Франция разчита на съседите за рециклирането на цветни метали

Франция е страната в Европа с най-висок нетен износ на метални отпадъци, показва направен обширен доклад на консултантската компания Oliver Wyman. Само през 2021 година от страната за рециклиране са изнесени към Белгия Германия и Италия близо 6 милиона тона метали за рециклиране и претопяване. Това огромно количество се налага да бъде транспортирано до съседките, защото на територията на цяла Франция има само един завод.

Снимка: Аудиовизуална пресслужба на ЕК

"Изнасянето на толкова много материал в съседните страни показва, че има проблем с търговския баланс- изнася се много и се внася малко. Същевременно имаме промишлени хидрометалургични съоръжения за разделяне на сплави и можем да се конкурираме с Umicor в Белгия или Aurubis в Германия, отбелязват консултантите.

Още по темата: 

• Повече кръгова икономика за по-чиста природа в България
• Белгийска компания събира стари джапанки за суровина

В доклада се отправя препоръка към правителството да работи в посока, за използване по-добре своите залежи от метали, т.е. рециклирането на металните отпадъци от демонтирането на електрически мрежи, разрушаването на сгради или от автоморги.  

Рециклирането на цветните метали е от решаващо значение за енергийния преход на страната. Индустриална Франция консумира годишно по 257 000 тона годишно. Ако се разкрият повече обекти в самата страна и се удвои рециклирането, страната може да намали търговския си дефицит с 3% и да подобри резултатите си в политиките по декарбонизация, е друга препоръка на доклада.

Един завод в Ланс определено не е достатъчен и за да се насърчи "насърчат индустриалните сектори да събират, сортират метални отпадъци, които да се превърнат в рециклирани суровини", ще бъдат необходими законодателни поправки и да се ограничи износът на метални отпадъци.

Фабриката за рециклиране се управлява съвместно от компаниите Nexans и  Suez,които обяви разширяване на обекта си. Плановете са от 2026 г. да рециклират с 50% до 80 000 тона мед годишно.

Предизвикателствата в Европа 

Насърчаването на кръговата икономика е стратегическа цел на Европейската комисия още от 2020 година с приемането на нов план за действие в тази насока. Документът е един от основните градивни елементи на Европейския зелен пакт.

В плана се казва, че Преходът на ЕС към кръгова икономика ще намали натиска върху природните ресурси, ще създаде устойчив растеж и работни места. Също така създава предпоставка за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и за спиране на загубата на биологично разнообразие.

На фона на големите цели, които си е поставика ЕК по отношение на рециклирането, проучване на изследователски център JRC, заедно с университетите в Гент и Маастрихт, разкриват, че само малка част от пластмасите в момента се рециклират. Изводът им е, че рециклирането на пластмаси в Европа е изправено пред значително предизвикателство.

Проучването подчертава спешната необходимост от усъвършенстване на методите за химическо рециклиране, за да се увеличи значително процентът на рециклиране.

Според изчисленията на изследователите процентът на пластмасите, които могат да бъдат рециклирани, има потенциал да достигне 80% до 2030 г., което е значително увеличение от сегашния темп от приблизително 18%.

55 млн. уреди хващат прах по шкафове, тавани и мазета в Белгия

55 miljoen ongebruikte elektrotoestellen slingeren rond in Belgische huizen

55 милиона неизползвани електрически уреди хващат прах по шкафове, тавани и мазета на белгийските домове. Всяко средностатистическо домакинство е наблъскало по килерите 106 уреда, десетина, от които просто си седят неизползваеми, изчислили от компанията за рециклиране на битови отпадъци Recupel.

Със свое изявление фирмата апелира да се предават неизползваемите уреди, защото кръговата икономика има нужда от съдържащите се в тях материали и суровини.

Сред най-честите залежали предмети, без значение дали са счупени или просто са купени и неизползваеми, са диско лампи за настроение, велосипедни светлини, фарове, евтини китайски играчки, различни кабели за телефони и битова техника, стари смартфони, кухненски уреди.

Въпреки че вече не се използват, те остават с години в чекмеджето или на тавана. Причините за това са няколко. Собствениците често казват, че един ден ще ремонтират счупената техника или пък че ги пазят за резервни части. Не са малко и тези, които са заринати с боклуци от сантиментална стойност в миналото.

По време на анкета сред 1600 души, 20% посочили, че не намират стимули да се разделят с уредите. 13% смятат, че рециклирането е твърде голяма разправия и нямата време да се занимават с това, 12 на сто пък въобще не знаят къде да го направят. Сред тях има и такива, които откровено си признават, че не са чували за рециклиране и не знаят, че и това е опция.

Събирането и рециклирането на електрически уреди обаче е важно за опазването на нашата планета. Електрическите материали съдържат ценни суровини като благородни метали, пластмаси, желязо и стъкло. След като попаднат в пунктовете за рециклиране, те отново се връщат в употреба. 90% от електроуредите получават втори живот, разказва в телевизионно интервю главният изпълнителен директор на Recupel Ерик Деует. 

"Като рециклирате устройството си правилно днес, вие допринасяте за утрешното производство на суровини. Колкото повече суровини рециклираме на местно ниво, толкова по-малко сме зависими от силно замърсяващия добив в чужбина",

Ако устройство все още работи, можете да го върнете в магазин за битова техника или на специално място в пункта за рециклиране. "Призоваваме всички да дадат своя принос като почистят шкафове, чекмеджета и тавани и донесат неизползвани уреди в Recupel. Това е малко усилие, но с много голям ефект за планетата", апелират от рециклиращата компания. 

Бедните страни на COP 29 : Все чуваме големи обещания, но нищо не се случва

Надделяващ песимисъм

Вече една седмица в азербайджанската столица Баку се водят преговори и политики за климата. Разочарованието обаче надделява, защото дебатите са в задънена улица. Развиващите се по-бедни страни по-света искат от по-богатите да бъдат увеличени вноските през следващите години. Досега това беше 100 милиарда долара годишно, докато исканията са за 1 трилион. Гласът на богатите икономики заявява, че тази сума е нереалистична. Кореспондентите на телевизиите NoS, VRT и на икономическия онлайн сайт nu.nl отбелязват, че едва на политическо ниво би бил постигнат компронис.

Снимка: Георги Велев, 3e News

Надеждите остават през следващите няколко дни когато на масата на преговорите сядат експертите. Ако и тогава не се постигне споразумение – темата остава отворена за следващия COP в Бразилия.

Журналистите отбелязват в своите материали, че една от причините за трудните преговори, малкото постигнати резултати и почти никакви начертани приоритети се дължи и на страната-домакин и на нейния президент Илхан Алиев.

Избор на страна- домакин

Според обществената телевизия VRT въобще защо се е стигнало до това домакинство за бъдещето на климата, след като се знае, че Азербайджан е силно привързана към изкопаемите горива поради големите си запаси от нефт и газ.

Още в своето приветствено слово президентът нажежил обстановката с думите, че петролът и газът "дар от Бог" и  че страните, които притежават изкопаеми горива и ги комерсиализират, не трябва да бъдат обвинявани.

Белгийският главен преговарящ Петер Уиток отчита слабите резултати на форума и с липата на силни лидери като Урсула фон дер Лайен, Джо Байдън и др., които по-различни причини не присъстват.

Чад и нейните 48 градуса на сянка

За ролята на климата и че бедните страни имат крещяща нужда от всеки допълнителен долар, разказва в своята кореспонденция пратеникът на nu.nl. За събеседник той е намерил представител на държавата Чад. На въпрос дали е оправдано да се искат толкова пари, Умар Гаджи Сумаила отговаря, че „средствата са на живот и смърт“ и малките страни трябва да бъдат взети по-насериозно.

"Стояли ли сте някога температура от 48 градуса на сянка?" С този въпрос Сумаила започва разгоговора и припомня, че през юни 2024 г. в неговата страна е регистрирана тази температура.

"Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени", казва Сумаила, който е директор по изменението на климата в Министерството на околната среда, рибарството и устойчивото развитие.

Веднага след упостошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Това са най-тежките, които някога страната е виждала. Стотици жертви и щети за милиони долари.Пари, които Чад няма. "Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни", казва Сумаила.

Той заявява, че страната се нуждае от технологии, които могат да  помогнат да стане по-устойчива на климатични бедствия. Като например по-добри системи за предупреждение. Чад се нуждае от 5 милиарда долара за националната стратегия за климата.

За да направи това, страната се обръща към богатите страни, които имат голям дял от глобалните емисии на парникови газове и следователно изменението на климата. "Всяка година на тази среща на върха чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия", казва директорът.

Парите за климата, за които той говори, са най-важната тема на тазгодишната среща на върха за климата, която сега е в разгара си в Баку. Светът ще трябва да намери компромис за сума, която ще помогне на бедните страни да преминат към чиста енергия, като в същото време ще ги предпази от бедствия, свързани с климата. Според изследвания това изисква най-малко 1 трилион (1000 милиарда) долара годишно от правителствата и компаниите.

Към картината на нуждаещите се медиите разказват историята на Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.

Наводненията също са новата реалност в Пакистан. През 2022 г. "Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем", казва Наурийн.

Две години по-късно страната все още се опитва да се изправи на краката си, но процесът е бавен. "Водата може да е изчезнала, но въздействието не е." Освен това остава да видим дали това ще се случи отново, защото с всеки мусон страната затаява дъх.

Наурийн нарича подкрепата за климата под формата на заеми "несправедлива" и "икономически неустойчива".

"В резултат на това бедните страни само ще затъват в дългове." Затова тя се застъпва за дарения, така че развиващите се страни да могат да защитят гражданите, без да увеличават дълговото бреме. "Нямаме полза от половинчати ангажименти. Искаме да бъдем взети на сериозно."