Със спирането на транзита на руски газ през Украйна от началото на 2025 г. беше затворена основната артерия, през която Европа се снабдяваше с газ в продължение на десетилетия. С този акт беше ознаменуван краят на ерата на руско господство над европейските енергийни доставки.
В същото време се повдига въпросът колко добре се е въоръжила Европа и дали има опасност цените на енергията отново да скочат, пише в обзорна статия белгийският ежедневник „ Де тейд“.
 |
| Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК |
Плавното откъсване на Стария континент започна още през 2022 година със саботажа на тръбопроводите "Северен поток" за Германия. Но руски газ продължаваше да идва до европейските потребители въпреки войната.
Данните показват, че през 2024 г. руската държавна компания "Газпром" е транзитирала 16 милиарда кубически метра синьо гориво през Украйна до Словакия и Полша, което представлява почти 6% от целия внос в ЕС.
Дори и без украинския маршрут Европа все още не се е отървала от руския газ. Подобно количество газ идва по газопровода "Турски поток" през Турция и неговото разклонение през България.
Още по темата: Служебното правителство няма идея как ще продължи транзита на газ за Сърбия и Унгария след 20 декември
В същото време Москва е увеличила износа на втечнен газ за Европа с кораби. През миналата година за ЕС е доставено общо 54,4 милиарда кубически метра LNG или с 21% повече в сравнение с 2023.
Следователно европейската амбиция да се откажем напълно от руския газ до 2027 г. изглежда далеч. За да направи това, ЕС ще трябва да направи повече от забраната за транзит на руски газ в европейските пристанища, която беше ратифицирана миналата година, отбелязва белгийският вестник.
От март руският втечнен природен газ вече няма да може да бъде претоварван до страни извън ЕС на терминали, включително на Fluxys на белгийското пристанище Зебрюге. Но за разлика от петролните продукти, ЕС все още не смее да даде всичко от себе си със санкции върху газа. Вносът на руски втечнен природен газ за собствено потребление все още е разрешен. Например, съществува „перверзен риск Русия просто да започне да продава повече газ на европейския пазар“, смятат авторите на статията.
Междувременно на хоризонта се задава Доналд Тръмп като президент на САЩ. Още преди да положи клетва той се закани да въведе допълнителни търговски мита върху износа, ако ЕС не купува повече петрол и газ "в голям мащаб" от САЩ.
Трудностите за Европа ще настанат, ако и Катар изпълни заканата си. Предупреждението дойде в края на годината с интервю на енергийния министър на страната Саад ал Кааби пред Financial Times. Причината е нова директива на Брюксел, според която от 2027 г. страните от общността ще могат да налагат глоби на големите компании, които не правят достатъчно в борба с правата на човека и изменението на климата. Под ударите на закона са и енергийните компании като QatarEnergy, които може да загубят под формата на глоби до 5% от годишния си оборот.
"Ако загубя 5% от генерирания си оборот, за да отида в Европа, тогава няма да ходя там“, казва министърът и дава да се разбере, че няма да се поколебае да спре доставките, защото тези 5% означавали загуби не само за компанията, но и за бюджета на самата държава.
За разлика от тръбопроводите от Русия до Европа, които поддържат известна степен на взаимозависимост, инфраструктурата за втечнен природен газ предлага по-голяма гъвкавост за снабдяване с газ от различни доставчици. Освен ако не са сключени дългосрочни договори, втечненият природен газ се насочва към участника с най-висока цена на световния пазар. Това означава нова реалност за Европа, чийто внос на втечнен газ с кораби се е удвоил от кризата до 42% през 2023 г.
По този начин тя до голяма степен замени непостоянството на Путин с непостоянството на световния пазар. Ако клиентите в Азия са готови да плащат повече, Европа ще трябва да се присъедини към наддаването, за да гарантира доставките си.
Други решения
Прекратените газови доставки няма да доведат до енергийна криза или недостиг в Европа и Европейският съюз. Но Европа изглежда по-уязвима към нестабилността на пазара, ако се стреми да замени липсващия природен газ, тъй като цените на газа се покачват с 50% на годишна база. По-високите цени на енергията могат да навредят допълнително на конкурентоспособността на блока и да повишат разходите за домакинствата. Цените също могат да се повишат, ако Европа се обърне към увеличаване на вноса на втечнен природен газ (LNG), коментира темата Euronews.
Най-силно ще се усети в Унгария и Словакия, за които украинският транзитен маршрут е задоволил 65% от търсенето на газ през 2023 г., според Bruegel.
Европейската комисия изложи няколко решения за подпомагане на засегнатите страни, включително запълване на нуждите чрез доставки на гръцки, турски и румънски газ по трансбалканския маршрут.
Като цяло няма опасения, че ЕС ще остане без газ тази зима, но зареждането на хранилищата му може да бъде по-скъпо от очакваното.
Цените на газа за следващото лято наскоро скочиха над тези за зимата на 2025-26 г., което ще направи по-скъпо попълването на запасите, съобщава Bloomberg, позовавайки се на Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в Global Risk Management в Копенхаген, който каза: "Има нарастващ риск ЕС да приключи зимата с ниски запаси в газохранилищата, което ще направи попълването им скъпо".