Белгия очаква инвестициите в отбраната да тласнат растежа на еврозоната

Икономиката на еврозоната се представи по-добре от очакваното през 2025 г. с ръст от 1,5% спрямо 0,9% през 2024 г.  Прогнозите са, че растежът ще остане стабилен през 2026 и 2027 г. съответно с 1,3% и 1,4%. Вътрешното търсене ще бъде основният негов двигател, пише в документ за одобрение от белгийското правителство.

Снимка: Европейска комисия

Като фактори за стимулиране на растежа в еврозоната се посочват инвестициите по модернизация на европейската отбрана и бъдещите планирани вложения в германската инфраструктура. Очаква се растежът на частното потребление да остане стабилен.

Износът, от друга страна, би бил възпрепятстван от силното поскъпване на еврото и свръхпредлагането на китайски стоки на световния пазар. В средносрочен план се очаква растежът на БВП в еврозоната леко да се забави до 1,1%, тъй като застаряващото население забавя растежа на работоспособното население.

За Белгия в частност прогнозите са, че през 2024 и 2025 г. растежът на БВП (съответно 1,1% и 1,0%) е бил основно движен от частното потребление. Бизнес инвестициите и държавните разходи също са имали значителен принос, докато нетният износ и инвестициите на домакинствата в жилища са оказали негативно въздействие. За 2026  година се очаква икономическият растеж да се ускори леко до 1,1%, подкрепен от ускоряване на инвестициите както от компаниите, така и от правителството. Освен това, износът показва умерено възстановяване, а спадът в жилищното строителство е значително по-малък спрямо предходните години.

В периода 2027-2031 се очаква растежът на БВП да варира между 1,1% и 1,4% (средно 1,2%), което е в съответствие с темпа на растеж на еврозоната. В сравнение с периода 2024-2026 г., приносът на частното потребление и публичните разходи се очаква да бъде по-нисък в резултат на различни мерки, докато възстановяването на износа и инвестициите в жилища се очаква да продължи.

Инфлацията на потребителските цени се очаква да спадне от 1,9% през 2026 г. до 1,7% до края на прогнозния хоризонт. Очаква се растежът на здравния индекс да следва подобен път, като спадне от 2,6% през 2025 г. на 2,1% през 2026 г., до 1,7% в средносрочен план.

През целия период 2026-2031 г. заетостта ще се увеличи с 276 200 души. Поради повишаването на законовата пенсионна възраст и продължаващото увеличаване на броя на пенсионерите с гъвкава работа, повече от една трета от очаквания ръст на заетостта ще се отнася до хора на възраст 65 и повече години, които не са включени в този индикатор.  

Очаква се държавният дефицит да нарасне от 4,4% от БВП през 2024 г. до 5,3% през 2025 г. Този резултат за 2025 г. е предварителен, тъй като се базира на наблюдения, които все още не са пълни. 

Прогнозата за 2026 г. предвижда дефицит от 4,9%, което съответства на дефицита в проектобюджетния план, представен от Белгия на Европейската комисия на 14 януари 2026 г. През следващите години дефицитът ще се увеличи отново – от 5,1% през 2027 г. до 5,7% през 2029 г. и 6,3% през 2031 г. Публичният дълг на Белгия, оценен на 107% от БВП през 2025 г., ще нарасне до 117% през 2029 г. и 122% през 2031 г.

Отговорът на ЕС

Белгийското правителство задава в документа параметрите на очакванията, но какво казва отсреща Европейската комисия. Отговорът идва от участие на председателката Урсула фон дер Лайен на престижната ежегодна Мюнхенска конференция. „ Европа трябва да направи повече по отношение на отбраната и да стане по-независима, с повече инвестиции. „Направихме повече за отбраната в Европа през изминалата година, отколкото през предходните 10 години“ и припомня за плана ReArm както и за възможностите на механизма SAFE.

Председателката акцентира, че две трети от продуктите за отбраната в бъдеще трябва да са произведени в Европа или в Украйна и да не трябва да се купуват отвън. „Милиардите, похарчени за отбрана, са за създаване на работни места, насърчаване на иновациите и развитието. Това е възвръщаемостта на инвестицията, от която всички имаме нужда“. С една дума растежът на ЕС, за който се говори и в доклада на белгийците.

Дигиталната карта цяла Нидерландия се оказва в американски ръце

Един наглед рутинен казус за покупка на технологична компания изправи косите на цялото нидерландско общество. Оказа се, че цялата дигитална същност на нацията е напът да се окаже ръцете на американците. И когато казвам всичко – значи, пенсионни, здравни осигуровки, лична информация, административни актове. Причината е, че компанията Solvinity, която поддържа дигиталната карта на населението DigiD (аналогичен вариант в Белгия е Its me) е продадена, а с нея и сървърите.

Снимка: 

Този казус бе даден по-рано през месеца като пример от новото коалиционно правителство, че такива данни не бива да преминават под контрола на американските технологични гиганти с оглед на усложнената геополитическа обстановка и непрекъснатите заплахи от страна на Доналд Тръмп. Новите министри, които трябва да влязат в мандат в края на месеца, се обявиха, че ще настояват ЕС да работи за национален суверенитет и да не се получават в бъдеще подобни казуси. Местния парламент също изрази недоволство и е против сделката.

Още по темата:  ЕС подгрява почвата за изграждане на дигитален суверенитет | 3e-news

Депутати открито казват, че са против, но не могат да попречат на сливането на сделката. В разпространена петиция в Камарата на представителите ясно е заявено, че това не е просто сделка, а ясен политически сигнал.

Експертите по киберсигурност посочват 2 конкретни риска. Първо, правителството на САЩ може да поиска достъп до данните на Solvinity. Дори данни, съхранявани в Европа, могат да бъдат възстановени благодарение на американски закон. Освен това, вашингтон може да прекрати дейността на DigiD. Тогава нидерландците вече няма да могат да влизат в държавни услуги, което би имало сериозни последици.

Парламентът на Нидерландия е изискал от Вътрешното министерство в оставка, макар да му остават още няколко дни мандат, да се намеси и да гарантира сигурността на данните, в случай, че Solvinity изцяло под контрол на новата американска компания.

Скандалът става още по-голям, тъй като по случая и опасенията е имало в края на януари цяла експертна дискусия. Тя обаче е минала някак на заден план заради очакванията по сформирането на новото правителство. На срещата експерти са предупредили, че евентуалната сделка и нейното приключване праща нидерландската компания в ръцете на американски индустриален конкурент. А чрез  Solvinity достъп до редица правителствени системи и досиета на 16,6 милиона потребители, които само през 2025 година са генерирали 645 милиона влизания до различни правителствени сайтове.

Сделката по продажбата е обявена в края на миналата година. Знае се, че Solvinity може да бъде придобита от американската компания Kyndryl. Тази компания е активна по целия свят и има около 73 000 служители, разказва телевизия RTL и илюстративно описва случващото се: Ако си представите, че DigiD е колата, а Solvinity осигурява Спукаш ли гумите, логично колата спира.

Експерти по киберсигурност казват, че посягането на чуждестранни държавни услуги е крайна стъпка и едва ли Вашингтон би прибегнал до това в момента. Това не отменя опасността от саботаж с оглед на влошаващите се отношения между ЕС и САЩ.   

Придобиването на Solvinity все още не е завършено и трябва да бъде одобрено от регулаторите. Бюрото за преглед на инвестициите също в момента разследва придобиването. Тази агенция е част от Министерството на икономическите въпроси и разглежда подобни сделки, които могат да представляват риск за националната сигурност. Въз основа на мнението на тази агенция, министърът на икономическите въпроси може да забрани поглъщането. Но това носи и рискове и такава намеса може бързо да прерасне в международен спор. Друга възможност е държавната агенция Logius да намери друга компания, с която да работи. Но това също е юридически трудно договорът между Logius и Solvinity изтича до август 2028 г.

Сделката Solvinity влезе в реториката с обещанията и дори стана част от изграждането на новата управленска стратегия на трипартийната коалиция D66, VVD и CDA, чиито министри се очаква да се закълнат на 23 февруари. Вече се говори за политики по изграждане на собствени облачни компании, за да не са зависими от Google и Microsoft.

В 3Е News вече ви разказахме за сигнали на европейски лидери открито говорят за начини да станат по-малко зависими от Америка и нейните технологични гиганти. Сред тях са френското правителство, което реши да спре използването на американски софтуер, който позволява дигитални срещи като Zoom и Microsoft Teams. В близко бъдеще ще се провеждат срещи чрез Visio, френска алтернатива, с цел „възстановяване на дигиталната независимост“.

Берлин пък работи по инструмент за изкуствен интелект, който да може да се използва в техните правителства. Например има Ecosia, германската търсачка аналог на Google. Или Le Chat, френската алтернатива на ChatGPT.

80% от фирмите в Нидерландия отворени за дистанционна работа

Работата от вкъщи продължава да бъде предпочитан вариант за нидерландците,показва проучване на националната статистика. Този метод на работа беше възприет по принуда по света заради корона пандемията, но 80% от компаниите са заявили, че нямат нищо против служителите им дистанционно да вършат задълженията си. Подобно проучване през 2012 година показало, че едва 60% от нидерландския бизнес е склонен на такава форма.

Снимка: ЕК

По-малките фирми между 10 и 50 служители са заявили, че лека полека връщат работниците си в офиса. В компании с над 250 служители са заявили, че и занапред ще дават възможност на служителите си да избират.

Паралелно на националната статистика телевизионният ранал Ер Те Ел прави собствено допитване, което също показало голям процент фирми, които са на дистанционен режим. Същевременно след 2023 г. подкрепата на този тип  работа започнала да отслабва. В самото начало над две трети от бизнеса е бил „за“ работа от вкъщи. В момента е около 65%. Като причина работодателите посочили, че не им е приятно да гледат служителите си от дистанция и подозират, че работят по-малко часове от регламентираните.

През 2025 година някои от по-големите компании въвели забрана за работа от дистанция, а други по-строга политика като поне 2 пъти седмично работа от офиса. Данните на телевизията показали голям брой недоволни служители, които трябвало да заменят бюрото на работа с домашния уют.

Не са малко случаите през последните години, които работа от вкъщи е като бонус-примамка в офертите за търсене на работа. Дистанционната работа е на много места залегнала като част от социални пакет към трудовия договор.