгия и Германия, която ги правел неконкурентоспособни на пазара.
Натиск върху
заетостта
Тежката ситуация, в
която са изпаднали индустриалните компании рефлектира също върху заетостта и
съдбата на 200 000 души, казва регионалният мениджър Барбара
Хунеман-Вервайен
Частният канал RTL отива на място да види как се справя една такава компания. Посещава хартиена фабрика в центъра на Маастрихт със 600 служители. На площадката има 2 функциониращи котела и 1 нов, който стои като паметник заради липсата на електрическо свързване.
Мениджърът Фердинанд Костер казва, че от 3
мощности на практика можели да разчитат на 1, защото вторият играел ролята на
балансираща мощности и при недостиг на електроенергия доставя за бита. Третият нямало
идея кога ще бъде присъединен. При бъдещо свързване, компанията ще може да се
откаже от природния газ. Но до тогава плановете за устойчивост са просто мираж.
Решението
Ощетените индустриалци
предлагат на държавата докато получат желаната електрическа свързаност да бъдат
освободени от Данъка върху емисиите. „Устойчивостта е не просто идеалистична
цел. С оглед на нарастващите разходи за емисии през следващите години, това е
икономическа необходимост за оцеляване“, казва мениджърът на нидерландската
компания.
Реалността
Същевременно мрежовият
оператор TenneT
предупреждава, че за следващите 10 години няма да има допълнителен капацитет за
присъединяване на нови мощности в електрическата мрежа на Северна Холандия. По
тази причина големи енергоемки компании са в списък на чакащите. Проблемът
може да се задълбочи от 2026 г. когато заради неадаптираната елмрежа може да се
стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.
Предупреждението е вече стигнало до ушите на министъра на климата и зеления растеж Софи Херманс, която в едно телевизионно интервю заяви, че „не е нужно да сте ясновидци, за да видите, че нещо трябва да се направи". Тя е наясно, че проблемът е голям и тепърва ще се задълбочава, ако не се вземат навременни мерки.
„Нужни са колективни действия, защото не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия", прогнозира министърът.
Търсят се 67 милиарда евро до 2050 г.
Европейските разпределителни мрежи трябва спешно да бъдат модернизирани, за да позволят масивна електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността, да интегрират възобновяеми енергийни източници и да издържат на по-чести екстремни метеорологични и кибернетични заплахи.
Проучване Grids for Speed на сдружението Eurelectric от 2024 г. показва, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.
Постигане на скорост на мрежата значително ще намали вноса на изкопаеми горива, ще създаде повече от 2 милиона работни места, ще доведе до по-големи икономии на енергия и ще осигури по-надеждно електроснабдяване, като същевременно ще ускори декарбонизацията на европейската икономика, прогнозират експертите на сдружението.