Френската енергийна компания Engie подписа договор с белгийското правителство за удължаване експлоатацията на два ядрени реактора. Преговорите бяха финализирани по време на предишния кабинет през 2024 г., но официалния контракт става факт едва сега.
 |
| Picture: Engie-electrabel.be |
Lees meer: Closing’ van de overeenkomst tussen ENGIE en de Belgische overheid
Парафираният договор означава, че Engie ще продължи дейността си в Белгия още 10 години по стопанисването на ядрените реактори Tihange 3 и Doel 4, както по прехвърлянето на отговорността за ядрените отпадъци на държавата.
"Тази последна стъпка, след одобрението на споразумението от Европейската комисия на 21 февруари 2025 г., доведе до плащането на първата част от плащането, свързана с прехвърлянето на отговорността за ядрените отпадъци и отработеното гориво", се казва в изявление на енергийната компания. Втората част ще бъде платена, когато реакторите се рестартират през ноември 2025 г., става ясно от официалното съобщение на французите.
Тяхната дъщерна компания "Електрабел" допълва със свое съобщение, че подготвителните работи за 10-годишното удължаване на двата реактора са в разгара си. Вече се работи по останалите стъпки за рестартиране на Doel 4 и Tihange 3 като: доставки на гориво, окончателно одобрение на досието за удължаване от органите за ядрена безопасност (юни 2025 г.); работи по време на планираните спирания на поддръжката (от април до юли 2025 г. за Tihange 3, юли до края на октомври 2025 г. за Doel 4).
Паралелно белгийските власти започват серия от дейности, които са свързани с удължаване живота на два реактора в атомните централи „Дул“ 4 и „Тиандж“ 3. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ .
От съобщението на Брюксел става ясно, че предстои създаването на ново дъщерно дружество "BE-NUC" за покриване на необходимите капиталови разходи.
Белгия трябваше да е затворила вече всичките си 7 атомни реактора през 2025 година. Драматичните събития в Европа заради войната в Украйна, шоковото поскъпване на газта и тока, принудиха предишното правителство да направи обратен завой в енергийната си политика.
Вдъхването на нов живот на 2 от блоковете изглежда е начало към новото завръщане на Белгия на енергийната карта в Европа. Новото правителство още с първите си амбициозни речи след гласуваното по закон вот на доверие от парламента даде да се разбере, че смята да рестартира енергийната стратегия на страната.