Политическа криза се задава в белгийския кабинет заради конфликта в Газа. В петпартийната коалиция - три от тях са за мерки срещу Израел. Поддръжници на премиера Бенямин Нетаняху са партията на премиера Бард Де Вевер (N-VA) и на франкофоните MR.
.docx%20-%20Word.png) |
| Снимка - belgium.be |
Съставките за криза в кабинета са налице. В началото на
септември, след края на лятната отпуска, ще се разбере дали ще се стигне до разпад
подобно на този в Нидерландия.
„Всичко зависи от това до какъв компромис могат да направят отделните партийни лидери. В отделни интервюта вече се чуват гласове между коалиционните партньори да се играе „контра“, ако Белгия не признае Палестина.
Сред коментиралите казуса през лятото е външният министър Максим Прево (Les Engagés), който се изказа на висок глас в подкрепа на по-твърди действия срещу Израел. Към коалиционните си колеги в кабинета той дори бе прекалено директен в едно интервю, припомня нидерландското радио BNR. В прав текст министърът заяви, че ако от останалите три партии възпрепятстват водената от него политика, той може да направи същото по ключови теми за тях.
Готов съм да блокирам политически решения от дневния ред, ако федералното правителство не заеме по-твърда позиция по отношение на Израел, заканва се още министърът в коментар за белгийския вестник De Standaard. Заплахата е насочена главно към коалиционния партньор MR - франкофонските либерали, уточнява и в своя статия VRT News. „Ако няма по-твърда позиция в правителството относно нарушенията на правата на човека от страна на израелското правителство или ако не бъдат предприети стъпки за признаване на Палестина, съществува риск от голяма криза“.
Министърът ще представи на кабинета меморандум с „конкретни предложения“. В допълнение към признаването на Палестина, те включват забрана за влизане на израелските министри Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, забрана за продукти от окупирани територии и забрана за прелитане и транзит на оръжия към Израел.
„Не мога да си представя, че Белгия ще се причисли към малкия клуб от държави, които не признават Палестина. Ако пропуснем тази възможност, това ще бъде катастрофално за международния имидж на Белгия, казва министърът.
Кризата около евентуални нови санкции срещу Израел тресе
и подалия оставка кабинет на Нидерландия, но действащ все още като служебен до
изборите през есента.
След проведени дебати се стигна до оттегляне на
служебният нидерландски външен министър Каспар Велдкамп, съобщиха агенциите АNP и БТА. "Констатирам,
че не съм в състояние да предприема допълнителни значими мерки", за да
окажа натиск върху Израел, заявил на заседанието министърът.
Велдкамп посочи вчера, че желае да предприеме
допълнителни мерки срещу Израел, след като през юли обяви израелските министри
от крайната десница Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич за "персона нон
грата".
Нидерландия е сред 21-те държави, които подписаха
съвместна декларация, в която одобряването от Израел на голям проект за
колонизация на Западния бряг се определя като "неприемливо и в
противоречие с международното право", посочва и АФП.
Нидерландският министър посочи, че предложените от него
мерки са били сериозно обсъдени, но са срещнали съпротива по време на няколко
заседания на министерския съвет.
Велдкамп, който вече беше подавал оставка след падането на правителството на 3 юни, реши да се оттегли, след като е прецени, че, по думите му, липсва "достатъчно доверие в способността му да действа като министър на външните работи през следващите седмици, месеци и години".
След оставката всички министри от нидерландската партия "Нов обществен договор" (НОД) се оттеглят от кабинета. За все по-задълбочаващата се криза в търсене на решения се включва с дебати и крал Вилем-Александър.
Германия също се тресе около деликатната за нея тема. Страната от десетилетия е твърд поддръжник на Израел. С идването на власт като канцлер Фридрих Мерц заяви, че няма да разреши износ на военно оборудване, което може да бъде използвано в ивицата Газа, предаде Ройтерс. За кабинета ключови приоритети остават преговорите за прекратяване на огъня и освобождаването на израелски заложници.
Три месеца начело на държавата Мерц остава все така непопулярен сред германците, критикуван от опозицията и подложена на открит огън. Две трети от германците в анкета на социологическата агенция Forsa са заявили, че не са недоволни как води ръководи страната.
Oт страните в региона единствено Франция обяви, че ще признае Палестина през септември. „В съответствие с историческия си ангажимент за справедлив и траен мир в Близкия изток, реших, че Франция ще признае държавата Палестина“, обяви през юли през социалните мрежи президентът Еманюел Макрон.
Съобщението предизвика остра реакция от израелския премиер Бенямин Нетаняху, който отхвърля палестинската държавност и твърди, че офанзивата в Газа е необходима за сваляне и разоръжаване на "Хамас", след като групировката уби 1200 души и отвлече около 250 други при нападението срещу Израел на 7 октомври 2023 г. От заложниците 50 все още са в Газа, като около 20 се смятат от Израел за все още живи, припомня Bloomberg.
„Остро осъждаме решението на президента Макрон да признае палестинска държава до Тел Авив след клането на 7 октомври“, заяви в отговор Нетаняху отново с публикация в социалните медии. „Подобен ход възнаграждава терора и рискува да създаде друго ирански прокси, точно както стана Газа“, добави той. "Хамас" е определена за терористична организация от САЩ и Европейския съюз.
На фона на политическите спорове в европейските правителства дали да признаят Палестина и да се предприемат ли нови наказателни действия срещу Израел, Европейският съюз смята, че хуманитарната криза в Ивицата Газа се е влошила до „невъобразими равнища“.
В своя декларация на 27 партньорски държави, сред Великобритания, Япония, Канада, Австралия, се призовава Израел незабавно да осигури достъп на хуманитарна помощ до обсадената палестинска територия
„Гладът се случва пред очите ни. Необходими са спешни действия, за да се спре и обърне гладът“, подчертават външните министри на страните, сред които са още Франция, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия и скандинавските държави. Подпис под декларацията са поставили и върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, както и двама членове на Европейската комисия. От разпространеното съобщение на Комисията към 12 август се вижда, че подпис на българския външен министър Георг Георгиев липсва.