Белгия дава на индустрията 270 млн. евро за екология

Всяка година белгийското правителство дава милиони евро на енергоемките компании за екологизиране. Средствата породиха негодувание, че енергоемката индустрия получава субсидията, а същевременно не намалилява емисиите CO2. Съществували и много сигнали, че отпусканите пари не се инвестирали по предназначение.

Снимка от клип на ЕК Fit55

Откъде идват тези пари, преди да стигнат до сметката на индустрията. Само за сравнение тази година сумата възлиза на 270 млн.евро и няма гаранции, че с тях замърсяващите компании (по-голямата част във Фландрия) ще станат по-устойчиви. Според законодателството на Европейския съюз големите промишлени компании са задължени да закупуват квоти емисии за всеки изхвърлен тон въглероден диоксид.

Системата за търговия с емисии на Европейския съюз, СТЕ (European Union Emissions Trading System, EU ETS) въведена от 2005 г. и целта е намаляване на емисиите на парникови газове в страните членки. Тя е от типа „търговия с таван“ (Cap and trade) и позволява на компаниите да търгуват с квоти.

СТЕ покрива около 45% от емисиите на парникови газове в ЕС. Тя задължава компаниите да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират. Компаниите трябва да купуват тези разрешителни на аукциони. Всички големи замърсители са длъжни да представят годишни доклади за количеството изхвърлен в атмосферата.

За 20 години, откакто е въведена системата за ценообразуване на въглеродните емисии, са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. Тази огромна сума, по обещание на председателката Урсула фон дер Лайен, изцяло ще се инвестира в Зеления преход, климат, научноизследователска и развойна дейност в нови технологии и иновации.

Звучи абсурдно, но две петролни компании като ExxonMobil и TotalEnergies, които са причина за климатичната криза -продължават да получават пари от Европейския фонд за климата. На всичкото отгоре няма достатъчно проверки дали, които да гарантират, че използват парите за екологизиране, казва пред белгийската телевизия Ве Ер Те депутатът от „Зелените“ Амиен Хорх. „Забележете, тази година сумата е 270 млн. евро, а през 2019 е била 39 млн. евро. Фламандското правителство хвърля милиони на компании за изкопаеми горива, чиито емисии на CO2 единствено растат“.

Депутатът се разровил за данни в публично достъпни регистри за субсидии. Получил и съответните отговори от ресорните министри за климата и промишлеността. Неговият извод водел натам, че правителството не комуникирало достатъчно прозрачно по отношение на разходите. А 80%  от средствата се връщали към същите замърсяващи компании. „Ето защо смятаме, че фламандското правителство субсидира климатичната криза. И давам пример рафинерията на TotalEnergies в Антверпен е получила малко под 20 милиона евро компенсация през 2024 г. В случая с ExxonMobil това са 15,4 милиона евро. Разбира се, индустрията трябва да бъде субсидирана и подкрепена, за да стане по-зелена. Това е бъдещето. Но въпросът е как и дали тези пари са целесъобразно използвани. При двете видно е, че не са“, смята депутатът. Същевременно има и добри примери. Хорх посочва  стоманодобивната ArcelorMittal, която е получила 42,9 милиона евро през 2024 г., най-много от всички компании, бел. ред.). Но те полагат усилия да станат по-екологични. Емисиите им са намалели. Има огромен брой такива компании. „Нямаме проблем с това.“ „Трябва да подкрепите тези компании. Според Хорх, разпределението на европейските климатични фондове за индустрията трябва да бъде преразгледано.

В отговор на критиките фламандският министър-председател Матиас Дипенделе (N-VA) отговаря, че това е система от компенсации, които компаниите могат да получат, а Европа също го позволява. Той посочва, че големите потребители трябвало да плащат 2 пъти. "Те не само трябва да изкупуват сертификати за емисии, но и плащат повишени цени на енергията. Това е така, защото енергийните компании, които произвеждат електроенергия с газ, например, също трябва сами да купуват права за емисии и да прехвърлят тези разходи на своите клиенти. Следователно това не е субсидия, а компенсация. Правим това в името на конкурентоспособността. Холандия, Франция и Германия също използват тази система. Ако не направим това, нашите компании щяха да бъдат в неизгодно конкурентно положение. "Всеки знае колко трудна е нашата индустрия днес. Искаме да запазим тези компании и тази заетост за хиляди хора във Фландрия", аргументира се министърът.

Като стана дума за съседна Нидерландия, след направено разследване на частната телевизия RTL лъсна голата истина, че 125 компании изхвърлят силно токсични вещества. 

В обекта на проучването, за което разказвах в кореспонденция за 3E News, миналата година, са били потърсени за мнение 224 от най-замърсяващите компании в страната. Половината открито признават, че поради различни причини не само че не са намалили дела на опасните вещества, но са започнали да изхвърлят повече в природата след 2016 г.

Силно критикуваната компания в Нидерландия Tata Steel нескрито заявява, че е представяла неточни данни в миналото. Посочва, че например в 2015 г. е изхвърлила в атмосферата много повече опасни вещества, отколкото е докладвано на провинциалните власти.

В коментара си журналистите казват, че не всички компании, които отделят "вещества, пораждащи сериозно безпокойство", са включени в проучването. Сред тях са асфалтовите заводи, които не са били длъжни да отчитат своите емисии.

ABN Amro: Европа е под заплаха от още китайско свръхпроизводство

С новите вносни мита на Доналд Тръмп , които трябва да влязат от 7 август, ситуацията в Европа спрямо основните конкуренти като Китай, Япония и Южна Корея се променя. Дисбалансът в тарифите създава заплаха за още по-голямо свръхпроизводство на европейския пазар, коментира старши икономистът на ABN Amro Ян-Пол ван дер Керке.

Снимка- пресслужба на Съвета на ЕС

„По-малко износ от еврозоната за Америка със сигурност ще има, според Ван дер Керке, "но това не означава, че трябва да очакваме тежка рецесия". Нидерландската икономика, например е сравнително устойчива на такива сътресения: пазарът на труда е силен, а ръстът на заплатите е над инфлацията. В резултат на това очакваме малко по-малък растеж през следващите тримесечия, но без свиване.

Съседна Германия пък е засегната по-силно от новите мита в сравнение с Холандия, защото изнася много автомобили и химически продукти за САЩ.

И Нидерландия, и Германия са силно зависими от износа и икономиките им са под натиск от известно време, който дължи отчасти на високите цени на енергията, нарастващата бюрокрация и високата данъчна тежест. Митническите тарифи са нов допълнителен шок, който усложнява още повече ситуацията, обяснява старши икономистът.

След като ЕС и САЩ подписаха трансатлантическото споразумение, а от Белгия дом разпространиха конкретните ставки, за отделните държави, за икономистът, несигурността все още не е изчезнала, но поне имало повече яснота в глобален план. "Може да ви звучи, но тук там има все още кътчета където не са засегнати от новата политика на Доналд Тръмп. 

Преди няколко месеца обаче нямахме представа къде се намираме. Ако сравняваме ситуацията сега има и повече яснота за бъдещите действия на големите икономически сили като Япония, ЕС, Южна Корея и Китай. Тази намалена несигурност е важна, както за мултинационалните компании, така и за малките и средните фирми, важно и за инвестиционния климат“, обяснява още Керке.

Нека разгледаме ситуацията с Китай, който все подлежи на вносни мита от 40%, въпреки че окончателното решение на Тръмп за това беше отложено с 90 дни. А докато Пекин и Вашингтон преговарят, продължаващите преговори, европейските страни може да успеят да се възползват от това, обяснява старши икономистът.

Например Европа изнася много химически продукти за САЩ в конкуренция с Китай. Япония и Южна Корея изнасят предимно автомобили. Тези страни са обект на мита от около 15%, докато Китай трябва да се справи с 40%. Много от тези стоки естествено, че няма да идат в САЩ, остава другата опция – Европа. Това ще доведе до свръхкапацитет и това ще окаже още по-голям натиск върху цените.

За анализаторите ABN Amro следващите месеци обект на интерес ще бъде как се изменят търговските потоци и какъв ефект ще има върху цените в дългосрочен план.

Колегите на Керке от авторитетната компания за консултации и анализи Kpler  смятат, че търговското споразумение между САЩ и ЕС поставяло високи цели за внос на енергия, но логистичните, правните и пазарните ограничения пораждат съмнения относно осъществимостта му. „ЕС ще се затрудни да изпълни ангажиментите си за закупуване на американски енергийни стоки на стойност 250 милиарда долара годишно. Сключеното ново търговско споразумение между САЩ и ЕС, финализирано през уикенда на 26 юли, до голяма степен имитира сделката, сключена с Япония седмица по-рано, при някои нови изисквания“,се казва в анализа. Още за изследването и изводите може да прочетете в статията на 3Е news.

•  Kpler: Търговското споразумение между САЩ и ЕС е финализирано, но амбициозната цел на ЕС за закупуване на енергия ще бъде трудно постижима

Сделката вече предизвика скептичните погледи на редицаенергийни експерти отвъд океана, които я окачествиха като „несбъдната мечта“ . В Европа обаче с всеки изминал ден се засилват критиките на водещите политически лидери. Сред тях френският президент Еманюел Макрон публично разкритикува председателката Урсула фон дер Лайен и заяви, че това „не е краят на историята“ и Франция няма да остави нещата така, не е очарован германският канцлер Фридрих Мерц. За еврокомисаря по търговията Марош Шефчович, сделката отваря вратата за стратегическо сътрудничество и носи нова стабилност. 

Повече подробности за самата сделка и за сключените до момента параметри дава  Европейската комисия в свое становище, което може да видите тук .