4 закона на ден - цената на брюкселската бюрокрация

 Брюксел говори за „опростяване“, но статистиката показва обратното. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването.

....

В началото на тази година германският вестник Die Welt публикува статия за успеха на Европейската комисия в областта на дерегулацията. Вестникът отбеляза, че въпреки цялата реторика, при Урсула фон дер Лайен през 2025 г. имало повече нови законодателни решения отколкото през предишните години. В материала се обръща внимание, че по данни на индустриалната асоциация Gesamtmetall, през миналата година институцията е започнала 1 456 законодателни акта, предложила 21 директиви, 102 наредби, издала 137 делегирани и 1 196 изпълнителни акта – повече от всякога от 2010 г. насам. Статистиката говори, че въпреки амбициите на председателката, регулациите не намаляват.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив

Първият мандат на Фон дер Лайен, между 2019 и 2024 г., бе доминиран от "зеления курс" и лавината от регулации, наложени върху компаниите. Втория мандат на Комисията показва, че за бизнеса ситуацията можела да се влоши още повече и да излезе „извън контрол“, пише авторът Питър Клепе в белгийското онлайн издание „Бизнес АМ“. Той разговаря с главния изпълнителен директор на въпросната индустриална асоциация Оливър Зандер, който споделя любопитна статистика.

Още по темата:

• Ще намали ли ЕС административната тежест за бизнеса? | 3e-news
• Европа пренаписва играта под натиск | 3e-news
• Зелената енергийна империя на Европа започва от Северно море | 3e-news
• ЕК дава на бизнеса EU Inc – „лек“ за премахване на задушаващата бумащина | 3e-news

"Настоящата Европейска комисия постоянно обещава да намали тежестта върху икономиката. Същевременно на ден налага по 4 нови закона за компаниите: "Това е точно обратното на идеята за намаляване на бюрокрацията. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването“, оплаква се мениджърът. В отговор на Die Welt, от Европейската комисия коментирали, че  "значителна част от законодателството, прието по време на миналия мандат на Фон дер Лайен, било изрично насочено към намаляване на административните тежести.

Европейската комисия предпочита да използва термина "опростяване" вместо "дерегулация" с т.нар. пакет за опростяване "Omnibus I. Фактът, че одобрението на първия пакет се случва едва сега, показва колко бавно вървят нещата.Още през март 2023 г. лидерите на Франция, Германия, Белгия и Европейската либерална партия (ЕНП) призоваха за "регулаторна пауза" в зеления курс, припомня този факт Клепе и разширява тезите си, че от тази политика страдат и трети страни. Междувременно ЕК все по-настойчиво говори за внедряване на втори пакет.

Нидерландското бизнес радио припомня и друг факт - През годините ЕС все по-често включва различни регулации в своята търговска политика, които предизвикват възмущение сред неевропейските производители от различни части на света. Такъв е примерът с правила за обезлесяване, които налагат изцяло нов набор от бюрократични задължения върху индонезийските и малайзийските производители на палмово масло, въпреки че е постигнат значителен напредък в намаляването на обезлесяването. В Малайзия статистиката на неправителствени организации сочи значително подобрение към 2024 г. В тази връзка Памела Коук-Хамилтън, изпълнителен директор на ITC, съвместна агенция на ООН и Световната търговска организация, предупреждава партньорите от ЕК, че нови и нови правила рискуват да имат "катастрофално" въздействие върху световната търговия, тъй като по-малките доставчици са изложени на риск да бъдат "изключени" от търговските потоци. Същевременно опростяването на режимите, както го нарича ЕК, всъщност се оказвало или „отслабване или отлагане на регулации, които все още не са влезли в сила.

Какво всъщност се получава,  размишлява авторът на статията Питър Клапе. Докато едното подразделение на машината на ЕС искрено се опитва да спре прекомерната регулация, другото просто продължава "бизнеса както обикновено". Това се наблюдава например при климатичната политика, удрянето на спирачката на забраната за двигателите с вътрешно горене до 2035 г. и ревизираната климатична цел за пълна неутралност до 2040 г. Като прибавим и все по-гръмогласните призиви от химическата индустрия, начело с Италия, да се справи с огромното бреме за сектора, който нанася Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) – де факто климатичен данък не се предприема под никаква форма.

Дори новото предложение на Европейската комисия за подкрепа на европейската индустрия съдържа нова климатична политика. Т.нар. "Закон за индустриалния ускорител" (IAA), който в статия на „Политико“ бе дефиниран като "климатичен закон под прикритие". В него се настоява правителствата да харчат парите си за нисковъглеродни материали и технологии с нулеви нетни емисии, произведени основно в ЕС. Така например, една четвърт от стоманата за строителство, която правителствата купуват, трябва да отговаря на зелените критерии на ЕС. Няма значение, че този тип проект за "зелена стомана" е оценен като нерентабилен от индустрията.

Бившият нидерландски дипломат Йоханес Вервлоед определя „Индустриалния ускорител“ и политиката като „абсурд“, а подобни грешки можело да продължат с години. Но като се имало предвид състоянието на енергоемката индустрия подобни проекти, Европа трябвало да си позволява подобни авантюри все по-рядко.

В допълнение на казаното, че ЕК внедрява нови и нови регламенти непрекъснато, трябва да добавим, че това се случва под натиск на променената геополитическа обстановка. Каъо доказателство за прибързаността можем да посочим ключовия Европейски съвет на 19 март, който по трябваше да бъде в два дни, но по настояване на председателя Антонио Коща се състоя в един ден и по-късни доби медиите получихме нещо като конспект за държавен изпит, в който имаше и геополитика, и Украйна, и енергетика и климат и какво ли не. Един дълъг списък с решения, мерки и препоръки, които индустриите едва биха смогнали да прочетат и да си преведат до следващия Европейски съвет през юни, камо ли да започнат да се оглеждат за тяхното прилагане.

Да не забравяме и апела на португалецът, който в писмо до премиерите на общността предвидливо анонсира, че  оставащите месеци до края на годината се очакват още мерки за интеграцията на енергийния пазар, телекомуникационния сектор, опростяване на регулациите. На хоризонта се задават и коренно нови сектори, които нетърпеливо чакат своя ред и инвестиционно внимание като изкуствен интелект и квантови изчисления.

И като теглим чертата, ще се запитаме къде е позитивното и светлината за индустрията. Нали за това все говори ЕК. Надеждата остава и тя се нарича EU Inc- лекът за премахване на задушаващата бумащина. Набор от корпоративни правила, които ще улеснят старта, разрастването и дейността на европейските компании. Стимул да останат в Европа.

·       създаване на дружество в рамките на 48 часа за по-малко от 100 евро и без изисквания за минимален акционерен капитал;

·       Подаване на фирмена информация само веднъж чрез общ интерфейс, свързващ националните търговски регистри. Като следваща стъпка Комисията ще създаде нов централен европейски регистър.

·       Дружествата ще получават своите данъчни идентификационни номера, включително по ДДС, без да се налага да подават документи повторно;

·       Подаване на информация само веднъж, а бизнес регистрите ще предават информацията за компанията на други национални компетентни органи;

·       Премахване на формалностите с лично присъствие, опростява се прехвърлянето на акции. Вече няма да има задължително участие на посредници при прехвърлянето на акции и процедурите по ликвидация. Предложението ще позволи на държавите членки да предоставят достъп на тези компании до Фондовата борса.

„Всяка година Европа създава повече компании от всеки друг регион в света.  И все пак, една трета от основателите казват, че макар да предпочитат да растат от Европа, може да се наложи да се преместят. Това, което ни казват е, че не става дума само до капитал. Те искат клиенти. А за клиентите им е необходим достъп до пазара. Единен пазар. Искаме да направим Европа естествен дом за стартъпи - място, където амбициозните основатели могат да стартират, да растат и да излязат на глобално ниво оттук нататък“, казва нашият български еврокомисар Екатерина Захариева.

Един от възможните пътища за постигане на тази заветна цел е по-малко закони, по-малко бумащина и повече въздух да се развива този измъчен от пандемии, цени и войни европейски бизнес.

Илюзия за спокойствие: газовият пазар на Европа крие нова криза

Доклад на нидерландския национален газов оператор предупреждава, че комбинацията от ниски запаси и скъпи доставки може да върне сценария от 2022 г. Предлага се създаване на стратегически газов резерв на европейско ниво

Зимата е към своя край, но ключовият въпрос за Европа тепърва предстои – запълването на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. Последните данни на нидерландската компания Gasunie показват, че нивата на газовите резерви са исторически ниски. При налична запълняемост от около 7,2% не се очаква непосредствен недостиг на синьо гориво, но ситуацията поставя редица стратегически въпроси.

Анализатори от компанията Eqolibrium отбелязват, че сходна е картината в цяла Европа, като с всеки изминал ден нарастват и опасенията. Според нейния директор Ханс ван Клиф на пазара се създава илюзия за стабилност, която може да се окаже подвеждаща през следващите месеци. Именно затова, по думите му, Европейската комисия трябва да подходи с повишено внимание.

Обичайно нагнетяването на газохранилищата започва през март. Тази година обаче се очакват затруднения в предлагането, породени от високите цени и напрежението в Близкия изток. Основният въпрос остава колко дълго ще продължи тази ситуация и дали Европейският съюз ще успее да запълни запасите си навреме. Според Клиф дори при бързо разрешаване на конфликта, възстановяването на газовия пазар ще отнеме време. „Видяхме това и след Covid – промените са структурни и връщането към нормалност не се случва за седмици, а за месеци“, подчертава той.

В Нидерландия вече се чуват призиви за по-активна подготовка. Националният газов оператор предупреждава, че страната не е достатъчно готова за сериозен недостиг, особено след спирането на добива в находището „Грьонинген“ и рязкото намаляване на руските доставки. По оценка на Gasunie, продължително прекъсване на доставките може да доведе до рязък скок на цените, сериозни икономически щети и задълбочаване на енергийната бедност. В доклад до новото правителство в Хага операторът подчертава, че както Нидерландия, така и Европа като цяло не са достатъчно подготвени за дългосрочни сътресения в доставките.

Експертите обобщават проблема с една дума – „уязвимост“. Тя произтича от комбинацията между нарастваща зависимост от внос, геополитическа нестабилност и енергийна система, която остава силно обвързана с природния газ. Разгледани са и сценарии с геополитически конфликти, саботаж на инфраструктура или продължителни смущения в доставките. При подобно развитие първият удар ще понесе индустрията, докато домакинствата остават „защитени клиенти“ съгласно европейските правила. Сред предложените мерки от страна на търсенето е по-широкото използване на договори с клауза за прекъсване, особено за големите индустриални потребители. Те позволяват временно ограничаване на доставките при натиск върху системата.

В извънредни ситуации може да се стигне и до задължително намаляване на потреблението до минимални нива. Това се предвижда в плановете за защита и възстановяване на газовата система, включително чрез въвеждане на минимални доставки за незaщитени потребители – основно индустрията.

Опитът от газовата криза през 2022 г. показва мащабът на потенциалния риск. Тогава загубата на голяма част от руските доставки доведе до скок на цените на TTF пазара до над 300 евро за мегаватчас. Последствията бяха рязко свиване на индустриалното производство и инфлация от около 10% в ЕС. Подобен сценарий остава възможен и в бъдеще. При нови сътресения Европа може да стане още по-зависима от втечнен природен газ (LNG), което носи допълнителни ценови рискове и експозиция към глобалните пазари.

Като отговор на тези предизвикателства, нидерландските експерти предлагат създаването на стратегически газов резерв на европейско ниво. Съществуващите подземни хранилища могат да играят ключова роля в подобна система. Според Gasunie подобен резерв би ограничил ценовите пикове и паническите реакции на пазара. В извънредни ситуации той може да стабилизира предлагането и да намали спекулативния натиск.

Компанията подчертава, че сигурността на доставките не може да бъде гарантирана само на национално ниво в рамките на силно интегрирания европейски пазар. Дългосрочните прекъсвания следва да се разглеждат като системен риск за целия ЕС. Затова е необходим координиран европейски подход, включително в рамките на предстоящата ревизия на правилата за сигурност на газовите доставки. Тя предоставя възможност за постигане на по-ясни и обвързващи договорености между държавите членки.

Членът на изпълнителния съвет на Gasunie Ханс Коенен подчертава необходимостта от дългосрочна подготовка: „Настоящият геополитически климат изисква реализъм и готовност за неочаквани сценарии.“ По думите му изграждането на стратегически резерви и по-ефективното използване на съществуващите хранилища могат да ограничат риска от недостиг и да предотвратят екстремни ценови скокове.

Въпреки амбициите на Европа за енергиен преход, природният газ ще продължи да играе ключова роля през следващите десетилетия. Той остава необходим както за балансиране на възобновяемите източници, така и за редица индустриални процеси, където заместването му остава трудно. Именно затова сигурността на доставките се превръща във все по-важен стратегически приоритет за Европейския съюз.

Освен газовия оператор на Нидерландия паралелно излиза и друг доклад на  асоциацията Gas Infrastructure Europe (GIE). В него се обръща внимание за огромната роля на подземните газови хранилища (ПХГ) в контекста на бързо променящата се европейска енергийна система. „С ускоряването на електрификацията и увеличаването на възобновяемите и нисковъглеродните газове, ПГХ ще останат крайъгълен камък на устойчивостта на системата.

Ключови констатации включват:

• Съхранението на газ ще поддържа все повече електроенергийната система, като производството на газ ще е необходимо за поддържане на вятърната и слънчевата енергия по време на периоди с ниско производство.

• Очаква се ПГХ да задоволи повече от половината от пиковото зимно търсене по време на двуседмични стресови събития, показват направени модели за периода между 2030 - 2040 г.

• Високите нива на запълване в началото на зимата остават от съществено значение, тъй като капацитетът за добив намалява,когато запасите са по-ниски.

• При екстремни сътресения маржовете на капацитета се свиват рязко, което подчертава необходимостта от стабилна и предвидима дългосрочна политика за съхранение.

„Съхранението на газ остава ключово за енергийната сигурност на Европа. Осигуряването на адекватни нива на зареждане, стабилна доставка и пазарни рамки, които адекватно признават стойността на съхранението, ще бъде от ключово значение за укрепване на способността на Европа да реагира на бъдещи сътресения. Във всички сценарии съхранението на газ остава жизненоважен компонент на устойчива и добре подготвена енергийна система“, коментира Шарлот Рул, президент на Gas Storage Europe (GSE). Тези констатации асоциацията вече е представила на вниманието по време на среща на Европейския енергиен форум (EEF) в Страсбург, където политици и експертите подчертаха значението на стабилното съхранение, по-ясните ценови сигнали и стимули, както и подобрената междусекторна координация за управление на бъдещи сътресения.

Влак се подпали в Брюксел заради батерия на колело

Десетки пътници бяха евакуирани, а четирима са приети в болница, след като пламва пожар във влак на гара Брюксел -юг. Причината е заради пламнала батерия на електрическо колело, разказва ежедневникът „Нюзблад“.

Инцидентът е станал около 16:45 ч. местно време (17:45 българско) в един от вагоните на влака Хаселт-Брюж, малко след като след като напуснал гарата.

 Един от пътниците разказва, че се чул силен гръм и миризма на изгоряло. Влакът рязко спрял. Озвучителната уредба призовала пътниците веднага да слязат от влака. Като цяло нямало паника. Всичко се развило много бързо. Въпреки стреса хората си помагали за по-бързата евакуация.

Бях в първия вагон на влака и изведнъж чух шум през озвучителната система на влака", казва Лор Так, пътничка на влака. "Имаше и миризма на горяло. После влакът рязко спря. Хората минаваха покрай тях и казваха, че трябва да слязат от влака, но всичко беше доста тихо. Нямаше паника. И нищо не се извика, може би просто за да избегнат паника. Всичко обаче се разви доста бързо. Хората си помагаха много, за да слязат от влака.

Очевидец, който е общински съветник, разказал, че се намирал в по-ниската част на влака където обикновено е отсекът за колелета. Димът бързо се разпространил, влакът набил спирачка, вратите се отворили. Някой от пътниците разбил прозорец, за да не се задушат хората. Цялата евакуация станала за десетина минути.

Движението по съседните коловози е спряно на момента. Пътниците са евакуирани по релсите и изведени на безопасно място.

Четирима души са откарани в болница, потвърждава говорителят на пожарната в Брюксел. Двама били с по-тежко състояние, а двама с леки наранявания по време на евакуацията.

Пожарната реагира бързо, но й отнело доста време докато загаси колелото. След евакуацията пътниците трябвало да вървят повече от километър до гара Брюксел Юг.