Новото нидерландско правителство е решено от лятото на тази година да започне активно търсене на терен за нова атомна електроцентрала. Проектът е един от наследените още от времето на Марк Рюте като премиер. Последвалата оставка и не просъществувалото дълго правителство на Дик Схоф оставиха тази идея висяща и само като добри намерения. Новият премиер Роб Йетън, като пламенен защитник на екологичната идея, е твърдо решен да изгради нови АЕЦ или поне малки модулни реактори. Неговият екип все пак не започват от нулата, защото по темата вече са работили предишните правителства и са начертани три възможни локации. Едната е на терена на съществуващата АЕЦ Борселе на границата с Белгия, а другата е край Ротердам и третата в Грьонинген.
.docx%20-%20Word.png)
Атомната електроцентрала в Борселе. Снимка: borseletotdekern.nl
- Още по темата: Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news
Именно пристанищният град постави ребром въпроса с няколко мотива, защо не
иска две нови АЕЦ на своя територия. От изпратено писмо до правителството на
Южна Холандия (Zuid-Holland) става ясно, че за провинцията ще е проблем
липсата на терени както и натоварената и остаряла електропреносна система. „Не смятаме,
че Маасвлакте е
подходящ за 2 конвенционални електроцентрали. Вече ни липсва място в
пристанището на Ротердам и негативното въздействие е твърде голямо. Би било
неразумно решение да ги сложим тук“, посочват в мотивите си от местната
провинция.
Местни медии допълват писмото, че в различни интервюта местни
парламентаристи са заявявали, че наред с липсата на пространство проблем ще се
окаже допълнителния натиск върху пътната инфраструктура, недостига на жилища за
настаняване на работниците. Все пак, ако кабинетът реши, че това е теренът,
трябва да покрие напълно всички възникнали допълнителни разходи. От управата на
Ротердам заявиха, че са отворени да посрещнат идеята за изграждане на малки
модулни реактори (SMR).
Изграждането на нови атомни мощности, макар на приливи и отливи, се
дебатира с местните власти вече трета година. С общи усилия на редовните и служебните
кабинети, бе създадена вече нова държавна компания (NEO), която ще контролира
строителството на новите блокове. Тя ще има стотина специалисти, които след
десетилетие ще управляват реакторите. Оптимистичните планове са в далечно
бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ.
Независимо от политическите си различия в коалиционните управления, всички досега
са в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и
без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни.
Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го
направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за
експлоатацията. Една от причините за държавното участие е да не се
допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във
Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти. Две компании засега са кандидати американската Westinghouse и френската EDF.
Проектът за новите атомни мощности, с обща мощност от 1600 мегавата, ще бъдат от поколение III+. За да започне подготовката правителството вече има 5 милиарда евро на масата. Но за самото строителство ще са необходими още повече пари. Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала
2035 година е срокът, който според нидерландските депутати е съвсем реалистичен да заработят нови мощности. За енергийните специалисти срокът е абсурдно нереалистичен. Времето няма да стигне за цялото планиране и тестови изпитания, коментира един от тях Вим Туркенбург. Според него нова АЕЦ не по-рано от 2040 и това е най-оптимистичният вариант. Реалистичният е след средата на 2045 г.
Местната власт в Ротердам наред с терените поставя един изключително
наболял въпрос на национално равнище – остарялата електропреносна мрежа,
нейните „тесни места“ и опасността от енергийна криза заради прекъсвания. Хиляди
фирми от години са в списъци на чакащи с невъзможност да разширят мощностите си
заради старите кабели, някои още след Втората световна война. Според разчетите
на националния оператор TenneT само за следващите
десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в
подобряване и разширяване . Проблемът може да се
задълбочи още от тази година и да се стигне до претоварване и прекъсвания на
някои места.

