Малки раци убиват микропластмасата в природата

Малки раци, с форма на цигулка, могат да се използват за борба с микропластмаси. Това се казва в изводите на колумбийски учени. Раците играят "незабелязана роля" в почистването на водите като засмукват микропластмаси.

Снимка: ЕК, архив

В изследването, публикувано в научното списание Global Change Biology, е проведено в замърсена мангрова гора. В нея раците увеличавали популацията, абсорбирали пластмаса и разграждали големи количества микрочастици. Тази естествена система за разлагане им позволявала да се отърват от пластмасата за няколко дни.

В миналото учените вече разполагали с данни, че цигулковите раци могат да обработват пластмаса. Но това били открития само в лабораторни условия. За първи път феноменът е изследван в естествена среда.

Изследователите напръскали 5 парцела от по един квадратен метър в мангровата гора с 100-милилитрови разтвори, съдържащи микропластмаси. След 66 дни били взети проби от почвата и от раците.

Резултатите показали, че раците са абсорбирали 13 пъти повече микропластмаси отколкото се намират в седимента. В процеса на разлагане в червата на раците пластмасата била допълнително фрагментирана.

За науката това е добра новина, но все още не е ясно дали поглъщането няма странични ефекти върху здравето на раците. Например, не е ясно какво би станало, ако нанопластмасата може се заклещи в тъканта на раците и в крайна сметка да попадне в хранителната верига.

Изследователите казват, че са необходими още изследвания. Също така не е ясно дали пластмасовите частици имат последствия за здравето на раците.

Какво се знае и прави за невидимия „убиец“ микропластмасите

Замърсяването с пластмаси в световен мащаб е обхванало всички сфери на човешкото битие. И продължава да нараства с всяка изминала година. По данни на ООН са произведени около 475 милиона тона. Ако не се предприемат бързо мерки за тяхното ограничаване, очаква се производството да се утрои към 2060 г.  

Пластмасите бавно се разграждат в околната среда до частици, които вече не можем да видим с просто око. Науката ги определя с термините микропластмаси и нанопластмаси. Те са навсякъде - от най-дълбоките кътчета на моретата и океаните. Повече може да видите във визуализираните клипове на ЕК: We eat and inhale thousands of bits of plastic every year. Now what? ; What are Nanoplastics? .

Микропластмасите са с размер под 5 милиметра. Те се намират във въздуха, храната, питейната вода, домашния прах, козметиката и навсякъде в природата , дори в най-отдалечените места като Арктика . Нанопласмастите са още по-незабележими и с големина под 1 микрометър (една хилядна от милиметъра). Те остават след износването на пластмасови предмети или дрехи (от найлон и полиестер).

През 2025 г. Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха предварително съгласие по регламент за предотвратяване на загубата на пластмасови пелети (промишлени суровини, използвани за производството на пластмасови изделия)  в околната среда.

Понастоящем няма правила на ЕС да обхващат конкретно загубите на пластмасови пелети, въпреки неблагоприятното им въздействие върху околната среда, климата, икономиката и потенциално човешкото здраве. 

Пластмасовите пелети се нареждат на трето място сред най-големите източници на неволно изпускане на микропластмаса след боите и гумите.

Микропластмасата, включително пластмасовите пелети, сега се намират навсякъде - в нашите океани, морета и дори в храната, която ядем. Всяка година еквивалентът на до 7 300 камиона с пластмасови пелети се губи в околната среда.

Белгия гони кръгова икономика с високи такси и кофи с чипове за боклука

Белгия е една от страните в ЕС без такса смет за битовите отпадъци. Издръжката на комуналните фирми е на принципа, нашумял отскоро и в България, „плащаш колкото замърсяваш“. Това означава, че колкото повече боклуци изхвърляш толкова повече чували ще купуваш. Изчисленията на една от комуналните фирми във фламандската част на страната показала, че през 2025 година всяко домакинство е изхвърлило по 123 кг, което е малко по-малко в сравнение с едно по-ранно проучване 2 години по-рано – 160 кг. Или превърнато в парична стойност в кофите отиват по 400 евро под формата на храна и несортиран боклук. За компаниите това е твърде много, твърдо решени са да затегнат мерките и до 2030 година да сведат до 90 кг на домакинство изхвърляните отпадъци. Как ще стане това, ами с по-високи такси, които да накарат недобросъвестните белгийци да бъдат по-внимателни при сортирането на сметта.

Снимка: limburg.net

Системата за събиране на отпадъците, подобно на много западноевропейски градове, е под формата на разноцветни чували – син (пластмаса, консерви и млечни кутии), черен за несортиран боклук и от тази година 2 нови – жълт за хранителен отпадък и зелен за градински треви.

5 вида чували за отпадък 

Всичко това се прави не заради прищявка на някоя компания, а вследствие на дълго планиране, променени системи, внедрени технологии и многомилиардни инвестиции. Крайната цел е една максимално сортиран отпадък, който да се усвои повторно в индустриите и минимални емисии за изгаряне на несортирания. Кръгова икономика в пълна сила.  Или както казват в мотивираното обяснение на комуналната компании – в продължение на 30 години хората са плащали едни и същи такси. След 2022 година обаче повишените разходи за енергия, изискванията на ЕК за инвестиции в нови технологии, филтри и регламенти, неминуемо са довели до корекция на цените и годишните абонаменти. Като например: всеки жител във фламандската част плаща такса за достъп до контейнер парк в размер на 75 евро. От 2026 година се въвежда нов график с нови кофи с чипове, за които ще се плаща по 85 евро годишен абонамент. Недобросъвестните домакинства, които ги мързи да си сортират отпадъците и тъпчат всичко в един чувал за несортиран, вече ще плащат по 16 евро на бройка вместо по 12 евро през миналата година. Това е социалната глоба – след като не сортиращ ще си купуваш чували.

Правилата са жестоки, преди наказанията има обширна обучителна кампания в края на всяка година. Декември е време за празници, но и за четене. Още от първите дни на последния месец в пощенските кутии може да видите цели наръчници, информационни брошури, календари за сметосъбирането и ценови тарифи на комуналната услуга. Т.е всичко необходимо да нямате основания да казвате, че не сте информирани. Всеки жилищен район е наясно и с оптимизацията на извозването – дали е в график от две седмици или пък всяка седмица.

Многомилиардни инвестиции в кръгова икономика

От няколко години фламандска Белгия работи по цялостна промяна в модела на сметосъбиране. От 2022 година 33 общини на провинция Лимбург са възприели иновативен подход, разработен от регионалния оператор Optimo. Отпадъците ще се събират през 2 седмици от един камион, което от курсовете намалява емисиите на прахови частици и CO2 в атмосферата с не по-малко от 40%. Друг оператор в региона Бионерга е инвестирал 30 милиона евро в политики за сортиране и рециклиране на отпадъци и изграждане на нови сортиращи инсталации.

Комуналната компания за региона на Брюж е отделила от събраните средства 20 милиона евро за разширяване на топлопреносната прежа. „Произвеждайки електричество от изгорени отпадъци, ние спестяваме изкопаеми горива. По този начин намаляваме и емисиите на CO2. Вече емитираме с 10 000 тона CO2 по-малко годишно, похвалиха се от ръководството.

Комуналните фирми са категорични, че постигането на кръговата икономика става само с прецизно сортирани отпадъци и сериозен контрол. Казано иначе - дори да не ти минава през ума, че можеш да метнеш боклук без чували или в който и да е чувал. Просто няма да ти го вземат, а може и да получиш солидна глоба от местната администрация. Впрочем в някои общини, ако забележат, че има нередност – не взимат боклука и поставят предупредителен червен стикер на чувала. При повторно нарушение глобата ти е в кърпа вързана, дори домакинството може да бъде изправено пред първоинстанционен съд за нарушаване на обществения ред.

Нова АЕЦ в Белгия може да заработи най-рано 2042 г.

Белгия ще изпитва все по-голям недостиг на електроенергия и към 2035 година ще са й нужни поне 4,4 гигавата. Това се казва в доклад на оператора на високоволтовата мрежа Елиа, изготвен съвместно с инженерната фирма Tractebel (Engie).

Препоръката на авторите на доклада е, ако страната иска да има нова атомна централа през 2039 година, то е най-уместно още от тази да започне подготвителни дейности. Специалистите дават оптимистичен срок, но реално първите нови реактори при тези темпове може да заработят 2042-2044 година.

Снимка -личен архив

В доклада се казва, че с оглед на търсенето, страната е изправена пред различни предизвикателства –  електрически превозни средства, дигитални индустрии, центрове за данни и топлинни помпи.

Изследването също така идентифицира само два подходящи обекта в Белгия, които могат да поберат няколко реактори под налягане вода с мощност над 1 гигават всеки. Това са терени на съществуващите атомни централи „Дул“ и Tианж“.

Елия възложи проучването като част от подготовката на федералния план за развитие за периода 2028-2038 г. След консултация със заинтересованите страни, министърът на енергетиката Матьо Бие се очаква да одобри плана през май следващата година.

Белгийският кабинет с премиер Бар Де Вевер заяви с идването на власт през 2025 година, че ще рестартира ядрената програма и ще върне страната на подобаващото й място в Европа. Едно от първите решения бе да отмени стар закон, с който трябваше да бъдат закрити всички атомни електроцентрали.

С друго решение правителство реши  да бъде съсобственик в две от атомните електроцентрали и одобри да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC. Придобиването на акциите бе част от споразумение между белгийската държава и Engie/Electrabel за удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10 години.

Държавата създаде нова компания, която ще стопанисва модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ . задълженията ще бъдат прехвърлени от настоящата дъщерна компания „Електрабел“ към белгийската държава. Става дума за депонирането на  ядрените отпадъци от спрените вече атомни блокове и отработеното гориво срещу еднократна сума в размер на 15 милиарда евро.

През юни 2024 г. Белгия уведоми Комисията за плана си да подкрепи удължаването на жизнения цикъл на два ядрени реактора с капацитет за производство на електроенергия до 2000 MW. Месец по-късно ЕК започна задълбочено разследване, за да оцени необходимостта, целесъобразността и пропорционалността на мярката.

Комисията изрази съмнения относно структурата на договора за разлика и пропорционалността на (комбинацията от) финансовите договорености, които биха могли да освободят бенефициентите от твърде голям дял от риска, както и по отношение на пропорционалността на размера на прехвърлените задължения за ядрени отпадъци, припомнят от Комисията.

След направените проверки и ЕК е дала зелена светлина на проекта с бенефициенти Electrabel, дъщерно дружество на Engie S.A.,  Luminus, дъщерно дружество на EDF S.A., както и "BE-NUC" — новосъздаденото съвместно предприятие 50-50 между белгийската държава и Electrabel. След завършването двата модернизирани реактора ще бъдат съсобственост на BE-NUC с дял от 89,8% и Luminus с дял от 10,2%.