Експертен доклад: Стабилността в Нидерландия изисква болезнени мерки

Нидерландия трябва да инвестира сега сектори енергетика, социално осигуряване, дигитализация, биотехнологии, земеделие ако иска да запази просперитета си. Препоръката е направена в обширен доклад в съавторство с водещия икономически съветник Питър Венинк. "Нидерландия има всичко необходимо, за да бъде не само страна, която консумира, но и произвежда. "Изборите обаче, които правим сега, определят дали децата ни ще живеят в силна или слаба страна".

Снимка: Инфоклип на Съвета на ЕС

В доклада се казва, че икономиката трябва да расте между 1,5-2% годишно, за да може да продължи да плаща за всичко. Това е много повече, отколкото се очаква в момента. За да се постигне това, според Венинк са необходими значителни инвестиции. Споменават се инвестиции в между  151-187 милиарда евро до 2035 г. Идентифицирани са 4 икономически сфери, които трябва да бъдат приоритетно подпомогнати.

Подобно на много други автори с препоръки до правителството и Венинк казва, че трябва да се реши проблема с тегавата бюрокрация около разрешителните, да се подобри електропреносната мрежа, разходите за енергия, дигитализация и климатични технологии. Само така Нидерландия може да бъде по-малко независима от САЩ и Китай. Страната в момента е в застой, защото разрешителните се издават твърде трудно, а бюрократичните процедури пречат и задушават компаниите, казва авторът и не скрива, че управляващите са изправени пред трудни решения.

Едно от тях е свързано с намаляване на азотните емисии в селското стопанство. Мярка, която от години е изправила на нож фермерите и държавата. Според Венинк, ако Нидерландия иска да постигне климатичните цели на ЕС трябва да намали отглеждането на добитък и да инвестира ударно в пречистващи инсталации.

Друг болезнен проблем е свързан с енергоемката индустрия. Според автора, няма друг начин освен някои от най-замърсяващите индустрии като стомана, рафинерии и химикали да бъдат закрити.

Според доклада трябва да се предприемат действия и на пазара на труда. За да растат стартъпите и малките и средни предприятия е необходимо да се увеличи броя на постоянните договори, а гъвкавите да дават повече сигурност.

Според Венинк е добра идея да се назначи независим експерт, който да премахне бариерите между различните министерства, да засили сътрудничеството между държавните агенции и частния сектор.

Венинк също така настоява за национална инвестиционна банка с поне 10 милиарда евро оборотен капитал. Държавна агенция с бюджет от 2 милиарда евро също трябва да стимулира иновациите.

Настоящият доклад излиза паралелно с поредната надигаща се вълна от недоволни фермери по отношение на азотните изисквания, стабилност на сектора, срещу готвен нов бизнес данък, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.

Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензиите на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.

Модерни ферми за милиони в съгласие с природата.

Други пък протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок – до средата на 2026.

Чиновници, които не различават главата от задника на кравата

Репортаж на локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant)  разказва, че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.  

И банката и стопаните са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят на критериите за азотни редукции.

Сърбия и Македония стоят интерконектор за газ и водород

Северна Македония и Сърбия дадоха заявка за реализиране на газопровод между двете страни. По проекта вече има подписано споразумение за финансиране с европейски средства, а Световната банка също е проявила интерес. За бъдещите строителни са се срещнали в Белград двустранни делегации, става ясно от съобщения в македонската преса.

Проектът се смятал за стратегически с оглед на регионалната свързаност. Тръбата ще е дълга близо 67 километра (23 км на територията на Северна Македония и 44 км в Сърбия), ще свърже газовите системи на двете страни – от македонската страна с връзка в Клечовце, а от сръбската с националната газопроводна мрежа във Вранье. Очаква се първите газови доставки да потекат през 2028 година.

От справка на македонското енергийно министерство става ясно, че интерконекторът ще може да пренася водород в съответствие с европейските дългосрочни енергийни цели и зелени политики.

Пред своите колеги в Белград икономическият министър на РС Македония Саня Божиновска е подчерта, че проектът напредвал в график, установен по-рано от двете работни групи. „Това е и една от най-важните инфраструктурни връзки за целия регион – важна не само за Северна Македония и Сърбия, но и за цяла Европа. Завършихме проучванията, координирахме маршрутите и координираните действия, които вече се прилагат. Нашата цел е интерконекът да стане реалност възможно най-скоро, защото всеки ден е важен за сигурността на гражданите и икономиката", заявява македонската министърка.

Сръбският министър Ханданович Джурович подчерта значението на споделена регионална визия. "Газовият интерконектор е част от визия за енергийно свързан регион, устойчив и в съответствие с европейските цели. С подкрепата на "Транспорт Газ Сърбия" и "Номагас" ще създадем нова енергийна ос на стабилност между двете страни," казва от своя страна сръбският й ресорен колега Дубравка Ханданович Джурович.

За проекта се споменава и от финансовата платформа за Западните Балкани Western Balkans Investment Framework, която подкрепяла подготовката на проучване за осъществимост и оценката на въздействието върху околната среда и социалното въздействие на газовата връзка.

След пускането страните ще разполагат с устойчив газопровод на бъдещето, ще са осъществили стъпка в прехода от въглищна към нискоемисионна газова инфраструктура; ще предложат на региона широко достъпен, сигурен и достъпен източник на енергия, който ще поддържа конкурентоспособността на региона, като същевременно значително подобрява качеството на въздуха и намалява емисиите, се отчита като ключови ползи от проекта. От графиката на институцията се вижда, че за инвестицията се очаква да бъдат привлечени заеми близо 27 млн. евро, от тях националното финансиране е само 110 000 евро или едва 0,4%.

От справка за дейността на Европейската банка за възстановяване и развитие се вижда, че е предвиден заем за близо  100 млн.евро в полза на NOMAGAS за изграждане на комбинирана тръба за газ и водород между РС Македония и Гърция 

Информацията за стратегическите проекти идват в навечерието на поредната среща в Брюксел където лидерите на РС Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Сърбия и Украйна ще се срещнат, за да отчетат постигнатите резултати и да начертаят бъдещите планове по пътя към Обединена Европа.

В свой обзорен материал електронното издание balkangreenenergynews.com припомня, че Srbijagas също подписа меморандум за разбирателство с националния оператор на газопреносна система на Румъния SNTGN Transgaz. Проектът включва изграждане на нов газопровод, който да свърже газопровода BRUA в Румъния с хъба Мокрин в Сърбия. Планът се очаква да включва и изграждането на газопровод между Южни Мокрин и Белград, през подземното газохранилище Банатски двор и град Панчево. 

Претоплена манджа с политически дивидент

Ако следим само информацията в македонската преса, ще останем с впечатление, че се подготвя съвсем нов проект, а всъщност не е така. Несъмнено в репортажите на македонците се цели да се подчертае, че проектите в посока Белград са по-приоритетни и стратегически, отколкото в посока България.

Бегъл преглед назад в официалните кореспонденции се вижда, че за интерконекторът Скопие и Белград работят още от есента на 2024 година с подписването на меморандум за сътрудничество Впоследствие в началото на годината е имало още една среща, за да се стигне до въпросната в Белград. 

Отделно на правителствено ниво също е обсъждан този проект между премиерите Мицкоски и Вучевич. Последният разговор между тях е от октомври, след което е подписано междуправителствено споразумение.

Този ход ще позволи на Сърбия, която е силно зависима от Русия за доставките си, да диверсифицира енергийните си източници, коментира полската държавна телевизия TVP като цитира сръбският премиер Милош Вучевич и допълва, че интерконекторът, който минава от Александруполис, Гърция, ще има годишен капацитет от около 1,2 милиарда кубични метра природен газ.

Топ банкер: ЕК залага на карта финансовата стабилност на Европа

Последният за  годината Европейски съвет трябва да вземе едно безпрецедентно до сега решение – дали да използва замразените в белгийския Euroclear 140 милиарда евро руски активи. Белгия от месеци се бори със зъби и нокти срещу намерението на Европейската комисия. 

В дните преди заседанието на 18 декември премиерът Бард де Вевер, на който лепнаха прозвището лошото момче на Европа, си спечели съюзници в лицето на Италия, Mалта и България. 

Бившията президент на Централната банка на Нидерландия Нут Велинг смята, че планът е изпълнен с рискове за Европа и се поставя под риск високото реноме на белгийската компания. „Стъпката на ЕК може да има фундаментално въздействие върху цялата финансова система на съюза", предупреждава банкерът.

В свой репортаж нидерландската телевизия Ер Те Ел коментира, че планът на Брюксел с руските пари на пръв поглед изглежда очевиден план да се помогне на Украйна. „В момент, когато Америка си измива ръцете от Украйна, Европа отчаяно търси пари, за да помогне във войната с Русия. В Белгия има едни пари, руски пари и защо да не ги използваме, за да помогнем“, пита телевизията в репортажа си.

Никой обаче от европейските лидери не е предполагал, че премиерът на страната Бард Де Вевер ще възрази така яростно. Няма да е чудно и ако сполетелите ги дронове по летища и критична инфраструктура имат нещо общо с решението на белгийския премиер. Освен това, Москва вече явно е предупредила правителството, че няма да позволи и ще си търси правата по всички възможни начини. Бард Де Вевер в интервю за белгийския вестник La Libre също е признал, че са получили предупреждение от Kремъл.

Специалистът по геополитика Роб де Вейк вижда сериозни рискове в плана на Европейската комисия. Не заради заплашителните думи от Москва или дроновете, а защото руснаците заканят ли се ще направят всичко по силите си, за да си върнат парите.

Има няколко начина могат да опитат да го направят, допълва колегата си Веерле Коларт, професор по финансово право в KU Leuven. Например, Белгия има инвестиционен договор с Русия. Този договор някога бил сключен от Белгия, за да се защити законно от експроприация от Съветския съюз, но сега може да се използва срещу страната. Русия може да отиде пред арбитражен съд с този договор под ръка. "Не е ясно какво ще излезе от това," казва Коларт. Ако руснаците спечелят такова дело, парите трябва да бъдат върнати заедно с начислените глоби. Първото такова заседание изглежда се задава на хоризонта. Централната банка на Русия обяви, че завежда дело срещу Euroclear. Самата Европейска централна банка, по думите на професорката, няма как да отрече, че Европа върви по тънък лед с този план.

Веерле Коларт предупреждава, че нещата може още да се объркат в бъдеще. Ако санкциите изтекат, например като част от мирно споразумение и Русия откаже да плати репарации, Euroclear ще има сериозни проблеми. В такъв случай белгийският депозирар е договорно задължена да върне парите на Русия. Но парите не са там. Затова гаранциите от държавите членки са важни, но в предложението на Комисията не е заложено, че всички държави членки ще са задължени да бъдат гаранти, както би искал Де Вевер.

Euroclear, компанията, която притежава руските активи, е своеобразен вход към европейската фондова борса. Колаерт обяснява нагледно защо е толкова важен статутът на тази компания: "Ако искате да инвестирате в Европейска фондова борса като трета страна извън Европа, трябва да имате сметка в Euroclear."

Репутация е на карта

Белгийският депозитар се възприема като вид финансово посолство: политически неутрална територия. "Като използваме руските активи сега за европейската политическа програма, тази репутация е застрашена," отбелязва Коларт. Въпросът е дали занапред чуждестранните партньори ще имат достатъчно доверие в Euroclear като сигурен пазител на техните резерви и дали ще искат да инвестират в европейски акции и облигации.

Това надхвърля просто доверието в Euroclear, казва бившият президент на Нидерландската централна банка Нут Велинк. "Разбирам белгийците," казва той в интервю по телефона. Водещият икономист подкрепя предоставянето на финансова подкрепа на Украйна, но не смята, че това е правилният начин. "Много централни банкери, включително ЕЦБ, се страхуват, че това може да има фундаментално въздействие върху международната финансова система. Чрез използване на руските активи, също и като заем, се създава прецедент. В бъдеще и други страни могат да направят същото. Освен това използването на руски активи подкопава доверието в Европа като надежден финансов партньор.

Европа не възприемала, според него, това като конфискация на руски пари, защото е заем, но в чужбина вероятно го възприемат по друг начин, мисли. И тогава Европа вече няма да се възприема като сигурно хранилище. Тогава те вече няма да инвестират в европейски компании или европейски облигации. Въпросът е дали искаш да поемеш този риск", пита професорът.

Велинк би искал Европа да поеме различен подход, да отпусне пари на Украйна по различен начин, без руските активи като обезпечение. "До какво всъщност се свежда въпросът ? Че Европа не е готова или способна да помогне на Украйна от собствения си джоб ли?, пита още професорът пред камерата на нидерландската телевизия.

Позицията на самата компания Euroclear вече ви разказахме в 3Е News и опасенията на нейната изпълнителна директорка Валери Урбен, която научила от медиите за шокиращата инициатива на германския канцлер Фридрих Мерц да се използват средствата за финансиране на „репарационен заем“ за Украйна

Euroclear управлява депозити на обща стойност 52 500 милиарда евро - 14 пъти БВП на Франция. Централата ѝ в сърцето на Брюксел обаче няма сейфове. Всички активи се държат в дематериализирана форма, а данните се съхраняват в няколко центъра за данни, разпръснати по целия свят.

Урбен предупреди, че тези пари при никакви обстоятелства не трябва да се присвояват за собствена изгода. „Най-важното за Euroclear е доверието“, настоява тя в интервюто си за френския ежедневник Le Monde. „Ние сме жизненоважна връзка, която трябва да поддържа своята надеждност, за да гарантира стабилността на финансовите пазари.“

Урбен предупреждава, че всяка мярка, дори отдалечено наподобяваща конфискация, би била незаконна. „Трябва да бъдем изключително бдителни. [Това би противоречило] на международното право относно суверенитета върху държавни активи. Тогава Русия би могла да ни съди.“

Що се отнася до белгийския премиер той е последователен и от 24 октомври чака отговорите от европейските си колеги. "Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“.