Северно море се затопля до неузнаваемост

Северно море никога не е било толкова топло от началото на измерванията през 1969 година. През 2025 средната измерена температура е 11,6 градуса по Целзий, съобщава белгийската телевизия VRT като се позовава на  Федералната морска и хидрографска агенция на Германия (BSH), която предупреждава за очертаващи се катастрофални последствия от все по-топлата морска вода.

Снимка; Пресслужба на ЕК

"Всеки един месец през 2025 г. водата беше значително над дългосрочната средна стойност, като през юни и декември бяха измерени рекордно високи стойности", разказва пред медията Тим Крушке, ръководител на отдела "Морски климатични въпроси" в BSH. След направено изследване е установено, през 2025 г. в южната част на Северно море е имало 55-дневна гореща вълна.

Още по темата от кореспонденциите специално за 3Е News oт Брюксел: 

• Климатът и тази година получи своята доза илюзии | 3e-news
• Битката за океаните – екология срещу времето
• Страх от неизвестното и безсилни погледи - от изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка | 3e-news
• ЕK представи мащабен план за опазване на океаните | 3e-news
• ЕС подготвя Пакт за управление на океаните | 3e-news

"Тези резултати не ни изненадват, тъй като са продължение на това, което наблюдаваме от години: Северно море, Балтийско море и всички морета по света се затоплят", казва Ян Сейс от Морския институт във фламандска Белгия. „Температурите на морската повърхност са средно с един градус по-високи в сравнение с първите 20 години на това хилядолетие“.

Причината за тази топла вода не е загадка: глобалното затопляне. Все по-топлата вода влияе на живота в Северно море, което все повече наподобява на Средиземно море по отношение на живота.

Появяват се нехарактерни за региона топлолюбиви видове риба като калмари, червен кефал, сардини. От друга страна, студеноводните изчезват, включително треската от  южното Северно море, а скаридите стават все по-малко. Това стана очевидно през пролетта когато белгийските рибари уловили много малко скариди, което довело до високи цени.

Климатичните промени ще причинят все повече морски горещи вълни като тези на сушата. Цялата система реагира на това. Планктонът започва да се държи по различен начин, което променя цялата екосистема. А той е в основата на морската хранителна верига", посочват немските учени.

По-топлият климат (и следователно по-топло Северно море) означава и повече бури, които ще бъдат по-интензивни. Въпреки че все още това не е отразено в данните за фламандското крайбрежие. "Виждаме все по-нестабилни метеорологични и метеорологични системи, които може да доведат до продължителни суши, дълги горещи вълни, прогнозира Ян Сейс.

Освен това има покачване на морското равнище. "Топлата вода се разширява и в комбинация с топенето на сухоземния лед, като ледници и ледени шапки в Гренландия и Антарктида, морското равнище се е покачило с около 20 сантиметра през последния век."

Затоплянето на Северно море не е изолирано явление; напротив, това е глобален феномен. Според климатичния панел на ООН IPCC, темпът, с който океаните се затоплят, се е удвоил от 1993 г. насам. Въпреки това, основно Северно море ще почувства последствията.

"Северно море е затворено със средна дълбочина само 70 метра. В резултат на това не само че дълбоките води се затоплят, но и Северно море се затопля по-бързо от много по-дълбоките океани. В това отношение сме на "първия ред на глобалното затопляне", предупреждава Сейс. До 2100 г. симулациите прогнозират, че температурата в Северно море ще се повиши с още 2,8 градуса, а морското равнище ще се покачи поне с половин до един метър.

Учените сега използват това изследване, за да предупредят за последствията от глобалното затопляне. "Дори и да спрем парниковите емисии по света, морското равнище вероятно ще продължи да се покачва векове наред. Затова е важно да се направи повече за опазване на климата", казват те.

Камък в градината на Вопке Хукстра

Рекордно високите температури са поредния камък в градината на европейския комисар Вопке Хукстра и неговата непоследователна климатична политика. В края на миналата година, под натиска на няколко страни членки, нидерландецът сензационни обяви, че дава ръчна и отстъпва от заявените в началото на мандата си намерения по отношение на климатичната цел – 90% редукция въглеродните емисии. Политиката ще бъде поставена на ревизия за радост на Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които открито оспорваха плана. За тях това е твърде амбициозна и непостижима цел. Страните-членки, които не попадат в топ икономиките на Европа, се опасяват, че планът ще застраши конкурентоспособността.

Вървим към 3 градуса по Целзии

Без твърда и непоколебима политика вървим към 3 градуса по Целзии затопляне, което води до огромни щети за климата и океаните, коментира в интервю за нидерландско BNR радио Мишел ден Елзен от националната Агенция за оценка на околната среда, който е също професор в амстердамски университет: „Вижда се ярко несъответствие между науката и политиката. Целта за климата е разводнена, докато се насочваме към огромни и непоправими щети за природата. А в дъното стои амбицията да угодиш пред разума на учените. Избира се цел 90% климатична неутралност вместо 95%. Подхожда се предпазливо и с уговорки, без твърда политика“, казва в критичен коментар към ЕК. 

Всяко кътче на океана в момента е застрашено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването. Шокиращите изводи, които вече се наблюдават в Северно море, да изложени през септември 2025 г. в  Деветия доклад за състоянието на океана, публикуван Европейската служба за мониторинг на морската среда на "Коперник"

Констатациите показват, че затоплянето на океаните се ускорява, морското биоразнообразие е изложено на нарастващ риск, а окисляването напредва бързо. Замърсяването с пластмаса е засегнало всички океански и морски басейни, докато застрашените видове и кораловите рифове са изправени пред критични заплахи.

Отговорът на Брюксел

Над две трети от земната повърхност е заета от океани, чието състояние на много места в критично състояние. Тази обширна става обект на особено внимание от страна на Европейската комисия, която е изработила цялостен пакт не нейната защита. 

„Здравето“ на океаните ще бъде подобрявано с няколко ключови приоритета по отношение на застрашени от изчезване морски обитания, възстановяване на екосистеми и крайбрежни територии. Еврокомисията ще препоръча на държавите членки да създадат и управляват  защитени морски зони. От своя страна Брюксел ще ги подпомогне в развитието на регионалната морска конкурентоспособност с изготвянето на два нови документа - Индустриална морска стратегия и Стратегия на ЕС за пристанищата.

Към тези, от които зависят бъдещите регулации в опазването на климата, са отправени и едни от най-силните думи в мандата на Антонио Коща като председател на Съвета на ЕС Антонио Коща: "Енергийният преход промени „играта“ по целия свят. Водата и енергията са жизненоважни за нашите общества и икономики. Трябва да предприемем решителни действия сега“. Негови са и думите, че институциите са чули посланията, време е за действия. Но Европейският съюз не можел да се справи сам с изменението на климата, загубата на биоразнообразие, замърсяването. Нужни са колективни усилия както на големите сили, така и на най-малките островни държави.

По данни на Съвета на ЕС 27-те държави членки са най-големият източник на финансиране за борбата с изменението на климата в света. През 2024 г. те са дали принос в размер на 31,7 млрд. евро от публични източници и са мобилизирали допълнително частно финансиране в размер на 11 млрд. евро за подкрепа на развиващите се страни в борбата им с изменението на климата.

От 2013 г. Европа е увеличила с повече от два пъти средствата, набрани в помощ на развиващите се страни да смекчат въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях.

 

Зелена дипломация

Средствата и мерките обаче очевидно са недостатъчни. Затова, ЕС заговори все по-усилено за "зелена дипломация". ЕС взаимодейства по въпроси на климата с партньори на различни равнища: диалог относно политиката в двустранен и многостранен контекст, международни преговори и споразумения като Парижкото споразумение, търговски политики, алианси и партньорства като Зеления алианс с Япония.

В своите двустранни отношения с трети държави ЕС споделя своя експертен опит в областта на политиката по въпросите на климата и насърчава партньори да вземат смели мерки срещу глобалното затопляне. Той предоставя при необходимост целенасочена подкрепа на най-засегнатите държави, за да подпомогне трансформацията на техните икономики, посочват като най-честите примери от Съвета на ЕС.

На многостранните форуми ЕС взема активно участие в глобалните преговори в рамките на конференциите на страните (COP). Той играе централна роля по отношение на международните споразумения за политиката в областта на климата, например Парижкото споразумение.

За последно от Брюксел се сетиха да говорят за международна климатична дипомация и нейните възможности буквално в навечерието преди тридеседата международна среща COP в Бразилия и тепърва да представят на света да представят нова визия за ролята на блока в международен план и на световните пазари.

Бюджетният дефицит на Белгия набъбна на 35 млрд.евро

Бюджетният дефицит на Белгия възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което възлиза на около 35 милиарда евро. Според изчисленията на бизнес вестника De Tijd, цитирани от електронния сайт businessam.be, това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС, архив

След проведения тежък Европейски съвет в края на миналата година и взетото решение за замразените руски активи, държани в брюкселския депозитар Euroclear,  1,6 милиарда евро са преведени на Европейската комисия.

За тежката финансова ситуация вече спомена в едно от последните си интервюта премиерът Бард Де Вевер. Според неговите прогнози пред страната предстоят 4 тежки финансови години, а за да си стъпи на краката ще се нужни поне десетилетие.

Министър-председателят вярва, че стабилните финансови резултати ще дойдат чрез много икономии, болезнени социални мерки, по-строги миграционни политики.

Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.

По предложение на финансовия министър Ян Ямбон от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Управляващите посегнаха на една от екологичните политики, следвани от предходния кабинет на Александър Де Кро. От началото на годината бе въведен пътен данък за електромобилите  и еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. За по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически. Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, аргументира се фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация.

Политиката на кабинета е обект на постоянни критики от встъпването му вече една година. Проведоха се поредица от протестни шествия на синдикатите, последното от които бе през октомври. Задава се нова 5-днвена стачка на транспортните синдикати в края на януари.

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".

Нов филтър за перални може да спре изтичане до 99% микрочастици

Микропластмасите са един от големите проблеми за природата, чието решение се търси усилено от европейските институции. Те са с размер под 5 милиметра и се срещат във въздуха, храната, питейната вода, домашния прах, козметиката, дори в най-отдалечените места като Арктика . Някои от тях остават след износването на пластмасови предмети или дрехи като найлон и полиестер. Попадат в природата с водата от домашните перални.

Снимка: Аудиовизуален клип на ЕК

Германски учени са се фокусирали именно върху този проблем – как да спрат безконтролното изхвърляне на микропластмаси с водата. След дългогодишни тестове е изобретен и патентован нов филтър за пералните, които може да задържи 99% от микрочастиците.

Още по темата в кореспонденциите ми от Брюксел за 3Е News:

• Страх от неизвестното и безсилни погледи - от изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка
• ЕС вече подготвя своята единна позиция за предстоящия COP 30 в Бразилия
• ЕK представи мащабен план за опазване на океаните
• ЕС разработва стриктни мерки за пластмасовите пелети

С всяко пране микроскопини влакна от найлон и полиестер се отделят от дрехите. С изплакване отиват в почвата, водните водоеми, биват абсорбирани от растенията и така с храната попадат в човешкия организъм.

В нидерландската преса се появи позитивен отзвук от учените на Университета в Бон, чиито институт (еквивалент на нидерландския TNO), вече са разработили филтър. Подобно на хиляди научни открития в историята и сега е прибегнато до тайните на майката-природа. Методът е базиран на начина, по който скумрията и сардините улавят плячката си и я филтрират от водата. Планктонът се задържа в шипчета, водата изтича, след което рибата може да го погълне.

Надеждата на учените е, че ако този филтър бъде внедрен в производството, проблемът с наночастиците ще бъде ако не напълно отстранен, до голяма степен минимизиран. Според статистиката откакто синтетичните дрехи се появили през 50-те години на миналия век, 5.6 милиона тона микропластмаси са били отделени в околната среда чрез перални машини. Половината от тях са изхвърлени през последото десетилетие. Според изследователите, това може да бъде намалено с 99%. Сега индустрията реши кога ще внедри филтърната технология в пералните машини.

Замърсяването с пластмаси в световен мащаб е обхванало всички сфери на човешкото битие. И продължава да нараства с всяка изминала година. По данни на ООН са произведени около 475 милиона тона. Ако не се предприемат бързо мерки за тяхното ограничаване, очаква се производството да се утрои към 2060 г.