Брюксел планира създаване на централен европейски регистър

Повече от година Европейската комисия говори как планира да направи облекчи бумащината за европейската индустрия. Насоките видяха бял свят на представяне в Брюксел, където се състоя официалното представяне на механизма EU Inc.  — набор от корпоративни правила, които ще улеснят старта, разрастването и дейността на европейските компании. Стимул да останат в Европа.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Като общ преди месец разказах в своя кореспонденция коз в тестето на Комисията да задържи предприемачите на терена на ЕС е създаване на дружество в рамките на 48 часа за по-малко от 100 евро и без изисквания за минимален акционерен капитал.

Още по темата: ЕК дава на бизнеса EU Inc – „лек“ за премахване на задушаващата бумащина | 3e-news

Дружествата от EU Inc. ще подават своята фирмена информация само веднъж чрез общ интерфейс, свързващ националните търговски регистри. Като следваща стъпка Комисията ще създаде нов централен европейски регистър. Дружествата ще получават своите данъчни идентификационни номера, включително по ДДС, без да се налага да подават документи повторно.

Въвежда се принципът "само веднъж" това означава подаване на информация само веднъж, а бизнес регистрите ще предават информацията за компанията си на други национални компетентни органи.

Компаниите от EU Inc. ще могат да използват съвременните инструменти – многоезичния и дигитален сертификат за компания на ЕС и пълномощно на ЕС. И те ще бъдат направени съвместими с инструментите на утрешния ден: предстоящите Европейски бизнес портфейли.

Компаниите от EU Inc. ще имат по-добър достъп до инвестиции в ранен етап и рисков капитал, както и до набиране на капитал през границите през целия си цикъл на растеж.

С днешното предложение ще се премахнат формалностите с лично присъствие и ще се опрости прехвърлянето на акции. Вече няма да има задължително участие на посредници при прехвърлянето на акции и процедурите по ликвидация. Предложението ще позволи на държавите членки да предоставят достъп на тези компании до фондовата борса.

EU Inc. ще бъде нов незадължителен корпоративен правен режим. Всеки, който желае да учреди ново дружество в ЕС, ще има избор дали да използва новата форма на дружество EU Inc. или съществуваща национална форма на дружество, която няма да бъде засегната от предложението. Новият формуляр на EU Inc. ще бъде еднакъв във всички държави членки. Освен това предприемачите от ЕС ще могат свободно да избират държавата членка, в която желаят да се включат.

Много от улесненията ще подпомогнат тези, под чиято опека и отговорност е ресора на българския еврокомисар Екатерина Захариева – стартъпите и иновативните компании. По време на представянето отбеляза, че предложението реално онагледява визията на ЕК за превръщане на ЕС в най-доброто място за създаване и разрастване на бизнес - по-просто, по-бързо, по-евтино.

„Всяка година Европа създава повече компании от всеки друг регион в света.И все пак, една трета от основателите казват, че макар да предпочитат да растат от Европа, може да се наложи да се преместят. Това, което ни казват е, че не става дума само до капитал. Те искат клиенти. А за клиентите им е необходим достъп до пазара. Единен пазар. EU Inc. ще им позволи точно това “, вярва българката в успехите на предложението. В допълнение на казаното, обръща още внимание, че ЕК отговорила на повечето искания на стартъп общността: единна входна точка за регистрация, опции за акции на служители и ускорена процедура за несъстоятелност при стартиращи компании. „Искаме да направим Европа естествен дом за стартъпи - място, където амбициозните основатели могат да стартират, да растат и да излязат на глобално ниво оттук нататък“.

Допълнителни подробности даде с изявлението си еврокомисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието и защитата на потребителите Майкъл Макград (Michael McGrath). С нагледен пример той показа какво ще се промени. „Ако сте основател на стартъп или предприемач, в момента ви се налага да се сблъскате с 27 национални правни системи и над 60 различни фирмени форми за кандидатстване. Тази бюрокрация забавя създаването на фирма, повишава разходите и в крайна сметка забавя растежа. Предложението на ЕК е насочено към обръщане на тази тенденция. Целта е стимулира компаниите от ЕС се създават и развиват в Европа.

Комисарят разказа, че по проекта за опростяване на бумащината е работено повече от година и половина. Запитани са за мнение предприемачи, основатели на стартъпи, инвеститори и заинтересовани сдружения  в цяла Европа. Почти 9 от 10 анкетирани (около 85%) казали, че необходимостта да пререгистрират компанията си във всяка държава членка създава пречки за стартиране, работа, набиране на средства или затваряне. Почти три четвърти заявили, че липсата на разпознаваем "европейски бранд" затруднява привличането на инвестиции. “Те искаха и имаха нужда от нещо различно и това е нашият отговор за корпоративна правна среда. EU Inc. ще помага на компаниите да се конкурират, стимулират и задържат таланти чрез издаване на опции за акции за служители.

Повече подробности ЕК помества и в своята рубрика "въпроси и отговори"

Ще има ли специализирани съдилища за EU Inc.?

В съобщението Комисията насърчава държавите членки да определят специализирани съдилища за дружествата от ЕС. Чрез централизиране на експертния опит този подход би спомогнал за подобряване на съгласуваността на съдебните решения, за свеждане до минимум на процедурните пречки и за задълбочаване на съдебното разбиране на уникалния аспект на EU Inc. Това от своя страна би укрепило доверието на инвеститорите и би улеснило трансграничното доверие. Комисията ще използва набор от инструменти в подкрепа на такива инициативи, например в контекста на Европейската стратегия за съдебно обучение за периода 2025—2030 г. 

Как ще бъдат защитени правата на служителите?

EU Inc. запазва изцяло правата на работниците. Това е предложение за рационализиране на дружественото право и не засяга трудовото, данъчното или друго законодателство. Ще се фокусира върху начина, по който компаниите се създават и управляват - от регистрацията до корпоративното управление, акционерните структури и дигиталните фирмени процедури. Правилата за защита на работниците продължават да се прилагат изцяло в държавата членка, в която обичайно се извършва работата. Това включва заплати, работно време, здраве и безопасност, равни възможности за жените и мъжете, защита срещу дискриминация и защита срещу уволнение. Предприятията имат едни и същи задължения към работниците, независимо дали са учредени съгласно националното дружествено право или съгласно EU Inc. В предложението ясно се посочва, че то не може да се използва за заобикаляне на права. Това включва правата на работниците и служителите за участие в управителните съвети на дружествата (съвместно вземане на решения). В държава членка, в която съществуват тези правила, те продължават да се прилагат за всяко дружество от ЕС Inc., регистрирано там.

Как се определят иновативните предприятия, иновативните стартиращи предприятия и иновативните разрастващи се предприятия?

Съгласно препоръката иновативно предприятие е дружество, чиито разходи за научноизследователска и развойна дейност през последните три години представляват най-малко 10 % от неговите оперативни разходи или най-малко 5 % от общите му продажби. Дадено предприятие може също така да се счита за иновативно предприятие, ако има или скоро ще разработи голяма иновация, която крие рискове от пазарен или технологичен неуспех.

Иновативно стартиращо предприятие е с по-малко от 100 служители и годишен оборот или счетоводен баланс под 10 милиона евро. Тя също трябва да е работила по-малко от 10 години.

Иновативните разрастващи се предприятия са с годишен оборот или счетоводен баланс над 10 милиона евро, които трябва да са увеличили броя на своите служители или приходи с 20 % през последните две години и в които работят по-малко от 750 души или които не са публично регистрирани. 

Петрол, вето и война: „Дружба“ се превърна в новото бойно поле на ЕС

Европейската комисия е изправена вече няколко години да води  енергийни битки на няколко фронта паралелно. От една страна с Русия и нейната опустошителна машина срещу инфраструктура в Украйна, прекъснати газови потоци, шоково поскъпване на цените, с обвинения за разрушена инфраструктура, с подклаждане на съмнения и хибридни атаки през социални мрежи, медии, интернет. Въобще битки на терен и война в киберпространството. В тяхната хватка не е застрахован никого - личност, обект, или индустрия  Така се случи и с бившата съветска енергийна „артерия“  петролопроводът „Дружба“, който и до момента е жизненоважна спасителна петролна хранилка за икономиките на Словакия и Унгария. Затова си го бранят със зъби и нокти, с вето и заплахи. Но всичко по реда си преди да стигнем да последните епистоларни обяснения на Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща с президента Володимир Зеленски.

Нефтопроводът „Дружба“ колосален инфраструктурен обект с дължина от 4000 километра, чиито край се простира от Самарска област, преминава през Брянск, след това се разделя на две части – северна през територията на Беларус, Полша, Германия и южна – през Украйна, Чехия, Словакия, Унгария. От началото на военните действие ракетни удари са поразявали на много места тръбата. Затова той е ту спиран, ту пускан. ЕС обаче предрешава неговата съдба с решение да спре поетапно транзита на петрол за Европа на 1 януари 2026 година.

Няколко поредни големи атаки по обекта изостри до краен предел дипломатическия тон между Украйна, Словакия и Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто открито нападна Украйна през официалния си фейсбук профил Зеленски, че застрашава енергийната сигурност, премиерите Робърт Фицо и Виктор Орбан се прицелиха по-нависоко директно в самата Европейска комисия и се заканиха до край да бранят интересите си като всеки път налагат вето на санкциите срещу техния приятел Путин. Междувременно премиерите обявиха, че планират да започнат строителството на нов петролопровод заедно със Сърбия и с руска подкрепа. Ако всичко върви по план би трябвало да е готов до 2027 година. До тогава обаче остават мъката с „Дружба“ и битката за всеки пропуснат литър петрол.

На 27 януари фронтът Русия поразява за пореден път обекта и този път причинява не само икономически, но и дълбоки дипломатически щети в отношенията по оста Киев- Будапеща – Братислава – Брюксел с обвинения за шантаж, задкулисни манипулации, ултиматуми, изнудване и прекъсване на електрозахранване. Доставките на руски петрол за Унгария и Словакия са прекъснати. Киев казва, че руски дрон е ударил тръбопровода в западната част на страната. Словакия и Унгария обвиняват Украйна, че забавя ремонтите по политически причини. Европейската комисия поиска нейни експерти да посетят разрушения участък. Зеленски първо отказа, но впоследствие е дал съгласие. МеждувременноЗеленски е обещал да се работи денонощно за възстановяването. Гаранция е получил лично еврокомисарят Дан Йоргенсен, който пък побърза да сподели „благата вест“ пред 3е-news и десетки европейски кореспонденти преди заседанието на енергийните министри в Брюксел на 11 март. Председателите на Европейския съвет и на ЕК – Антонио Коща и Урсула фон дер Лайен също потвърждават, че конфликтът изглежда поне засега потушен и дори предоставят на пресата кореспонденция  с украинския президент. Същото правят и от неговата администрация.

  В общи линии писмото не ни казва нищо ново от последните близо 4 години и с деликатен дипломатически тон се заявява безрезервната подкрепа на Брюксел за „независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници“, както и ангажираността за предоставяне на политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа. В писмото се потвърждава решението на Унгария да не подкрепи одобрения заем  от 90 милиарда евро, нито да приеме 20-ия пакет от санкции срещу Русия. Както е известно и за двете е нужно пълна подкрепа на страните членки

Зеленски получава черно на бяло уверение, че ЕС ще предостави техническа подкрепа, за ремонтните работи по тръбопровода „Дружба“. Това може да бъде финансирано със средства на Европейския съюз. „Напълно сме наясно, че на фона на продължаващата агресия на Русия и нейните безмилостни атаки срещу критичната инфраструктура на Украйна, може да нанесе допълнителни щети на тръбопровода. Въпреки това, в настоящия контекст на висока волатилност на енергийните пазари, възобновяването на транзита на петрол през територията на Украйна става от по-голямо значение за запазването на стабилността на пазара. Това също е в съответствие с настоящите договорни задължения на Украйна, както и с дерогацията, предоставена за Унгария и Словакия от общата забрана на ЕС за внос на руски петрол“, се казва в писмото на двамата водещи дипломати на Блока..

В отговор на Зеленски и дежурните благодарности, ребром заявява, че е нужно този инструмент да заработи възможно най-скоро в “борбата за европейското бъдеще“. „Твърденията, че Украйна умишлено възпрепятства преноса на петрол са неоснователни. Прекъсването е в резултат на неотдавнашните „терористични  атаки“ срещу петролопровода и неговата инфраструктура“, аргументира се президентът и уверява Брюксел, че е „надежден енергиен партньор на ЕС и изпълнява изцяло ангажиментите си. Като аргумент се посочва, че петролопроводът през настоящия зимен сезон е бил атакуван няколко пъти, но страната „тихо и отговорно“ е продължила да доставя петрол. Нещо повече, още от първите дни след атаката в края на януари властите са работили по алтернативно техническо решение. Очаква се помпената станция „Броди“ да възстанови техническата си способност до месец и половина. Това щяло да възстанови пълния капацитет при условие, че руснаците не го атакуват отново. Междувременно Зеленски е наредил на главния изпълнителен директор на „Нафтогаз“ да се свърже с посланика на ЕС.

В заключение Зеленски не забравя да напомни, че очаква да бъде спазено намерението на за окончателен край на петролните и газовите доставки, както предвижда плана REPower EU. С тези писма и размяна на вежливи слова, Киев гледал напред по отношение на общия конструктивен диалог.

И все пак зад лустросаните и напудрени писма не бива да забравяме, че два дни преди да кацне мейла с еврообещанията за поредната финансова инжекция, Зеленски изостри тона и обвини някои съюзници в опит за „изнудване“, след като те настояли Киев да възстанови работата на петролопровода. Според президента подобна стъпка би означавала на практика отслабване на санкциите срещу Москва. „Всякаква помощ, която Киев може да предостави на страните от Близкия изток трябва да бъде отплатена с пари или технологии. Тук не става въпрос за участие в операции. Ние не сме във война с Иран. За нас днес са важни както технологията, така и финансирането, отговаря той на критиките пред Евронюз. „Политико“ пък обръща внимание на друга изречена фраза: „ако Украйна бъде официално принудена от ЕС да избира между заема и доставки на оръжия и пускане на руския петрол, това е изнудване.

Извън сагата с петролопровода международните анализатори обръщат внимание, че украинският президент все по-често прекрачвал границата на добрия тон към ЕС. Припомня се една друга изява по време на Мюнхенската конференция през февруари, в която заяви, че не виждал план САЩ да прекратят войната. „Америка и Тръмп, не са готови да говорят за присъединяването на Украйна към НАТО, защото се опасяват от ескалация с Русия.

След това последваха и размяна на остри реплики с Виктор Орбан. „Надяваме се, че някой в ЕС няма да продължи да блокира 90-те милиона и че украинските войници ще имат оръжия. В противен случай ще дадем адреса му на въоръжените ни сили, на нашите хора. Нека му се обадят, и разговарят с него на своя собствен език“, каза украинският президент по адрес на премиера на Унгария. Говорител на Европейската комисия порица изказването. „Такъв език е неприемлив, не може да се отправят заплахи срещу държави от ЕС. Според нас подобни изказвания от която и да било страна не помагат с нищо за постигането на общите ни цели – осигуряване на заем за украинската страна, оказване на натиск над Русия да прекрати войната, постигане на енергийна сигурност“.

План Б

Очевидно е, че сагата с петролопровода „Дружба“ е ходене по ръба на бръснача и не се знае в кой момент отново няма да се стигне до спиране на доставките и взаимни обвинения. Нещо като параграф 22. Засега за Унгария алтернативата остава постигнато споразумение между националната компания MOL и хърватския оператор JANAF за тестване на пропускателните мощности на тръбопровода „Адрия“. Очаква се те да приключат до април. За Словакия също е опция Адриатическия петролопровод през хърватска територия.  И двете страни съобщиха, че вече са започнали да използват кризисните си запаси, които според Брюксел на този етап са достатъчни.

Сляпото петно в енергийната логистика на НАТО

 НАТО умува как да включи Източна Европа в тръбопроводния щит с дължина 10 000 км

12 европейски държави членки на НАТО разполагат с пълна мрежа от тръбопроводи, с които могат да снабдяват военните бази с нефт и газ в случай на война. Проблемът е голям обаче за страните от Източна Европа, които също настояват пред НАТО за връзка с аварийната мрежа, съобщава агенция Bloomberg, цитирана от нидерландското BNR радио.

С разрастване на конфликта в Близкия изток и прекъсването на доставките по Ормузкия проток, особено притеснение има в Полша и Румъния, че все още не са част от дългата   над 10 000 километра тръбопроводна мрежа. Дипломати от двете страни са заявили, че на следващата Среща на върха на НАТО през юли в Анкара, Турция, ще настояват въпросът да бъде включен в дневния ред.

• Още по темата: Новата визия на източния фланг: инвестиции в сигурност и растеж | 3e-news

Мрежата от тръбопроводи свързва всякакъв вид военна инфраструктура, бази, летища, складове, жп гари и рафинерии. Тя е проектирана да отговаря на нуждите да захранва обектите при внезапно увеличение на търсенето на горива, особено за въздушния транспорт и за зареждане на изтребители.

Четвърт век след края на Студената война малко се е променило в дължината на мрежата. Общо 4,1 милиона кубични метра петрол могат да се съхраняват в нея. Държавите, свързани към мрежата са Гърция, Исландия, Италия, Норвегия, Португалия, Турция, Дания, Германия, Белгия, Франция, Люксембург и Нидерландия.

Европейските страни от НАТО, които не са свързани и зависят от собствената си мрежа от тръбопроводи. Това са Румъния, Полша, Словакия, Испания, Унгария, Чехия и балтийските държави. Източноевропейските страни също са заинтересовани да бъдат свързани с мрежата, защото войната в Украйна няма край. Междувременно нарастват опасенията, че Русия ще търси атаки и в други страни по източния фланг. Путин по-рано нарече тези истории "пълна глупост".

Представител на НАТО разкрил пред агенция Bloomberg, че се работи за осигуряване на "безопасно и устойчиво енергийно снабдяване". Например, вече се работи по подобряване на веригата за доставка на гориво, която включва и тръбопроводите. Вече е направен анализ на възможните разходи за страните от НАТО, ако мрежата трябва да бъде разширена. Пълното разширяване на източния фланг би струвало около 21 милиарда евро. Проблемът е, че вероятно ще отнеме поне 25 години за свързване

Едно от решенията, които се разглеждат, е свързването на източноевропейските страни с други петролни мрежи на европейски съюзници. Например, тръбопроводната система на Полша ще бъде свързана с тази на Централна Европа, която включва Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия. Това би била инвестиция от около 5,5 милиарда евро. Междувременно Гърция, България и Румъния могат да свържат своята петролна мрежа, за която се смята, че ще са нужни 6 милиарда евро разходи, според един от участниците.

Средства биха могли да дойдат по линията на Европейската комисия EastInvest Facility, която е именно за подкрепа и защита на страните от Източния фланг. Механизмът, с мандат от 2 години, бе представен в началото на март в Брюксел пред представители на Алианса и министри на девет страни, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. Пред тях се отварят 28 милиарда евро, стига да имат политическа воля да решат как да подобрят засегнатите области. Към тях с финансова и консултантска помощ се присъединяват още Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Северната инвестиционна банка, Съвета на Европа за развитие, националните насърчителни банки, сред които нашата ББР. Говори се и за осигурен частен капитал.