Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

събота, 21 февруари 2026 г.

ЕС планира 28 млрд. евро под формата на кредити за източните региони до 2027 г.

ЕС, с няколко събития в рамките на един месец, обяви, че усилено ще насочва средства за подкрепа на източните региони и територии-граница с Русия. Комисията вече обяви план с 5 стъпки, по които ще се пренасочва бюджетът. Времето обаче неумолимо тик-така и време за губене няма. Това го доказват форсираните совалки между институциите и намеренията да бъдат облечени в законодателна инициатива. Първото и най-близко голямо събитие с подписване на декларация EastInvest Facility е насрочено за 26 февруари, става ясно от съобщение на европейската пресслужба.

Снимка; ЕК

В него се посочва, че Европейската комисия е изготвила план да направи 9 държави членки – Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, по-сигурни, устойчиви и привлекателни места за живеене и работа.

Още по темата: България е сред най‑пострадалите от войната в Украйна, Европа затяга източния фланг | 3e-news 

Руската агресивна война срещу Украйна сериозно засегна хората и общностите в тези райони. От нарастващи заплахи за сигурността и икономически сътресения до напрежение върху местните услуги и демографски спад.

От 2022 г. ЕС е категоричен, че „ще подкрепя с всички сили и колкото средства са необходими“, ще предоставя политическа и техническа подкрепа на източните си региони. Тази подкрепа е помогнала за подобряване на инфраструктурата, повишаване на икономическата устойчивост, развитие на отбранителни способности, справяне с предизвикателствата в енергетиката и свързаността и подкрепа на работните места. Освен това, коридорите за солидарност между ЕС и Украйна поддържат устойчиви търговски потоци.

Новият план представя набор от действия за справяне със специфичните и безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени тези региони. Пет приоритетни области, за които подробно разказах в своя кореспонденция.

Под формата на допълнително представени въпроси и отговори и под формата на графики от Брюксел хвърлят повече светлина върху целите на подпомагане. Част от парите ще отидат и до частни структури, бизнес организации, малки общини, които ще имат по-лесен достъп до финансиране. Консултантска подкрепа при изготвянето на заеми от  международни финансови институции и национални насърчителни банки. Общо 28 милиарда евро кредитна подкрепа за засегнатите държави членки до края на 2027 г.

Други области на конкретна подкрепа ще бъдат за увеличено финансиране от ЕС за отбрана, управление на границите и вътрешна сигурност в следващия бюджет на ЕС. Модернизиране на транспортните мрежи и пътната, железопътната и пристанищната инфраструктура с двойно предназначение за сигурност и растеж в общностите на източната граница.

За България предложението е едновременно облекчение и предупреждение. Нашите гранични региони — някои вече натоварени от миграционни потоци, други от спад на инвестиции и демографско изтичане — ще могат да разчитат на по‑лесен достъп до финансиране, както и на техническа и експертна помощ.

ЕК осигурява 225 млн.евро за разработване на ваксини от ново поколение

Европейската комисия е заделила бюджет от 225 милиона евро за разработване на  разработване на грипни ваксини от следващо поколение, които ще осигурят защита срещу по-широк спектър от варианти на грип и бързо да се адаптират, ако се появи пандемичен щам.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Това е първият път, когато Комисията ще използва предкомерсиални поръчки, за да усъвършенства продуктите чрез клинични изпитвания, като гарантира, че отговарят на строги критерии за безопасност, качество и ефективност, като същевременно подкрепя иновации, които иначе биха могли да се забавят без обществена намеса. Финансирането ще подкрепи ваксини, предназначени да бъдат по-лесни за прилагане чрез носа и устата, се казва в краткото съобщение на европейската пресслужба.

Грипните вируси се развиват постоянно, което означава, че ваксинационната технология трябва да върви в крак с тях. Тази инвестиция ще ускори разработването на ваксини и ще засили способността на Европа да реагира в мащаб. Чрез пълно клинично разработване на обещаващи кандидати за ваксини, ЕС цели да разшири потока от продукти, като въведе повече продукти в разработка. Това увеличава шансовете нови продукти да излязат на пазара и да преминат от лабораторен пробив към реална защита. Това означава, че новите решения могат да достигнат до националните ваксинационни програми по-бързо, предоставяйки ваксини, подходящи за пациентите, за да помогнат на страните да реагират по-бързо и по-бързо при засилване на огнища. Подписаните договори ще продължат 98 месеца, обхващайки клиничното развитие до одобрението на пазара.

Чрез разширяване на производствения капацитет за ваксини и въвеждане на нови лечения, тази инвестиция ще помогне на Европа и света да бъдат по-добре подготвени за бъдещи огнища на грип или пандемии.

Тази инвестиция използва модел на предкомерсиално снабдяване, който финансира научноизследователска и развойна дейност при благоприятни условия, за да насърчи по-инклузивен пазар, особено за МСП. Той обхваща три етапа на предкомерсиалните поръчки, включително разработване на клинични изпитвания – фази I, II и III, както и развитие преди пазара, което води до одобрение на пазара.

Тези действия се финансират от Агенцията за здравна извънредна готовност и реакция към Комисията по програмата EU4Health и се управляват от Европейската изпълнителна агенция за здравеопазване и дигитални технологии.

Договорите са подписани с Nivi Development P/S, Ethris Gmbh, Statens Serum Institut, Vismederi Srl, Stichting European Clinical Research Alliance On Infectious Diseases, Bavarian Nordic As, Evonik Operations Gmbh, Idt Biologika Gmbh, Sanofi Pasteur Sa и Sclavo Vaccines Association.

С инвестиция на ЕС от €225 милиона – най-голямата някога, посветена на ускоряване на достъпа до иновативни медицински противомерки – ние напредваме в разработването на грипни ваксини от следващо поколение. Иновациите са в основата на подготовката. Това финансиране ще отключи иновативни технологии, включително по-достъпни и разнообразни методи за прилагане на ваксини, като гарантира, че ефективните ваксинални опции достигат до недостатъчно обслужвани и уязвими групи. Тази инвестиция също така укрепва фармацевтичната екосистема на Европа, допринасяйки за нейната конкурентоспособност, и укрепва нашата устойчивост срещу бъдещи здравни заплахи, коментира  Хаджа Лахбиб, комисар по равенство, готовност и управление на кризи.

ВЕИ във Франция носи данъчни облекчения на общините за 2 млрд.евро

„Зеленият“ бизнес е донесъл на френските общини 2,1 млрд. евро под формата на данъчни облекчения, според съвместно проучване на Съюза за възобновяема енергия (SER) заедно с консултантската фирма Colombus.

снимка-личен архив

Изводът на авторите е, че колкото повече се развива инсталираната база от вятърни и слънчеви ферми, толкова повече ще се увеличават тези приходи, казва председателят на съюза Жул Нисен и по този начин опровергава критиките на политици, че ВЕИ натоварва публичните финанси.

От цялата сума над 443 милиона евро да дошли от облагане на компании, свързани с тези сектори като работни места, земя, местен икономически принос, а 462 милиона евро  от косвени данъци, основно свързани с генерирането на дял от ДДС, който след това се плаща на местните власти за инсталиране и поддръжка на оборудване.

Хидроенергията е лидер по отношение на директното местно облагане с 594 милиона евро през 2024 г., следвана от наземната вятърна енергия (212 милиона) и слънчевата енергия (132,6 милиона). Списъкът се допълва от производители на офшорна енергия, от дървесина, биометан, биогорива, топлинни помпи.

Данните за приходите на общините от вятър и перки показват, че Франция ще залага на тези енергии все повече занапред. Направено наскоро ново картографиране на правителството с приоритетните терени показва, че по всички морски брегове ще бъдат изградени вятърни паркове. По този начин ще се постигне целта 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Според дългосрочната правителствена стратегия парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW)  след три десетилетия при 1,5 GW в момента.

Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Новото картографиране и предстоящи проекти, представени след проведен открит дебат, дават пълна яснота за подходящите места, да се обсъдят рисковете и притесненията на риболовците, да се чуе мнението на транспортният сектор и екологичните специалисти. Дебатът е преминал в присъствието на министъра на екологичния преход Ание Пание-Рюнаш, цитирана и в белгийската преса.

Съюзът за възобновяема енергия (SER) е приветствал "желанието на правителството да превърне офшорната вятърна енергия, конкурентоспособна и възобновяема енергия, в основен стълб на енергийния преход".

През 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта  на зелената индустрия в Европа. В програма на правителството от 2023 година се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за фотоволтаични панели през следващите години. Амбицията е тези пари да отидат във френски заводи и по този начин да се пресече хегемонията и хватката на китайската индустрия в Европа, припомня местната телевизия BFM.

Франция трябва да започне час по-скоро ударно строителство на вятърни паркове, ако иска следващите години да не изпитва недостиг на енергия, пише SER в друг по-ранен доклад  В момента 9000-те вятърни турбини произвеждат по 120 тераватчаса или 9% от микса на страната. Така че има една значителна ниша, която трябва да бъде запълнена, за да не се стигне до недостиг.

Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

Миналата година делът на вятърната енергия съставлява близо 8% от микса на страната (6,3% през 2019 г.), което я прави третият източник след ядрената (около 3%) и водноелектрическата енергия.