Орбан лобира за продажбата на NIS

Унгарският премиер Виктор Орбан е съдействал за разрешаване на заплетения казус около продажбата на сръбската петролна компания NIS, стана ясно в последните часове на отминаващата 2025 година. За тристранния диалог между Белград, Москва и Вашингтон възможна покупка от унгарската компания MoL, първо е разкрила държавната сръбска медия RTS, а впоследствие и в западната преса чрез AFP.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Продажбата и бъдещето функциониране на сръбската рафинерия е било договорено по време на среща на високо равнище. Съединените щати са позволили на контролираната от Русия NIS  да възобнови дейността си, включително рафинирането на суров петрол, за три седмици, в очакване на възможен изход от преговорите на Москва за продажбата на нейните акции, поискани от Вашингтон.

Рафинерията в Панчево, близо до Белград, осигурява около 80% от сръбския пазар. В замяна Съединените щати изискват руските компании напълно да се изтеглят от централата. Това е много сложна ситуация за Сърбия, кандидат за членство в Европейския съюз и в същото време една от малкото страни на континента, които не са наложили санкции на Русия. Особено като се има предвид, че компанията NIS е от решаващо значение както за местната икономика, така и за финансите на щата.

Със своите приблизително 13 500 служители, NIS е допринесла с над 2 милиарда евро към държавните приходи на Сърбия през 2024 г., или почти 12% от националния бюджет, според годишния отчет на компанията.

NIS получи лиценз от американския OFAC (Офисът за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ, който ѝ позволява да продължи дейността си до 23 януари.

През 2008 г. Сърбия продаде по-голямата част от акциите на NIS на Газпром за 400 милиона евро. Газпром оттогава е инвестирал няколко милиарда евро в рафинерията, включително в модернизирането ѝ. Сръбското правителство сега контролира почти 30% от акциите на NIS, а миноритарните акционери – около 14%.

Според Белград Русия – важен съюзник на Сърбия и която също ѝ доставя природен газ – води преговори за продажбата на нейните акции. В същото време сръбските власти, които наскоро изразиха известно разочарование от руската политика по този въпрос, дадоха на Москва срок до 15 януари. В случай на провал сръбският президент спомена създаването на ново ръководство на компанията и предложение за покупка, което възнамерява да подаде на Москва. Той изключи чиста национализация на компанията, предложена от някои министри.

Междувременно хърватският тръбопроводен оператор Janaf, който беше спрял доставките на суров петрол за рафинерията Панчево заради санкциите, също обяви, че е бил информиран от OFAC за лиценза. Това решение "ни позволява да продължим изпълнението на нашето споразумение относно транспорта на петрол" до 23 януари, заяви хърватската компания в изявление. Двете компании имат договор за транспорт на суров петрол, валиден до края на 2026 г., с общ капацитет от 10 милиона тона.

Де Вевер: Следващите 4 години ще са предизвикателни за Белгия

Белгийският премиер Бард Де Вевер получи приза личност на годината в журналистическа класация на две от авторитетните медии – VTM и ежедневникът Het Laatste Nieuws.

Премиерът на Белгия

Премиерът спечели уважението на сънародниците си, след като успя да удържи на европейската атака в съпротивата за отблокиране на 90 милиарда евро руски активи, държани в брюкселски депозитар.

Многократно премиерът скромно заяви, че е направил каквото е необходимо, за да защити националния интерес и да предпази страната си от последващи съдебни санкции от страна на Русия. За Де Вевер обаче, проблемите в национален план за много по-големи отколкото във външната политика.  

В интервюта премиерът казва, че страната е изправена пред неизбежни институционални промени, ако искат всички спокойно икономическо бъдеще и по-малко критични проблеми от финансов характер.

Де Вевер си давал ясната сметка, че неговата партия N-VA нямала пълно мнозинство в парламента за мащабни промени, но се надявал и при този кворум реформите да се осъществят. „Ще е необходимо десетилетие, за да се преработи цялостно управлението на Белгия и да се установи структурно стабилен бюджет“, прогнозира той.

Въпреки че призна, че правителството му е взело решения, които заслужават признание, той предупреди, че през следващите години вероятно ще донесат предизвикателни новини.

Министър-председателят очерта основните си цели, включително постигане на структурен бюджетен излишък, по-строги миграционни политики и осигуряване на надеждна енергия и безопасност за гражданите. С постоянни усилия през следващите четири години той вярва, че тези цели са на една ръка разстояние.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация. През миналата година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024, според последния доклад на агенцията за дългове на страната от ноември. Общият федерален дълг в момента е 551 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Новото правителство се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели и да намали дефицита.

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години.

С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност", казва министърът пред колегите си на последното правителствено заседание. По-късно пред медиите той допълва тезата си, че тези решения били от решаващо значение за възстановяването на финансите на страната и повишаването на доверието във фискалната политика.

Украйна иска спрените газови съоръжения от Грьонинген

Украйна е подала иск част от съоръженията в „Грьонинген“ да отидат за възстановяване на газовата инфраструктура. Заявлението е направено от държавната компания „Нафогаз“ пред местните регулаторни органи. Телевизия Ер Te Ел съобщи, че вече са водени преговори с външното министерство.

Скрийншот: ЕК

Нидерландия спря добива в най-голямото находище на Европа преди повече от година. На терен обаче има части от стари съоръжения, които може да се използват повторно.

"Обръщаме се с молба към приятелите да ни доставят стари части, които можем да използваме като резервни части или за изграждане на нови инсталации, казва пред телевизията директорът на Нафтогаз Сергей Корецки. 

Една от възможностите е от Нидерландия да замине газов кран, какъвто страната има и няма нужда от втори. В преговорния процес съгласие за помощ е дал и енергийният гигант  Shell. От съображения за сигурност все още не е обявено кои части от Гронинген могат да отидат в Украйна и кога могат да бъдат изнесени.

От пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Путин извършва целенасочени атаки срещу украинския енергиен сектор. До 2024 г. основно бяха насочени към въглищни електроцентрали и централи. Газовата инфраструктура не беше засегната, тъй като руският газ се изнасяше в Европа по украинските тръбопроводи. Но от 1 януари 2025 г. това спря и оттогава газовите инсталации редовно са обект на атаки. От март насам Русия е извършила около 4800 атаки срещу украински енергийни съоръжения. Добивът на газ от Украйна намаля наполовина тази година в резултат на всички атаки с дронове и ракети.

Нидерландия е пионер от години по отношение на енергийната подкрепа за Украйна. От 2022 г. страната е дарила, освен военна подкрепа, 450 милиона евро, които Зеленски може да използва за възстановяване на газовите и електрическите доставки.

Най-голямото газово находище „Грьонинген“ спира официално да функционира с кралски указ през април 2024.  То има 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. От 1959 г. те се експлоатират от нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil. Затварянето на кладенците е дълга и сложна процедура. Решението е взето от кабинета на Марк Рюте.  Експерти разказват, че тежката работа по демонтажа, почистването на инсталациите и култивирането на почвата ще отнеме години. След изключване на инсталациите от системата, която транспортира газа, идва ред на метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.