Нидерландия тръгва към нови АЕЦ, но мрежата и Ротердам казват „стоп“

Новото нидерландско правителство е решено от лятото на тази година да започне активно търсене на терен за нова атомна електроцентрала. Проектът е един от наследените още от времето на Марк Рюте като премиер. Последвалата оставка и не просъществувалото дълго правителство на Дик Схоф оставиха тази идея висяща и само като добри намерения. Новият премиер Роб Йетън, като пламенен защитник на екологичната идея, е твърдо решен да изгради нови АЕЦ или поне малки модулни реактори. Неговият екип все пак не започват от нулата, защото по темата вече са работили предишните правителства и са начертани три възможни локации. Едната е на терена на съществуващата АЕЦ Борселе на границата с Белгия, а другата е край Ротердам и третата в Грьонинген.

Атомната електроцентрала в Борселе. Снимка: borseletotdekern.nl

• Още по темата: Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news

Именно пристанищният град постави ребром въпроса с няколко мотива, защо не иска две нови АЕЦ на своя територия. От изпратено писмо до правителството на Южна Холандия (Zuid-Holland) става ясно, че за провинцията ще е проблем липсата на терени както и натоварената и остаряла електропреносна система. „Не смятаме, че Маасвлакте е подходящ за 2 конвенционални електроцентрали. Вече ни липсва място в пристанището на Ротердам и негативното въздействие е твърде голямо. Би било неразумно решение да ги сложим тук“, посочват в мотивите си от местната провинция.

Местни медии допълват писмото, че в различни интервюта местни парламентаристи са заявявали, че наред с липсата на пространство проблем ще се окаже допълнителния натиск върху пътната инфраструктура, недостига на жилища за настаняване на работниците. Все пак, ако кабинетът реши, че това е теренът, трябва да покрие напълно всички възникнали допълнителни разходи. От управата на Ротердам заявиха, че са отворени да посрещнат идеята за изграждане на малки модулни реактори (SMR).

Изграждането на нови атомни мощности, макар на приливи и отливи, се дебатира с местните власти вече трета година. С общи усилия на редовните и служебните кабинети, бе създадена вече нова държавна компания (NEO), която ще контролира строителството на новите блокове. Тя ще има стотина специалисти, които след десетилетие ще управляват реакторите. Оптимистичните планове са в далечно бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ. 

Независимо от политическите си различия в коалиционните управления, всички досега са в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни. Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за експлоатацията.  Една от причините за държавното участие е да не се допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти. Две компании засега са кандидати  американската Westinghouse и френската EDF.

Проектът за новите атомни мощности, с обща мощност от 1600 мегавата, ще бъдат от поколение III+. За да започне подготовката правителството вече има 5 милиарда евро на масата. Но за самото строителство ще са необходими още повече пари. Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала 

2035 година е срокът, който според нидерландските депутати е съвсем реалистичен да заработят нови мощности. За енергийните специалисти срокът е абсурдно нереалистичен. Времето няма да стигне за цялото планиране и тестови изпитания, коментира един от тях Вим Туркенбург. Според него нова АЕЦ не по-рано от 2040 и това е най-оптимистичният вариант. Реалистичният е след средата на 2045 г.

Местната власт в Ротердам наред с терените поставя един изключително наболял въпрос на национално равнище – остарялата електропреносна мрежа, нейните „тесни места“ и опасността от енергийна криза заради прекъсвания. Хиляди фирми от години са в списъци на чакащи с невъзможност да разширят мощностите си заради старите кабели, някои още след Втората световна война. Според разчетите на националния оператор TenneT само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване . Проблемът може да се задълбочи още от тази година и да се стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.

До дни ще бъде възстановен петролопроводът „Дружба“

До няколко дни ще бъде пуснат в експлоатация ключовия петролопровод „Дружба“, съобщи преди заседанието на външните министри в Люксембург комисарят по разширяването Марта Кос. Информацията дойде в контекста на последните новини около взаимоотношенията между Брюксел и Украйна.

Снимка: Пряко излъчване на Съвета на ЕС

Още по темата: 

Петрол, вето и война: „Дружба“ се превърна в новото бойно поле на Европа | 3e-news

Повредената от месеци тръба на украинска територия стана повод за дипломатическо напрежение между украинските власти, европейските институции и двете най-силно засегнати и все още зависими от страни Словакия и Унгария.

От началото на военните действие в Украйна петролопроводът бе поразяван и прекъсван неколкократно. Последният пробив бе от руски дрон бе в началото на годината и до момента е извън строя.

След серия от закани от стана на Унгария и Словения и проведени дипломатически преговори и обещания за финансиране от страна на Европейската комисия, ресорният енергиен еврокомисар Дан Йоргенсен получи уверение през март от президента Зеленски, че петролопроводът ще бъде възстановен възможно най-скоро, а екипи на ЕК ще бъдат допуснати за оглед на украинска земя.

Според Марта Кос, че първите количества може да тръгнат до дни, не така оптимистично звучеше прогнозата на украинската страна. От разговорите с Дан Йоргенсен е станало ясно, че дори и да започне в момента възстановяването, първите количества може да тръгнат към Европа най-рано до месец и половина. Повредите не се виждали отвън, но се изисквали сериозни ремонтни дейности.

Нефтопроводът „Дружба“ колосален инфраструктурен обект с дължина от 4000 километра, чиито край се простира от Самарска област, преминава през Брянск, след това се разделя на две части – северна през територията на Беларус, Полша, Германия и южна – през Украйна, Чехия, Словакия, Унгария. От началото на военните действие ракетни удари са поразявали на много места тръбата. Затова той е ту спиран, ту пускан. ЕС обаче предрешава неговата съдба с решение да спре поетапно транзита на петрол за Европа на 1 януари 2026 година.

Нидерландия отлага ключов проект, докато Европа гони климатичните цели

Нидерландия има ясни цели в областта на климата: до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да бъдат редуцирани най-малко с 55% в сравнение с 1990 г., а до 2050 г. трябва да бъде неутрална. Един от начините за постигане на целите е улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (процес, известен още като CCS). От няколко години правителствата на Марк Рюте са започнали различни проекти, свързани с улавянето и съхранението на CO2. Сред тях в най-напреднала фаза е проектът Porthos, който е първият за страната и е признат от Европейската комисия като проект от общ интерес. Пo план хранилището трябваше да заработи през 2026 г., но оглед на усложнената ситуация в Европа от компанията казват, че отлагат пускането за втората половина на 2027 година. От кратко съобщение на официалната страница става ясно, че имало комплекс от причини, които забавили строителството.

Строителството започна в началото на 2024 г. от пристанищната зона на Ротердам и въпреки трудностите напредва, казва директорът на обекта Хемке Хрут, защото при всяко следващо забавяне годишно в атмосферата се натрупват от страната по 2,5 Mton CO₂.

Строителните работи са в разгара си и всичко върви по график, показала журналистическа проверка в началото на септември. Според плана тръбопроводната система ще минава през индустриалната зона на пристанището в Ротердам.

Уловеният CO2 ще преминава през компресорна и помпена станция за охлаждаща вода. 50 километра подземен и надземен тръбопровод ще го складира в празни газови находища под Северно море на 3 км дълбочина под Северно море.

Ползватели на системата ще бъдат различни индустриални компании, които развиват бизнес на порта. Porthos ще съхранява около 37 Mton CO₂, приблизително 2,5 Mton CO₂ годишно в продължение на 15 години.

Ръководителят на проекта Ханс Мьовсен гарантира, че тръбопроводът е напълно безопасен за околната среда и същевременно изключително ценен.  „След 30 километра външни тръби, проектът слиза под земята и става херметически затворен за външния свят. Говорим за складиране на място, където е имало природен газ в продължение на милиони години. Когато находището бъде запълнено отново, почти до налягането, което е имало по времето, когато е започнал добивът на газ, ние ще го запечатаме с 400-метрова циментова тапа . И след това наистина е затворено завинаги“, обяснява специалистът на Porthos

"С изграждането на първата мащабна система за транспорт и съхранение на CO2 в Нидерландия - Porthos прави голяма крачка. Това ще позволи на индустрията да намали емисиите. До момента са сигурни няколко клиента, сред които Air Liquide и Air Products.

Сол в мелницата срещу забавянето на проекта наливаше и проточило се съдебно дело, според което реализацията на Porthos ще отдели твърде много азот по време на строителните работи, припомня сайтът на nos.nl. Съдия обаче взима ключово решение и постановява, че проектът може да продължи, тъй като въздействието върху околната среда природа е незначително. Ако всичко върви добре и няма нови забавяния след 2027 година, 10% от емисиите на пристанището в Ротердам ще могат да се съхраняват по този начин.

Ръка за ръка по пътя към неутралност

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени".

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост.

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще, отбеляза в свои анализ през 2023 г. икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.