София и Скопие ще правят транспортен комитет на фона на евроразногласия

България и Северна Македония ще сформират нов комитет по изграждането на общ трансграничния тунел „Деве баир“, става ясно от решение на българския служебен кабинет. Вече има изготвено споразумение, в което бъдат поети ясни ангажименти и срокове за изграждането на стратегическата железопътна връзка – част от европейския Коридор 8.

Снимка: Македонска инфорамционна агенция

От българска страна проектът се движи от транспортното министерство, което апелира двете страни пристъпят към реални действия. Изграждането е предпоставка за търговски и индустриален обмен не само за двете страни, а и за целия регион.

Като за начало ще бъде сформиран смесен комитет, който да координира всички дейности. Предстои Министерството на транспорта и съобщенията да проведе разговори с Република Северна Македония по текста на споразумение.

България протяга ръка за партньорство с комшиите, в момент в който Скопие хвърля огън и жупел срещу властите в София по всички направления и международни срещи. Последната такава бе в сърцето на Европа по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани.

Oще по темата: Отговорите, които, уви, не получих от РСМ

Но Брюксел многократно е заявявал, че историческите спорове между двете съседки не са обект на внимание. За управниците на общността са важни делата и проектите. А Коридор номер 8 е именно такъв. Че е важен и ще се разчита на него заяви неколкократно по време на балканската си визита Урсула фон дер Лайен и още толкова пъти от няколко години, когато се свързва името на Северна Македония с евроинтеграцията.

ЕК е поела ангажимент да инвестира в чист транспорт за по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Затова е важен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката, която ще се пресича с друг коридор X от Гърция. „Инвестициите в тези проекти ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център“, смята председателят на ЕК.

Любопитен момент е как ще се развива този проект, след като Скопие заяви по-рано през годината, че не държи особено на него. От думите на ресорния министър на страната и вицепремиер Александър Николовски става ясно, че кабинетът не одобрявал проекта и настоявал да се промени. Лично министърът бил против реализацията на Коридор 8 и според него „този проект със сигурност няма да проработи“.

Нещо повече Скопие предложи на Брюксел вместо да се хвърлят усилия за Коридор 8, средствата да бъдат прехвърлени за осъществяването на Коридор 10 през Белград. Кардинално различният проект бе анонсиран лично от премира Християн Мицкоски в телевизионно интервю. Аргументът му е, че "част от Коридор №8 завършва в задънена улица, в полутунел, без предвидимост". 

Премиерът на РСМ с върховния представител на ЕС Кая Калас.
Снимка: Пресслужба на  Съвет на ЕС

Не така мисли обаче Урсула фон дер Лайен, която в прав текст заяви на Мицкоски, че очаква резултати срещу предоставените 1,7млрд.евро. "Инвестираме и в чист транспорт за по-добра свързаност в региона и с Европа. Това наистина включва много важния проект за железопътен коридор VIII, който ви свързва с Албания на запад и с България на изток. Той също така включва коридор X, минаващ от Гърция до Будапеща и пресичащ цялата ви страна. Тези инвестиции ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център. Това ще има огромни ползи за гражданите на Северна Македония".

Коридор №8  предвижда свързването на италианското пристанище Бари с албанското Дуръс през Скопие, София да стигне до Бургас и Варна. От запад на изток свързва: Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток - пристанище Дуръс/пристанище Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве баир - Кюстендил - София - Пловдив – пристанище Бургас/пристанище Варна. Общата дължина е приблизително 1350 км.

Снимка: Паневропейски коридори. Снимка: ЕК, архив

За коридора се говори още от средата на XX век, а на историческата за България дата 9 септември се подписва и не по-малко историческият меморандум за развитие, припомня архивът на Европейската комисия. От нейно прессъобщение се казва, че на въпросната дата се е провела министерска церемония между Албания, България, Бившa югославска република Македония, Гърция, Италия и Турция за  интермодалния паневропейски коридор. Той ще свързва Италия с Турция през тези различни държави.

Заместник-председателят на Европейската комисия тогава Лойола де Паласио, отговарящ за енергетиката и транспорта е приветствал тази стъпка напред: "Развитието на коридора ще допринесе положително за процеса на стабилизиране на Балканите, предстоящото разширяване на ЕС и укрепването на сътрудничеството между Европейския съюз и Източна Европа. Всички тези коридори, които се изграждат, са от решаващо значение за гръбначния стълб на целия европейски континент: ние преодоляваме пропастта с нашите съседи".

Меморандумът заразбирателство ще даде възможност на съответните държави да се консултират помежду си и да си сътрудничат в рамките на гъвкава структура с оглед хармоничното развитие на тази транспортна артерия от европейски интерес.

Този меморандум за разбирателство е и последният, подписан от десетте паневропейски коридора, очертани на Европейския съвет в Хелзинки през 1997 г. Всички проекти вече са стартирани.

2024 ще остане в историята като най-топлата година, регистрирана някога

2024 г. ще остане в историята като най-топлата година, регистрирана някога, като температурите за първи път са с 1,5°C по-високи от прединдустриалните нива. Това е важно, тъй като това е долната граница в Парижкото споразумение за климата — правно обвързващ ангажимент, подписан от почти всяка нация. Все пак това е само една година и не означава, че целта вече е недостижима.

Снимка: www.worldweatherattribution.org

Освен че беше изключително топла, годината беше белязана и от изключителни валежи. Това до голяма степен се дължи на факта, че по-топлият въздух може да задържи повече влага. Освен това затоплянето на океаните води до изпаряване на повече вода и следователно до повече дъждове.

Oще по темата:

• Съдът в Хага започва разглеждане на най-голямото дело за климата
• Учени: Дъждовете в Европа са заради затоплянето на океаните
• ЕСП: България и Румъния спешно се нуждаят от мерки срещу глобалното затопляне

В годишен преглед  организациите World Weather Attribution (WWA) и Climate Central отбелязват още един факт - в екстремните валежи. Учените са сравнили пет най-влажни последователни дни от 1994 г. насам и са стигнали до извода, че Това показа, че през 2024 най-обилните валежи са регистрирани в Централна Европа, части от Австралия, югоизточните САЩ и региона на Сахел.

От Climate Central също така изчислили, че всеки ураган е станал по-силен миналата година поради изменението на климата, което е довело до по-висока скорост на вятъра и повече щети.

2024 г. беше "изключителна година за екстремни метеорологични условия", е общото становище на двете организации.

По време на съвместна пресконференция стана ясно, че за изготвянето на обзора са регистрирани 219 природни феномена, които отговарят на критериите за анализ. 29 от тях са внимателно проучени, а за 26 случая е установено, че екстремните метеорологични явления са се влошили в резултат на изменението на климата. Заедно те са отговорни за 3700 смъртни случая.

Климатолоизите отбелязват и още един факт, който прави 2024 различна - заради изменението на климата е имало 41 допълнителни опасно горещи дни, довели до висока смърност. Сред най-засегнатите са малките островни държави като Науру, Барбадос и Сейнт Винсент и Гренадини с със 150 допълнителни опасно горещи дни. За сравнение една Белгия имала "само" 26 допълнителни дни.

"С наближаването на края на 2024 г. този доклад подчертава, че очевидните щети, причинени от причинените от човека климатични промени, не са далечна заплаха, а съвременна реалност", казва Фридерике Ото, климатолог в Кралския колеж в Лондон и основател на WWA.

Докладът включва и 4 препоръки за по-добра защита на обществото от екстремни метеорологични явления и въздействието на изменението на климата до 2025 г.: по-бързо излизане от изкопаемите горива, разработване на по-добри системи за ранно предупреждение, по-точно докладване на смъртните случаи, свързани с горещините, и международно финансиране, за да се помогне на развиващите се страни да се справят по-добре с бедствия, свързани с климата.

И докато организации World Weather Attribution (WWA) и Climate Central поставят на висок глас проблема с рекордните горещи дни, страни като Чад от години с цяло гърло крещят, че трябва нещо да се направи, а не само да се говори и да се отчитат негативни статистики. Защото, температури от порядъка на 48 градуса по Целзии са ежедневие. Това за пореден път стана ясно и на проведената поредна среща на върха за климата COP в Баку. Малките страни не искат приказки, а действия и повече финансиране.

"Стояли ли сте някога при температура от 48 градуса на сянка?", пита риторично повреме на интервю от азербайджанската столица Умар представителят на страната Гаджи Сумаила Сумаила и преди обзорите и годишните статистики на институти и НПО-та напомня на света, че 2024 г. я е усетил на плещите си като незапомнено гореща, а всяка помощ, долар е „на живот и смърт“.

"Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени", казва Сумаила, който е директор по изменението на климата в Министерството на околната среда, рибарството и устойчивото развитие.

Веднага след упостошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Това са най-тежките, които някога страната е виждала. Стотици жертви и щети за милиони долари. Пари, които Чад няма. "Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни", казва Сумаила. Той заявява, че страната се нуждае от технологии, които могат да  помогнат да стане по-устойчива на климатични бедствия. Като например по-добри системи за предупреждение. Чад се нуждае от 5 милиарда долара за националната стратегия за климата.

За да направи това, страната се обръща към богатите страни, които имат голям дял от глобалните емисии на парникови газове и следователно изменението на климата. "Всяка година на тази среща на върха чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия", казва директорът.

Към картината на нуждаещите се медиите разказаха тази година и за климатичната трагедия в Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.

Наводненията също са новата реалност в Пакистан. През 2022 г. "Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем", казва Наурийн.

Две години по-късно страната все още се опитва да се изправи на краката си, но процесът е бавен. "Водата може да е изчезнала, но въздействието не е." Освен това остава да видим дали това ще се случи отново, защото с всеки мусон страната затаява дъх.

Наурийн нарича подкрепата за климата под формата на заеми "несправедлива" и "икономически неустойчива".

"В резултат на това бедните страни само ще затъват в дългове." Затова тя се застъпва за дарения, така че развиващите се страни да могат да защитят гражданите, без да увеличават дълговото бреме. "Нямаме полза от половинчати ангажименти. Искаме да бъдем взети на сериозно."

Страни като Пакистан, Чад и Нару вече са се уморили от големи обещания, искат от големите държави най-после нещо да се случи, да бъдат ведени, чути, а не отново забравени до следващия COP този път в Бралилия.

Разочарованието на малките

И след поредната среща на върха за климата малките страни по света останаха с горчив привкус и разочарование. Техните представители бяха изчислили, че ще са необходими 1,3 трлн. долара годишно за борба с непосилните горещини, мусони, бури и екстремни климатични явления. Получиха обаче едва 300 милиарда. И тези пари бяха договорени с много мъка, компромиси и дебати, което накара новия климатичен еврокомисар и представител на ЕК Вопке Хукстра да признае, че цялата конференция е била на „ръба на провала“.

Снимка: Георги Велев, 3е News

Още от 3е News в Баку: 

•  COP29 завършва с мащабна финасова сделка в помощ на бедните страни, ожесточена битка за пари и без промяна за изкопаемите горива

• Богатите страни са склонни да отпускат по 300 млрд. долара на година към развиващия се свят в борбата с изменението на климата

А за наблюдатели като нидерландския климатолог Барт ван ден Хърк малките страни ще трябва да почакат и да стискат зъби в борбата с климатичните неволи поне до COP’30 в Бразилия, защото форумът през 2024 година е бил просто междинна спирка преди големите решения и присъствието на ключови фигури като Макрон, Урсула фон дер Лаен и редица значими европейски премиери, от чиито глас зависи съдбата на хората от Чад, Пакистан и малките островни общности, които молят и крещят с цял глас "на живот и смърт" за всеки един долар...за един по-добър климат. 

Обратно в Европа

За последните 30 години наводненията в Европа за причинили щети за над 170 млрд. евро, засегнати са над 5,5 млн. души. Зачестилите екстремни явления и опустошителните бедствия, засегнали Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят безпокойство у евродепутатите, които още на първата си пленарна сесия излизат с декларация, че е нужно Европейската комисия да излезе със спешни мерки.

Като начало в кратък срок Парламентът призовава Комисията да ускори подпомагането на засегнатите държави. В дългосрочен план да се мисли за повече инвестиции в сферата на регионалната и местната политика, за да се смекчи негативния ефект от изменението на климата.

Евродепутатите настояват още Комисията бързо да представи Европейски план за адаптиране към изменението на климата, включително конкретни законодателни предложения, както е обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Комисията за периода 2024—2029 г., за укрепване на устойчивостта на ЕС, адаптиране към последиците от изменението на климата и координиране на националните действия за готовност, планиране и трансгранично сътрудничество. Сред препоръките още се казва, че е необходимо бързо да се вземат спешни мерки за предотвратяване на риска от наводнения.

Снимка: Личен архив

Негативното въздействие върху климата продължава и ефектът от човешката дейност става видима със всяка изминала година. Последните такива примери от тази година се проявиха в България и Румъния където двете страни бяха в капана на силни горещини, суша и впоследствие последвала буря. На запад пък Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания трябваше да се борят в незапомнени валежи.

Клаус-Хайнер Лене от Европейската сметна палата разказва, че неговите колеги са направили обход на редица критични места, засегнати от екстремните климатични явления. Изводът бил, че правителствата изпитват проблеми с политиките на практика. С други думи на теория законодателството е в крак, но има проблеми при изпълнението. Ако нещо не се подобри в тази насока може да се окаже, че амбициите вече не отговарят на действителната реалност.

„Ако Европа не се адаптира достатъчно бързо, рискува да плати висока цена както в човешко, така и в икономическо отношение. Икономическите загуби вследствие на екстремните метеорологични условия като засушавания или наводнения вече възлизат средно 26 милиарда евро годишно през последните 10 години. Ако Земята продължи да се затопля до още 3 градуса над прединдустриалните, годишните икономически загуби за Стария континент могат да набъбнат от 42 млрд. до 175 милиарда евро", показва изводът на одиторите. 

Добрите климатични новини

Слънчеви инсталации се появиха на неочаквани места. Градовете експериментираха с проекти за адаптиране на дивата природа. Възрастни жени от Швейцария дори спечелиха голямо дело за климата в европейски съд. Ето и какви са основните екологични акценти, които Bloomberg Green отрази през изминалата година. Още добрите климатични новини, селектирани от Георги Велев, 3е News като за достоен финал на една предизвикателна за енергетиката година. Селекцията може да видите като отворите линка: Слънчева енергия, електромобили и първата страна от Г7, отказала се от въглищата

RTL: Западът се бори с нарастващата руска агресия: Санкциите са слаби

Броят на руските саботажи в Европа се е увеличил през последната година. Москва изглежда е в състояние да стигне далеч преди Западът да отговори. Освен това не е лесно на Европейския съюз да формира единен фронт, докато Унгария и Словакия плават по свой собствен курс и се стремят към сближаване с Москва, се казва в репортаж на нидерландската телевизия RTL.

Снимка:Пресслужба на ЕК/архив

Meer Lees:  Westen worstelt met toenemende Russische agressie: 'De sancties zijn slap'

Последният повод за подобен анализ е проведената среща между Владимир Путин и словашкия премиер Роберт Фицо, която за пореден път разбуни духовете в ЕС и даде повод на украинския президент Володимир Зеленски да хвърли „жлъчни стрели“ в посока Братислава  „Смятаме, че подобна помощ за Путин е неморална“, написа той в социалната мрежа X.

Срещата между двамата на 22 декември в Кремъл е втората за тази година, получила силен отзвук сред европейските страни. Преди Фицо в руската столица в средата на годината пристигна на среща унгарският му колега Виктор Орбан – точно в навечерието на унгарското председателство.

Според професора по тероризъм и политическо насилие в Лайденския университет Барт Шуурман със зачестяването на подобни визити, нарастват и инцидентите с руско участие. За 2024 година той вижда 37 инцидента, свързани с Русия в сравнение с 13 през 2023 г. и 6 през 2022 г. "Броят на инцидентите се увеличава не само по брой, но и по тежест. И те (руснаците, б.ред.) се придвижват все повече и повече на Запад", казва Шуурман.

Нидерландската служба за борба с тероризма и сигурността (NCTV) също като професора бие тревога, че "военната и хибридната заплаха" от Русия е почти ежедневна.

Списък на санкциите

Нидерландската медия припомня, че вече има наложени петнайсет пакета икономически санкции срещу политици, банки, олигарси. Сред тях е Роман Абрамович, който трета година не може да лети в луксозния си Boeing 787 на стойност около 350 милиона долара, защото е конфискуван.

Увеличава и броят на саботажите. Последният пример е предполагаемият саботаж на подводен захранващ кабел между Финландия и Естония. Професор Шуурман смята, че Русия е отговорна и за поставянето на запалителна бомба в самолет за Великобритания, който по-късно се запали в склад на DHL в Бирмингам. В Източна Финландия три летища се върнали към радионавигацията, тъй като GPS сигналите били саботирани от Моксва.

"Има действия, които имат пряко въздействие, но други могат да представляват опасност в бъдеще. Защото, каква е целта на кражбите в пречиствателни станции в Швеция, Финландия и Германия? Или да повлияе на изборите в Румъния?'', пита Шуурман,

„Трябва да осъзнаем, че руснаците мислят различно от нас. Русия смята, че е във война със Запада. Ние сякак играем шах срещу тях, а те го възприемат  като боксов мач, казва образно бившият кореспондент на телевизията от руската столица Олаф Коенс.

"Нито ЕС, нито НАТО са във война с Русия и правят всичко възможно, за да предотвратят такава пряка война", допълва политическият репортер Роел Шрайнемахерс.

В допълнение на казаното от журналистите университетският учен Шуурман смята, че "Русия наистина застрашава европейските граждани, но какво правим в замяна. „Мисля, че много малко в сравнение с това, което можем да направим. Сигурен съм, че Китай и Иран наблюдават с голям интерес колко далеч може да стигне Русия".

"Санкциите са слаби. Особено след като Европа остави отворено пространството за заобикаляне на много санкции. Разбира се, дразнещо е, че като олигарх не можеш да отидеш във ваканционния си дом в Италия и икономиката се влоши, но западните продукти все още се внасят през Казахстан или Киргизстан и все още можеш да летиш до Русия през Турция. Би имало голяма разлика, ако Европа стриктно наложи санкциите, които бяха измислени", се казва още в репортажа.

Подход?

Междувременно се надигат гласове, също и в Европа, които искат да се стремят към сближаване с Путин. Унгарският премиер Орбан и неговият колега Фицо от Словакия – страни, които са членки на ЕС и НАТО – вече посетиха Кремъл тази година. Фицо дори предложи на Путин да преговаря с Украйна в страната му. Предложение, което руският президент с удоволствие приема.

Този "открит флирт" на Унгария и Словакия с Москва води до дискомфорт в Брюксел, казва Роел Шрайнемахерс. "Европейският съюз се опитва да излъчва единство. Особено това, че голяма страна-членка като Унгария възприема различно отношение и постоянно настоява за диалог с Москва и мирът се възприема като неприятен".

От друга страна, тези страни "никога не са блокирали европейската подкрепа за Украйна", подчертава Шрайнемахерс. "И въпреки че в повечето други страни се гледа с набръчкани вежди, никога не е било изрично договорено, че не ви е позволено да отидете в Москва. Така че не може да се направи нищо по въпроса, освен да се заеме твърда позиция срещу него. Това е, което другите правителствени лидери правят редовно."

Руснаците виждат тези препирни като слабост. Освен това всеки съюзник, особено в рамките на ЕС, е добре дошъл за Путин. Защото кой знае, може би някоя от тези страни ще успее да спре дадена наказателна санкция един ден.

Компании с участието на EDF и Engie ще строят 2 офшорни парка в Средиземно море

Два офшорни вятърни парка във френски води ще бъдат изградени с участието енергийните гиганти, става ясно от съобщение на Елисейския дворец.

Енергийният регулатор (CRE) е дал в последните дни на отминаващата година положително становище. По този начин е развързал ръцете на правителството да разреши същинския етап от конкурса.

Снимка: Ocean Winds 

Единият вятърен парк ще се изгражда от консорциума Ocean Winds (съвместна компания между Engie и EDPR) и компанията  Eolien en Mer Participation. Изграждането е планирано за 2030 г. Инвеститорите са дали по-дълъг срок, тъй като са отчели, че на по-късен етап може да има обжалвания. Планираната инвестиция е за 800 млн.евро. Фермата ще е с 12 турбини

• Още по темата: Франция все повече ще залага на тока от вятър

Радвам се, че нашият опит и експертиза в изграждането и експлоатацията на плаващи офшорни вятърни паркове бяха признати в този търг. Ocean Winds е лидер в офшорния вятърен сектор, по-специално като оператор на WindFloat Atlantic, първият плаващ вятърен парк в континентална Европа. ENGIE се ангажира да подкрепя енергийния преход във Франция и Европа и развитието на възобновяемите енергийни източници е от решаващо значение за изпълнението на тази амбиция., казва Катрин Макгрегър"", главен изпълнителен директор на ENGIE

Консорциумът Ocean Winds има още 3 проекта за офшорни ферми в сектора с обща мощност 1 GW.

За другия парк се знае, че ще бъде в района на залива Фос, на 25 километра от брега. Изпълнението е поверено на консорциума Eoliennes Méditerranée Grand Large, на който акционери са EDF Renewables и Maple Power. Общата му инсталирана мощност от 250 MW и ще генерира около 1 TWh електроенергия годишно, достатъчна за нуждите на близо 500 000 души, става ясно от съобщението на консорциума. 

Двата одобрени инвеститора са поели ангажимент впоследствие  да рециклират вятърни турбини (включително лопатките и магнитите), се казва в съобщение на Министерството на промишлеността.

Плановете на Франция са да има в микса 18 GW офшорна вятърна енергия в експлоатация до 2035 г. и 45 GW до 2050 г.

Професор: Има нужда от нов световен договор за добива на изкопаеми горива

Светът има нужда от нов международен договор, по подобие на Парижкото споразумение, в който е записано, че трябва да се редуцира добива на изкопаеми горива. Докато не се запуши тази „зейнала дупка“ борбата с климатичния отпечатък ще бъде повече на думи, отколкото с резултати.

• Meer Lees: Kan een nieuw klimaatverdrag ons van de fossiele brandstoffen afhelpen? (nu.nl)

За изготвянето на новия световен контракт призовава професорът по климатично право в  Кеймбридж Харо ван Аселт, който за пореден път е разгледал условията в Парижкото споразумение и казва, че никъде нищо не пишело добива на изкопаеми горива - основният източник на тези емисии.

"Всички общества предприемаме действия за борба с изменението на климата - от системи за търговия с емисии до политиките по възобновяемата енергия. Но в същото време страните продължават да одобряват нови петролни и газови находища. Светът трябва да запише в международен договор, че всички ще спрат да правят това“, казва професорът.

Харо ван Аселт изследвал как би изглеждал един подобен международен договор и дава своята „рецепта“. Първата стъпка е да се прекрати издаването на разрешителни за търсене на нови находища. Втората стъпка – постепенно ограничаване на съществуващия добив и третата е справедлив преход към ВЕИ.

Идеята имала своите многобройни привърженици, които инициирали т.нар. „Договор за неразпространение на изкопаемите горива“. Концепцията се основала по подобие на Договора за ядрените оръжия, който забавил глобалната надпревара в ядреното въоръжаване, посочва професорът.

Над 50 държави по света са подкрепили идеята. Сред тях имало и един производител на петрол и газ - Колумбия. Пакистан също участвал в преговорите, но без изрично да подкрепя договора.

Въпросът за договора се разглеждал от НПО-та в Нидерландия, която все още не е в списъка. Десетки граждански организации искат това да се промени. Сдруженията са подели подписка за поставяне на темата за национален дебат в Хага. Събрани са 43 000 подписа. Бройката е достатъчна темата да влезе в дневния ред на Камарата на представителите през следващата година, съобщи електронния нидерландски сайт Ню Ен Ел.

Според поддръжниците на договора Срещите на върха по въпросите на климата като COP не водят до конкретни споразумения за спиране на изкопаемите горива. "Това е единствената инициатива, която е пряко насочена към основния двигател на изменението на климата, - изкопаемите горива", казва Александър Науло от Инициативата за неразпространение на изкопаемите горива.

Кой ще спре пръв?

Един от най-важните въпроси е кой трябва да спре да добива нефт, газ и въглища пръв. Можете да погледнете на това по различни начини: трябва ли най-скъпите производители да спрат първи? Най-замърсяващият? Или трябва да се вземат предвид и богатите и бедните, а коя страна ще бъде най-силно засегната от загубата на приходи от изкопаеми горива?,  пита професорът и отговаря:  „Богатите страни, които не са икономически зависими от приходите от изкопаеми горива, трябва да поемат водеща роля. На практика това би означавало, че страни като Канада, САЩ и Норвегия ще бъдат първите, които ще бъдат „ваксинирани“. Нидерландия също трябва да бъде една от първите, които ще затворят крана за нефт и газ. Но защо не го правят. Защото искат да печелят пари и да не стават зависими от енергията от чужбина“. Въпреки апела на стотици природозащитници, Нидерландия иска да увеличи добива на газ в Северно море. В същия хор „пее“ още съседна Германия, която продължава да чувства недостиг

Климат срещу съпротивата

Северно море само един от многото водни басейни, към което непрекъснато са вперили поглед правителства и големите енергийни гиганти. Направено проучване на Нидерландия през 2022 г. показва, че в териториалните й води има 78,2 милиарда кубически метра газ. Високата цена на газа прави привлекателна идеята да се запазят газовите находища отворени по-дълго, а сондажите -доходоносни.

Нова газова страница след края на „Грьонинген“

Нидерландия затвори преди година най-голямото газово находище в Европа в Грьонинген. Затвори една близо шестдесетилетна страница, и отвори нова - Северозападната част на Северно море над Ваденските острови, където има все още има нови и непроучвани находища с потенциал, който може още да намали зависимостта от руския газ в Европа.

Мястото е на границата с Германия. Както обикновено природозащитните организации са против, а битката с държавата през съдилищата не е изненада в двете страни. Засега изглежда съпротивата на еколозите напразна, смятат от института TNO в Нидерландия, защото няма отложени проекти.

Добивът на газ в Северно море е по-екологичен от този в Русия и не причинява земетресения като в Грьонинген. Газът е по-малко вреден за околната среда от втечнения природен газ (LNG), който се внася от САЩ, наред с други страни. Първоначално втечненият природен газ е предимно шистов газ, който се извлича чрез напукване на почвата и причинява много повече емисии на метан от газа от дъното на Северно море.

Рене Петерс от TNO прогнозира, че компаниите ще започнат да сондират повече през следващите години, но ще отнеме известно време на домакинствата и компаниите да се възползват от това: "Полетата, които вече са открити, могат да бъдат пуснати в експлоатация в рамките на две до три години. Ако проучвателните сондажи все още не са започнали, лесно може да отнеме четири или пет години. Така че това не е решение за тази година, но може да ни направи по-малко зависими от вноса през следващите десет години, смятат от института.

"Схипхол" посреща срещата на върха на НАТО догодина с писта в ремонт

През юни следващата година Хага е домакин на срещата на върха на НАТО. Очаква се през националното летище на Нидерландия да кацнат над 8500 души.

Снимка: Пресслужба на НАТО

Rond de NAVO-top in juni gaan van en naar Schiphol ongeveer een kwart minder vluchten. Tijdens de top in Den Haag op 24 en 25 juni worden ruim 8.500 mensen verwacht en de delegatieleden komen aan op deze luchthaven (nu.nl)

Бройката на присъстващите е много по-голяма за срещата на 25 и 26 юни, тъй като на други по-малки регионални летища ще кацнат чартърни и частни полети с делегати.

Макар и да има половин година, мениджмънта на „Схипхол“ е в трескава подготовка и организация на полетите. За да мине всичко гладко още от сега се знае, че някои полети по време на летния сезон ще бъдат променени. Туроператорите са информирани, заявил говорител на летището през националната агенция ANP.  

От 21 до 27 юни полетите ще бъдат отменени през летния сезон, за да се гарантира, че приемането на членовете на делегацията "протича гладко", каза говорител на Схипхол пред информационната агенция ANP. “

Mежду 21 и 27 юни ще има отмяна на полети и турагенциите го знаят отсега. При всички положения срещата на върха на Алианса няма да окаже влияние върху  пътниците. За момента не е подготвян разчет колко полета ще бъдат засегнати“, заявил говорителят.

Трескавата подготовка за срещата създава главоболие и друг проблем – летището ще бъде без основна писта (Buitenveldertbaan), която ще е затворена за ремонт от 10 май до 28 септември за основна поддръжка.

„Схипхол“ е информирал авиокомпаниите своевременно, за да могат да коригират разписанията на полетите си и да пререзервират пътниците, ако е необходимо. Те могат да преместят отменените полети за друго време през летния сезон.

• Пистата Buitenveldertbaan е широка 45 метра и дълга 3450 метра. Кръстена е  на съседния квартал. Една от често желаните писти за кацане при западни и югозападни ветрове.

Ремонтът на пистата е само част от планираните мащабни инвестиции през следващите 5 години, обявиха от мениджмънта в средата на 2024 г. при представянето на инвестиционната програма за 6 милиарда евро. Тя включва подобряване на условията на труд, услугите и инфраструктурата на летището. 

Тогава главният изпълнителен директор Питер ван Оорд гордо заяви, че е щастлив да участва в най-големия инвестиционен план в историята на летището – от модернизация на помещенията за багаж, климатичните инсталации, ескалаторите, стоянките на самолетите, пътеките за рулиране и "още много други неща, важни за комфорта на пътниците“. 

Към шестте месеца на 2024 г. летището е обслужило 31,8 милиона пътници, което е с 10% повече спрямо година по-рано. Нетната печалба е в размер от 224 милиона евро. До момента са инвестирани над 3 милиарда евро в разширяване и подобряване на терминалите, но не било достатъчно, за да отговарят на високите поставени цели. Затова и този инвестиционен план от допълнителни 6 млрд. евро бил решаващ. 

„В момента това е далеч от това, което искаме да предложим като качествено летище в Нидерландия. Нашата цел е да върнем удовлетворението на нашите пътници и доброто обслужване на нашите авиокомпании", заяви директорът пред медиите.

Според обществената телевизия Nos “Схипхол” страда от голям недостиг на персонал. Проучване на профсъюза FNV показало, че голяма част от служителите, сред които охранители и терминален персонал се оплакали от прекаленото натоварване, а недостигът на хора създавал предпоставки за по-занижена безопасност.

От мениджмънта обещали да направят инвестиции в по-добра обработка на багажа. Като черен печат все още им стоял върху реномето в новинарските материали от преди две години как хиляди куфари са оставени без надзор, а заради не добра координация на работния процес много от пътниците им се наложи търсят с часове своите багажи. Телевизиите при всеки удобен момент припомнят и за честите сривове на системата за багаж.

За главния финансов директор на летището Робърт Карсоу е окуражаващо да види, че финансовите резултати се подобряват, но с оглед на последиците от корона кризата и последвалата заради войната в Украйна, все още са незадоволителни. "Постигането на нашите амбиции изисква значително увеличение и ускоряване на нашите оперативни парични потоци, без да губим фокус върху нашата конкурентна позиция", казва той.

Германия „запретва ръкави“ за избори, всички отпуски се отменят

Всички отпуски на държавните служители и ангажираните с изборите в Германия са отменени, след като стана ясно, че президентът Франк-Валтер Щайнмайер насрочва за 23 февруари, съобщи кореспондентът на нидерландското радио BNR.

Всеки, който има нещо общо с политиката, моментално изхвърля в кошчето плановете си за почивка в очакване какво ще се случи, заявил представител на организационния комитет пред медията.

MEER LEES: ‘Veiligheid en migratie grote thema’s bij Duitse verkiezingen’ (BNR)

"На пръв поглед всеки би казал, че това е формална стъпка – че Щайнмайер просто подкрепя решението да се разпусне парламентът. – Но Берлин не гледа така на нещата, всичко в момента е като кипящ котел и се приема на сериозно – дори един такъв формален момент, отбелязва в коментара си медията.  

Нидерландската преса следи изключително внимателно събитията в съседна Германия с оглед на тесните икономически и социални връзки. Притесненията на Хага се подсилват още повече като виждат трудностите, които изпитва Германия в икономиката, задъхващата се индустрия и политическата нестабилност. Ситуацията бе илюстрирана по прекрасен начин от един местен политик, който заяви, че ако „кихне Германия – Нидерландия се оглежда дали не е пипнала настинка“.

В речта си германският президент говори именно за бързо стабилизиране на икономиката и за необходимостта от бърз пък за излизане от политическия блокаж. Чува се и призив кампанията да бъде проведена с уважение и благоприличие, отбелязва AFP.

Тук е момента да уточним, че подобно на политическата структура в Белгия и Нидерландия- до избирането на нов канцлер - настоящият Олаф Шолц ще изпълнява функциите на служебен.

Олаф Шолц на срещата ЕС-Западни Балкани в Брюксел. Личен архив

Оставката на кабинета „Шолц“ малко преди коледните празници и нестабилните от месеци кабинети във Франция даде повод на белгийската обществена телевизия VRT да коментира, че няма как този „разклатен двигател“ да не тревожи Европа.

Двете най-важни европейски страни – Франция и Германия са политически разклатени, а същевременно след по-малко от месец започва новия мандат на Доналд Тръмп като американски президент. Добре подготвен - политическите планове са окомплектовани и екипът му е почти завършен. А Избирането му води до повишено състояние на тревога в Европа, се казва в репортажа на телевизията.

Франция се вижда, че не е готова да защитава политическите интереси на Европа. На първо място Макрон се опитва да потуши вътрешнополитическите пожари. След поредица от назначени премиери, наред идва начело 73-годишният Франсоа Байру, който още не влязъл в премиерския кабинет се говори, че може да не се задържи дълго.

Германците и те са „болни“ от доста време, а икономиката им се задъхва, което рефлектира и на нейните съседи – Нидерландия и Белгия. Ситуацията в региона роди крилатата фраза, че ако германците кихнат, Нидерландия се проверява дали е настинала. Дали тази настинка ще се задълбочи – тестовете ще покажат само след няколко дни, ако бъде приета внесената оставка на канцлера Олаф Шолц.

"Предизвикателствата в Европа са такива, че трябва да увеличим усилията си, за да сме конкурентоспособни, но политическата ситуация в двете най-важни страни – Германия и Франция просто не позволява това", казва в интервю за белгийската телевизия политологът и експерт по проблемите на Европа Хендрик Вос от университета в Гент.

Защо е важно лидерите им да са в добра кондиция? Това са страните, в които се подготвят големите решения. Много често не са съгласни една с друга, но полагат основите на големите европейски компромиси. Това е важен фактор за развитието на в Европа, който е момента го няма, обяснява ученият.

Не само политически, но и икономически Германия и Франция са двигателят на Европа. И в двете страни притесненията за икономиката са в основата на политическите трусове. Франция трябва да направи значителни икономии, за да подреди бюджета си, дефицитът там е дори по-голям, отколкото в една Белгия.

Германия има по-добра политика на публичните финанси, но се бори с рецесия. Последните данни показват по-лоша икономическа прогноза за следващата година. Ситуацията с автомобилния концерн Volkswagen допълнително усложнява нещата. През есента гигантът обяви, че ще затвори най-малко 3 завода, а десетки хиляди работни места са изложени на риск.

Икономическата нестабилност може да представлява по-голяма заплаха от политическата ситуация. Предстоят ни няколко години на нестабилност. Ще трябва да се ограничим до контрола на икономическите щети в Европа", смята Хилке Ванденбусхе, професор по международна икономика в KU Leuven.

Освен това остава да се види какво въздействие ще окаже икономическата политика на Съединените щати върху Европа. Тръмп води кампания с протекционистка политика, основана на високите вносни мита. Експертите се страхуват от международна търговска война.

"За нас това е малко бедствие", казва Ванденбусхе. Резултатът според него може да бъде, че европейските компании ще се преместят в САЩ, за да избегнат митата. Освен това енергията там е много по-евтина, което е още едно слабо място на нашата европейска икономика.

Ситуацията в Германия и Франция оказва влияние върху всички страни, нашите икономики са изключително свързани. Другите страни-членки са малко притеснени от случващото се в Берлин и Париж, отбелязва още университетският професор. "На фона на съседните икономики, прогнозите за Белгия са по-добри, очаква се белгийската икономика да расте по-бързо от френската и германската икономики през следващите години. Но очакванията също не са розови. 

Притеснителни сигнали продължават да идват от нашата индустрията. Последният такъв случай беше в химическия сектор, където се предвиждат големи икономии в BASF в пристанището на Антверпен. Химията е един от най-важните сектори по отношение на износа. 

Моментите на криза могат да бъдат възможност за предприемане на стъпки напред с ЕС, но това работи само ако картите са правилни във вътрешен план, отбелязва политологът Хендрик Вос.

"Моменти на криза като този – с избирането на Тръмп, ситуацията в Украйна и Близкия изток – могат да бъдат възможности за предприемане на стъпки напред в ЕС. Но това работи само ако картите са правилни вътрешно. Сега това не е така". ЕС е  на автопилот заради ситуацията в двете ключови страни. Политиката и икономиката няма да се сринат, но няма да показват категорични отговори пред предизвикателствата, които се изправят", прогнозира политологът.

Няма риск за инфраструктурата след поредния инцидент в Балтийско море

След поредния инцидент с прекъснати подводни кабели в Балтийско море, няма риск за сигурността на електроснабдяването в региона. Това се казва в изявление на Европейската комисия.

Eagle S. Picture: internewscast.com

Поздравяваме финландските органи за бързите им действия при качването на борда на предполагаемия плавателен съд. Работим с финландските органи по текущото разследване. Ние сме напълно солидарни с Финландия, Естония и Германия. 'Категорично осъждаме всяко умишлено унищожаване на критичната инфраструктура на Европа', се казва в извлението на ЕК.

Предполагаемият кораб е част от сенчестия флот на Русия, който заплашва сигурността и околната среда, като същевременно финансира военния бюджет на Русия. Ще предложим допълнителни мерки, включително санкции, насочени срещу този флот, отбрлязват от Брюксел.

Повредата в три комуникационни кабела между Финландия и Естония на 18 декември даде повод на финландските власти да подозират "сериозен саботаж" на петролния танкер Eagle S, който е плавал под флага на островите Кук от руско пристанище.  

Военноморските сили на Естония са предприели охрана на подводния кабел EstLink 2. Разследващите проверяват подозренията, че плавателният съд принадлежи към "сенчестия флот" на Русия, заяви Сами Ракшит, директор на финландската митническа служба, цитиран от DW.

Външният министър на страната Естония Цахна призова военноморските сили да защитят електрическия кабел, който е връзката с Финландия. "Ако подводната инфраструктура отново бъде застрашена, Естония ще отговори на това. Щетите трябва да се разглеждат като атаки срещу нашата основна инфраструктура".

В рамките на две седмици това е вторият инцедент,който засяга инфраструктурата. Друг захранващ кабел също бе повреден, заедно с редица интернет кабели. 

НАТО също така ще разшири военното си присъствие в Балтийско море, съобщи генералният секретар Марк Рюте в социалната мрежа X. Той е разговарял с президента на Финландия Стуб за разследването на повредения кабел и е изразил своята "солидарност и подкрепа".

Терминът "сенчест флот" на Русия се отнася до танкери, които плават под чужд флаг и които Русия използва, за да заобиколи петролното ембарго, наложено преди две години заради войната в Украйна. „Сенчестият флот" използва стари и често незастраховани танкери за износ на суров петрол и петролни продукти, за да заобиколи международните санкции.

Подводният електрически кабел EstLink 2 между Финландия и Естония беше изключен от мрежата, както съобщи финландският оператор Fingrid.

Представител на Fingrid заяви пред местни медии, че не може да се изключи възможността за "саботаж”. Има "ясни основания да се смята, че се е случило нещо странно", каза говорителят на финландската гранична охрана Марку Хасинен.

Руската платформа "The Insider” проучва данни от MarineTraffic, според които Eagle S намалява скоростта си с 25% няколко минути преди да пресече кабела, а след това почти напълно спира за още няколко минути. След поредица от маневри танкерът е набрал скорост и е продължил по пътя си, пише изданието, като уточнява, че той е превозвал петрол за Египет.

Европейският съюз също вижда връзка с Русия, пише ZDF. "Подозрителният кораб е част от сенчестия руски флот, който застрашава сигурността и околната среда и същевременно финансира руския военен бюджет", се казва в съвместно изявление на Европейската комисия и комисарката по външните работи Кая Калас.

Инцидентът стана малко повече от месец след като два телекомуникационни кабела бяха повредени в шведски териториални води в Балтийско море. Според уебсайтове за проследяване на кораби се предполага, че плаващият под китайски флаг товарен кораб "Yi Peng 3" е бил в района по време на инцидента.

Напрежението в Балтийско море нарасна значително след началото на пълномащабната руска агресивна война в Украйна през февруари 2022 г. През септември 2022 г. Серия от подводни експлозии повредиха газопровода "Северен поток" между Русия и Европа. Случаят все още не е изяснен.

Единно зарядно влиза като стандарт в ЕС от края на годината

Потребителите в ЕС вече няма да се нуждаят от различно зарядно устройство за своите смартфони, таблети, камери, слушалки, конзоли за видеоигри и други устройства, тъй като USB Type-C портовете за зареждане става от 28 декември  единен стандарт за мобилните инструменти в целия блок.

Решението влиза в сила, след като през 2022 г. Европейският парламент и държавите членки гласуваха с огромно мнозинство в подкрепа на премахването на алтернативните методи за зареждане, което означава, че всички малки и средни преносими електронни устройства, продавани в ЕС, трябва да бъдат съвместими с USB-C портове. За лаптопите унифицираното зарядно влиза в сила от 28 април 2026 г.

"Тези правила имат за цел да се справят с тонове отпадъци, генерирани от изхвърлени зарядни устройства всяка година и да спестят приблизително 250 милиона евро за домакинствата в ЕС чрез премахване на ненужните покупки на зарядни устройства всяка година", казва пред Euronews Анна Кавацини, председател на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на Европейския парламент.

Европейският парламент заяви, че ще "следи отблизо" как производителите се адаптират към тези промени.

Производителите на електронни устройства от години се съпротивляват на натиска на ЕС за стандартизиране на технологиите за зареждане.

Решението ще засегне всички доставчици, но най-вече Apple, която първоначално оспори правилата, се позова на опасения за иновациите. Големият технологичен гигант обаче започна да се съобразява с директивата и премина към USB-C за своите уреди.

Производителите на електронни устройства от години се съпротивляват на натиска на ЕС за стандартизиране на технологиите за зареждане.

Решението ще засегне всички доставчици, но най-вече Apple, която първоначално оспори правилата, но впоследствие прие факта и се съобрази с директивата.

Общото зарядно устройство ще помогне на потребителите и ще опази околната среда. От унификацията може да се спестяват на природата 11 000 тона електронни отпадъци годишно.

Екологичната коалиция за стандарти (ECOS) -  мрежа от екологични неправителствени организации, заяви в изявление, че новият унифициран стандарт ще "помогне за намаляване на обема на електронните отпадъци от зарядни устройства".

Експерт: Спирането на газовото находище в Грьонинген ни прави зависими от САЩ

Най-голямото газово находище в Грьонинген не трябваше да бъде окончателно затваряно, защото по този начин Нидерландия става зависима от Америка. Тази радикална позиция заявява в ефирна на общественото радио BNR енергийният експерт Ремко де Бур, които е един от малцината споделили това становище.

Picture:ANP / Venema Media/ bnr.nl

Находището беше окончателно спряно със закон през миналата година от предишното правителство на Марк Рюте. Кладенците бяха запечатани с бетон, въпреки че в недрата имаше газ за още поне десетилетие.

Денят 19 април, когато окончателно угасват светлините на находището е паметен за жителите на няколко населени места в региона. „Този ден беше паметен и празнувахме, защото бяхме победили нещастието и страховете“, спомня си бившият градски съветник и член на партията GroenLinks-PvdA Джулиан Бушоф.

Не така гледа обаче на нещата Ремко де Бур, според когото е прекъсната една възможност за енергийна сигурност. Той не отрича, че хората имат право да живеят спокойно и без земетръсна зона, но гледа и на стабилността на Нидерландия. Затова казва, че е със смесени чувства и се притеснява от газовата зависимост на чужди държави.

В момента голяма част от газа идва  извън Европа. Това показва колко зависим е континента. От само себе си се разбира, че вече не искаме газ от Русия. Но в замяна ние сега се предаваме на Америка и ставаме зависими от нея. И този газ има по-голямо въздействие върху климата“, казва експертът.

Изглежда обаче, че местните не ги вълнува откъде идва газът. За селища като Грьонинген и Северен Дренте бетонната тапа и угасените светлини са празник на злото. А като коледен подарък дойде и новината от настоящия кабинет на Дик Схоф, че са отделени над 7 млрд. евро в помощ за възстановяване на щетите от десетилетната експлоатация.

С решението на правителството кабинетът заявява, че сумата е гарантирана и ще започне да се изплаща от 2026 до 2055 година. Текстът е разписан и внесен за одобрени в Държавния съвет на страната. Очаква се до пролетта да бъде одобрен и от Камарата на представителите.

Направени обследвания през 2023 година показват, че над 27 000 жилища трябва да бъдат укрепени. Крайният срок за завършване на ремонтите беше определен за 2028 година.  Хората на някои от най-опасните къщи са преместени във временни домове. С новото решение на кабинета този срок отпада, а възстановителните дейности ще траят докато е необходимо.

Въпреки, че синьо гориво не се извлича, земетресенията в района ще продължат още поне три десетилетия, съобщи в свои репортаж малко преди коледните празници обществената телевизия „Нос“.

Нидерландия ще продължи да използва природен газ поне до 2050 година. Дотогава и ще продължат извличанията от малки находища, включително и около Грьонинген. Едно от тях, на което ще се разчита е под Ваденско море. В комбинация с внесения от Норвегия и САЩ, трите големи газохранилища в Грейскерк, Норг и Бергемеер ще имат достатъчно запази да посрещнат нуждите и в най-студените дни.  Годишното потребление за бита и индустрията е 30 милиарда кубически метра.

Mоже ли Европа да се справи без природен газ от Катар?

Катар може да спре газовото кранче на ЕС, стана ясно от интервю на енергийният министър на страната  Саад ал Кааби пред Financial Times. Причината е нова директива на Брюксел, според която от 2027 г. страните от общността ще могат да налагат глоби на големите компании, които не правят достатъчно в борба с правата на човека и изменението на климата. Под ударите на закона са и енергийните компании като QatarEnergy, които може да загубят под формата на глоби до 5% от годишния си оборот.

Снимка: fluxys.com

• Meer less: Qatar dreigt gaskraan dicht te draaien als EU boetes oplegt voor mensenrechtenschendingen (VRT)

Белгия е една от страните, които силно разчитат на катарските доставки. В момента 8% от общия внос идва от Катар. Останалите страни са Норвегия, Нидерландия, Великобритания, Франция и все още нищожните стотина тераватчаса руски втечнен природен газ.

Oще по темата: 

• Европа все още не е склонна за дълги газови договори с Катар
• Катар и Eni подписаха 27-годишен договор за доставка на втечнен газ

"Ако загубя 5% от генерирания си оборот, за да отида в Европа, тогава няма да ходя там“, казва министърът пред световната икономическа медия и дава да се разбере, че няма да се поколебае да спре доставките, защото тези 5% означавали загуби не само за компанията, но и за бюджета на самата държава.

Редица икономисти и университетски преподаватели коментираха в редица белгийски медии след въпросното интервю, че за Белгия няма непосредствена заплаха. За Моник де Йонг, постдокторант от университета "Фридрих-Александър" в Нюрнберг – петте процента са важни за Европа, но не и фатални като обем. „Значителен процент, но не толкова голям, колкото зависимостта, която имахме от руския газ"“, казва ученият.

Предимството на пазара на втечнен природен газ, според Де Йонг, е, че потоците могат да се променят бързо. В момента голяма част от катарския газ все още отивал в Азия и Европа. Ако Катар наистина спре да доставя Европа, страни като Белгия бързо ще се преориентират и ще започнат да внасят повече LNG от Америка и тогава американците ще изнасят по-малко за Азия.

За други наблюдатели заканата може да окаже влияние върху цените на газа. Силно ще бъдат засегнати най-вече домакинствата на променлив договор, каквито са повечето във фламандската част на страната.

Заплахата като средство за натиск за преговори

Пред обществената телевизия Ве Ер Те Моник де Йонг поставя и друг любопитен акцент по отношение на заплахата на катарците – дали въобще ще се стигне до спиране на кранчето и просто е лост за политически натиск. Според енергийният специалист трябвало да се обърне внимание на изказването на катарския министър, че „съществуващите договори ще бъдат спазени“.

Все още е малко неясно какво точно има предвид с това. Във всеки случай законът няма да влезе в сила до 2027 г., така че все още имаме известно време, за да видим какво точно ще се случи. Засега заплахата е главно като средство за натиск, за да отклони вниманието от нарушенията на човешките права. Това е като предупредителен сигнал да се преговаря и да се види какво е възможно, така че да не се налага да плащат тези глоби, университетският постдокторант.

"Отговорът на Катар може да създаде прецедент за други страни износителки на енергия да се противопоставят на строгите разпоредби на ЕС. Тогава ЕС може да бъде подложен на натиск да балансира целите за устойчивост със съображения за икономическа и енергийна сигурност", коментира катарският вестник The National.

Директивата на раздора

Директивата на ЕС за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD), която влезе в сила през юли, позволява глоби до 5% от годишните глобални приходи на компанията, ако ръководството не успее да се справи с неблагоприятните въздействия върху правата на човека или околната среда. Текстът предизвика критики в много държави в самия ЕС с изискването, че трябва да транспонират новите правила в националното си законодателство до 2026 г. Една година по-късно, през 2027 г., правилата ще започнат да се прилагат за компаниите, с постепенно въвеждане между три и пет години след влизането в сила, отбелязва „Политико“.

Директивата е част от по-широката стратегия на блока за привеждане на корпоративните практики в съответствие с целта за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Европейската комисия подчерта, че директивата е в съответствие с международното право и че това, което представлява неблагоприятно въздействие по мярката, се определя от световно признати стандарти. "Надлежната проверка съгласно директивата е базирана на риска", се казва в изявление на комисията.

Германия призова законът да бъде отложен с две години и малките и средните предприятия да бъдат освободени от задълженията за отчитане, тъй като най-голямата икономика в блока се бори със спад, съобщи Bloomberg през декември.

Договори с мандат за десетилетия

QatarEnergy подписа 27-годишни сделки с европейски големи компании, включително Shell, Eni и TotalEnergies, за доставка на втечнен природен газ за страните от ЕС от огромните си проекти за разширяване в Катар, които трябва да започнат работа през 2026 и 2027 г.

Извън Европа през 2023 беше сключено близо тридесетилетно споразумение и с Китайската национална петролна корпорация (CNPC). Богатото емирство от Персийския залив, което е един от водещите световни производители на втечнен природен газ заедно със САЩ и Австралия, вече брои Китай, Япония и Южна Корея сред основните си клиенти. Съгласно това споразумение ще бъдат доставяни 4 милиона тона LNG годишно.

През миналото лято беше съобщено още, че CNPC ще се "присъедини към семейството" на катарския газ, като участва в North Field East (NFE), проект за разширяване на офшорното находище North Field, най-голямото находище на природен газ в света, което Катар разработва с Иран. Qatar Energy ще прехвърли на CNPC  5% дял в находището.

През ноември 2022 г. QatarEnergy и Sinopec, друга китайска държавна компания, подписаха подобен договор за доставка от 4 милиона тона годишно в продължение на 27 години, считан по това време като най-дългосрочния договор, сключван някога в индустрията.

През 2020 г. Китай стана най-големият търговски партньор на шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив ( включително Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства) в търговията с изкопаеми горива.  Новата газова сделка с Катар идва в същия ден, в който Пекин обяви вноса на руски петрол през май, който достигна рекордно високо ниво след нахлуването на Москва в Украйна, припомня фактологията френската телевизия BFM Business.

Скритите послания зад кралските обръщения

Кралските обръщения са дългочакан момент в страните от Западна Европа независимо дали монарсите имат влияние или са просто престижни персони.

С трепети всяка година британците чакаха да видят визията и скритите послания в дрехите на покойната Елизабет Втора. По същия начин белгийците очакват словата на крал Филип, а нидерланците на Вилем Александър .

Крал Филип и Крал Вилем Александър (отдясно). Picture: ANP/rtl.nl

Много често обаче зад изпълнените с топлина и приветствия за съпричастност, повече доброта и щастие се крият и скритите послания за политиците. Да не забравяме, че много от тези крале са завършили престижни университети с икономически и политически науки, имали са успешна кариера преди да седнат на крона на страната си.

Обръщенията към нацията, както и при президентите обикновено са предварително записани и колкото и да се пазят в тайни – медиите винаги имат своите източници, които подшушват за какво иде реч в написания текст.

Специално внимание обаче трябва да се обърне върху посланията на нидерландския крал и неговият белгийски съсед на трона.

В речта си нидерландският монарх Вилем-Александър, която между другото е единствената, написана от самия него за Коледа, отделя внимание на актуалните политически събития като войните в различни точки по света, миграцията, терористичните атаки, опаковани и скрито представени със цитати от Библията, които са актуални в нощта на Рождество Христово.

В словото си монархът казва: „Божият Син идва в един разбит свят и ни носи мир. Всеки, който погледне многото разломни линии в нашия свят, може силно да копнее за този мир. Колко далеч сме в момента! Напрежението е осезаемо в международен план и във вътрешен план. И това ни прави неспокойни. Къде намирате нещо, за което да се държите? На кого можете да се доверите? Много хора се чувстват неразбрани, нежелани, незащитени.

Какво може да се направи по въпроса? Решаването на големите световни проблеми и ожесточените конфликти на други места е извън нашите възможности, според Вилем Александър. Но безсилни ли сме с това? Не, изобщо не! Защото това, което можем да направим, е да се уверим, че няма да внесем горчивината и омразата по нашите улици. Да бъдем устойчиви на всичко, което ни разделя.

Какви са страховете ви? Какви са мечтите ти?" Нашите отговори на този въпрос не се различават много. Веднага щом видим болката и желанието на другия, се появява жаждата за разбиране. А разбирането създава връзка. С всички различия в мненията, нека потърсим и човека, който ни обединява.

Апостол Павел в писмото си до римляните дава прост съвет:  "Радвайте се с онези, които се радват. Скърби с тези, които скърбят". Ако вземем това присърце, ще доближим един по-красив свят малко по-близо. Пожелавам на всички вас – където и да сте и каквито и да са вашите лични обстоятелства – благословена Коледа.

Речта на краля за единството и многообразието на нацията идва на фона на засилени социални притеснения след жестоката трагедия в германското градче Магдебург по време на коледен базар при нападение загинаха петима, а над 200 бяха ранени.

Думите и мислите на  монарха излизат на бял свят по едно и също време когато неговия премиер Дик Схоф заявява, че рискът от терористична заплаха е реален. В последният за годината документ, издаден от  Националната служба за борба с тероризма и сигурността (NCTV) се казва, че нивото на заплаха от четвърта степен остава „значително“.

Белгийският крал Филип използва изпратено до него писмо от средношколци, в които задават своите въпроси, свързани с жертви на насилието. За краля това са „фундаментални въпроси“ до него като крал и баща.

„Стъпката, предприета от тези млади хора с писмото си, е не само трогателна, но и дава надежда. Те съчувстват на други деца, които живеят далеч, в свят, в който мечтите се разбиват още преди да имат шанс да разцъфтят“. Този цитат вече отключва политическата и светската професионална подготовка на монарха. Какво можем, какво трябва да отговорим ние, възрастните?, пита Филип и не чака отговор от децата, а индиректно препраща въпросите им към Брюксел, Вашингтон, Киев и някои други европейски столици, от които зависи техният спокоен живот

Тяхната (на децата) съпричастност трябва да събуди понякога спящата ни съвест. Не можем да стоим безразличи пред лицето на толкова много нарушения на международното право. Тези млади хора ни молят да им дадем причини да продължат да се надяват. Винаги има причини за надежда. Да се надяваш означава да не чакаш пасивно за по-добро бъдеще. Да се надяваш означава да се ангажираме с изграждането, да се движим заедно към един по-справедлив и уважителен свят, където всяко дете е посрещнато като съкровище на обещанието.

Свят без война и страдание е, разбира се, илюзия. Но това не трябва да ни спира да продължим да работим за това, смята кралят на Белгия. „За държавните и политическите ръководители това означава постоянен ангажимент за гарантиране на световен ред, основан на международното право, ангажимент към мира и защитата на всички, преди всичко най-уязвимите сред нас, децата. И всеки от нас също е призован да допринесе за един по-справедлив свят. Свят, в който не законът на най-силния преобладава, а уважение към правото и достойнството на всеки един от нас. Нека помогнем на младите хора да гледат в бъдещето с увереност. 

Предизвикателствата на нашето време - геополитическите катаклизми, климатът, крехката икономика, технологичната революция - могат да ни завладеят. Но от нас зависи да напишем бъдещето си заедно, надграждайки върху това, което ни обединява и което прави страната ни силна.

Много участници в гражданското общество дават пример в това отношение. Неуморно те са ангажирани с диалога в общността, социалното сближаване, здравеопазването, образованието и правосъдието, отбелязва монархът още в ежегодната си реч и обръща поглед към следващата година.

През следващата година най-накрая трябва да видим всички наши нови правителства в действие. Разчитаме на тях да гарантират, че нашата страна, нейните институции, предприятия и граждани могат да гледат с увереност към бъдещето. Дами и господа, Нека това време на Коледа и Нова година бъде източник на вдъхновение, обновление и надежда за всеки един от нас, завършва Филип.

В обръщението си британският крал Чарлз предпочете да се фокусира върху здравето и благодари на медиците, които са се грижили за него и за снаха му Кейт, след като и двамата се подложиха на лечение от рак през тази година.