Нова структура в ЕК ще следи за сигурността в енергетиката

Европейската комисия създава нова структура- Колеж по сигурността. Това обяви на извънреден неделен брифинг в Брюксел нейният председател Урсула фон дер Лайен, която направи кратък отчет за 100 дни от мандата. За  нея изминалите близо три месеца са показали, че „Европа е навлязла в нова ера на геостратегическа конкуренция. Период , който несъмнено изисква бързо създаване на извънредни правила и извънредни мерки“.

От първия си ден новата ЕК е показала, че бъде отворена за партньорства, но за съжаление „някои“ са предпочели да се изолират и да нарушат утвърдени партньорски взаимоотношения. Това налижило ново усещане за спешност, според председателката, която не назова конкретни имена – но стана ясно, че идва реч за диалога и наложените санкции от страна на САЩ.

Фон дер Лайен обърна внимание, че сред изключително успешните резултати през този период е договорените 800 млрд. евро средства за сигурността на ЕС и го определи като „исторически момент“.

Като спешни мерки, които търпят развитие и има вече резултати и инициативите в помощ на европейската индустрия и конкурентоспособност. Става дума за мерките в областта на тежката индустрия, селското стопанство и създадените вече специални ресорни Пактове за действие.

Oще по темата:

• EК „инжектира “ над 100 млрд.евро в болната си стоманодобивна индустрия
• ЕК стартира Стратегически диалог за бъдещето на стоманата
• ЕК се захваща да спасява стоманодобивната индустрия
• ЕС търси нови стратегически решения за сигурността на Украйна 

Изводът на Фон дер Лаен е, че новата геополитическа реалност е застрашила основните темели, на които се гради ЕС – върховенството на закона, търговията и диалога. Те са били подложени на заплаха и са небходими дръзки действия. Затова се създава и новата структура на Брюксел – Колежът, в който ежедневно експерти ще получават бърза информация за сигурността, енергетиката .

За председателя на ЕК поетият път е един – Европа ще продължи да бъде отворена за нови партньорства, но ще действа дръзко в защита на нейните основни ценности.

Кандидатстването за безработица в Белгия става изцяло дигитализирано

Белгия слага Край на бумащината и досадното хартиено писане в условия временна или трайна безработица. От 1 април всичко ще става с едно натискане на бутона през смартфон или компютър.

Решението  да се направи тази крачка точно сега е заради ситуацията, че много компании от началото на годината са в затруднено икономическо положение, не са малко и тези, които са трайно хлопнали кепенците заради свити пазари.

Новата апликация за безработица. Снимка: abvv.be

Преди да изпрати служителите си в Бюрата по труда фирмите са инструктирани да обяснят и да инсталират на доскорошните си кадри специално разработена апликация (C32A), в която ежедневно ще отмятат дали в конкретния ден от месеца са работили почасово (сутрин или следобед), дали половината ден е бил работен, а останалата полагаем отпуск, или пък служителят не е работил по друга причина.

Всички тези бумащини се правеха и преди. За целта ежемесечно от регионалните Бюра за безработица през фирмите изпращаха по пощата хартиена форма за попълване. В края на месеца документът се изпращаше и хората получаваха парите си на базата на попълнената хартийка. Можете също да гледате видеоклипа с инструкции тази връзка.

Още по темата: Белгийски фирми подготвят колективни съкращения и реорганизации

Една от водещите логистични фирми във фламандска Белгия е сред първите, които активно са започнали информационна кампания. Много от служителите са попитали какво ще стане, ако си загубят смартфона или са възрастни и ползват стари модели телефони, които в България галено ги наричаме „сапунерки“. Отговорът е прост – че може временно за един или два месеца да се ползва хартиена бланка, но няма как да се прескочи дигитализацията. Връщане назад няма! Ако нямате смартфон – има компютри. Или иначе казано -влезте в 21 век. Бюрата по труда са категорични – можем при загубен телефон да си затворим очите до три месеца с хартия, но после – през апликация и точка по въпроса.

Трансформацията от хартия в дигитален формат е стресираща за много служители, признават от компанията. Затова са решили в началото да снабдят мениджърите на смени с четец, с който при поставяне на личната карта може се попълва формуляра.  Това обаче също е за кратък период.

Въвеждането на дигитализацията идва в момент когато белгийските компании подготвят планове за масово уволнение и реорганизация.  Най-много служители щели да отидат на Борсата от секторите автомобилостроене, търговия на дребно, дори информационни технологии.

Между януари и края на септември 2023 г. над 70 компании са обявили намерения за колективни съкращения, според последните данни на Федералната публична служба по заетост, труд и социален диалог. Тези мерки засягат повече от 8500 работни места.

Проучване на фламандската работодателска организация "Вока" също алармира, че се задава най-тежката икономическа криза в индустрията от 50 години насам.

Запитани са 700 фламандски компании. 6 от 10 са категорични, че ситуацията е наистина тежка. 2 от 5 енергоемки компании са заявили, че ще разчитат на системата за временна безработица. Един на всеки петима мениджъри са заявили, че ще извърши преструктуриране през следващите шест месеца.

Половината онлайн търговци за втора употреба в ЕС са лъгали потребителите

Търговци на стоки втора употреба, продавани по Интернет, масово не информират потребителите, че имат право да върнат покупката в рамките на 14 дни.

Проверката е направена от Европейската комисия, която заедно с националните органи за защита на конкуренцията, са установили нарушението в половината страни членки. Участие са взели Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция, Исландия и Норвегия.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Основни сектори на търговска дейност обект на разследването: облекло, аксесоари, електронно оборудване, играчки и игрални артикули, книги, домакински уреди, интериорен дизайн и мебели, компактдискове и винили, продукти за грижа за децата, автомобили и електромобили, спортни артикули, резервни части, мотоциклети и велосипеди, градински артикули, "направи си сам".

Целта е да се провери дали практиките на тези търговци са в съответствие със законодателството на ЕС за защита на потребителите.

Резултатите са шокиращи, става ясно от съобщение на ЕК. От 356 разследвани онлайн търговци - 185 (52 %) потенциално нарушават законодателството на ЕС за защита на потребителите.

От общия брой проверени търговци:

• 40% не са информирали потребителите за правото си на отказ по ясен начин, като например правото да върнат продукта в рамките на 14 дни без обосновка или разходи;
• 45% не са информирали правилно потребителите за правото си да върнат дефектни стоки или стоки, които не изглеждат или не функционират както се рекламира;
• 57% не са спазили минималния срок от една година правна гаранция за стоки втора употреба;
• От 34 % от търговците, които са представили твърдения за екологосъобразност на своя уебсайт, 20 % не са били достатъчно обосновани, а 28 % са били явно неверни, измамни или е вероятно да се квалифицират като нелоялни търговски практики;
• 5% не са предоставили правилно самоличността си, а 8% не са предоставили общата цена на продукта с включено ДДС.

Органите за защита на потребителите ще решат дали да предприемат действия срещу 185-те търговци, които са били определени за по-нататъшно разследване, и ще поискат спазване в съответствие с националните си процедури.

 „Стоките втора употреба играят решаваща роля в кръговата икономика. Важно е всички търговци да спазват правата на потребителите. Резултатите от неотдавнашното ни проучване показват, че това не винаги се случва. Призовавам всички засегнати търговци да гарантират, че техните практики са в пълно съответствие със законодателството на ЕС за защита на потребителите“, коментира комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт, след като се запознал с резултатите

Екозаблуда

Защитата на потребителите и тяхната коректна информираност са обект на засилен мониторинг и от страна на Европейския парламент, които в тази насока прие директива със солени наказания за нелоялните търговци, които се заиграват с незнанието на потребителите по отношение на "зелената реклама". С променените правила се слага край на измамните маркетингови трикове, че един продукт е еко, а всъщност няма нищо общо със „зелените“ стандарти. Под ударите на закона попадат и много от онлайн търговците, които са разследвани от ЕК.

Още по темата:

• Нови етикети в ЕС ще казват дали наистина един продукт е екологичен
• Солена глоба и лишаване от търг за некоректни фирми към потребителите

Задълженията на търговците по отношение на информацията за потребителите са обхванати от Директивата за правата на потребителите и Директивата за електронната търговия, припомня Европейската комисия

Търговските практики на търговците не трябва да заблуждават потребителите и да спазват Директивата за нелоялните търговски практики. 

Когато продават стоки втора употреба, търговците следва също така да спазват задълженията си по отношение на правната гаранция за съответствие, посочена в Директивата за продажбите на стоки.

Новата директива за овластяване на потребителите за екологичния преход, след като бъде транспонирана от държавите членки в националното им законодателство, ще гарантира, че на потребителите се предоставя по-добра информация относно трайността и поправимостта на стоките и правните гаранционни права на потребителите на мястото на продажба. Той също така ще укрепи правилата за защита на потребителите срещу заблуждаващи твърдения за екологосъобразност и практики за ранно остаряване.

EК „инжектира “ над 100 млрд.евро в болната си стоманодобивна индустрия

Европейската комисия смята да подкрепи закъсалата промишленост като инвестира над 100 млрд. евро в проекти за нисковъглеродбна стомана и подпомогне енергоемките отрасли. Марката е с цел да се засили конкурентоспособността на европейските предприятия и да се увеличи тяхното пазарно присъствие в конкуренцията с Китай и САЩ.

Водещи индустриални мениджъри са получили гаранция лично от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на първата от серията предстоящи срещи, проведена на 4 март в Брюксел.

снимка- личен архив

При разговора е станало ясно, че индустриите ще бъдат подкрепени чрез приетия през февруари стратегически Пакт за чиста индустрия. С него Комисията цели да намали разходите за енергия и предприятията да се справят с глобалното свръхпредлагане на китайска стомана на занижени цени.

Председателят на ЕК е уверила индустриалците, че в кратки срокове ще се определят мерки за създаване на водещи пазари за нисковъглеродна стомана, става ясно от разпространена стенограма на срещата.

Нашият Европейски съюз е изграден върху общност от въглища и стомана. Стоманата е навсякъде, от вятърната енергия до отбраната. Европейските производители на стомана обаче са на кръстопът, изправени пред предизвикателствата на необходимата декарбонизация и отчасти нелоялната глобална конкуренция. Днешният диалог трябва да доведе до персонализиран план, който да помогне на този сектор да се декарбонизира и да процъфтява в световен мащаб. Обединяваме усилията си, за да направим силна икономическа обосновка за стомана, произведена в Европа, заявява фон дер Лайен пред индустриалците.

По данни на Европейската комисия залогът за спасяване на сектора е огромен, защото стоманодобивните заводи осигуряват 2,5 милиона работни места в ЕС. Същевременно те са изправени пред увеличени производствени разходи, свръхкапацитет в световен мащаб и намалено търсене. При тази неблагоприятна среда секторът не можел да инвестира в чиста стомана, необходима за декарбонизацията на тази индустрия.

Към момента европейската стоманодобивна промишленост има приблизително 500 производствени обекта в 22 държави членки, допринася с около 80 милиарда евро за БВП на ЕС. Тя осигурява суровина за критични сектори като автомобилостроенето, строителството, отбраната, технологиите за нулеви нетни емисии, електрическите превозни средства (EV) и критичната инфраструктура, като е в основата на цели промишлени вериги за създаване на стойност.

След серия от закани за прелокиране на базови мощности, отказване на екологични инвестиции и протестни ноти, Европейската комисия обяви в края на февруари спасителен Пакт за чиста индустрия, който обаче никак не се понрави на бизнеса.

Още от първите изяви стана ясно, че за тях той е неясен за компаниите, а мениджърите не виждали как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай. 

И като стана дума за американците, главоболията за европейската стоманена индустрия се увеличават заради агресивната политика, поета от президента Доналд Тръмп с въвеждането 25% мита върху вноса на стомана и алуминий. 

Още по темата: 34 суровини са от критично значение за икономиката на ЕС

Единственият отговор, който засега даде Брюксел е хвърлени фрази от фон дер Лайен на витиеват брюкселски език, че ще се отговори подобаващо и че търговските войни и наказателните мита нямат смисъл. "Ще използваме нашите инструменти, за да защитим нашата икономическа сигурност и интереси. И ще защитаваме нашите работници, предприятия и потребители на всяка крачка. Разбира се, ние сме готови да намерим споразумения, които работят за всички – да работим заедно, за да направим взаимно по-проспериращи и по-сигурни", закани се тя.

Новата атомна политика на Белгия ще бъде „облечена“ със закон

Белгия гледа към ядрената енергетика по подобие на северната си съседка Нидерландия. Страната има от февруари редовно коалиционно правителство, което още с полагането на клетвата заяви, че ще рестартира ядрената програма и строителството на нови атомни мощности. За тази цел бе отменен стар закон от 2003 година, в който е записано, че всички седемте налични реактора трябва да бъдат затворени до 2025 г.

Правителството обаче не иска да бъде изправено пред енергийна криза с оглед на непредвидимите ситуации в Европа заради войната в Украйна. 

Следващата стъпка на ресорния министър  Матийо Бихе е да предложи нов закон с дългосрочна енергийна стратегия за изграждане на още реактори от ново поколения. Преди това обаче правителството е в процес на преговори за удължаване живота на два  реактора (общо 2 гигавата) с 10 години. Преговорите за АЕЦ Doel 4 край Антверпен и Tihange 3 край Лиеж продължиха няколко години от предишното правителство и бяха постигнати споразумения с компаниите EDF и Engie.

Рестартираната атомна политика на Белгия се следи с интерес от медиите в съседна Франция. В свой репортаж бизнес телевизията Би Еф Ем цитира изказване на белгийския енергиен министър, който в свои изяви е казал, че връщането на ядрената енергийна карта на страната е  "ключова стъпка за сигурността на доставките и енергийния суверенитет на Белгия".

Новата дългосрочна енергийна политика и плановете на Белгия за нови мощности бяха обект на разследване и от страна на Европейската комисия. След като стана ясно, че белгийците ще модернизират двата оставащи атомни реактора, Брюксел започна щателно разследване дали няма нарушение на регламента за отпускане на държавна помощ.

За да разсее съмненията, служебното правителство на Александър де Кро (което в качеството си преди това на редовно и основен преговарят с компаниите-майки на атомните централи) изпрати необходимата документация. Крайният резултат доказва, че държавната подкрепа е "необходима и целесъобразна". В свое становище ЕК казва, че няма допуснати нарушения на регламентите за конкуренция.

Приемственост

Предишният кабинет планираше да осигури допълнителни мощности и енергия от бъдеща погранична атомна централа на север с Нидерландия. В тази насока бившият екоминистър Зухар Демил води доста преговори по време на мандата със своите северни колеги. На този етап обаче не е ясно дали новото правителство ще продължи линията на сътрудничество със съседите.

Подобно на Белгия и Нидерландия има нов кабинет, който също залага много на атомната енергетика. Един от проектите, които вече се движат е въпросната атомна централа. Освен в пограничния с Белгия район в Борселе, вече се оглеждат още два потенциални терена - край Ротердам и Тернузен (отново до белгийската граница). Очаква се решението къде ще бъдат разположени двата нови реактора да бъде взето в средата на годината.

Енергийни страхове

Предишният кабинет, подобно на настоящият, беше категоричен, че страната има нужда от атомна енергия с оглед на новата непредсказуема реалност на Стария континент. Припомням, че с оглед на сигурността правителството на де Кро дори не се поколеба да потъпка законодателството и да се откаже от тоталното изваждане на атомния парк от експлоатация. Ситуацията със сигурността на енергията, според предишните управляващи, е такава, че страната е "принудена да залага на няколко коня“, за да увеличи енергийните си доставки в бъдеще, да намали зависимостта си от въглищата и да няма риск от недостиг на електроенергия.

Впрочем за последния проблем още през 2023 година бие тревога в свой доклад националния преносен оператор Елия. В разработените сценарии се казва, че следващите правителства трябва хубаво да помислят за бъдещето на ядрения парк, защото в годините след 2025 година може да се стигне до недостиг. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1,2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление. 

SMR- реакори 

Пред настоящия и следващите кабинети стои още една отворена тема - изграждането на малки модулни реактори от ново поколение (SMR). За тази цел вече в хазната стоят заделени 100 млн.евро за разработката на проекти.

Белгийската държава вече направи първата крачка и през 2024 г. се включи в международен консорциум заедно със САЩ, Италия и Румъния в тяхната разработка. „Намерението е, съвместно с другите страни, да се работи по SMR реактори, които са с нова технология за охлаждане, която използва течно олово за разсейване на топлината. Това е иновативно", поясни преди време за телевизия VRT  Петер Батен, генерален директор на центъра за ядрени изследвания SCK CEN в Мол (провинция Антверпен). 

Според прогнозите на учените новите централи ще доставят първата енергия между 2040 и 2045 г., в зависимост от това колко бързо консорциумът излезе с завършени демонстрационни реактори. Да се говори в момента за тях би било единствено с цел предизборна реторика.

"Дипломацията не е само за това, което казвате, но и как го казвате"

Новият президентски мандат на Доналд Тръмп и последвалата среща с президента Володимир Зеленски дадоха повод на председателя на Европейския съвет Антонио Коща да насрочи извънредно заседание лидерите на общността, за да обсъдят по-нататъшната подкрепа в борбата с руската офанзива.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

В писмото-покана, разпратено да всички правителствени лидери (включително и до украинския президент), Коща заявява, че извънредната среща е още по-необходима, тъй като Европа се намира в преломен момент с оглед на нейната отбранителна сила. Нужен е дебат с лидерите, след като е „налице е нов импулс по отношение на положението в Украйна“.

Диалогът, според Коща бил нужен и да се преговорят и предначертаят целите и европейският принос. От разговорите досега е ясно едно - ЕС и неговите държави членки са готови да поемат повече отговорност за европейската сигурност.

От началото на военната агресия на Русия ЕС и неговите държави членки са предоставили близо 135 милиарда евро в подкрепа на Украйна и нейния народ, включително 48,7 милиарда евро в подкрепа на украинските въоръжени сили, казва в писмото си Коща и припомня, че блокът е предприел безпрецедентни санкции срещу Русия.

Последният пакет е 24 февруари 2025 г., насочен към жизненоважни области на руската икономика, включително банковото дело, сенчестия флот на Путин и стоките и технологиите в промишления и енергийния сектор.

По данни на Съвета на ЕС между 2021 г. и 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите членки са нараснали с повече от 30 % до 326 милиарда евро, което е приблизително 1,9 % от БВП на ЕС. Очакванията са до 2027 г. разходите да нараснат с още над 100 млрд. евро в реално изражение.

Срещата на върха в Брюксел на 6 март е повод и да се обсъдят още две ключови събитие в европейската политика – скандалната среща Зеленски- Тръмп и срещата на европейските лидери с британския премиер Киър Стармър. Макар и двете теми да не са в дневния ред на срещата, отзвук със сигурност ще има.

Срещата в Лондон и извънредния Европейски съвет Брюксел трябва да даде насока на два въпроса – какво прави ЕС оттук нататък, все още ли е съюзник САЩ, коментира в интервю за нидерландско радио международният анализатор Бернард Хамелбург. „Въпреки, че Тръмп ясно посочи, че няма да напусне НАТО, остава въпросът защо Вашингтон гласува заедно с Русия в ООН, а не с останалите съюзници.  Няма съмнение, че тази в Лондон при Страмър и в Брюксел ще бъдат европейски кризисни срещи.

За международния анализатор Срещата на върха трябва да даде отговори и на още един въпрос – дали европейските лидери ще успеят да се отърсят от емоцията и да минат към трезво съдържание, игнорирайки сцените с назидателния тон на Доналд Тръмп към Володимир Зеленски.

Анализаторът посочва, че не всичко е черно в картината от отвъд Океана. Някои европейски лидери, сред които Макрон, са спечелили уважението на Тръмп. "Макрон, например, направи добро впечатление във Вашингтон. Той знаеше точно как да намери правилния тон. В края на краищата, дипломацията не е само за това, което казвате, но и за това как го казвате", казва Хамелбург.

С кого в крайна сметка ще разговаря Тръмп, предстои да видим.  Американците например са вперили поглед към председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, завършва в анализа си Хамелбург.

Край с претоварването на руско LNG в Белгия от края на март

От края на март в Белгия влиза в сила решение, с което се забранява претоварване на руски втечнен газ на пристанищата. Решението е окончателно гласувано от кабинета на 28 февруари и изпратено за кралски подпис.

Пристанището в Зеебрюге. Снимка, официален сайт на порта

De ministerraad keurt op voorstel van minister van Energie Mathieu Bihet in tweede lezing een ontwerp van koninklijk besluit goed betreffende beperkende maatregelen voor de overslag van Russisch LNG. Het ontwerp kadert in de uitvoering van het veertiende sanctiepakket tegen Rusland - meer lees link

Рестриктивната мярка е по предложение на Министерството на енергетиката като част от четиринадесетия пакет от мерки на ЕС срещу Русия, се уточнява в стенограма на правителството.

Още по темата:

• Нов закон в Белгия удря по транзита с руско LNG

В проекта на кралски указ се предвиждат редица задължения и механизми за контрол, за да се гарантира спазването на забраните, определени в Регламент (ЕС) 2024/1745. Тези забрани включват: предоставяне на товарещи услуги на територията на Съюза с цел улесняване на дейностите по претоварване на втечнен природен газ от руски произход или изнасян от Русия; предоставяне, пряко или косвено, на техническа помощ, брокерски услуги, финансиране или финансова помощ във връзка с горепосочената забрана.

Участващите участници ще бъдат информирани, за да бъдат готови, когато мерките влязат в сила, в края на март. 

Най-силно засегнато от мярката ще бъде пристанището в Зеебрюге, което от началото на военната руска офанзива се превърна в основен център на газовите потоци за Европа.

Някои рестриктивни мерки на порта бяха въведени още в началото на тази година от служебния кабинет на Александър де Кро и бяха съобщени за тях със свое съобщение.

Белгийското пристанище е известно като портата на руския втечнен природен газ за Европа и е все още една от пробойните, въпреки санкциите на Европейската комисия. Портът не е спирал да приема танкери от Москва, независимо че през март Брюксел включи в пакета от санкции и LNG търговията. Това показва и самата статистика. Само за 2022 година през пристанището са транзитирани 4,3 милиона кубически метра като почти цялото количество е било за страни от ЕС.