Белгийският гуверньор: 2025 е годината, в която нашият свят се срина

2025 беше година на трусове, несигурност и геополитически промени. "Светът, основан на правила, изчезва", казва управителят на Националната банка Пиер Вунш. Въпреки това, белгийската икономика останала непокътната. Този контраст между устойчивост и уязвимост преминавал като нишка през годишния доклад на NBB. В същото време натискът най-накрая да се адресират структурните слабости нараства, разказва в аналитичен репортаж  на местната телевизия 21 news.

Белгия показала изключителна устойчивост, въпреки натрупването на кризи. В същото време се увеличава критиката от Европа към нейните собствени икономически операции.

Управителят на Националната банка на Белгия. Снимка, официален сайт

„Международният ред, който години наред разчиташе на правила и консултации, се разпадна. Европа се бори да се адаптира към свят, в който властта и преките сделки са ключови. Този базиран на правила свят, в който държавите спазват фиксирани международни правила и споразумения, изчезва. Тази уязвимост става още по-видима в отношенията със Съединените щати. Докато Вашингтон едновременно залага на търговия, военен натиск и лични интереси, Европа остава заседнала в разделен политически дебат. Резултатът е слаба позиция в една все по-трудна геополитическа игра. Самокритиката се чува и в отношенията с Китай. Европа е доста наивна от дълго време и сега си задава въпроса: Имаме ли добра сделка с Китай?, пита Пиер Вунш.

На технологично ниво картината не изглежда розова. Вунш говори за "Евросклероза 2.0". Европа систематично изостава в ИТ и изкуствения интелект. Често чертае мащабни планове, в които се обещава твърде много, а се изпълнява твърде малко. В същото време има недостиг на ресурси. Нито една европейска компания няма финансово влияние да се състезава в надпреварата за изкуствен интелект, която е доминирана от американски компании, които "контролират нашето технологично бъдеще.

В самата Белгия критиката е силно насочена към правителствената политика, особено към Валония. Държавните разходи са около 70% от БВП. Това ниво е "по-близо до границата на комунистическа държава отколкото до неолиберална държава. Регионът структурно консумира повече отколкото произвежда. Без годишни субсидии от около 7 милиарда евро ситуацията би била сравнима с тази на страни като Гърция или Португалия по време на кризата с еврото. Това само по себе си е "неустойчиво", се казва в телевизионния репортаж.

По отношение на бюджета има ясно предупреждение. Федералният дефицит от 5,3% е "неустойчив" и "парите са свършили". Буферите, натрупани по време на предишни кризи, са изчерпани.

Пазарът на труда също има възпиращ ефект. Автоматичната индексация е "много затрудняваща" и затруднява преместването на работни места в сектори с по-голям растеж. Освен това има силен административен натиск. Дори в рамките на Националната банка въздействието на регулациите се описва като "откровено много инвалидизиращо".

Вунш признава, че икономическите прогнози никога не са напълно обективни. Прогнозите са оцветени и от светогледа на този, който ги прави. Когато определени политически решения срещнат съпротива, негативните сценарии понякога се оценяват по-остро, отколкото е оправдано. Това може да окаже натиск върху доверието към институциите.

В началото на годината излезе информация, че бюджетният дефицит възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което е около 35 милиарда евро. Според изчисленията на бизнес вестника De Tijd, цитирани от електронния сайт businessam.be, това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.

За тежката финансова ситуация вече спомена в едно поредица от интервюта премиерът Бард Де Вевер от началото на 2026 г.. Според неговите прогнози пред страната предстоят 4 тежки финансови години, а за да си стъпи на краката ще се нужни поне десетилетие.

Министър-председателят вярва, че стабилните финансови резултати ще дойдат чрез много икономии, болезнени социални мерки, по-строги миграционни политики.

Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.

По предложение на финансовия министър Ян Ямбон от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Управляващите посегнаха на една от екологичните политики, следвани от предходния кабинет на Александър Де Кро. От началото на годината бе въведен пътен данък за електромобилите  и еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. За по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически. Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, аргументира се фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация.

Политиката на кабинета е обект на постоянни критики от встъпването му вече една година. Проведоха се поредица от протестни шествия на синдикатите, последното от които бе през октомври. Задава се нова 5-днвена стачка на транспортните синдикати в края на януари.

Хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".

Битката с емисиите в Нидерландия минава през гардероба

Правителството инвестира милиони, за да превърне изхвърлените дрехи в ключ към климатичните цели

Кръговата икономика е една от приоритетните области в управленската програма на новото нидерландско правителство. С едно от първите си решения то е решено да започне ударни инвестиции в нова инфраструктура, става ясно от разпространено съобщение.

Със 135 милиона евро държавата ще построи нова иновативна компания  за рециклиране на текстил. Парите са за насърчаване на екологични проекти в рамките на национална инвестиционна програма в индустрията.

Целта е след изграждането обектът да играе ролята на текстилен хъб за събиране. Годишно ще се обработват по 300 милиона тона дрехи от полиестер, които обикновено се изхвърлят в кофите и при изгаряне отделят огромно количество въглероден диоксид. Според екоминистерството обектът може да намали наполовина отделяните въглеродни емисии от текстилната индустрия.

Проекти като Reju показват, че устойчивостта и иновациите вървят ръка за ръка и че Нидерландия може да бъде лидер в кръговата икономика. Това е пример за това как работим върху индустрия, устойчива на бъдещето в Нидерландия. Изграждаме вериги, в които суровините се използват отново и отново и в които икономическият растеж върви ръка за ръка с климатичните цели, казва новият екоминистър на страната Стинтйе ван Велховен.

Това е вторият стартирал голям проект за оползотворяване на стари дрехи в рамките 2 месеца.  В средата на февруари бе обявено, че от стари военни униформи и износени текстилни облекла ще се прави облицовъчен материал в строителни панели. Инициативата е на няколко държавни структури – военно министерство, полиция, Агенция по предприемачество и държавна агенция за недвижими имоти. С финансиране по Програма за зелени иновации изхвърлените дрехи ще бъдат щателно преработени за нуждите на строителството от компанията Agricon Nederland.

С производство от 600 тона текстилни отпадъци годишно, Agricon получава 120 тона, което е достатъчно за 12 000 квадратни метра строителен материал. Това може да се използва за външни фасади и вътрешни стени като алтернатива на гипсокартона.

Дронове заменят куриерите в сърцето на европейската търговия

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда край Антверпен. Документи и химически проби се пренасят по въздух от пристанището до центъра на града. Нашият комисар Екатерина Захариева увери наскоро, че ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти

Транспортната компания A Drone Logistics Company (ADLC) стартира нов товарен дрон-хъб, който свързва пристанището Антверпен-Брюж с центъра, съобщи фламандската обществена телевизия.

Снимка: Официален сайт на инвеститора

Хъбът е проектиран да подобри и ускори логистичните операции между пристанището и бизнеса в северната част на Антверпен.

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда. С новата инфраструктура на компанията е изградена търговска мрежа в пристанището, която транспортира проби за химически анализ за големи клиенти като BASF. В момента ежедневно се използват три дрона за тази цел.

Още по темата: ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти | 3e-news

Новият център се намира близо до болница, която обслужва основно компании, разположени в северната част на Антверпен. Сред тях са доставчици на морски услуги. Те ежедневно доставят документи на големи кораби в пристанището. Това може да стане много по-бързо чрез използване на дронове отколкото традиционни куриерски услуги като мотори, коли или ванове.

Александър Йорденс от компанията разказал пред държавната агенция на страната „Белга“, че корабният сектор все още не е дигитализирал определени процедури. Например, когато кораб пристига от Африка, документите трябва да бъдат внесени на борда чрез куриер преди товарът да бъде разтоварен. Просто ще изпратим дрон до терминала със всички необходими документи за подписване.

Йорденс добавя, че логистиката на дронове дава предимства по отношение на скорост, безопасност и устойчивост в сравнение с класическия разнос с куриери. "Потенциалът е огромен. Сега се надяваме да да разширим бизнес районите. Дрон хъбът, стратегически е разположен близо до центъра на града и поставя началото на нова ера на логистика с ниски емисии", убедени са от компанията-иноватор.

Идея на стартъп

Изглежда лесно, на пръв поглед изглежда лесен, но е преминал през огромни изпитания, трудности и спънки. Всичко тръгнало от един стартъп – онези, за които отговаря българската еврокомисарка Екатерина Захариева. Малки, иновативни сдружения с амбиции и мечти да променят бъдещето. Стига да намерят подходящото финансиране.

ADLC е акроним от "A Drone Logistics Company", стартъп, специализиран за бързи индустриални доставки с дронове. За да се осъществи този проект, компанията си партнира със SGS – водеща световна компания за тестване, инспекция и сертификация. Призната като еталон за устойчивост, качество и почтеност в световен мащаб. Разполага с широка мрежа от 98 000 служители в 2 650 офиса и лаборатории.

Сътрудничеството между ADLC и SGS е довело до революционния проект за дронове, наречен Samplifly в пристанището Антверпен-Брюж. В самото начало бизнес се обърнало към един от разработчиците Марк Кегелерс да бъде ментор на двама магистри, които разработили бизнес план за компания, свързана с дронове. „Първоначално се фокусирах върху доставката на потребителски стоки като пици, но ги насочих към намиране на сегмент с по-голяма стойност, което в крайна сметка ги доведе до SGS", разказал той пред сайта на белгийския порт.

Друг „виновник“ да се случи тази революционна идея е Кристоф ван Хоке, според когото това било правилното решение в подходящия момент. Изследвахме алтернативни начини за транспортиране на проби от пристанището до нашите лаборатории - процес, който често отнема време и не е интегриран в нашите операции. Дроновете ни дадоха решение, което ни позволи да транспортираме проби 4 пъти по-бързо, което значително влияе на ефективността и разходите. Освен това този вид въздушен транспорт намалява емисиите на CO2 с впечатляващите 80%.

Белгия като пионер

Преди този реален вече проект в Белгия е имало няколко подобни инициативи. Преди 2 години местна болница се прочу с намерението си да транспортира кръв за нуждите на болниците с дрон. Инвестицията е на местната компания Helicus, известна с разработването на приложения за дронове и технологии за въздушен медицински транспорт, които бяха оператори на полета. 

„Дроновете правят възможно извършването на сложни мисии от първостепенна необходимост с ефективност, нечувана досега, като в същото време са екологични и икономични“, каза тогавашния вицепремиер и министър на мобилността Жорж Гилкинет от правителството на Александър Де Кро.

По същото време голяма търговска верига тества пилотно в страната дронове за нуждите на магазините и в логистичните бази. Идеята е с прелитане да правят снимки на рафтовете през нощта без да е необходимо да бъдат пилотирани. На сутринта персоналът ще анализира данните докато дроновете се презареждат за следващата смяна. Само един от магазините имал 11 000 локации. При ръчна проверка на служителите отнемало за инвентаризация 3 месеца. Пред медиите тогава от мениджмънта успокоили, че дроновете няма да "изяде хляба" на никой от служителите, а просто ще ги облекчи и ще се използват за други задачи. Освен това, тестовете показали, че намалял и броят на грешките при броенето на артикулите.

Примерите за търговска употреба на дронове с всеки изминал ден ще се множат, смятат производители и оператори на дронове, които апелират към Европейската комисия да промени законодателството и "не е в крак с технологиите и иновациите в този сектор".  Първият тестов полет в Белгия обаче бил стъпка в правилната посока.

Дали обаче европейските институции мислят в същата посока. Индикациите, които дойдоха наскоро от изказване на самата Захариева, са че ЕК гледала на морските пристанища като хъбове за иновации в високотехнологично корабостроене, специализирани кораби специално за нуждите на офшорния бизнес с ферми в открито море, разработване на  подводни дронове и авангардно пристанищно оборудване.

За Европейската комисия, ако стоманата е ДНК-то на Европейския съюз, то пристанищата са нейният гръбнак. През тях минава над две трети от външната търговия и всяка година обработват над 3,4 милиарда тона стоки и близо 395 милиона пътници. След руската инвазия в Украйна пристанищата на ЕС са не само транспортни и индустриални клъстери, а и центрове за енергийна и газова дистрибуция. 

В една от своите кореспонденции в началото на войната през 2022 година в рубриката на 3еNews „Индустрия на фокус“ не случайно обърнахме внимание на тази ключова инфраструктура, защото се превърнаха в „газовите стожери на Европа“. Впоследствие показаха, че са част от сигурността, отбраната и синята икономика на ЕС. Все повечето функции резонно показва, че пристанищата имат нужда от нов поглед, още инвестиции и цялостна стратегия. 

И когато говорим за иновации в пристанищна инфраструктура, ресорните комисари на Урсула фон дер Лайен ще видят точно под носовете им на белгийска земя десетки пилотни и вече действащи проекти на пристанището в Антверпен-Брюж. За много от тях както винаги първи сме ви разказвали през последните няколко години. А лайтмотив през 2026 година за неговия мениджмънт е: безопасност, иновативни инвестиции, зелен преход. Само с общи усилия и помощ от правителствата може да се предотврати напускането на компании и инвестиции в индустриално обновление и декарбонизация. Тясно сътрудничество от друга страна с пристанищните компании, други пристанища и власти ще ни позволи да продължим да растем конкурентоспособно, безопасно и с ориентиран към бъдещето подход", казва в едно изявление изпълнителният директор Жак Вандермейрен.