Влиза в сила глобален договор за създаване на морски резервати

Исторически и дългочакано споразумение за опазване на морското биологично разнообразие  (BBNJ Agreement) влиза в сила след продължили повече от 2 десетилетия преговори. Документът вече е подписан от 83 страни като минималната бройка трябваше да бъде 60. Към момента едва 8% от територията е защитена – предимно близо до сушата и минимална част в открито море. 

"Този договор е спешно необходим", коментира пред националната телевизия „Нос“ Хан Долман, директор на Нидерландския институт за морски изследвания (NIOZ). "Много хора познават морето само до коленете от ваканциите си. Но моретата и океаните са важни за нашето хранително снабдяване и абсорбират около една четвърт от всички емисии на парниковия газ CO2."

Кои ще са защитените територии. Изборът няма да еднократен акт, а решението ще се взима плавно. Договорът дава само основни насоки за страните, казва Клаудия Кремерс, която изследвала как договорът може да бъде приложен на практика във френския мозъчен тръст IDDRI.

"Сега, когато договорът влиза в сила, трябва да има среща на върха в рамките на година, точно както има климатични срещи на ООН," казва Кремърс. "На тези срещи държавите могат да направят предложения за защита на територии и те се гласуват. Чили и страните от Западна Африка, например, сега работят по предложения за защитени територии."

Какво се променя, пояснява Кремърс. Например, държавите, които са ратифицирали конвенцията, трябва да докладват за научни експедиции в открито море и техните добиви, а има и повече задължения. Страни като Китай, Бразилия и Япония, които са велики сили в морето и разполагат с най-големия риболовен флот в международни води трябва да се отчитат пред международната общност. Сред подписалите обаче не е САЩ.

Появата на глобалния договор съвпада с анонсираното от Европейската комисия намерение да изготви до края на годината закон за опазване на океаните. Ключови приоритети отново са създаването на защитени морски зони. От своя страна Брюксел ще подпомогне страните членки в развитието на регионалната морска конкурентоспособност с изготвянето на два нови документа - Индустриална морска стратегия и Стратегия на ЕС за пристанищата. На един по-късен етап ще бъде преразгледана Общата политика в областта на рибарството. За да се гарантира процъфтяване на рибарството и аквакултурите в ЕС, Комисията ще представи дългосрочна визия за тези сектори през 2026 г.

"Европейският съюз и неговите държави членки изиграха централна роля в напредъка на това споразумение, водейки коалиция от над 40 държави, ангажирани с смела, научно обоснована защита на океаните. Този съюз, движен от високопоставен политически ангажимент, изигра ключова роля в преговорите по договора и ускоряването на процеса на ратификация. Ключово е, че споразумението поставя на първо място равенството и приобщаването, с целенасочена подкрепа за развиващите се страни. Развиващите се страни ще получат подкрепа за изпълнение на споразумението чрез силни инициативи за изграждане на капацитет и програми за трансфер на морски технологии. Тази помощ ще бъде финансирана чрез различни публични и частни източници. Иновативен механизъм за споделяне на ползите ще гарантира и справедлив достъп до морски генетични ресурси", се казва в съобщение на ЕК по повод влизането в сила на ангажимента.

Всяко кътче на океана в момента е застрашено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването. Това са шокиращите изводи от излезлия през есента на 2025 година  Девети доклад за състоянието на океана, публикуван Европейската служба за мониторинг на морската среда на "Коперник" .

Констатациите показват, че затоплянето на океаните се ускорява, морското биоразнообразие е изложено на нарастващ риск, а окисляването напредва бързо. Замърсяването с пластмаса е засегнало всички океански и морски басейни, докато застрашените видове и кораловите рифове са изправени пред критични заплахи.

Белгийското летище „Завентем“ в борба със стачки и загуби

Националното летище на Белгия „Завентем“ е сред потърпевшите от антиправителствените протести срещу политиката на премиера Бард Де Вевер. Серията от блокади по пътищата, подкрепена от синдикалните транспортни структури, са лишили националното летище от приходи в размер на 175 милиона евро.

Снимка: Архив, ЕК

Седемте стачни дни двете летища „Завентем“ и „Шарлероа“ не са обслужили 275 000 пътници по-малко и 2400 отменени полета, показват данни на белгийската аерогара.

Въпреки стачните действия обаче, през миналата година „Завентем“ е обслужило  3,3% повече пътници в сравнение с 2024 г. - 24,4 милиона души. Най-популярните дестинации са Испания, Италия и Германия.

Летището е обработило 795 000 тона товари миналата година, което е увеличение от 8,5% спрямо 2024 г. Азия заема първо място както по внос, така и по износ на въздушен товар.

Пред журналисти главният изпълнителен директор на летище Арно Фейст е изразил задоволство от постигнатите резултати като е отчел и че наред с протестите пред летището е имало още едно препятствие – навлизането на дронове във въздушното пространство, което доведе до блокада на пътници и отклонени полети до съседни страни.

През националния аеропорт е изправен пред поредното изпитание в края на месеца когато се задава 5-дневна транспортна стачка в страната отново срещу политиката на кабинета. Тя ще се проведе в дните между 26 и 30 януари. Засега няма официална информация дали наземния персонал ще се присъедини към протестите. Обикновено това се случва в последния момент.

Националната телевизия на страната Ве Ер Те обръща внимание и на друга подробност - седмицата на стачките съвпада с гласуванията във Федералния парламент по законопроекти за пенсионни и трудови реформи на федералното правителство. Два от най-оспорваните и болезнени сектора за синдикатите. 

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".

Стачките и блокадите изглежда не трогват кабинета, който е твърдо решен с драстични мерки и социални реформи да стопи колосалната дупка в бюджета. По информация на ежедневника De Tijd и на електронния сайт businessam.be  бюджетният дефицит на Белгия възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което е около 35 милиарда евро. Това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.

Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.

Украйна няма да върне заема на ЕС докато руснаците не изплатят репарации

Европейската комисия одобри приетото през декември решение на Европейския съвет за отпускане на заем за Украйна в размер на 90 милиарда евро, стана ясно днес в Брюксел след проведени интензивни разговори. От тази сума 30 милиарда евро ще са под формата на военна помощ, а останалите за реформи и възстановяване.

На пресконференция председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен дебело подчерта, че заемът ще бъде върнат на ЕС, само ако Русия върне репарациите на Украйна след края на войната. Така че Комисията си запазва правото да задържи блокираните в Белгия руски активи.

Първият транш от заема се очаква да бъде изплатен през април. Затова от Европейската комисия се надяват всички необходими процедури и одобрение от Европейския парламент да бъдат финализирани до края на май, така че страната да има осигурени средства за тази и следващата година.

На пресконференцията стана още ясно, че Съюзът си запазва правото да използва руските активи, блокирани в брюкселския депозитар Euroclear за изплащане на заема, в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право. Репарационният заем, както е предложен на 3 декември 2025 г., не е оттеглен и остава наличен, ако съзаконодателите решат да го продължат, заяви Фон дер Лаейн.

Споразумението беше прието в рамките на засилено сътрудничество, механизъм, който позволява на държавите членки на ЕС да си сътрудничат в конкретни области, когато става ясно, че ЕС като цяло не може да постигне целите на такова сътрудничество в разумен срок.

Подкрепата за Украйна ще бъде финансирана чрез общо заемане на ЕС от капиталовите пазари, както първоначално беше предложено от Комисията сред наличните финансови опции.

От началото на руската война на агресия срещу Украйна, ЕС и неговите държави членки са предоставили обща подкрепа от 193,3 милиарда евро за Украйна , включително 3,7 милиарда евро от приходите от замразени руски активи.

Пакетът за подкрепа, представен днес, покрива две трети от общите финансови нужди на Украйна за следващите две години според оценки на Международния валутен фонд. Продължаващата и координирана подкрепа от международни партньори остава от съществено значение, включително навременното изпълнение на ангажиментите на Г7 за 2026 г. и след това, особено по инициативата за заеми по ERA, водена от Г7.