Нидерландия не смята да рестартира газовото находище „Грьонинген“

Газовото находище в Грьонинген ще остане затворени. Това е една от болезнените теми, които внасят успокоение в новото коалиционно споразумение между трите партии D66, VVD и CDA , който най-късно до месец трябва да сформират редовния нидерландски кабинет. Лидерът на победителите и най-вероятен нов премиер още с победната изборна нощ през есента заяви, че климатът и енергетиката ще бъдат във фокуса на неговия бъдещ мандат.

Снимка: rtl.nl

В представената пред медиите 5-годишна коалиционна програма е заявено намерението за повече инвестиции в екологична енергия и зелени ферми, както и за решаване на големия проблем за бизнеса – липсата на достатъчно капацитет за разширение в остарялата електроразпределителна мрежа.

В енергийната политика също се вижда план да не се дават нови разрешителни за добив на газ под Ваденско море. Същевременно стои отворен въпроса за строеж на нови атомни електроцентрали.

По отношение на климатичната цел коалиционните партньори си дават ясна сметка, че поставените амбиции са трудно постижими и добре им е известно, че към момента страната изостава от целите на Брюксел до 2040 да стане климатично неутрална.

Управленската стратегия на Нидерландия за следващата петилетка идва в момент когато на европейския фронт се разрази полемика, породена от местни политици дали да не бъде рестартирана дейността на газовото находище. Идея, която изправя косите на стотици семейства, още не отърсили се от ужаса на половинвековните земетресения.

Добивът бе спрян с кралски указ преди повече от година. Част от съоръженията бяха демонтирани, дори бе поставена циментова тапа. Няколко обаче бяха оставени в готовност в случай на критична нужда или пък, ако се повтори енергийната криза от 2022 г. За тези съоръжения се спекулира, че можело да бъдат стратегически резерв в условия на геополитическа несигурност. За функцията на хранилището, което по значение надхвърля националните предели вече ви разказахме подробно в 3Е News за тихото преосмисляне на газовото находище.

Възобновяването на дискусията за Грьонинген сега разбива тази илюзия. Нидерландците (все още) не обмислят да отворят отново находището в Грьонинген като конвенционален източник на доставки. В момента дебатът обаче се фокусира върху това дали демонтирането на физическата инфраструктура, кладенците, компресорите, тръбопроводите и мрежовите връзки трябва да се счита за сериозна стратегическа грешка, имайки предвид настоящите глобални сътресения и непредсказуемостта на всичко това. Без съмнение, ако всичко бъде премахнато, инфраструктурата не може да бъде възстановена в рамките на месеци или дори години. Да се запази всичко на мястото си, докато се прекрати цялото производство, и да се използва стратегически като форма на резервен капацитет, разбира се, ще бъде политически неудобно, но е възможно в крайни случаи.

Фактът, че страната не смята да се връща към този резервоар говори намерението да се отърве от демонтираната инфраструктура. Една от възможностите е да се подпомогне крайно нуждаещата се Украйна. Дебат по въпроса вече тече. В края на декември украинската компания „Нафтогаз“ вече е подала заявление пред местните регулаторни органи, разкри телевизия RTL. В преговорите участва и външното министерство. "Обръщаме се с молба към приятелите да ни доставят стари части, които можем да използваме като резервни части или за изграждане на нови инсталации, казва пред телевизията директорът на „Нафтогаз“ Сергей Корецки. Една от възможностите е от Нидерландия да замине газов кран, какъвто страната има и няма нужда от втори. В преговорния процес съгласие за помощ е дал и енергийният гигант  Shell. От съображения за сигурност не се обявява кои части могат да отидат в Украйна и кога могат да бъдат изнесени.

Бъдещата сделка по съоръженията и преместването се превръща в отворено досие за бъдещото коалиционно правителство с най-вероятен колоритен премиер 38-годишният лидер  Роб Йетен, известен като открит гей и страстен климатичен защитник. Няма съмнение, че ако поеме премиерското кресло климатът ще бъде в неговия фокус. Просто, защото професионалната му биография е неразривно свързана с тези теми. През 2017 година той влиза в Камарата на представителите именно с тези ресори.

Социалният елемент е още един фактор, който би наклонил везните в посока да се остави хранилището затворено, тъй като биха отишли на вятъра вече инвестираните милиарди евро от предишните кабинети по рекултивация и възстановяване на жилищен фонд. Разрушенията  от почти шест десетилетната експлоатация са наистина колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините (SodM) възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г. По-ранен доклад на държавата казваше, че укрепването на 27 000 домове може да бъде завършено през 2028 г. През 2024 са ремонтирани едва 6000. Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета са отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. Точно така- още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си – последният на 14 ноември. Няколко селища бяха разтърсени с магнитуд 3,4 по Рихер и епицентър в Зеерейп. По данни на  Института за минни щети в Гронинген само за денонощие са били постъпили лавина от сигнали за разрушения. Местните медии отчитат, че броят надхвърля. 30 от терените са окачествени като „изключително опасни“. Най-застрашените семейства са настанени във временни жилища за неопределено време докато държавата им построи нов дом.

Ново бижу като феникс сред сондажа

Новото правителство едва ли би отхвърлило с лека ръка една идея на неговите предшественици, която се превърна като визитка за страната по отношение на ВЕи иновациите. След окончателното спиране на „Грьонинген“ от кабинета тогава на марк Рюте обявиха, че на терена ще бъде построено производствено съоръжение в Северно море, за да преобразува вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW и се очаква да започне да функционира през 2031 г. Ще бъде свързан с офшорна вятърна ферма край бреговете на малка провинция където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Проектът на предишното управление може да се разглежда и като своеобразен мост към политиката на очертаващото се климатично ориентирано правителство, начело с D66 и амбицията на страната да бъде сред деветте, които да превърнат Северно море в най-голямата зелена електроцентрала на Стария континент. Роб Йетън и неговия сформиращ се екип за нищо на света не биха желали още от първия ден да имат под прозорците гневни активисти и стотици протестиращи гръмогласни от Грьонинген и околията в защита на своя живот и жилищна сигурност.

И най-сетне „Грьонинген“ някак си не кореспондира с големите амбиции на тази страна като иновационен лидер по отношение на зелената енергия. В компанията на още 8 премиери, служебният Дик Схоф заяви, че са се подписали за повече офшорни вятърни паркове в Северно море и повече съвместни трансгранични проекти.

В съвместната декларация на Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и НАТО под зоркия поглед на енергийният комисар Дан Йоргенсен е заявено, че възобновяемите енергийни източници са по-евтини от изкопаемите горива и могат да помогнат за понижаване на цените на енергията за домакинствата и бизнеса. 

Вижда се, че Северно море, а не „Грьонинген“ дава надежди за бизнеса и в частност този на вятърния сектор. Третата по рода си Среща на върна в Германия (26 януари) се проведе в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, а регулациите задушават инвеститорите. На хоризонта е намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво.

Отказът от вноса на руски уран се оказа трънлив път и деликатна тема за ЕС

Европейската комисия е твърдо решена да се откаже от руските изкопаеми горива, с които Кремъл финансира военните си действия в Украйна. Твърдо решение за спиране е взето по отношение на конвенционалния и втечнения природен газ от началото на 2027. По отношение петрола обаче, все още съществуват пречки, тъй като Унгария и Словакия е единствената алтернатива.

Снимка: Личен архив

Далеч не е толкова ясно положението и е чувствителен въпрос за ядрения внос и в частност урана. Сред най-големите вносители е Франция. Към края на миналата година 18% от общо внесените количества идват от Русия. В парично изражение е около 1 милиард евро.  На пресконференция в Брюксел енергийният еврокомисар Дан Йоргенсен призна с половин уста, че на него и колегите му се иска веднъж за винаги да се прекъсне вноса на горива от Русия, но това е деликатен въпрос и е нужно време. Проучвали се различни възможности и се обсъждали евентуалните рискове, ако се спре и кога. За конкретни срокове в момента не можело и да става дума.

„Някои държави членки все още зависят от руското ядрено гориво и трябва да сме сигурни, че имаме алтернативни източници. Веднага щом това се случи, разбира се, в тясно сътрудничество със засегнатите държави, ще представя предложението", казва лаконично комисарят без да назовава имена, но за всички е ясно, че става дума за Франция, която нямала намерение да отслабва ядрената си индустрия.

Още по темата: Боян Рашев: Уран над $100 – този път за дълго | 3e-news

Деликатната тема, по която преговарят Брюксел и Париж вече четвърта година в опит да намерят консенсусно решение, стана повод да полетят поредните критични стрели от камбанарията на  екологичната организация „Грийнпийс“. Пред френската бизнес телевизия BFM нейни членове обявили, че е изготвен нов осъдителен доклад за ядрената търговия с руснаците. „Фактът е виден – нито Франция, нито ЕС са прекратили търговските си отношения с „Росатом", възмущават се еколозите. Уранът, добит от мините, трябва да бъде обогатен за използване като гориво в атомните електроцентрали. Франция има фабрика такава фабрика в Дром, Югоизточна Франция, управлявана от компанията Orano. 

Засега на хоризонта за предприети действия има само едно изказване от страна на Европейската комисия, че смятат да прекратят един ден доставките, но първо с плавен подход като същевременно ще се действа бързо и решително. В своята пътна карта на ЕК за отказ от руските горива се говори за въвеждане на ограничения и задължения за прозрачност и диверсификация на доставките, което правело горивото непривлекателно за европейската индустрия.

Мониторинг и временен отбой при криза

До 1 март 2026 г. държавите членки трябва да представят национални планове за диверсификация, в които да посочат как ще диверсифицират доставките на газ от Русия. Плановете трябва да включват информация за количествата руски газ, внесени по съществуващи договори, и за мерките, които държавите членки планират или вече са приложили за диверсифициране на доставките си на газ. Те трябва също така да посочат пречките, пред които са изправени в този процес, и да набележат решения за преодоляването им.

Държавите членки, които все още внасят руски нефт, също трябва да представят план за това как ще диверсифицират доставките си на нефт до края на 2027 г. Вносът на нефт вече е забранен съгласно санкциите на ЕС срещу Русия, но някои държави без излаз на море засега са частично освободени от тази забрана, тъй като се нуждаят от допълнително време, за да намалят зависимостта си от руския нефт.

Ако има внезапни и значителни промени, които сериозно застрашават сигурността на енергийните доставки в една или повече държави членки, Комисията може временно да отмени забраната за внос за краткосрочни договори за срок до четири седмици. Това обаче е възможно само ако е строго необходимо и ако дадена държава членка е обявила извънредна ситуация.

Уранът и Франция

През 2021 година, точно когато Русия нападна Украйна и целият европейски бизнес и търговски отношения с Москва замряха, целият френски износ на преработен уран (URT) е изпратен за Москва, еколозите хвърлиха шокиращо твърдение, че целият френски износ на преработен уран (URT) продължава да се изпраща, а целият внос на повторно обогатен уран (URE) – все още идва от Русия, заявил за медията източник на сдружението. Тогава нито държавната EDF, нито Orano отговориха или оспориха тази информация.

След като бе лансирана тази информация френски медии поразровиха фактологията и извадиха наяве, че огромни количества, с произход от Казахстан и Узбекистан, са внесени за нуждите на енергетиката. "Росатом" контролира транспортирането на всички ядрени суровини, преминаващи на руска земя - през железопътни конвои до пристанището на Санкт Петербург, след това товарни кораби до Франция. Тези превози могат да се извършват само при условие на получаване на лиценз, издаден от държавната корпорация. Обобщението бе, че „по този начин Париж е в плен и под влияние на Москва“. 

За разлика от Франция нейната съседка Белгия заяви, че къса оковите и спира с доставките на руски уран за атомните електроцентрали Doel 4 в Източна Фландрия и Tihange в провинция Лиеж. 40% от руския внос е заменен с канадски уран и от Австралия. Последните доставки по информация на оператора компанията Engie Electrabel са били направени в края на 2021 година. Също така за конверсията на урана, междинна стъпка преди обогатяването му, и за окончателното обогатяване вече не се работи с руски компании".

Глобалното потребление на уран е около 65 000 тона годишно, докато текущото производство е 55 000–60 000 тона, което води до постоянен дефицит от 5 000–10 000 тона годишно. Казахстан осигурява около 40% от световния добив.  Заедно с Русия надхвърлят половината от глобалния добив - фактор, който засилва геополитическата премия и търсенето на доставки от „политически стабилни“ юрисдикции като САЩ, Канада, Австралия, (Европа?).

На този фон България спи, коментира един от водещите ни експерти по управление на околната среда, ресурсите и енергията Боян Рашев за 3E News и припомня, че през 1989 г. страната ни е осигурявала 1,6% от глобалния добив на уран. След това обаче добивът е закрит, а рудниците - изоставени. „Днес искаме да изграждаме нови блокове в АЕЦ Козлодуй, но никой политик не повдига темата за инвестиции в цялата верига на доставки, които могат да ни превърнат в значим фактор на ниво ЕС“.

ЕС е готов да дава „колкото е необходимо“ за енергетиката в Украйна

Украйна и Русия вече четвърта година водят пълномащабна война. От първия ден Европейският съюз, неговите партньори по света, индивидуално страните-членки и финансови институции заявяват, че ще подпомагат украинския народ с финансова и хуманитарна помощ. При всяко посещение на европейска земя президентът Володимир Зеленски получава уверение, че лидерите на общността ще подпомагат „колкото е необходимо и докато е нужно“ страната и нейната инфраструктура, особено в тежките зимни месеци (думи, изречени от Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас).

Снимка от видеоклип на Съвета на ЕС

Последната такава инициатива е на Европейската комисия Европейската инвестиционна банка, които на 29 януари са предоставили на Киев допълнителни 50 милиона евро на държавната енергийна компания „Нафтогаз“ за отопление и енергоснабдяване за домакинствата и бизнеса в цялата страна. С този заем, предоставен чрез създадения финансов „Механизъм за Украйна“ общата подкрепа на ЕС за спешни покупки на газ за зимата на 2025-2026 г. възлиза 977 милиона евро.

Комисарят по разширяването Марта Кос заяви, че наред с парите се разглеждат и други възможности за навременна подкрепа на над един милион крайно нуждаещи се украинци в най-студените дни от годината като осигуряване на генератори. Те са получили като дарение над 447 аварийни генератора за 3,7 милиона евро от стратегическите резерви на фонда rescEU, разположени в Полша за възстановяване на електрозахранването на болници, убежища и критични услуги. Те ще бъдат разпределени от Министерството на развитието на общностите и териториите на Украйна в сътрудничество с Украинския Червен кръст до най-засегнатите общности. Новата пратка ще бъде добавена към вече разположените 9 500 генератора, предоставени от ЕС.

По данни на Европейската комисия от началото на пълномащабната инвазия на Русия, ЕС е предоставил над 160 000 тона помощ чрез Механизма за гражданска защита. Това включва твърди горива, отоплителни уреди, генератори и аварийни отоплителни точки.

От началото на военните действия руската армия е нанесла щети на над 64 000 енергийни съоръжения беше отчетено по време на заседание на ресорните военни министри от общността в Брюксел.  

Продължават да пристигат и индивидуални помощи от отделните страни членки. Германия е обещала да подпомогне с нови 100 милиона евро помощ за стабилизиране на разрушената инфраструктура към вече предоставените 35 милиарда евро под формата на  хуманитарна подкрепа, директни плащания или оръжия. Следващите години предвидената сума от целия блок възлиза на 50 млрд. евро.

Европейската комисия и работи по нов пакет за енергийна сигурност, който да осигури устойчивa, сигурнa и конкурентоспособнa енергийна система за Украйна, обяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на едно от посещенията си в Киев. Освен това ще се използва пълния потенциал на огромните газови хранилища на Украйна, 80% от които са разположени близо до държави членки на ЕС.

Единен пазар

Брюксел работи и по ускорено законодателство, така че да може страната да се свърже с свърже с европейския пазар до началото на 2027 г. Това можело да се случи обаче, ако Киев ускори необходимите пазарни реформи. В разработен пакет са заложени няколко компонента: улесняване на интеграцията на пазара на електроенергия с ЕС до пролетта на 2027 г., заедно с Молдова; подпомагане финансирането на покупките на газ чрез Механизма за Украйна, за да се гарантират достатъчни запаси от газ; ускоряване на инвестициите във възобновяема енергия, добавяйки до 1,5 GW производствен капацитет, което представлява 25% увеличение на общия капацитет за производство на възобновяема енергия в Украйна.

Инфраструктура

С европейски средства също така непрекъснато се възстановява инфраструктура и се изграждат нови ВЕИ мощности. По данни на украинската страна по време на заседание на Съвета на ЕС стана ясно, че за четирите години са нанесени щети на над  64 000 енергийни съоръжения. През 2025 година енергийният министър Герман Галусченко апелира за съдействие по опазване на важната критична инфраструктура, противовъздушна отбрана и в борбата с хибридната война. В тази насока с индивидуални инициативи се отличава Нидерландия, която до момента е предоставила 6 милиарда евро под формата на военна техника и оборудване. Сред най-големите помощи са  изтребители F-16, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, дронове, радари, боеприпаси за танкове, джипове Mercedes-Benz, медицински консумативи.

Паралелно десетки неправителстени организации и доброволци са непрекъснато активни и търсят средства За една от тях, вече съм разказвал в своя кореспондеция през миналата година, която е е разработила лодка с дистанционно управление, за да направи доставките в размирните райони по-безопасни.Проектът е създаден от организация Protect Ukraine и са я кръстили аквадрон. Иноватиното средство вече е предадено на украински представители в Амстердам. Основателят на сдружението Яп Схолтен смята, че трябва да има повече подобни възможности за оказване на помощ.

Равносметката

От справка на Съвета на ЕС става ясно, че идните години сумата драстично ще набъбва под формата на пряка субсидия, хуманитарна подкрепа и средства от бюджетите на отделните членки.  От началото на военната агресия на Русия ЕС държави членки са предоставили близо 135 милиарда евро в подкрепа на Украйна и нейния народ, включително 48,7 милиарда евро в подкрепа на украинските въоръжени сили. 

Между 2021 г. и 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите членки са нараснали с повече от 30 % до 326 милиарда евро, което е приблизително 1,9 % от БВП на ЕС. Очакванията са до 2027 г. разходите да нараснат с още над 100 млрд. евро.

Мерц отсече: Членство, абсурд през 2027!

Кратката хронология показва, че страната получава милиарди евро помощи за възстановяване и реформи по пътя си към членството в ЕС. Дали обаче ще е готова за следващата година? За германския канцлер Олаф Мерц е „абсурд“. Присъединяването на а 1 януари 2027 г. е изключено. Няма да се случи. Тези процеси обикновено отнемат няколко години“, заявява той в коментар пред списание Stern. Сред скептиците е сръбският президент Александър Вучич. Лидери от различни партии на политическия спектър също периодично са се изказвали скептично около напредъка и пълноправното членство.