Тъмни облаци надвисват над бижуто на белгийската енергийна политика

Тъмни облаци надвисват над гордостта на белгийската енергетика – изкуственият остров принцеса Елизабет в Северно море. Амбициозният план на бившия кабинет на Александър де Кро, с който се гордееше по всички международни изяви, се е оскъпил тройно в рамките на 2 години – от 2,2 млрд. евро до 7 млрд.

Енергийното бижу на Белгия „Принцеса Елизабет“. Снимка: Инвеститорът „Елиа“

Като добавим и отказът на стратегически партньор в лицето на Дания, която отложи изграждането на подобен остров – предизвикателствата пред първия в света изкуствен енергиен остров стават големи.

Остров „Принцеса Елизабет“ се възприема като бижуто на федералната енергийна политика, построен от белгийските драгажни гиганти Deme и De Nul, отбелязва обществената фламандска телевизия VRT.

Нито дума за отказване

Въпреки трудностите, правителството дори не му минава мисъл за отказ, става ясно от обширно интервю на досегашния енергиен министър Тине ван дер Стратен пред ежедневника „Де Тейд“, в което обяснява, че проектът е в напреднала фаза и остава като отворено досие за следващия кабинет, който така и не се задава на хоризонта.

Тине ван дер Стратен и Александър Де Кро

„Енергийният остров е в процес на изграждане, търговете за свързване на първите два вятърни парка са завършени. Това не е проект, на който можем да сложим кръст с лека ръка. Става въпрос за електроснабдяването на 2,5 милиона домакинства само до 2030 г. без да включваме изгражданите мощности след това по време на третата фаза. В същото време 7 милиарда евро са твърде много пари. Не е моментът на сляпо да се поръчва цялата тази инфраструктура“, казва министърът.

В аргументите си за трудността тя маркира, че същността на проблема е, че само 3 компании в света могат да доставят оборудването: Hitachi, Siemens и GE. След войната в Украйна целият свят искал оборудването и цените са се покачили до небето.

Запитана кой решава за неговото бъдеще, министърът отговаря, че това е решение на нейния наследник в диалог с ЕК, която съфинансира проекта. Тя можела да помага колкото и позволява законът, защото е просто „лоялният министър на министър-председателя Александър Де Кро (Open VLD), също по отношение на текущите въпроси." Същото се отнасяло и за другия мегапроект – удължаването на живота на двете атомни електроцентрали с 10 години и тежкият диалог с компанията-майка Engie.

Първа копка на проекта през 2023. Снимка Elia

Първата копка на първият в света изкуствен енергиен остров бе направена с официална церемония през 2023 година в присъствието на политици, енергийни специалисти и от оператора на мрежата „Елиа“. Той се смята за втората офшорна зона на страната в Северно море, която ще се намира на около 40 км от брега на Остенде.

Според инвестиционните намерения островът, с площ от 5 хектара, ще се разширява на етап като първоначално вятърният парк ще е с капацитет от 2,3 GW докато достигне до 8 гигавата след десетилетие.

Известно е, че конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни.

В дългосрочен план островът ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море. В тази връзка през 2023 г. правителствени лидери от Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия подписаха споразумение за партньорство за взаимосвързаност на електрическите мрежи.

В дългосрочен план към него ще бъдат свързани кабели от други вятърни паркове, които вероятно ще се простират до Дания. Идеята е липсата на вятър в една страна да се компенсира от парковете на други места.

Още по темата: Дания отлага изграждане на дългочакан енергиен остров в Северно море.

Страните са готови да вложат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Амбициозните планове стигат до там, че лидерите на страните и ресорните енергийни министри мислят да превърнат Северно море от „гробище“ на изоставени газови платформи в най-голямата зелена електроцентрала в Европа. А централно място ще има пристанището на Остенде - известно като родното място на офшорната вятърна енергия в Европа.

Всичко това чертаеше едно безоблачно енергийно бъдеще за Белгия. Нещата обаче леко-по-леко започнаха да добиват черни краски, след като през есента на 2024 г. Дания обяви, че отлага плановете си за подобен енергиен остров заради цената, а проектът за подводен кабел, който ще свърже датските вятърни паркове с площадката на „Принцеса Елизабет, е замразен.

Белгийският оператор на високоволтовата мрежа „Елия“ също заявява, че потвърди, че изпитва трудности заради поскъпването на проекта. Сметката е достигнала и до ресорния служебен и преди това редовен министър на енергетиката Тине Ван дер Стратен, която е изискала от държавния надзорен орган CREG да проучи и да излезе със становище.

Ситуацията на практика засяга и редовите белгийци. Според законодателството, инвестициите в нови мрежи високо напрежение се начисляват на фирмите и домакинствата и фигурират в сметките за енергия като "пренос/транспорт". За големите компании това означава допълнителни 1 милион евро годишно във фактурите, докато средностатистическото домакинство ще се наложи да плаща за ценното „бижу“ допълнителни 82 евро.

Казано иначе, ако инвеститорът „Елия“ се наложи да плаща милиарди отгоре инвестиционни разходи за „Принцеса Елизабет“ потърпевши ще бъдат и битовите потребители и бизнесът.

Никак не е лесна задачата на регулатора, който в спешен порядък трябва да излезе с решение на патовата ситуация. Задачата се усложнява още повече, тъй като островът вече се строи, търговете за електрическите инсталации са в ход, а крайната цена трябва да бъде известна до края на годината.

От федерацията на големите индустриални потребители на електроенергия – Febeliec са пискали обществените търгове да бъдат отложени докато се изясни въпросът.

Отговорните по проекта ще се наложи да отговарят не само пред обществото, но и пред Европейската комисия, която също участва с 3,7млрд.евро за реализацията.

Евентуално отлагане, както се вижда по принципа на доминото, може да окаже негативно влияние не само за региона на БЕНЕЛЮКС, но и за ЕС.

Белгия и регионът на Бенелюкс са само един малък пъзел в глобалния офшорен вятърен сектор, който след военната инвазия в Украйна 2021 преживява стабилен растеж благодарение на увеличените инвестиции и търговата дейност. Сред големите предизвикателства са цените на ресурсите и доверието на инвеститорите, казва  анализаторът на офшорния сектор към Rystad Energy Петра Мануел в едно от интервютата си през миналата година. Според нея и нейните колеги трите доминиращи играча в сектора ще продължават да бъдат Обединеното кралство, Германия и Нидерландия. Прогнозата е, че заедно тези три държави до 2040 г. ще държат общо 150 GW инсталирани вятърни мощности, следвани от САЩ с по-малко от 40 GW. Пъзелът обаче се размества след новините от Дания, а сега и от Белгия и поставя под риск цялата офшорна стратегия на оформилата се партньорска деветка в Северно море.