Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

неделя, 21 декември 2025 г.

Блянът на Макрон за 6 нови реактора набъбна до 72 млрд. евро

В началото на 2023 година президентът на Франция Еманюел Макрон, в една пламенна реч, постави ултиматум да се изгради нова дългогодишна стратегия за атомната енергетика. Поставен бе и срок за въвеждане в експлоатация на 6 нови блока от ново поколение (EPR 2) – 2035 година.

Снимка: Аудиовизуална служа на Съвета на ЕС

Целта е да не се повтаря никога случаят с близо 50 аварирали блока, заради което страната се превърна от водещ износител в просещ ток от Белгия и Германия.

Неволите на френската енергетика бяха допълнително усложнени и заради незапомненото от десетилетия сухо лято, което остави на практика ВЕЦ-овете нефункционални. Всички тези проблеми бяха червена лампа, че са необходими бързи мерки, ако иска френската ядрена енергетика да бъде конкурентоспособна на своите европейски конкуренти. 

Към онзи момент изготвената ядрена програма беше оценено, че ще са нужни 50 млрд. евро. Последва политическата криза, предизвикана от самия Макрон, след краха на неговата партия на европейските избори. Сменяваха се правителства-еднодневки без ясна визия и посока, а годината на бездействие увеличи стойността на програмата с 40% по данни на повторно национализираната компания EDF.

В доклад, излязъл часове преди отминаващата 2025 г., шестте ядрени реактора се оценяват на 72,8 милиарда евро в сравнение с един проучвателен доклад през 2020 г. В тези разчети са включени рисковете за всякакви непредвидени ситуации, които могат да възникнат. От EDF са все така оптимисти, че могат да пуснат един от тях през 2038 г. в Пенли, където ще бъде положен първият бетон през март 2029 г.

Тази ревизирана оценка ще бъде подложена на одит от Междуведомствена делегация за нова ядрена енергия (DINN) през първото тримесечие на 2026 г., докато окончателното инвестиционно решение се очаква в края на следващата година. Без да чака второто, енергийната компания посочва, че ще работи паралелно по изпълнението и усъвършенстването на финансовия план. Той ще включва субсидиран заем от държавата за финансиране на 60% от строителните разходи и след това 40-годишен договор за разлика, предназначен да осигури приходите на EDF за погасяване на заема. Освен това ще има клаузи за споделяне на риска между енергийната компания и държавата.

През цялото строителство на шестте блока компанията се надява да се възползва от времето, за да оптимизира сроковете и съответно разходите. Гоним 30% свиване на разходите между първия блок в Пенли и последния в Бюги, за да се постигне конкурентоспособен продукт и да се достави конкурентна електроенергия за всички наши клиенти," казва на пресконференция Ксавие Груз, изпълнителен директор на групата, свързан с изпълнението на проекта. Очакванията били като става дума конкурентна цена- да се продава токът за близо 70 евро на мегаватчас.

За да осъществи този "проект на века", EDF възнамерява да разчита на обратната връзка от проекта Hinkley Point C (HPC) във Великобритания и проекта Flamanville. 500 френски специалисти вече са работили на HPC и се обучавали в най-добрите техники и методи, за да могат да споделят своите познания и на френска земя", обяснява Тиери Муру, изпълнителен вицепрезидент на групата, отговарящ за отдел "Проекти и строителство".

Един от спряганите варианти е по подобие на този в чешката АЕЦ „Дуковани“ където се ЧЕЗ договори модел на финансиране с правителството, включващ нисколихвени заеми и гарантирани продажни цени на електроенергията.

Исканията на Макрон са едни, но резултатите показват друго – политическа безизходица, недоволни браншовици, купища писма с апели и смяна на депутати еднодневки, които съумяха да направят само една промяна в енергийното законодателство – че Франция ще има нови мощности, разположени на територията на съществуващи ядрени обекти или в непосредствена близост. Времето им стигна и да премахнат още два запомнящи се текста. В единия се казва, че делът на ядрената енергетика трябва да бъде намален до 50% в микса на страната. Другият хич не се понрави на екоактивистите - ако някой нахлуе на територията на ядрен обект или в близост до АЕЦ – наказанието се увеличава от една на две години затвор и глоба до 30 000 евро.