ЕП прие своя пътна карта за подкрепа на енергоемките индустрии

Енергоемките отрасли, като химическата, стоманодобивната, хартиената, циментовата и стъкларската промишленост, са от решаващо значение за икономиката на ЕС и за усилията за декарбонизация, заявяват членовете на ЕП в своя резолюция. В нея се подчертава необходимостта от икономически ефективен преход с използване на различни технологии, за да се намалят цените на енергията и да се избегне ефектът на блокиране, като електрификацията е ключова стратегия.

Снимка: Аудиовизуална пресслужба на ЕП

В текста се посочват няколко пречки пред конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, включително различията в цените на енергията спрямо световните конкуренти и нестабилните цени на изкопаемите горива. 

Непълният енергиен съюз, регулаторната тежест и сложните механизми за финансиране допълнително възпрепятстват напредъка, особено за малките и средните предприятия. Системата за търговия с емисии също е подложена на натиск от пазарните промени и неравномерното използване на приходите в държавите членки, което възпрепятства адекватната подкрепа за декарбонизацията на промишлеността, твърдят членовете на ЕП.

За да се справят с тези предизвикателства, членовете на ЕП призовават за по-бързо издаване на разрешителни за проекти за чиста енергия и за прилагане на законодателството за устройство на пазара на електроенергия, за по-добре интегрирана енергийна система и за повече инвестиции в мрежовата инфраструктура. 

Следва да се проучат допълнителни начини за отделяне на цените на изкопаемите горива от цените на електроенергията. 

Според ЕП анализът на краткосрочните пазари следва да бъде ускорен до 2025 г. с оглед разглеждане на алтернативни варианти за структурата на пазара. Опростените правила и наличието на критични и вторични суровини са от съществено значение за привличането на частни инвестиции и за подкрепа на декарбонизацията, като същевременно се намали зависимостта ни от други държави.

В резолюцията се изтъква необходимостта от справяне с нелоялната конкуренция в световен мащаб чрез ефективно прилагане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) и от създаване на водещи пазари за чисти европейски продукти. 

Членовете на ЕП искат също така да подкрепят засегнатите работници и региони, като гарантират, че промишлеността на ЕС ще остане конкурентоспособна в световен мащаб, докато се декарбонизира.

„Нямаме време за губене: трябва да действаме, за да гарантираме, че европейската промишленост ще издържи и ще защити работните си места. Технологичните иновации, необходими за ускоряване на декарбонизацията на енергоемките отрасли, изискват значителни инвестиции, които ЕС е длъжен да подкрепи с публични средства“, заяви докладчикът Джорджо Гори (С&Д, Италия). „Междувременно тези индустрии трябва да бъдат защитени - от дъмпинг, мита, нелоялна конкуренция и субсидиран свръхкапацитет на други държави, за да се предотврати изтичането на въглеродни емисии и напускането на предприятията от Европа.“

ЕС подготвя Пакт за управление на океаните

Европейският съюз подготвя регулаторна рамка под формата на Пакт за управление на океаните. В него ще бъдат заложени редица мерки, с които ще се решават най-наболелите проблеми на водните ресурси.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕП

Документът вече е минал на обсъждане на последния Европейски съвет през март в Брюксел и сега беше представен от представителят на полското председателство и отговарящ за въпросите на ЕС – Адам Шлапка.

Пред евродепутатите той заяви, че ключови въпроси като свръхексплоатацията, регулацията на рибните ресурси, климатичното изменение, незаконни търговски дейности, геополитическа обстановка. Всичко това ги прави уязвими и са необходими регулаторни механизми за стабилизиране на биоразнообразието.

Част от тези приоритети попадат под фокуса на т.нар. „Синя икономика“ на ЕС. Пактът тепърва ще се облича в съдържание и ще бъде обект на внимание по време на предстояща климатична конференция през юни.

По време на последвалия дебат беше обърнато внимание, че сред големите проблеми е наличието на подводната инфраструктура, която в последните години е обект на множество атаки.

Припомням, че след нахлуването на Русия в Украйна последва саботаж на газопроводите Северен поток 1 и 2, за които все още не е изяснено кой е извършителят.  След него бяха последваха множество случаи на повредена подводна инфраструктура в Северно и Балтийско море. Инцидентите с китайски кораби и неправомерно пуснати котви нанесоха дълготрайни щети по морската флора и фауна.

В друг случай пък през пролетта на 2024 година германски строителни работници откриха експлозиви, заровени в земята близо до тръбопровод на НАТО. Открити са край град в германската провинция Райнланд-Пфалц. Газопроводът, който е част от тръбопроводна мрежа на НАТО, пренася керосин за гориво на въздушните бази. За щастие са открити на време и няма нанесени щети.

Нужни са спешни действия за защита на океаните, прозвуча апелът в пленарната зала на Страсбург. Сред ораторите беше обърнато внимание, че са нужни привличане на чужди инвестиции от трети страни, сред които и Китай. Трябва и да има по-строги регламенти по отношение на експлоатацията на подводните кабели и инфраструктура, 95% от които са именно по океанските дъна.

Що се касае по отношение на мерките – редица страни още преди дебата в Европейския парламент запретнаха ръкави и съвместно с НАТО разработиха свои механизми. Първо Белгия сложи камери за наблюдение на нейните акваториални води, а впоследствие бе създадена и съвместна платформа за шпионажи и саботажи и нерегламентирани дейности в океана.

Че океанът има нужда от защита апелира в свое изказване и бившият министър за Северно море Пол ван Тигелт във връзка с непрекъснатите набези от руска страна. "Студената война изглежда се завръща с нов фронт в Северно море", заяви белгиецът. Новата платформа е само една малка стъпка  пътя към укрепване сигурността на ключовия морски път и защитата на неговата подводна цялост.

Ревизираната кохезионна политика на ЕК дава нови възможности за България

Източните гранични региони, сред които България и Румъния, може да се възползват от ревизираната кохезионна стратегия на ЕК за инвестиране в областта на отбраната и по този начин да съживят икономиките си. Средствата може да бъдат насочени към военни дружества или за защита на критичната инфраструктура, заяви на пресконференция в Брюксел изпълнителният заместник-председател Хена Виркунен по сигурността и демокрацията (вдясно), който заедно с комисаря по вътрешните работи и миграциятта Магнус Брунер представиха основни акценти в новата политика по линия на сближаването.

По своя замисъл политиката на сближаване е в основата на европейската политика и представлява една трета от бюджета на ЕС. Основната цел е да намали различията между европейските региони и да насърчи балансираното развитие.

Виркунен заяви, че до обобщените данни се е стигнало след визити в 8 държави-членки, срещи с премиери, министри кметове и пряко ангажирани дружества и лица към които са насочени парите от кохезионния фонд.

„Да бъдеш на място е от решаващо значение за разбирането на различните нужди на европейските региони. Обикаляйки Европа, затвърдих до убеждението си, че политиката на сближаване ще продължи да предоставя персонализирани решения, адаптирани към местните нужди.

Заместникът на Урсула фон дер Лайен се е срещнал и с Европейския парламент, комисията REGI, бил е на пленарната сесия на Комитета на регионите, а също и на Съвета на ЕС по въпросите на сближаването. Изводът е, че държавите членки и отделните региони сега са изправени пред нови предизвикателства като жилищното строителство и управлението на водите, конкурентоспособността, отбраната, сигурността.

‚Тези промени на стратегията предлагат по-големи възможности на държавите членки и регионите да насочват финансиране към нововъзникващите приоритети. Времето е решаващ момент, казва членът на ЕК и апелира към страните да представят своите промени в националните кохезионни програми в срок от два месеца от влизането в сила на преразгледаното законодателство.

Комисията ще оцени и ще работи с органите за приемане на преразгледаните програми в срок от два месеца от представянето. Очаква се процесът на препрограмиране да приключи до края на 2025 г., което ще позволи актуализирано изпълнение на програмата от 2026 г. нататък.

В предложенията си до ЕК Сметната палата е извела 5 приоритета, които бяха представени на вниманието на евродепутатите по време на редовните си пленарни срещи в Страсбург.

За да се постигнат тези цели, ЕК ще предостави стимули и ще премахне пречките, които пречат на ефективното и навременно използване на средствата. Като за начало ще се увеличи предварителното финансиране и съфинансирането. Освен това ще се създаде по-голяма гъвкавост при разпределянето и изпълнението на кохезионните фондове на ЕС.

„Във всички мои срещи със заинтересованите страни се чува широк призив за по-голямо опростяване и гъвкавост. Вече правим първите стъпки в тази посока с това предложение. Като пример ще дам, че опростяваме използването на Фонда за справедлив преход. И за да гарантираме, че изпълнителните органи имат време да изменят програмите си и да завършат новите инвестиции, предлагаме да се удължи датата за допустимост с една година, до 2030 г., само за онези програми, които разпределят най-малко 15% от средствата си за петте стратегически приоритета“, каза още Хена Виркунен.

Това е поредната крачка на Брюксел по пътя към декарбонизацията и ускоряване на процеса до 2040 година. 

Припомням, че още с кореспондентските си материали за 3e News от Брюксел през миналата есен отбелязах, че еврокомисарят по климата Вопке Хукстра дава директни индикации да направи всичко възможно за повече средства, включително и чрез публично-частни инициативи за ускоряване на декарбонизацията. Само стотина дни след началото на мандата на комисията "Фон дер Лайен 2" стана ясно, че се търсят възможностии за смекчаване на целта на блока.

Още по темата: 

• ЕС проучва възможностите да занижи климатичните си цели за 2040 г.

Обсъжданите варианти варират от това да се позволи на страните да отложат по-сериозни намаления до това да им се позволи да отчитат намаленията на въглеродните емисии, за които плащат в други страни. Друга идея е да се залага повече на въглерода, който горите или технологиите могат да отстранят/поемат от въздуха.