Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

неделя, 21 декември 2025 г.

Блянът на Макрон за 6 нови реактора набъбна до 72 млрд. евро

В началото на 2023 година президентът на Франция Еманюел Макрон, в една пламенна реч, постави ултиматум да се изгради нова дългогодишна стратегия за атомната енергетика. Поставен бе и срок за въвеждане в експлоатация на 6 нови блока от ново поколение (EPR 2) – 2035 година.

Снимка: Аудиовизуална служа на Съвета на ЕС

Целта е да не се повтаря никога случаят с близо 50 аварирали блока, заради което страната се превърна от водещ износител в просещ ток от Белгия и Германия.

Неволите на френската енергетика бяха допълнително усложнени и заради незапомненото от десетилетия сухо лято, което остави на практика ВЕЦ-овете нефункционални. Всички тези проблеми бяха червена лампа, че са необходими бързи мерки, ако иска френската ядрена енергетика да бъде конкурентоспособна на своите европейски конкуренти. 

Към онзи момент изготвената ядрена програма беше оценено, че ще са нужни 50 млрд. евро. Последва политическата криза, предизвикана от самия Макрон, след краха на неговата партия на европейските избори. Сменяваха се правителства-еднодневки без ясна визия и посока, а годината на бездействие увеличи стойността на програмата с 40% по данни на повторно национализираната компания EDF.

В доклад, излязъл часове преди отминаващата 2025 г., шестте ядрени реактора се оценяват на 72,8 милиарда евро в сравнение с един проучвателен доклад през 2020 г. В тези разчети са включени рисковете за всякакви непредвидени ситуации, които могат да възникнат. От EDF са все така оптимисти, че могат да пуснат един от тях през 2038 г. в Пенли, където ще бъде положен първият бетон през март 2029 г.

Тази ревизирана оценка ще бъде подложена на одит от Междуведомствена делегация за нова ядрена енергия (DINN) през първото тримесечие на 2026 г., докато окончателното инвестиционно решение се очаква в края на следващата година. Без да чака второто, енергийната компания посочва, че ще работи паралелно по изпълнението и усъвършенстването на финансовия план. Той ще включва субсидиран заем от държавата за финансиране на 60% от строителните разходи и след това 40-годишен договор за разлика, предназначен да осигури приходите на EDF за погасяване на заема. Освен това ще има клаузи за споделяне на риска между енергийната компания и държавата.

През цялото строителство на шестте блока компанията се надява да се възползва от времето, за да оптимизира сроковете и съответно разходите. Гоним 30% свиване на разходите между първия блок в Пенли и последния в Бюги, за да се постигне конкурентоспособен продукт и да се достави конкурентна електроенергия за всички наши клиенти," казва на пресконференция Ксавие Груз, изпълнителен директор на групата, свързан с изпълнението на проекта. Очакванията били като става дума конкурентна цена- да се продава токът за близо 70 евро на мегаватчас.

За да осъществи този "проект на века", EDF възнамерява да разчита на обратната връзка от проекта Hinkley Point C (HPC) във Великобритания и проекта Flamanville. 500 френски специалисти вече са работили на HPC и се обучавали в най-добрите техники и методи, за да могат да споделят своите познания и на френска земя", обяснява Тиери Муру, изпълнителен вицепрезидент на групата, отговарящ за отдел "Проекти и строителство".

Един от спряганите варианти е по подобие на този в чешката АЕЦ „Дуковани“ където се ЧЕЗ договори модел на финансиране с правителството, включващ нисколихвени заеми и гарантирани продажни цени на електроенергията.

Исканията на Макрон са едни, но резултатите показват друго – политическа безизходица, недоволни браншовици, купища писма с апели и смяна на депутати еднодневки, които съумяха да направят само една промяна в енергийното законодателство – че Франция ще има нови мощности, разположени на територията на съществуващи ядрени обекти или в непосредствена близост. Времето им стигна и да премахнат още два запомнящи се текста. В единия се казва, че делът на ядрената енергетика трябва да бъде намален до 50% в микса на страната. Другият хич не се понрави на екоактивистите - ако някой нахлуе на територията на ядрен обект или в близост до АЕЦ – наказанието се увеличава от една на две години затвор и глоба до 30 000 евро.

събота, 20 декември 2025 г.

Бард Де Вевер – от лошото момче до галски водач, устоял на Римската империя

Премиерът на Белгия Бард Де Вевер е новият герой в лицето на местната преса. Журналистите не спестяват суперлативите към него по време на последния за годината Европейски съвет, на който беше договорен заем за Украйна в размер на 90 милиона евро.

Лидерите на общността, след продължило повече от 17 часа заседание, в ранните часове на 19 декември решиха да не използват замразените руски пари в брюкселския депозитар Euroclear, а чрез съвместен заем на капиталовия пазар. Oще по темата: 

Похвали и адмирации се виждат в репортажите на фламандската обществена медия VRT е събрал. Икономическият ежедневник De Standaard пише, че това една от най-важните победи в политическата кариера на бившия кмет на Антверпен. De Morgen отбелязва, че "премиерът Де Вевер триумфира", докато De Tijd пише, че "е спечелил битката си по случая Euroclear".

Самият премиер някак си не изглеждаше възторжен и това бе уловено от обективите на десетките камери по време на пресконференцията. По този повод кореспондентът на нидерландско радио отбелязва, че са били добавени повече столове за хората, на победителя, защото в очите на присъстващите Де Вевер бил „като водач на галско село, успешно устоявало на Римската империя." Въпреки всичко, удоволствието от постигнатото не е скрито.

Удовлетворение се виждаше и в председателя на Съвета на ЕС Антонио Коща, който бе заявил, че не иска безкрайна среща на Върха, а всичко да се реши за един ден. Дори на влизане в сградата бе вметнал, че никой няма да излезе от заседателната зала докато няма решение. Нещо, което напомня на традиционните конклави в Рим за избиране на нов папа. Е, в случая кардиналите на ЕС избраха еврооблигации.  

И вместо традиционното, което чака света имаме папа!, от залата излезе бял дим с веста, че "еврооблигациите се завръщат".

„Всъщност това е единен съвместен заем, базиран на дългосрочния бюджет на ЕС. И това беше най-малко популярният вариант сред държавите членки. "Не го очаквах", коментира журналистът Герт Ян Хан в подкаста Make Europe Great Again.

Не всички държави членки обаче са се съгласили с плана, въпреки че било необходимо единодушие за приемането. Унгария, Словакия и Чехия не участвали, но и не блокирали плана. "Това означава, че има единодушие на базата на 24 държави.

"Това не беше предпочитаният вариант," казва на друга пресконференция и цитиран от местното BNR радио министър-председателят в оставка на Нидерландия Дих Схоф. "Но най-важното е: има пари за Украйна. Тези пари са предназначени, за да продължи борбата и в дългосрочен план за възстановяване.

Белгийският му колега Бард Де Вевер допълва, този резултат е победа Украйна, но и победа за Европейския съюз и неговата финансова стабилност. "В собствената си страна ще бъде посрещнат като герой: рядко някой е успявал да привлече Фландрия и Валония зад себе си толкова единодушно, колкото Де Вевер тази нощ", казва с гордост премиерът и намеква за непрекъснатия спор между двете ключови белгийски провинции.

В ранната утрин на пресконференциите Де Вевер имаше повод да се чувства още веднъж победител, след като си взе реванш с критичния вестник „Политико“. На въпрос за следващите стъпки, той използва момента саркастично да отговори, че „трябва да отиде до дачата си в Санкт Петербург където е съседът ми депардио, а Асад живее отсреща“ и по този начин прати ответна стрела заради заглавието, че „Белгия е най-ценният актив на Путин“. „Ще го запомня, каза той с усмивка. "Това беше шега, нали? Когато пишеш това, трябва да добавиш "смях", обърна се той към репортера на медията в залата.

Как се превърна премиерът в герой. На предишния Европейски съвет през октомври никой не предполагаше, че той ще удари категорично по масата пред изненаданите погледи и ще каже: „Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“, аргументира се той.

Два месеца по-късно, на същото това място премиерът казва, че никога не е бил нервен, а дали е горд, ми горд бил, че успяхме да допринесем за решение, като бъдем конструктивни и постоянни". Пред друг ежедневник HLN, в типичния си уклон към историческите факти, Де Вевер отговара, че не приема резултатът като дипломатическа победа на Белгия, дори да е спечелила битката си. "Не беше битка между рицари, а рационален дебат", казва човекът, за който границите в политиката и историята се преплитат. Същият, който мечтае един ден Белгия и Нидерландия да бъдат едно цяло и да умре по-скоро като южен холандец отколкото като белгиец."

петък, 19 декември 2025 г.

Хиляди куфари останаха блокирани на летище „Схипхол“

Близо 20 000 куфара са блокирани на нидерландското национално летище „Схипхол“ заради повреда в част от багажната система. Аварията е станала в ранните часове на 19 декември, но едва в края на работния ден официално е съобщено.

Според говорител, ще отнеме поне "няколко дни" преди целият багаж да бъде изпратен обратно. „Имаше техническа повреда, която направи част от системата временно недостъпна“, измънкал като обяснение накратко говорителят.

Какво точно се е случило не е ясно. Факт е обаче, че багажът от заминаващите полети трябвало да се обработва ръчно. Това отнемало повече време и така се стигнало да блокираните куфари. „Правим всичко възможно да изпратим багажа възможно най-бързо, но можело да отнеме и дни", обещават от аерогарата.

Пътниците били посъветватнида следят онлайн каналите на авиокомпанията, с която летят за повече информация.

В дни преди уикенд средно през „Схипхол“ минават около 150 000 куфара. Заради наближаващите празници обаче техният брой е драстично повече. По данни на летището за Коледа или преди Великден на ден през терминалите минават средно минават по  86 000 души.

Аварията в системата за багаж идва в период на обявени грандиозни реформи през следващите години. Планират се инвестиции за  6 милиарда евро – подобряване на условията на труд, през помещенията за багаж, климатичните инсталации, ескалаторите, стоянките на самолетите, пътеките за рулиране и още много други неща, важни за комфорта на пътниците.

По време на отчета си за полугодието от мениджмънта обещали и да направят инвестиции в по-добра обработка на багажа. 

Системата за багаж не за първи път носи печална слава на това летище. Преди 2 години в новинарските материали отново влезе материал за хиляди куфари, които са оставени без надзор, а заради не добра координация на работния процес много от пътниците им се наложило търсят с часове своите багажи. След известно време сюжетът отново се повторил и хаосът с търсещи куфари за пореден път изпълнил терминалите на летището.