Словакия въвежда до 6 км/ч за тротинетките на тротоара

Не, това не е шега, пишем съвсем сериозно. Словакия ще въведе ограничение на скоростта по пешеходните пътеки от следващата година, разказва още с първите си редове белгийският авторитетен ежедневник „Нюз блад“.  

Снимка: Личен архив

Колоездачите ще бъдат задължени да се движат с 6 километра в час. Ако я надвишат, рискуват глоба. Полицията е взела мерника предимно на скоростните колелета и тротинетките.

Още по темата: Близо половината белгийци смятат мигачите за най-досадното нещо

Словашкият парламент е приел изменение на закона, което ще влезе в сила от 1 януари 2026 г. Поправката е внесена за разглеждане от партията на бившия министър на транспорта Любомир Вазни. Мотивът му бил, че законът ще повиши безопасността на пешеходците по тротоарите.

Предложението, което било представено в парламента преди няколко седмици, предизвикало у едни изненада, а сред други - шеги и възмущение, дори в социалните медии.

В същото време имало експерти, които подкрепили законопроекта, защото според тях 4 - 5 километра в час е обичайната скорост на ходене. "Велосипедистите и скутерите карат по-бързо и не им е мястото на тротоара. Те го правят само опасно за пешеходците“, смятат специалистите. Все още не е ясно колко „солени“ ще са глобите.

Мярката може да влезе в полезрението на белгийските власти, които от 3 години търсят начини и добри европейски практики, с които да намалят пътнотранспортния травматизъм и скоростното каране по пешеходните алеи.

Реформите и борбата с безразборното управление на тротинетки започна от Брюксел през 2022 с решение ползвателите да паркират на определени зони, а не където им падне. Скоростта за движение в централната градска част бе намалена до 6 км/ч. Редуциран бе броят на  споделените превозни средства – от 20 000 на близо 8000.

Въпреки промените броят на инцидентите така и не намаля. В белгийската столица отчитат по 5 инцидента на ден. Затова, депутати направиха предложения за промени в законодателството - намаляване скоростта от 25 км/ч в момента на 20, да се изисква шофьорска книжка и да се въведат регистрационни номера по подобие на Германия. 

Според данни, които ресорната транспортна асоциация Vias представя всяка година за пътния травматизъм показват, че са нужни още по-строги санкции от вече предприетите. За шокираща изненада на авторите на годишните анализи се оказва, че въпреки мащабните информационни кампании, близо половината от белгийците  не са запознати с основните забрани като например, че минималната възраст за каране е 16 години. Една трета от населението (35%) не знае, че е забранено превозването на втори човек. Невъзможно е да се управлява правилно поради малките колела на тротинетката. 

Над 70% не знаят, че трябва да използват само велосипедни алеи, а не тротоарите. Най-пренебрегваното правило е, че може да се завива надясно на червен светофар. Масово не се знае, че тротинетките, подобно на велосипедистите, може да се движат срещу посоката на движение. Четири от десет анкетирани са заявили, че си нямат на представа за тази възможност. 

Брюксел много внимателно следеше как действа съседен Париж в политиката със споделените превозни средства. След като френската столица обяви, че ще премахне тротинетките от улиците, политици от местния парламент белгийският град също надигнаха глас да се последва примера на техните колеги край Айфеловата кула. В крайна сметка беше решено за момента да не се премахват превозните средства, но ще се затегне драстично контролът.

Проблемът в Германия

Белгия е поредната страна, която се опитва с промени в законите да намали броят на инцидентите и жертвите след катастрофи с тротинетки. Оказва се, че нейната съседка Германия има същия проблем, посочва като пример електронното издание Еuractiv.

Нарастващият проблем лъснал, след като германско дружество по травматологична хирургия е започнало да документира сериозните инциденти от 2020 г. Университетската болница TUM вече анализирала тези данни. През първите три години от събирането на данните 538 души са получили сериозни наранявания при катастрофи с тротинетки. По-голямата част са били с наранявания на главата и лицето. Над 80% от пострадалите били преминали през интензивно отделение. 26 души загиват от травмите. По-голямата част от ранените водачи на скутери са мъже, при които фактор е алкохолът. Средната възраст е 44,3 години, а приблизително 78 процента са мъже. За сравнение, средната възраст при подобни тежки инциденти с велосипеди е 54,5 години, като мъжете представляват 72% от случаите.

Над половината от всички документирани инциденти са се случили през нощта или през уикендите. Наличните данни не показват дали пострадалите са носили каски или дали са карали частни или наети скутери, уточнява д-р Фредерик Харц, съавтор на изследването.

Германските власти вече са започнали да обсъждат и примери от други страни, сред които Австралия. Едно от тях е дали да се забрани шофиране през нощта. Засега това е все още на ниво първичен дебат без конкретни решения. Сред препоръките на авторите е да се ограничи движението на скутери през нощта и във високорискови зони.  Друга препоръка е да се въведе задължителна каска, както вече е направила Италия.

Политическият вакуум в Нидерландия „засмука“ вятърния сектор и АЕЦ амбициите

Секторът с изграждане на нови вятърни паркове в Нидерландия навлиза в криза и период на забавяне. Потвърждението на тази ситуация идва, след като бе провален търг заради липса на интерес и анонс от кабинета, че ще намали стратегическата си цел за 2040 г.

Нидерландия търси изход както пише на табелата. Личен архив

В инвестиционната програма на правителството е записано, че след петнайсетина години страната трябва да разполага с 50 гигавата вятърни мощности. Последният кабинет на Дик Схоф обаче ревизира документа и заложи, че до този период ще бъдат пуснати между 30 и 40 гигавата.

Още по темата от кореспонденциите ми за 3е News: 

• Нидерландия губи кадри и позиции заради липсващи центрове за данни | 3e-news
• Тежки години се очертават за двете най-големи пристанища в Европа | 3e-news

Промяната идва поради няколко причини. Най-решаващата е решение на правителството да ореже субсидиите за кандидат-инвеститорите на нови перки в Северно море. По ефекта на доминото това довежда до забавяния на стартирали проекти и до отказ на други в процес на проектиране.

Проваленият през ноември търг за нови мощности в Северно море показвал, че страната е навлязла в пазарна ситуация, в която отново е нужна държавната подкрепа, за да продължи възходящият тренд на сектора, пише в писмо до парламента служебният климатичен министър Софи Херманс.

Правителството едва ли е изненадано от този развой на събитията, след като от години е предупреждаван, че ще се стигне до застой заради нарастващите разходи за инвеститорите и не така добрите финансови резултати от продажбата на енергия. В мотивите си бизнесът е разказал на правителството, че се нуждаел от големи клиенти, които да закупуват много енергия. Ситуацията обаче с боледуващата икономика, напускането на големи компании и тежката бюрократична обстановка, водели да отлив на стратегически инвеститори.

Ето защо министърката, макар и в оставка и е ясно, че предложението ще се разглежда от нейния наследник на поста, предлага  отново да се отпускат субсидии за бъдещи вятърни паркове. За 2026 година в бюджета са заложени 1 милиард евро субсидия за вятърните паркове, които след това ще бъдат обявени на търг.

В дългосрочен план правителството в оставка предлага да работи с механизъм, който да гарантира на производителите на вятърна енергия по-висока цена на електроенергията когато пазарните цени са ниски. И обратното, компаниите ще трябва да дадат генерираните свръхпечалби на правителството когато пазарните цени са високи.

Медиите в страната отбелязват, че към момента в Северно море има изградени 5 гигавата вятърни паркове. Няколко големи проекта са забавени и едва ли ще се случи желаното удвояване на мощностите след 2032 г. Така Нидерландия се присъединявала в списъка с неуспешно завършени навреме проекти в морето наред с Дания, Великобритания и Германия.

Завещанието

Отиващият си кабинет оставя на наследниците си още една тема за размисъл – дали иска да строи и повече атомни електроцентрали. Ядрената енергетика бе във фокуса на два последователно подали оставка кабинета – на Рюте и на Схоф. Но заради по-важни теми като икономическа стабилност и миграцията, бъдещето на атома остана като мило пожелание и под формата на документ, затрупан в нечие чекмедже.

Провелите в края на октомври избори излъчиха победител- партия, в чието ДНК е заложено преследването на политики като климат, екология, енергетика и зелени идеи. В тази връзка, независимо в какви колаборации и коалиционни връзки ще се обвърже D66, изглежда, че бъдещето на АЕЦ отново е на дневен ред. Точно в този момент идва и документ, който е изготвен от последния управлявал кабинет. Стратегия за нова АЕЦ и създаване на нова компания, която да стопанисва новите мощности.

Министерството на климата изпраща писмо до Камарата на представителите, в което ясно се вижда, че дългосрочният фокус е да има 2 нови атомни централи, а съществуващата да продължи да работи с още десетилетие. Странно звучи обаче предложението сама трябва да финансира изграждането.

Медиите отново напомнят, че както във ВЕИ сектора и в атомната енергетика, липсва ентусиазъм от страна на частни инвеститори за нови АЕЦ, защото смятат риска за твърде голям. Засега единствен траен интерес имат френската EDF и американската Westinghouse.

При тази липса на желание от страна на частници държавата можела да заеме банков кредит  с по-ниска лихва и по този начин да намали разходите за целия проект. Затова ресорният министър Софи Херманс настоявала за  изцяло публично финансиране в размер между 20- 30 милиарда евро без лихвите. Все пак тя не затваряла напълно вратата за частни инвестиции, защото проектантът можел да поиска някои от тях да станат съсобственици.

Като обичаме да казваме копче вече имаме, но не и балтон, та и нидерландските управляващи вече имат нова държавна компания, в която да налее като за начало 45 милиона евро. Следващите 2 години бюджетът можел да набъбне до 222 милиона евро. Амбициите за две атомни, но крайните разходи щели да станат известни след 2 години, т.е. през мандат на един следващ кабинет.

Въпросителните не свършват дотук. Не е ясно и къде ще бъдат построени. В началото на тази година се заговори за 2 потенциални терена – на функциониращата в Бореселе и при Ротердам. До решение и по този въпрос не се стигна.

АЕЦ Борселе трябва да работи до 2033. Последните 2 кабинета, управлявали Нидерландия, заявяваха, че искат да се удължи нейния живот с поне десетилетие. Но и това остава като задание на бъдещето правителство, което да промени закона и да развърже ръцете на ядрения регулатор ANVS за одобрение.

Проектът за нова или нови атомни електроцентрали не бива да се реализира за сметка на данъкоплатеца и във финансов ущърб на системата, препоръча в аванс изследователският институт TNO. „За да има ефект от новите АЕЦ, важно за Нидерландия е да запази и да има работеща тежка индустрия. В един момент, ако тя се свие и има по-малко промишлено търсене на електроенергия, ще има допълнителни разходи за атомните електроцентрали‘.

Проектът

Припомням, че идеята за изграждане на нова АЕЦ се дъвче още от правителството на Марк Рюте през 2022 година. Тя ще бъде с два реактора от поколение III+, всеки от тях с мощност 1000-1650 MW. За да започне подготовката, кабинетът „Рюте“ е изчислил, че ще му трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и материалите. Отделно за самото строителство ще са необходими още повече пари. За разлика от последния кабинет Схоф, предходните министри в правителствата на Марк Рюте се надяваха да привлекат частни компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала. 

Като един от потенциалните партньори се спрягаше предишното правителство на Белгия, което официално бе заявило на нидерландската страна, че има интерес да изгражда съвместна АЕЦ. Темата обаче захладня и при съседите в новото правителство на Бард Де Вевер, който се хвърли да оправя пенсионната система, да кърпи зейналия бюджет и да реформира социалните закони. Темата за енергетиката бе зачекната само встъпителната реч с амбициозна програма, но засега само до там.