Петролният гигант на Сърбия: на кръстопът под санкции

Националната петролна компания на Сърбия NIS, която управлява единствената рафинерия в страната – тази в Панчево, предупреди, че без нови доставки производството ще бъде напълно спряно още до края на седмицата. Причината са американските санкции, наложени заради руското участие в капитала на компанията.

Снимка: nis.rs

За да помогне на своите съседи да не изпаднат в енергийна криза, унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че страната му ще увеличи износа на петролни продукти към Сърбия, за да компенсира очаквания недостиг.

Енергийната група MOL вече е удвоила доставките си от ноември насам, а според Сиярто са възможни и нови увеличения. „Сърбия винаги може да разчита на Унгария за енергийни доставки. Никога няма да ви оставим сами“, уверил по време на визита в Белград Сиярто.

Проблемът с доставките започна след наложени санкции от Вашингтон, насочени срещу руското участие в NIS. Президентът Александър Вучич заяви, че компанията разполага със запаси до края на годината, но даде срок от 50 дни на руските акционери и потенциални купувачи – сред които унгарски и емирски кандидати – да постигнат сделка за излизане на Русия от капитала.

Сърбия обсъжда и законодателна промяна, която би позволила национализация на NIS, ако преговорите се провалят, отбелязват белгийски и френски медии. Компанията вече поиска временно изключение от санкциите, но отговор от Вашингтон все още няма. Вучич предупреди, че продължаването на ограниченията може да доведе до вторични мерки, включително срещу централната банка, ако тя продължи да работи с NIS.

От началото на санкциите международните карти Mastercard и Visa вече не се приемат на бензиностанциите на NIS – плащанията са възможни само в брой или с местната карта Dina, гарантирана от централната банка. В отговор Националната банка на Сърбия заяви, че ще прекрати всякакво сътрудничество с NIS, ако до края на срока не бъде намерено решение.

Правителството уверява, че "икономиката и гражданите нямат причина да се тревожат, тъй като има достатъчно количество петролни продукти", без да се дават допълнителни подробности. За икономиста Горан Радосавлевич само вносът нямало да спаси ситуацията

 През 2008 г. Белград продаде мажоритарния дял от 51% в NIS на руските компании „Газпром“ и „Газпром нефт“ за 400 млн. евро. Сръбската държава все още притежава почти 30%, а останалото се разпределя между няколко по-малки акционери. Налагането на санкции от САЩ на  Белград на 9 октомври, принуди сръбските власти да преразгледат дяловото участие и все по-открито говорят за национализация – вариант, който дълго време бе избягван заради близките връзки на Сърбия с Москва. Опцията за конфискация на руски активи въобще не стои на масата, отбелязва АФП и цитира свои източници в кабинета.

Последният коз

„Национализацията е възможност, но това ще е последното нещо, което ще направя," казва Вучич. Нидерландската обществена телевизия коментира изказването и допълва, че залогът е твърде голям: петролната компания е една от най-големите и най-печеливши в Сърбия и се счита за важен стълб на икономиката и държавата.

NIS притежава единствената нефтена рафинерия в страната, разположена в близост до столицата Белград. Разполага с над  300 бензиностанции. Дава прехрана на над 5000 души,

Бъдещето под санкции изобщо не изглежда розово. След Mastercard и Visa, още банки вероятно  се отдръпнат от NIS, защото и те ще понесат сериозни щети. В крайна сметка, Съединените щати вече забраняват всякаква форма на бизнес с компанията, се казва в репортаж на тв Нос.

Нидерландия спира второ ключово находище след "Грьонинген"

Малко повече от година, след като Нидерландия спря най-голямото газово находище в Грьонинген, отиващото си правителство на премиер Дик Схоф, постигна окончателно споразумение да не се добива и под недрата на Ваденско море.

Снимка: waddenzee.nl

Крайното решение, което удовлетворява желанията на местните жители от Тернаард, десетки природозащитни организации и екоексперти, се очакваше от много години.

Участници в диалога са Нидерландската петролна компания (NIS) с акционери ExxonMobil и Shell. Сделката включва компаниите да оттеглят исканата концесия, а като компенсация ще получат 163 млн.евро, става ясно от стенограма на правителството.  

NIS  е поискала разрешението още през 2019 година. Въпреки социалното напрежение, държавата нямала основания да отхвърли заявлението, но по една или друга причина намирала вратички да отлага във времето крайното решение. През 2024 година обаче било видно, че това не можело да продължава до безкрай. Затова в поредица от проведени срещи акционерите и държавата си стиснали ръцете срещу определената сума. В договора е подписан, че правителство ще плати брутно € 163 милиона, като част от парите отново ще бъдат върнати в регионалната хазна под формата на данъци. В крайна сметка компаниите и акционерите ще получат от бюджета нетно 40 милиона евро.

Сключеното споразумение на практика означава, че занапред вече няма да се добива газ и от този ключов участък от територията на Нидерландия.

Проектът за добив на газ под нивото на морето се смяташе за проблемен и от Държавният контролен орган по надзора на мините (SodM). През годините експерти са давали няколко негативни становища, в които се предупреждава за опасности и че можело да се стигне до фатални поражения като тези в Грьонинген. В докладите се разглеждат и сценарии с фактор – климатични промени и теренът да бъде напълно под вода при едно ново сондиране.

Екологичните организации също се страхуваха от трайни щети на природния резерват, който е под угрозата да загуби защитения статут на ЮНЕСКО.

Всички тези опасности са известни на местните, който през есента опънаха лагери и протестни шествия през есента на 2025 г. в близкото градче Холверт.

Местните медии припомнят, че природен газ се добива под Ваденско море на различни места от 1980 г. насам. Според прогнозите от морските недра има залежи до 2032 година и тези количества са необходими за газовата независимост на Нидерландия. Съдебни битки с искове за милиони евро обаче принуждават държавата да се откаже от това ценно находище, но пък да си спести милиарди за обезщетения, адвокатски хонорари и съдебни битки.

За една от тях, чиито рани още кървят припомня и нидерландската обществена телевизия и решението на Нидерландския арбитражен съд Shell и ExxonMobil да платят 1,35 милиарда евро компенсации за възстановяване на инфраструктурата в Грьонинген.

Надеждите са, че за напред решенията за спиране на газови находища ще се решават по-бързо, за да няма ужас и страх за стотици домакинства, че всеки момент теренът и имотът под краката им може да пропадне.

Наскоро и един трус напомни на местните, че филмът на ужасите им все пак не е приключил. На 14 ноември, няколко селища бяха разтърсени от най-голямото земетресение, ставало някога. Епицентърът, с магнитуд 3,4 по Рихер, е в Зеерейп. Минути по-късно е последвал вторичен – 2,1.

Направен доклад на държавата показва, че при на-оптимистичен сценарии, че само за района на Грьонинген 27 000 домове може да бъде завършени през 2028 г. За сравнение през 2024 са ремонтирани едва 6000. За ремонтите от бюджета бяха отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. С новия трус обаче изглежда, че сумата още ще набъбне.

Белгийският премиер се размечта за сливане на Белгия с Нидерландия

Белгийският премиер Барт Де Вевер, който е известен с фламандския национализъм, се върна към една своя стара бленувана мечта за обединение на Белгия и Нидерландия. Това би създало четвъртата по големина икономика в ЕС с БВП от 1,8 трилиона евро, разказва в репортаж френската телевизия Би Еф Ем и резонно цитирана сред медиите отвън изкуствената гранична бразда.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Няма шега, се казва в репортажа. Белгийският премиер мечтае да обедини страната си с Нидерландия, а защо не и с Люксембург. Телевизията припомня, че в миналото, още като опозиционен партиен лидер и кмет на Антверпен, бе заявил, че му се иска да види всички нидерландскоговорящи да заживеят заедно в рамките на една страна. „Бих умрял много по-щастлив като южен холандец отколкото като белгиец."

Де Вевер е на премиерския пост от 3 февруари 2025 година. Няма и ден да не вбеси франкофоните от Валония. Едно негово изказване обаче ги изкарва извън релси. „Като политик и като човек оставам убеден, че разцеплението на Нидерландия през XVI век е най-голямата катастрофа, която някога ни се е случвала".

През френската историческа перспектива една такава бленувана мечта изглежда абсурдна. Но за Фландрия, където с пълна сила се вихри националистическо движение, в чиято ДНК е възстановяването на Велика Нидерландия с нейните 17 провинции, в това число Северна Франция и Люксембург.

Сливането на Белгия и Нидерландия би създало държава с близо 30 милиона жители и четвъртата по големина европейска икономика – след Германия, Франция и Италия – и дванадесетата в света.

През 2021 г. Де Вевер публично се размечта и за обединени пристанища в Антверпен и Ротердам, не че и сега не са портите на Европа. Фантастичните блянове на премиера си имат и своите последователи. Матиас Дипендале, министър-председател на фламандското правителство, подкрепи предложението за обединение на нациите и по този начин да се създаде "съюз за иновации", особено в сектора на полупроводниците и като мощен отпор на геополитическите сътресения.

"Ако погледнем какво се случва в света, начина, по който Съединените щати сега си представят свободната търговия, позицията на Китай или заплахата от Русия, е ясно, че трябва да преосмислим съюзите си," настоя Матиас Дипендаеле в подкаст на френския сайт  RTL info.

Съюзът очевидно би изисквал съгласието на Нидерландия, която в момента наблюдава този дебат отдалеч (като Люксембург). Въпреки че белгийската и нидерландската икономика имат някои прилики, те също се различават по важни въпроси.

Равнището на безработица е много по-високо в Белгия (5,8%), отколкото в Нидерландия (3,8%). Белгия има значителен публичен дълг (106,2% от БВП), докато Нидерландия е особено пестелива държава (42,7% от БВП).

Белгия е и много по-задлъжнела от съседа си (660 милиарда евро срещу 480 милиарда). В случай на сливане, "Велика Нидерландия ще има публичен дълг, приближаващ се до 65% от БВП, което би предполагало, че нидерландските данъкоплатци ще "платят" за историческия дълг на своите белгийски сънародници.

Без да стигаме дотам до сливане, Белгия и Нидерландия са част от Бенелюкс, икономически съюз, създаден в края на Втората световна война, който може да бъде допълнително укрепен. Европейските договори предвиждат, че Бенелюкс е единственият регион, упълномощен да инициира сътрудничество, което надхвърля тези на ЕС.