Портът "Зеебрюге" и краят на руския LNG транзит

Над 200 танкери с руски втечнен природен газ акостират на белгийското пристанище Зеебрюге всяка година. Те разтоварват разтоварват над 8 милиона тона по силата на сключен преди две десетилетия договор между порта и руския консорциум  "Ямал СПГ". От транспортирането се печели над 1 милиард евро всяка година. Всичко това обаче спира от 26 март с влизането на новите санкции на ЕК и променя коренно картата на руския газов транзит в посока Китай.

Снимка: "Флуксис"

Дългогодишната инвестиция включва изграждане на огромен подземен резервоар за съхранение на LNG, който може да побере на един път товара на цял танкер. Количеството е достатъчно да захрани нуждите на средно голямо градче като Аалст за цяла а година, разказва в репортаж за обекта обществената медия Ве Ер Те.

Инициативата е с дългосрочна визия и сигурен китайски пазар. Тогава обаче никой не е предполагал, че ще настъпят времена, в които Русия ще воюва в братска Украйна, цените на горивото ще ударят рекордни стойности, а Кремъл няма да бъде хегемон на Стария континт. Единственото, което било сигурно, че проектът ще носи дивиденти и на руската хазна, и за обществения белгийски оператор „Флуксис“, и за дружеството Ямал.

Всичко тръгнало още в края на миналия век когато руското правителство разбрало за огромните запаси от газ и петрол под ледените слоеве на Северен Сибир. Западният полуостров Ямал се оказал златна находка, от която  Русия от 2007 г. започнала да се възползва.

Сибирският природен газ веднага намерил купувачи - Китай и Индия. Но изграждането на тръбопровод от повече от 3000 километра от запад на изток през Сибир към Китай щяло отнеме много време и пари. Затова, компанията „Ямал ВПГ“ избрала да транспортира газа с кораби, замразен до минус 162 градуса. Природният газ става течен и е 600 пъти по-компактен отколкото в газообразна форма. Така че може да се транспортират огромни количества в един танкер.

Може да се транспортира до Китай през Северния ледовит океан по т.нар. северен маршрут, който е свободен от лед само през лятото. През зимата, когато полярният лед е твърде дебел, за да се премине дори със специални танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ – на компаниите е нужен друг маршрут. Ето защо руснаците намират друг път -  През Баренцово, Норвежко и Северно море до Европа, нататък през Средиземно море и Суецкия и Индийския океан към Китай. Скъпите танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ вече не били необходими за този маршрут. По-евтино се оказало да се прехвърли товара от танкер-ледоразбивач на обикновен танкер за втечнен природен газ, който може да се погрижи за по-голямата част от маршрута. Но изпомпването на леденостудения втечнен природен газ от един танкер в друг не е нещо, което се прави с лека ръка. Това изисква специални инсталации. И Зебрюге се сдобива с такива инсталации.

Зебрюге спечели лъвския пай от договора с Ямал. Има още един терминал за втечнен природен газ в Европа, който претоварва природния газ от Ямал. Това е Монтоар в устието на Лоара във Франция, южно от Бретан. Но само малка част от това, което Зебрюге обработва, се доставя там.

Но тези дейности по претоварване ще приключат на 26 март, след взето през миналата година решение на Европейската комисия реши. С поредния пакет от санкции да забрани транзита на руски природен газ към трети страни извън Европа през европейски пристанища. Забраната ще влезе в сила на 26 март 2025 г.

Досега операторът „Флуксис“ твърдеше, че не може просто да развали договора за Ямал. Само - ако има забрана от Европа или белгийската държава, може да се позове на форсмажорни обстоятелства и да избегне искове за обезщетение. Всичко това приключва сега.

Означава ли това, че вече няма да видим нито един руски танкер за втечнен природен газ на терминала в Зеебрюге?, пита белгийската телевизия и си отговаря – Не! Защото, Европа се опитва да попречи на търговията на Русия с трети страни извън Европа, но все още позволява навлизането на руския газ в собствените си граници.

В края на краищата самата Европа все още не се е отказала от пристрастеността си към руския газ. Миналата година не по-малко от 19% от вносния газ в Европа е от руски произход. 

Ако Европа предприеме наистина решителни санкции, тя ще трябва да ограничи и тези доставки. Но тогава рискува да се сблъска с недостиг на газ и нова енергийна криза, прогнозира медията.

Според екологичните движения, европейската политика на санкции е „откровено лицемерна, защото Европа продължава да финансира руската инвазия в Украйна, като продължава да внася газ“.

Експерти допълват еколозите с твърдения, че забраната за транзит на руски газ към Далечния изток просто ще увеличи доставките на руски природен газ за Европа. 

Експертът по втечнен природен газ Алекс Фроли от ICIS казва, че "ако Русия не може да транзитира газ през Европа до други дестинации и с все още високите европейски цени на газа, може да се окаже, че Русия изпраща повече газ директно в Европа за използване в самата Европа, след като забраната влезе в сила."

Неговият колега Бен МакУилямс от брюкселския мозъчен тръст Bruegel е съгласен: "Русия може да използва капацитета си за претоварване в Зебрюге, за да внася повече природен газ в Европа"

На въпрос към самия оператор "Флуксис" какво планира да направи "Ямал LNG" с резервоара за съхранение на терминала в Зеебрюге, не дава контретен отговор. Също не е ясно какво ще се случи с временните слотове, в които руските ледоразбивачи ще могат да акостират, за да прехвърлят ценния си товар на обикновени танкери за втечнен природен газ.

Shell и дилемата на европейската индустрия: високи разходи и затваряния

Shell започва цялостна ревизия на химическите си подразделения по целия свят. Това означава, че през следващите няколко години може да се стигне до частично или някъде напълно затваряне на клонове. Засега се говори за два от тях в американския град Пермис и нидерландския Мурдайк, пишат NOS и Wall Street Journal.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Енергийният гигант наскоро е представил пред инвеститори дългосрочна стратегия, която разкрива планове за още по-печеливши бизнеси идните години. В нея е споменат химическият сектор. За САЩ се говори, че ще се търси стратегическо партньорство, но за Европа може и да се стигне до частични затваряния на мощности.

"Трябва да се направи нещо"

Компанията посочва, че до решението се е стигнало заради "много предизвикателните пазарни условия" в Европа, свързани с високите разходи за енергия, емисии CO2 и разходи по поддръжка на мрежата.

"Трябва да се направи нещо. Опитваме се да подобрим още повече работещите звена, но също сме принудени да се освободим от неработещите“, казват от компанията.

Засега Shell не иска да разкрива много за бъдещето на холандското подразделение, защото било твърде рано. Но пак повтаря, гоорителят, „трябва да се направи нещо“.

Че трябва да се направи нещо „биха камбаната“ пред Брюксел и други големи промишлени компании. В среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен те в прав текст заявиха, че се страхуват за бъдещето си поради високите разходи за енергия.

Същата участ и тревоги тресе цялата тежка промишленост в съседна Нидерландия, която с няколко писма до Камарата на представителите и до премиера Дик Схоф заявиха, че трябва да се действа бързо, защото фалитите напират, а плановете за декарбонизация остават неизпълнени. Проблемът според бранша е голям, тъй като касае не само един сектор, а цялостния държавен ангажимент пред Брюксел за пълна климатична неутралност до 2040 година.

Главният изпълнителен директор на Shell Нидерландия Франс Евертс отваря и друг сериозен проблем пред бранша- неясната правителствена политика, която ще срине цялата индустрия.

Медиите в ниската земя припомнят, че и друг американски химически гигант LyondellBasell съобщи, че фабриката в Ротердам ще затвори. Такива сигнали идват и от  компанията Tronox за клона си  също на ключовото пристанище.

Сигналите за напускащи стратегически компании от ключовото нидерландско пристанище затвърждава притесненията на общини и мениджмънт до правителството, че „Портите на Европа“, както е известно по света, може да загуби стратегическата си водеща позиция и лидерство в пристанищната икономика.

В началото на февруари, ви разказах, че десетки мениджъри и кметове апелират портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти. В документа за пореден път се споменава думата предвидимост и ясна политика – нещо честно споменавано през последните месеци не само от химическата, но и от енергоемката индустрия. „Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреждава общински съветник Робърт Саймънс, a само няколко седмици по-късно и започват да се оправдават неговите опасения. Две от американските компании вече са предприели стъпки, докато Shell не казва, но обмисля.

Защо?

Сигналите за напускащи стратегически компании от ключовото нидерландско пристанище затвърждава притесненията на общини и мениджмънт до правителството, че „Портите на Европа“, както е известно по света, може да загуби стратегическата си водеща позиция и лидерство в пристанищната икономика.

В началото на февруари, ви разказах, че десетки мениджъри и кметове апелират портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти. В документа за пореден път се споменава думата предвидимост и ясна политика – нещо честно споменавано през последните месеци не само от химическата, но и от енергоемката индустрия.

И докато правителството на Нидерландия тупка топката или се занимава с други за него по-приоритетни области ( като миграционна политика, убежище или се опитва да изгради единна позиция между парламент и държава по ключови теми като отбраната) много от фирмите отчаяно се борят с бюрократичния батак, бумащината и нереформирата електроенергийна система. Това им коства забавени проекти, невъзможност за разширяване на мощностите, пречка за изпълнение на инвестиционните програми и невъзможност за постигане на пълна декарбонизация и климатична неутралност. 

А докато държавата не изгради стройна и прогнозируема дългосрочна стратегия - на редица браншове им остава единствено да чакат в списъци по цяло десетилетие, за да реализират инвестиционните си планове или просто да закрият или преместят мощностите си както смятат вече някои-  една от които Shell.

Реакцията на Брюксел

На всички тези опасения, които тресат не само нидерландската индустрия ( а както каза в свое изказване ресорния комисар Стефан Сежурне – те са едни и също по цяла Европа), Европейската комисия отговори с изготвянето на спешен план по името Пакт за чиста индустрия. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия, които щадят околната среда.

Комисията ще опрости правилата за държавна помощ за ВЕИ и екологично насочени проекти, както и ще се насочи към усилено електрифициране и подсилване на остарялата мрежа – едно от изискванията, които силно апелира от години енергоемката индустрия.

Представеният на 26 февруари пакт обаче не бе приет ентусиазирано от бенефициентите, за които е разработен. Водещи индустриални мениджъри се оплакаха, че е неясен и в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай.

Един от най-големите критици и радетели, че ЕК трябва да промени нещо, за да защити своята индустрия и да я опази от нашествието на китайската евтина продукция, е стоманодобивният гигант ArcelorMittal. Регионалният мениджър на завода в Гент Герт Полворде коментира пред местните медии, че иска да чуе повече конкретика как ще му бъдат защитени търговските интереси в Европа. Впрочем компанията беше първата още през есента, която заяви, че докато Брюксел не промени нещо в полза на индустрията, ще спре да инвестира в екологични инсталации. В един момент дори заплаши, че ще премести бизнеса си извън Стария континент.

От чутото никак не са очаровани и от химическия гигант Ineos, който заедно с колегите им от ArcelorMittal, изпратиха десетки петиции и предложения за реформи. Позицията на компанията е, че не виждат как реално тези мерки може да спрат упадъка на европейската индустрия.

Шефът на енергийния гигант TotalEnergies Патрик Пуяне също не смята, че предложените планове могат да обърнат хода на събитията. "Наистина ли Европа е способна да преосмисли собствения си модел от нулата?", чуди се той.

Американският мениджър Питър Хънтсман е всичко друго, но не и убеден в плана. Неговата международна компания Huntsman, която също има отдел в пристанищната зона на Антверпен, инвестира сериозно в Белгия. В един момент там е имало 800 служители - сега са останали само 150, казва той. "Губим пари в Европа от 3 години поради високите цени на енергията и суровините. Това се отнася не само за химическия сектор, но и за автомобилния и за технологичния сектор. Не мисля, че планът дава отговор на фундаментални въпроси, като например как Белгия може да се конкурира с Китай, САЩ и разрастващата се индустрия в Близкия изток."

Белгийската икономика - тих растеж сред глобални бури

Белгийската икономика отчита плахи резултати на тих разтеж фона на политическата несигурност и геополитическата турбуленция по света и политиката на Докато Тръмп. Според първите оценки на Националната  банка на Белгия,  икономиката расте с доста стабилен темп от малко под 1% на годишна база. 

За първото тримесечие на се очаква ръст от 0.8% на годишна база, по-нисък от нормалното, но все пак положителен. Въпреки този растеж има важни предупредителни знаци, които не бива да се пренебрегват, пише в свой анализ Барт Ван Крейнест е главен икономист във фламандската асоциация Voka и автор на книгата "Белгия може да се справи по-добре“. Някои от тезите му са поместени в електронното издание BusinessAM.

Снимка; Аудиовизуална служба на EK

Встъпването на Доналд Тръмп  като президент и последвалата търговска война срещу Европа заема водещо място в анализа на белгийския специалист, който ги подрежда по следния начин:

 - Несигурност в международната политика

Политиката на Дондалд Тръмп с изпратените множество сигнали към света (включително вносни мита) създава много несигурност. Освен това не е още ясно как другата икономическа сила Китай ще реагира на това. В резултат на това показателите за несигурност на белгийската политика се повишиха до върхови нива, подобни на ситуацията в началото на 2020 г., когато Covid предизвика хаос. 

- Нарастващи рискове от рецесия в САЩ

Американските фондови пазари бяха разтърсени от поредица разочароващи икономически данни. Все по-често възниква въпросът дали икономиката на САЩ е на път към рецесия. Фондовият пазар не е на този етап надежден предсказател на икономическата динамика. Това не означава, че нищо не е наред. Растежът на американската икономика се забавя и политическият хаос на Тръмп със сигурност не помага. Но засега частният сектор изглежда достатъчно силен, за да избегне сценарий на рецесия. Въпреки това рискът е по-висок отколкото преди няколко месеца и, разбира се, остава трудно да се предвиди какви ще бъдат следващите стъпки на Тръмп. Във всеки случай - по-слабата икономика на САЩ не е добра новина за останалата част от света.

- Търговска война

През първите си седмици Тръмп използва вносните мита като основен инструмент в своята икономическа и международна политика. Това е особено лоша новина за белгийската икономика, която е много зависима от международната търговия  -дори и да е предимно в рамките на Европа.

-  Големи части от частния сектор под натиск

През последните години белгийската икономика продължи да расте, но забележително е, че публичният сектор расте по-бързо от частния. Това всъщност не е здравословна ситуация. Икономическият растеж в частния сектор беше едва 0,9% през 2024 г., около половината от нормалния темп на растеж. Икономическата активност се свива в ключови сектори като промишлеността, търговията и финансите, които заедно представляват почти половината от дейността на частния сектор (общо -0,6%). Това беше компенсирано от относително силен растеж на ИКТ и свободните професии и административни услуги. Но фактът, че голяма част от частния сектор е на "червено", очевидно води до рискове за цялата икономика.

- Предприемачите остават притеснени

Доверието на белгийските предприемачи (според месечното проучване на Националната банка) остава на ниво, което в миналото съответстваше на стагнация на икономиката. Проучване на Voka сред 700 фламандски предприемачи рисува още по-песимистична картина: почти 2 от 3 от анкетираните оценяват настоящата икономическа ситуация като негативна. Тази мрачна оценка вероятно се дължи главно на многото неясноти, с които се сблъскват предприемачите. Гореспоменатият политически хаос и търговската война, но и европейските регулации, плановете на новите правителства у нас, динамиката на цените на енергията и другите суровини, ... създава труден климат за правене на бизнес.

-  Пазарният дял на международните пазари намалява бързо

Според последните прогнози на Националната банка белгийският износ ще намалее с 13% в сравнение с периода 2022. Пре тази година износът се очаква да бъде на същото равнище като през 2019 г. Очаква се чуждестранни пазари на продажби да нараснат с около 11%. Това означава, че белгийските износители губят повече от 10 % от пазарния си дял на международните пазари. Според настоящите очаквания тази загуба ще се увеличи още повече през 2026-2027 г. Ерозията на конкурентната позиция подкопава потенциала за растеж в дългосрочен план.

- Бъдещето на промишлеността в Белгия остава несигурно

Икономическата активност в производствената индустрия намалява 8 поредни тримесечия. В края на 2024 г. добавената стойност в промишлеността беше с 6,4% по-ниска, отколкото точно преди Ковид. Този спад е главно в енергоемките промишлени сектори. Сектори като химическата промишленост, стоманата и пластмасите са изправени пред спад от 20 до 30 % от края на 2019 г. насам. През последните месеци както европейското, така и фламандското правителство обявиха планове за подкрепа на индустрията

- Колеблив пазар на труда

Икономическото неразположение и несигурността се усещат и на пазара на труда. Водещи показатели като активност на временна заетост и очаквания за заетост в основните сектори изглежда са се стабилизирали донякъде през последните месеци, но на ниски равнища. Ясно подобрение в краткосрочен план изглежда все още не е в картите.

- Рекорден брой фалити

След впечатляващо увеличение през последните години броят на фалитите се стабилизира през последните месеци, но на високо равнище. През последните 12 месеца (до края на февруари) 11 000 компании фалираха в Белгия. Загубени са 33 000 работни места. Във Фландрия броят на фалитите е дори на историческо рекордно ниво. През последните дванадесет месеца 6300 компании фалираха във Фландрия, което беше придружено от 19 000 загубени работни места.

- Риск от допълнителни данъци

С по-ниската икономическа активност, факта, че правителството на Аризона успя да започне твърде късно, за да промени тази година, и особено допълнителните милиарди, които са необходими за отбрана с ускорени темпове (вече 4 милиарда допълнително до лятото), бюджетните планове на Аризона вече трябва да бъдат преразгледани. Вече е ясно, че ще са необходими допълнителни усилия за овладяване на бюджетния дефицит. В същото време вече има много протести срещу планираните мерки за икономии (дори и да останат ограничени като цяло). Съществува реален риск новото правителство в крайна сметка да потърси допълнителни данъчни приходи, за да отговори на бюджетните предизвикателства. Като се има предвид и без това тежката ни данъчна тежест, това ще натежи на икономическата активност.

С поглед към Германия

Белгийската икономика ще продължи да расте засега, макар и с по-бавни темпове от обикновено. Това означава, че малко (допълнително) трябва да се обърка, преди да се появят сценарии за рецесия. Възможна по-нататъшна ескалация на търговската война и несигурността около нея може да бъде спусък. От друга страна, има и възможност Европа (отчасти под натиска на Тръмп) най-накрая наистина да се заеме с някои неща, които могат да създадат положителна динамика.

Плановете на новото германско правителство да инвестира масово вече са стъпка в правилната посока, която ще има положителни последици и икономиката (дори и да отнеме известно време, преди това наистина да започне). В краткосрочен план обаче несигурността продължава да засенчва перспективите.