Гръция строи хранилище за CO2 с пари по Плана за възстановяване

Седмият транш ускорява CO₂ инфраструктурата, ВЕИ и амбицията страната да стане въглероден хъб в Югоизточна Европа до 2030 г.

Гърция получи одобрение по седмото поред плащане от Фонда за възстановяване и устойчивост. Средствата, под формата на грантове и заеми, са на стойност  1,18 милиарда евро. Една част от сумата отново ще бъде използвана за проекти в енергетиката и климатичната неутралност. Пред Европейската комисия съседката ни е заявила, че ще изгради първото съоръжение за съхранение на въглероден диоксид заедно с измервателна система в помощ индустрията.

Снимка: ЕИБ

Поредно искане за плащане е било заявено от Атина в края на миналата година. Комисията е разгледала и оценила, че страната коректно е изпълнила начертаните цели. До този момент от европейския фонд са преведени близо 24 милиарда евро. Правителството, както и останалите държави членки, имат срок до есента да подадат последните искания за плащания преди да бъде закрит  фонда в края на годината.

Още по темата: 

• Вятърната индустрия като приоритетна политика

По проекта за съхранение на въглероден диоксид правителството е кандидатствало за помощ и от Европейската инвестиционна банка. От сайта на институцията е видно, че за изграждането на съоръжението Prinos ще са нужни 270 милиона евро грантове от европейската програма Connecting Europe Facility, и Фондът за възстановяване. Консултантска помощ е била направена от екип на Банката.

Въглеродните емисии, които ще бъдат отделени във въздуха, ще се събират от индустриалните обекти в Гърция и други близките страни. След това компресираният CO2 ще бъде транспортиран до хранилището.

"Въглеродът ще бъде инжектиран дълбоко под земята", разказва Зоран Станич, ръководител на Innovation Fund Unit, част от инициативата EIB Advisory Project. Ще се използват стари неизползваеми нефтени платформи на дълбочина 4 километра под морското дъно.  Теренът е сигурен, защото разполагаме с данни от десетилетия, които потвърждават тяхната пригодност. Направените сеизмологични карти също потвърждават, че теренът е безопасен за дългосрочно съхранение.

Първите количества компресиран въглерод може се очаква да бъдат складирани през 2027 г.  Плановете са годишният капацитет да достигне 2,8 милиона тона въглерод през 2030 г. Общият потенциал на обекта е 66 милиона тона.

Гърция, Италия, Словения и Хърватия се очаква да използват хранилището за транспортиране на големи емисии въглерод от химическата, циментовата и стоманената индустрии.

От банката определят проекта като изключително важен за региона, защото ще стимулира икономическото развитие в залива Кавала.

Преди този проект гръцкото правителство вече многократно е показал на Брюксел, че отпусканите траншове се използват целенасочено по проекти в областта на „зелената“ икономика, както и се променя законодателството за внедряването на водорода в индустриите. При едно от предните плащания по възстановителния фонд бяха инсталирани слънчеви панели за домове и ферми.

„Зелената“ икономика върви ръка за ръка и с промяната в инфраструктурата. Такъв проект е за цялостна модернизация на олимпийския стадион, който страна започна през 2024. Инвестицията е за 77 милиона евро. С парите ще бъде възстановена структурата на стадиона и подобрени енергийните му характеристики. С ремонта ще бъдат отстранени сериозни структурни недостатъци, открити в стоманената покривна конструкция, както и в електромеханичните и осветителните системи. национално съфинансиране. 

Един от ключовите сектори, които усилено се влагат огромни инвестиции е ВЕИ. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана  NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, заяви през 2024 г. пред кореспондента на 3е-news по време на годишния икономически форум в Брюксел икономическият тогава министър Костис Хацидакис. „Преди години въведохме Зелената програма в Гърция и срещнахме остри реакции имахме реакции от засегнати региони и социални групи. Благодарение на финансовата помощ от Комисията въведохме амбициозен план за справедлив преход, особено по отношение на двата най-засегнати региона - Западна Македония и община Мегалополис в Пелопонес“, разказа пред делегатите гръцкият дипломат.

На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между  компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни паркове, с които да се постигне заветната цел на Европа- нулеви емисии и нисковъглеродна икономика. 

Брюксел залага на стабилност в нестабилен Вашингтон

САЩ остават търговски партньор номер едно за ЕС, въпреки сложните отношения с администрацията и президента Доналд Тръмп. Това послание прозвуча от залата на Европейския парламент в Брюксел по време на дебат по трансатлантическото споразумение.

Снимка: Пресслужба на ЕП

От изказването на икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис стана ясно, че въпреки непоследователната политика и непредвидими решения на президента „сделката си е сделка“ и Европа трябвало да спази договорените вече по-рано тази година тарифни споразумения.

През миналата година ЕС е направил търговия със САЩ за 1.7 трлн. евро, инвестирал е 4,8 трлн. евро. Делът на търговията отвъд океана съставлява 21% от общата в световен мащаб.

„Искам да съм ясен. Ние ще продължим усилията за конструктивни отношения със САЩ и избягване на нестабилност, но няма да си затваряме очите за рискове при нарушени интереси. Комисията остава бдителна и готова да защити индустриите, ако е необходимо. Следим отблизо промените в тарифите и ако е необходимо ще са в положителна за нас посока.

Изказването на еврокомисаря пред депутатите е по повод гласуване на сключеното търговско споразумение между ЕК и САЩ за вносните мита. Добровскис смята, че едно гласувано положително становище е силен коз за ЕК да продължи да отстоява позициите на блока пред администрацията на Тръмп.

От своя страна Парламентът иска да се приеме мандат за преговори с държавите членки по две законодателни предложения, които ще премахнат повечето мита за промишлени и селскостопански стоки от САЩ.

Евродепутатите настоява да се въведе и клауза за суспендиране, ако САЩ въведат нови мита. 

Проектът на позиция, приет от комисията на ЕП по международна търговия, включва и предложение за т.нар. „клауза за изтичане на срока на действие“, което би означавало, че ако бъдат приети, новите мита ще влязат в сила едва когато САЩ изпълнят ангажиментите си.

Редица депутати обаче в изказванията си бяха прекалено крайни и призоваха споразумението да бъде прекратено, тъй като президентът-милиардер непрекъснато и ежедневно си променя мнението, а това създава несигурност за европейските индустрии. Въпреки оформения текст по сделка по време на срещата с Урсула фон дер Лайен в Шотландия и последвалите преговори във Вашингтон, все още обаче виси голяма неяснота около вносните мита за алуминия и стоманата. 

Чуха се  изказвания, че трябва да има санкции срещу САЩ, а не да се сключва споразумение, защото заради „незаконната“ война на САЩ в Иран, Европа не може да купува газ оттам.

От редиците на Renew Europe също веднага излязоха с позиция:  Докато Европейският парламент се готви да гласува мандат за тристранни преговори по двете законодателни предложения, прилагащи тарифните елементи на рамковото споразумение между ЕС и САЩ от типа „Търнбери“, Renew Europe обявява подкрепата си за позицията, приета от Комисията по международна търговия (INTA) на 19 март. Ключов приоритет е да гарантира, че сделката осигурява реална предвидимост и стабилност – за бизнеса, работниците и гражданите. ЕС ще продължи напред, но въз основа на справедливост и яснота: никакви по-високи тарифи, никакви повече заплахи за тарифи и никакви заплахи за сигурността срещу държавите членки на ЕС.

Припомням, че Европейският парламент вече веднъж замрази ратифицирането на подписаното през юли миналата година търговско споразумение със Съединените щати заради възникналото напрежение около апетитите на Тръмп едностранно да придобие на Гренландия и заканата за 200% вносни мита за френските вина.

През февруари тази година и сега от втория опит за гласуване от залата на Европейския парламент се чуха призиви, че търговските преговори трябва да останат на пауза докато ЕС не получи ясна гаранция от Вашингтон, че условията по сделката ще бъдат уважавани.

На 27 юли 2026 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещнаха за първи път в Шотландия, за да обсъдят търговското споразумение. Тогава председателката наблегна, че залогът е изключително голям тъй като ставало дума за търговия на стойност 1,7 трилиона долара и 800 000 души от двете страни на Атлантика.

ЕК създава регионален център за борба с пожарите в Кипър

Горските пожари в Европа стават все по-големи, по-чести и по-разрушителни. Затова са необходими координирани действия от рано и постоянен диалог със страните-членки, настоява Европейската комисия.

Намерението на Комисията е от рано да изготви нов подход с превантивни действия в защита на околната среда и биоразнообразието, защото по прогнозни данни ситуацията с пожарите през тази година ще се влоши в сравнение с предходните.

В документ, подобен на стратегия, се вижда за готвени инвестиции и конкретни мерки преди началото на летния сезон и покачване на температурите на континента. Сред тях са по-добро обучение на спасителни екипи и пожарникари, насърчаване на доброволчеството в моменти на кризи, насърчаване на обмен на доброволци между държавите.

• Oще по темата: Българската гора в пламъци: кога ще се научим да се пазим от огъня? | 3e-news

Комисията ще продължи да позиционира предварително пожарникари в рискови зони и да насърчава обмена на експерти по пожарогасене.

Държавите членки ще бъдат информирани за специални възможности за финансиране на подвижен парк. Престои доразвиване на Европейската информационна система за горски пожари, поддържана от спътника „Коперник“. Ще бъдат като подобрени нейните инструменти за ранно предупреждение и наблюдение на пожари. Ще бъдат разработени нови възможности за стандартизирано моделиране на риска в общоевропейски мащаб, за да се помогне за идентифицирането на най добри практики за намаляване на рисковете от пожари и повишаване на устойчивостта на ландшафта.

Комисията също така продължава да разработва инструменти за моделиране на горски пожари, подпомогнати от изкуствен интелект, в подкрепа на вземането на решения.

Флотът на rescEU за гасене на пожари ще бъде разширен с закупуването на 12 противопожарни самолета, както и 5 хеликоптера. Първият е доставен на Румъния през януари 2026 г. и ще бъде готов за сезона на горските пожари през 2026 г.

Комисията работи по създаването на европейски център за борба с пожарите в Кипър, който да служи като регионален център за обучение, учения и сезонна готовност. Той ще има двойна роля: оперативна, за реагиране при извънредни ситуации, свързани с горски пожари, и изграждане на капацитет. Комисията предлага също така да събира данни, за да разбере по-добре и намали дългосрочните рискове за здравето, пред които са изправени пожарникарите, да ги свърже с излагането им на опасни условия и токсични вещества.

Регионалният център идва като добра възможност за превенция в България, която бе сред най-засегнатите в ЕС през 2024 година. Според направен тогава доклад сезонът е приключил с обща изгоряла площ от 383 317 хектара. Докладвани над 8 300 пожара - 4 пъти повече от средната стойност за 17 години. България, Гърция, Италия, Португалия и Испания са сред най-засегнатите държави от ЕС с обща опожарена площ от 334 940 хектара.

Пожарите и наводненията нанасят щети за стотици милиони и показват системен проблем – стратегиите за превенция не отговарят на мащаба на риска. При затопляне от около 2°C щетите ще достигнат до 5% от БВП на еврозоната, пише в своя статия по темата специализираният сайт „Климатека“.

Системите за ранно предупреждение могат да намалят щетите с около 30%, като дават време за подготовка и реакция. Същевременно в България застрахователната защита е критично ниска. Едва около 2% от климатичните щети у нас са покрити от застраховки, което означава, че тежестта пада върху държавата и домакинствата.

В този контекст България е силно уязвима и това не е случайно, а резултат от съчетание между география, остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции в превенция. Мерките и политиките, както за превенция, така и за модернизация са крайно недостатъчни.