Брюксел залага на стабилност в нестабилен Вашингтон

САЩ остават търговски партньор номер едно за ЕС, въпреки сложните отношения с администрацията и президента Доналд Тръмп. Това послание прозвуча от залата на Европейския парламент в Брюксел по време на дебат по трансатлантическото споразумение.

Снимка: Пресслужба на ЕП

От изказването на икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис стана ясно, че въпреки непоследователната политика и непредвидими решения на президента „сделката си е сделка“ и Европа трябвало да спази договорените вече по-рано тази година тарифни споразумения.

През миналата година ЕС е направил търговия със САЩ за 1.7 трлн. евро, инвестирал е 4,8 трлн. евро. Делът на търговията отвъд океана съставлява 21% от общата в световен мащаб.

„Искам да съм ясен. Ние ще продължим усилията за конструктивни отношения със САЩ и избягване на нестабилност, но няма да си затваряме очите за рискове при нарушени интереси. Комисията остава бдителна и готова да защити индустриите, ако е необходимо. Следим отблизо промените в тарифите и ако е необходимо ще са в положителна за нас посока.

Изказването на еврокомисаря пред депутатите е по повод гласуване на сключеното търговско споразумение между ЕК и САЩ за вносните мита. Добровскис смята, че едно гласувано положително становище е силен коз за ЕК да продължи да отстоява позициите на блока пред администрацията на Тръмп.

От своя страна Парламентът иска да се приеме мандат за преговори с държавите членки по две законодателни предложения, които ще премахнат повечето мита за промишлени и селскостопански стоки от САЩ.

Евродепутатите настоява да се въведе и клауза за суспендиране, ако САЩ въведат нови мита. 

Проектът на позиция, приет от комисията на ЕП по международна търговия, включва и предложение за т.нар. „клауза за изтичане на срока на действие“, което би означавало, че ако бъдат приети, новите мита ще влязат в сила едва когато САЩ изпълнят ангажиментите си.

Редица депутати обаче в изказванията си бяха прекалено крайни и призоваха споразумението да бъде прекратено, тъй като президентът-милиардер непрекъснато и ежедневно си променя мнението, а това създава несигурност за европейските индустрии. Въпреки оформения текст по сделка по време на срещата с Урсула фон дер Лайен в Шотландия и последвалите преговори във Вашингтон, все още обаче виси голяма неяснота около вносните мита за алуминия и стоманата. 

Чуха се  изказвания, че трябва да има санкции срещу САЩ, а не да се сключва споразумение, защото заради „незаконната“ война на САЩ в Иран, Европа не може да купува газ оттам.

От редиците на Renew Europe също веднага излязоха с позиция:  Докато Европейският парламент се готви да гласува мандат за тристранни преговори по двете законодателни предложения, прилагащи тарифните елементи на рамковото споразумение между ЕС и САЩ от типа „Търнбери“, Renew Europe обявява подкрепата си за позицията, приета от Комисията по международна търговия (INTA) на 19 март. Ключов приоритет е да гарантира, че сделката осигурява реална предвидимост и стабилност – за бизнеса, работниците и гражданите. ЕС ще продължи напред, но въз основа на справедливост и яснота: никакви по-високи тарифи, никакви повече заплахи за тарифи и никакви заплахи за сигурността срещу държавите членки на ЕС.

Припомням, че Европейският парламент вече веднъж замрази ратифицирането на подписаното през юли миналата година търговско споразумение със Съединените щати заради възникналото напрежение около апетитите на Тръмп едностранно да придобие на Гренландия и заканата за 200% вносни мита за френските вина.

През февруари тази година и сега от втория опит за гласуване от залата на Европейския парламент се чуха призиви, че търговските преговори трябва да останат на пауза докато ЕС не получи ясна гаранция от Вашингтон, че условията по сделката ще бъдат уважавани.

На 27 юли 2026 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещнаха за първи път в Шотландия, за да обсъдят търговското споразумение. Тогава председателката наблегна, че залогът е изключително голям тъй като ставало дума за търговия на стойност 1,7 трилиона долара и 800 000 души от двете страни на Атлантика.

ЕК създава регионален център за борба с пожарите в Кипър

Горските пожари в Европа стават все по-големи, по-чести и по-разрушителни. Затова са необходими координирани действия от рано и постоянен диалог със страните-членки, настоява Европейската комисия.

Намерението на Комисията е от рано да изготви нов подход с превантивни действия в защита на околната среда и биоразнообразието, защото по прогнозни данни ситуацията с пожарите през тази година ще се влоши в сравнение с предходните.

В документ, подобен на стратегия, се вижда за готвени инвестиции и конкретни мерки преди началото на летния сезон и покачване на температурите на континента. Сред тях са по-добро обучение на спасителни екипи и пожарникари, насърчаване на доброволчеството в моменти на кризи, насърчаване на обмен на доброволци между държавите.

• Oще по темата: Българската гора в пламъци: кога ще се научим да се пазим от огъня? | 3e-news

Комисията ще продължи да позиционира предварително пожарникари в рискови зони и да насърчава обмена на експерти по пожарогасене.

Държавите членки ще бъдат информирани за специални възможности за финансиране на подвижен парк. Престои доразвиване на Европейската информационна система за горски пожари, поддържана от спътника „Коперник“. Ще бъдат като подобрени нейните инструменти за ранно предупреждение и наблюдение на пожари. Ще бъдат разработени нови възможности за стандартизирано моделиране на риска в общоевропейски мащаб, за да се помогне за идентифицирането на най добри практики за намаляване на рисковете от пожари и повишаване на устойчивостта на ландшафта.

Комисията също така продължава да разработва инструменти за моделиране на горски пожари, подпомогнати от изкуствен интелект, в подкрепа на вземането на решения.

Флотът на rescEU за гасене на пожари ще бъде разширен с закупуването на 12 противопожарни самолета, както и 5 хеликоптера. Първият е доставен на Румъния през януари 2026 г. и ще бъде готов за сезона на горските пожари през 2026 г.

Комисията работи по създаването на европейски център за борба с пожарите в Кипър, който да служи като регионален център за обучение, учения и сезонна готовност. Той ще има двойна роля: оперативна, за реагиране при извънредни ситуации, свързани с горски пожари, и изграждане на капацитет. Комисията предлага също така да събира данни, за да разбере по-добре и намали дългосрочните рискове за здравето, пред които са изправени пожарникарите, да ги свърже с излагането им на опасни условия и токсични вещества.

Регионалният център идва като добра възможност за превенция в България, която бе сред най-засегнатите в ЕС през 2024 година. Според направен тогава доклад сезонът е приключил с обща изгоряла площ от 383 317 хектара. Докладвани над 8 300 пожара - 4 пъти повече от средната стойност за 17 години. България, Гърция, Италия, Португалия и Испания са сред най-засегнатите държави от ЕС с обща опожарена площ от 334 940 хектара.

Пожарите и наводненията нанасят щети за стотици милиони и показват системен проблем – стратегиите за превенция не отговарят на мащаба на риска. При затопляне от около 2°C щетите ще достигнат до 5% от БВП на еврозоната, пише в своя статия по темата специализираният сайт „Климатека“.

Системите за ранно предупреждение могат да намалят щетите с около 30%, като дават време за подготовка и реакция. Същевременно в България застрахователната защита е критично ниска. Едва около 2% от климатичните щети у нас са покрити от застраховки, което означава, че тежестта пада върху държавата и домакинствата.

В този контекст България е силно уязвима и това не е случайно, а резултат от съчетание между география, остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции в превенция. Мерките и политиките, както за превенция, така и за модернизация са крайно недостатъчни.

Белгия създаде Алианс SMR

Малките модулни реактори (SMR или познати с българската транскрипция ММР) са технология на бъдещето, която все още на чертожните дъски и в главите на политиците , но фламандското правителство вече се е заело да проучва и да търси терени. За премиера на провинцията Матиас Дипендаеле „все някой и някога“ трябва да предприеми тази стъпка.

Oще по темата: След признатата „стратегическа грешка“: EK насочва вниманието към малките реактори | 3e-news

Засега са набелязани 4 терена, по информация на ежедневника „Де Тейд“ и обществената телевизия на страната. За проекта на бъдещето партньори са заедно правителство, работодателски организации, технологични компании. Всички те са убедени, че трябва да са готови за периода след 2035 година когато се очаква реалната работа. Реалистичните очаквания са не по-рано от 2040 година да се появят първите на бял свят.

Строителството няма да започне за една нощ, но искаме да бъдем пионерите," заявил фламандският премиер пред партньорите. Съвместната инициатива те нарекли Алианс SMR и нейната цел е да извърши възможно най-много подготвителна работа. Вече е проведено първоначално изследване, което е начертало всички предизвикателства. В момента стартира второ проучване за набелязване на потенциални терени. Това, което за екипа е водещо са фактори като наличието на индустриални клъстери, свързване с електрическата мрежа и достъп до охлаждаща вода. Тепърва ще се правят пространственото планиране и екологични оценки.

Едно обаче е сигурно, новите малки модулни реактори няма да са до зона с малки и средни предприятия или жилищни райони. Всяка стъпка се синхронизира с федералното правителство и енергийните власти. В разговорите е ставало дума и за евентуално сътрудничество с Нидерландия. Не е случаен този факт. Двете страни още след 2022 година заговориха заедно да строят нова атомна електроцентрала в пограничния град Борселе. И при предишното правителство с премиер Александър Де Кро и сега идеята е да се разпределят поравно разходите.

За малките модулни реактори вече сме ви разказвали в 3е news с експертния анализ на проф. Георги Касчиев. Така наречените малки модулни реактори все по-активно се презентират като способ за генериране на чиста енергия, намаляване на емисиите и покриване на растящите нужди от енергия. Съгласно класификацията на Международната Агенция по Атомна Енергия, малки са реакторите с мощност до 300 МВте (в САЩ до 350 МВте). Няма ясна дефиниция за модулност, но се счита че са модулни, ако поне 80 % от компонентите им се изработват и частично сглобяват в заводски условия. 

Повечето ММР са в начална фаза на проектиране и критици иронично ги наричат PowerPoint reactors. Независимо от това разработчици, политици, лобисти, инвеститори и медии агресивно представят ММР като евтин, достъпен, сигурен и незаменим начин за решаване на кризата с климатичните промени, а напоследък и за осигуряване на енергия за центрове за данни и AI. „Напълно се неглижират ядрените рискове, които са налице  при всеки ядрен реактор, независимо от мощността му. Резултатът е създаване на погрешни представи и заблуждаване на обществеността и бизнеса, смята енергетикът. Повече за това къде и в каква фаза са проектите можете да прочетете в статията: Новите проекти за реактори с малка и средна мощност: Очаквания и реалности | 3e-news.

ММР са изправени пред същите предизвикателства като своите „големи братя“. Около 75% от световния уран идва от малък брой държави, а обогатяването му се контролира до голяма степен от Русия и Китай. Няколко проучвания показват, че ММР могат да произвеждат повече ядрени отпадъци от конвенционалните реактори. Безопасността остава критичен въпрос.

Според Международната агенция по енергетика, ако всичко върви по план, политическата подкрепа се запази, индустрията успее и технологията заработи, до 2050 г. може да има приблизително 1000 ММР по света с общ капацитет от 120 GW. Това е приблизително една десета от общия ядрен капацитет, който 30 държави са се ангажирали да въведат в експлоатация към тази дата. Сред тях Нидерландия и Франция, силно залагат в енергийните си стратегии за усилено строителство на ММР. С едно скорошно изказване на председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен допълнително създаде вятър в стремежа на тези страни да ускорят процеса. Дадени са обещания за по-бързи лицензионни режими и ускорен процес по издаване на разрешителни. Комисията се надява, че SMR ще станат по-привлекателни за частни инвеститори.

Развитието на малките ядрени реактори не само ще допринесе за независимостта на ЕС, но и ще понижи цените на енергията, очаква Комисията. Това е и шанс за стартъпи, които искат да се фокусират трайно върху ядрената енергия. "Финансирането ще действа като гаранция и се очаква да привлече множество частни инвестиции", смята европейският комисар по климата  Вопке Хукстра. "Това е силен сигнал към компаниите и пазара: Европа инвестира в чистата енергия на бъдещето".

В едно свое изследване научният институт TNO и консултантската група NRG Pallas обръщат внимание на още едно предимство. Освен че са лесни за строене, могат да произвеждат енергия и топлина, могат да помогнат за постигане на климатичните цели с намаляване на емисиите CO2 от мащабни индустриални процеси. "Сега за това се използва природен газ и трябва да се отървем от него по устойчив начин", посочва като пример Мартин Шийпърс, старши консултант в института.

По проекта за ММР вече работят и изследователски центрове. Гигантът Google също обяви, че ще построи 7 малки  реактора, които да захранват своите AI центрове за данни.