Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

събота, 29 ноември 2025 г.

Петролният гигант на Сърбия: на кръстопът под санкции

Националната петролна компания на Сърбия NIS, която управлява единствената рафинерия в страната – тази в Панчево, предупреди, че без нови доставки производството ще бъде напълно спряно още до края на седмицата. Причината са американските санкции, наложени заради руското участие в капитала на компанията.

Снимка: nis.rs

За да помогне на своите съседи да не изпаднат в енергийна криза, унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че страната му ще увеличи износа на петролни продукти към Сърбия, за да компенсира очаквания недостиг.

Енергийната група MOL вече е удвоила доставките си от ноември насам, а според Сиярто са възможни и нови увеличения. „Сърбия винаги може да разчита на Унгария за енергийни доставки. Никога няма да ви оставим сами“, уверил по време на визита в Белград Сиярто.

Проблемът с доставките започна след наложени санкции от Вашингтон, насочени срещу руското участие в NIS. Президентът Александър Вучич заяви, че компанията разполага със запаси до края на годината, но даде срок от 50 дни на руските акционери и потенциални купувачи – сред които унгарски и емирски кандидати – да постигнат сделка за излизане на Русия от капитала.

Сърбия обсъжда и законодателна промяна, която би позволила национализация на NIS, ако преговорите се провалят, отбелязват белгийски и френски медии. Компанията вече поиска временно изключение от санкциите, но отговор от Вашингтон все още няма. Вучич предупреди, че продължаването на ограниченията може да доведе до вторични мерки, включително срещу централната банка, ако тя продължи да работи с NIS.

От началото на санкциите международните карти Mastercard и Visa вече не се приемат на бензиностанциите на NIS – плащанията са възможни само в брой или с местната карта Dina, гарантирана от централната банка. В отговор Националната банка на Сърбия заяви, че ще прекрати всякакво сътрудничество с NIS, ако до края на срока не бъде намерено решение.

Правителството уверява, че "икономиката и гражданите нямат причина да се тревожат, тъй като има достатъчно количество петролни продукти", без да се дават допълнителни подробности. За икономиста Горан Радосавлевич само вносът нямало да спаси ситуацията

 През 2008 г. Белград продаде мажоритарния дял от 51% в NIS на руските компании „Газпром“ и „Газпром нефт“ за 400 млн. евро. Сръбската държава все още притежава почти 30%, а останалото се разпределя между няколко по-малки акционери. Налагането на санкции от САЩ на  Белград на 9 октомври, принуди сръбските власти да преразгледат дяловото участие и все по-открито говорят за национализация – вариант, който дълго време бе избягван заради близките връзки на Сърбия с Москва. Опцията за конфискация на руски активи въобще не стои на масата, отбелязва АФП и цитира свои източници в кабинета.

Последният коз

„Национализацията е възможност, но това ще е последното нещо, което ще направя," казва Вучич. Нидерландската обществена телевизия коментира изказването и допълва, че залогът е твърде голям: петролната компания е една от най-големите и най-печеливши в Сърбия и се счита за важен стълб на икономиката и държавата.

NIS притежава единствената нефтена рафинерия в страната, разположена в близост до столицата Белград. Разполага с над  300 бензиностанции. Дава прехрана на над 5000 души,

Бъдещето под санкции изобщо не изглежда розово. След Mastercard и Visa, още банки вероятно  се отдръпнат от NIS, защото и те ще понесат сериозни щети. В крайна сметка, Съединените щати вече забраняват всякаква форма на бизнес с компанията, се казва в репортаж на тв Нос.

петък, 28 ноември 2025 г.

Нидерландия спира второ ключово находище след "Грьонинген"

Малко повече от година, след като Нидерландия спря най-голямото газово находище в Грьонинген, отиващото си правителство на премиер Дик Схоф, постигна окончателно споразумение да не се добива и под недрата на Ваденско море.

Снимка: waddenzee.nl

Крайното решение, което удовлетворява желанията на местните жители от Тернаард, десетки природозащитни организации и екоексперти, се очакваше от много години.

Участници в диалога са Нидерландската петролна компания (NIS) с акционери ExxonMobil и Shell. Сделката включва компаниите да оттеглят исканата концесия, а като компенсация ще получат 163 млн.евро, става ясно от стенограма на правителството.  

NIS  е поискала разрешението още през 2019 година. Въпреки социалното напрежение, държавата нямала основания да отхвърли заявлението, но по една или друга причина намирала вратички да отлага във времето крайното решение. През 2024 година обаче било видно, че това не можело да продължава до безкрай. Затова в поредица от проведени срещи акционерите и държавата си стиснали ръцете срещу определената сума. В договора е подписан, че правителство ще плати брутно € 163 милиона, като част от парите отново ще бъдат върнати в регионалната хазна под формата на данъци. В крайна сметка компаниите и акционерите ще получат от бюджета нетно 40 милиона евро.

Сключеното споразумение на практика означава, че занапред вече няма да се добива газ и от този ключов участък от територията на Нидерландия.

Проектът за добив на газ под нивото на морето се смяташе за проблемен и от Държавният контролен орган по надзора на мините (SodM). През годините експерти са давали няколко негативни становища, в които се предупреждава за опасности и че можело да се стигне до фатални поражения като тези в Грьонинген. В докладите се разглеждат и сценарии с фактор – климатични промени и теренът да бъде напълно под вода при едно ново сондиране.

Екологичните организации също се страхуваха от трайни щети на природния резерват, който е под угрозата да загуби защитения статут на ЮНЕСКО.

Всички тези опасности са известни на местните, който през есента опънаха лагери и протестни шествия през есента на 2025 г. в близкото градче Холверт.

Местните медии припомнят, че природен газ се добива под Ваденско море на различни места от 1980 г. насам. Според прогнозите от морските недра има залежи до 2032 година и тези количества са необходими за газовата независимост на Нидерландия. Съдебни битки с искове за милиони евро обаче принуждават държавата да се откаже от това ценно находище, но пък да си спести милиарди за обезщетения, адвокатски хонорари и съдебни битки.

За една от тях, чиито рани още кървят припомня и нидерландската обществена телевизия и решението на Нидерландския арбитражен съд Shell и ExxonMobil да платят 1,35 милиарда евро компенсации за възстановяване на инфраструктурата в Грьонинген.

Надеждите са, че за напред решенията за спиране на газови находища ще се решават по-бързо, за да няма ужас и страх за стотици домакинства, че всеки момент теренът и имотът под краката им може да пропадне.

Наскоро и един трус напомни на местните, че филмът на ужасите им все пак не е приключил. На 14 ноември, няколко селища бяха разтърсени от най-голямото земетресение, ставало някога. Епицентърът, с магнитуд 3,4 по Рихер, е в Зеерейп. Минути по-късно е последвал вторичен – 2,1.

Направен доклад на държавата показва, че при на-оптимистичен сценарии, че само за района на Грьонинген 27 000 домове може да бъде завършени през 2028 г. За сравнение през 2024 са ремонтирани едва 6000. За ремонтите от бюджета бяха отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. С новия трус обаче изглежда, че сумата още ще набъбне.

неделя, 23 ноември 2025 г.

Белгийският премиер се размечта за сливане на Белгия с Нидерландия

Белгийският премиер Барт Де Вевер, който е известен с фламандския национализъм, се върна към една своя стара бленувана мечта за обединение на Белгия и Нидерландия. Това би създало четвъртата по големина икономика в ЕС с БВП от 1,8 трилиона евро, разказва в репортаж френската телевизия Би Еф Ем и резонно цитирана сред медиите отвън изкуствената гранична бразда.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Няма шега, се казва в репортажа. Белгийският премиер мечтае да обедини страната си с Нидерландия, а защо не и с Люксембург. Телевизията припомня, че в миналото, още като опозиционен партиен лидер и кмет на Антверпен, бе заявил, че му се иска да види всички нидерландскоговорящи да заживеят заедно в рамките на една страна. „Бих умрял много по-щастлив като южен холандец отколкото като белгиец."

Де Вевер е на премиерския пост от 3 февруари 2025 година. Няма и ден да не вбеси франкофоните от Валония. Едно негово изказване обаче ги изкарва извън релси. Като политик и като човек оставам убеден, че разцеплението на Нидерландия през XVI век е най-голямата катастрофа, която някога ни се е случвала".

През френската историческа перспектива една такава бленувана мечта изглежда абсурдна. Но за Фландрия, където с пълна сила се вихри националистическо движение, в чиято ДНК е възстановяването на Велика Нидерландия с нейните 17 провинции, в това число Северна Франция и Люксембург.

Сливането на Белгия и Нидерландия би създало държава с близо 30 милиона жители и четвъртата по големина европейска икономика – след Германия, Франция и Италия – и дванадесетата в света.

През 2021 г. Де Вевер публично се размечта и за обединени пристанища в Антверпен и Ротердам, не че и сега не са портите на Европа. Фантастичните блянове на премиера си имат и своите последователи. Матиас Дипендале, министър-председател на фламандското правителство, подкрепи предложението за обединение на нациите и по този начин да се създаде "съюз за иновации", особено в сектора на полупроводниците и като мощен отпор на геополитическите сътресения.

"Ако погледнем какво се случва в света, начина, по който Съединените щати сега си представят свободната търговия, позицията на Китай или заплахата от Русия, е ясно, че трябва да преосмислим съюзите си," настоя Матиас Дипендаеле в подкаст на френския сайт  RTL info.

Съюзът очевидно би изисквал съгласието на Нидерландия, която в момента наблюдава този дебат отдалеч (като Люксембург). Въпреки че белгийската и нидерландската икономика имат някои прилики, те също се различават по важни въпроси.

Равнището на безработица е много по-високо в Белгия (5,8%), отколкото в Нидерландия (3,8%). Белгия има значителен публичен дълг (106,2% от БВП), докато Нидерландия е особено пестелива държава (42,7% от БВП).

Белгия е и много по-задлъжнела от съседа си (660 милиарда евро срещу 480 милиарда). В случай на сливане, "Велика Нидерландия ще има публичен дълг, приближаващ се до 65% от БВП, което би предполагало, че нидерландските данъкоплатци ще "платят" за историческия дълг на своите белгийски сънародници.

Без да стигаме дотам до сливане, Белгия и Нидерландия са част от Бенелюкс, икономически съюз, създаден в края на Втората световна война, който може да бъде допълнително укрепен. Европейските договори предвиждат, че Бенелюкс е единственият регион, упълномощен да инициира сътрудничество, което надхвърля тези на ЕС.

Белгия ще захранва влакове, тунели и пещи на сметища със слънчеви паркове

Белгия разширява възможностите за използването на разрастващите се слънчеви паркове. След като все повече домове, компании и железопътна инфраструктура се захранват с чиста енергия, към тях се присъединяват и тунелите.

снимка: Личен архив

Иновационният проект е във Фландрия. Слънчева ферма с площ от 5 000 m² ще доставя енергия директно към два пътни тунела, съобщи националната телевизия на страната.

Панелите са в близост до магистрала R4 и републиканският път E34, Източна Фландрия. Годишно ще се доставя енергия между 900 и 930 MWh годишно, което е почти половината от нуждите на двата тунела. Около 75% от енергията, използвана в тунелите, отива за вентилация, помпи и постоянното осветление. С новия парк Фламандската агенция за пътища и трафик (AWV) очаква да спести около 200 000 евро годишно от сметката си за енергия.

Пред медиите фламандският министър на транспорта Аник Де Ридер заяви, че с инсталираното LED осветление тунелите са много по-енергоефективни. Ползите ще бъдат още по-големи за бюджета с изграждането на повече такива соларни паркове за тунелно осветление.

Преди пътната агенция, началото бе поставено от техните жп колеги, които решиха да инсталират соларни панели между релсите. Енергията също ще идва от прилежащ соларен парк по жп трасето Льовен-Лиеж. Това ще бъде първата в Европа централа, която ще се свърже към стандартното въздушно напрежение, съобщиха от инфраструктурната компания на страната Infrabel. Подобен пилотен проект вече е въведен на още едно място по жп линията край Лиеж.

С годишно потребление от 1,450 гигаватчаса (или 1,7% от общото национално потребление), железопътният сектор е един от най-големите потребители на електроенергия в Белгия. По-голямата част от тази енергия се продава от Infrabel на себестойност на железопътните оператори, за да снабдяват влаковете си с енергия. Малка част се използва за захранване на стационарни инсталации като работилници, центрове за данни, офиси, станции и др.

От една страна, Infrabel иска да намали потреблението си, а от друга страна, да увеличи значително дела на зелената електроенергия, която използва, като същевременно увеличи максимално използването на собственото си производство на зелена енергия за собствено потребление.

В средата на 2025 година пък бе обявено, че ще започне изграждането на соларен парк в сметище. Проектът е на компания за преработка на отпадъци Indaver, която в най-високата точка на Антверпен ще сложи 32 000 панела . "Това не е просто поредният соларен парк или поредната оптимизация на сметище", обяснява изпълнителният директор на фирмата Карл Хътс. "Ние не само мислим за чистотата, но и подкрепяме бъдещето на индустрията в Антверпен като инвестираме в стабилно и зелено енергийно снабдяване за нашите партньори".

Мениджърът посочва, че ставало дума не за малки компании, а за мастодонти в своите сфери - Bayer, Nippon Shokubai Europe, 3M и Ineos. В изграждането били  инвестирани около 25 милиона евро.

Една трета от електричеството ще отиде за доменните пещи на Indaver, останалото – към мрежата. Кога инвестицията ще бъде изплатена зависи основно от цената на електричеството. Оптимистичният срок за избиване на инвестицията е 8 години при генерирано производство на енергия от 21 гигаватчаса за всяка от тях, еквивалентно на потреблението на около 8 000 семейства.

The “green” future of Belgium – from the tree to the swinging climate plan

“The Green” Future of Belgium – From the Tree to the Swaying Climate Plan

In Belgium, particularly in its Flemish part, there is a well‑known phrase that best reflects the life philosophy of this people: “Here grows our future (hier groeit onze toekomst) with thought for home, for health, for generations.” This slogan can be seen on the wall of one of the largest technology centres in the “economic heart” of the country – Limburg province and its capital Hasselt. It can be found along the paths of countless eco‑parks with educational focus, and in informational brochures – more trees, more thought for reducing the climate footprint, for a healthier society.

Ideas for a green future, more trees and greenery appear in countless daily campaigns. One, however, has become a tradition for the Flemish town. Every year at the end of November, residents receive a free sapling or shrub to plant, thus contributing to healthier “lungs” for the province. Each household pre‑registers what it would like to receive – raspberries, blackberries, or perhaps walnut, cherry, apple, and so on.

“We help nature, we help insects for a better living space,” say the city council philosophically, proudly boasting that in 2025 alone they attracted 4,500 people to the cause. And the number is many times greater, because they have loyal partners for decades. Even without campaigns, they plant trees in deforested areas and, together with environmental organizations, care for the good condition of national parks such as nearby “Central Limburg.”

Climate change is a fact, and every year it gets warmer – something must be done now. From numerous citizen surveys over the past five years, the municipality has taken its own actions for a better climate. Since 2009, nearly 70,000 new saplings have been planted. “The figure shows commitment, long‑term policy, but also that more is needed. More greenery, plants for cooling and absorbing water and CO₂. This is the way,” says climate expert Joost Venken, recommending that future leaders make this a leading policy, regardless of which party is in power.

Trees Alone Are Not Enough

For the Flemish government, tree‑planting policies are a wonderful way to reduce the climate footprint, but they are not sufficient – additional long‑term measures are needed at government level, with joint efforts from the other two regions, Wallonia and Brussels. At the current pace, EU criteria for a 40% reduction in greenhouse gas emissions by 2040 cannot be met. Expectations are that by 2030 reductions will reach around 34%, well below requirements. In addition to policies for energy‑efficient housing and more green spaces, stricter measures are needed in the transport sector and agriculture. The latter accounts for nearly 10% of total emissions in Flanders.

The Mistakes

A report published a year ago noted that Flanders made a mistake during the COVID pandemic by loosening measures, thereby delaying long‑term climate goals. Hesitant decisions also do not help the climate – such as the initial ban on sales of internal combustion cars, later reversed and postponed to 2035. Actions that, incidentally, resemble those of the European Commission itself in implementing the climate plan – hesitation, compromises, lagging behind the 2015 Paris Agreement. According to the UN global commitment, European member states must reduce emissions by 55% by 2030, and by 2050 be fully climate‑neutral.

For Belgium, these targets are unattainable. For the Flemish government, this means buying quotas from other European countries, which will require hundreds of millions of euros. Flanders approaches with pessimism and concern the final National Energy and Climate Plan adopted in summer 2025, which sets a 47% CO₂ reduction by 2030 compared to 2005. The document was sent to the European Commission after huge delay. It promises tax incentives for businesses with fully ecological transport and the introduction of a combined public transport ticket.

One Thing in Brussels – Another in Practice

Although the national plan speaks of more incentives if households use eco‑cars, the decisions of Bart De Wever’s government tell a different story. In early October 2025, a ministerial decree was issued that, to put it mildly, raises eyebrows given the climate goals pursued. As of January 1, 2026, anyone who buys an ecological vehicle will have to pay an annual road tax and the corresponding registration fee. The measure also affects those who inherit a car and intend to drive it.

The tax will be calculated based on age and power, like fuel cars, Flemish television clarified after seeking comment and confirmation from Finance Minister Ben Weyts. Belgium had taken this step years ago to stimulate the green transition of the car fleet. Since that transition is now underway and the treasury is in dire need of revenue, the government decided there was no longer a need for the bonus. Statistics show that in less than 10 years the number of fully electric cars increased almost 95 times – from 1,390 in 2015 to 132,979 in 2024. Last year, 16% of newly registered cars were electric.

“Tax exemption for electric and hydrogen cars was a success: the green transition has been in full swing in recent years. But we must not relax: the exemption was such a huge success that tax revenues fell sharply, and now financing our road infrastructure is at risk. This is another reason why we must intervene. We want to continue investing in road maintenance,” argued the minister.

For now, electric scooters and motorcycles remain untaxed. However, since last year the finance ministry began sending letters to buyers to retroactively return the bonus granted at purchase. I myself had the “privilege” of receiving such a letter as the owner of an ecological scooter and a consistent advocate for a cleaner environment.

Back to the Philosophical Slogan

“Here grows the green future” – from the pure idea of Belgians for more trees, more ecology, a cleaner future for children, through the concerns of local authorities, to the wavering at government level – one step forward, two steps back. And finally, up to the highest levels in Brussels, where the effort of the planted tree goes to waste, sacrificed to the whims of one member state or another, one politician or another.

„Зеленото“ бъдеще на Белгия – от дървото до люшкащия се климатичен план

В Белгия има една много известна фраза, която най-точно отразява житейската философия на този народ – "тук расте нашето бъдеще" (hier groeit onze toekomest) или с мисъл за дома, за здравето, за поколенията. Този слоган може да бъде видян на стената на един от най-големите технологични центрове в „икономическото сърце“ на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт. Може да бъде срещнат по пътеките на безбройните екопаркове с образователна насоченост, може да се види в информационните брошури – повече дървета, повече мисъл за намаляване на климатичния отпечатък, за по-здраво общество.

Снимка: hln.be, архив

Идеите за зелено бъдеще, повече дървета и зеленина се откриват в безброй ежедневни кампании. Една обаче се е превърнала в традиция за белгийското градче. Всяка година в края на ноември жителите получават безплатно по едно дръвче или храст, за да засадят и по този начин да дадат своя принос за едни по-здрави „дробове“ в провинцията. Всяко домакинство предварително заявява какво би желало да получи – малини, къпини или пък орех, череша, ябълка и пр

„Помагаме на природата, помагаме и на насекомите за по-добро жизнено пространство“, казват философски от градския съвет и с гордост се хвалят, че само за 2025 година са привлекли в каузата 4500 души. А те са в пъти повече, защото имат верни партньори от десетилетия. Те и без кампании засаждат дървета в обезлесени райони, с природозащитните организации се грижат за доброто състояние на националните паркове като близкия „Среден Лимбург“. 

Климатичните промени са факт и става все по-топло всяка изминала година, трябва да се направи нещо сега. От многобройни анкети сред гражданите през последните 5 години, общинарите предприели собствени действия за един по-добър климат. От 2009 са засадени близо 70 000 нови фиданки. "Цифрата показва ангажираност, дългосрочна политика, но и че трябва още. Повече зеленина, растения за охлаждане и абсорбиране на вода и CO2. Това е пътят“, казва климатичният експерт Йост Венкен и препоръчва на бъдещите управници това да бъде водеща политика, независимо коя партия е на власт.

Само с дървета не става

За фламандското правителство политиките по засаждане на дървета са прекрасен начин за намаляване на климатичния отпечатък, но това не е достатъчно – нужни са допълнителни дългосрочни мерки на правителствено ниво с общи усилия от другите две провинции Валония и Брюксел, тъй като при тези темпове няма как да бъдат изпълнени критериите на ЕС за 40% намаление на парниковите емисии до 2040 г.  Очакванията са към 2030 година да бъдат постигнати намаления в порядъка на 34%, което е доста под изискванията.  Освен с политики по енергийно ефективни жилища, повече зелени пространства, трябва да се затегнат мерките в транспортния сектор и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.

Грешките

Излязъл преди година доклад отчита, че Фландрия е допуснала грешка по време на корона пандемията да разхлаби мерките и по този начин да забави поставените дългосрочни климатични цели.  Не работят в полза на климата и колебливи решения като първоначалната забрана за продажба на автомобили с ДВГ, а впоследствие стъпка назад и отлагане с няколко години до 2035 г. Действия, които между другото много наподобяват тези на самата Европейска комисия при изпълнението на плана за климата – колебливост, компромиси, изоставане от подписаното през 2015 г. Парижко  споразумение. Според глобалния ангажимент на ООН европейските държави членки трябва да са намалили емисиите си с 55% до 2030 г, а до 2050 г. да са напълно климатично неутрални.

Oще по темата:

За Белгия тези цели на изпълнение са непостижими. За фламандското правителство това означава да закупува квоти от други европейски страни, за което ще са му нужни стотици милиони евро.

Фландрия подхожда с песимизъм и притеснение и по отношение на приетия през лятото на 2025 година окончателен Национален план за енергетика и климат и редукция на CO2 с 47% до 2030 спрямо 2005 г. Документът беше изпратен след огромно закъснение в ЕК. В него се обещават данъчни стимули за бизнеса със изцяло екологичен транспорт, въвеждане на комбиниран билет за обществения транспорт.

Пред ЕК едно – на дела съвсем друго

Макар и националния план да говори за повече стимули, ако домакинствата и битът карат екоколи, решенията на правителството на Бард Де Вевер говорят съвсем друго. В началото на октомври 2025 година излиза министерско постановление, което меко казано буди недоумение с оглед на преследваната климатична цел. Със свое решение от 1 януари 2026, всеки който се навие да си купи екологично возило ще трябва да плаща годишен пътен данък и съответната регистрационна такса. Мярката засяга и лицата, които унаследяват кола и възнамеряват да я карат. Данъкът ще се изчислява въз основа на възрастта и мощността подобно на колите с гориво, уточняват от фламандската телевизия, след като са потърсили за коментар и потвърждение ресорният финансов министър на Фландрия Бен Вейтс.

Белгия предприела тази стъпка преди няколко години, за да се стимулира зеленият преход на автомобилния парк. Тъй като той вече е вход, а хазната има крещяща нужда от приходи, управляващите решиха, че няма нужда повече то този бонус. Статистиката сочи, че за по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил почти 95 пъти - от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически. „Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Но не бива да се отпускаме: освобождаването беше толкова огромен успех, че данъчните приходи спаднаха рязко и сега финансирането на пътната ни инфраструктура е изложено на риск. Това е още една причина, поради която трябва да се намесим. Искаме да можем да продължим да инвестираме в поддръжката на пътищата си“, аргументира се министърът.  

Засега все още без данък са електрическите скутери и мотори. От миналата година обаче от финансовото министерство започнаха да изпращат писма на закупили да възстановят в бюджета със задна дата, отпуснатия при закупуването бонус. Привилегия да получа такава „честитка“ по пощата имах и аз като притежател на екологичен скутер и последователен защитник за една по-чиста природа.

И да се върна отново на философския слоган – „тук расте зеленото бъдеще“ – от чистата идея на белгиеца за повече дървета, повече екология, по-чисто бъдеще за децата през притесненията на местните власти до клатушкането на правителствено ниво – една крачка напред, две назад. И най-сетне до най-висшите етажи на Брюксел където усилието от посаденото дърво отиват по дяволите, за да се удовлетвори капризите на една или друга членка, един или друг политик.

събота, 22 ноември 2025 г.

ЕС обеща над 15 млрд.евро на Африка в проекти за чиста енергия

Африка да стане глобален източник на зелена енергия се превърнало в топ цел за председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. От близо година на различни форуми тя настоява, че континентът разполага с много на брой слънчеви дни, които обаче остават неусвоени заради неразвита инфраструктура. С тази тема председателката отиде и на климатичната конференция в Белем, Бразилия и обяви едногодишна кампания за набиране на инвестиции. Флагман на донорската програма е Европейският съюз.

Screenshot инфоклип на ЕК.

Очакванията по наречената кампания Team Europe са да бъдат набрани 15,5 милиарда евро от допълнителни вноски на самите държави членки, финансови институции, частни капитали.  Инициативата се подкрепя от Международната енергийна агенция.

Още по темата: Фон дер Лайен поглежда към неусвоения "зелен" потенциал на Африка

С набраните милиарди евро ще бъде изградена инфраструктура за достъп на повече домове с електричество, за декарбонизация и индустриялизация на заводи и семейни бизнеси, за преход от изкопаеми горива към ток от слънце и вятър.

От разпространената справка на Брюксел се вижда, че са набелязани 12 големи проекта: строителство на ВЕЦ-ове в Мадагаскар и Малави; разширяване на мрежа за ниско и средно напрежение в Бенин;  поставяне на соларни панели в Замбия; строеж на слънчева централа в Кот д'Ивоар; нови електропреносни мрежи в Уганда и Бургунди. За Мароко се предвижда създаване на нова кредитна линия по проекти за ВЕИ и енергийна ефективност. За Тунис пари по проект за нов национален диспечерски център, а за Египет – заем по проект за  внедряване на водорода като суровина за производство на цимент .

От трибуната на най-големия за климата форум COP в Бразилия Фон дер Лайен гордо заяви, че с постигнатата договорка и набелязаните цели светът е поел отговорност а Африка и още милиони хора ще имат в домовете си електричество.

Какво представлява пакетът Team Europe. В неговия бюджет влизат средства от вноски на Германия, Франция, Дания, Италия, Нидерландия и Испания, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие. Отделно Африканската банка за развитие е обещала да отпусне собствен капитал. От Норвегия постъпват приблизително 53 милиона евро принос.

Кампанията за Африка беше стартирана през ноември 2024 г. в Рио де Жанейро от Урсула фон дер Лайен и южноафриканския президент Сирил Рамафоса. Целта  беше да стимулира нови ангажименти по политика и финанси от правителства, финансови институции, частния сектор и филантропите.

Към момента 600 милиона души все още нямат достъп до електричество в Африка. С оглед на удвояването на населението на Африка до 2050 г., осигуряването на достъпна и устойчива енергия е от решаващо значение както за развитието на континента, така и за глобалните климатични цели. Африка притежава 60% от най-добрите слънчеви ресурси в света, предлагайки значителна възможност за възобновяема енергия. Въпреки това, континентът привлича само 2% от световните енергийни инвестиции и се сблъсква с предизвикателства като високи капиталови разходи, ограничени инвестиции, географски бариери и ограничения във веригата на доставки.

Чрез инвестиционната стратегия Global Gateway, и по-специално чрез Инициативата за зелена енергия Африка-Европа (AEGEI), Европейският съюз работи с африкански партньори, за да се възползва от тази възможност. ЕС реализира значителни инвестиции в производство, пренос и трансгранична търговия с електроенергия на възобновяема енергия, като същевременно изгражда дългосрочни, надеждни партньорства за подкрепа на чистото енергийно бъдеще на Африка.

сряда, 19 ноември 2025 г.

8 страни от ЕС поставиха началото на военен „Шенген“

Европейската комисия ще отдели допълнителни инвестиции за подсилване на критичната инфраструктура в Европа, за да могат бързо и безпроблемно да се придвижват войски и военна техника. Мерките са заложени в нов пакет, който носи краткото наименование „военен „Шенген“.

Снимка: ЕК

Според Брюксел е необходима промяна в нормативната уредба, за да отпаднат редица пречки при придвижването на хора и техника от едно място на друго в рамките на три дни.

Поредната инициатива, според съобщение на ЕК, допълва вече разработената“ Бяла карта на европейската отбрана“. Плановете са най-късно до 2027 година да бъде изградено общоевропейско пространство за военна мобилност - по-бързо, по-безопасно и по-координирано придвижване на войски и военна техника чрез премахване на регулаторните бариери.

Планът въвежда първите по рода си хармонизирани правила на ниво ЕС за военна мобилност и определя ясни правила и процедури за трансгранични военни движения, с максимално бърза обработка на митническите документи.

Създава се нова Европейска система за засилено реагиране с военна мобилност (EMERS) за ускорени процедури и приоритетен достъп до критична инфраструктура на ЕС или НАТО.  Ще бъде подобрена устойчивостта на транспортната инфраструктура и ключови коридори за военна мобилност на ЕС до стандарти за двойно предназначение и защита на стратегическата инфраструктура с нов набор от инструменти за устойчивост.

Целенасочените инвестиции ще засилят киберсигурността, енергийната сигурност и готовността както в мирни, така и в кризисни ситуации, обясниха още от Брюксел.

Паралелно 8 западноевропейски страни вече са крачка напред в инициативата, става ясно от разпространено съобщение на нидерландския кабинет.

Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия и Чехия вече предприеха важна стъпка за укрепване на военната готовност и сътрудничество в Европа. Страните  са се подписали в документ за създаване на Централноевропейска зона за военна мобилност (CNE MMA). Това ново партньорство трябва да направи движението на войници и оборудване през националните граници по-лесно, по-бързо и по-ефективно.

Подписаният пакт е важна стъпка напред, но все още не сме там, коментира подполковник Харолд Хъмел, щабен офицер по военна мобилност в Дирекцията за управление на оперативната готовност (DAOG). Според него инициативата на ЕК и последващата хармонизация на европейския континент трябва да доведе до нещо като военна Шенгенска зона.

Инициативата се основава на сътрудничеството между Нидерландия, Германия и Полша, които стартираха т.нар. Коридор за военен модел на мобилност през януари 2024 г.

Писмото за намерения е подписано от 8-те страни. То отразява споделения ангажимент за задълбочаване на сътрудничеството и съответствие с по-широките приоритети на Европейския съюз и НАТО. Това ще работи за укрепване на военната мобилност, оперативна съвместимост и колективна отбрана.

Участващите страни работят заедно, за да:

  • опростяване и хармонизиране на процедурите за военни движения;
  • подобряване на инфраструктурата и съгласуването на графиците;
  • обмен на информация и координация;
  • подобряване на дигиталните процеси; и
  • да работят по-тясно с ЕС и НАТО за повишаване на стратегическата и оперативната готовност.

CNE MMA служи като пример за бъдещи регионални инициативи. Той допринася за по-широката европейска цел за Съвместна европейска военна мобилна зона: интегрирана мрежа, в която войските и техниката могат да се придвижват бързо и безопасно в Европа.

Припомням, че още в началото на лятото Европейската комисия обяви, че иска да обвърже парите за енергийна инфраструктура с нуждите на отбраната. В отговор на заявените намерения от индустрията заявиха, че не парите са проблем, а бюрокрацията и дългите процедури.

В телевизионно интервю директорът на един от водещите производители в сектора Artillerie Inrichtingen Armaments - Джерард Зондерван дава за пример, че пускането на нови боеприпаси отнема 5 до 7 години след всички тестове и бюрократични изисквания. " Докато пуснем продукта, кой знае къде ще бъдем тогава и дали вече ще сме конкуретноспособни", казва предприемачът, който по време на разговора си пред национална телевизия е поставил 3D принтирана граната на бюрото си.

Друг проблем са банките, казва мениджърът. "Като чуят, че става въпрос за оръжия, е по-вероятно да закрият сметката ви, отколкото да я отворят", посочва той и разширява анализа си в посока на т.нар „двойна употреба“, за която говорят от ЕК. 

Според него тези продукти имали както гражданско, така и военно приложение и могат да бъдат обсъдени с кредиторите. Но повечето финансисти и банкери предпочитат да „държат вратата затворена“, когато става въпрос за дрон-камикадзе или ново поколение военна камера, от която може да се спечелят хиляди евро.

вторник, 18 ноември 2025 г.

Белгия се очертава с най-големия бюджетен дефицит в еврозоната

Белгия се очертава с най-големия бюджетен дефицит сред всички страни от еврозоната, показват новите икономически прогнози, представени от Европейската комисия.

Снимка: ЕК

От доста време правителството търси решения по многогодишната финансова рамка, но засега удря на камък при преговорите с коалиционните партньори. Премиерът дори намекна, че ако не постигне консенсус до януари, ще хвърли оставка.

Ако политиката остане непроменена, бюджетният дефицит за следващата година ще бъде 5,5% от БВП. Това прави Белгия най-слабо представящата се сред страните от еврозоната. През 2027 г. се очаква дефицитът да нарасне още до 5,9%, коментират на свой ред белгийските медии.

Справка: ЕК

Комисията периодично напомня на  държавите членки, че трябва да не надвишават бюджетните си дефицити над 3%от БВП. Белгия обаче отдавна е извън рамките и ЕК е дала срок най-късно до 2029 г. да го намали.

За да ограничи бюджетния дефицит през следващите години, федералното правителство в момента подготвя план за преструктуриране на стойност 10 милиарда евро.

Комисията очаква белгийската икономика да нарасне с 1% тази година и с 1,1% догодина. Тези показатели са сравними с тези на съседните страни Франция, Германия и Нидерландия.

Очаква се нивото на безработицата леко да се повиши: до 6% през 2025 г. и 6,2% през 2026 г. Очаква се инфлацията да спадне от 2,8% тази година на 1,8% догодина.

Европейската комисия публикува две прогнози (пролет и есен) всяка година, обхващащи широк спектър от икономически показатели за всички държави членки на ЕС, страни-кандидати, страни и други големи развити и развиващи се икономики.

Икономическата прогноза на Европейската комисия за пролетта се очаква да бъде представена през май 2026 г. 

Припомням, че на парламентарните избори през юли 2024 година дясноцентристката партия „Нов фламандски алианс“ (N-VA) спечели вота на избирателите и номинира за премиер бившият кмет на Антверпен Бард Де Вевер. Още встъпителната си реч той заяви, че бюджетният дефицит ще бъде централен въпрос през управлението.

Партията, заедно с други две фламандски партии (CD&V и Vooruit) и две валонски (MR и Les Engagés) сформираха петорна коалиция, наречена „Аризона“ по подобие на пъстроцветното знамето на американския щат Аризона. В него се появяват цветовете червено, оранжево, жълто и синьо каквито са социалистите, християндемократите, либералите и фламандски националисти в Белгия.

Кабинетът си е поставил за цел през 5-годишния мандат (ако съумее да го запази) да се намали бюджетният дефицит до 3% от БВП след реформи и орязани бюджети, променени политики пазара на труда, пенсиите и социалното осигуряване. Планира се най-печелившите в страната професии да допринасят повече в бюджета чрез солидарна вноска за хора.

Планирани са и данъчни реформи. Това ще струва около 3,5 милиарда евро до 2029 г., но също така би трябвало да генерира допълнителни приходи в дългосрочен план поради по-високата покупателна способност и по-големия растеж.

Oблекчението върху данъка върху доходите ще бъде увеличено, което трябва да даде на хората повече в джоба си. Ще бъдат въведени мерки за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса, включително чрез намаляване на разходите за заплати.

Въвежда се система "pension malus" - т.е. ще получите по-ниска пенсия, ако се пенсионирате по-рано от законната пенсионна възраст. Сумата ще бъде с 2% по-малка годишно до 2030 г., с 4% по-малка между 2030 г. и 2040 г. и с 5% по-малка от 2040 г. нататък. Всеки, който работи по-дълго от законната пенсионна възраст, ще получи пенсионен бонус. Трябва обаче да сте работили повече от 35 години и процентите са подобни на тези на пенсионния малус.

понеделник, 17 ноември 2025 г.

Екофондация: До 2050 ще има повече пластмаса отколкото риба

Пластмасите властват над нашата планета повече от 70 години. Подобно на вируса, те се разпространяват и заразяват всички форми на биоразнообразие. Никой не е пощаден: нито животните, нито растенията, нито хората.

Снимка: TV Monaco/rtbf.be

Документален филм на френскоезичната белгийска телевизия Ер Ти Би Еф отбелязва, че би било трудно днес да се открие един „нулев“ незасегнат пациент на пластмасовата пандемия. Тя е навсякъде в дрехите ни, в океаните, в домовете ни и дори в чиниите ни.

Още по темата: От отпадък до ресурс: как рециклирането променя сектора на възобновяемата енергия? | 3e-news

От 50-те години на миналия век хората са произвели 8,3 милиарда тона пластмаса. От тях 6,3 милиарда са се превърнали в отпадъци. 79% от се губят в природата или чрез микропластмаси в организма ни. Образно можем да си представим, че всяка седмица ядем по  5 грама пластмаса или еквивалент на банкова карта.

Морето е най-големият пластмасов кош. Всяка година 10 милиона тона попадат в океаните. Прогнозите на фондация "Елън МакАртър" до 2050 са стресиращи: „Ще има повече отпадъци отколкото риба“.

Най-опасните са микропластмасите и нанопластмасите, които могат да бъдат погълнати от всякакъв вид организъм. Симптомите са сериозни: страдание, влияние върху възпроизводството, дори смърт. Децата са особено уязвими.

Правителствата по целия свят трябва да поемат отговорност. Защото, философията „сортирам, следователно защитавам планетата не помага“, отбелязва в репортажа си белгийската телевизия.

 За нейните автори решението е намаляване на потреблението. В противен случай оцеляването на екосистемите е поставено в риск както и „синята планета“. да се превърне в пластмасова

За проблема с невидимия „убиец“ микропластмасите също отделихме няколко специални репортажа в климатичната рубрика на 3е News с изследванията на учени от различни университети по света.

Според  белгийски изследователи е все още твърде рано да се каже доколко пагубно е влиянието на наночастиците. Някакви по-солидни резултати можело да се очакват едва след няколко години. „Какво знаем, пита и ученият Нели Сенен от университета в белгийския град Хаселт и с тревога без много да се замисля отговаря – твърде малко.  Със сигурност знаем, че наночастиците (MNP) след като попаднат в тялото ни засягат всички органи, кръвта и тъканите, което ги прави трудни за откриване. Със себе си те носят и друга опасност – химическите добавки, от които са били направени пластмасите - като бисфенол А (BPA) - вещество, което може да наруши хормоните. Могат да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да се абсорбират в нашите клетки“.

Нейни колеги от университета на Ню Мексико (САЩ) достигнали до шокиращия извод за наличие на средно по 6,4 грама микропластмаси в мозъка, колкото е теглото на пластмасова лъжица. В сравнение с 2016 година количествата се увеличили с 50%. Учените очаквалио ще по-стряскащи данни в последните проучвания - мозъчната тъкан да съдържа около 10 пъти много повече микропластмаси от другите органи.  

Засега обаче изглежда, че науката все още пробива път към решението, а правителствата така и не могат да намерят консенсус. На последната среща през това лято185 страни се срещнаха в Женева, за да изготвят обвързващ международен договор за борба със замърсяването с пластмаса, но не постигнаха споразумение. Така, природата загуби поредния рунд в битката с пластмасата

Ще има ли нова конференция или това е краят на историята за пластмасово споразумение? Това е големият въпрос сега. За директорът на нидерландския клон на Plastics Europe Дреа Бергхорст, разочарованието трябва да се преодолее и страните да се съсредоточат върху положителните решения, да се настоява и апелира все повече страни да внедрят кръгова икономика за пластмасите  като възможност за намаляване на техните обеми в природата.

неделя, 16 ноември 2025 г.

Силен трус напомни на хората за газовия кошмар в Грьонинген

Повече от година измина откакто най-голямото газово находище в Европа – „Грьонинген“ е напълно затворено. Ужасът за жителите на североизточното градче обаче продължава. Напукани къщи, подпорни стени, опасни терени. Очакванията са трусовете да продължат с години.

Picture: www.nu.nl, архив

Най-лошите кошмари от трусовете на шестдесетилетната дейност на газовото хранилище отново оживяват на 14 ноември, след като няколко селища са разтърсени от най-голямото земетресение, ставало някога. Епицентърът, с магнитуд 3,4 по Рихер, е в Зеерейп. Минути по-късно е последвал вторичен – 2,1.

По данни на  Института за минни щети в Гронинген само за денонощие са били постъпили лавина от сигнали за разрушения. Местните медии отчитат, че броят надхвърля 1000 и продължава да нараства. 30 от терените са окачествени като „изключително опасни“. Най-застрашените семейства са настанени във временни жилища.

Бедите за нидерландското селище сякаш не свършват. Много от жителите все още чакат помощта от държавата да запушат старите пукнатини по стените и таваните на домовете си. Никак не са оптимистични и новините, които им донесе през есента Държавният надзор на мините (SodM), според който заради неравномерно финансиране възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове най-засегнатите от години домове ще приключи не по-рано от 2034 г.

Направен доклад на държавата показва, че при на-оптимистичен сценарии 27 000 домове може да бъде завършени през 2028 г. За сравнение през 2024 са ремонтирани едва 6000. За ремонтите от бюджета бяха отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. С новия труд обаче изглежда, че сумата още ще набъбне.

През лятото няколко селища проведоха среща, на която им бе обяснено, че още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си. А за тези семейства, чиито домове са напълно неизползваеми, ще останат още доста дълго време в дом под наем – докато държавата им построи собствен.

Виновникът

Газовото находище „Грьонинген“ официално започва да се експлоатира от края на 50-те години. Разполагаше 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. Концесионер е нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil.

Експерти разказаха още преди година пред пред RTL, че след спирането тепърва започва тежката работа по демонтаж и почистване на инсталациите.

Експерти разказаха, че инсталациите ще бъдат изключени от системата, която транспортира газа. След това ще бъде поставена метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.

Върху част от терените правителството обяви, че иска да построи голямо производствено съоръжение в Северно море, за преобразуване вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г.

Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

събота, 15 ноември 2025 г.

Белгийското правителство става съсобственик на 2 АЕЦ

Белгийското правителство ще бъде съсобственик в две от атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange, става ясно от решение на 14 ноември. На свое заседание кабинетът на Бард Де Вевер е удобрил да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC.

Picture: Engie-electrabel.be

Придобиването на акциите е част от споразумението между белгийската държава и Engie/Electrabel за удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10 години.

Министерството на енергетиката е упълномощено да може да  коригира в рамките на отпуснатите за тази цел кредити, покупната цена на акциите когато е необходимо, става ясно още от правителствената стенограма.

Припомням, че сагата с удължаване живота на двете останали най-нови електроцентрали започна в мандата на предното правителство преди повече от 2 години и бяха завещани като отворено досие на този кабинет. С идването си на власт през 2024 година, премиерът Бар Де Вевер заяви, че атомната енергетика ще заеме своето подобаващо място на ядрената карта на Европа. Още с встъпителната си реч той обеща, че повече няма да има затваряне на блокове – точно обратното – ще се инвестира в нови мощности. 

Сред първите промени беше отмяна на действащ от 2003 г. Закон за излизане от ядрената програма. Според текста атомните електроцентрали трябваше да бъдат затворени до 2025 година, но заради войната в Украйна и опасност от последваща криза на тока, бе решено да се удължи живота на действащите АЕЦ.

За целта държавата създаде нова компания, която ще стопанисва модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ . задълженията ще бъдат прехвърлени от настоящата дъщерна компания „Електрабел“ към белгийската държава. Става дума за депонирането на  ядрените отпадъци от спрените вече атомни блокове и отработеното гориво срещу еднократна сума в размер на 15 милиарда евро.

През юни 2024 г. Белгия уведоми Комисията за плана си да подкрепи удължаването на жизнения цикъл на два ядрени реактора с капацитет за производство на електроенергия до 2000 MW. Месец по-късно ЕК започна задълбочено разследване, за да оцени необходимостта, целесъобразността и пропорционалността на мярката.

Комисията изрази съмнения относно структурата на договора за разлика и пропорционалността на (комбинацията от) финансовите договорености, които биха могли да освободят бенефициентите от твърде голям дял от риска, както и по отношение на пропорционалността на размера на прехвърлените задължения за ядрени отпадъци, припомнят от Комисията.

След направените проверки и ЕК е дала зелена светлина на проекта с бенефициенти Electrabel, дъщерно дружество на Engie S.A.,  Luminus, дъщерно дружество на EDF S.A., както и "BE-NUC" — новосъздаденото съвместно предприятие 50-50 между белгийската държава и Electrabel. След завършването двата модернизирани реактора ще бъдат съсобственост на BE-NUC с дял от 89,8% и Luminus с дял от 10,2%.

Белгия връща стимули за термопомпи

Белгия връща данъчни отстъпки, за да спаси климатичния преход и да навакса забавените цели по пълна декарбонизацията.

Снимка от инфоклип на ЕК.

След като дойде на власт през лятото на 2024 г. новата четирипартийна коалиция, начело с N-VA и премиер Бард Де Вевер, едно от първите решения бе да върнат 21% ДДС върху някои продукти. По-малко от година обаче, явно мерките не дават очаквания резултат и кабинетът отново даде задна и върна на 6% ДДС за покупката на термопомпи.

Oще по темата:

От министерско постановление на 14 ноември се вижда, че предложението е направено от министъра на финансите Ян Ямбон и е подкрепено от коалиционните партньори. В мотивите на министрите е казано, че с подобни стъпки страната стимулира бизнеса и домакинствата към подмяната на към щадящи природата термопомпи и котли.

Намалената ставка ще важи за поръчки, свързани с инсталация на термопомпи в жилища или в непосредствена близост. Намерението е да остане валидна следващите 5 години.

Припомням, че това е една от малкото мерки, които станаха факт в енергетиката, тъй като правителството бе ангажирано с реформи в пенсионната и социалната сфери.

Въпреки, че в коалиционното споразумение, под гръмкото име супермеморандум, енергетиката имаше водеща роля. Самият премиер също заяви, че с рестарт ядрената енергетика ще се върне на картата на Европа, засега е известно единствено, че се спира емблематичен проект за изкуствен енергиен остров, а водородни проекти бяха зачеркнати за сметка на отбраната.

 Зеленият стимул също беше пратен в историята, след като бе решено от 1 януари 2026, всеки който се навие да си купи екологично возило ще трябва да плаща годишен пътен данък и съответната регистрационна такса.

Едно от малкото ключови решения, които поне отчасти спасяват патовата ситуация на енергоемката индустрия е отпусната помощ от 270 млн. евро. Това пък предизвика бурно негодувание в опозицията, че се дават толкова пари, а емисиите CO2 не намалявали. На всичко отгоре и помощта не се инвестирала по предназначение.

Обективността ни обаче не бива да слага в черни критични краски за цялата политика в енергетиката. Един от проектите, които се залагат големи надежди по отношение на климатичните цели е изграждане на голям соларен парк по линията на високоскоростните влакове Льовен-Лиеж. Това ще бъде първата в Европа централа, която ще се свърже към стандартното въздушно напрежение. Проектът се развива от инфраструктурната компания на страната Infrabel. неизползваната земя, особено железопътните насипи, ще бъде превърната в площи за зелена енергия, които ще захранват железопътната инфраструктура и могат да се използват от влакове.

С такива гръмки цели е изпълнено цялото коалиционно споразумение между водещата партия N-NA и останалите фламандско-валонски партньори CD&V, Vooruit, MR и Les Engagés. Засега обаче само на хартия.

Дали обаче ще има време за още енергийни пробиви по пътя към пълната декарбонизация ще стане ясно до средата на януари, ако това правителство съумее да се справи с купищата нерешени въпроси в страната и на евросцената. Срокът не е случаен. Де Вевер открито намекна, че е готов да хвърли оставка, ако продължи упорството на останалите партии и синдикатите по отношение на бюджета за следващата година и дългосрочната финансова рамка.

На европейския терен премиерът със зъби и нокти брани интересите на страната и е сам срещу всички в ЕС по повод намерението на ЕК да използва замразени руски активи в Белгия в помощ на Украйна. Касае се за 170 милиарда евро, които се съхраняват във финансовия депозитар Euroclear в Брюксел. Намерението беше 140 милиарда евро от тези средства да бъдат използвани като „репарационен заем“. Битката му спечели прозвището „лошото момче на Европа“.

Финансови неволи, борба за запълване на огромната дупка в бюджета, спорове със синдикати, сам срещу всички в ЕС и за капак непрестанна инвазия на дронове по летища, военни бази, тренировъчни центрове, АЕЦ и друга критична инфраструктура.

И за финал – последната битка за честта и парите предстои през декември, когато ще стане ясно на Европейския съвет дали Киев ще получи заветните блокирани руски активи в белгийския депозитар или ще бъдат застрашени надеждите на ЕК да осигури 140 милиарда евро до април 2026 г.