Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

четвъртък, 12 декември 2024 г.

Нидерландският кабинет забранява ВЕИ ферми в земеделски земи

Край на безразборното и масово поставяне на слънчеви и вятърни ферми върху земеделска земя, реши нидерландското правителство с цел да запази максимално девствената природа.

Решението не се възприема никак добре от десетки инвеститори, според които им се връзва ръцете и след 2030 година драстично ще спаднат проектите. Дори някои, които са в процес на подготовка, може и да не се реализират, се казва в доклад на националната екоагенция.

Нейните експерти са проследили в анализа си до каква степен Нидерландия може да изпълни климатичните си цели, които са заложени в дългосрочната стратегия на кабинета „Рюте“.

Засега изглежда, че планът сработва и в началото на новото десетилетие се очаква между 37 и 45 тераватчаса „зелена енергия“. В стратегията на правителството е посочена цел от 35 тераватчасаи климатична неутралност до 2050 година.

Сред препоръките в доклада е изграждане на повече мощности не само в офшорните морски зони, но и на сушата. И тук идва сблъсъкът с правителството, което не мисли да отпуска повече земеделски терени за соларни и вятърни паркове.

Като друга причина за пропуснати ползи е невъзможността огромното количество енергия да не може да бъде поето от нереформираната електрическа система.

За проблемите с мрежата, което води до инвестиционни пречки бият тревога и много от енергоемките нидерландски компании, които искат да заменят газ с електричество в производствените си процеси.

Процесът по преминаване се оказал прекалено сложен и понякога се налагало големите индустриални замърсители да чакат с години докато сменят източника си на гориво.

Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия, показа журналистическо разследване на през есента. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време.  Това е само един от индикаторите, които показвали че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“.

Не е нужно да сте ясновидци, за да видите, че нещо трябва да се направи", отговаря на апела в телевизионно интервю министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс.

Не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия", прогнозира министърът.

Нидерландия изостава от съседните държави. Германия и Франция вече са планирали милиарди евро за стоманодобивните си промишлености, за да преминат от замърсяващи въглища към зелен водород.