Всяка година в Европа изчезват по 1500 квадратни километра природа и земеделска земя. По-голямата част от този ценен ресурс е заменен с магистрали и жилищни домове. Индустрията също „изяжда“ от зеленината. Хотелите, голф игрищата и други обекти, свързани с туризма и отдиха – също.
 |
| Снимка: Rotterdam, home to Europe’s largest maritime port. / audiovisual.ec.europa.eu |
Статистиката и примерите са от огромно по обем проучване на екип от 41 журналисти и учени от цяла Европа, проведено в 30 държави. Те са анализирали данни между 2018 и 2023 г. Трудът е озаглавен "Зелено към сиво": как Европа пропилява последната останала природа.
Още по темата и още за предстоящата конференция в 3Е News:
- COP30 в Бразилия: Изменението на климата и точката, от която няма връщане назад
- От изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка
Застрашените природни резервати във Финландия се превърнали в магистрала, а половин милион дървета са отсечени в Германия за изграждането на фабрика на Tesla. В Португалия 300 хектара земя по „Натура 2000‘ са превърнати в луксозно голф игрище. Защитените влажни зони в района на Измир в Турция трябваше да отстъпят пред бетонната основа на пристанище за луксозни яхти. Всички тези природни резервати са важни местообитания за безброй животински видове и също така съхраняват CO2, коментира шокиращите примери нидерландският бизнес сайт nu.nl.
Разследващите журналисти са използвали сателитни данни, изкуствен интелект и репортажи на място. Резултатите са потресаващи: В Европа изчезва още повече природа, отколкото се смяташе досега от органи като Европейската агенция за околна среда.
Изследването показва, че в Турция най-голямата природна площ (1860 квадратни километра) е отстъпила място на "сиви" бизнес цели, следвана от Полша, Германия и Франция. Нидерландия и Белгия са на върха на класацията, когато се разглежда съотношението на загубата на природа спрямо площта на страната.
През лятото ви разказах как бавно изчезва още една емблема за Норвегия - сьомгата, която се изкачва от морето по норвежките реки и хвърля хайвер.
Климатичните промени и човешката дейност безмилостно заличават и променят пейзажа на емблематични територии и фауната на държави по целия свят. Прехвърляме се от единия край на света на другия – в Бразилия, където няколко държави по поречието на Амазония също както своите северни норвежки „братя“ по съдба са загрижени за туризма, екосистемите и тяхното препитание.
Река Амазонка е най-ценният екологичен актив на Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. С дължина от над 7000 километра за тях е носител на ценна климатична икономика и същевременно символ на глобалната екологична кауза.
За да се предотврати по-нататъшното изчезване на природата, експертите казват, че е необходимо повече европейско законодателство за земеползването. "Това определя нашето бъдеще, не можем да живеем в каменна пустиня", каза ученият от VU Питър Вербург за резултатите от проучването.
"Знаем диагнозата, чухме ясните послания. Сега вече не е време за диагнози и приказки, време е да действаме“, призовава председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща.
От сушата към океана
Картинката за фаталното изменение на природата не само на сушата, но и в океана се допълва с примери за загубата на биологично разнообразие и в Деветия доклад за състоянието на океана, публикуван Европейската служба за мониторинг на морската среда на "Коперник".
Констатациите показват, че затоплянето на океаните се ускорява, морското биоразнообразие е изложено на нарастващ риск, а окисляването напредва бързо. Замърсяването с пластмаса е засегнало всички океански и морски басейни, докато застрашените видове и кораловите рифове са изправени пред критични заплахи.
Аналог на Парижкото споразумение
През 2023 година ООН постига исторически консенсус по обсъждано в продължение на 15 години Споразумение за опазване открито море - решаваща стъпка за всички, които се грижат за океана. Конвенцията BBNJ (Biodiversity Beyond National Jurisdiction) е това, което е Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
Европейската комисия счита споразумението на ООН като "исторически момент за океаните“, който е получил необходимите 60 ратификации се очаква да влезе в сила – 120 дни след последната подписана. Това е в началото на 2026 г. и ще се прилага за всички страни, които вече са го одобрили, уточняват в съобщение до медиите от Комисията. От сайта на ЕК се вижда, че в списъка по азбучен ред на пета позиция в Коалицията е България.