Пластмасите властват над нашата планета повече от 70 години. Подобно на вируса, те се разпространяват и заразяват всички форми на биоразнообразие. Никой не е пощаден: нито животните, нито растенията, нито хората.
![]() |
| Снимка: TV Monaco/rtbf.be |
Документален филм на френскоезичната белгийска телевизия
Ер Ти Би Еф отбелязва, че би било трудно днес да се открие един „нулев“ незасегнат
пациент на пластмасовата пандемия. Тя е навсякъде в дрехите ни, в океаните, в
домовете ни и дори в чиниите ни.
Още по темата: От отпадък до ресурс: как рециклирането
променя сектора на възобновяемата енергия? | 3e-news
От 50-те години на миналия век хората са произвели 8,3
милиарда тона пластмаса. От тях 6,3 милиарда са се превърнали в отпадъци. 79%
от се губят в природата или чрез микропластмаси в организма ни. Образно можем
да си представим, че всяка седмица ядем по
5 грама пластмаса или еквивалент на банкова карта.
Морето е най-големият пластмасов кош. Всяка година 10
милиона тона попадат в океаните. Прогнозите на фондация "Елън
МакАртър" до 2050 са стресиращи: „Ще има повече отпадъци отколкото риба“.
Най-опасните са микропластмасите и нанопластмасите, които
могат да бъдат погълнати от всякакъв вид организъм. Симптомите са сериозни:
страдание, влияние върху възпроизводството, дори смърт. Децата са особено
уязвими.
Правителствата по целия свят трябва да поемат
отговорност. Защото, философията „сортирам, следователно защитавам планетата не
помага“, отбелязва в репортажа си белгийската телевизия.
За нейните автори решението
е намаляване на потреблението. В противен случай оцеляването на екосистемите е
поставено в риск както и „синята планета“. да се превърне в пластмасова
За проблема с невидимия „убиец“ микропластмасите също
отделихме няколко специални репортажа в климатичната рубрика на 3е News с изследванията
на учени от различни университети по света.
Според белгийски
изследователи е все още твърде рано да се каже доколко пагубно е влиянието на
наночастиците. Някакви по-солидни резултати можело да се очакват едва след
няколко години. „Какво знаем, пита и ученият Нели Сенен от университета в
белгийския град Хаселт и с тревога без много да се замисля отговаря – твърде
малко. Със сигурност знаем, че наночастиците (MNP) след като
попаднат в тялото ни засягат всички органи, кръвта и тъканите, което ги прави
трудни за откриване. Със себе си те носят и друга опасност – химическите
добавки, от които са били направени пластмасите - като бисфенол А (BPA) - вещество,
което може да наруши хормоните. Могат да проникнат през клетъчната мембрана и
по този начин да се абсорбират в нашите клетки“.
Нейни колеги от университета на Ню Мексико (САЩ)
достигнали до шокиращия извод за наличие на средно по 6,4 грама микропластмаси
в мозъка, колкото е теглото на пластмасова лъжица. В сравнение с 2016 година
количествата се увеличили с 50%. Учените очаквалио ще по-стряскащи данни в
последните проучвания - мозъчната тъкан да съдържа около 10 пъти много повече
микропластмаси от другите органи.
Засега обаче изглежда, че науката все още пробива път към
решението, а правителствата така и не могат да намерят консенсус. На последната
среща през това лято185 страни се срещнаха в Женева, за да изготвят обвързващ
международен договор за борба със замърсяването с пластмаса, но не постигнаха
споразумение. Така, природата загуби поредния рунд в битката с
пластмасата
Ще има ли нова конференция или това е краят на историята
за пластмасово споразумение? Това е големият въпрос сега. За директорът на
нидерландския клон на Plastics Europe Дреа Бергхорст,
разочарованието трябва да се преодолее и страните да се съсредоточат върху
положителните решения, да се настоява и апелира все повече страни да внедрят
кръгова икономика за пластмасите като възможност за намаляване на техните
обеми в природата.

.docx%20-%20Word.png)

