Климатичната конференция в Баку COP 29 до последната вечер беше на ръба на провала. Така че постигнатите резултати буквално в последния момент трябва да се отчитат като успех. Това заяви еврокомисарят по климата Вопке Хукстра, който представлява в Азербайджан интересите на ЕК в отстъствието на председателя Урсула фон дер Лайен.
Пред Европейския парламент Хукстра заяви, че постигнатото споразумение не е идеално, но по-важното е, че е увеличен броят на страните, които са готови да подпомагат в борбата с климатичното изменение.
За еврокомисаря един от успехите е, че са изградени партньорски „мостове“ с нуждаещите се страни. А двуседмичното му участие по дискусии и панели е показало, че успехите идват единствено чрез „многостранен подход“ към проблемите.
Хукстра заяви, че е малко разочарован, че не са постигнати по-големи успехи и не са поети по-категорични ангажименти от тези на предишния COP 28. A всъщност това е бил и основният мотор за участието на Европейската комисия – да се гарантират на нуждаещите се страни по-големи цели и повече средства.
В изказването си еврокомисарят също потвърди известната вече договорка за годишна финансова помощ 300 млрд. долара за нуждаещите се страни.
Редица евродепутати обаче не се съгласиха с някои от тезите на Хукстра и отправиха критики първо по отношение на домакинството на Азербайджан – страна износител на изкопаеми горива. Гласове от пленарната зала се чуха и по отношение на посланията, че те не били категорични по отношение на големите амбиции за климата.
29-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК) – COP29 приключи със смесен успех. Бяха приети редица от обсъжданите от почти 200 държави текстове в рамките на двете седмици на конференцията. Най-важният сред тези текстове е решението за Нова колективна количествена цел (NCQG), която се състои в утрояване на финансирането за климатично действие за развиващите са страни до 2035 г.
Изпълнителният секретар на ООН по изменение на климата Саймън Стийл окачестви приемането на новата цел от 300 милиарда долара годишно като „застрахователна полица за човечеството“, която ще доведе до повече работни места, икономически растеж и по-евтина и чиста енергия за всички.
Много от представителите на развиващите се държави, които настояваха за увеличаване на публичните средства до суми от трилиони долари годишно, бяха силно разочаровани от крайния резултат и отправиха бурни критики към развитите страни, текста на решението и начина на договаряне на целта.