7 европейски държави (Полша, Швеция, Литва, Естония, Финландия, Ирландия и Латвия) и няколко от Източна Европа са изготвили писмо до председателите на ЕК и на Европейския съвет – Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, в което се подчертава, че размразяването на руските активи, държани в белгийския депозитар, са „финансово най-изгодното и политически реалистично решение." В материална на местната телевизия Ве Ер Те обаче не се казва кои са останалите държави.
"Ние силно подкрепяме предложението на Комисията. Няма време за губене. Като вземаме решение за репарационен заем в Европейския съвет през декември, имаме възможност да поставим Украйна в по-силна позиция да се защити и да преговаря за справедлив и траен мир", пишат страните.
Oще по темата:
- Европейска солидарност: България ще трябва да гарантира 1,2 млрд. евро за заем за Украйна | 3e-news
- Гордиев възел: Euroclear* предупреждава ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи | 3e-news
Писмото не се отнася изрично за белгийския премиер Барт Де Вевер, който усилено се противопоставя на колегите си за размразяване на активите на Руската централна банка. Според него Белгия поема големи правни и финансови рискове, тъй като замразените руски активи се държат от търговеца на ценни книжа Euroclear в Брюксел. Белгия смята, че рисковете не са достатъчно споделени с другите държави членки в настоящите планове.
Германският канцлер Фридрих Мерц вече пътува до Брюксел, за да обсъди възраженията на Белгия с премиера Де Вевер и председателя на комисията Фон дер Лайен. Резултатите от преговорите не се споменават, единствено, че е имало "конструктивен разговор". Решение ще бъде взето на европейска среща на 18 декември когато е последният съвет на премиерите за тази година.
Вече ви разказахме в 3еNews как базираният в Брюксел депозитар, който управлява активи на обща стойност 52 500 милиарда евро, предупреди ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи.
Ако Европейският съюз в крайна сметка реши да предприеме стъпка, която би довела до конфискация, изпълнителният директор на депозирара Валери Урбен заяви, че е готова да отговори в съда следното: „Има закони. В зависимост от правната рамка, ние ще решим какво можем и желаем да направим.“
Нито Мерц, нито френският президент Еманюел Макрон са се консултирали с нея по този въпрос (относно използването на руски активи). „Аз не съм държавен глава“, казва тя. Но Урбен е обсъдила ситуацията с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Банката вече заяви, че отказа да действа като финансов гарант. Според източници на вестник FT, „предложението на Комисията се свежда до предоставяне на директно финансиране на правителствата, тъй като централната банка би покрила финансовите задължения на държавите членки“.
Тази европейска солидарност специално на България ще струва 1,2 млрд.евро. Поотделно страните от ЕС ще се ангажират с гаранции за общо €210 милиарда. Сумите за всяка държава може да се увеличат, ако някоя страна откаже да подкрепи инициативата.