Френската енергетика в остава глух коловоз след поредния паднал кабинет

Поредно правителство пада във Франция, а с това се задълбочава и енергийната криза. Вече трета година браншът очаква приемане на Многогодишна енергийна програма, която да отпуши проекти и многомилиардни инвестиции.

С оставката на премиера Франсоа Байру (на преден план на снимката) на 8 септември, който сам поиска вот на доверие и го загуби, енергийният сектор остава без ясен план поне до избирането на следващия кабинет.

Screenshot: Аудиовизуална служба на ЕК 

Още по темата: Франция и Макрон една година търсятстабилния кабинет

На трупчета остават незнайно докога редица проекти във ВЕИ сектора, които чакат заветната пътна карта още от началото на 2023 година, припомня националната бизнес телевизия Би Еф ЕМ и цитира досегашният министър Марк Ферачи, който таял все пак надежда, че кабинетът ще се промуши през вота на депутатите и ще продължи с начертаната програма. Уви! Не така обаче мислеха мнозинството в парламента. Просъществувалият едва 9 месеца кабинет получи подкрепата на 194 депутати, а 364 натиснаха копчето „против“.

С вота се изпариха за неопределено време и надеждите, че най-сетне  третата поред многогодишна енергийна пътна карта на Франция до 2035 г. ще види бял свят. В нея е заложено енергийният сектор да се освободи от изкопаемите горива и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Заложено е и изпълнението на бленуваната мечта на президента Еманюел Макрон за повече атомни реактори от ново поколение EPR2.

Енергийни експерти, след като виждаха крехкия кабинет, още през лятото апелираха за публикуване на пътната карта, за да може да се осъществяват проектите – дори в условия на предсрочни избори. Опасенията бяха, че в ситуация на политически хаос се забавят покани за тръжни конкурси, осигуряването на инвестиции, обучения и подготовка на инфраструктура. От всички сектори най-потърпевш се оказвал този на вятърната енергия.

Енергийният бизнес никак не останал доволен като чул мотива на вече бившия премиер Байру и енергиен министър, че бавели пътната карта, за да може да се проведат още консултации и да се окомплектоват по-добре мненията на отделните страни,  партии и парламентарни групи. Сега, след като каруцата се обърнала енергийният бизнес хвърля вината именно на тях за батака, който оставят след себе си.

В очакване на по-добри времена

С оставката неясен остава планът на държавата и извършеното картографиране с приоритетни терени по всички на морски брегове, където ще бъдат изградени вятърни паркове. Очакваше се, ако всичко върви по план при редовен кабинет, постигане на цел 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW)  след три десетилетия при 1,5 GW в момента.

Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Други два ключови проекта също са в ход и са на стойност 10 млрд.евро, стана през това лято ясно от съобщение на Европейската комисия, след като е поискано одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени 2 дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.

По-рано през годината бе подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации.  Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

По отношение на другия стълб на френската енергийна стратегия – атомната енергетика - 6 реактора EPR2 трябва да бъдат построени до 2050 г.

В енергийната инфраструктура Испания и Франция поставиха през пролетта начало по изграждане на нова междусистема свързаност, с която ще се увеличи с близо 80% капацитета за обмен на електроенергия до 5 000 MW, което се равнява на потреблението на 5 милиона домакинства. Проектът бе започнат точно в период когато двете страни бяха засегнати от масови спирания на електрозахранването. Очаква се по план проектът да бъде завършен през 2028 г.

Водородният сектор също остава в разкрачена поза, след като вече надигна глас заради пасивната позиция на държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и Зеления преход. Няколко браншови организации вече изпратиха петиция, в която изразяват притеснение и недоумение по отношение на редица сигнали, които поставяли под съмнение водещата роля на водорода за икономиката.

И климатът ще почака

В  допълнение на забатачените проблеми като кинжал над главата на новия френски енергиен министър вече виси становището, че Франция не е "готова да посрещне" последиците от изменението на климата. Изводът на Висшия съвет по климата, които излиза това лято с доклад от 200 страници и препоръчва на правителството най-спешните мерки, свързани с екологията, климатичните промени и ускоряване на декарбонизацията.

Франсоа Байру е четвъртият министър-председател на Еманюел Макрон по отношение на най-дълго задържал се на поста, след Елизабет Борн (603 дни между 2022 и 2024 г.), Жан Кастекс (682 дни между 2020 и 2022 г.) и Едуар Филип (1145 дни между 2017 и 2020 г.). Наградата за най-кратък мандат начело на правителство отива бившият еврокомисар Мишел Барние, назначен на 5 септември 2024 г и останал на остана на поста едва 99 дни.

Европарламентът се заема с мерки за разхищението на храна

Все повече се чуват гласове в Европа, че е нужда единна цялостна стратегия за храните. Очевидно е, че по-отделно страните правят нещо, но не е достатъчно.

Надеждите са в ръцете на евродепутатите, които още с първата си среща след летния отпуск, че ще дадат някаква насока за действия. В дневния ред на Европарламента е включена точка за актуализиране на законодателството, въвеждане задължителни цели за намаляване на отпадъците от храни до 2030 г. и установяване схеми за отговорност на производителите за управление на събирането, сортирането и рециклирането на отпадъци от текстил. 

Парламентът и Съветът на ЕС вече постигнаха споразумение по-рано тази година, след което Съветът прие позицията си на първо четене. Сега се очаква Парламентът да одобри официално новите правила преди публикуването им в Официален вестник на ЕС.

През юли 2023 г. Европейската комисия също предложи преразглеждане на правилата на ЕС за отпадъците, насочено към хранителните и текстилните отпадъци.

По данни на Европейския парламент всяка година в ЕС се генерират почти 60 милиона тона хранителни отпадъци (132 кг на човек) и 12,6 милиона тона текстилни отпадъци. Само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона отпадъци, което се равнява на 12 кг отпадъци на човек годишно. Смята се, че по-малко от 1% от всички текстилни изделия в света се рециклират в нови продукти.

Една трета от произведената храна в Нидерландия отива в кофата

Усилените действия на нидерландското правителство да намали разхищението на разхищението на  храна дават резултати, сочи правителствена справка до медиите.

Цялостен анализ за период между 2015 и 2023 година показва, че изхвърлянето е намалено със 17%, но плановете са до 2030 да спадне наполовина, посочва в писмо земеделското министерство до  Камарата на представителите в парламента.

Снимка- Аудиовизуална служба на ЕК

Идеята на държавните власти била храната, която е годна за консумиране да не попада в кофите, а при нуждаещите се. Помощ за целта оказват Фондация "Заедно срещу разхищаването на храни" (STV) и хранителен център.

Шокиращи се оказват най-новите данни от Мониторинг на хранителните отпадъци, разпространени чрез правителствения пресцентър. През 2023 г. са били изхвърлени общо 2 271 килотона или 2 271 милиона килограма храна от заводи, ресторанти и домакинства – въпросният 17% спад в сравнение с 2015 г. Това е достатъчно за 86 милиона хранения седмично. И до днес обаче 1/5 от цялата произведена храна в Холандия никога не се яде. „Това не само губи ценни хранителни вещества и суровини, съвестната работа на хиляди хора и милиони евро инвестиции за производството“, казва в коментар на данните министерството.

Министърът и правителството отдават заслужените успехи за по-малко храна в кофата на фондации и партньори като STV, които поне от десетилетие работят с хранителните магазини и индивидуални производители по осведомителна кампания за рационално използване на произведената храна.

Съвместните усилия да довели до създаването на механизъм за наблюдение и сътрудничество между 130 компании. Паралелно се водят кампании и се провеждат срещи за съвети как още може да се намали разхищението. Регулярни ежегодни срещи има и непрекъснато с отделните домакинства, които за радост откликвали на тях.

С бавни стъпки и увереност към бъдещето

Резултатите показват, че страната бавно, но успешно върви в прав път. Сега поставената цел е 2030 година. Още наполовина да намали разхищението на произведена храна и правилно да се прогнозира, за да не се стига до излишно производство.

Сред целите, които са си поставили държава, ангажираните неправителствени и индустрията са подобряване на производствените процеси и комуникация между преработката и производството, отговорни за една трета от общите хранителни отпадъци в Нидерландия.

По-ясна и прозрачна информация за сроковете на годност. Липсата на ясни индикации на опаковката води до изхвърляне на около 60 милиона килограма добра храна, която се хвърля, а може да се консумира. Правителството посочва и конкретен пример. „Вземете една консервена кутия с нарязани на кубчета домати. Виждате една дата „най-добър до…“. И какво става след тази дата кутията се хвърля. А не бива, тя е запечатана и може да стои с години без риск за здравето.

Информационните кампании показвали, че хората трябва да правят ясна разлика между „най-добър до“ и „срок на годност“. Тук съществен принос имала създадена Коалиция за устойчивост, която е като медиатор между супермаркетите и хранително-вкусовата промишленост. По нейна инициатива върху над 3500 продукти вече се вижда иконата "look-fashion-test" и ръка върху опаковката. Броят на продуктите продължава да расте, което означава, че производителите и търговците на дребно също поемат отговорността си да разхищават по-малко, казват със задоволство от правителството. За отделния нидерландец това е ясен знак: виж, помириши и опитай преди да хвърлиш преди посочената дата.

И докато едни безразборно хвърлят, други отчаяно се нуждаят от тази храна. Със средства от държавния бюджет и с помощта на ангажираните сдружения, правителството развива мрежата на хранителната банка. Всички са единодушни, че храни с такъв етикет може бързо да стигнат до нуждаещите се социално-слаби хора.

300 евро в кофата

Подобно на Нидерландия, същият проблем с изхвърлянето на храната се бори и нейната съседка Белгия. За сравнение, пак по същото време от 2023 г., предишното правителство на Александър Де Кро заедно с местните парламенти предприеха подобни действия. Аналогичен анализ шокира властите с факта, че се изхвърлят месечно над 300 евро под формата на неконсумирана храна. Решено бе също магазините в Брюксел, площ над 1000 кв. м да предават храната с изтичащ срок на годност на хранителни банки. На този етап, 2 години по-късно, не са излизали данни дали това има резултат.

От Дания, едно приложение бързо набра популярност в цяла Европа. Too Good To Go свързва ресторанти и магазини, които имат непродадена, излишна храна с клиентите, които могат да закупят останалата храна в обекта без да могат да избират. Храната в приложението е на цена от една трета от първоначалната. Потребителите правят заявка през смартфона си. Отиват 15 минути преди да затвори обекта, показват апликацията и си тръгват с селектираната храна. Сред големите партньори са „Карфур“ и „Икеа“.

Други хранителни вериги като нидерландската Юмбо (Jumbo, да не се бърка с българския съименик) „Кауфланд“ и „Лидл“ пък залагат на практики купуваш 2-взимаш 3 или микс от хранителни продукти в пакетче на символична цена. За съжаление една бърза разходка при немските вериги може все още да се види тъжната гледка продавачи празни торби и масово изхвърляне на едно място кифли, хляб, сладки изделия, изпечени през деня, все още ароматни, но непродадени. Веднъж попитах едни от тях какво я правят, а той със съжалителен поглед само ми посочи зелената кофа, предназначена за хранително компостиране.

RTL: Последните независими медии в Сърбия - "без нас само пропаганда"

На един колега му беше хвърлен камък в главата, друг беше заплашен със смърт. След десет месеца протести в Сърбия "стрелите'' на правителството са насочени и към журналисти, разказва нидерландският частен канал RTL  за ексцесиите в западната ни съседка.

За събитията от първи ред разказва журналистът от сръбския канал N1 Душан Младенович. "Има и няколко случая, в които полицията ни заплашваше или нападаше, докато още носим жълтите жилетки с надпис "преса". Когато загасим камерите и вече не се записваме какво се случва на улицата, Вучич може да прави каквото си поиска", започва разказът на колегата и подчертава, че последните няколко месеца са били много трудни за журналистите", казва Душан Младенович.

Журналистът уточнява за непросветения западен зрител, че масовата вълна от протести в Сърбия е започнала преди десет месеца, след като внезапно се срутил покривът на новопостроена жп гара сграда. Загинали 16 души. Голяма част от населението държи правителството отговорно и го подозира в корупция.

Въпреки ежедневните протести, правителството така и продължава да отказва публикуване на съответните документи и това кара хората да са още на улицата. През последните седмици обаче полицейското насилие ескалирало и върху журналистите.

Чашата на търпението вече преливала, след като президентът Вучич се опитвал да запуши устата на последните независими медии в страната. От известно време била затруднена работата на медията, спъвана била да прави репортажи, а много сърби изведнъж спрели да получават сигнал в пакета на кабелните оператори, разказва нидерландската телевизия.

Журналистите на N1 вече нямали достъп до пресконференциите на президента. Поредният скандал бил изтекъл телефонен разговор, който показвал, че президентът наредил директорът на N1 незабавно да бъде уволнен. Главният изпълнителен директор на компанията майка United Group също казва, че е обещал да го направи, но все още се нуждаел от "допълнително време".

Снимка: RTL

"Ние сме последните, които имат камера на улицата, която може да покаже на хората какво се случва. Задаваме въпроси, които никой друг не задава. Така че, ако Вучич успее да ни затвори, тогава ще има пълен контрол над медиите в Сърбия", казва Младенович.

Новината за изтеклото телефонно обаждане било разпространето от OCCRP, международна мрежа от разследващи журналисти. "Ако N1 изчезне от ефира, това ще бъде голям удар за свободата на пресата, защото това е една от малкото национални медии, които все още отразяват критично протестното движение", казва Ингрид Геркама от OCCRP.  "Без N1 остава почти само пропаганда. В държавните медии студентите са представяни като терористи и подстрекатели на революция, в която искат да свалят Вучич с подкрепата на чужди сили."

Геркама следи студентските протести от самото начало и вижда, че политическата игра на Вучич става все по-"мръсна". "Неговата власт все още е много голяма и твърдо установена. Вучич има контрол над парламента, полицията, армията и почти всички медии. Но той губи подкрепа сред гражданите и тези демонстрации просто няма да спрат. Вучич е в затруднение, така че виждаме, че сега той се намесва още по-силно."

Геркама не смята, че N1 ще трябва да затвори врати просто така, но е ясно, че новинарският канал го чакат още по-трудни времена. Компанията майка на N1 е United Group, телекомуникационен доставчик, който има и няколко медии на Балканите. Компанията е базирана в Нидерландия, а сръбска общност излязлезе на протест пред централата в Хофдорп, защото главният изпълнителен директор се съгласил със заповедта на Вучич да уволни директора на N1.

Изведнъж Нидерландия става новина в Сърбия. Протестът нможе да бъде проследен на живо по N1. "Шокирани сме, че компания, базирана в Нидерландия , страна, която се гордее с демократичните си ценности, си позволява да допринесе за потискането на свободните медии в Сърбия", каза един от протестиращите пред N1.

Сърбите не само искат отговор от Нидерландия, но и са разочаровани, че има малък или никакъв отговор от Европейския съюз. Сърбия е кандидатка за членство и трябва да подобри върховенството на закона и демокрацията по пътя към членството. "Но всичко, което виждаме, са срещи между Урсула фон дер Лайен и Вучич, където те се ръкуват с приятелска усмивка", казва друг простестиращ.

"Хората в Сърбия просто си мислят: какво, по дяволите, прави ЕС? Защо не настояват за прилагането на ценностите на ЕС като свободата на медиите, функционирането на върховенството на закона и антикорупционните закони?", пита журналистът Душан Младенович

Тийс Ройтен е един от малкото евродепутати, които обръщат внимание на ситуацията в Сърбия и споделят критиките на Младенович към ЕС: "Защитавайки Вучич, ЕС се прави смешен в Сърбия, но и към собствените си граждани на ЕС. Защото колко сериозно приемате собствените си ценности, ако не спрете поведението на Вучич?"

Говорител на Вучич отговорил писмено и отрекъл намесата на президента в политиката на медиите. Той се мотивирал, че самите протестиращи използвали насилие и че следователно той трябвало да се намеси. Студенти и неправителствени организации казват, че това насилие е причинено от хулигани, които се разхождат сред студентите като инфилтратори, тактика, която се използва все по-често в Сърбия.

"Хората излязоха на улицата, защото искат да се сложи край на корупцията", казва Младенович. "Те искат да се сложи край на тази система на политически репресии и политически атаки срещу всеки, който има различни възгледи от управляващата партия." След интервюто Младенович прави обиколка на редакцията на N1. Той цинично се шегува: "Може би това е последният ви шанс да видите тази редакция". Журналистите ще продължат да вършат работата си, докато все още могат.

Слух за продажбата на заводи на ExxonMobil разтревожи профсъюзите в Белгия

Непотвърдена информация за продажбата на три завода на ExxonMobil извади набързо от лятната летаргия профсъюзите в Белгия. Новината първо се появи в материал на британския вестник Financial Times, който също не заявява с категоричност, а подчертава че ставало дума за обмисляне. Въпросните мощности са на пристанището на Антверпен, в Звейндрехт и Меерхут.

Снимка: corporate.exxonmobil.com

ExxonMobil е една от най-големите петролни и химически компании в света. Гигантът има стратегическа роля при формирането на инвестиционните и финансовите резултати на белгийския порт.  

Фламандската обществена телевизия VRT също задействала своите източници, но и тя ударила на камък. От компанията отказали коментар. Синдикати и профсъюзи в завода обаче не мислят така, след като имали информация как процедирали американците в Италия и Франция.

„Забелязахме, че ExxonMobil е прибегнала до подобни сценарии и в други европейски страни“, казва Леви Соли, синдикален представител на ABVV (лейбъристка партия). Компанията вече е прекратила дейността си в Италия през последните години. Същото ще се случи тази година и с нейните петролни и химически съоръжения във Франция. 

Синдикалистът виждал сходен сценарий, че тези планове се появявали като слух и в крайна сметка се стигало до продажба. Във Франция например такъв ''слух'' се очаква да доведе до загуба на 700 работни места.

Мога да ви уверя, че служителите в нашите клонове гледат към бъдещето със страх, казва синдикалният представител на ABVV Леви Соли. Засега те не обмисляли никакви действия, но ясна комуникация ще е необходима следващата седмица. Продажбата на фабрика означавало за тях и съкращаване на работниците.

Общинският съветник в порта Йохан Клапс също не е запознат с планирана продажба. Той обаче отбелязва, че химическите компании, които изискват много енергия, все повече се оттеглят. „Наблюдаваме увеличение на вноса на химикали и огромен спад на износа.“

Според Клапс тази тенденция е резултат от ожесточена конкуренция. „Европейските химически компании сега губят от компании от други континенти. Затова спешно трябва да се запитаме дали не налагаме твърде много регулации на нашите компании.“

Ако това се потвърди идните седмици, може да се окаже поредният изстрелян „фатален куршум“ по боледуващата тежка индустрия на Европа.

Припомням, че наред с борбата за запазване на позиции и пазарен дял в Европа, Белгия и Нидерландия се опитват да задържат няколко от ключовите гиганти. В допълнение мениджърите да двата порта няколко пъти заявиха, че с бавните си действия ЕК  никак не им помагала. Последно от порта в Антверпен апелираха за по-бързо внедряване на Пакта за чиста индустрия, а колегите им от Ротердам пък настояват за опростени процедури, повече предвидимост в опит да задържат стратегическите си партньори.

Докато ЕК още мотае, по думите на индустрията, Пакта, вече редица компании с традиции пристанищата на Белгия и Нидерландия (известни още като „Портите на Европа“) започнаха да обявяват изтегляне или отлагане на проекти.

В началото на май серията от негативни новини за пристанищната икономика поде Shell със съобщението, че отлага пускането на завод за производство на биогориво на пристанището в Ротердам. Мощностите трябваше да заработят през тази година, но се отлагат за 2030. Заради тези действия загубите се оценяват на най-малко половин милиард евро. Загубите може да нараснат идните години до милиард. В мотивите си Shell твърди, че е принудена до тази стъпка, защото е „изправена както пред технически предизвикателства при изграждането на завода, така и пред неблагоприятни пазарни условия“.

След това последва анонс на още няколко компании, че обмислят да намерят пристан и бизнес извън Европа. Като мотиви също се изтъкват митата на Тръмп, непредвидимата бизнес среда в Европа и тежките административни регулации.

Още по темата: Нидерландската индустрия е под заплаха да губи милиарди евро на година | 3e-news

Патовата ситуация на нидерландската индустрия не бива да е изненада, след като от месеци един от водещите анализаторски центрове TNO предупреждава, че ако политиците направят спешни мерки за реформи и подпомагане на пристанището, може да се стигне до загуби по 40 милиарда евро годишно. Според излязъл анализ на лице лъсват отново най-наболелите проблеми, за които съм разказвал през последните три години – хаотична и непредвидима правителствена политика, липса на капацитет по мрежата, високи цени на енергията, отслабени конкурентни позиции на европейския пазар.

Като решение на всички споменати проблеми, Европейската комисия представи през февруари стратегическия си план Пакт за чиста индустрия. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия. 

Още с представянето си председателката Урсула фон дер Лайен реши да отиде до Антверпен, за да събере флаш отзиви от мастити индустриалци. Нито тя остана доволна от чутото, нито пък те от плановете на Брюксел. За мениджърите Планът е неясен и в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай.

ЕК залага на датско ноу-хау, за да увеличи добива на чиста енергия

Европа е под натиск. Геополитическата сцена се променя, глобалната конкуренция е по-интензивна, веригите за доставки са напрегнати, а последиците от изменението на климата се увеличават. Важна част от отговора на предизвикателствата се крие създаването на енергийно независима Европа, заяви по време на неформална среща на енергийните министри в Копенхаген домакинът Ларс Аагаард . Срещата на 4-5 септември се проведе под надслов Чао на руските горива-повече чиста европейска енергия е отговорът.

Снимка: Преслужба на Съвета на ЕС

"Руските изкопаеми горива не са част от бъдещето на Европа. За да укрепим нашата сигурност, енергийни доставки и конкурентоспособност, трябва окончателно да затворим вратата, така че да е невъзможно руският газ да влезе в ЕС. В същото време трябва да увеличим производството на чиста европейска енергия и да станем по-добри в използването на нашето енергийно разнообразие. Енергийната независимост е от решаващо значение за по-силна Европа и като страна-председател до края на мандата ни ще работим неуморно, за да я реализираме", заяви министърът на климата, енергетиката и комуналните услуги Ларс Аагаард.

Наред с други неща, министрите на енергетиката са обсъдили как да се увеличи производството на чиста енергия в Европа и как да се преодолеят пропуските в енергийната инфраструктура. Необходимо е да се засили сигурността на доставките на Европа – и е много необходимо, за да се осъществи постепенното спиране на руския петрол и газ по начин, който засилва конкурентоспособността на Европа.

Концепцията за "тристранни" споразумения е добре позната и успешна практика в Дания с началото на Зелената сделка през 2024 г. Тогава с огромно мнозинство в датския парламент, земеделските и екологичните организации, както и представителите на индустрията се обединили, за да преговарят за зелена сделка, да търсят начини за сътрудничество и да преодоляват по-лесно възникналите пречки. Колаборацията довела до появата на първия по рода си данък върху емисиите от селското стопанство, припомнят от Съвета на ЕС.

Вдъхновена от датския модел, Комисията решила да внедри практиката и да  настоява за провеждане на срещи и намиране на допирни точки между публичния сектор, организациите по интереси и индустрията.

По време на неформалната среща на министрите на енергетиката в Копенхаген комисарят по енергетиката Дан Йоргенсен е постави началото на първите две европейски тристранни срещи — едната относно вятърната енергия в морето, а другата — съхранението и гъвкавостта. Целта е да се произвежда повече чиста енергия в Европа, което изисква по-тясно сътрудничество между публичния сектор, предприемачите и потребителите, за да може да се премахнат бариерите.

От Комисията са разкрили, че ще последват и други тристранни споразумения, а датското председателство на ЕС ще подкрепи работата по този въпрос през следващите месеци.

Секторните договори за достъпна енергия за европейската индустрия бяха анонсирани от Комисията в началото на годината като част от мащабния План за действие за достъпна енергия. Те ще се развиват под формата споразумения между производителите на енергия, промишлените предприятия и публичния сектор. Целта е да се засили сътрудничеството и да се премахнат бариерите за увеличаване на производството на чиста и достъпна европейска енергия.

Още по темата: ВЕИ ще задминат въглищата в световното производство на електроенергия в следващите шест месеца | 3e-news

Енергийната тристранка на Европа

В рамките на посещението в датската столица ресорният еврокомисар Дан Йоргенсен е хвърлил малко повече светлина за новата форма на сътрудничество в търсене на благоприятен инвестиционен климат. „Идеята е да се улесни и подпомогне и без това задъхващият се промишлен сектор на ЕС и да се създадат качествени работни места.

„От една страна, европейските дружества се нуждаят от надеждна и достъпна енергия, за да останат конкурентоспособни, особено в контекста на днешните глобални икономически предизвикателства. От друга страна, разгръщането на местни проекти за чиста енергия е недостатъчно. За да обърнат тази тенденция, производителите на чиста енергия се нуждаят от стабилно търсене, което може да подкрепи техните инвестиции с финансовите институции на ЕИБ, обясним еврокомисарят при посещение на електроцентралата Avedøre.

Първият тристранен договор е  офшорната вятърна енергия и мрежите. Въз основа на амбициите, посочени от държавите-членки, бихме могли да имаме до 88 GW възобновяеми енергийни източници в морето до края на това десетилетие и до 360 GW до средата на века.

За да го поставим в перспектива, това е еквивалентно на сегашните инсталирани производствени мощности в Германия, Полша и Гърция, взети заедно. За да достигнем този потенциал, ще трябва също така да укрепим капацитета си за мрежа и съхранение, поясни Йоргенсен.

Вторият секторен договор е фокусиран върху съхранението на енергия ще позволи проникването на повече възобновяема енергия в нашата система, като същевременно оптимизира използването на мрежата и смекчава скоковете на цените. На ниво ЕС някои проучвания сочат нужда от приблизително 200 GW съхранение на енергия до 2030 г., става ясно от справка на ГД "Енергетика"на ЕК.

В бъдеще мислим за биометан, енергийна ефективност, ядрена енергия, енергийна интеграция на центрове за данни... за да назовем само няколко. Очаквам с нетърпение да обсъдя тези възможности с държавите-членки и частния сектор. Европа винаги е била лидер в областта на чистата енергия. Но надпреварата не е приключила. Всъщност това е само началото, заявява Дан Йоргенсен.

Новината за новата енергийна тристранка идва точно в момент когато от ЕК обявиха, че ще ускоряват енергийния преход с одобряването на 5 нови трансгранични проекта, смятани за ключови в укрепване на енергийната сигурност на Европа, насърчаване на трансграничното сътрудничество и внедряването на технологии за възобновяема енергия в подкрепа на енергийните и климатичните цели на ЕС.

ЕП подхваща случая със самолета на Фон дер Лайен в Пловдив

Европейският парламент се заема да обсъди случая със заглушаването на GPS системата на самолета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Инцидентът стана по време на захода към българското летище в Пловдив когато тя бе на кратка визита, за да посети ВМЗ. Разкритието бе първо публикуване във „Файненшъл Таймс“ и последваха дълги обяснения между правителството, ЕК, вътрешното министерство.

Предполагаемата руска атака е деактивирала GPS навигационните услуги на българско летище и е принудила самолета на председателя на Европейската комисия да кацне, използвайки хартиени карти, пише изданието, като се позовава на свои източници.

Самолетът е бил лишен от електронни навигационни средства, докато се е приближавал до летището на града. Според трима служители, информирани за инцидента, това е било третирано като руска операция за намеса.

Ходът на събитията накараха власти, авиационни експерти и дори президентът да тълкуват и да разясняват на непрофесионален език имало ли е атака, доколко е сериозно, предотвратима ли е била или просто е политическа сензация в сухия откъм новини летен сезон.

Дебатът в европарламента за вероятното руско участие би представлявал интерес за размисъл и изводи и с оглед на професионалната експертиза на българския пилот Марио Бакалов, който сподели своите виждания по казуса и хвърли както обикновено разяснения на човешки език за непросветените. През своя официален канал във фейсбук той казва, че  напоследък пилотите все по-често изложени на умишлено заглушаване на GPS сигнала с помощта на устройства, които създават силен радиосигнал и “запушват” GPS честотите. Когато това се случи, част от системите на самолета не могат да получат точна информация за местоположението си.

В случая не ставало въпрос за заглушаване, а за подвеждане. Устройство (spoofing) изпраща фалшиви GPS сигнали към самолета, така че той “мисли”, че се намира на друго място. Това може да доведе до проблеми на някои набордни системи, които ползват GPS информация, например за избягване на препятствия или за комуникация.

Самолетите не разчитат само на GPS, а използват множество навигационни системи като инерционна навигация (IRS) и наземни станции (VOR/DME), които осигуряват надеждни данни. GPS е помощен инструмент, но не е критичен за безопасността, защото самолетите могат да продължат полета си дори при заглушен или подвеждащ сигнал. Освен това самолетите са оборудвани със системи за засичане на аномалии, а пилотите са обучени да реагират при проблеми със сигнала. Винаги има налични резервни методи, които гарантират пълния контрол и безопасността на полета.

Въпреки че случаите, професионално известни, като GPS Jamming и Spoofing звучат като сериозен проблем, авиацията е подготвена да се справи с тях. Реалният риск за безопасността е нисък, благодарение на дублирането на системи и строгите протоколи за безопасност. „Причинители на тези умишлени кибератаки са често военните на дадени държави“.

Като бивш опитен военен пилот за президента Румен Радев "това е един измислен скандал. Няма постъпила официална информация за смущения от стотици прелитащи самолети над България, нито от работата на ВВС. Работиха паралелно хеликоптерите в авиобаза "Крумово". В авиацията системите за навигация са многократно резервирани, така че ако едно средство има някакви смущения, продължаваш по други средства", казва държавният глава.

Не бива да се пренебрегва може би най-сигурните данни в авиацията – тези за траекторията на полета. Според данните, които се виждат в реално време от Flight Radar, самолетът е имал добър сигнал и отхвърли информацията, че председателката е кръжала дълго време над Пловдив.

Справка в сайта показва, че председателката пристигна от Варшава след среща с Доналд Туск в Пловдив със самолет F900 на белгийската компания Luxaviation. Полетът е бил планиран за 1ч и 48 м, но е осъществен за 1ч и 58 м.

От българското правителство своевременно са информирали Европейската комисия за ситуацията и са уверили, че наземните навигационни средства, които България използва, са независими от GPS системите и позволяват безопасно и надеждно кацане.Уточняваме още, че пренасочване на полета не се наложи.

Премиерът още възложил на "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГВА) да се свърже с авиокомпанията, за да се направи допълнителна проверка по отношение на приборите, отчели заглушаване на GPS сигнала при кацане.

Oще по тремата: Премиерът е разпоредил на ГВА допълнителни проверки след проблема с GPS-а на самолета на Урсула фон дер Лайен | 3e-news

Цялата тази хронология ще бъде представена и дебатирана от депутатите в зала както разкритията, че през последните години са отчетени и други случаи на смущения в GNSS (Глобалната навигационна спътникова система), засягащи търговски самолети, особено от авиокомпании, опериращи около Балтийското крайбрежие и в райони, близки до границата с Русия.

 

EС заделя 761 млн. евро за следващото поколение талантливи учени

Европейският съвет за научни изследвания отпуска 761 милиона евро на следващото поколение талантливи учени в Европа Европейският съвет за научни изследвания (ЕРС) избра 478 изследователи в ранна кариера от цяла Европа, които да получат тазгодишните „Стартови грантове“ на обща стойност 761 милиона евро по програмата на ЕС „Хоризонт Европа“, съобщават от Комисията в своя новинарски бюлетин.

Грантовете ще подкрепят отлични изследвания в различни области, включително физически науки и инженерство, науки за живота, социални и хуманитарни науки.

Всеки изследовател ще получи до 1,5 милиона евро за максимален период от пет години, за да стартира свои собствени проекти, да изгради изследователски екипи и да преследва обещаващи идеи.

Сред победителите в годишните Стартови грантове са изследователи от 51 националности, съобщи българският еврокомисар Екатерина Захариева, в чиито ресор са иновациите.

Младите учени ще развиват знанията в широк спектър от области, включително изследвания на рака, психичното здраве и квантовата наука.

Виждаме водещи учени да идват в Европа с тези нови грантове и много от тях да избират да останат тук благодарение на тази подкрепа. Това демонстрира потенциала на Европа да привлича и задържа най-добрите научни таланти, отбелязва Захариева.

Екатерина Захариева. Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Като част от програмата на ЕС „Хоризонт Европа“ се очаква този кръг от безвъзмездни средства да създаде около 3000 работни места в екипите на новите бенефициенти на безвъзмездни средства. Успешните кандидати ще изпълняват своите проекти в университети и изследователски центрове в 25 държави, сред които Германия, Нидерландия и Франция (41).

Припомням, че Комисията наред с подкрепата на младите учени от цяла  Европа се нагърби да помогне и протегна ръка и младите американски учени, чието кариерно развитие беше възпрепятствано от началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп с въведените рестриктивни мерки. От началото на годината бяха блокирани редица програми и се стигна до масови съкращения.

За всички ощетени в началото на май от трибуната на Европейския парламент, нашият еврокомисар заяви, че „Европа дава път на науката. Всички учени от цял свят, които по един или друг начин, са възпирани, имат възможността да дойдат на Стария континент, а Европейската комисия ще ги подкрепи“.

Науката по света трябва да е наясно, че Европа е най-правилното място да свободно разгръщане на научния потенциал, увери еврокомисарят в реч пред евродепутатите и мотивира изказването си с думите, че от ЕК подготвят серия от законодателни мерки в областта на научните изследвания и иновациите.

За периода 2025 -2029 година ще бъдат заделени 500 млн. евро за проекти и подкрепа на учени „независимо от произхода. „Ако искаме най-добрите да дойдат, трябва да ги улесним. Целта е ясна- Европа трябва да бъде водещо място за учените по света“, подчерта Захариева.

Самата Екатерина Захариева пък заяви по време на участието си в последното издание на Green Transition Forum 5.0 в София, че Европа все повече ще залага на стартиращите предприятия. За тази цел е изготвена и стратегия, която да превърне Европа в най-доброто място за започване и развитие на иновативен бизнес, като се съсредоточава върху подобрен достъп до финансиране, облекчено навлизане на пазара, създаване и задържане на таланти, опростяване на регулациите и осигуряване на достъп до инфраструктура за иноватори. Планът съдържа 26 мерки, но успехът ще зависи от съвместните усилия на всички страни в Европа.

Още по темата в 3Е News: Иновациите и прагматизмът са ключ към конкурентоспособността на Европа

"Високите технологии и лидерството в тази сфера ще бъдат приоритет "номер едно" за всички правителства по света. Мога да ви уверя, че Европейската комисия и аз лично сме решени да направим всичко възможно, за да помогнем на нашите иноватори да изберат Европа", дебело подчерта по време на изказването си през пролетта пред българския бизнес Екатерина Захариева.

Коща: Голямата пречка за Западните Балкани не са реформите, а историята

Бъдещето на Западните Балкани е сред предизвикателствата за Европейския съюз. Но най-голямата трудност не са необходимите реформи или договарянето на различни глави и клъстери. Истинското предизвикателство се крие във възприемането на нов културен начин на мислене: преодоляване на историческите конфликти, за да се изгради споделено бъдеще. С тази ключова фраза се обърна по време на стртегически форум в Блед председателят на Европейския съвет Антонио Коща, с която ясно визира отношенията между София и Скопие или Белград и Прищина.

Пред събралите се делегати той обърна внимание, на онези, които са забравили, че  Европейският съюз не е затворен клуб, а общност на ценности, проект за мир и просперитет и все още не завършен. 

„Пътищата за присъединяване на Западните Балкани, Молдова и Украйна не са просто обещания. Те са приоритети. Тези държави са в сърцето на Европа и са част от бъдещето на Европа. Тяхното разширяване няма да е лесно. Но ще си заслужава. Това е най-добрата инвестиция, която можем да направим – да помирим нациите и историите и да изградим по-обединен континент. Ще продължим да работим с всички партньори за присъединяване и ще се възползваме от този положителен импулс за разширяване“

Планът на ЕС за Растеж за Западните Балкани е потенциална промяна в играта като предлага финансова подкрепа и стимули за реформи, регионално сътрудничество и икономическа интеграция. Не трябва да губим тази инерция. Всички лидери трябва да изпълнят своята роля. Всички страни трябва да поемат отговорност. Защото тук не става въпрос за география. Става дума за ценности — демокрация, човешки права, свобода и върховенство на закона, апелира председателят.

В днешния фрагментиран свят Европейският съюз избира да действа – не само чрез сила, но и чрез партньорство, принципи и постоянство. Ние ще застанем на страната на тези, които поддържат международното право, а не на тези, които се стремят да го премахнат. И ще продължим да изграждаме по-силна Европа – не само за себе си, но и в полза на световния мир, справедливост и сътрудничество.

В речта си Коща обърна внимание на още две геополитически събития - търговския митнически спорт със САЩ и кризата в Близкия изток. 

"Европейският съюз не започна търговска война. Но да, въздържахме се от контрамерки и отмъщение и защитихме собствените си интереси. Въпреки това нашите партньори, включително САЩ, трябва да знаят, че ЕС винаги ще защитава своя суверенитет, своите граждани, компании и ценности. Дипломацията никога не трябва да се бърка със самодоволство.

В Близкия изток сме свидетели на хуманитарна катастрофа в Газа. Мащабът на страданието на цивилното население, особено сред децата, е ужасяващ и неприемлив. Както се посочва в резолюцията, представена от Словения в Съвета за сигурност на ООН, използването на глад като военно оръжие е забранено от международното хуманитарно право. За съжаление, въпреки че беше подкрепена от 14 от 15-те членове на Съвета, тази резолюция беше блокирана от САЩ".