България е изпълнила едва 3% от целите и етапите на Зеления преход

България и Унгария изостават в постигането на целите за екологичния преход. Това се казва в статия на италианската организация Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBST). Като доказателство за твърденията в анализа нейните автори прилагат графика с постигнатите и непостигнатите етапи и цели.

Screenshot от клипа Fit for 55: Аудиовизуален пресцентър на Съвета на ЕС

В анализа си италианците се базират на излязъл наскоро доклад за напредъка на Европейския национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), ръководен от Openpolis в сътрудничество с партньори от Словакия, Гърция и Унгария, като част от Европейската мрежа за журналистика на данни.

Източник: OBST

Както се вижда от таблицата България гордо заема подножието на непрестижната еврокласация като е приключила едва 3% от поставените от Брюксел етапи и цели (milestones and targets). Лидер са унгарците, които нямат никакъв постигнат резултат.

Сдружението припомня, че за да подкрепи икономиките на държавите членки, засегнати от корона пандемията през 2021 г. Европейският съюз създаде Плана NextGenerationEU  , в основата на който е Националният план за възстановяване и устойчивост (NRRP). Целта на финансирането е да направи до Европа неутрална по отношение на климата до 2050 година.

30% от средствата на Плана за възстановяване и от бюджета на ЕС се разпределят за разработването на зелени проекти и справянето с изменението на климата. Очакванията са на междинен етап емисиите парникови газове да са намалели с 55% до 2030 г.

Въпреки че континентът колективно споделя тези общи цели, всяка отделна държава членка има свой собствен план за възстановяване и свободата да избира къде да инвестира, въпреки че има определени критерии и конкретни етапи, които всяка държава трябва да постигне в процеса, уточняват още авторите.

Тази липса на напредък обаче не е учудваща като се има предвид политическата ситуация и общото противопоставяне на зеления преход както в България, така и в Унгария.

България преживява тежки години на политически проблеми. В страната се проведоха 6 поредни предсрочни парламентарни избори за три години, (а в края на октомври се задават и седмите, б. ред.). Тази политическа несигурност, съчетана с общ скептицизъм към екологичния преход, оказва влияние върху напредъка на страната в постигането на нейните етапи и получаването на финансиране за възстановяване.

Честата смяна на правителства в България затруднява индустрията в зеления и дигитален преход. Това е един от акцентите от националното проучване по европейския проект TWINING - Подкрепа за двоен преход на европейските индустрии, представено днес от Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество" в Българската търговско-промишлена палата. 

През 2021 г. дебатът в страната около зеления преход започна да се оформя, тъй като България по това време  е най-въглеродно интензивната икономика на ЕС, където около почти половината  от електричеството на страната идва от въглища.

Статията припомня болезнения въпрос около бъдещето на въглищните централи, ангажиментите ни пред Брюксел и опитите да запази работните места на работниците в сектор.

Отбелязва се също, че заради протести в сектора, редовният все още през 2024 година парламент отложил гласуването на Пътната карта за неутралност по отношение на климата, която, ако беше одобрена, щеше да отключи 4,4 милиарда евро финансиране от ЕС.

В Унгария нагласите и политическата ситуация по отношение на зеления преход са доста сходни с тези в България. Премиерът Виктор Орбан, който в началото на юли пое шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, от години заявява с изказванията си, негативното отношение за политиките областта на климата. През 2019 г., след повече от година европейски дискусии, Орбан наложи вето на плановете на ЕС за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г. В отговор на целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Орбан беше обвинен от политиците, подкрепящи Зелената сделка, за "убиване на европейската средна класа със законодателния пакет "Подготвени за 55".

През последните няколко месеца обаче унгарският лидер започна да говори в полза на възобновяемите енергийни източници и действията в областта на климата – но често без прилагане на съответстващ списък от политики. Тази промяна идва, след като проучвания показали, че все по-голям брой унгарци смятат, че Зеленият преход е важен

В публикувана статия  във "Файненшъл таймс" Орбан, подобно на колегите си от България, е цитиран да изразява скептицизъм към Зеления преход и е цитиран да казва, че той показателен пример за "погрешни брюкселски решения, които противоречат на реалностите на световната икономика". Според премиера ЕС "налага свои идеологически мотивирани цели без да се консултира адекватно с индустрията".

Планът работи… и точка, казва Брюксел!

Европейският политически елит обаче е единодушен и няма колебания. И еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон и експерти от Европейската комисия и Парламент многократно са заявявали по време на събития пред кореспондента на 3e News Portal своята категоричност, че това е правилният път и няма място за отстъпления.

“REPowerEU даде тласък на прехода към чиста енергия и повиши енергийната сигурност на Европа и нейната устойчивост”, казва ресорният еврокомисар по време на среща в Брюксел по повод поетото в началото на годината европредседателство от Белгия. Като пример посочва, че за последните 2 години Европа е успяла да намали руския внос на газ от 45% през 2021 година на 15% през миналата. Същевременно са увеличени новите инсталирани слънчеви и вятърни мощности. В момента те достигат над 100 GW, или са спестили на домакинствата и бизнеса закупуването на 24 милиарда кубически метра газ.

• Oще по темата:  Българският план „Енергетика и климат“ ще бъде представен на ЕК преди есента

За Симсон е изключително важно в момента да се изгради капацитет на национално равнище, да се привлекат адекватни частни инвестиции, да се запазят еднакви условия на конкуренция и да се насърчат производствените вериги и веригите на доставки в ЕС.

Еврокомисарят е категоричен, че не бива да има отлагания и компромиси към държавите членки по отношение на националните планове в областта на енергетиката и климата, които всяка страна трябва да представи пред ЕК.

„Предстои много работа за изпълнение на Зелената сделка и за завършване на плана REPowerEU. Но ние сме на прав път и считам, че съвместната ни работа е основата за завършването на истински енергиен съюз през следващите 5 години, убедена е Кадри Симсон.

Като доказателство на казаното от еврокомисаря звучи и заключението на Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa, че ако ЕС наистина иска да стане свободен от емисии до 2050 г., правителствата на всички 27 държави членки трябва да се присъединят към визията и плана на ЕК.