Тотал сложи таван на горивата във Франция

TotalЕnergies обяви таван от 1,99 евро на литър за бензин и дизел на всички нейни бензиностанции включително Access и Elan. Мярката важи до края на годината. Акцията не засяга дизел Excellium и безоловните 98 премиум продукти.

"Тази мярка защитава нашите клиенти от цени, които са твърде високи", каза главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуяне на TF1. Според директора на компанията за Франция Изабел Патрие, таванът на цените им коства 600 милиона евро.
Компанията, която генерира печалба от 20,5 милиарда евро през 2022 г., за 24 часа беше под натиск от президента Еманюел Макрон да направи "жест" в този период на висока инфлация, предизвикана от руската инвазия в Украйна, коментираха френските медии.
По време на разходка на хранителен пазар в парижко предградие, френският президент заяви, че подкрепя нов жест по отношение на цените на дизела. "Наистина се нуждаем от това, за да могат всички, които работят усилено, да се качат на колата си и да продължат напред. "Надявам се, че диалогът между министерството и компаниите ще бъде финализиран както миналата година направиха компании като Total", отбеляза Макрон.
От септември до декември 2022 г. TotalEnergies е предоставила отстъпки на бензиностанциите за 550 милиона евро. Принципът тогавва беше различен от тавана, обявен тази седмица, тъй като отстъпката се прилагаше независимо от цената на горивото. Това беше в допълнение към финансираната от държавата отстъпка, която приключи на 31 декември. Правителството не искаше удължаване в името на фискалната отговорност, допълва телевизия BFM Business.
Европейското ембарго върху руския дизел, което е в сила от началото на февруари, може да увеличи цената по бензиностанциите в бъдеще.

L'Oréal става "зелен"

Френската козметична компания L'Oréal купува две фотоволтаични централи. Те ще бъдат експлоатирани от EDF Renewables. Двете страни са сключили договор за изкупване на енергия за срок от 15 години, се казва в разпространено съобщение.

Соларните паркове са с обща площ от 30 хектара. Разположени са в Corrèze и Vosges с кумулативна инсталирана мощност от 27 мегавата. Първите трябва да заработят до третото тримесечие на 2024 г. Всички мощности ще бъдат пуснати в експлоатация най-късно до второто тримесечие на 2025. Ще произвеждат еквивалента на една четвърт от френското потребление на козметичния лидер.

"С тези договори групата L'Oréal ще се възползва от контролирана покупна цена в дългосрочен план, ще гарантира възобновяемия произход на закупената електроенергия и ще развие нови мощности за дейността си", пишат двете компании в публикацията си.

Производството на нашите бъдещи слънчеви централи ще бъде добавено към това от друг действащ вече вятърен парк, които от 2 години доставя енергия за обектите на L'Oréal", уточни Александър Леви, директор в EDF Renewables.

Този ангажимент е в съответствие с нашите ангажименти, поети като част от програмата L'Oréal for Le Futur за устойчиво потребление на възобновяема енергия за всички наши дейности", коментира Одри Изард , директор "Непряко закупуване" в L'Oréal.

От EDF уточняват, че подписаните договори ще подпомогнат световноизвестната козметична компания да постигне въглеродна неутралност за всички свои обекти до 2025 г. 

L'Oréal Group си е поставила амбициозен екологичен ангажимент: да постигне въглеродна неутралност за всички свои обекти до 2025 г. 

"Като част от нашата програма за устойчивост L'Oréal for the Future, ние сме си поставили амбициозни ангажименти по отношение на декарбонизирането на нашия бизнес. Особено в обектите, които оперираме, където се ангажираме да използваме 100% възобновяема енергия от местен произход до 2025 г. Имаме удоволствието да си сътрудничим с EDF, която е един от партньорите, които ни подкрепят в постигането на тези цели за нашите френски обекти, припомня Одри Изард.

За да подкрепят L'Oréal, EDF и нейните дъщерни дружества работят усилено за изграждането на договор, оптимизиран за специфичните нужди на групата. През април 2020 г. двете компании подписаха 3-годишен договор за доставка на електроенергия. Този персонализиран договор продължава от януари 2021 г. за годишен обем от около 160 GWh.

Франция спира за модернизация 7 атомни блока

Франция предстои да изключи от енергийната мрежа през тази година 7 атомни блока за ремонт, за да удължи живота им с 10 години - от 40 на 50. Атомните централи Chinon и Saint-Laurent ще работят между 6 и 9 месеца с намалени мощности. Други 5 АЕЦ също готвят спиране на блокове. 10 пък все още са в процес на ремонт заради корозия. Към момента от
56 атомни  блока работят 43.

Притиснатa от проблемите с производството на електроенергия, компанията EDF иска да съкрати срока и да пусне някои от блоковете възможно по-бързо от планираното, за да осигури достатъчно електроенергия в микса на страната, коментира телевизия BFM Bussiness по повод излезлия тази седмица годишен доклад на компанията.

Неволите със спрените реактори тормозят френската компания от миналото лято. През юли и август, когато нивата на реките бяха безпрецедентно ниски заради засушаването, компанията вече беше спряла половината си мощности си  и натрупа близо 18млрд. евро дефицит в сметката си. 

„EDF понесе рекордни загуби като увеличи дълга си до рекордното ниво от 64,5 млрд. евро“, пише в отчета. Плановото производство на електроенергия тази година ще е от 300 до 330 ТВтч. Чистата печалба на компанията за 2021 г. е 5,113 млрд. евро.

В доклада си EDF oтбелязва, че спирането на работата на блоковете на са й стрували 29,1 млрд. евро. Решението на правителството на Франция за ограничи цените на електроенергията й е струвало още 8,5 млрд. евро.

Необичайно ниското производство от хидроенергийни мощности в резултат на сушата през лятото е намалила печалбата на EDF още с 2,5 млрд. евро. В резултат чистата загуба през 2022 г. се е превърнала в най-голямата за френската корпорация, пише 3e-news.

Миналото лято премиерът Елизабет Борн съобщи, че ще увеличи до 100% дела на държавата в енергийната компания EDF. Решението бе обяснено с „извънредната ситуация по отношение на климата, която изисква радикални решения“, както и с необходимостта от осигуряване на „енергийната независимост на страната“. Беше изчислено също така, че национализацията на EDF ще струва 9,7 млрд. евро.

В началото на миналата година Франция заяви, че ще ограничи ръста на цените на електроенергията до 4%, за да защити населението от резкия скок на сметките за електричество. Правителството нареди на EDF да увеличи производството на електроенергия от атомните електроцентрали с 20 ТВтч до 120 ТВтч за продажба по фиксирана цена. Тогава EDF оцени загубите си от продажбата на електроенергията от АЕЦ на по-ниски цени на сумата от 8,4 млрд. евро.

През март правителството издаде постановления, уточняващи производството на допълнителни количества електроенергия и определи цена от 46,2 евро за МВтч. По-късно EDF подаде иска за 8,34 млрд. евро до Върховния съд на Франция, така че да бъдат компенсирани загубите от продажбата на електроенергия на по-ниски цени в резултат на правителствените ограничения върху цената.

Ядрените и хидроенергийните мощности на Франция, които бяха силно засегнати през миналото лято, ще възстановят капацитета си поетапно най-късно до 2025 година. 

Франция няма да има недостиг на електроенергия, уверява Ксавие Пиехачик. „Рисковете от спиране на тока тази зима са все по-малки, а производството на електроенергия тази година нараства в сравнение с 2022. Не мога да кажа, че това няма да се случи, защото все още можем да се сблъскаме с огромен студен фронт в края на февруари-началото на март, но към момента всички рискове са останали зад гърба ни", каза Пиечачик.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

• Франция няма да изпадне в недостиг на енергия
• Франция се справила по-добре от очакваното в кризисната 2022 г.
• 13 пъти е нараснал износът на газ от Белгия за Франция през 2021
• Франция с „исторически“ пълни газохранилища

Франция няма да изпадне в недостиг на енергия

Ядрените и хидроенергийните мощности на Франция, които бяха силно засегнати през миналото лято, ще възстановят капацитета си поетапно най-късно до 2025 година. Това заяви в интервю шефът на оператора RTE Ксавие Пиехачик за местната бизнес телевизия  BFM.

Screenshot: Bfmtv.com

Пред камерата на медията той акцентира на наскоро публикуван доклад за състоянието на сектора през миналата година. Отбеляза, че заради спрените мощности Франция е произвела много малко електроенергия, което е най-ниското ниво от 1992 г. Като фактори за лошите резултати Пиехачик посочва международната газова криза след руската инвазия в Украйна и голямото засушаване на реките, обхванало Европа през миналото лято.

Франция няма да има недостиг на електроенергия, уверява Ксавие Пиехачик. „Рисковете от спиране на тока тази зима са все по-малки, а производството на електроенергия тази година нараства в сравнение с 2022. Не мога да кажа, че това няма да се случи, защото все още можем да се сблъскаме с огромен студен фронт в края на февруари-началото на март, но към момента всички рискове са останали зад гърба ни", каза Пиечачик.

През 2023 г. RTE планирам да пуснем в експлоатация двa големи офшорни вятърни парка в Saint-Brieux и Fécamp, както и всички налични ВЕИ-та на сушата.

Тази седмица операторът представи годишния си доклад френската енергетика. RTE отделя внимание на потреблението, покачващите се цени на газа и горивата, проблемите с АЕЦ и ВЕЦ  и постигнатите резултати от ВЕИ

Потреблението на електроенергия отчита спад с 1.7% спрямо 2021 г. - от 467 TWh на 459 TWh, отбелязва докладът.  Всички сектори на икономиката са свили потреблението, а домакинствата са изключили копчетата на електроуредите след масираните кампании на правителството за икономии.

„Трябва да се върнем към 1992 г., за да открием толкова ниско ниво на производство във Франция. И с основателна причина - делът на ядрените реактори в експлоатация е спаднал от 73% на 54% между периода 2015-2019 и 2022 г. с исторически минимум от 21,7 GW на 28 август, когато две трети от „флота“ беше спрян, посочва докладът.

„Франция беше изправена пред безпрецедентна криза подобна на петролните трусове от 70-те години на миналия век", казва председателят на Борда на RTE Ксавие Пиехачик.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

• Франция се справила по-добре от очакваното в кризисната 2022 г.
• 13 пъти е нараснал износът на газ от Белгия за Франция през 2021
• Франция с „исторически“ пълни газохранилища

Китай строи ядрен отоплителен тръбопровод на дълги разстояния

Китайската провинция Шандум започна строеж на 23-километров тръбопровод за пренасяне на топлина, генерирана от ядрената енергия до жилищни райони, пише World-Nuclear-News. Началото на строителните дейности бяха дадени с официална церемония в началото на месеца. Тръбата ще свързва градовете Янтай и  Вейхай.

Газопроводът на дълги разстояния ще има годишен отоплителен капацитет, който може да достигне 9,7 милиона гигаджаула и ще покрива нуждите на 1 милион жители. Това ще замени потреблението на около 900 000 тона въглища и ще намали емисиите на въглероден диоксид с 1,65 милиона тона. Предвижда се проектът да бъде пуснат в експлоатация преди края на 2023 г.

Заводът в Хайянг официално започна да осигурява районна топлина на околността през ноември 2020 г. Първият търговски проект за ядрено отопление в страната беше завършен предишната зима като осигури топлина на 700 000 квадратни метра жилища, включително общежитието на централата и някои местни жители. По-рано през 2020 г. проектът започна да осигурява отопление на целия град Хайянг. Близо два милиона долара инвестиция е струвало на компанията.

Подобен пилотен проект за централно отопление от атомната електроцентрала Циншан е пуснат в експлоатация през декември 2021 г. Проектът е разделен на три фази. Първоначалната фаза сега осигурява централно отопление, генерирано от ядрена енергия на 460 000 квадратни метра настаняване в три жилищни района и 5000 квадратни метра апартаменти за близо 4000 жители на окръг Хайян. Общата цел на проекта е до 4 г. да има площ за ядрено отопление от 2025 милиона квадратни метра, обхващаща основната градска зона на окръг Хайян и цялата област на град Шупу.

След японското цунами през 2011 г. и последвалите сривове в атомната електроцентрала във Фукушима, ядрената енергия разви лош имидж в световен мащаб. Но през последните години настроенията се обърнаха. Все повече и повече страни, дори Япония, се обърнаха и сега се разширяват или планират да разширят основния си флот.

Сред европейските страни, които отново усилено поглеждат и инвестират в атомната енергия, е Белгия. След като беше постигнато принципно споразумение с оператора Engie за удължаване живота на двата най-нови ядрени реактора Doel 4 и Tihange 3, правителството смята да удължи живота на още нощности.

Финландия удължава живота на съветска АЕЦ с 1 млрд. евро

Финландският оператор Fortum планира да инвестира допълнително до 1 милиард евро следващите 3 десетилетия за модернизация на два от блоковете на атомната съветска електроцентрала Loviisa. Само за последните пет години в нея са вложени 300 млн. евро. 

За да запази енергийната си сигурност, правителството реши тази седмица да удължи живота на половинвековните електроцентрали с още 20 години до 2050. В хода на новия лицензионен период се очаква централата да генерира до 170 тераватчаса.

Credit: Fortum

"На 16 февруари 2023 г. правителството предостави оперативен лиценз на Fortum Power and Heat Oy (Fortum) за блокове за атомни електроцентрали Loviisa 1 (LO1) и Loviisa 2 (LO2) в съответствие със Закона за ядрената енергия. Новият оперативен лиценз позволява производство на енергия в блоковете на атомната електроцентрала до края на 2050 г. Настоящите оперативни лицензи за Loviisa изтичат на 31 декември 2027 г. (LO1) и на 31 декември 2030 г. (LO2)", се казва в офииално съобщение на кабинета.

Условие за издаване на лиценза е положително станновище на Финландския орган за радиационна и ядрена безопасност (STUK), основано на обширна оценка на безопасността на централите. В него се казва, че двете съветски атомни мощности, пуснати съответно през 1977 г. и 1980 г., могат да останат отворени още десетилетия. 

Органът за ядрена безопасност е направил цялостна оценка на безопасността миналия месец и е дал уверения на правителството, че може да работят безопасно още дълго време. "Продължаващото използване на Loviisa ще подпомогне сигурността на производството на електроенергия. В момента централата произвежда приблизително 10% от нуждите на Финландия от електроенергия, с годишно производство от приблизително 8 TWh", се казва в становището.

Експлоатацията на атомната електроцентрала изисква и сигурност на доставките за доставки на гориво. 

На 22 ноември 2022 г. Fortum обяви, че е подписала споразумение с Westinghouse Electric Company за доставка на нов вид гориво за електроцентралата. Въвеждането на новото гориво в употреба е многогодишен проект, изискващ регулаторни одобрения. Като условие за лиценза Fortum трябва да докладва на Министерството на икономиката и заетостта относно договореностите за възлагане на обществени поръчки за новото ядрено гориво най-късно до 31 декември 2023 г.

Fortum също така кандидатства за лиценз за използване на съоръжението за окончателно погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, разположено на площадката на електроцентралата в Loviisa, до края на 2090 г. Този лиценз е в процес на подготовка в Министерството на икономиката и заетостта и ще бъде решен от правителството през пролетта. Posiva Oy ще отговаря за окончателното погребване на отработеното ядрено гориво, генерирано в електроцентралата Loviisa.

"Това решение е важно и добре дошло не само за Fortum, но и за чисто и проспериращо бъдеще за Финландия. Продължаващото производство в Loviisa е преди всичко инвестиция в осигуряването на енергията, от която финландското общество се нуждае, за да постигне амбициозните си климатични цели. Декарбонизацията на нашите индустрии изисква големи обеми чиста и надеждна електроенергия, която не може да бъде покрита само от нови допълнителни и периодични източници. В същото време ядрената енергия като стабилна производствена форма също е ключов фактор за растежа на вятърната и слънчевата енергия в скандинавската енергийна система", казва президентът и главен изпълнителен директор на Fortum Маркус Раурамо.

През април ще бъде пуснат в експлоатация и трети реактор на АЕЦ "Олкилуото" след 13-годишно закъснение.

Финландия, която до преди войната в Украйна, бе силно зависима от руския енергиен пазар. След нахлуването на руснаците страната спря вноса. До началото на миналата година 20-22% от електроенергията се внасяше от Русия.

АЕЦ „Ловииса“ (Loviisa) е първата атомна електроцентрала в страната. Двата енергоблока са с реактори тип ВВЕР-440.

АЕЦ "Олкилуото" носи името на едноименния остров на Балтийско море в Западна Финландия. Има изградени два блока, а през 2002 г. е взето решение за трети. Година по-късно френската компания Areva е избрана за изпълнител. Окончателното разрешение за строеж е получено през 2005 г. На 21 декември 2021 официално е пуснат. Първоначално цената на строителството е изчислена на 3 млрд. евро, но впоследствие се утроява до 9 млрд.

Преди военната офанзива на Русия в Украйна, усилено се говореше  за участие "Росатом в строителството на АЕЦ "Ханхикиви-1" с един блок, базиран на руски реактор ВВЕР-1200 от поколение 3+ с мощност 1200 МВт. Стойността на проекта се оценяваше на 7-7,5 млрд. евро.

Анализатори: Рано е да се радваме на евтиния газ

Цената на европейския газ за първи път пада до най-ниската си точка от година и половина насам. На водещата газова борса TTF в петък сутринта (17 февруари) синьото гориво се търгуваше на цена от 49.50 евро за мегаватчас или близо 35% по-евтино в сравнение с летния период (300 евро/MWh), пишат медиите в Белгия и Нидерландия.

Заговори се дори, че най-лошото вече е минало. Хранилищата са пълни на 65%. Много повече са нагнетени от средните 54% през последните 10 години. Зимата е мека, а домакинствата от страх все така икономично използват ток и газ.

Въпреки че за момента и бизнес и домакинства може предпазливо да си отдъхнат, непрекъснато се чуват гласове, че това е измамна моментна снимка и всичко може да се промени за миг. Като мотиви те посочват евентуално рязко застудяване в края на зимата или пък засилена конкуренция между Европа и Азия за LNG, която да надуе неговата цена.

Професорът по енергийна политика от университета в Гент Тейс Ван де Грааф казва, че европейските страни на този етап се справят добре, но критични ще бъдат следващите зими.

По отношение на ниската търгувана цена нидерландската борса той коментира, че цените на едро все още са три пъти по високи от началото на 2021 година и не по-рано от 2030 можем да се върнем към котировките на газа от предното десетилетие

"Руският тръбопроводен газ беше най-евтиният газ, който можеше да стигне до европейския пазар и не мисля, че някога ще се върне“, смята професорът.

"Изглежда, че цените ще останат структурно по-високи, отколкото преди руската инвазия в Украйна", казва и консултантът Eurasia Group. Новият капацитет за регазификация, например в Германия, Италия и Нидерландия, ще помогне да се избегне сериозен недостиг, но по-високите разходи за втечнен природен газ и рисковете от внезапни ценови върхове могат да причинят недостиг.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛНИ ЗИМИ

Газовите фючърси през следващите месеци остават високи и дори ще се увеличат до края на 2023 г. Това показва, че газовата криза далеч не е приключила, сочи анализ на Bloomberg. За март и летните месеци те са на цена от около 54 евро за MWh. Това е по-високо от нормалното за времето на годината, но много по-ниско от рекордните цени, платени през август 2022 г. Цялото внимание сега трябва да бъде насочено към поддържането на запасите в Европа.

След като руските доставки спряха, Азербайджан и Алжир започнаха да доставят повече газ, но не достатъчно, за да компенсират недостига. Норвегия също увеличи производството, но и тя не може да го увеличи повече. 

През следващата година Европа ще бъде много по-зависима LNG, коментира в свой анализ преди месец нидерландската обществена телевизия NOS. "Добрата новина е, че много страни, които произвеждат втечнен природен газ, са увеличили износа си. Така че има много повече на световния пазар. Но има и голям несигурен фактор: Китай. Тази страна беше блокирана за голяма част от 2022 г., така че търсенето на втечнен природен газ беше с около 20% по-ниско в сравнение с предишни години. В резултат на това европейските страни биха могли лесно да изкупят течния газ", отбелязва медията

Ако китайската икономика се върне на нивата преди затварянето заради коронавируса си, по-голямата част от допълнителния втечнен природен газ на световния пазар ще бъде взет обратно от Китай. Страната вече до голяма степен е заложила това чрез договори. Други азиатски страни също разчитат в голяма степен на втечнен газ за отопление на домовете. Едва в края на март, когато отоплителният сезон приключи в световен мащаб, ще се знае на каква цена ще се купуват доставките за следващата зима.

Международната агенция по енергетика очаква, че ако търсенето от Китай продължи да нараства, в Европа ще има дефицит от 27 до 30 милиарда кубически метра през това лято. Агенцията се надява, че евентуалните недостатъчни количества може да се компенсират с други енергийни източници. Например Франция отново да произвежда повече ядрена енергия и че с увеличени мощности водноелектрическите централи в южната част на Европа също ще помогнат. Според МАЕ, Европа може да компенсира недостига, с мерки за икономии, инвестиции във ВЕИ и инсталиране на термопомпи. За всички мерки са необходими около 100 млрд. евро.

Европейската комисия и държавите членки също ще обмислят евентуално удължаване на мерките за строги икономии.

СЛЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ САНКЦИИ

След като през миналата година Брюксел наложи на Русия санкции заради нахлуването в Украйна, а газовите доставки в посока Европа бяха нарушени, от "Газпром" се похвалиха, че са насочили потоците на изток към Китай по газопровода „Силата на Сибир“, пише 3-e news. Отчетен е близо 50% ръст на доставките.

 По думите на вицепремиера Александър Новак е достигнат исторически максимум от 15,4 млрд. куб м. „Виждаме потенциал на доставките за Азиатско-Тихоокеанския регион. Активизирани са дейностите за по-нататъшна диверсификация на експортната инфраструктура".

Франция се справила по-добре от очакваното в кризисната 2022 г.

2022 година беше изключително напрегната за френската енергетика. Мрежовият оператор на страната RTE като поглежда назад за изминатите перипетии, особено през лятото, определя периодът като „специален епизод в най-новата история на френското електричество“.

В своя годишен доклад RTE отделя внимание на потреблението, покачващите се цени на газа и горивата, проблемите с АЕЦ и ВЕЦ  и постигнатите резултати от ВЕИ

„Франция беше изправена пред безпрецедентна криза подобна на петролните трусове от 70-те години на миналия век", казва председателят на Борда на RTE Ксавие Пиехачик.

Потреблението на електроенергия отчита спад с 1.7% спрямо 2021 г. - от 467 TWh на 459 TWh, отбелязва докладът, цитиран от телевизия BFM Business.  Всички сектори на икономиката са свили потреблението, а домакинствата са изключили копчетата на електроуредите след масираните кампании на правителството за икономии.

Credit RTE

ПРОИЗВОДСТВО: Що се отнася до производството на електроенергия, според оператора, то е спаднало драстично с около 15% - от 522 TWh през 2021 г. до 445 TWh през 2022 г. поради спрените блокове в атомните и водноелектрическите централи. 

„Трябва да се върнем към 1992 г., за да открием толкова ниско ниво на производство във Франция. И с основателна причина - делът на ядрените реактори в експлоатация е спаднал от 73% на 54% между периода 2015-2019 и 2022 г. с исторически минимум от 21,7 GW на 28 август, когато две трети от „флота“ беше спрян, посочва докладът.

ВЕИ: 2022 г. поставя рекорд по обем на въвеждане в експлоатация на инсталации за възобновяеми източници. Към мрежата са присъединени допълнително 5 GW. Вятърният парк на сушата се е разраснал с 1,9 GW, а соларният парк с 2,6 GW. Пуснат бе в експлоатация първият офшорен вятърен парк в Сен Назер с капацитет от 480 MW. Производството на ток от вятър се е увеличило от 0,7 TWh на 37,5 TWh. Произведената слънчева енергия е 18,6 TWh  или 30% ръст на годишна база. 

Токът, произведен от въглищни централи, е пренебрежимо малък - 0,6% в микса. Въпреки че на тях не се залага, властите за всеки случай са ги привели в готовност при евентуална енергийна криза през тази зима.

В контекста на по-слабото производство на електроенергия, Франция беше нетен вносител на електроенергия за първи път от 1980 г., като експортният й баланс спадна от излишък от 43,3 TWh до дефицит от 16,5 TWh. 

ВНОС-ИЗНОС: Франция беше вносител през цялата година с изключение на февруари и май. Общото количество внесена енергия се равнява на 10 тераватчаса. Това е довело, което е довело до щети за хазната размер на 115 милиарда евро. 7% от сумата е отишла за внасяне на ток. Друга част е за внос на горива и LNG, които да компенсират спрения руски газ.

Във видеото е пълната презентация на доклада на френски

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

• 13 пъти е нараснал износът на газ от Белгия за Франция през 2021
• Франция с „исторически“ пълни газохранилища

Зеленият преход гълта най-малко €1,3 евро на белгийския оператор

Бурното навлизане на зелената енергия в индустрията и домакинствата, увеличаващият се брой на електромобилите и нарастващият брой на вятърните мощности в Северно море изисква огромни инвестиции в мрежата за високо напрежение на Белгия.

Според оператора „Елиа“ за следващите 4 години ще са необходими 1,35 милиарда евро. Сума, която няма как, ще увеличи и месечните сметки на домакинствата. По предварителни прогнози за таксата за пренос на всеки белгиец ще се увеличи най-много до 3 евро.

Credit: Elia.be

„Има нарастващо търсене на зелена електроенергия от домакинствата и компаниите. Само помислете за електрическите автомобили и термопомпите. До 2030 г. индустрията ще изисква 50% повече електроенергия. Всичко това ще изисква огромни инвестиции в мрежата за високо напрежение“, казва операторът по време на проведено обществено обсъждане за инвестиционната политика.

Като примери къде ще се вложат парите „Елиа“ посочва още, че енергията, произведена от офшорните вятърни паркове, трябва да бъде пренесена по нови далекопроводи брега и вътрешността на страната.

Прогнозите са, че всички тези инвестиции ще се изплатят за няколко години с общите усилия на операторът, федералното правителство и обществото. Крайната дума по окончателната инвестиционна политика има федералният енергиен регулатор CREG, които предстои да излезе с решение дали ще я одобри.

Според статистическата служба на Белгия - Statbel броят на изцяло електрическите леки автомобили се е увеличил със 75% (71 651) само за периода 2021-2022. Очакванията са, че до 2030 техния брой ще стане около 2 милиона.

През следващите две години само в северната фламандска част на Белгия ще бъдат инсталирани близо 11 000 зарядни точки. Така общият брой ще наброява около 27000, обеща през лятото ресорният министър на мобилността и благоустройството Лидия Пийтърс. Плановете са до 2025 устройствата да достигнат 35 000 точки.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 

• Зелената сделка, инфраструктурата и колата на бъдещето
• Белгия влага 25 млн. евро за LED осветление на магистралите
• Нов „зелен“ далекопровод в Белгия чака своето светло бъдеще

Войната в Украйна превърна Зеебрюге във фактор на газовата карта

Войната в Украйна и нарушените доставки на руски газ прекроиха кардинално и движението на газовите потоци. Докато преди една година мощната немска икономика се захранваше със синьо гориво, което идва от изток на запад, сега движението е в обратна посока. Това превръща белгийското пристанище Зеебрюге във ключов енергиен център за Стария континент, пише в свой обширен анализ фламандската обществена медия VRT. Поводът е проведената първа по рода си енергийна среща на високо равнище с участието на премиера Александър де Кро и канцлера Олаф Шолц.

Credit: Fluxys

Зеебрюге се превърна във важен енергиен център за внос-износ и германската икономика е силно зависима от него, коментира енергийният специалист Люк Повелс

„От една страна има втечнен природен газ (LNG), който може да се доставя от всяка точка на света чрез танкери и стана заместител на руския газ. Има терминал за втечнен природен газ. Достигат тръбопроводи от Обединеното кралство и Норвегия. Същеременно Германия в момента няма терминал, което я прави силно зависима“, казва той.

През Зеебрюге чрез мрежата на белгийския оператор “Флуксис“ (Fluxys) минават по 15 милиарда кубически метра природен газ всяка година. За да покаже нагледно колко зависима е станала Германия от пристанището VRT са поискали справка от оператора. От нея се вижда, че през 2021 г. транзитът от Белгия към Германия е бил 20 тераватчаса (TWh) Година по-късно се увеличил десетократно до 256 тераватчаса.

Газовите транспортни коридори на Белгия

Стрелките показват в каква посока тече газът. Освен за Германия има транзит и за Франция, Испания и Италия. Газ влиза и от Нидерландия. В Зеебрюге, освен LNG, норвежкият и британският газ влизат по тръбопроводи.

След срещата между Александър де Кро и Олаф Шолц стана ясно, че Белгия ще удвои газовия капацитет към Германия през пристанището Зеебрюге, а същинската работа ще започне още тази година. Самият оператор „Флуксис“ е потвърдил, че вече е започнал работата по разширението на капацитета.

Договорено е също страните да свържат водородната инфраструктура най-късно до 2028. С тази инициатива се цели поетапна интеграция на белгийско-германските индустриални клъстери.

OЩЕ ПО ТЕМАТА: 

•  Белгия удвоява газовите доставки за Германия
• Германия строи 4 допълнителни LNG терминала

Белгия удвоява газовите доставки за Германия

Credit:Premier.be

Белгия ще удвои газовия капацитет към Германия през пристанището Зеебрюге. Това се договориха министър-председателят Александър Де Кроо и германският канцлер Олаф Шолц. Необходимата работа ще започне тази година.

Oператорът на газопроводите в Белгия Fluxys вече е започнал работа по разширението на газопровода. 

Терминалът за втечнен природен газ в Зеебрюге ще бъде разширен от 20 на 30 гигавата.

Двамата се договориха страните да свържат водородната инфраструктура най-късно до 2028. С тази инициатива се цели поетапна интеграция на белгийско-германските индустриални клъстери.

Брюксел и Берлин ще си сътрудничат и в областта на възобновяемата енергия с развитието на хибридни и трансгранични офшорни проекти. Предвиждат се проекти в Балтийско море.

„Амбициозното разширяване на възобновяемите енергийни източници е важен стълб на европейския суверенитет и дългосрочното укрепване на нашите икономики“, подчертава белгийският премиер.

"Всички ние имаме интерес от по-тясно сътрудничество в областта на газа, водорода и електроенергията", допълва германският канцлер Олаф Шолц.

Белгия и Германия също така съвместно ще разработят нови гъвкави приложения за организиране на пазара на електроенергия по по-интелигентен начин и за оптимизиране на използването на електроенергия.

Двете страни също така ще работят заедно за насърчаване на въвеждането на пазарно свързване между европейския континент, Обединеното кралство и Ирландия.

Свързването на пазара е основен механизъм за улесняване на развитието и интегрирането на офшорната енергия в Северно море, става ясно от официално съобщение на белгийския кабинет.

През изминалата година Белгия се превърна в спасителен енергиен пояс и за другата си съседка Германия, която пък изпадна в патова ситуация след спрените от Газпром газови доставки за Европа. Преди войната в Украйна немската икономика разчиташе основно на руски и норвежко синьо гориво. Според статистиката на трето място се нарежда Белгия, а след нея Нидерландия.

"Белгия помогна на Франция и Германия да преодолеят енергийните си проблеми миналата година. Страната е в състояние да покаже силна солидарност със съседите си благодарение на уникалното си местоположение и силните взаимовръзки", отбелязa наскоро белгийският министър на енергетиката Тине ван дер Стратен. 

Въпреки съседската помощта Германия не можа да компенсира недостига на газ и с втечнен природен газ (LNG), защото нямаше инфраструктура за това. Чрез Белгия страната успя да получи количества през терминалите Fluxys на Zeebrugge и Dunkirk. Подводните тръбопроводи от Норвегия и Великобритания до Зеебрюге също доставяха газ.

Година по-късно ситуацията е далеч по-добра по посока Берлин. Меката зима и добре нагнетените газохранилища направиха далеч по-спокоен зимният сезон както за Германия, така и за повечето Европейски страни. Междувременно започна и строителството на 4 LNG терминала.

Правителството на Германия очаква през тази година съоръжението в Брунсбютел да достави 3,5 милиарда кубични метра природен газ в енергийната мрежа на страната. Когато до края на годината бъде завършено изграждането на нов газопровод до Хамбург, се очаква това количество да нарасне до 7,5 милиарда кубични метра природен газ, съобщи "Дойче веле".

Доставките на газ от Белгия се увеличиха експоненциално, потвърждава и Улрике Плац, говорител на германския мрежов оператор Bundesnetzagentur, цитиран от Nieuwsblad. "Получихме много газ през терминалите за втечнен природен газ в Ротердам и Зеебрюге.  

Само до юни 2022 през белгийските тръбопроводи към Германия са преминали 24 тераватчаса. За сравнение през същия месец година по-рано Берлин е получил 0,2 тераватчаса.

Европейските газохранилища на 50% пълни в края на зимата

Screenshot: NOSTV

Европейските хранилища по всяка вероятност ще приключат зимата наполовина пълни, прогозира Gas Infrastructure Europe. В момента капацитетът им е на 65%. За сравнение през миналата година по това време газогранилищата са били два пъти по-празни.

Опасенията, че Европа ще се сблъска с газови проблеми и спиране на тока тази зима, не се сбъднаха поради комбинация от фактори. От една страна меката зима и сравнително високите температури дадоха възможност на домакинствата да не използват големи количества газ за отопление. От друга страна страните от Стария континент превантивно закупиха повече втечнен природен газ (LNG), за да компенсират недостига от руски доставки.

Идните месеци към този момент също не се очакват някакви сътресения на газовия пазар. Данните от водещата нидерландска газова борса показват, че в началото на седмицата търговията е стартирала на нива около 50 евро за мегаватчас, което е най-ниското от септември миналата година насам. А само няколко месеца, по-рано - в разгара на енергийната криза в края на август миналата година, търговията вървеше на цена над 300 евро за мегаватчас. Електронната апликация на борсата показва, че идните месеци поне до края на отоплителния сезон цената на синьото гориво няма да надхвърли 60 евро.

Меката зима и икономиите от страна на домакинствата в Ниската земя са намалили потреблението на газ с 25 на сто, което е най-ниското от половин век, отчита  Статистическата служба на страната.

Според данните, цитирани от Ройтерс и 3е-news, потреблението е достигнало 31 милиарда кубически метра, в сравнение с 40,1 млрд. куб м през 2021 г. Потреблението на природен газ от големите индустриални компании и домакинствата намаляло средно с около 25%. Газохранилищата на страната са приключили годината при нива на запълване до 75%, или с 10,8 млрд. куб м., което е над два пъти повече от края на 2021 г.

Като цяло резултатите показват, че консумацията на енергия е спаднала най-вече от „енергийно бедните домакинства“, които са се принудили да врътнат термостата на 16 градуса и са отоплявали жилищата си за по-кратко време, коментира данните пред обществената нидерландска телевизия NOS анализаторът Каспер Тигчелар от сдружението TNO. За две години то е регистрирало около 90 000 домакинства, живеещи с енергийна бедност.

Нидерландският център за знания Milieu Centraal пък гледа на данните от друг ракурс. Изчислил е, че при строги икономии и по-ниска температура в жилищата се спестяват средно по 350 евро годишно. "Хората свикват с по-ниските температури у дома, когато открият, че това им спестява разходи“, обобщават от центъра.