Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

понеделник, 20 април 2026 г.

Нидерландия отлага ключов проект, докато Европа гони климатичните цели

Нидерландия има ясни цели в областта на климата: до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да бъдат редуцирани най-малко с 55% в сравнение с 1990 г., а до 2050 г. трябва да бъде неутрална. Един от начините за постигане на целите е улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (процес, известен още като CCS). От няколко години правителствата на Марк Рюте са започнали различни проекти, свързани с улавянето и съхранението на CO2. Сред тях в най-напреднала фаза е проектът Porthos, който е първият за страната и е признат от Европейската комисия като проект от общ интерес. Пo план хранилището трябваше да заработи през 2026 г., но оглед на усложнената ситуация в Европа от компанията казват, че отлагат пускането за втората половина на 2027 година. От кратко съобщение на официалната страница става ясно, че имало комплекс от причини, които забавили строителството.

Строителството започна в началото на 2024 г. от пристанищната зона на Ротердам и въпреки трудностите напредва, казва директорът на обекта Хемке Хрут, защото при всяко следващо забавяне годишно в атмосферата се натрупват от страната по 2,5 Mton CO₂.

Строителните работи са в разгара си и всичко върви по график, показала журналистическа проверка в началото на септември. Според плана тръбопроводната система ще минава през индустриалната зона на пристанището в Ротердам.

Уловеният CO2 ще преминава през компресорна и помпена станция за охлаждаща вода. 50 километра подземен и надземен тръбопровод ще го складира в празни газови находища под Северно море на 3 км дълбочина под Северно море.

Ползватели на системата ще бъдат различни индустриални компании, които развиват бизнес на порта. Porthos ще съхранява около 37 Mton CO2, приблизително 2,5 Mton CO2 годишно в продължение на 15 години.

Ръководителят на проекта Ханс Мьовсен гарантира, че тръбопроводът е напълно безопасен за околната среда и същевременно изключително ценен.  „След 30 километра външни тръби, проектът слиза под земята и става херметически затворен за външния свят. Говорим за складиране на място, където е имало природен газ в продължение на милиони години. Когато находището бъде запълнено отново, почти до налягането, което е имало по времето, когато е започнал добивът на газ, ние ще го запечатаме с 400-метрова циментова тапа . И след това наистина е затворено завинаги“, обяснява специалистът на Porthos

"С изграждането на първата мащабна система за транспорт и съхранение на CO2 в Нидерландия - Porthos прави голяма крачка. Това ще позволи на индустрията да намали емисиите. До момента са сигурни няколко клиента, сред които Air Liquide и Air Products.

Сол в мелницата срещу забавянето на проекта наливаше и проточило се съдебно дело, според което реализацията на Porthos ще отдели твърде много азот по време на строителните работи, припомня сайтът на nos.nl. Съдия обаче взима ключово решение и постановява, че проектът може да продължи, тъй като въздействието върху околната среда природа е незначително. Ако всичко върви добре и няма нови забавяния след 2027 година, 10% от емисиите на пристанището в Ротердам ще могат да се съхраняват по този начин.

Ръка за ръка по пътя към неутралност

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени".

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост.

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще, отбеляза в свои анализ през 2023 г. икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.

понеделник, 13 април 2026 г.

Иновация в Нидерландия премахва до 80% от лекарствените остатъци

Как се премахват 13 тона остатъци от лекарства от отпадъчни води на Лимбург? Водният съвет на нидерландската провинция Лимбург е намерил решение, разказва в репортаж локалната телевизия L1. Поради значимостта на иновацията същият материал е ретранслиран на национално ниво и през обществената Nos.

Остатъците от лекарства във водата са все по-голям проблем в Нидерландия. Всяка година се използват 2900 тона лекарства, от които 190 тона попадат в повърхностните води. И това има влияние върху околната среда.

В потоци и реки, например, тези остатъци от лекарства имат огромно въздействие фауната. Доказано е, че остатъците от лекарствата засягат мозъчната дейност на рибите, дезинформират ги и ги правят неспособни полово да се самоопределят. Незнаят дали са мъжки или женски, раказва директорът на Водния борд Арнолд Янсен.

Новата пречиствателна технология наистина е революционна, казват с гордост от нидерландската държавна структура. Те поясняват, че в местната пречиствателна станция към отпадъчните води се добавят стрити на прах въглища, които са ефективни за премахване на микрозамърсители като остатъци от лекарства, PFAS или пестициди от отпадъчните води.

Въглеродният прах съдържал малки „пори“, които абсорбирали замърсителите. Технологията имала доказан ефект и ще бъде представена първо на национално ниво, а след това и в Западна Европа

С новата техника в Симпелвелд е значително по-лесно да се пречистят остатъците от лекарства от канализационната вода. Пречиствателната станция преди е успявала да почисти 30% от водите, а сега успеваемостта е нараснала до 80% при отстраняването на остатъци от лекарства. Пречистената вода се влива в местен водоем, който се използва за снабдяване с питейна вода на няколко селища.

ЕС влиза в ускорен режим за електрификация

Европейската комисия изглежда видимо се забърза в търсене на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел бяха да излезе с нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.

Снимка: личен архив
Още по темата:

След проведено редовно заседание с комисарите в Колежа, германката е призовала за ударна работа по плановете за електрификация, защото Европа не може повече да се бави по пътя към енергийна независимост. Досега в речите на председателката думи като независимост, суверенитет и повече произведена „родна електроенергия“ звучаха като апел в неопределеното бъдеще. В една от първите си изяви след великденската ваканция Фон дер Лайен обаче иска срокове, и то кратки, защото най-сетне е назовано видимото – изоставане в проектите в сравнение с Китай и САЩ. Още преди лятната ваканция трябва да има амбициозна цел с конкретни мерки и действия за премахване на регулаторните пречки.

Урсула фон дер Лайен призовава страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал. Някои от тези насоки са обсъдени с комисарите, но цялата картина ще стане видна съвсем скоро след Европейския съвет в Кипър следващата седмица.

"Както се вижда има много работа, за да се изправим пред реалността и предизвикателствата, пред които сме изправени. Това със сигурност няма да е последната подобна криза, но след всяка такава Европа ставала по-подготвена", става видно от разпространената цяла реч на председателката по време на заседнието"

През очите на Урсула фон дер Лайен, ЕС има зад гърба си отработени механизми след кризата с Ковид, военните действия в Украйна и последвалия енергиен и ценови шок на Стария континент. Най-важното е, че е изградена стабилна координация между държавите членки. Има също енергийна платформа за търговия с газ, действащи механизми за нагнетяване на подземните газохранилища, работи се по мерки за защита на уязвимите потребители. 

Следващата стъпка е да се работи за по-гъвкави правила за отпускане на държавна помощ. Планира се възможност държавите членки, в условия на кризи, да отпускат временна държавна помощ за най-уязвимите сектори. Личното настояване на председателката е тази промяна да влезе в сила още този месец.

Всички тези бързи действия на ЕК си имат и финансов аргумент. За малко повече от месец военни действия в Близкия изток и прекъсването на доставките на газ и петрол през Ормузкия проток, вносът за ЕС с 22 милиарда евро. Видно е, че с всеки изминал ден сумата главоломно нараства. Ако съдим по разпространени данни ГД „Икономически и финансови въпроси“, в които се посочва, че през първите 17 дни от кризата вносът се е оскъпил с 6 млрд. евро,  то за малко повече от месец сметката е нараснала близо четири пъти.

Сектори като транспорта остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху цените. 

2026 година е определена за реформи и подпомагане на конкурентоспособността. Оставащите месеци се очаква още мерки за интеграцията на енергийния пазар. Същевременно германският мозъчен тръст Agora Energiewende показва с доклад, че ЕС може да спести над 560 млрд. евро между 2030 и 2050 г., ако държавите координират енергийното си планиране между секторите. Ако т. нар. „топ-даун" на ЕК сработи би помогнал да се идентифицират зоните, където инвестициите са най-належащи.

За "тесните места“ по мрежите сме ви разказвали многократно в 3е-news през 2025 година. От изявления на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра (Wopke Hoekstra) се знае, че са необходими 1,2 трлн. евро за периода до 2040 г. Началните стъпки по реформата вече са започнали и се търсят начини за разширяване на капацитета, както и облекчаване на разрешителните режими.

От друго изказване в Европейския парламент на заместник-председателя на Генерална дирекция „Енергетика“ Мехтилд Вьорсдьорфер (Mechthild Wörsdörfer) става ясно, че финансов пакет вече е разгледан по конкретни проекти за 2026 година. Но предстои много работа, защото над 40% от съоръженията в ЕС са на по 40 години и не са в състояние да поемат бума на зелена енергия. В приоритетния списък попадат 235 международни проекта. Над половината от подадените заявления са за модернизация на мрежи за пренос.

Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика, казва националният нидерландски оператор TenneT и призовава политиците да не се бавят и миг.