ЕС вече първо ще одобрява газа преди да потече по мрежата

Европейският съюз вече първо ще проверява внесения газ преди да вземе решение дали да потече по газопроводите на общността. Това става ясно от съобщение на Съвета на ЕС, с което е обявено, че 27-те членки официално са приели регламента за постепенно спиране на руския внос както на тръбопроводен, така и на втечнен природен газ (LNG). Регулацията е ключов етап в постигането на целта на REPowerEU за прекратяване на зависимостта от руската енергия.

Забраната ще започне да се прилага 6 седмици след влизането в сила на регулацията. Съществуващите договори ще имат преходен период. Този поетапен подход ще ограничи въздействието върху цените и пазарите. Пълната забрана ще влезе в сила за вноса на LNG от началото на 2027 г. и за вноса на газопроводи от есента на 2027 г.

Неспазването на новите правила може да доведе до максимални глоби от поне 2,5 милиона евро за физически лица и поне 40 милиона евро за компании, което е поне 3,5 % от общия световен годишен оборот на компанията или 300 % от очаквания оборот на транзакциите.

До 1 март 2026 г. страните от ЕС трябва да подготвят национални планове за диверсификация на доставките на газ и да идентифицират потенциални предизвикателства при замяната на руския газ. С тази цел те ще бъдат задължени да уведомят властите и Комисията за всички останали руски газови договори. Държавите от ЕС, които все още внасят руски петрол, също ще трябва да представят планове за диверсификация.

В случай на обявена извънредна ситуация и ако сигурността на доставките е сериозно застрашена в една или повече страни от ЕС, Комисията може да спре забраната за внос за до 4седмици.

Комисията също планира да предложи законодателство за постепенно спиране на вноса на руски петрол до края на 2027 г.

Припомняме ви, че след агресивната война на Русия срещу Украйна и използването на енергия като оръжие, лидерите на ЕС се съгласиха да прекратят зависимостта си от руските изкопаеми горива възможно най-скоро. В резултат на това вносът на газ и петрол от Русия към ЕС значително е намалял през последните години. Въпреки това, докато вносът на петрол е спаднал под 3% през 2025 г. в резултат на настоящия режим санкции, руският газ все още представлява приблизително 13% от вноса на ЕС през 2025 г., което е на стойност над €15 милиарда годишно. Това оставя ЕС изложен на значителни рискове по отношение на търговията и енергийната сигурност.

Газ за милиарди въпреки обещанията

Правозащитната организация Urgewald разпространи информация, че за цялата изминала година компанията Yamal LNG е транспортирала от Сибир до Стария континент над 15 милиона тона и въпреки рестрикциите и намеренията на правителствата да забранят претоварването, количествата не само, че намаляват в сравнение с предходните години, а дори през последната са регистрирали ръст. Делът на Европа в световните транспортни превози на Yamal се е увеличил от 75,4% през 2024 г. до 76,1% през 2025 г. ЕС все още изпитва колебания да забрани руския LNG отчасти поради зависимостта на няколко нейни членки без излаз на море, които са силно зависими от това гориво.

Прекъсването на доставките означава и за милиони от всеки курс за двата оператора със специализирани танкери, които основно транспортират втечнения газ до Европа. Едната компания е британската  Seapeak (Великобритания), а другата е гръцката Dynagas - 34,3%.

11 от 14-те специализирани ледоразбивача Arc7, използвани за транспортиране са собственост на Seapeak и Dynagas. Обединеното кралство планира постепенно да въведе забрана за морски услуги за кораби, превозващи руски LNG тази година.

Руският завод в Ямал разчита много на тези танкери Arc7, които са специално проектирани за доставката на европейските портове. Без възможността за разтоварване и претоварване в европейски пристанища като Зебрюге тези кораби биха трябвало да извършват значително по-дълги пътувания.

На европейска земя след началото на военните действия и промяната на газовите потоци, белгийското пристанище Зеебрюге се превърна в ключов център за дистрибуция на синьо гориво от различни точки на света. 

В миналото над 200 танкерa с руски втечнен природен газ са акостирали на белгийското пристанище всяка година по данни на белгийската телевизия Ве Ер Те. Разтоварвани са над 8 милиона тона по силата на сключен преди две десетилетия договор между порта и руския консорциум  "Ямал СПГ". От транспортирането се печели над 1 милиард евро всяка година. За 2025 година е видно, че броят на плавателните съдове е в пъти по-малко 58 с товар от 4,2 милиона тона LNG.

Руско-китайската съвместна компания Yamal LNG , в която дял има и френската TotalEnergies доставя втечнен газ за Китай, Япония, Южна Корея, Индия и Пакистан. Нейният ледоразбивач "Владимир Воронин", един от 300-те във флота, които периодично акостира в Зеебрюге. Известно е партньорството на белгийския оператор Fluxys с руснаците. Попитани след началото на войната,  по време на войната дали биха прекратили договора си с руската страна,  отговорът на ръководството бе, че пристанището е „с отворен достъп и по закон клиентите не могат да бъдат дискриминирани“.

Действията на порта предизвикаха серия от критики от страна на местни парламентаристи и екоорганизации. Това доведе до решение на белгийското правителство издаде в началото на 2025 година указ, с който се забранява претоварването на руски втечнен природен газ.  Забранени са всякаква товарна дейност, техническа помощ, брокерски услуги, финансова помощ. Въпреки решението обаче и бавните действия на европейските институции, от данните на екосдружението се вижда, че претоварването и навлизането на руски втечнен природен газ продължава с пълна сила.

Инвестиция с 20 годишни корени

Руският консорциум "Ямал СПГ" преди 20 години вижда в белгийският порт златна мина за пласиране на сибирския втечнен газ. Без да подозира, че един ден ще воюва с братска Украйна, компанията влага в изграждането на подземен резервоар за съхранение на LNG, който може да побере на един път товара на цял танкер.

Инициативата е с дългосрочна визия и сигурен китайски пазар. В златната формула на никой не му е минавал през ума, че цените на горивото един ден ще ударят рекордни стойности, а Кремъл няма да бъде хегемон на Стария континент. Единственото, което било сигурно, че проектът ще носи дивиденти и на руската хазна, и за обществения белгийски оператор „Флуксис“, и за дружеството Ямал.

Всичко тръгнало още в края на миналия век когато руското правителство разбрало за огромните запаси от газ и петрол под ледените слоеве на Северен Сибир. Западният полуостров Ямал се оказал находка, от която  Русия през 2007 г. започнала да се възползва.

Сибирският природен газ веднага намерил купувачи - Китай и Индия. Но изграждането на тръбопровод от повече от 3000 километра от запад на изток през Сибир към Китай щяло отнеме много време и пари. Затова, компанията „Ямал ВПГ“ избрала да транспортира газа с кораби, замразен до минус 162 градуса. Природният газ става течен и е 600 пъти по-компактен отколкото в газообразна форма. Така че може да се транспортират огромни количества в един танкер.

Може да се транспортира до Китай през Северния ледовит океан по т.нар. Северен маршрут, който е свободен от лед само през лятото. През зимата, когато полярният лед е твърде дебел, за да се премине дори със специални танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ – на компаниите е нужен друг маршрут. Ето защо руснаците намират друг път -  През Баренцово, Норвежко и Северно море до Европа, нататък през Средиземно море и Суецкия и Индийския океан към Китай. Скъпите танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ вече не били необходими за този маршрут. По-евтино се оказало да се прехвърли товара от танкер-ледоразбивач на обикновен танкер за втечнен природен газ, който може да се погрижи за по-голямата част от маршрута. Но изпомпването на леденостудения втечнен природен газ от един танкер в друг не е нещо, което се прави с лека ръка. Това изисква специални инсталации. И Зебрюге се сдобива с такива инсталациа.

Зеебрюге спечели лъвския пай от договора с Ямал. Има още един терминал за втечнен природен газ в Европа, който претоварва природния газ от Ямал. Това е Монтоар в устието на Лоара във Франция, южно от Бретан. Но само малка част от това, което Зебрюге обработва, се доставя там.

Шарл Мишел: ЕС да не прибира „базуката“

Изявлението на американския президент Доналд Тръмп на форума в Давос е шамар за Европейския съюз тази трансатлантическа връзка е "мъртва". Коментарът е на бившия председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел, който през 2024 се оттегли, за да се върне в белгийската политика.

Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

Наричан още като европейският президент, белгиецът апелира към своите доскорошни колеги да си направят добре равносметката от последните преговори с американската дипломация в швейцарския курорт и да бъдат по-радикални и по-бързи при взимането на ключови решения.

"В дипломацията, ако се усмихнеш след първи удар, получаваш втори, после трети", каза Шарл Мишел. Затова той смята, че Европейският съюз трябва да бъде готов във всеки един момент да  активира т.нар. "базуката“, казва в интервю за френскоезичния канал RTL-TVI доскорошния топ лидер на общността.

Шарл Мишел, който все още е член на френскоезичните либерали MR, в момента е професор в China Europe International Business School и работи с асоциацията La Fraternité humaine, която е активна в областта на междурелигиозния диалог.

Мишел беше председател на Европейския съвет от 1 декември 2019 г. до 30 ноември 2024 и бе заменен от португалеца Антонио Коща.

Друг бивш лидер на ЕС – Жан Клод-Юнкер коментира пред Euronews, че блокът „не може да се подчинява на неоколониалното поведение“ на Съединените щати. Съюзът има чест и уважава Съединените щати, но не е техен роб“. По отношение на заплахите на Тръмп за Гренландия, люксембургският политик подчерта, че ако съюзник от НАТО нападне друг съюзник, това поставя началото на процес, в края на който бихме могли да станем свидетели на разпадането на трансатлантическия съюз. 

Същата теза на бившия председател на ЕК беше изказана и от премиера на Белгия по време на изслушване в парламента. „Избягахме от истинска катастрофа", смята Бард Де Вевер по повод търговската война и според него е имало само губещи. "Напълно неприемливо е за мен държавен глава на съюзник в НАТО, да заплашва суверенитета на друг съюзник. Гренландия зависи само от самата нея и Дания. Посланието е ясно. Съединените щати са далеч най-силните в НАТО. Но нашето достойнство не се продава, ние не сме роби".

За инструмента на принудата, добил прозвището базуката на ЕС, наскоро разказах в своя кореспонденция за 3Е news, където разгледах възможните начини за противодействие на американската тарифна политика. Сред тях са изготвен списък от реципрочни мита, продажба на облигации, блокиране на военно сътрудничество.

Въпросът е дали Европа ще се осмели да предприеме твърди мерки, икономически или военни, които също ни вредят. "Очевидно нямахме такава готовност миналата година", казва макроикономистът в ING Карстен Бжески. "Европа досега е избрала деескалация, защото при Тръмп търговските конфликти често не спират само до търговията."

Ами, ако Тръмп реши да използва втечнения природен газ (LNG) като бухалка срещу ЕС и реши да спре крана на газа, това ще бъде катастрофа за пристрастената Европа“, казват в телевизионно интервю от нидерландския институт Клингендал“. Същото предупреждение идва и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “.

Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.

Пазарите логично е да са обезпокоени. Тръмп може да спре газовия кран, за да принуди Европа да направи отстъпки. Направи ли го , това би било истинска катастрофа за пристрастената към газа Европа, гласи предупреждението.

Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС.

Какъв е единственият изход: инвестиции във ВЕИ, за да намали максимално зависимостта си от изкопаеми горива като петрол и газ, отговарят от института „Кликендал“. „Европа спешно трябва да наблюдава по-добре доставчиците си на природен газ. Със сигурност не бива да се обвързва с дългосрочни договори. Това се случва масово с американските производители на газ и е напълно погрешна политика“, предупреждават авторите на доклада.

В противен случай рискуваме да се окажем в перфектна буря: американците ескалират конфликта с ЕС и използват газа като търговско оръжие, европейските газови резерви намаляват, а зимният студ е на хоризонта. И точно това се случи през последните седмици.

Нарастващото геополитическо напрежение между САЩ и Европейския съюз, свързано с Гренландия наду с близо 40% цената на природния газ на водещата борса TTF – от 28 на 40 евро. Ситуацията се следи с притеснение от анализатори с оглед на пристрастеността си към американския втечнен природен газ, който се превърне в алтернатива след спирането на този от Русия. Почти 60% от LNG се доставя с танкери до Европа от шистови находища на САЩ. И тази зависимост продължава да нараства. По данни на Международната агенция по енергетика (IEA) за 2026 година се очаква да бъдат внесени рекордните 185 милиарда кубически метра.

Белгия е парализирана за седмица от „майката на всички стачки“

Белгия е парализирана от 5-дневна транспортна стачка, която започва от 25 януари вечерта и ще продължи до 30 януари. Акцията е срещу драстични мерки на кабинета, свързани с реформа в железопътния сектор. Това не първият подобен случай на недоволство срещу екипа на Бард Де Вевер, който за последната година е видял гнева под прозорците си 32 пъти през последната година, пресметнала белгийската обществена телевизия Ве Ер Те.

Снимка: Личен архив

Протестиращите коментирали пред медията, че този път ставало дума не толкова за  пенсионните планове за реформи на кабинета, а за посягането на дългогодишен и утвърден закон от 1926 година. С поправките се цели реформа в синдикалните структури, техните правомощия и договорните отношения с наеманите служители.

В какво се състои промяната става дума от внесен законопроект на министъра на мобилността Жан-Люк Крюк (Jean-Luc Crucke), който искал да се работи по съвсем друг начин от началото на тази година. Говори се за различен тип договори, орязани социални придобивки и бонуси като отпуск по болест. Посяга се и на статута на HR Rail, законният работодател на железопътния персонал и се залагат по-малко правомощия . Двете железопътни компании NMBS и Infrabel вече ще отговарят за набирането на персонал и обучението. 

Най-големият трън в петата на синдикатите е намерението да се промени структурата на съвместен комитет - най-висшият консултативен орган на работодателите и синдикатите. Поправките в закона целят да ограничат неговите правомощия. До момента важните решения се взимали само квалифицирано мнозинство от 2/3. От лятото обаче това можело да става и „обикновено“ мнозинство от по-малко членове в комитета.

И разбира се, че идва темата  за пенсионните планове на правителството, което иска да повиши възрастта. Според министъра тези промени са необходими, за да се подготвят NMBS и Infrabel за либерализацията на железниците през 2032 г. Синдикатите от своя страна смятат, че са изолирани, защитата на железопътните работници изчезва

Радиомълчание

В момента между синдикатите и министъра цари радиомълчание. Не е имало консултации от края на декември. През 2025 г. те бяха на масата по две предварителни споразумения, и двете от които бяха отхвърлени от железопътните работници.

Стачката се организира от петте железопътни синдиката на ротационен принцип. Това означава, че синдикатите ще призовават различна група служители да стачкуват всеки ден. През първия ден ще бъдат служителите на  Infrabel, след това диспечерите, кондукторите, машинистите и в последния ден всички заедно

Браншовата асоциация VSOA Spoor нарича тази стачка „майката на всички стачки“ и Не е случайно, че са избрали такава ротационна стачка. „Искаме да постигнем най-голямо въздействие с възможно най-малко стачкуващи“, казват те във видеоклип във Facebook. Всички стачкуващи са ключови работници, така че синдикатите се надяват, че смущенията ще бъдат значители всеки ден – дори ако не всички стачкуват. „Без нас всичко спира.“

Като призовава да не стачкува всеки служител всеки ден, синдикатът иска също така да ограничи загубите на заплати за стачкуващите служители.