Защитният покрив на АЕЦ „Чернобил“ вече не функционира оптимално след масирана атака с дронове, съобщава Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и нидерландски медии.
.docx%20-%20Word.png) |
| Снимка: МААЕ |
Първоначалната бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.
Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти са уведомили МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.
Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратият още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," категорични са от МААЕ. Добрата новина е, че няма трайни повреди по носещата конструкция или на системите за наблюдение.
При друга мащабна руска атака с дронове и ракети в 8 украински региона са причинени значителни щети на енергийната инфраструктура. Това е довело до прекъсвания на електрозахранването, ядрените електроцентрали трябвало да ограничат производството си, съобщават украинските власти и Международната агенция за атомна енергия.
Според украинската армия, само в нощта на 5 срещу 6 декември в страната са изпратени 653 дрона и 51 ракети. В областите Чернигов, Запорожие и Лвов бяха засегнати електроцентрали и топлинни централи. Част от пристанището в Одеса е без ток и работи на генератори. В южния регион на Одеса 9500 жители са останали без отопление и 34 000 без вода, съобщават властите в социалната мрежа „Телеграм“.
Руското министерство на отбраната заявява, че масираната атака е отговор на украинските атаки. Според Кремъл Русия е разположила ракетите и дроновете по "военно-промишлени цели, енергийни доставки и пристанища, използвани за военни цели".
За деформираната конструкция се говори и в излязъл доклад на Агенцията от 5 декември. В него също се описва, че мисията е установила „загуба на основните функции за безопасност без трайни повреди по носещите конструкции“. Въз основа на резултатите от мисията, МААЕ е препоръчала по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.
Разрушеният реактор на бившата социалистическа АЕЦ предстои да бъде укрепен и ремонтиран през 2026 г. с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие. "МААЕ – която има екип постоянно на обекта – ще продължи да прави всичко възможно да подкрепя усилията за пълно възстановяване на ядрената безопасност и сигурност на обекта в Чернобил", каза генералният директор Рафаел Гроси.
Като част от
цялостната програма за помощ, агенцията организира три нови доставки на
оборудване и доставки за Украйна, с което общият брой достигна 188 от началото
на конфликта. Медицинското звено на обекта на Чернобилската АЕЦ получи
лекарства, а Централното предприятие за управление на радиоактивни отпадъци
получи различни лични предпазни средства. Доставките бяха подкрепени с средства
от Европейския съюз и Обединеното кралство. С тези доставки общата стойност на
оборудването и доставките, необходими за ядрена безопасност и сигурност, които
достигнаха Украйна от началото на въоръжения конфликт, надвишава 21 милиона
евро.
Атаките се случват часове преди поредната среща между САЩ и Украйна за край на почти четиригодишната война.
На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка.
В ранните часове се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора, припомня хронологията на трагедията 3е News.
Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията.
Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си. Инцидентът се превърна в най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.
Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който премина над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия бяха замърсени, а около 200 хил. души бяха евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци паднаха на територията на Беларус.
Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.
Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона, допълва Euronews България.