EK поиска инспектори да оценят щетите по петролопровода „Дружба“

EK поиска инспектори да оценят щетите по петролопровода „Дружба“

Спрените петролни доставки към Словакия и Унгария ще бъдат обсъждани и от енергийните министри на 16 март, научи 3е-news от европейски дипломат

Европейската комисия официално е поискала от Украйна разрешение да позволи на инспекторите да оценят щетите по тръбопровода "Дружба", съобщи белгийското бизнес издание „БизнесАМ“. Запитването идва след като Унгария блокира ключовия заем от 90 милиарда евро на Украйна докато тръбопроводът не бъде отново в експлоатация.

Киев все още не е отговорил на искането. Говорител на Комисията заяви, че се водят интензивни разговори с Украйна. Необходимо е изрично одобрение на украинските власти преди да се определи обхватът и целта на мисията. Ако получи одобрението, това ще бъде първа по рода си инспекция за Брюксел. Липсата на правни прецеденти допълнително усложнява въпроса.

Още по темата: 

• Какво представлява петролопровода „Дружба“ и защо пречи за въвеждането на санкции от ЕС срещу Русия ? | 3e-news
• Унгария гледа за алтернативи заради несигурния нефтопровод „Дружба“

Въпросът за тръбопровода и неговите щети ще бъде обект на дискусия и по време на  заседание на ресорните енергийни министри в Брюксел на 11 март. Темата, макар и да не е във основната програма на заседанието на Съвета на ЕС ще бъде разгледана, потвърди за 3е News европейски дипломат-участник в заседанието. От двете страни ще се поиска информация за последиците от прекъсването на нефтопровода и за сигурността на доставките на петрол.  

Спорът около ключовия още от съветско време петролопровод тлее от доста дълго време, дори през миналата година на няколко пъти прелетяха политически искри от най-високо ниво. Унгарският външен министър първо нападна президента Зеленски, че застрашава енергийната сигурност. Докато Киев обвинява Русия за щетите ударени с дрон.

Впоследствие през миналото лято Унгария и Словакия използваха при гласуване правото си на вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU. Така двете страни продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа. Двете страни членки никога не са крили, че продължават да имат топли приятелски отношения с Москва.

Премиерите на двете страни Робърт Фицо и Виктор Орбан също се включиха в словесните престрелки и остро разкритикуваха ЕК по повод прекратяването на газовите доставки през Украйна. Те нееднократно са заявявали, че ще търсят други алтернативни маршрути.

И докато от всички посоки летят обвинения, Унгария и Словакия призовават за "мисия за установяване на фактите" и за оперативния статус на тръбата. И двете страни твърдят, че разполагат с разузнавателна информация, която показва, че тръбопроводът е в експлоатация и че транспортът е блокиран по "политически причини".

На твърдението Киев отговаря, че тръбопроводът е сериозно повреден по време на руски дрон на 27 януари и се нуждае от ремонт. Но сложността на войната забавя работата по възстановяване.

Унгарска делегация се опитала да инспектира тръбопровода Дружба. Тази визита обаче не била координирана с Комисията и е окачествена от Киев като "туристи". Достъпът от инфраструктурата бил отказан.

Този въпрос умело бе включен в предизборната кампания на премиера Виктор Орбан с надеждата да стопи пасива си срещу по-младия консервативен кандидат Питър Маджар, се отбелязва още в коментара на белгийската медия. "Унгария не е страна, която можеш да принудиш да се подчини с заплахи, нито страна, която се поддава на изнудване. Доставките на петрол са закъснели отдавна, така отворете тръбопровода Дружба", заявил Орбан по време на своя предизборна агитация.

Едно от последните обещания на Зеленски пред Брюксел е. че ще изготви график за възможно възобновяване на доставките на петрол. Въпреки това, все още не е определена конкретна дата. Комисията от своя страна обмисля да предостави финансова подкрепа за ускоряване на ремонтите, но конкретната сума все още не е оповестена. 

Какво e „Дружба“ и защо е толкова важен за Европа, вече разказахме наскоро в 3е-news.

Дружба“ е петролопроводът, предназначен за транспортиране на суров петрол от Русия за Източна Европа като минава през територията на Украйна. През съветския период този петролен коридор беше един от ключовите маршрути за доставка на петрол от Западен Сибир за промишлено развитите страни от Европа, включително и за Белорусия, Германия, Унгария, Полша, Словакия, Чехия и Украйна.

Според информация на руската петролна компания „Траснефт“, през най-добрите си години на работа петролопроводът „Дружба“ е осигурявал добив на над 1 млн. барела на ден, което е съставлявало 1 % от световното предлагане. След началото на войната в Украйна през 2022 г. повечето страни от ЕС прекратиха вноса на руски петрол. Към началото на тази година доставките на петрол през „Дружба“ за Унгария и Словакия са възлизали на около 200 000 барела на ден, посочва агенцията, позовавайки се на официални данни на двете страни.

„Една Европа, един пазар“, но и един страх

В писмо-покана на председателя на Европейския съвет Антонио Коща за заседанието на 19 и 20 март се вижда, че ЕС бърза да спасява конкурентоспособността

Европейската политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява конкурентоспособността на бизнеса. От традиционното писмо-покана на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, което той изпраща всеки път при срещи с премиерите на Общността, става видно за намерението да се окомплектова нова програма (като на пожар) под името „Една Европа, един пазар“. В нея обаче изпъква силно думата суверенитет. Документът има амбицията да съдържа конкретни мерки за решаване в спешен порядък с конкретни срокове.

Oще по темата: Бизнесът е разделен преди лидерската среща в Брюксел за цените на енергията, индустриалния план и пазара на емисии | 3e-news

„Основната цел на тази програма е да засили европейската конкурентоспособност, да засили нашата стратегическа автономия и да укрепи основите на нашия социален модел. Прилагането на тези мерки, взети заедно, ще допринесе за нашия просперитет и цялостната достъпност на ежедневието за нашите граждани и ще направи Европейския съюз по-устойчив на бъдещи кризи. Всичко това изисква ясни и устойчиви политически насоки от Европейския съвет още през март“, казва председателят в документа.

Какви са спешните мерки, които ще са обект на дебат. Като оставим превърналият се в традиция видео гастрол на президента Зеленски, върху плещите на премиерите е отговорността да вземат мерки по отношени на военната ескалация в Близкия изток, конфликта в Иран и региона и  политическият отговор на Европа по отношение на цените на енергията и енергийната сигурност.

Във поканата се обръща внимание, че за ЕС е предизвикателство не само военната сигурност, но и икономическата. Затова под отделен документ на масата стои въпросът да се „облекат“ в законодателни инициативи десетките устни договорки взети на срещата в белгийския замък Алден Бизен по-рано тази година.

И не на последно място политическо решение чака Многогодишната финансова рамка (MFF) за 2028-2034. Коща призовава премиерите да проведат честен разговор за това как могат да съчетаят амбициите на отделните страни членки с подходящото финансиране. И обещава да се връщат многократно към MFF през 2026 г., за да създадат необходимите условия за своевременно споразумение.

Но нека да се върнем отново на думата суверенитет. Това желание вече се породи и стана като политически приоритет на Нидерландия, Германия и Франция. За него заговори и самата Европейска комисия амбицията да изгради дигитален суверенитет. Срещу какво и кого? Трите водещи страни в Европа ясно назоваха причината: страх от непредвидимата политика, която води Доналд Тръмп. Нидерландците с новия си премиер Роб Йетен заявиха, че ще работят за изграждане на свои собствени дигитални платформии по този начин да не допускат трети страни да боравят с лични данни. Париж и Берлин също работят по въпроса да ограничат ролята на гиганта „Майкрософт“ в разработката на приложения за видео и чат комуникации. Правителствата дори са започнали разработките на собствени комуникационни системи.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.

Акциите на трите страни на практика подготвят почвата за ЕК и плановете за ново законодателство за дигитален суверенитет. Очаква се подробности по тази тема през март. Засега е ясно само, което ще се изисква държавите членки да преразгледат критично своята дигитална и жизненоважна инфраструктура.

Суверенитет се гради обаче със силна политика, ясна визия и единомислие между партньорите. За последното обаче може да се поспори, дали Антонио Коща и Фон дер Лайен имат отсреща такива в лицето на бизнеса. И нещо още по-важно в правенето на политика е нужна и честност. Последните разкрития на авторитетното издание „Политико“ показват, че някои от браншовите организации никак не са били лоялни при представянето на данни за представителност. Големи лобистки инициативи представяли раздуто „представителство“ на индустрията, за да оказват натиск за промени в Европейската схема за търговия с емисии (ETS). По мнението на анализатори, независимо дали става дума за целенасочена манипулация или за лоша координация, ефектът е един и същ — загуба на легитимност за претендираните „гласове на бизнеса“. 

Слуховете за раздор и подкопаване на доверието се появяват в момент когато набира сила новите инициативи на ЕК „Произведено в Европа“ и „Индустриален ускорител“ с акцент да се използват местно произведени материали като стомана и да се дава приоритет на партньори, близки до ЕС като Великобритания и Норвегия. Намеренията са регионът на Близкия изток/Северна Африка, Индия, Индонезия и Виетнам да бъдат изключени, тъй като точно те създават свръхкапацитет и са в ущърб на европейския бизнес.

Енергийните мрежи – ахилесовата пета на европейската индустрия

България сяда в Брюксел на 16 март с подкрепа за развитието на европейската мрежова инфраструктура TEN-E. Инфраструктурният дефицит се превръща в стратегическа заплаха и поставя Европа на пауза.

...........

Инфраструктурата на енергийните мрежи играе ключова роля за съживяване на конкурентоспособността на ЕС. Същевременно развитието е изправено пред нови и значителни предизвикателства като недостиг на капацитет, който пречи на фирмите да направят своите разширения на мощности, замяна на производства от газ на електричество. Редица страни от Западна Европа, сред които Нидерландия, Франция и Германия, близо пет години се оплакват, че остарелите мрежи (някои от след Втората световна война) пречат да постигнат целите за климатична неутралност до 2040 г. Енергоемки индустрии настоятелно наливат масло в огъня и натискат вече втори екип на Европейската комисия за спешни мерки. Критичната ситуация с инфраструктурата е в основата на два последователни годишни доклада с препоръки на браншовата асоциация Еurelectric. Ясно е, че време няма, нужна е политическа воля от най-високо ниво и огромни инвестиции.

Европейската комисия даде сигнал на индустрията, че вече е взела под внимание всички сигнали, отчела е и прогноза на Международната енергийна агенция, че цените на газа се очаква да останат сравнително ниски през следващите 3-4 години. Този период ще бъде рационално използван, за да се направи изцяло ново законодателство и да се изгради единен енергиен пазар. Заветната цел минава през ревизия на проблемите в  трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E) и за директивата за разрешителни.

Целта е електрификацията на крайното потребление на енергия в Съюза да се увеличи от 23% в момента на 32% през 2030 г., се посочва в приетия през 2025 г. ключов Пакт за чиста енергия.  Там още четем, че мрежите ще трябва да интегрират 2,2-2,4 TW капацитет от възобновяеми източници, за да постигнат целите на ЕС за 2040 г. А за този период от изказване на ресорния климатичен комисар се знае, че ще са нужни  инвестиции от 1,2 трилиона евро , отделно за водородните мрежи -  240 милиарда евро. Офшорните паркове се планира да нараснат с до 360 GW до 2050 г. Водородът ще бъде важен за декарбонизацията на промишлените и транспортните процеси, където електрификацията не е постижимо решение. Водородните мрежи ще свързват центрове за производство и търсене в цяла Европа, където производството на водород на място не е осъществимо.

Европейската комисия, след своя вътрешна преоценка на ситуацията с мрежите, казва, че до голяма степен „целите на Регламента за TEN-E остават до голяма степен валидни, но е необходимо да се отстранят няколко недостатъка, за да се гарантира, че рамката е годна да подкрепи декарбонизирана, конкурентоспособна и устойчива енергийна система до 2050 г., в съответствие с целите на „Пакта за чиста промишленост“ и Европейския законодателен акт за климата. За да продължи напред с плана по модернизация и изчистване на тези недостатъци, направен доклад е на масата на Съвета на ЕС, който е обект на разглеждане по време на редовното мартенско заседание на енергийните министри на общността в Брюксел. За срещата вече повечето страни са се изказали със свои становища, включително и България.

От разпространено становище на правителствената ни пресслужба разбираме, че подкрепяме развитието на европейската трансгранична енергийна инфраструктура и мерките за по-ефективно планиране, ускоряване на разрешителните процедури, намаляване на административната тежест и по-справедливо разпределение на разходите и ползите от проектите с трансгранично значение. Тази позиция ще бъде чута и на заседанието на 16 март в белгийската столица.

България настоява за по-силен регионален подход, активно участие на националните регулатори и запазване на ролята на държавите членки, включително чрез по-гъвкаво прилагане на актовете и гарантиране на принципите на субсидиарност, технологична неутралност и запазване на екологичния интегритет.

Какво всъщност подкрепя България и какво иска да се промени. Отговор ни дава предложението на ЕК от декември 2025 г. и неговият обяснителен меморандум. „Съществуващите и планираните инфраструктурни проекти не са достатъчно насочени към постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Съществува значителна разлика между нуждите ни от трансгранична електроенергийна инфраструктура и скоростта и нивото на развитие на инфраструктурата както на ниво преносна, така и на разпределителна мрежа. Около половината от трансграничните нужди от електроенергия за 2030 г. (41 от 88 GW) ще останат нерешени и се очаква тази разлика да се увеличи през следващото десетилетие. До 2040 г. нуждите от трансграничен електроенергиен капацитет ще възлизат на 108 GW. Забавянето може да възпрепятства декарбонизацията на системата, да подкопае сигурността на доставките и потенциално да доведе до по-нататъшна фрагментация на пазара и по-високи цени на енергията.

Подобреното планиране и интеграция на водородната мрежа ще бъде от решаващо значение за осигуряване на оптимизация на системата и декарбонизация на промишлеността.

Изпълнението на трансгранични инфраструктурни проекти е твърде бавно, което увеличава общите разходи по проекта и възпрепятства развитието на мрежата.

Завършването на проекти за електроенергийна инфраструктура отнема до 10 години за преносните мрежи. Закъсненията често се дължат на трудности при постигането на споразумение за споделяне на разходите , когато проектите носят ползи извън приемащите ги държави членки.

Забавените процедури за издаване на разрешителни продължават да представляват ключова пречка, като представляват повече от половината от времето, необходимо за завършване на проект за инфраструктура за пренос на електроенергия.

Опасения относно сигурността на инфраструктурата. Неотдавнашни инциденти, свързани с физическа и киберсигурност, подчертаха риска от враждебни лица, насочени към енергийната инфраструктура на Съюза, с икономически последици за разходите и последици за стабилността на нашата енергийна система. Наблюдава се и нарастващ интерес от страна на участници от трети държави към инвестиции в ЕС.

Освен умишлените актове на саботаж, нововъзникващите рискове, включително природни бедствия и свързани с климата въздействия, също влияят върху устойчивостта на енергийната инфраструктура на ЕС.

Европейският парламент също с няколко заседания през отминалата година даде заявка, че проблемът е сред топ приоритетите през този мандат. По време на изслушване в пленарна зала заместник-председателят на Генерална дирекция „Енергетика“ Мехтилд Вьорсдьорфер (Mechthild Wörsdörfer) съобщи, че вече е разгледан финансов пакет вече е по конкретни проекти за 2026 година. В приоритетния списък попадат 235 международни проекта. Над половината от подадените заявления са за модернизация на мрежи за пренос на по 40 години и не са в състояние да поемат бума на зелена енергия.

Припомням, че с друга изява от Европейската комисия дадоха обещание, че паралелно с модернизацията на мрежата се мисли за „ремонт“ и на енергийното  данъчно облагане. Докато разходите за енергия намаляват, националните данъци върху енергията се увеличават. А данъците, които индустрията плаща върху електроенергията, по данни на ЕК, са 15 пъти по-високи от тези върху газа. Вече се работело с националните правителства за намаляване на данъчната тежест и на цените. В целия спектър от мерки се говори и за по-широко използване на Договора за разлика (CFD) сегмента „Ден напред“. За по-бързи действия се обяви и самата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, която в началото на годината застана лице в лице срещу енергоемкия бизнес и си призна, че всяко забавяне ще натежи върху тях глобалният натиск. А сектори като химия и стомана са в основата на цели вериги. Технологиите са жизненоважни за независимостта на Европа.

В заключение не бива да пропускаме, че извън стратегията има една друга реалност с цифри – 15 000 компании само в Нидерландия (малки и големи) чакат вече няколко години да видят най-после какво ще измъдрят политиците. Зад тези, компании се крият хиляди човешки съдби и прехраната на семейства.

Бизнеси, които докато чакат една по-добра свързаност по между си със партньорите от Белгия, Нидерландия, а един ден и в Източна Европа, правят чудеса от храброст с местните енерго дружества да си споделят енергия като парче хляб. Едни променят графици и работят нощем, за да има ток по мрежата за други сутрин. Едни успяват някак си, други просто хлопват кепенците и търсят пристан извън Европа, а трети – за тях говорим в минало време, които паднаха жертва на високите цени на енергията. Като завода за автомобили Van Hool в Брюксел,  като хилядите вече безработни на Volkswagen или пък колегите им по професия и съдба във Враца и списъкът може да стигне до без край, ако първите лидери на Европа не се забързат, ама наистина, не само на думи и на маса.