Украйна разполага с близо 10 000 аварийни генератора, осигурени с пари от ЕС

Над един милион украинци са без електричество, вода и отопление при ниски температури след непрекъснатите руски удари по енергийната инфраструктура. В помощ на населението Европейската комисия изпраща 447 аварийни генератора на стойност 3,7 милиона евро от стратегическите резерви на rescEU, разположени в Полша за възстановяване на електрозахранването на болници, убежища и критични услуги.

Photographer: Manu Brabo. Picture: audiovisual.ec.europa.eu

Генераторите ще бъдат разпределени от Министерството на развитието на общностите и териториите на Украйна в сътрудничество с Украинския Червен кръст до най-засегнатите общности.

"Продължаващите атаки на Русия срещу енергийната инфраструктура на Украйна умишлено лишават цивилните от топлина, светлина и основни услуги в разгара на суровата зима. Европа отговаря с действия, а не с думи. Новата пратка генератори вече е на път, добавяйки към над 9 500 генератора, предоставени от ЕС, които вече осигуряват електроенергия в цяла Украйна."

Тази мобилизация е насочена към отговор на спешните нужди и се основава на непрекъснатата подкрепа на ЕС за енергийната устойчивост на Украйна.

По данни на Европейската комисия от началото на пълномащабната инвазия на Русия, ЕС е предоставил над 160 000 тона помощ чрез Механизма за гражданска защита. Това включва твърди горива, отоплителни уреди, генератори и аварийни отоплителни точки. ЕС няма да позволи на Русия да замрази Украйна до подчинение и ще продължи да помага на украинците да преминат през тази зима.

От началото на военните действия руската армия е нанесла щети на над 64 000 енергийни съоръжения беше отчетено по време на заседание на ресорните военни министри от общността в Брюксел.  

Германия обеща да подпомогне с нови 100 милиона евро помощ за стабилизиране на разрушената инфраструктура към вече предоставените 35 милиарда евро под формата на  хуманитарна подкрепа, директни плащания или оръжия. Следващите години предвидената сума от целия блок възлиза на 50 млрд. евро.

Наред с финансовата помощ лидерите на общността работят и по подобряване на инфраструктурата, за да не се допуска недостиг или прекъсвания през зимния сезон. ЕС е ремонтирал 1,8 GW мощност от топлоелектрически централи, инсталирал е вятърни и слънчеви проекти и увеличил износа на електроенергия от ЕС за зимата. През 2027 година би трябвало да е свързана изцяло електроенергийната система на страната с европейската.

„Подготвили сме амбициозен пакет за енергийна сигурност. Целта е да осигурим устойчивa, сигурнa и конкурентоспособнa енергийна система за Украйна. Освен това ще използваме пълния потенциал на огромните газови хранилища на Украйна, 80% от които са разположени близо до държави членки на ЕС. Това ще генерира приходи за Украйна. Ще ускорим и инвестициите в украинската възобновяема енергия. Всички тези усилия ще доведат до по-голяма енергийна сигурност както за Украйна, така и за Европейския съюз”, обещава председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на едно от посещенията си в Киев в присъствието на президента Володимир Зеленски.

Северно море дава надежди на закъсалия вятърен сектор в Европа

Лидерите на страни от около Северно море, политици от европейските институции, браншови организации си дадоха за трети път Среща на високо равнище в областта на енергетиката. След Зеебрюге и Остенде, този път в Хамбург бяха препотвърдени амбициите за по-малко зависимост от държави като Русия и Китай.

Снимка; Личен архив

Срещата се провежда в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, а регулациите задушават инвеститорите. На хоризонта е намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво. Едно от скритите решения, по което се работи още създаването на този форум преди три години, е потенциалът на Северно море от гробище на изоставени газови и петролни сонди да се превърне в най-голямата зелена електроцентрала на Европа. Идея, за която сме ви разказвали в 3Е News 2024 година. 

8 държави тогава (Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Великобритания) прегърнаха идеята и си дадоха под формата на инвестиционна декларация обещание да работят за повече проекти в областта на вятърната енергия. Към тях се присъединиха и други с обещанието всяка да помогне с финансиране, защото ще са необходими десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Всичко това за инфраструктура, по-която страните взаимно да обменят електроенергия.

Един от подписалите декларацията – нидерландският климатичен министър в оставка Софи Херманс заяви по-късно пред медиите, че е изключително доволна от постигнатите договорки и че партньор по инициативата е и НАТО.

Проектите

В декларация се казва, че с общи усилия и нови проекти до 2050 г. може да се постигне до 300 гигавата офшорна енергия. Това е приблизително толкова, колкото използват 100 милиона домакинства. Нидерландският оператор TenneT, Северно море е изчислил, че Северно море може да осигури до 40% от търсенето на електроенергия в Европа. Предвижда се в близко бъдеще създаване на фонд, чиито условия начини за генериране на средства тепърва ще се избистрят.

„Самостоятелното производство на зелена електроенергия е най-бързият, най-евтиният и най-добрият начин да стъпим на краката по-бързо, казва в встъпителното си слово  европейският енергиен комисар Дан Йоргенсен, а британският министър на енергетиката Ед Милибанд го допълва, че с подобно проекти „трябва най-после да се отървем от влакчето на ужасите на изкопаемите горива"

Енергетика и защита

Служебният премиер на Нидерландия Дик Схоф обърна внимание на друг ракурс, че с общи усилия трябва да се изграждат офшорни паркове, но и да се защитават. И тук се вижда ключовата рола на НАТО и неговите технологии. "Знаем, че има хибридни заплахи от Русия срещу нашата енергийна инфраструктура", коментира пред електронния сайт NU.nl премиерът и посочва като пример за разрушени подводни кабели и извадени от строи системи за данни на морска инфраструктура.

Възраждане

Ако подобни проекти за политиците изглеждат като шанс за независимост, то за вятърния бранш това е възраждане. В много европейски страни, включително Нидерландия, вятърният сектор в момента е в тежко положение. Това се дължи на бързо растящите разходи за материали и слабото търсене на електроенергия. Като цяло, това прави инвестирането в вятърна ферма за инвеститорите непривлекателно.

Плановете за съвместни вятърни паркове могат да възродят този пазар. Това може да се направи, например, чрез по-бързо издаване на разрешителни или чрез по-бързи мерки за реновация на остарелите електрически мрежа.

Тежкото положение на сектора не е новост за нидерландския кабинет след няколко провалени търга заради липса интерес след решение да се орежат субсидиите за кандидат-инвеститорите на нови перки в Северно море. По ефекта на доминото това доведе до забавяния на стартирали проекти и до отказ на други в процес на проектиране.

Вятърни инвеститори заявиха в прав текст до нидерландското правителство, а и до самата Европейска комисия, че така повече не може да се прави бизнес със задушаваща бумащина, дълги проучвателни срокове и мудна администрация. В отговор от отиващия си служебен кабинет те получиха уверение за заложени в бюджета през 2026 година в 1 милиард евро, които след това ще бъдат обявени на търг. Работи се и по механизъм, който да гарантира на производителите по-висока цена на електроенергията когато пазарните цени са ниски. И обратното, компаниите ще трябва да дадат генерираните свръхпечалби на правителството когато пазарните цени са високи.

Към момента в нидерландското  Северно море има изградени 5 гигавата вятърни паркове. Няколко големи проекта са забавени и едва ли ще се случи желаното удвояване на мощностите след 2032 г. Така Нидерландия се присъединявала в списъка с неуспешно завършени навреме проекти в морето наред с Дания, Великобритания и Германия. Сега топката е в Европейската комисия и нейните бързи реакции за отпушване на бизнес климата или казано образно в очакване на свеж бриз в това бурно море.

Спасението изглежда идва на хоризонта, ако се съди от думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на провелия се годишен форум в Давос. То си има име EU Inc – нов инструмент за премахване на задушаващата бумащина. Предприемачи, иновативни компании ще могат да регистрират компания във всяка държава членка в рамките най-много до 48 часа изцяло онлайн. Надеждите са, че така по-бързо ще се разкриват клонове в другите европейски страни.

Инвестиции

Наред с тегавата бюрокрация, не само вятърният бизнес от години се оплаква, че са необходими мерки за премахване на тесните места по енергийната мрежа в ЕС. По изчисления на ЕК ще са необходими по 1,2 трлн. евро до 2040 година. „Всяко следващо забавяне е фатално, затова бързаме“, казва климатичният еврокомисар Вопке Хукстра като се надява да постигне окончателно споразумение  по въпроса до няколко месеца. Със  сигурност на същото мнение до един са и представителите на осемте държави  около Северно море и техните партньори, които за реализация на мегапроектите ще имат нужда от свободен капацитет.

ЕС вече първо ще одобрява газа преди да потече по мрежата

Европейският съюз вече първо ще проверява внесения газ преди да вземе решение дали да потече по газопроводите на общността. Това става ясно от съобщение на Съвета на ЕС, с което е обявено, че 27-те членки официално са приели регламента за постепенно спиране на руския внос както на тръбопроводен, така и на втечнен природен газ (LNG). Регулацията е ключов етап в постигането на целта на REPowerEU за прекратяване на зависимостта от руската енергия.

Забраната ще започне да се прилага 6 седмици след влизането в сила на регулацията. Съществуващите договори ще имат преходен период. Този поетапен подход ще ограничи въздействието върху цените и пазарите. Пълната забрана ще влезе в сила за вноса на LNG от началото на 2027 г. и за вноса на газопроводи от есента на 2027 г.

Неспазването на новите правила може да доведе до максимални глоби от поне 2,5 милиона евро за физически лица и поне 40 милиона евро за компании, което е поне 3,5 % от общия световен годишен оборот на компанията или 300 % от очаквания оборот на транзакциите.

До 1 март 2026 г. страните от ЕС трябва да подготвят национални планове за диверсификация на доставките на газ и да идентифицират потенциални предизвикателства при замяната на руския газ. С тази цел те ще бъдат задължени да уведомят властите и Комисията за всички останали руски газови договори. Държавите от ЕС, които все още внасят руски петрол, също ще трябва да представят планове за диверсификация.

В случай на обявена извънредна ситуация и ако сигурността на доставките е сериозно застрашена в една или повече страни от ЕС, Комисията може да спре забраната за внос за до 4седмици.

Комисията също планира да предложи законодателство за постепенно спиране на вноса на руски петрол до края на 2027 г.

Припомняме ви, че след агресивната война на Русия срещу Украйна и използването на енергия като оръжие, лидерите на ЕС се съгласиха да прекратят зависимостта си от руските изкопаеми горива възможно най-скоро. В резултат на това вносът на газ и петрол от Русия към ЕС значително е намалял през последните години. Въпреки това, докато вносът на петрол е спаднал под 3% през 2025 г. в резултат на настоящия режим санкции, руският газ все още представлява приблизително 13% от вноса на ЕС през 2025 г., което е на стойност над €15 милиарда годишно. Това оставя ЕС изложен на значителни рискове по отношение на търговията и енергийната сигурност.

Газ за милиарди въпреки обещанията

Правозащитната организация Urgewald разпространи информация, че за цялата изминала година компанията Yamal LNG е транспортирала от Сибир до Стария континент над 15 милиона тона и въпреки рестрикциите и намеренията на правителствата да забранят претоварването, количествата не само, че намаляват в сравнение с предходните години, а дори през последната са регистрирали ръст. Делът на Европа в световните транспортни превози на Yamal се е увеличил от 75,4% през 2024 г. до 76,1% през 2025 г. ЕС все още изпитва колебания да забрани руския LNG отчасти поради зависимостта на няколко нейни членки без излаз на море, които са силно зависими от това гориво.

Прекъсването на доставките означава и за милиони от всеки курс за двата оператора със специализирани танкери, които основно транспортират втечнения газ до Европа. Едната компания е британската  Seapeak (Великобритания), а другата е гръцката Dynagas - 34,3%.

11 от 14-те специализирани ледоразбивача Arc7, използвани за транспортиране са собственост на Seapeak и Dynagas. Обединеното кралство планира постепенно да въведе забрана за морски услуги за кораби, превозващи руски LNG тази година.

Руският завод в Ямал разчита много на тези танкери Arc7, които са специално проектирани за доставката на европейските портове. Без възможността за разтоварване и претоварване в европейски пристанища като Зебрюге тези кораби биха трябвало да извършват значително по-дълги пътувания.

На европейска земя след началото на военните действия и промяната на газовите потоци, белгийското пристанище Зеебрюге се превърна в ключов център за дистрибуция на синьо гориво от различни точки на света. 

В миналото над 200 танкерa с руски втечнен природен газ са акостирали на белгийското пристанище всяка година по данни на белгийската телевизия Ве Ер Те. Разтоварвани са над 8 милиона тона по силата на сключен преди две десетилетия договор между порта и руския консорциум  "Ямал СПГ". От транспортирането се печели над 1 милиард евро всяка година. За 2025 година е видно, че броят на плавателните съдове е в пъти по-малко 58 с товар от 4,2 милиона тона LNG.

Руско-китайската съвместна компания Yamal LNG , в която дял има и френската TotalEnergies доставя втечнен газ за Китай, Япония, Южна Корея, Индия и Пакистан. Нейният ледоразбивач "Владимир Воронин", един от 300-те във флота, които периодично акостира в Зеебрюге. Известно е партньорството на белгийския оператор Fluxys с руснаците. Попитани след началото на войната,  по време на войната дали биха прекратили договора си с руската страна,  отговорът на ръководството бе, че пристанището е „с отворен достъп и по закон клиентите не могат да бъдат дискриминирани“.

Действията на порта предизвикаха серия от критики от страна на местни парламентаристи и екоорганизации. Това доведе до решение на белгийското правителство издаде в началото на 2025 година указ, с който се забранява претоварването на руски втечнен природен газ.  Забранени са всякаква товарна дейност, техническа помощ, брокерски услуги, финансова помощ. Въпреки решението обаче и бавните действия на европейските институции, от данните на екосдружението се вижда, че претоварването и навлизането на руски втечнен природен газ продължава с пълна сила.

Инвестиция с 20 годишни корени

Руският консорциум "Ямал СПГ" преди 20 години вижда в белгийският порт златна мина за пласиране на сибирския втечнен газ. Без да подозира, че един ден ще воюва с братска Украйна, компанията влага в изграждането на подземен резервоар за съхранение на LNG, който може да побере на един път товара на цял танкер.

Инициативата е с дългосрочна визия и сигурен китайски пазар. В златната формула на никой не му е минавал през ума, че цените на горивото един ден ще ударят рекордни стойности, а Кремъл няма да бъде хегемон на Стария континент. Единственото, което било сигурно, че проектът ще носи дивиденти и на руската хазна, и за обществения белгийски оператор „Флуксис“, и за дружеството Ямал.

Всичко тръгнало още в края на миналия век когато руското правителство разбрало за огромните запаси от газ и петрол под ледените слоеве на Северен Сибир. Западният полуостров Ямал се оказал находка, от която  Русия през 2007 г. започнала да се възползва.

Сибирският природен газ веднага намерил купувачи - Китай и Индия. Но изграждането на тръбопровод от повече от 3000 километра от запад на изток през Сибир към Китай щяло отнеме много време и пари. Затова, компанията „Ямал ВПГ“ избрала да транспортира газа с кораби, замразен до минус 162 градуса. Природният газ става течен и е 600 пъти по-компактен отколкото в газообразна форма. Така че може да се транспортират огромни количества в един танкер.

Може да се транспортира до Китай през Северния ледовит океан по т.нар. Северен маршрут, който е свободен от лед само през лятото. През зимата, когато полярният лед е твърде дебел, за да се премине дори със специални танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ – на компаниите е нужен друг маршрут. Ето защо руснаците намират друг път -  През Баренцово, Норвежко и Северно море до Европа, нататък през Средиземно море и Суецкия и Индийския океан към Китай. Скъпите танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ вече не били необходими за този маршрут. По-евтино се оказало да се прехвърли товара от танкер-ледоразбивач на обикновен танкер за втечнен природен газ, който може да се погрижи за по-голямата част от маршрута. Но изпомпването на леденостудения втечнен природен газ от един танкер в друг не е нещо, което се прави с лека ръка. Това изисква специални инсталации. И Зебрюге се сдобива с такива инсталациа.

Зеебрюге спечели лъвския пай от договора с Ямал. Има още един терминал за втечнен природен газ в Европа, който претоварва природния газ от Ямал. Това е Монтоар в устието на Лоара във Франция, южно от Бретан. Но само малка част от това, което Зебрюге обработва, се доставя там.