Фон дер Лайен от България: До октомври ще има нова пътна карта в отбраната

Европейската комисия предприема ревизия на отбранителната си политика и до октомври ще излезе с нова пътна карта. Това обяви от България по време на кратката си визита председателят Урсула фон дер Лайен. 

Screenshot: Пряко излъчване на EbS 

На импровизиран брифинг в Пловдив в присъствието на премиера Росен Желязков тя подчерта, че страната ни има силни традиции в отбранителната индустрия и единствената държава членка   в която най-големият частен работодател е отбранително дружество.

Oще по темата: Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

Фон дер Лайен посети Сопот и завода ВМЗ и е останала впечатлена от производствените мощности. „Тук се произвеждат огромни количества боеприпаси. Голяма част от които отиват в Украйна. От началото на войната една трета от оръжията, използвани в Украйна, идват от България. Затова искам да ви благодаря преди всичко за желязната подкрепа за нашия смел съсед, партньор и бъдещ член на ЕП“, заяви председателката.

От българска земя тя не пропусна да подчертае, че Европа ще продължи да подкрепя украинците, а фактите показвали, че Путин нямало да се спре. „Така че, докато укрепваме отбраната на Украйна, трябва да поемем по-голяма отговорност и за нашата собствена“.

Урсула фон дер Лайен припомни, че за по-силна европейска отбрана е създаден за кратко време инструментът SAFE с бюджет от 150 млрд. евро, който ще отиде за обществени поръчки, включително и от България.

По тази линия страната ни планира да построи нови мощности за патрони и артилерийски снаряди, както и да разшири съществуващите във ВМЗ по стандартите на НАТО. По този проект ще се създадат 1000 нови работни места.

„Навсякъде в Европа ускоряваме производството на боеприпаси. Защото, времената, в които живеем, го изискват. Производственият ни капацитет трябва да достигне 2 милиона муниции до края на тази година“, стана ясно още за плановете на ЕК.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат от новия инструмент SAFE, за който говорят Урсула фон дер Лайен и Росен Желязков. Той ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. Други средства ще дойдат от частен капитал чрез ускоряване на Спестовния и инвестиционен съюз и чрез Европейската инвестиционна банка, която планира да разшири портфолиото си.

С друго свое решение, извън тези в Бялата книга, Комисията вече отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. 

Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

Германският гигант в отбранителната индустрия Rheinmetall навлиза в България. За компанията обаче се знае твърде малко, въпреки че има 126-годишна история. Нейната практика е да бъде капсулирана, затворена за международната преса, от която често си е патила през годините.

Screenshots от клип на ЕК в завода

Войната в Украйна обаче и намерението на Европа за бързо превъоръжаване сякаш промени нагласите на заводa с претенции да бъде най-големият на Стария континент.

Производствената мощност е в готовност да отговори на очакванията на Брюксел, стана видно наскоро и по време на откриването на площадката в Унтерлюкс за рязането на лентата се изсипаха накуп най-големите политици на Европа. Сред тях председателката на ЕК Урсула Фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте и българският президент Румен Радев.

Плановете са когато заводът заработи на пълни обороти да се произвеждат по 350 000 патрона. От следващата година компанията смята да произвежда и ракети с голям обсег, разказва кореспондентът на нидерландското радио BNR, което следи от близо военните иновации в неговата страна и какво прави най-близката съседка и партньор в тази насока.

Засега е ясно, че Германия е заложила огромни средства във военната сфера. По информация на радиото, правителството се готви да изтегли 174,3 милиарда евро нов дълг през следващата година, за да укрепи инфраструктурата и отбраната.

На нейна територия заводът може да се превърне в златна ниша, както за бюджета, така и в процеса по превъоръжаване и преоборудване на блока.

Самата Rheinmetall заяви, че ще залага в производството на танкове Leopard, други бронирани превозни средства , основен доставчик на боеприпаси, артилерийски снаряди, части за фюзелажа на изтребители F-35. Все добри новини за Европейската комисия и нейния план ReArm Europe и колосалния бюджет от 800 млрд. евро инвестиции. Видно е, че Комисията явно ще разчита на тази компания като гръбнак. За подобен партньор Брюксел обяви с половин уста и недомлъвки при представянето си на визията за отбраната и нейната Бяла книга по-рано през годината.

През юни пък Комисията отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Въз основа на данните ЕК по-късно през годината ще излезе със законодателен акт. Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. Как ще стане това, всички по веригата може да получат по-пълна картинка най-рано в края на август. 

Явно че картината ще се избистри след предприетото от Урсула фон дер Лайен европейско турне със спирка и в България. Впрочем веднага след нея в триъгълника на властта в София ще се озове и председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща, който несъмнено ще си поговори с премиера Росен Желязков за отбраната и нуждите на България.

• Oще по темата: Работен воаяж на Антонио Коща минава през София преди COP’30 в Бразилия  

Навлизането на играч от такъв калибър в България си е малко чудо с оглед на яловата палитра от чуждестранни инвеститори, с които може да се похвалим през последните години. За големината и амбициите на Rheinmetall само по себе си говори и счетоводните документи

Базираната в Дюселдорф отбранителна компания очаква продажбите да се увеличат между 25 и 30% през 2025 г при оборот от 9,8 милиарда евро и печалба в края на годината след данъци от 1,5 милиарда евро. На годишна база оборотът се е повишил с 50%, говорят още документите.

• Видео от завода, заснето от пресслужбата на ЕК може да видите тук

За бъдещото сътрудничество и очаквания към ЕК говори и едно изказване на главният изпълнителен директор Армин Папергер, в което той казва: "Започна период, в който Европа се превъоръжава и това изисква много от нас. Rheinmetall поема предизвикателствата“. на Zeitenwende 2.0." Когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г. 

Нидерландската преса припомня, че терминът е употребен от бившия  германски канцлер Олаф Шолц, който използвал думата Zeitenwende като имал предвид, че континентът се намирал в повратен исторически момент от гледна точка на отбраната и сигурността. Поради това немската дума получава специален статут и е обявена за дума на годината.

Rheinmetall е готов за промените- това се чува и на в края на август при откриването на мощната фабрика в Германия. Фон дер Лайен, Рюте и останалата част от елита на Европа разбират, че през последните 2 години са инвестирани 8 милиарда евро в нови заводи, придобивания и осигуряване на партньорски вериги за дистрибуция. Компанията уверено заявява, че е наясно с отговорността за сигурността не само на Германия, но и за отбранителния капацитет на Европа.

Армин Папергер – сила в сянка

Името на главния изпълнителен директор на компанията може и да е непознато за широката общественост, но не и за висшите етажи на Европейската комисия. Още при сформирането на втория екип на Фон дер Лайен неговото име сe e спрягало усилено за комисар. В една своя статия от миналата година „Политико“ казва, че докато се водели дебати за имената около новите еврокомисари, Папергер вече се срещал с други титани от оръжейната индустрия, както и с ключови национални политици и движел реални политически решения.

Шефът на Rheinmetall "има много ясни идеи за бъдещето на отбраната на ЕС", казал тогава пред медията служител на ЕС. "Той има възгледи за страните, с които трябва да постигнем сделки и тези, с които не трябва."

Друг ръководител на индустрията, пожелал анонимност, казал, че Папергер е ключов глас в застъпничеството за повече разходи за отбрана в цяла Европа, а също така подкрепял консолидацията на традиционно фрагментирания отбранителен сектор на блока.

Папергер, както се казва, отдавна е на „ти“ с лидерите. Среща се с  британския премиер Киър Стармър, редовно си общува с висши германски правителствени служители или домакинства среща на  датския премиер Мете Фредериксен.

Rheinmetall е двигател на консолидацията на европейската отбранителна индустрия", казва в друго интервю за „Политико“ говорителят Оливер Хофман. А в допълнение неговият шеф споделя "Бях убеден от първия ден, че постъпвам правилно, иначе нямаше да го направя. Постъпвам правилно, защото съм убеден, че защитаваме НАТО, Германия, Европа и в крайна сметка нашата демокрация."

Заводите в България

За инвестиционните намерения в страната ни стана повече ясно след посещението на държавния глава в Долна Саксония и последвалата среща на Радев и Папергер с медиите.

Rheinmetall ще инвестира заедно с българското правителство в два завода – един за муниции и един за барут, предаде БТА. "Тук не става дума само за съвместно производство, а за по-нататъшно развитие на дългосрочното стратегическо партньорство с Германия, за създаване на нови работни места, за внедряване на нови технологии, за подкрепа на модернизацията на българската армия, както и за разширяване на пазара на българската оръжейна индустрия. По-важно е, че с тази инвестиция България става част от европейската отбранителна екосистема", подчерта държавният глава. 

Планираният завод за снаряди в България ще бъде с капацитет 100-150 000 бройки годишно или половината от капацитета на съоръжението в Унтерлюс. Вторият завод за барут ще има голяма значимост предвид големите нужди от барут в Европа, поясни Папергер. Той изрази надежда до 2035 г. производствените мощности за барут да могат да бъдат задействани изцяло. По думите му през следващите три-четири седмици компанията ще бъде готова с документацията за проектите, а решението ще бъде в ръцете на българското правителство. 

Работен воаяж на Антонио Коща минава през София преди COP’30 в Бразилия

Всеки глас от страните членки е важен. Поради тази причина председателят на Европейския съвет Антонио Коща иска лично на място да се убеди в проблемите и предизвикателствата в блока. С триседмична визита през отделните страни, той се надява да събере повече мнения преди началото на новата есенна сесия. Сред спирките е България на 4 септември в разговор с премиера Росен Желязков.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС, архив/27/04/2025

Политиката на директен контакт и лични визити бе анонсирана още с избирането на Антонио Коща на поста преди близо година. И тогава, и преди предстоящото европейско турне, той обеща, че с всяко посещение, с всеки разговор ще работи за укрепване на сътрудничеството, ‚защото в днешния непредсказуем свят единството е най-голямата сила.

"Обиколка на столиците", както е наречена работната програма, ще позволи на председателя да обмени мнения с държавните и правителствените ръководители относно положението в ЕС, да подготви почвата за предстоящите Европейски съвети и международни срещи на върха.

„Мой дълг да изслушам и да разбера приоритетите на всички лидери - особено в тези несигурни времена. Моята роля е да изградя консенсус. С всяко посещение работя за засилване на нашето сътрудничество, защото в днешния непредсказуем свят единството е най-голямата ни сила“, казва Антонио Коща.

За председателя реалната картина и проблеми е важна с оглед на предстоящите форуми до края на календарната година – два европейски съвета (октомври и декември), един неформален в Копенхаген и Среща на Европейската политическа общност отново в датската столица. Приоритетите и посланията на членките не на последно място ще бъдат отразени и по време на негово обръщение пред Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН.

А за нас от 3е News е от съществено значение какви ще са посланията, които Коща ще представи през ноември в Бразилия в рамките на COP’30. Защото, както не веднъж той и неговите колеги от ЕП и ЕК са заявявали, че Европа трябва да поеме юздите и да внесе повече ред в борбата с климатичните промени. А добра политика се прави само след чуваемост между отделните страни-членки.

Oще по темата: 

• Страх от неизвестното и безсилни погледи - от изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка
• COP30 в Бразилия: Изменението на климата и точката, от която няма връщане назад

Припомням, че Антонио Коща и Росен Желязков вече са се срещали неотдавна в София. В края на април председателят имаше възможност за три дни да се разходи и пак да се запознае от първо лице с най-големите предизвикателства на страната ни.

По време на двустранен разговор португалецът бе уверен, че България ще продължи да бъде конструктивен, предвидим и надежден партньор в постигането на общите цели и приоритети на Европейския съюз. 

В момент, когато ЕС е изправен пред нови геополитически и икономически предизвикателства, е изключително важно да запазим своето единство и да говорим на един глас“, заяви тогава българският премиер.

Вододел в ЕС: Или санкции срещу Израел, или всяка страна сама ще решава

Копенхаген посрещна външните министри на ЕС с плакати „ЕС: санкции срещу Израел сега". Десетки активисти пък огласиха конферентния център в датската столица с викове: Свободна, свободна Палестина", разказват кореспондентите на обществената нидерландска телевизия „Нос“ и същевременно подчертават, че обществените настроения няма как да не бъдат подминати от министрите.

Picture: Nos.nl

Външните министри се събират в момент когато всички решения са на фаза глух коловоз. Отделните страни членки са разкъсани по отношение на санкциите срещу Израел. От месеци няма единно становище. Ако и сега не се стигне, най-вероятно ще се премине във фаза всяка страна членка на ЕС сама да решава дали да налага санкции. 

Едно от възможните решения бе да се блокират европейски програми в областта на науката. 

Но и досега няма категорично решение на Брюксел няма достатъчна подкрепа например за спиране на търговските ползи на Израел с ЕС или частично спиране на сътрудничеството в научноизследователските програми. Отявлени поддръжници на палестинската кауза, сред които Ирландия и Испания настояват за много по-твърди действия от страна на ЕС. Унгария и Чехия смятат, че наказателните мерки не подлежат на договаряне, а Израел вече не отговаря на условията за сътрудничество с ЕС. По-голямата част от 27-те държави са някъде по средата.

Последният път когато министрите се срещнаха в края на юли, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Кая Калас гарантираше повече помощ. Празни обещания според хуманитарните организации.

И така натискът върху министрите на ЕС се увеличава, отбелязва нидерландската телевизия, която е потърсила за коментар изпълняващия длъжността временен служебен външен министър Рубен Брекелманс. Заедно с шведския си колега са изготвили отворено писмо до останалите министри на блока, че трябва да се направи повече, за да накарат израелското правителство да промени курса.

Ако не е възможно да се намери европейско единство, страните ще трябва да работят сами с наказателни мерки срещу Израел. Няколко бивши посланици на ЕС предлагат край на безвизовото пътуване за израелците.

Нидерландската телевизия припомня, че единствено Ирландия беше първата страна от ЕС, която се изказа критично за войната на Израел след клането на Хамас на 7 октомври, докато повечето европейски страни все още подкрепяха израелското правителство. Ирландците винаги са били ангажирани с палестинската кауза.

През 1980 г. те бяха първите в ЕС, които призоваха за независима палестинска държава. Това отношение е свързано със собствената им колониална история. Точно както палестинските територии са окупирани от Израел, ирландците виждаха себе си доминирани от британците в продължение на векове.

Ирландия призна Палестина за независима държава, подкрепи жалбата на Южна Африка за геноцид в Международния съд на ООН и иска да въведе забрана за внос на продукти от израелски селища в окупираните територии.

Битката за решение тепърва се разраства в Германия, отбелязва кореспондентът на телевизията в страната. Канцлерът Мерц изненадал с решението си както парньори, така и критици когато частично спрял износа на оръжие за Израел, защото можело да се използва в Газа за военни престъпления. Решението било добре прието от неговата социалдемократическа коалиционна партия ГСДП, която подобно на мнозинството германци, смята, че трябва да се предприемат по-твърди действия срещу Израел. Мерц обаче получил остри критики от собствената си партия ХДС/ХСС. Съпартийците му са убедени, че с това решение Израел е изоставен. Смята се, че Мерц е скъсал с Staatsräson, историческото задължение на Германия да гарантира сигурността на Израел. Поради тези специални отношения с Израел Германия винаги е забавяла или блокирала мерките на ЕС срещу Израел. Критиците се опасяват, че Мерц ще подкрепи европейските санкции.

Снимка по време на неформалното заседание в Дания. / Пресслужба на Съвета на ЕС

Натискът в отделните страни членки за решение е очевиден. Нараства обаче и социалният натиск извън политическите среди. В авиационния сектор се появиха индикации, че трябва да се подкрепи независимостта на Палестина. Няколко случая шокираха световната общественост. Първо синдикатите на белгийското летище „Завентем“ призоваха своите членове да не обслужват самолети на държавната израелска компания „Ел Ал“. Френски диспечер пък наруши авиационен закон и „замърси“  насочващ разговор с израелски самолет като заяви „Свободна Палестина“.

Политическата криза с липсата на вземане на решение срещу Тел Авив видимо се разраства и подкопава правителства. Първо се стигна до колективни оставки в служебната власт на Нидерландия. Последваха сигнали и в съседна Белгия, че примката около врата на премиера Бард де Вевер се затяга. Коалиционна партия и външния министър на страната Максим Прево заявиха в прав текст, че ако не се вземат твърди мерки срещу Израел, той е готов да играе „контра“ и да саботира други ключови проекти, внесени от коалиционните партньори - партията на премиера N-VA) и на франкофоните MR.  „Не мога да си представя, че Белгия ще се причисли към малкия клуб от държави, които не признават Палестина. Ако пропуснем тази възможност, това ще бъде катастрофално за международния имидж на Белгия, казва министърът.

Oт страните в региона единствено Франция обяви, че ще признае Палестина през септември. „В съответствие с историческия си ангажимент за справедлив и траен мир в Близкия изток, реших, че Франция ще признае държавата Палестина“, обяви през юли през социалните мрежи президентът Еманюел Макрон.         

В своя декларация на 27 партньорски държави, сред Великобритания, Япония, Канада, Австралия, се призовава Израел незабавно да осигури достъп на хуманитарна помощ до обсадената палестинска територия. 

„Гладът се случва пред очите ни. Необходими са спешни действия, за да се спре и обърне гладът“, подчертават външните министри на страните, сред които са още Франция, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия и скандинавските държави. Подпис под декларацията са поставили и върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, както и двама членове на Европейската комисия. От разпространеното съобщение на Комисията към 12 август се вижда, че подпис на българския външен министър Георг Георгиев липсва.

Дания поема председателството на ЕС в много критичен момент както по отношение на агресивната война на Русия в Украйна, така и по отношение на катастрофалната и неприемлива хуманитарна ситуация в Газа, казва министърът на външните работи Ларс Льоке Расмусен. „Нямаме привилегията да се съсредоточаваме върху една криза в момента. Трябва да сме в състояние да се справяме с много едновременно. Ще продължим непоколебимата си подкрепа за Украйна и ще увеличим натиска върху Израел да промени курса", заявява в откриващата си реч той пред външните министри.

Белгия започна да чисти търговците на опасни тротинетки

Сериозно зачестилите инциденти с тротинетки в Белгия, принудиха държавата да излезе набързо от лятната си летаргия и да се замисли за сериозни промени в търговските лицензи.

Снимка: www.hbvl.be

Страната от години търси начини да затегне контрола, но така и няма видими резултати. По последни данни само за последната година броят на пътните инциденти е скочил с над 60% процента, а пострадалите са се увеличили от 290 на близо 500.

Една от политическите партии в управлението вече сериозно бие камбаната, че това не можело повече да продължава и от някъде трябва да се прекъсне тази негативна тенденция. Вече заваляха предложения като намаляване на скоростта от 25 км/ч на 20, регистрационни номера и задължително носене на каска. В телевизионно интервю министър Роб Бийндърс, който отговаря за защитата на потребителите също е на мнение, че въпросът не търпи отлагане и ще бъде разгледат идните седмици, веднага след лятната ваканция на правителството.

Пред частната телевизия VTM той заяви, че не е изключено да се започне и с чистка на търговците, чиито тротинетки са опасни. За такива неподходящи превозни средства периодично се говори в белгийската преса. Най-често се споменава за китайски високоскоростни колелета с широки гуми, за които неофициално се твърди, че не отговаряли на критериите за безопасност. За първи път обаче някой от държавата директно заявява, че на пазара има и опасни превозни средства, които трябва да бъдат изтеглени. „Трябва да направим всичко възможно, за да премахнем от пазара колкото се може повече опасни електрически тротинетки“, казва министърът без да уточнява в какво точно се изразява тяхната опасност. Намеква само, че имало такива, които се движели по-бързо от законоустановените 25 км/ч, имало случаи на сигнали за неправилно затегнати колела и лесно разхлабващи се кормила Ето защо било нужно държавните контролни власти да прилагат по-строг какво се внася и продава на белгийския пазар. Че проблем има, става ясно от признание на министъра за вече забранени 6 модела тротинетки.

„Тези, които карат електрически тротинетки и скоростни колелета често си мислят, че сякаш карат колело и не осъзнават, че времето им за реакция е много по-бавно. Следователно ограничаването на скоростта е логична първа стъпка", казва депутатът от управляващата партия CD&V  Тине Гилис и апелира, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват от всички.

„Трябва да си кажем, че този клас към момента се чувстват ненаказани и могат спокойно да развиват високи скорости в райони като училища и детски градини. Те не могат да носят каквито и да било санкции, защото тротинетките не са регистрирани и не подлежат на санкции. Затова са нужни промени в законите“, мотивират се депутатите.

Данните, които ресорната транспортна асоциация Vias представя всяка година за пътния травматизъм показват, че са нужни още по-строги санкции от въведените преди 3 години. За шокираща изненада на авторите на годишните анализи се оказва, че въпреки мащабните информационни кампании, близо половината от белгийците  не са запознати с основните забрани като например, че минималната възраст за каране е 16 години. Една трета от населението (35%) не знае, че е забранено превозването на втори човек. Невъзможно е да се управлява правилно поради малките колела на тротинетката.

Сред въведените през 2022 г. правила бяха още максималната скорост от 25 км/ч и 6 км/ч в пешеходни зони. Над 70% не знаят, че трябва да използват само велосипедни алеи, а не тротоарите. Най-пренебрегваното правило е, че може да се завива надясно на червен светофар. Масово не се знае, че тротинетките, подобно на велосипедистите, може да се движат срещу посоката на движение. Четири от десет анкетирани са заявили, че си нямат на представа за тази възможност. 

За да сложи ред в хаоса с тротинетките, белгийската столица реши през 2024 година да въведе ред и да сложи край на безразборното спиране. Местната община взе решение ползвателите да паркират на определени зони, а не където им падне. Въведена бе максимална скорост за движение в централната градска част до 8 км/ч

Друга мярка беше намаляване на броя на споделените превозни средства. Към началото на миналата година по улиците на града се движеха 20 000 тротинетки, но техният брой бе намален на 8000.

Брюксел много внимателно следеше как действа съседен Париж в политиката със споделените превозни средства. След като френската столица обяви, че ще премахне тротинетките от улиците, политици от местния парламент белгийският град също надигнаха глас да се последва примера на техните колеги край Айфеловата кула. В крайна сметка беше решено за момента да не се премахват превозните средства, но ще се затегне драстично контролът.

Белгия е поредната страна, която се опитва с промени в законите да намали броят на инцидентите и жертвите след катастрофи с тротинетки. Оказва се, че нейната съседка Германия има същия проблем, посочва като пример електронното издание Еuractiv.

Нарастващият проблем лъснал, след като германско дружество по травматологична хирургия е започнало да документира сериозните инциденти от 2020 г. Университетската болница TUM вече анализирала тези данни. През първите три години от събирането на данните 538 души са получили сериозни наранявания при катастрофи с тротинетки. По-голямата част са били с наранявания на главата и лицето. Над 80% от пострадалите били преминали през интензивно отделение. 26 души загиват от травмите. По-голямата част от ранените водачи на скутери са мъже, при които фактор е алкохолът. Средната възраст е 44,3 години, а приблизително 78 процента са мъже. За сравнение, средната възраст при подобни тежки инциденти с велосипеди е 54,5 години, като мъжете представляват 72% от случаите.

Над половината от всички документирани инциденти са се случили през нощта или през уикендите.

Наличните данни не показват дали пострадалите са носили каски или дали са карали частни или наети скутери, уточнява д-р Фредерик Харц, съавтор на изследването.

Германските власти вече са започнали да обсъждат и примери от други страни, сред които Австралия. Едно от тях е дали да се забрани шофиране през нощта. Засега това е все още на ниво първичен дебат без конкретни решения.

Сред препоръките на авторите е да се ограничи движението на скутери през нощта и във високорискови зони.  Друга препоръка е да се въведе задължителна каска, както вече е направила Италия.

След газа, солна мина ще трови живота на Грьонинген още 10 години

Повече от година жителите на нидерландското селище Грьонинген дишат малко по-спокойно след окончателното затваряне на най-голямото газово находище в Европа. Оказа се обаче, че тяхното спокойствие е било за кратко, тъй като възникват нови страхове – този път с добива на сол.

Screenshot: nos.nl 

Под техните крака и домове се намира една от най-големите кариери да извличане на сол за промишлеността, чиито лиценз бе удължен с още десет години. Държавата, в лицето климатичното министерство, даде зелена светлина на концесионера Nobian за извличане на още от ценния ресурс, въпреки протеста на местните, съобщава обществената телевизия Nos и техните регионални колеги от  RTV Noord.

В мотивите, под които се е подписала ресорният министър Софи Херманс, е посочено, че солта, добита в Нидерландия, е с висока концентрация, ценен продукт в чужбина и е от съществено значение за промишлените процеси, сред които производството на хлор“. От производителя допълват, че техният продукт е незаменима част от промишлеността на пристанището в Ротердам.

Добивът на сол се извлича от пещери на дълбочина между 500 и 1600 метра и дължина до километър и половина. След направени проучвания от сеизмологичен институт е доказано, че извличането на сол също крие рискове от пропадане, но е далеч по-безопасно в сравнение с газовите сондажи.

Наред с трусовете и рисковете от пропадане на терена, местните се притесняват и от евентуални изтичания на саламура в почвата в случай на некачествено запечатана камера.

В свое становище контролният Държавния надзор на мините (SodM) поставя под съмнение методът, при който изчерпана мина се запечатва с циментова тапа. Според експертите рискът от напукване се приемал твърде лекомислено от компанията.

За да тушира напрежението поне малко по време на лятната си ваканция, министърът на климата наредила на концесионера да направи допълнителни полеви тестове на циментовите тапи и да изготви експертен анализ за степента на пропадане на земята.

Въпреки всички опасения и много „ако“ в концесионната процедура, екологичното министерство на Нидерландия е дало разрешението и смята, че процесът по извличане е „безопасен“, а фирмата се отнася към природата и живота на хората „отговорно“. Не така обаче мислят хората. Засега решението остава. Министерството обаче е в оставка, а както казваме ние -наесен с песен и нови избори в Нидерландия.

През 2024 г. Нидерландия спря добива на газ от най-голямото находище в Европа - 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. Разрушенията от почти шест десетилетната експлоатация са колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г. Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета бяха отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. 

Върху част от терените правителството обяви, че иска да построи голямо производствено съоръжение в Северно море за преобразуване вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г. Плановете са да бъде свързан с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Дания планира да залеси 10% от площта си до 2045 г.

10% от общата територия на Дания трябва да бъде обхваната от гори, предвижда национална стратегия до 2045 година. За целта ще се разчита на европейските фондове. Като за начало правителството е поискало от Европейската комисия одобрение на държавна помощ в размер на 626 милиона евро (4 672 милиона датски крони).

Снимката е илюстративна. Личен архив

В мотивите е написано, че сумата ще помогне за националните цели в контекста на Общата селскостопанска политика. Очакванията са, че с този проект ще се смекчат последиците от измененията на климата през следващото десетилетие.

Още по темата: От изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка 

Собствениците на залесените терени ще бъдат компенсирани с част от тези пари. Друга част ще бъде заделяна за засаждане, рекултивация, за закупуване на млади фиданки и за тяхното бъдещо поддържане. Програмата по план трябва да бъде приключена в края на 2030 година.

След преглед на изложените мотиви, Комисията е дала зелена светлина на проекта и смята, че схемата под формата на преки безвъзмездни средства за собствениците на земеделска земя е подходяща за залесяване и ще покрие до 100 % от допустимите разходи.

В мотивирания отговор на ЕК се казва, че исканата няма да окаже влияние върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

Още 2022 г. Европейската комисия е разработила подобни насоки за развитие на селското стопанство, които  имат за цел да помогнат на държавите членки да разработят национални мерки и да постигнат националните цели и целите на ЕС с възможно най-ниски разходи за данъкоплатците и без неоправдано нарушаване на конкуренцията на единния пазар.

Правителственият план е приветстван от комисаря за чистия, справедлив и конкурентен преход Тереза Рибера, според която резултатите ще донесат трайни ползи за изменението на климата и ще отговорят на няколко предизвикателства като намаляване на CO2, опазване на биологичното разнообразие, намаляване на азота и опазване на питейната вода. 

Стратегията на Дания идва в момент, в който целият Европейски съюз е под натиск в търсене на решения срещу обезлесяването, замърсяването и влошаването на състоянието на местообитанията.

По данни на Европейския парламент всяка година недостиг на вода засяга 20% от територията на Европа и 30% от населението.

За повече подобни мерки като датската призова и по време на една от сесиите си Парламентът и поиска от ЕК адаптирането към климата да бъде интегрирано в секторните планове.

Бъдещето на горите и политиките по залесяване са теми, които предстои широко да се обсъждат и на предстоящата глобална климатична конференция през ноември в Бразилия – COP 30.

Бъдещето на горите заема много важно място в дневния ред на борбата с изменението на климата и за домакините на форума, които също разработват подобна схема на Дания за залесяване на 6 милиона хектара в Амазония до 2030 г. и на още 18 милиона до 2050 г. 

Бразилците ще разчитат на инвестиции от частния сектор и капиталовите пазари, които се интересуват от въглеродни сертификати. Подобен инструмент впрочем се опитва да внедри и Европейската комисия с новата пътна карта за опазване на природата, обявена през юли. В документа се говори за природни кредити, които ще се отпускат като финансов инструмент. Един от възможните обекти за финансиране са влажните зони и местообитанията, за да се увеличи биоразнообразието. Тези области са допълнителен източник на доходи за земеделските стопани, лесовъдите, рибарите и всички останали общности, които живеят около тях.

Признаването на Палестина може да спъне белгийския кабинет

Политическа криза се задава в белгийския кабинет заради конфликта в Газа. В петпартийната коалиция - три от тях са за мерки срещу Израел. Поддръжници на премиера Бенямин Нетаняху са партията на премиера Бард Де Вевер (N-VA) и на франкофоните MR.

Снимка - belgium.be

Съставките за криза в кабинета са налице. В началото на септември, след края на лятната отпуска, ще се разбере дали ще се стигне до разпад подобно на този в Нидерландия.

„Всичко зависи от това до какъв компромис могат да направят отделните партийни лидери. В отделни интервюта вече се чуват гласове между коалиционните партньори да се играе „контра“, ако Белгия не признае Палестина.

Сред коментиралите казуса през лятото е външният министър Максим Прево (Les Engagés), който се изказа на висок глас в подкрепа на по-твърди действия срещу Израел. Към коалиционните си колеги в кабинета той дори бе прекалено директен в едно интервю, припомня нидерландското радио BNR. В прав текст министърът заяви, че ако от останалите три партии възпрепятстват водената от него политика, той може да направи същото по ключови теми за тях.

Готов съм да блокирам политически решения от дневния ред, ако федералното правителство не заеме по-твърда позиция по отношение на Израел, заканва се още министърът в коментар за белгийския вестник De Standaard. Заплахата е насочена главно към коалиционния партньор MR - франкофонските либерали, уточнява и в своя статия  VRT News. „Ако няма по-твърда позиция в правителството относно нарушенията на правата на човека от страна на израелското правителство или ако не бъдат предприети стъпки за признаване на Палестина, съществува риск от голяма криза“.

Министърът ще представи на кабинета меморандум с „конкретни предложения“. В допълнение към признаването на Палестина, те включват забрана за влизане на израелските министри Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, забрана за продукти от окупирани територии и забрана за прелитане и транзит на оръжия към Израел. 

„Не мога да си представя, че Белгия ще се причисли към малкия клуб от държави, които не признават Палестина. Ако пропуснем тази възможност, това ще бъде катастрофално за международния имидж на Белгия, казва министърът.

Кризата около евентуални нови санкции срещу Израел тресе и подалия оставка кабинет на Нидерландия, но действащ все още като служебен до изборите през есента.

След проведени дебати се стигна до оттегляне на служебният нидерландски външен министър Каспар Велдкамп, съобщиха агенциите АNP и БТА. "Констатирам, че не съм в състояние да предприема допълнителни значими мерки", за да окажа натиск върху Израел, заявил на заседанието министърът.

Велдкамп посочи вчера, че желае да предприеме допълнителни мерки срещу Израел, след като през юли обяви израелските министри от крайната десница Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич за "персона нон грата".

Нидерландия е сред 21-те държави, които подписаха съвместна декларация, в която одобряването от Израел на голям проект за колонизация на Западния бряг се определя като "неприемливо и в противоречие с международното право", посочва и АФП. 

Нидерландският министър посочи, че предложените от него мерки са били сериозно обсъдени, но са срещнали съпротива по време на няколко заседания на министерския съвет.

Велдкамп, който вече беше подавал оставка след падането на правителството на 3 юни, реши да се оттегли, след като е прецени, че, по думите му, липсва "достатъчно доверие в способността му да действа като министър на външните работи през следващите седмици, месеци и години".  

След оставката всички министри от нидерландската партия "Нов обществен договор" (НОД) се оттеглят от кабинета. За все по-задълбочаващата се криза в търсене на решения се включва с дебати и крал Вилем-Александър.

Германия също се тресе около деликатната за нея тема. Страната от десетилетия е твърд поддръжник на Израел. С идването на власт като канцлер Фридрих Мерц заяви, че няма да разреши износ на военно оборудване, което може да бъде използвано в ивицата Газа, предаде Ройтерс. За кабинета ключови приоритети остават преговорите за прекратяване на огъня и освобождаването на израелски заложници.

Три месеца начело на държавата Мерц остава все така непопулярен сред германците, критикуван от опозицията и подложена на открит огън. Две трети от германците в анкета на социологическата агенция Forsa са заявили, че не са недоволни как води ръководи страната.

Oт страните в региона единствено Франция обяви, че ще признае Палестина през септември. „В съответствие с историческия си ангажимент за справедлив и траен мир в Близкия изток, реших, че Франция ще признае държавата Палестина“, обяви през юли през социалните мрежи президентът Еманюел Макрон.

Съобщението предизвика остра реакция от израелския премиер Бенямин Нетаняху, който отхвърля палестинската държавност и твърди, че офанзивата в Газа е необходима за сваляне и разоръжаване на "Хамас", след като групировката уби 1200 души и отвлече около 250 други при нападението срещу Израел на 7 октомври 2023 г. От заложниците 50 все още са в Газа, като около 20 се смятат от Израел за все още живи, припомня Bloomberg. 

„Остро осъждаме решението на президента Макрон да признае палестинска държава до Тел Авив след клането на 7 октомври“, заяви в отговор Нетаняху отново с публикация в социалните медии. „Подобен ход възнаграждава терора и рискува да създаде друго ирански прокси, точно както стана Газа“, добави той. "Хамас" е определена за терористична организация от САЩ и Европейския съюз.

На фона на политическите спорове в европейските правителства дали да признаят Палестина и да се предприемат ли нови наказателни действия срещу Израел, Европейският съюз смята, че хуманитарната криза в Ивицата Газа се е влошила до „невъобразими равнища“. 

В своя декларация на 27 партньорски държави, сред Великобритания, Япония, Канада, Австралия, се призовава Израел незабавно да осигури достъп на хуманитарна помощ до обсадената палестинска територия

„Гладът се случва пред очите ни. Необходими са спешни действия, за да се спре и обърне гладът“, подчертават външните министри на страните, сред които са още Франция, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия и скандинавските държави. Подпис под декларацията са поставили и върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, както и двама членове на Европейската комисия. От разпространеното съобщение на Комисията към 12 август се вижда, че подпис на българския външен министър Георг Георгиев липсва.

Подписалите страни настояват Израел да премахне всички пречки пред дейността на основните хуманитарни организации и да даде разрешение за международни доставки от неправителствени организации. Те искат също така да бъдат използвани всички възможни маршрути за доставка на жизненоважни помощи – храна, чиста вода, гориво, палатки, лекарства и медицинско оборудване – до град Газа и останалите засегнати райони.

Хиляди соларни панели заслепяват пилотите на нидерландското летище

Хиляди слънчеви панели, разположени в близост до летището в Амстердам, ще бъда премахнати. Причината е, че светлината заслепявала пилотите на двете писти по време на кацане.

Снимката е илюстративна. Източник- ЕК, архив

Идеята да се използват максимално площите за екологична енергия е похвална. Но мястото не е подходящо. Неправилната оценка сега ще принуди собствениците да демонтират 228 000 панела.

До проблемната ситуация се стигнала след множеството оплаквания на пилоти когато кацали на две от пистите на международното летище „Схипхол“. В различни часове на деня позицията на слънчевите лъчи, които се отразявали върху стъклата правели много трудно, а понякога и почти невъзможно за захождащите самолети, разказват френски и белгийски медии.

След спешна среща между ръководството на летището, местната администрация в Завентем и националната авиокомпания KLM, взето било решение да се подаде жалба срещу белгийската компания-оператор Energy Solutions Group, която инвестирала в парка 90 млн.евро.

След консултация между заинтересованите страни и анализ на ситуацията било взето решение да се премахне всичко. Но ESG не възнамерявала да се лишава от този енергиен източник в близост до аеропорта. Следователно панелите ще бъдат премахнати и оборудвани с антирефлексно покритие преди поетапно отново да заемат същите места. Цената на тази операция не е съобщена, но според изданието L'Echo сметката може да достигне 25 до 32 милиона евро.

"За нас безопасността остава наш основен приоритет, както на летището, така и в околността. Разгледахме различни варианти и взехме компромисен, който гарантира безопасността на въздушния трафик, но същевременно запазва устойчивото производство на енергия", обяснява Патриша Виталис, директор на операциите в „Схипхол“. 

Трите страни партньорски са се договорили в името на бизнеса да си поделят разходите. Със средства ще се включи дори правителството.  

Проблемите със слънчевите панели са ново явление на летищата. Авиацията традиционно налага много ограничения на вятърните турбини, но е по-положително настроена към слънчевите панели. Летище Остенде-Брюж има слънчев парк от 30 хектара, построен от двете страни на пистите. Този проект беше спечелен от EnergyVision, разказва националният ежедневник на Белгия "Де Тейд".

Летище "Завентем" също има големи планове за слънчева енергия за намаляване на емисиите на CO2. Слънчеви панели вече са инсталирани на покривите на товарните сгради и на неизползвано парче земя в близост до писта 25L. Летището има амбицията да разшири паркът да постигне 27 мегавата пиков капацитет (MWp) до 2027 г., което ще генерира толкова електроенергия, колкото годишното потребление на почти 7000 семейства. 

За тези инсталации бяха проведени изследвания за отражение, за да се избегнат смущения във въздушното движение и контрола на въздушното движение. Около бъдещите проекти редица специалисти вече изказаха опасенията си и предупредиха летищните власти, за да не стига до казуси като тези в съседна Нидерландия.

Инфлация и билети на черно съсипват фестивалите в Нидерландия

Всяка една икономика има ключови сектори като здравеопазване, социални грижи, жилищна политика, които винаги са във фокуса на управлението. Има обаче и дейности, които индиректно са свързани с духовното здраве и културата на населението. 

Picture: thenittygrittyguide.co

Обикновено тези бизнеси стоят назад тихо в периферията на икономическата буря, не се бъркат така явно разпределението на кацата с големите бюджетни пари. За тях обикновено се чува когато ножът е опрял до кокала и няма повече накъде. Такъв е случаят с организирането на фестивали и конгресни събития, чиито принос освен за бюджета на икономиката , поддържа духовното здраве на една нация.

Няколко проблема набират скорост в този сектор, за които нидерландската Асоциация на организаторите на събития (VVEM обръща внимание. На първо място става дума за различните регулации, с които трябва да се съобразяват в отделните селища. Всяка провинция има свои изисквания и това създавало трудности при организирането на събитие. Инфлацията и недостигът на персонал също са фактори, заради които броят на организираните събития намалял за последните две години.

Назрява и проблемът с препродажбата на билети от различни фейсбук групи и сайтове. От Асоциацията апелират за единна европейска намеса, която да защити интересите на този бизнес.

Според VVEM не само регулациите са проблем, но и трябва да се справят и с различните платформи за продажба на билети, които все повече им извиват ръцете за по-големи комисионни. От това страдат, както организаторите, автори, изпълнители, така и самите клиенти, тъй като се оскъпяват билетите.

Сред проблемите се откроява и логистиката. Организаторите настояват да се определят постоянни места за организиране на фестивали. Според асоциацията това са решаващи стъпки, за да се гарантира, че Нидерландия все още може да се наслаждава на качествени събития. "Фестивалите и събитията не са някакъв лукс, а от съществено значение за жизнена икономика и здраво общество."

По данни на сдружението само в Нидерландия секторът на събитията предлага на 70 000 души постоянна работа и привлича милиони посетители всяка година.

Унгария и Словакия искат от ЕК да защити енергийната им сигурност

Унгария и Словакия синхронизирано надигнаха глас с искане за намеса по проблема с петролопровода „Дружба на руска територия. Неотдавна ключовата тръба бе прекъсната за пореден път след атака на украински дронове.

Петролопроводът "Дружба: Снимка - ЕК, архив

Соцтръбопроводът, който минава от Русия през Украйна за Европа е жизненоважен за енергийната стабилност на двете европейски страни. Спорът на властите в Унгария и Словакия с президента Володимир Зеленски не стихва още от края на миналата година, след като Киев окончателно затвори газовото кранче през негова територия, а от Брюксел заявиха тогава, че предпочитат да запазят неутралитет по двустранни национални спорове. На няколко пъти от Европейската комисия дипломатично заявиха, че при нужда ще се намесят, но до конкретни действия така и не се стигна.

Опитите на двете страни да въвлекат ЕК в спора засега се увенчават с неуспех, дори след трите прекъсвания на тръбопровода в рамките на десетина дни. След като очевидно засега удрят на камък, унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че с действията си Комисията очевидно се правело опит за въвличане на страната му в руско-украинския конфликт. От избухване на войната през 2022, до момента премиерът Виктор Орбан е непоколебим и нямало да развали приятелските си отношения с Владимир Путин. Словаците също поддържат тази топла връзка с властите в Кремъл.

„Нека бъдем ясни: с тези атаки Украйна не вреди само на Русия, на Унгария и Словакия" също, написа в акаунта си в Х унгарският външен министър Петер Сиярто.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп също реагира бързо със съобщение, изпратено до унгарския премиер Виктор Орбан, съобщи Евронюз. "Виктор, не ми харесва да слушам това, много съм ядосан за това. Кажете на Словакия", написал ръкописно Тръмп с главни букви, добавяйки: "Вие сте моят голям приятел".

Полският външен министър Радослав Шикорски отговори в Х на туит на унгарския си колега, твърдейки, че Украйна иска да въвлече Унгария във войната. "Питър, ти имаш толкова подкрепа от нас, колкото и ние от теб", отговори Сикорски, имайки предвид честите вета на унгарското правителство в ЕС, когато става въпрос за подкрепата за Украйна.

След като коментарите заваляли от всички страни, Европейската комисия най-сетне решили да се намесят и потвърдили, че са получили писмото с искане за намеса по казуса. В същото време, със свое съобщение, припомнят, че всяка държава членка е длъжна да поддържа запаси от суров нефт и/или нефтопродукти за извънредни ситуации, равни на най-малко 90 дни нетен внос. Според говорител това представлява защитния механизъм за държавите-членки, а както Унгария, така и Словакия разполагат с достатъчно резерви. Досега нито една от двете страни не е сигнализирала за използването на тези запаси. "Поради това Комисията отново заявява, че няма въздействие върху сигурността на доставките в ЕС".

Припомням също, че ЕС с поредицата от санкции през последните 3 години забрани по-голямата част от вноса на руски петрол. По петролопровода обаче бе направено изключение, след като беше отчетена ключовата му роля за енергийната стабилност двете държави без излаз на море. 

Междувременно излязоха съобщения, че двамата премиери Робърт Фицо и Виктор Орбан ще търсят други алтернативни маршрути. Като вариант се обсъжда изграждане на съвместен петролопровод между Унгария, Сърбия и Русия. Планът е да бъде с капацитет до 5 милиона тона годишно. Ако всичко върви добре, новата тръба ще заработи най-късно до 2027 г.

Унгарското правителство ще инвестира 320 млн. евро за три години в изграждането на петролопровод, който ще позволи на Сърбия да получава суровина от Русия чрез тръбопровода "Дружба". Капацитетът на тръбопровода ще бъде около 5 млн. тона годишно. Вече е извършено предпроектно проучване за проекта, който предвижда полагането на 180 км тръби в Унгария и 120 км в Сърбия, както и изграждането на контролно-измервателна станция на границата между двете държави, съобщиха БТА, MTI и ТАСС. Агенциите припомнят, че от миналата година Унгария активно обсъждала изграждането на новия петролопровод със Сърбия, но сега за първи път се съобщава, че Русия участва в тези дискусии. 

Тръбопроводът ще свърже рафинерията "Сазхаломбата", собственост на унгарската петролна компания МОЛ (MOL - Magyar OLaj - "Унгарски петрол" - бел. ред. ), с град Алдьо в южната част на страната и след това със сръбския град Нови Сад. По този начин Унгария ще се превърне не само в потребител, но и в транзитна страна за търговия с петрол и ще открие нови източници на доставки за Сърбия. Рафинерията "Сазхаломбата", разположена на около 30 км южно от Будапеща, е най-голямата рафинерия в Унгария и използва предимно руска суровина от южния клон на петролопровода "Дружба".

В началото на април тази година сръбският президент Александър Вучич определи както срока за завършване на проекта, така и обема на инвестициите. Според него петролопроводът от Алдьо до Нови Сад ще е готов през първото тримесечие на 2027 г., а прогнозната стойност за сръбската страна възлиза на около 130 млн. евро. 

Белгийски депутати искат книжка и регистрация на тротинетките

Електрическите тротинетки и нейните безразсъдни ползватели са проблем за повечето власти по света. Всяка страна по свой начин решава как да регулира по-безопасно движението.

Някои столици са привърженици на крайните мерки, като Париж например. Други се опитват чрез намаляване на скоростта и забрана в централните градски части. В съседна Белгия и нейната столица Брюксел също се водеше дебат за пълна забрана, но така и не бе приета. Същевременно броят на тежките инциденти с всяка изминала година продължава да расте.

Последната статистика показва, че във фламандската част на страната пред миналата година тежките инциденти са нараснали с 10% и продължават трендът през 2025 г. Засега от Валония не са обявили с колко са нараснали инцидентите.

От управляващата партия CD&V казват, че това не може повече така да продължава и са внесли предложения за промени в законодателството. Депутатите предлагат да се намали скоростта от 25 км/ч в момента на 20, да се изисква шофьорска книжка и да се въведат регистрационни номера по подобие на Германия. Вносителите смятат, че с регистрацията ще може по-лесно да се санкционира нарушителят.

"Тези, които карат електрически тротинетки и скоростни колелета често си мислят, че сякаш карат колел и не осъзнават, че времето им за реакция е много по-бавно. Следователно ограничаването на скоростта е логична първа стъпка", казва депутатът Тине Гилис и апелира, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват от всички.

„Трябва да си кажем, че този клас към момента се чувстват ненаказани и могат спокойно да развиват високи скорости в райони като училища и детски градини. Те не могат да носят каквито и да било санкции, защото тротинетките не са регистрирани и не подлежат на санкции. Затова са нужни промени в законите“, мотивират се депутатите.

За изминалата 2024 година са регистрирани 1825 произшествия или ръст от 13% спрямо 2023 г, отчитат в своя статистика след национално проучване от Института по пътна безопасност.

Резултатите показват, че са нужни още по-строги санкции от въведените преди 3 години, смятат експертите. За тяхна изненада се оказва, че въпреки мащабните информационни кампании, близо половината от белгийците  не са запознати с основните забрани като например, че минималната възраст за каране е 16 години. Е

дна трета от населението (35%) не знае, че е забранено превозването на втори човек. Невъзможно е да се управлява правилно поради малките колела на тротинетката.

Oще по темата:

• Париж прави референдум за тротинетките
• Низвергнатите тротинетки от Париж отиват Белгия, Германия и Израел

Сред въведените през 2022 г. правила бяха още максималната скорост от 25 км/ч и 6 км/ч в пешеходни зони. Над 70% не знаят, че трябва да използват само велосипедни алеи, а не тротоарите. 

Според наблюденията на Института най-пренебрегваното правило е, че може да се завива надясно на червен светофар. Масово не се знае, че тротинетките, подобно на велосипедистите, може да се движат срещу посоката на движение. Четири от десет анкетирани са заявили, че си нямат на представа за тази възможност. 

За да сложи ред в хаоса с тротинетките, белгийската столица реши през 2024 година да въведе ред и да сложи край на безразборното спиране. Местната община взе решение ползвателите да паркират на определени зони, а не където им падне. Въведена бе максимална скорост за движение в централната градска част до 8 км/ч

Друга мярка беше намаляване на броя на споделените превозни средства. Към началото на миналата година по улиците на града се движеха 20 000 тротинетки, но техният брой бе намален на 8000

Брюксел много внимателно следеше как действа съседен Париж в политиката със споделените превозни средства. След като френската столица обяви, че ще премахне тротинетките от улиците, политици от местния парламент белгийският град също надигнаха глас да се последва примера на техните колеги край Айфеловата кула. В крайна сметка беше решено за момента да не се премахват превозните средства, но ще се затегне драстично контролът.