ЕП одобри помощ за белгийска фирма, докато клон на Nike съкращава други 400

Белгия продължава да дава сигнали за ръст на съкратените работници за последната една година. След масовите съкращения на служители в голям автомобилен завод в Брюксел и технологична компания за интегрални схеми, спортният концерн Nike също обяви, че планира да прати на борсата над 400 души от един от заводите си, съобщи местната кабелна телевизия Limburg.

Синдикатите са коментирали, че са изненадани от решението и тепърва ще научат каква е причината за драстичната мярка. С ръководството на компанията започват преговори за компенсации до дни.

Информацията за поредната партита съкратени служители идва в момент когато Европейският парламент обяви, че одобрява отпускането на поредния спасителен транш за 270 души на друга фалирала компания Tupperware Belgium. Средствата в размер на  €1,6 милиона идват от европейския фонд  EGF . По него се предоставят мерки за кариерно консултиране, помощ при търсене на работа, обучение в нови професионални умения, включително и  по дигитални способности. 85% (1,6 милиона евро) ще бъде финансирането от ЕС, а 15% (300 000 евро) от Фламандската служба за заетост (VDAB).

В свои доклад евродепутатите изразяват съжаление, че американската компания-майка Tupperware Brands е била поета от кредитори през октомври 2024 г. Последвалото значително преструктуриране е довело до отнемане на производството и лицензите, предоставени на Tupperware General Services NV, което направило белгийското дъщерно дружество финансово неизгодно.

Европейският парламент припомня, че съгласно Регламента за EGF за 2021-2027 г., фондът е  помогнал на над 181 000 души в 20 държави членки като са изпуснати €727 милиона.

Лавината от съкращения тръгна в началото на 2025 година след като водещият автомобилен завод Van Hool съобщи, че затваря производство. Той произвеждаше автобуси, автобуси, тролейбуси и ремаркета. В несъстоятелност бе обявен през април 2024 г. след рязък спад в продажбите, предизвикан от пандемията от COVID-19 и кризата заради войната в Украйна, последвалата инфлация и прекъснатите доставки. В резултат на това 2 400 работници бяха уволнени, 80% от тях с остарели умения.

По същото време и други белгийски компании обявиха, че подготвят планове за масово уволнение и реорганизация.  Най-много служители отидоха на Борсата от секторите автомобилостроене, търговия на дребно, информационни технологии.

"Това е истинска драма. В моята 25-годишна кариера никога не сме разглеждали толкова много колективни съкращения. В момента работя едновременно по досиета на 3 фирми. Не мога да назова имена, но те не са малки и средни компании. Една от компаниите има 1200 служители."

Проучване на фламандската работодателска организация "Вока" също алармира, че се задава най-тежката икономическа криза в индустрията от 50 години насам. Запитани са 700 фламандски компании. 6 от 10 са категорични, че ситуацията е наистина тежка. 2 от 5 енергоемки компании са заявили, че ще разчитат на системата за временна безработица. Един на всеки петима мениджъри са заявили, че ще извърши преструктуриране.

Макрон посрещна нашия премиер в среща за бъдещето на атома

Българският служебен премиер Андрей Гюров взе участие в Париж във втората Среща на върха за ядрената енергетика. Той бе посрещнат и поздравен лично от домакина френският президент Еманюел Макрон. С него е също ресорният енергиен министър Трайчо Трайков. Любопитна подробност е, че веднага след нашия премиер влезе председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Снимка: Пряко излъчване на EbS

Водещите лидери на Европа се срещат в изключително напрегнат момент на засилени военни действия в Иран. Срещата във френската столица е арена на диалог и решения относно сигурността в ядрената енергетика, нейната сигурна употреба за граждански цели. На масата за дебат стоят и належащи въпроси относно нарастващите нужди от електроенергия, инфраструктурата в Украйна и бъдещето на нисковъглеродната икономика.

Париж има предпоставка да постави началния акорд на един дълъг дебат, чиито решения се очаква да бъдат законодателно окомплектовани по време на мартенската среща на премиерите в Брюксел седмица по-късно.

В своята дълга приветствена реч френският президент Еманюел Макрон обърна внимание, че всички в тази зала са се събрали да обсъждат как ядрената енергия трябва да се развива по безопасен начин. Защото, светът макар и да се променя с бързи темпове, не е забравил трагедията във японската АЕЦ „Фукушима“ преди 15 години. А в момента с особено внимание ядрената гилдия, представители на правителства, индустрията, науката и гражданското общество, следят развоя на конфликта в Иран. „Всички ние сме обединени от едно просто убеждение – че светът се нуждае от ядрена енергия като двигател на прогреса, просперитета и енергийната независимост.

Оттогава, смята Макрон, са били извлечени много уроци. Стандартите за безопасност и системите за проверки са значително засилени, а технологиите – подобрени. Днес можем уверено да кажем, че ядрената енергия е безопасна, защото международните стандарти и контролът са значително по-строги. В Европа ядрените съоръжения са подложени на едни от най-строгите системи за контрол и инспекции в света. Направени са огромни инвестиции в модернизация, иновации и трансформация на сектора.

Особено важна е ролята на Международната агенция за атомна енергия, която има ключов принос за укрепването на стандартите за безопасност и сигурност.

Същевременно трябва да признаем, че няма гражданска ядрена енергия без строги гаранции за безопасност и сигурност. Именно науката и международното сътрудничество ни позволяват да вървим напред, отбелязва френският премиер.

Днес сме изправени и пред нови предизвикателства. Не можем да не изразим пълна солидарност с нашите украински приятели, които преживяват изключително трудни времена. Работата на международните институции в тази област е от огромно значение за гарантиране на безопасността на ядрените съоръжения. В същото време ядрената енергия остава ключов фактор за бъдещия просперитет. Тя позволява да постигнем три основни цели, които стоят в основата на нашите политики.

Първо – икономическа конкурентоспособност. Ядрената енергия осигурява стабилно производство на електроенергия и създава работни места.

Второ – борбата с климатичните промени. Тя е източник на нисковъглеродна енергия и помага за намаляване на емисиите.

И трето – енергийна независимост. Днешната геополитическа ситуация ясно показва колко опасна може да бъде прекомерната зависимост от външни енергийни източници.

Затова ядрената енергия може да помогне да се постигне баланс между икономически растеж, климатични цели и енергийна сигурност.

Фон дер Лайен: Кризата в Близкия изток разкрива колко уязвима е Европа

Европейските лидери се срещат в изключително напрегнат геополитически момент на фона на засилените военни действия в Иран. Френската столица Париж за втори път се превръща в сцена на ключов международен диалог за сигурността на ядрената енергетика и нейното използване за граждански цели.

В центъра на дебата – включително и пред Европейската комисия – са въпросите за нарастващото търсене на електроенергия, възстановяването на енергийната инфраструктура на Украйна и прехода към нисковъглеродна икономика.

В своята встъпителна реч, в присъствието на френския президент Еманюел Макрон, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че въпреки предприетите мерки цените на индустриалната електроенергия в Европа остават твърде високи.

По думите ѝ това трябва да се промени, защото конкурентоспособността на европейската икономика и индустриите на бъдещето ще се изграждат върху достъпна и чиста електроенергия.

„Роботиката и изкуственият интелект ще движат следващата вълна от иновации и продуктивност във всички индустриални сектори. И двете изискват изобилно и достъпно електричество. Затова индустриалната конкурентоспособност все повече ще се определя от това кой може най-добре да произвежда, транспортира, съхранява и използва електроенергия“, заяви тя.

Фон дер Лайен посочи, че Европа не е производител нито на нефт, нито на природен газ и остава силно зависима от вноса на изкопаеми горива – често скъп и нестабилен. „Настоящата криза в Близкия изток отново ни напомня колко уязвими можем да бъдем“, предупреди тя.

Европа обаче разполага със собствени нисковъглеродни енергийни източници – ядрената енергия и възобновяемите източници. Заедно те могат да се превърнат в гаранция за енергийна независимост, сигурност на снабдяването и икономическа конкурентоспособност.

Председателят на Комисията направи и ретроспективна оценка на европейската енергийна политика, като заяви, че намаляването на дела на ядрената енергия през последните десетилетия е било стратегическа грешка. През 1990 г. около една трета от електроенергията в Европа е произвеждана от ядрени централи, докато днес този дял е спаднал до около 15%. „Европа направи стратегическа грешка, когато обърна гръб на надежден, достъпен и нисковъглероден източник на енергия“, посочи Фон дер Лайен. Според нея бъдещата енергийна система на континента трябва да се основава на комбинация между ядрена и възобновяема енергия, подкрепена от системи за съхранение, гъвкавост и модерни електропреносни мрежи.

Ядрената енергия, подчерта тя, осигурява стабилно производство на електроенергия денонощно през цялата година, което я прави ключов елемент в балансирана и надеждна енергийна система.

Фон дер Лайен изтъкна също, че Европа има потенциал отново да бъде глобален лидер в ядрените технологии. Реакторите от следващо поколение, включително малките модулни реактори, могат да се превърнат във високотехнологичен европейски износ с висока добавена стойност. За да се ускори развитието на сектора, председателят на Комисията обяви нова финансова инициатива.

„Ще създадем гаранционен инструмент от 200 милиона евро за подкрепа на частни инвестиции в иновативни ядрени технологии“, съобщи тя. Средствата ще бъдат осигурени чрез европейската система за търговия с емисии.

Целта е да се намали инвестиционният риск в нисковъглеродни технологии и да се привлече допълнителен частен капитал към европейската ядрена индустрия.

Фон дер Лайен подчерта и необходимостта от по-тясно европейско сътрудничество. Бизнес моделът на малките модулни реактори изисква мащаб, което предполага координация между държавите членки, хармонизиране на регулаторните рамки и ускоряване на разрешителните процедури.

Паралелно с това трябва да се инвестира в обучение на кадри и в създаването на европейски вериги за стойност – от научните изследвания до производството на ядрено гориво.

„Надпреварата за ядрените технологии започва. Европа има всички предпоставки да води“, подчерта фон дер Лайен.

Според нея европейската ядрена индустрия разполага с около половин милион висококвалифицирани специалисти – повече, отколкото в Съединените щати и Китай.

„Сега трябва да действаме с бързина и мащаб, за да превърнем Европа в глобален център за ядрената енергия от следващо поколение“, заключи тя.