Нидерландия е станала на 80% зависима от вносен LNG

След затварянето на най-голямото газово находище „Грьонинген“ през миналата година, страната е станала на 80% зависима от вносния втечнен природен газ, разказва пред електронния сайт nu.nl говорител на компанията Gasunie. Според него, въпреки силното застудяване не се очаквал недостиг на газ, още по-малко криза.

Спокойствие давали данните, че към ноември, точно преди началото на зимата, хранилищата били запълнени малко над 73%. В сравнение с предната зима са закупени по-малко количества газ когато били нагнетени над 92%.

Снимка: ЕК

Зимата обаче си казала своята дума и както се видя в дните около Нова година, минусовите температури са задържаха в страната. Някои части в Северна Нидерландия дори обявиха червен код за снежни блокади. Въпреки тежките метеорологични условия и повишената консумация на газ, хранилищата продължават да бъдат наполовина пълни, показват данни на националния оператор.

Прогнозата е, че най-тежките зимни дни вече са отминали и се очаква нормализиране на обстановката. В случай че отново има застудявания, властите имат резервен план попълване на изчерпаните запаси.

На този етап е рано да се каже доколко ще бъдат изпразнени хранилищата, казва говорителят и допълва, че LNG е една от сигурните опции за попълване на резервите.

Припомням, че преди да затвори напълно добива от хранилището в Грьонинген страната внасяше твърде малко синьо гориво. От година насам основния доставчик идва от САЩ. Една част директно се транспортира до различни точки във вътрешността на страна, а друга за нагнетяване на хранилищата.

Друг сигурен доставчик е Норвегия, която се превърна в спасителен пояс за цяла Европа в критичните месеци след инвазията на Русия в Украйна и прекратените доставки на „Газпром“.

Военният конфликт освен новите пазари, прекрои и движението на газовите доставки. Преди войната основният поток се движеше от Русия, в момента обаче основен център на газовите потоци се превърна белгийското пристанище Зеебрюге. Чрез мрежата на белгийския оператор Fluxys минават по 15 милиарда кубически метра природен газ всяка година. Освен за Германия има транзит за Франция, Испания и Италия. Газ влиза и от Нидерландия. Танкери с LNG пристигат от САЩ, Египет, Норвегия. Постъпва и британски газ по тръбопроводи.

Далечен Катар също е ключов играч за Европа. Държавата от Персийския залив  ще добива по 142 млн. тона втечнен природен газ годишно, след като официално обяви, че през 2024 година ще увеличи производството. Очакванията са, че търсенията в Европа ще продължат и през следващите години. Затова, държавата от Персийския залив увеличава добива на LNG с 85% до 2030 година. Така ще си гарантира лидерството на световния пазар.  

19 глобални проекта за втечняване в процес на изграждане трябва да увеличат производството на LNG с около 200 милиона тона до 2030 г., което се равнява на половината от текущата годишна търговия.

Бъдеще в неизвестност за 2 терминала и рафинерия на „Лукойл“ в Бенелюкс

Бъдещето на 2 подразделения на санкционираната от САЩ руска компания „Лукойл“ ще стане ясно след края на април. Едно обаче е сигурно Работните места на 1000 служители и персонал по бензиностанциите в Бенелюкс са гарантирани, уверява отговорният мениджър Иво Хоскенс, който за първи път от октомври месец насам се наема да коментира ситуацията.

Американските санкции правят невъзможни чуждестранните операции на руския петролен гигант.  Какво ще се случи с 247-те бензиностанции на Лукойл след продажбата ще зависи от новия собственик, уточнява мениджърът в специално интервю за онлайн версията на белгийската обществена телевизия Ве Ер Те, за което е черпена информация от българските медии 3E News и "24 часа". 

LUKOIL Belgium NV и LUKOIL Netherlands BV продължават да дават важен принос за запазването на работните места в Бенелюкс: повече от 1000 семейства зависят пряко или косвено от нашите местни дейности. Факт е, че компанията е подложена на огромен натиск откакто президентът Тръмп обяви санкции срещу руския петролен гигант, посочва Иво Хоскенс.

В края на октомври Белия дом замрази всички американски активи на руските петролни гиганти Роснефт и Лукойл и забрани на компаниите да правят бизнес с двата производителя на петрол. На тях бяха дадени два месеца, за да прекратят връзките си с Роснефт и Лукойл и техните дъщерни дружества.

Когато санкциите на Тръмп станаха публични, бивш ръководител на Лукойл веднага отговори: „Лукойл ще загуби 30% от приходите и печалбата си, обречен е.“ Руската корпорация незабавно обяви за продажба всичките си чуждестранни операции, припомня телевизията. В региона на Бенелюкс това включва близо 250 бензиностанции и два терминала за съхранение. Също така държи 45% дял в рафинерията Зеландия в пристанището на Влисинген.

Няколко американски компании са се насочили към международните операции на. Преговорите обаче се оказват трудни, тъй като "Лукойл" иска да продаде международното си подразделение цяло на един купувач, а не на части. "Лукойл Белгия" също вече е излязла с позиция, че до второ нареждане операциите в Бенелюкс, включително 250-те бензиностанции, няма да бъдат продавани отделно. 

Хоскенс веднага информира, че дейността на Лукойл Бенелюкс е свързана с хиляда преки и косвени работни места и нямат намерение да съкращават персонал, поне докато търговските дейности на Лукойл не бъдат нарушени. Хоскенс не можа да коментира плановете на новия собственик за бензиностанциите. 

Директор на 250-те бензиностанции в Бенелюкс е Иво Хоскенс е фламандски гражданин и ветеран на Лукойл. Според профила му в LinkedIn, той се присъединява към компанията през януари 2000 г. и става директор на дребно в Litasco, дъщерно дружество на Лукойл в Женева през октомври 2021 г. През 2023 г. той е и генерален мениджър на Лукойл България.

Националната телевизия на Белгия прави подробен профил за професионалното развитие и за експертизата на Иво Хоскенс. В репортажа си тя се позовава на информация на 3Е News и колегите от 24 часа като се подчертава, че той е бил ключова фигура в Лукойл България през март 2023. Това е било така, защото е бил „най-подходящият човек за работата“. Но според българския всекидневник „24 часа“ и новинарския  уебсайт 3E  е имало и друга причина, допълва белгийската медия. 

„Промяната в ръководството на Лукойл България се прилага, за да се изпълнят изискванията на  десетия пакет от санкции на ЕС срещу Русия  , който беше одобрен на 25 февруари. Този пакет забранява на руски граждани да управляват големи енергийни компании в държавите членки.“   Хоскенс замени руснака Андрей Матюхов като генерален мениджър на Лукойл България.

Освен за пребиваването си в България, белгиецът хвърля повече светлина и върху очаквания нов пакет от санкции на ЕК, които са се насочили към компанията Litasco Middle East, дъщерно дружество в Емирствата. Твърди се, че то сглобява скритата флотилия на Лукойл. Сенчестият флот се състои от стотици петролни танкери и кораби, които транспортират руски петрол по начин, който е труден за наблюдение. Те плават под флаговете на други държави и се опитват да скрият кой е собственикът на корабите. По този начин се опитват да заобиколят санкциите срещу руския петрол. Често те също така изключват системите си за проследяване, така че никой не може да види точно къде плават, пояснява белгийската телевизия. На този въпрос от пресслужбата на клона в Антверпен са изпратени до журналистите следния отговор: „ В ролята си на директор „Търговия на дребно“ в Litasco Geneva, Иво Хоскенс отговаряше за дейностите на дребно в Европа и Съединените щати от март 2023 г. до юли 2025 г. Неговата позиция не беше свързана с международната търговия с петрол, така че той не знаеше за други дейности на Litasco. Това се отнася и за въпроса в най-новия европейски пакет от санкции, в който Litasco Middle East, дъщерно дружество в Емирствата, се споменава във връзка с предполагаем скрит флот.“

Екоинвестициите в Нидерландия удариха петгодишно дъно

През 2024 г. компаниите в Нидерландия са инвестирали с 39% по-малко в мерки за опазване на околната среда в сравнение с година по-рано, съобщи националната статистическа служба на страната. В парично изражение това означава 1,6 милиарда евро – сума, която е най-ниската за последните 5 години.

снимка личен архив

Това действително са огромни средства, но не биха били проблем с оглед на това кои индустрии ги отделят, коментира цифрите пред национално радио Анке ван Верш, директор на Future-Up, платформа за устойчиво предприемачество. "Ако погледнете резултатите, ще видите, че те основно се отнасят до компании като оператори на мрежи или добив на минерали – способни да генерират огромни приходи и да отделят тези инвестиции", посочва тя.

Погледната в по-широка перспектива директорката казва, че инвестиционната крива я кара да бъде „предпазливо позитивна“по отношение на инвестиционния климат в екология.

Устойчивият растеж изисква стабилна държавна политика, нещо, което не е имало през последните години. Новият кабинет ще трябва да инвестира сериозно, за да накара компаниите да правят нови инвестиции. 

"За да постигнеш икономика, ориентирана към бъдещето, трябва да изпълниш редица условия. Бъдете внимателни към природата. Обръщайте внимание на кръговата икономика, бъдете икономични със суровините и инвестирайте в устойчиви иновации“, препоръчва Анке ван Верш фондацията и се надява апелът й да бъде чут от управляващите, които вече доста време не могат да сформират стабилен кабинет.

Припомням, че в края на октомври се проведоха предсрочни парламентарни избори. Победител стана проевропейската либерална партия D66 с колоритния си лидер и открит гей Роб Йетен, който по време на предизборната кампания пледира за повече климат и екология.

Каквато и коалиционна сглобка да бъде направена в Нидерландия, пред нея стоят купища нерешени проблеми в екологията и още толкова нерешени въпроси на енергоемката индустрия. 

Поредица от телевизионни репортажи и в специалните си кореспонденции за 3E News, сме ви разказвали през последните повече от две години за екологичните предизвикателства пред енергоемката индустрия. Въпреки милиардите, за които говори статистиката, секторът не дава желаните от Брюксел резултати.  

Индустриални мениджъри фирмите заявяват в прав текст, че не са станали по-малко екологични, а заради кризата в Европа са намалили мощностите и са отделили по-малко въглероден диоксид. Това не е ново и за държавата. В едно от последните си интервюта министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс казва „не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия".

Много от нидерландските компании в промишлеността са заявили, че имат готовност да заменят газ с електричество в производствените си процеси. По-този начин ще намалят въглеродния отпечатък в атмосферата и ще спомогнат на страната да постигне климатичните цели до 2030 г. На практика обаче намеренията са едно- осъществяването съвсем друго нещо и зависи от много фактори извън фирмите.

Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време. Това е само един от индикаторите, които показвали че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“. Хем плащаме квоти CO2, хем нямаме достъп до елмрежа, жалбват се индустриалците.

Климатичните цели и блокираните реформи са само малка част от проблемите на Нидерландия, залегнали в наскоро излязъл доклад до бъдещите управляващи, които и да са те.

Нидерландия трябва да инвестира сега сектори енергетика, социално осигуряване, дигитализация, биотехнологии, земеделие, екологични насоки, ако иска да запази просперитета си. Препоръката е направена в обширен доклад в съавторство с водещия икономически съветник Питър Венинк. "Нидерландия има всичко необходимо, за да бъде не само страна, която консумира, но и произвежда. "Изборите обаче, които правим сега, определят дали децата ни ще живеят в силна или слаба страна".

В доклада се казва, че икономиката трябва да расте между 1,5-2% годишно, за да може да продължи да плаща за всичко. Това е много повече, отколкото се очаква в момента. За да се постигне това, според Венинк са необходими значителни инвестиции. Споменават се инвестиции в между  151-187 милиарда евро до 2035 г.