Първите слънчеви лъчи са на хоризонта, а с това и хилядите велосипедисти, които излизат по магистралите, веломаршрутите и по планинските чукари. С настъпването на летните дни, полицията в Белгия предупреждава за задължителния звънец на кормилото.
 |
| Официален сайт на полицията в Беринген |
Патрулиращите велополицаи са безкомпромисни и не приемат аргументи от типа, че звънците пречели на съпротивлението или разваляли дизайна на скъпоструващите колелета. Липсата на звънец коства на велосипедиста до 70 евро глоба и допълнителни административни такси, пише в Закона за движение по пътищата. Нещо повече – звънецът не трябва да е просто декоративна камбанка, а средство за чуване на минимум 20 метра, допълват от Фламандската федерация за движение по пътищата.
Най-внимателни за проверки трябвало да бъдат спортните състезатели, за които от край време звънецът бил трън в очите. Не само те, всеки на колело ще се следи по пътя дали говори по телефон или държи апарата с едната ръка. Патрулите напомнят, че телефоните трябва да са на стойка и рискувате глоба, ако ви видят да карате с мобилен апарат на ухото.
Сред колоездачите
звънецът често е трън в очите. Аргументът, че звънецът влияе негативно на
съпротивлението на въздуха или просто не изглежда „спретнато“, не е
правдоподобен. Кодексът за движение по пътищата е безмилостен: всеки велосипед
трябва да бъде оборудван със звънец, който може да се чуе на разстояние до 20
метра.
Всеки, който е
хванат да кара колело с мобилен телефон в ръка, може да очаква глоба от 174
евро. Същите суми важат и за мобилните телефони зад волана. "Колоездачът също
е част от движението и затова трябва да спазва Закона за движение по пътищата
както шофьорите," казват на Съюза на велосипедистите. Въпреки солената
глоба все още масово се нарушава правилото. Затова, от сдружението настояват глобата
да бъде завишена до 200 евро както и по-тежки административни наказания.
От официалния сайт
на полицията в Белгия са категорични и не търпят тълкования за статута на
велосипедистите. Те са шофьори, трябва да познават отлично Закона за движение
по пътищата и неговата маркировка“.
Сред белгийското
общество и по-точно в неговата фламандска част, съм чувал една фраза за
колоездача: Аз съм Бог, а пътят е моята Библия. На това от полицията отговарят,
че всеки велосипедист в действителност „има много права, но със сигурност и
задължения, особено, ако са написани в закон“. Друг е въпросът, че много от тях
не знаят правилата за движение или пък в най-ранна детска възраст от своите
родители са научени неправилно. За това пък си има училище и часове по
поведение на пътя.
Къде трябва да
карат колоездачите?
Има едно правило,
което няма как да не се знае. Ако има велоалея, трябва да се кара по нея.
Изключение прави, ако е непроходима или затрупана със сняг. Тогава може да се
кара плътно вдясно на пътното платно. Изключение се прави, ако на пътни
участъци няма велоалея, пътят не е в застроена зона.
Ако велосипедната
пътека е обозначена с две паралелни, прекъснати бели линии, велосипедистите
могат да се движат по нея само в дясната част. Децата под 10 години имат право
да се движат по тротоара по всяко време.
В жилищна зона
може трябва да се карат колелета едно след друго, ако пътят е твърде тесен, за
да премине насрещна кола. Двама велосипедисти може да карат един до друг само в
извън населени места по велоалеите и ако няма трафик зад тях, на който да пречат.
Ако имате някакви съмнения дали не нарушавате правилата, винаги може да се обърнете до алманаха на велосипедиста „Колоездачите и Пътният кодекс“, съветват органите на реда.