Екофондация: До 2050 ще има повече пластмаса отколкото риба

Пластмасите властват над нашата планета повече от 70 години. Подобно на вируса, те се разпространяват и заразяват всички форми на биоразнообразие. Никой не е пощаден: нито животните, нито растенията, нито хората.

Снимка: TV Monaco/rtbf.be

Документален филм на френскоезичната белгийска телевизия Ер Ти Би Еф отбелязва, че би било трудно днес да се открие един „нулев“ незасегнат пациент на пластмасовата пандемия. Тя е навсякъде в дрехите ни, в океаните, в домовете ни и дори в чиниите ни.

Още по темата: От отпадък до ресурс: как рециклирането променя сектора на възобновяемата енергия? | 3e-news

От 50-те години на миналия век хората са произвели 8,3 милиарда тона пластмаса. От тях 6,3 милиарда са се превърнали в отпадъци. 79% от се губят в природата или чрез микропластмаси в организма ни. Образно можем да си представим, че всяка седмица ядем по  5 грама пластмаса или еквивалент на банкова карта.

Морето е най-големият пластмасов кош. Всяка година 10 милиона тона попадат в океаните. Прогнозите на фондация "Елън МакАртър" до 2050 са стресиращи: „Ще има повече отпадъци отколкото риба“.

Най-опасните са микропластмасите и нанопластмасите, които могат да бъдат погълнати от всякакъв вид организъм. Симптомите са сериозни: страдание, влияние върху възпроизводството, дори смърт. Децата са особено уязвими.

Правителствата по целия свят трябва да поемат отговорност. Защото, философията „сортирам, следователно защитавам планетата не помага“, отбелязва в репортажа си белгийската телевизия.

 За нейните автори решението е намаляване на потреблението. В противен случай оцеляването на екосистемите е поставено в риск както и „синята планета“. да се превърне в пластмасова

За проблема с невидимия „убиец“ микропластмасите също отделихме няколко специални репортажа в климатичната рубрика на 3е News с изследванията на учени от различни университети по света.

Според  белгийски изследователи е все още твърде рано да се каже доколко пагубно е влиянието на наночастиците. Някакви по-солидни резултати можело да се очакват едва след няколко години. „Какво знаем, пита и ученият Нели Сенен от университета в белгийския град Хаселт и с тревога без много да се замисля отговаря – твърде малко.  Със сигурност знаем, че наночастиците (MNP) след като попаднат в тялото ни засягат всички органи, кръвта и тъканите, което ги прави трудни за откриване. Със себе си те носят и друга опасност – химическите добавки, от които са били направени пластмасите - като бисфенол А (BPA) - вещество, което може да наруши хормоните. Могат да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да се абсорбират в нашите клетки“.

Нейни колеги от университета на Ню Мексико (САЩ) достигнали до шокиращия извод за наличие на средно по 6,4 грама микропластмаси в мозъка, колкото е теглото на пластмасова лъжица. В сравнение с 2016 година количествата се увеличили с 50%. Учените очаквалио ще по-стряскащи данни в последните проучвания - мозъчната тъкан да съдържа около 10 пъти много повече микропластмаси от другите органи.  

Засега обаче изглежда, че науката все още пробива път към решението, а правителствата така и не могат да намерят консенсус. На последната среща през това лято185 страни се срещнаха в Женева, за да изготвят обвързващ международен договор за борба със замърсяването с пластмаса, но не постигнаха споразумение. Така, природата загуби поредния рунд в битката с пластмасата

Ще има ли нова конференция или това е краят на историята за пластмасово споразумение? Това е големият въпрос сега. За директорът на нидерландския клон на Plastics Europe Дреа Бергхорст, разочарованието трябва да се преодолее и страните да се съсредоточат върху положителните решения, да се настоява и апелира все повече страни да внедрят кръгова икономика за пластмасите  като възможност за намаляване на техните обеми в природата.

Силен трус напомни на хората за газовия кошмар в Грьонинген

Повече от година измина откакто най-голямото газово находище в Европа – „Грьонинген“ е напълно затворено. Ужасът за жителите на североизточното градче обаче продължава. Напукани къщи, подпорни стени, опасни терени. Очакванията са трусовете да продължат с години.

Picture: www.nu.nl, архив

Най-лошите кошмари от трусовете на шестдесетилетната дейност на газовото хранилище отново оживяват на 14 ноември, след като няколко селища са разтърсени от най-голямото земетресение, ставало някога. Епицентърът, с магнитуд 3,4 по Рихер, е в Зеерейп. Минути по-късно е последвал вторичен – 2,1.

По данни на  Института за минни щети в Гронинген само за денонощие са били постъпили лавина от сигнали за разрушения. Местните медии отчитат, че броят надхвърля 1000 и продължава да нараства. 30 от терените са окачествени като „изключително опасни“. Най-застрашените семейства са настанени във временни жилища.

Бедите за нидерландското селище сякаш не свършват. Много от жителите все още чакат помощта от държавата да запушат старите пукнатини по стените и таваните на домовете си. Никак не са оптимистични и новините, които им донесе през есента Държавният надзор на мините (SodM), според който заради неравномерно финансиране възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове най-засегнатите от години домове ще приключи не по-рано от 2034 г.

Направен доклад на държавата показва, че при на-оптимистичен сценарии 27 000 домове може да бъде завършени през 2028 г. За сравнение през 2024 са ремонтирани едва 6000. За ремонтите от бюджета бяха отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. С новия труд обаче изглежда, че сумата още ще набъбне.

През лятото няколко селища проведоха среща, на която им бе обяснено, че още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си. А за тези семейства, чиито домове са напълно неизползваеми, ще останат още доста дълго време в дом под наем – докато държавата им построи собствен.

Виновникът

Газовото находище „Грьонинген“ официално започва да се експлоатира от края на 50-те години. Разполагаше 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. Концесионер е нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil.

Експерти разказаха още преди година пред пред RTL, че след спирането тепърва започва тежката работа по демонтаж и почистване на инсталациите.

Експерти разказаха, че инсталациите ще бъдат изключени от системата, която транспортира газа. След това ще бъде поставена метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.

Върху част от терените правителството обяви, че иска да построи голямо производствено съоръжение в Северно море, за преобразуване вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г.

Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Белгийското правителство става съсобственик на 2 АЕЦ

Белгийското правителство ще бъде съсобственик в две от атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange, става ясно от решение на 14 ноември. На свое заседание кабинетът на Бард Де Вевер е удобрил да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC.

Picture: Engie-electrabel.be

Придобиването на акциите е част от споразумението между белгийската държава и Engie/Electrabel за удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10 години.

Министерството на енергетиката е упълномощено да може да  коригира в рамките на отпуснатите за тази цел кредити, покупната цена на акциите когато е необходимо, става ясно още от правителствената стенограма.

Припомням, че сагата с удължаване живота на двете останали най-нови електроцентрали започна в мандата на предното правителство преди повече от 2 години и бяха завещани като отворено досие на този кабинет. С идването си на власт през 2024 година, премиерът Бар Де Вевер заяви, че атомната енергетика ще заеме своето подобаващо място на ядрената карта на Европа. Още с встъпителната си реч той обеща, че повече няма да има затваряне на блокове – точно обратното – ще се инвестира в нови мощности. 

Сред първите промени беше отмяна на действащ от 2003 г. Закон за излизане от ядрената програма. Според текста атомните електроцентрали трябваше да бъдат затворени до 2025 година, но заради войната в Украйна и опасност от последваща криза на тока, бе решено да се удължи живота на действащите АЕЦ.

За целта държавата създаде нова компания, която ще стопанисва модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ . задълженията ще бъдат прехвърлени от настоящата дъщерна компания „Електрабел“ към белгийската държава. Става дума за депонирането на  ядрените отпадъци от спрените вече атомни блокове и отработеното гориво срещу еднократна сума в размер на 15 милиарда евро.

През юни 2024 г. Белгия уведоми Комисията за плана си да подкрепи удължаването на жизнения цикъл на два ядрени реактора с капацитет за производство на електроенергия до 2000 MW. Месец по-късно ЕК започна задълбочено разследване, за да оцени необходимостта, целесъобразността и пропорционалността на мярката.

Комисията изрази съмнения относно структурата на договора за разлика и пропорционалността на (комбинацията от) финансовите договорености, които биха могли да освободят бенефициентите от твърде голям дял от риска, както и по отношение на пропорционалността на размера на прехвърлените задължения за ядрени отпадъци, припомнят от Комисията.

След направените проверки и ЕК е дала зелена светлина на проекта с бенефициенти Electrabel, дъщерно дружество на Engie S.A.,  Luminus, дъщерно дружество на EDF S.A., както и "BE-NUC" — новосъздаденото съвместно предприятие 50-50 между белгийската държава и Electrabel. След завършването двата модернизирани реактора ще бъдат съсобственост на BE-NUC с дял от 89,8% и Luminus с дял от 10,2%.