Сърбия ще финансира здравни проекти с евросредства от 2026 г.

Европейският съюз открехва вратата на възможностите на своя стратегически партньор Сърбия в областта на здравеопазването. От разпространения дневен бюлетин до базираните в Брюксел кореспонденти става ясно, че Белград ще има възможности да се възползва от европрограма в подкрепа на здравето. С парите ще се подпомагат на равни начала проекти, така както се възползват държавите-членки и Норвегия, Исландия, Украйна, Молдова, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Снимка: официална страница на EU4Health

От 1 януари 2026 г. субекти от публичния и частния здравен сектор в Сърбия ще имат достъп до възможности за финансиране чрез открити покани за представяне на предложения, преки безвъзмездни средства и съвместни действия. Те ще бъдат насочени към критични области като подобряване на диагностиката, лечението и грижите за сърдечносъдовите заболявания и рака, допринасяне за европейското пространство на здравни данни, разработване на стратегии за критично важни лекарства и натрупване на запаси от лекарства, укрепване на услугите в областта на психичното здраве, особено за младите хора, и инициативи, свързани с трансгранични заплахи за здравето.

Във връзка с подписаната договорка Оливер Вархеи, комисар по въпросите на здравеопазването и хуманното отношение към животните, коментира, че това допълнително ще укрепи тясното сътрудничество със Сърбия по въпросите на здравеопазването и ще даде възможност на нейната здравна система да отговори на непосредствените нужди и дългосрочните цели. „Това споразумение е още едно доказателство за ангажимента на ЕС за подобряване на здравеопазването в Съюза и извън него в тясно сътрудничество с нашите партньори.“

Програмата EU4Health беше приета като отговор на пандемията от COVID-19 и за засилване на готовността за кризи в ЕС. Пандемията подчерта крехкостта на националните здравни системи. Програмата EU4Health ще допринесе за дългосрочните здравни предизвикателства чрез изграждане на по-силни, по-устойчиви и по-достъпни здравни системи, се казва още в позицията на Брюксел

EU4Health носи добавена стойност от ЕС и допълва политиките на държавите членки за преследване на четири общи цели, отразяващи амбициите на програмата, и десет конкретни цели, представящи областите на интервенция: превенция на заболявания, особено рака; международни здравни инициативи и сътрудничество; превенция, подготовка и реакция на трансгранични здравни заплахи; допълване на националните запаси от основни продукти, свързани с кризата; създаване на резерв от медицински, здравен и помощен персонал.

Photo EC: Visit of Ursula von der Leyen, President of the European Commission, to Serbia

Припомням, че Брюксел и Белград подписаха няколко ключови споразумения в различни области през последните две години. Самата председателка на ЕК Урсула Фон дер Лайен при всяка от своите визити в балканската столица не пропуска да подчертае, че страната е основен стратегически партньор на Западните Балкани. Още през миналия мандат на Комисията, начело с германката, беше скрепен стратегически акт за суровините. Определено бе, че на страната ще се разчита за развитието на  новите сектори на бъдещето като електромобилна индустрия, чиста енергия и цифров преход, които може да донесат до 6 милиарда евро в държавната хазна.

„Ще работим заедно по амбициозни проекти, които ще създадат добри работни места и растеж на Сърбия. Нашето партньорство да разкрие до 20 000 работни места и да добави милиарди евро към вашия БВП. С други думи: Това е богатство, създадено тук, в Сърбия, и то ще остане в Сърбия в полза за цялата страна“, увери при една от визитите си през 2024 г. председателят на ЕК. Фон дер Лайен увери президентът Александър Вучич, че ЕК ще уважава и съхранява красивата природа и винаги ще се вслушва и сътрудничи с местните общности.

Сърбия разполага с огромни залежи на литий в близост до западния град Лозница. Концесионер англо-австралийският миннодобивен гигант Rio Tinto, който е под непрекъснати атаки от страна на учени, местни общности и екологични организации. Въпреки протестите  през 2024 година даде повторно разрешение за минен проект, след като 2 години по-рано бе отменило разрешенията. От Европейската комисия пък сметнаха, че инвестицията е от ключово значение за блока и включиха мината сред 13 стратегически проекти за критични суровини

Вучич намекна за нов газов доставчик и дестабилизация на финансовата ситема

Нов удар е на път да се стовари върху сръбската икономика. След като САЩ наложи санкции на единствената рафинерия в страната NIS, президентът Вучич обяви, че под въпрос стои газовите доставки. Настоящият договор с руската корпорация „Газпром“ изтича в края на годината, но до момента нов не е предложен. Не е изключен вариант в последните дни на изминаващата година да започнат преговори с друга страна, съобщават в кореспонденции френски и белгийски медии.

В момента 90% от доставките на синьо гориво идват от Русия. Двете традиционно приятелски страни са в поохладнели отношения заради санкциите на Вашингтон и продажбата на руския дял в сръбската корпорация. Ситуацията и липсата на купувач усложнява процеса и NIS започна спиране на дейност заради липса на суров петрол.

Oще по темата: 

• Единствената сръбска рафинерия спря производствата си, поддържа системите в готовност | 3e-news
• OFAC разреши бензиностанциите на Лукойл в чужбина да удължат дейността си до 29 април 2026 г. | 3e-news

Сърбия се надява от седмици, че руснаците ще се съгласят да продадат дяла си, а американците ще вдигнат санкциите. Но нито Москва, нито Вашингтон изглежда обаче са склонни да променят позициите си.

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че правителството ще позволи на NIS да извършва финансови транзакции до края на седмицата, за да се позволи изплащането на заплати и на доставчици. За компанията работят близо 14 000 души.

В западните медии усилено се тиражира и притеснително изказване на Вучич, че ако не се намери в скоро време развръзка на казуса, възниква опасност от "пълно дестабилизиране на финансовата система на Сърбия".

Централната банка вече изрази опасения, че финансовата система ще бъде засегната от вторични санкции – насочени към всеки субект под санкции – ако позволи транзакции между местни банки и NIS.

"Ще доставяме нефтени деривати и всичко останало на всички, които не са част от NIS. Ще имаме достатъчно гориво – дизел и бензин. Няма да има абсолютно никакви проблеми с керосин, така че въздушният трафик ще продължи да функционира нормално и ефективно. Ще има достатъчно гориво, но хората ще трябва да използват други бензиностанции, уверява Вучич.

Сърбия продаде 51% дял в NIS на Газпром и Газпром нефт през 2008 г. за 400 милиона евро. Сръбската държава все още притежава почти 30% от компанията, а останалото се споделя между няколко по-малки акционери. От 2009 г. насам в компанията са инвестирани над 4 милиарда евро, според годишния ѝ отчет за 2024 г.

МААЕ: Корпусът на АЕЦ "Чернобил" не функционира оптимално

Защитният покрив на АЕЦ „Чернобил“ вече не функционира оптимално след масирана атака с дронове, съобщава Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и нидерландски медии.

Снимка: МААЕ

Първоначалната бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.

Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти са уведомили МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.

Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратият още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," категорични са от МААЕ. Добрата новина е, че няма трайни повреди по носещата конструкция или на системите за наблюдение.

При друга мащабна руска атака с дронове и ракети в 8 украински региона са причинени значителни щети на енергийната инфраструктура. Това е довело до прекъсвания на електрозахранването, ядрените електроцентрали трябвало да ограничат производството си, съобщават украинските власти и Международната агенция за атомна енергия.

Според украинската армия, само в нощта на 5 срещу 6 декември в страната са изпратени 653 дрона и 51 ракети. В областите Чернигов, Запорожие и Лвов бяха засегнати електроцентрали и топлинни централи. Част от пристанището в Одеса е без ток и работи на генератори. В южния регион на Одеса 9500 жители са останали без отопление и 34 000 без вода, съобщават властите в социалната мрежа „Телеграм“.

Руското министерство на отбраната заявява, че масираната атака е отговор на украинските атаки. Според Кремъл Русия е разположила ракетите и дроновете по "военно-промишлени цели, енергийни доставки и пристанища, използвани за военни цели".

За деформираната конструкция се говори и в излязъл доклад на Агенцията от 5 декември. В него също се описва, че мисията е установила „загуба на основните функции за безопасност без трайни повреди по носещите конструкции“. Въз основа на резултатите от мисията, МААЕ е препоръчала по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.

Разрушеният реактор на бившата социалистическа АЕЦ предстои да бъде укрепен и ремонтиран през 2026 г. с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие. "МААЕ – която има екип постоянно на обекта – ще продължи да прави всичко възможно да подкрепя усилията за пълно възстановяване на ядрената безопасност и сигурност на обекта в Чернобил", каза генералният директор Рафаел Гроси.

Като част от цялостната програма за помощ, агенцията организира три нови доставки на оборудване и доставки за Украйна, с което общият брой достигна 188 от началото на конфликта. Медицинското звено на обекта на Чернобилската АЕЦ получи лекарства, а Централното предприятие за управление на радиоактивни отпадъци получи различни лични предпазни средства. Доставките бяха подкрепени с средства от Европейския съюз и Обединеното кралство. С тези доставки общата стойност на оборудването и доставките, необходими за ядрена безопасност и сигурност, които достигнаха Украйна от началото на въоръжения конфликт, надвишава 21 милиона евро.

Атаките се случват часове преди поредната среща между САЩ и Украйна  за край на почти четиригодишната война. 

На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. 

В ранните часове  се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора, припомня хронологията на трагедията 3е News.

Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията.

Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си. Инцидентът се превърна в най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.

Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който премина над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия бяха замърсени, а около 200 хил. души бяха евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци паднаха на територията на Беларус.

Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона, допълва Euronews България.