ЕС инвестира милиарди, за да съживи производството на боеприпаси в България

Европейският съюз инвестира милиарди евро, за да съживи наследството на производството на боеприпаси от съветската епоха както в България, така и в Румъния , коментира авторитетното белгийско икономическо издание „Бизнес АМ“ по повод сключеното стратегическо споразумение с германския отбранителен гигант Rheinmetall. Според медията инициативата имала за цел до попълни острия недостиг на снаряди за съвременна война в Европа.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Oще по темата: Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

Белгийските журналисти припомнят, че германците планират да инвестират в двете страни и да внедрят най-съвременните производствени мощности за милиарди евро. Фабриките ще заменят амортизиралите заводи от съветската епоха, които се използват още от седемдесетте години на миналия век. Част от инвестицията идва по линия на Европейския съюз под формата на заеми.

Белгийското издание обръща внимание, че в България Rheinmetall ще си партнира с държавната компания ВМЗ в Сопот, за да създаде завод за боеприпаси и барут на стойност 1 милиард евро. България ще има 49% дял в съвместното предприятие. Цитира се също българският министър на икономиката и индустрията Петър Дилов, който е очертал стратегическото значение на този проект за региона като цяло и подчертал потенциала му за създаване на устойчива и независима отбранителна способност.

България и Румъния се стремят да осигурят над 20 милиарда евро заеми чрез инструмента SAFE на ЕС, който има за цел да ускори готовността за отбрана при управление на бюджетните дефицити. Очаква се тези инвестиции да привлекат повече капитал и допълнително да стимулират производството.

Многомилиардните инвестиции на германския гигант бяха обявени през това лято. За компанията обаче се знае твърде малко, въпреки че има 126-годишна история. Нейната практика е да бъде капсулирана, затворена за международната преса, от която често си е патила през годините.

През юни пък Комисията отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Въз основа на данните ЕК по-късно през годината ще излезе със законодателен акт. Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. Как ще стане това, всички по веригата може да получат по-пълна картинка най-рано в края на август. 

Базираната в Дюселдорф отбранителна компания очаква продажбите да се увеличат между 25 и 30% през 2025 г при оборот от 9,8 милиарда евро и печалба в края на годината след данъци от 1,5 милиарда евро. На годишна база оборотът се е повишил с 50%, говорят още документите. Името на главния изпълнителен директор на компанията може и да е непознато за широката общественост, но не и за висшите етажи на Европейската комисия. 

Още при сформирането на втория екип на Фон дер Лайен неговото име сe e спрягало усилено за комисар. В една своя статия от миналата година „Политико“ казва, че докато се водели дебати за имената около новите еврокомисари, Папергер вече се срещал с други титани от оръжейната индустрия, както и с ключови национални политици и движел реални политически решения.

Списъкът му се увеличава с още един партньор - България, за която казва, че ще разчита много. Надеждите си ги сподели в София по време на подписване със сопотския завод. „Скоростта на България е както никога досега. Още с втората ни среща създаваме един от най-добрите заводи в Европа,“ заявява Папергер, цитиран от пресслужбата на българското икономическо министерство.

‘‘Европа и НАТО имат нужда от 50 милиона амуниции, а България ще има своя значим принос. Благодарни сме за доверието. Тук сме не само като бизнес партньори, но и като приятели,“ допълни той и изрази увереност, че и други европейски компании ще инвестират в България, защото страната има добре образовани хора и стабилно правителство. Папергер отбеляза, че заводът ще бъде изграден в рамките на 14 месеца. Общата инвестиция възлиза на близо 1 млрд. eвро.

С реализацията на завода ще бъдат създадени около 1000 нови работни места, а България ще възстанови ключов елемент от своя отбранителен капацитет. Производството ще обхваща барут, 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи по най-съвременни технологични стандарти.

Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов заяви, че проектът бележи нова фаза в развитието на българската индустрия и ще даде силен импулс за модернизацията ѝ. “С подписването на този договор ние поставяме началото на едно стратегическо партньорство между българската държава и германския технологичен концерн, което ще промени бъдещето на българската отбранителна индустрия. Проектът ще ни даде възможност да изградим устойчив и независим отбранителен капацитет, който ще подкрепя сигурността на целия регион“.

Премиерът Росен Желязков акцентира върху политическите, икономически и социални измерения от съвместната работа. „Поставяме основите на партньорство, което обединява технологичния опит на Германия и индустриалния потенциал на България, за да изградим по-сигурно бъдеще за Европа“.

Преди германците

Друга германка – Урсула фон дер Лайен също дойде на крака в България, за да огледа потенциала на отбранителната ни индустрия. В края на август председателят на ЕК прелетя, за да се разходи във ВМЗ. ''Тук се произвеждат огромни количества боеприпаси. Голяма част от които отиват в Украйна. От началото на войната една трета от оръжията, използвани в Украйна, идват от България. Затова искам да ви благодаря преди всичко за желязната подкрепа за нашия смел съсед, партньор и бъдещ член на ЕП“, заяви председателката.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат от новия инструмент SAFE, за който говорят Урсула фон дер Лайен и Росен Желязков. Той ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. Други средства ще дойдат от частен капитал чрез ускоряване на Спестовния и инвестиционен съюз и чрез Европейската инвестиционна банка, която планира да разшири портфолиото си.

С друго свое решение, извън тези в Бялата книга, Комисията вече отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната.