Белгия и Нидерландия: Нови АЕЦ без държавно участие не става

Нидерландия прави още една малка крачка по пътя си към строителството на нова атомна електроцентрала. Създадена бе нова държавна компания (NEO), която ще контролира строителството на новите блокове. Тя ще има стотина специалисти, които след десетилетие ще управляват реакторите. Оптимистичните планове са в далечно бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ. 

От правителството, което до дни ще предаде щафетата на своите наследници на поста в кабинета на Роб Йетън бързат да уточнят, че в дългосрочната стратегия на страната не е записано задължително изграждане на класическа АЕЦ, може и да са малки модулни реактори – между 2 и 4.  Засега е ясно, че два реактора ще струват между 20 и 30 милиарда евро и няма да бъдат в експлоатация преди втората половина на следващото десетилетие. Техният капацитет ще е в пъти по-голям от действащата в момента Борселе.

Подготовката за новата АЕЦ стартира преди повече от 2 години през мандата на тогавашния премиер (сега шеф на НАТО) Марк Рюте. Досието бе завещано на Дик Схоф, който пък го предаде на 38-годишния Роб Йетън. Новото правителство вече заяви, че енергетиката е сред ключовите области за неговия мандат, в това число и нови АЕЦ.

Трите изминали кабинета, независимо от политическите си различия в коалиционното управление в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни. Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за експлоатацията.  Една от причините за държавното участие е да не се допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти.

Нидерландският проект е в твърде начална фаза. Две компании засега са кандидати американската Westinghouse и френската EDF. Служебният климатичен министър Софи Херманс заяви наскоро, че страната има амбицията да ускори програма за програмата за малки ядрени реактори, офшорната компания Allseas вече работи по дизайн за такъв  малък реактор.

Бъдещето на новите атомни блокове и мястото на Нидерландия на европейската карта са сред приоритетите на новия кабинет, който трябва да положи клетва в края на февруари. Премиерът Йетън обаче още с предизборната си кампания показа, че енергийната и климатична политика се завръщат като водещи теми, след като проевропейската либерална партия D66 изненадващо спечели предсрочните избори миналия октомври 

От съобщение на Министерството на климатичната политика и зеления растеж се знае, че е внесена поправка в Закона за ядрената енергия, която ще позволи на централата в пограничния с Белгия град Борселе да продължи да работи. "С тези стъпки Нидерландия е твърдо ангажирана с надеждни енергийни доставки без CO2, в допълнение към вятърната и слънчевата енергия", заявиха от министерството.

В отделно изявление правителството заяви, че ако изменението бъде прието, операторът на Борселе EPZ може да кандидатства до регулатора ANVS, за да продължи атомната електроцентрала да работи след 2033 г.

АЕЦ Борселе е пусната в търговска експлоатация през 1973 г. Според Международната агенция за атомна енергия през 2024 г. тя е осигурила 2,8% дял от производството на електроенергия в страната. През декември 2022 г. правителството на Рюте избра площадката в Борселе като предпочитано място за предложеното изграждане на два нови ядрени блока поколение III+, които трябва да заработят до 2035 г.

Припомням, че около тази АЕЦ белгийското правителство на Александър Де Кро също бе заявило инвестиционен интерес за съвместен с нидерландците строеж на нови мощности. Проектът може в един момент отново да влезе на дневен ред, след като стана ясно от доклад оператора на високоволтовата мрежа Елиа, изготвен съвместно с инженерната фирма Tractebel (Engie), че Белгия ще изпитва все по-голям недостиг на електроенергия и към 2035 година ще са й нужни поне 4,4 гигавата. Препоръката на авторите на доклада е, ако страната иска да има нова атомна централа през 2039 година, то е най-уместно още от тази да започне подготвителни дейности. Специалистите дават оптимистичен срок, но реално първите нови реактори при тези темпове може да заработят 2042-2044 година.

Белгийският кабинет с премиер Бард Де Вевер също, подобно на нидерландските си колеги, заяви с идването на власт през 2025 година, че ще рестартира ядрената програма и ще върне страната на подобаващото й място в Европа. Едно от първите решения бе да отмени стар закон, с който трябваше да бъдат закрити всички атомни електроцентрали.С друго решение правителство реши  да бъде съсобственик в две от атомните електроцентрали и одобри да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC. Придобиването на акциите бе част от споразумение между белгийската държава и Engie/Electrabel за удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10 години.

И Белгия създаде нова компания, която ще стопанисва модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ от 15 милиарда евро.

2035 за 2 АЕЦ в Нидерландия – абсурд

Двете държави усилено говорят, че до десетина година може да имат нови мощности. Но дали е така? Да провери на терен отива в Чехия нидерландската обществена телевизия NOS където в АЕЦ "Дуковани" започва строеж на нови блокове. В края на ноември 2025 правителството официално потвърди, че южнокорейската компания KHNP е спечелила търга за два нови реактора. Резултатите бяха оспорени от другия кандидат френската компания EDF, но съдът отхвърли претенциите. Новите реактори ще допълнят четирите стари 512-мегаватни блока от осемдесетте години на миналия век. Държавата ще осигури заем, който националната ЧЕЗ ще изплаща в продължение на 30 години. Проектът е на стойност 19 млрд.долара.

2035 година е срокът, който според нидерландските депутати е съвсем реалистичен да заработят нови мощности. Репортерът му се струва, че е твърде кратък, но дали греши – ще попита специалистите. „Не мисля, че някой може да вдигне АЕЦ за този кратък период, казва Пьотр Заводски, директор на бъдещите блокове в АЕЦ "Дуковани" и подчертава, че за новия проект са започнали подготовка още през 2015 г.

Какво се получава, чехите вече имат избрана локация, конкурсна процедура стопанин на новите мощности. Планират пусков срок 2038 г.. А нидерланците – нямат нито едно от трите условия и се надяват на 2035 г., отбелязва телевизията и припомня с архивни коментари в парламента, от които политици казват, че срокът е достатъчен, ако по-бързат и действат по-експедитивно с избора на новия собственик и документация. В отговор на коментарите, чешкия мемиджър заявява, че ще се опита дипломатично да каже, че това „би било изключително трудно“.

Срокът е нереалистичен, който поставят политиците. Времето няма да стигне за цялото планиране и тестови изпитания, казва енергийният експерт Вим Туркенбург. Според него нова АЕЦ не по-рано от 2040 и това е най-оптимистичният вариант. Реалистичният е след средата на 2045 г.

Нидерландия прави от стари военни униформи облицовъчен материал

Стари военни униформи и износени текстилни облекла намират още едно приложение в Нидерландия – като облицовъчен материал в строителни панели.

Инициативата е на няколко държавни структури – военно министерство, полиция, Агенция по предприемачество и държавна агенция за недвижими имоти. Изхвърлените дрехи ще бъдат щателно преработени за нуждите на строителството от компанията Agricon Nederland. Инициативата се финансира  с държавни средства по Програма за зелени иновации.

Снимка:marshallmuseum.nl

В съобщение до медиите от правителството заявяват, че се надяват с тази стъпка да намалят все по-нарастващата текстилна планина в контейнер парковете. Годшно средно нидерландец изхвърля по 15 килограма дрехи и текстил всяка година.

С производство от 600 тона текстилни отпадъци годишно, Agricon получава 120 тона, което е достатъчно за 12 000 квадратни метра строителен материал. Това може да се използва за външни фасади и вътрешни стени като алтернатива на гипсокартона.

"Като министерство на отбраната носим отговорност за целия жизнен цикъл на нашите материали. Униформите, които са загубили оперативната си функция, получават нова цел в строителството чрез това сътрудничество. По този начин правим конкретен принос за по-устойчивото използване на суровините си", казва пред nu.nl подполковник Кьорт Ян Еефтинг. Той е мениджър на категорията за корпоративно облекло в правителството.  Настоящото партньорско споразумение е една година с опция да се удължи до три.

Белгия очаква инвестициите в отбраната да тласнат растежа на еврозоната

Икономиката на еврозоната се представи по-добре от очакваното през 2025 г. с ръст от 1,5% спрямо 0,9% през 2024 г.  Прогнозите са, че растежът ще остане стабилен през 2026 и 2027 г. съответно с 1,3% и 1,4%. Вътрешното търсене ще бъде основният негов двигател, пише в документ за одобрение от белгийското правителство.

Снимка: Европейска комисия

Като фактори за стимулиране на растежа в еврозоната се посочват инвестициите по модернизация на европейската отбрана и бъдещите планирани вложения в германската инфраструктура. Очаква се растежът на частното потребление да остане стабилен.

Износът, от друга страна, би бил възпрепятстван от силното поскъпване на еврото и свръхпредлагането на китайски стоки на световния пазар. В средносрочен план се очаква растежът на БВП в еврозоната леко да се забави до 1,1%, тъй като застаряващото население забавя растежа на работоспособното население.

За Белгия в частност прогнозите са, че през 2024 и 2025 г. растежът на БВП (съответно 1,1% и 1,0%) е бил основно движен от частното потребление. Бизнес инвестициите и държавните разходи също са имали значителен принос, докато нетният износ и инвестициите на домакинствата в жилища са оказали негативно въздействие. За 2026  година се очаква икономическият растеж да се ускори леко до 1,1%, подкрепен от ускоряване на инвестициите както от компаниите, така и от правителството. Освен това, износът показва умерено възстановяване, а спадът в жилищното строителство е значително по-малък спрямо предходните години.

В периода 2027-2031 се очаква растежът на БВП да варира между 1,1% и 1,4% (средно 1,2%), което е в съответствие с темпа на растеж на еврозоната. В сравнение с периода 2024-2026 г., приносът на частното потребление и публичните разходи се очаква да бъде по-нисък в резултат на различни мерки, докато възстановяването на износа и инвестициите в жилища се очаква да продължи.

Инфлацията на потребителските цени се очаква да спадне от 1,9% през 2026 г. до 1,7% до края на прогнозния хоризонт. Очаква се растежът на здравния индекс да следва подобен път, като спадне от 2,6% през 2025 г. на 2,1% през 2026 г., до 1,7% в средносрочен план.

През целия период 2026-2031 г. заетостта ще се увеличи с 276 200 души. Поради повишаването на законовата пенсионна възраст и продължаващото увеличаване на броя на пенсионерите с гъвкава работа, повече от една трета от очаквания ръст на заетостта ще се отнася до хора на възраст 65 и повече години, които не са включени в този индикатор.  

Очаква се държавният дефицит да нарасне от 4,4% от БВП през 2024 г. до 5,3% през 2025 г. Този резултат за 2025 г. е предварителен, тъй като се базира на наблюдения, които все още не са пълни. 

Прогнозата за 2026 г. предвижда дефицит от 4,9%, което съответства на дефицита в проектобюджетния план, представен от Белгия на Европейската комисия на 14 януари 2026 г. През следващите години дефицитът ще се увеличи отново – от 5,1% през 2027 г. до 5,7% през 2029 г. и 6,3% през 2031 г. Публичният дълг на Белгия, оценен на 107% от БВП през 2025 г., ще нарасне до 117% през 2029 г. и 122% през 2031 г.

Отговорът на ЕС

Белгийското правителство задава в документа параметрите на очакванията, но какво казва отсреща Европейската комисия. Отговорът идва от участие на председателката Урсула фон дер Лайен на престижната ежегодна Мюнхенска конференция. „ Европа трябва да направи повече по отношение на отбраната и да стане по-независима, с повече инвестиции. „Направихме повече за отбраната в Европа през изминалата година, отколкото през предходните 10 години“ и припомня за плана ReArm както и за възможностите на механизма SAFE.

Председателката акцентира, че две трети от продуктите за отбраната в бъдеще трябва да са произведени в Европа или в Украйна и да не трябва да се купуват отвън. „Милиардите, похарчени за отбрана, са за създаване на работни места, насърчаване на иновациите и развитието. Това е възвръщаемостта на инвестицията, от която всички имаме нужда“. С една дума растежът на ЕС, за който се говори и в доклада на белгийците.